1

С жалбата си, подадена на основание член 9 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз, жалбоподателката FV иска да се отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 28 юни 2016 г., FV/Съвет (F‑40/15, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:F:2016:137), с което се отхвърля нейната жалба за отмяна на атестационния ѝ доклад, изготвен за периода от 1 януари до 31 декември 2013 г.

2

На 14 април 2014 г. жалбоподателката FV, тогава длъжностно лице на Съвета на Европейския съюз, получава проект на атестационен доклад за 2013 г., изготвен от първи оценител. На 19 април 2014 г. тя представя забележките си по него, като формално оспорва съдържанието на посочения проект и иска той да бъде преразгледан. На 20 май 2014 г. първият оценител отговаря на забележките на жабоподателката и потвърждава първоначалната си оценка. Жалбоподателката иска преразглеждане на атестационния доклад. На 10 юни 2014 г. тя провежда среща с втори оценител, който на 26 юни я уведомява за решението си да потвърди преценката на първия оценител. В резултат от становището на комитета по атестиране, който е сезиран по искане на жалбоподателката, вторият оценител изменя проекта на атестационен доклад, с който жалбоподателката се запознава на 27 ноември 2014 г. (наричан по-нататък „спорният атестационен доклад“).

3

С Решение 2009/474/ЕО, Евратом на Съвета от 9 юни 2009 година за назначаване на съдия в Съда на публичната служба на Европейския съюз (ОВ L 156, 2009 г., стр. 56) г‑жа I. Rofes i Pujol е назначена за съдия в Съда на публичната служба за период от шест години, считано от 1 септември 2009 г. до 31 август 2015 г.

4

На 3 декември 2013 г., с оглед назначаването на двама съдии в Съда на публичната служба за период от шест години, считано от 1 октомври 2014 г. до 30 септември 2020 г., в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 353, 2013 г., стр. 11) е публикувана публична покана за подаване на кандидатури. Тази покана е отправена с оглед на предстоящото приключване на 30 септември 2014 г. на мандата на двама съдии от Съда на публичната служба, а именно на съдиите S. Van Raepenbusch и H. Kreppel. След това комитетът, посочен в член 3, параграф 3 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз в редакцията му, приложима към настоящия спор (наричан по-нататък „комитетът за подбор“), изготвя списък с шестима кандидати (наричан по-нататък „въпросният списък с кандидати“).

5

Тъй като Съветът не назначава съдии на местата, заемани от съдиите Van Raepenbusch и Kreppel, същите продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им, тоест след 30 септември 2014 г., в приложение на член 5, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, съгласно който съдията продължава да изпълнява функциите си до встъпването в длъжност на неговия приемник. Тази разпоредба се е прилагала по отношение на съдиите от Съда на публичната служба по силата на член 5, първа алинея от приложение I към посочения статут в редакцията му, приложима към настоящия спор.

6

На 9 март 2015 г. жалбоподателката подава в секретариата на Съда на публичната служба жалба, заведена под номер F‑40/15, за отмяна на спорния атестационен доклад.

7

Дело F‑40/15 е разпределено на втори състав на Съда на публичната служба, състоящ се от съдиите Kreppel, Rofes i Pujol и K. Bradley.

8

Тъй като не е публикувана публична покана за подаване на кандидатури с оглед на изтичането на мандата на съдията Rofes i Pujol на 31 август 2015 г., същата продължава да изпълнява функциите си и след тази дата в приложение на посочените по-горе в точка 5 разпоредби.

9

Първото съдебно заседание за изслушване на устните състезания се провежда на 8 октомври 2015 г. Към тази дата членове на втори състав на Съда на публичната служба са съдиите Kreppel, Rofes i Pujol и J. Svenningsen.

10

С Решение на Съвета от 8 декември 2015 г. жалбоподателката е задължена да ползва отпуск в интерес на службата в приложение на член 42в от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз. След като подадената от нея жалба по административен ред срещу това решение е отхвърлена, жалбоподателката подава жалба по съдебен ред за отмяна на това решение, предмет на дело T‑750/16, FV/Съвет (ОВ C 6, 2017 г., стр. 42), което понастоящем е висящо.

11

На 22 март 2016 г. Съветът приема Решение (ЕС, Евратом) 2016/454 на Съвета за назначаване на трима съдии в Съда на публичната служба на Европейския съюз (ОВ L 79, 2016 г., стр. 30), а именно Van Raepenbusch, считано от 1 октомври 2014 г., и J. Sant’Anna и Aл. Корнезов, считано от 1 април 2016 г. Съображения 1—6 от това решение гласят следното:

12

Г‑н Sant’Anna и г‑н Корнезов полагат клетва на 13 април 2016 г.

13

С Решение от 14 април 2016 г. (ОВ C 146, 2016 г., стр. 11) Съдът на публичната служба разпределя съдиите Bradley, Sant’Anna и Корнезов във втори състав на Съда на публичната служба за периода от 14 април до 31 август 2016 г.

14

С писмо от 19 април 2016 г. Съдът на публичната служба уведомява страните, че поради напускането на двама членове на съдебния състав, които са участвали в съдебното заседание, проведено на 8 октомври 2015 г. (вж. т. 9 по-горе), а именно съдиите Kreppel и Rofes i Pujol, е решил да възобнови устната фаза на производството и да определи 12 май 2016 г. за нова дата за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания в приложение на член 27, параграф 3, второ изречение от Процедурния правилник.

15

С писмо от 29 април 2016 г. секретарят на Съда на публичната служба уведомява страните за новите членове на съдебния състав.

16

Второто заседание за изслушване на устните състезания се провежда на 12 май 2016 г. пред втори състав на Съда на публичната служба, състоящ се от съдиите Bradley, Sant’Anna и Корнезов.

17

В първоинстанционното производство жалбоподателката иска Съдът на публичната служба:

18

В първоинстанционното производство Съветът иска Съдът на публичната служба:

19

С обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба отхвърля жалбата в първоинстанционното производство и осъжда жалбоподателката да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Съвета. В точки 53—98 от обжалваното съдебно решение той разглежда и отхвърля първото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство, изведено от явни грешки в преценката и от нарушение на задължението за мотивиране. В точки 99—121 от обжалваното съдебно решение той разглежда и отхвърля второто основание, изложено в първоинстанционното производство, изведено от нарушение на задължението за полагане на грижа.

20

Жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 7 септември 2016 г.

21

На 21 декември 2016 г. Съветът представя писмен отговор.

22

На 20 януари 2017 г. жалбоподателката подава искане за внасяне на реплика, която председателят на състава по жалбите уважава. На 27 март 2017 г. жалбоподателката представя писмената си реплика. На 10 май 2017 г. Съветът представя писмената си дуплика.

23

На 15 ноември 2017 г. в приложение на член 28 от Процедурния правилник и по предложение на състава по жалбите Общият съд решава да преразпредели настоящото дело за разглеждане от разширен състав.

24

В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд иска от Съвета да представи въпросния списък с кандидати. Съветът изпълнява искането в определения срок.

25

По предложение на съдията докладчик и поради липсата на искане на страните да бъдат изслушани в съдебно заседание за изслушване на устните състезания Общият съд (състав по жалбите), като счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, решава да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството, в съответствие с член 207, параграф 2 от своя процедурен правилник.

26

Жалбоподателката иска Общият съд:

27

Съветът иска Общият съд:

28

В подкрепа на жалбата жалбоподателката излага три основания. Първото основание е изведено от нередовното формиране на съдебния състав, постановил решението. Второто основание се отнася до съображенията, въз основа на които Съдът на публичната служба отхвърля първото изтъкнато в първоинстанционното производство основание, изведено, от една страна, от явни грешки в преценката, и от друга страна, от нарушение на задължението за мотивиране. Третото основание се отнася до съображенията, въз основа на които Съдът на публичната служба отхвърля второто изтъкнато в първоинстанционното производство основание, изведено от нарушение на задължението за полагане на грижа.

29

С първото основание жалбоподателката твърди, че съдебният състав, постановил обжалваното съдебно решение, не е редовно формиран. Съветът не можел да използва въпросния списък с кандидати, изготвен от комитета за подбор в резултат на отправената на 3 декември 2013 г. публична покана за подаване на кандидатури, за да назначи съдия на мястото, заемано от съдия Rofes i Pujol. Тази публична покана за подаване на кандидатури се отнасяла единствено за местата, заемани от съдиите Van Raepenbusch и Kreppel, чийто мандат изтичал на 30 септември 2014 г., но не и за мястото, заемано от съдия Rofes i Pujol, чийто мандат бил за периода от 1 септември 2009 г. до 31 август 2015 г. Списъкът не бил общ списък с резерви. Съветът трябвало да спази правната уредба, установена с публичната покана за подаване на кандидатури. Назначаването на съдия на мястото на съдия Rofes i Pujol било извършено без предварително публикуване на публична покана за подаване на кандидатури и поради това не било валидно. Съдия Rofes i Pujol следователно продължавала да заема поста си и формирането на постановилия обжалваното съдебно решение състав на Съда било опорочено. Освен това условията, предвидени в член 27, параграф 3, второ изречение от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, не били спазени. Във връзка с изложеното жалбоподателката изтъква също така, че с приемането на Решение 2016/454 Съветът не можел да измени процедурата за назначаване на съдия в Съда на публичната служба, предвидена в приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз в редакцията му, приложима към настоящия спор. Тази процедура можело да бъде изменена само по силата на член 281 ДФЕС, в който се предвиждало участието на Европейския парламент и на Съда на Европейския съюз.

30

Съветът оспорва тези доводи. Съдебният състав бил формиран редовно. Решение 2016/454 не било незаконосъобразно. Обратно на това, което твърди жалбоподателката, Съветът имал право да използва въпросния списък. Той не бил длъжен да отправя нова публична покана за подаване на кандидатури всеки път, когато се освобождавало място в Съда на публичната служба. Както била практиката и в други международни съдилища, допустимо било да се изготви списък с резерви, включващ кандидати, които могат да бъдат назначени при освобождаване на място. В този смисъл Съветът можел да използва въпросния списък с кандидати, за да назначи съдия в Съда на публичната служба, без предварително публикуване на ново обявление за свободна длъжност. Докато този списък съдържал достатъчен брой кандидати, Съветът можел да избира дали да го използва, или да публикува нова публична покана за подаване на кандидатури. Той разполагал със свобода на преценка в това отношение. Нито Решение 2004/752/ЕО, Евратом на Съвета от 2 ноември 2004 г. за създаване на Съда на публичната служба [на Европейския съюз] (ОВ L 333, 2004 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 142), нито по-ранната му практика били пречка за това. Обратно на твърдяното от жалбоподателката, Съветът нито нарушил, нито изменил приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз в редакцията му, приложима към настоящия спор.

31

С първото основание жалбоподателката по същество твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено от нередовно формиран съдебен състав, тъй като процедурата за назначаване на един от съдиите от този състав е опорочена. В този контекст тя посочва, че процедурата по назначаване на съдия на заеманото от съдия Rofes i Pujol място е нередовна.

32

Предвид тези доводи следва да се провери, на първо място, дали съдията, за чиято процедура за назначаване се отнасят доводите на жалбоподателката (наричан по-нататък „съответният съдия“), е бил член на съдебния състав, постановил обжалваното съдебно решение, на второ място, дали процедурата за назначаване на този съдия е била опорочена и, ако случаят е такъв, на трето място, по какъв начин би се отразила такава нередност на формирането на посочения съдебен състав.

33

Първо следва да се провери дали съответният съдия е бил член на постановилия обжалваното съдебно решение втори състав на Съда на публичната служба.

34

При това положение, на първо място, следва да се припомни, че когато постановява обжалваното съдебно решение, втори състав на Съда на публичната служба се състои от съдиите Bradley, Sant’Anna и Корнезов (вж. т. 13 и 16 по-горе).

35

На второ място, следва да се отбележи, че съдия Bradley не е назначен за съдия в Съда на публичната служба с Решение 2016/454 и поради това не може да бъде съответният съдия. Съдиите Sant’Anna и Корнезов обаче са назначени за съдии в Съда на публичната служба с това решение.

36

На трето място, следва да се припомни, че тримата кандидати, които са назначени за съдии в Съда на публичната служба с Решение 2016/454, са Van Raepenbusch, Sant’Anna и Корнезов. Както се установява от разпоредителната част и от съображение 5 на Решение 2016/454, г‑н Van Raepenbusch е първият кандидат, назначен от Съвета и назначението му на това място е потвърдено за нов мандат, считано от деня след изтичането на предишния му мандат, а именно от 1 октомври 2014 г. Ето защо г‑н Van Raepenbusch не е назначен на мястото, заемано от съдия Rofes i Pujol, и следователно не е съответният съдия.

37

На четвърто място, следва да се отбележи, че другите двама кандидати, назначени за съдии в Съда на публичната служба с решение 2016/454, са съдиите Sant’Anna и Корнезов и че следователно един от тях е съответният съдия. И двамата са членове на постановилия обжалваното съдебно решение втори състав на Съда на публичната служба.

38

Ето защо следва да се приеме, че съответният съдия е член на постановилия обжалваното съдебно решение втори състав на Съда на публичната служба.

39

На второ място, следва да се разгледат доводите, с които жалбоподателката цели да докаже, че процедурата за назначаване на съответния съдия е опорочена.

40

В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 257, четвърта алинея ДФЕС членовете на специализираните съдилища се избират измежду лица, даващи всички гаранции за независимост и отговарящи на изискванията за заемане на съдебни длъжности. Те се назначават от Съвета с единодушие.

41

Съгласно член 2, параграф 1, трета алинея от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз в редакцията му, приложима към настоящия спор, на вакантните места се назначава нов съдия в Съда на публичната служба за срок от шест години.

42

Съгласно член 3, параграф 1, първо изречение от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз в редакцията му, приложима към настоящия спор, съдиите се назначават от Съвета в съответствие с член 257, четвърта алинея ДФЕС след консултиране на комитета за подбор. Съгласно член 3, параграф 1, второ изречение от това приложение при назначаването на съдиите Съветът осигурява балансиран състав на Съда на публичната служба на най-широка географска основа сред гражданите на държавите членки, както и по отношение на представените национални правни системи.

43

От член 3, параграф 2, първо изречение от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз в редакцията му, приложима към настоящия спор, е видно, че всяко лице, което е гражданин на Съюза и отговаря на условията, установени в член 257, четвърта алинея ДФЕС, може да представи кандидатурата си. Съгласно член 3, параграф 2, второ изречение от това приложение Съветът по препоръка на Съда на Европейския съюз определя условията и реда за подаването и разглеждането на кандидатурите.

44

Съгласно член 3, параграф 4, първо изречение от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз в редакцията му, приложима към настоящия спор, комитетът за подбор дава становище относно способността на кандидатите да упражняват функциите на съдия в Съда на публичната служба и към това становище прилага списък на кандидати с най-подходящ опит на високо ниво. Съгласно член 3, параграф 4, трето изречение от това приложение посоченият списък следва да съдържа поне два пъти повече кандидати от броя на съдиите, които е трябвало да бъдат назначени от Съвета.

45

Именно в светлината на тези разпоредби следва да се разглежда доводът на жалбоподателката, че процедурата за назначаване на съответния съдия е опорочена, тъй като Съветът го назначил на мястото, заемано от съдия Rofes i Pujol, като използвал въпросния списък с кандидати, при положение че същият не бил изготвен с оглед назначаването на съдия на това място.

46

В това отношение, на първо място, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика, дори когато институция разполага с широко право на преценка, що се отнася до назначаването на кандидат, това широко право на преценка трябва да се упражнява при най-пълно спазване на всички относими правни разпоредби, т.е. не само на обявлението за свободна длъжност, но и на евентуални процесуални правила, приети от органа във връзка с упражняване правото му на преценка. В този смисъл обявлението за свободна длъжност и правилата, приложими за процедурата за назначаване, представляват част от правната уредба, която институцията трябва да спазва строго при упражняването на широкото си право на преценка (вж. в този смисъл решения от 4 юли 2006 г., Tzirani/Комисия, T‑88/04, EU:T:2006:186, т. 78 и от 11 юли 2007 г., Konidaris/Комисия, T‑93/03, EU:T:2007:209, т. 121).

47

Този принцип е приложим и за процедурата по назначаване на съдия в Съда на публичната служба, когато Съветът назначава съдия, използвайки изготвен след публична покана за подаване на кандидатури списък с кандидати.

48

Ето защо Съветът е бил длъжен да спазва не само правната уредба, съдържаща се в разпоредбите, посочени в точки 40—44 по-горе, но и тази, установена с публичната покана за подаване на кандидатури от 3 декември 2013 г. (вж. т. 4 по-горе).

49

Както обаче се установява от тази публична покана за подаване на кандидатури, тя е била отправена с оглед назначаване на двама съдии на овакантените от съдиите Van Raepenbusch и Kreppel места, а не с цел да бъде назначен трети съдия на мястото, заемано от съдия Rofes i Pujol.

50

Поради това списъкът, изготвен след публичната покана за подаване на кандидатури от 3 декември 2013 г., е можел да се използва единствено за запълване на овакантените от съдиите Van Raepenbusch и Kreppel места.

51

От това следва, че като използва този списък, за да запълни третото място, което е овакантено от г‑жа Rofes i Pujol, Съветът не е спазил правната уредба, установена с публичната покана за подаване на кандидатури от 3 декември 2013 г. Всъщност следва да се припомни, че съгласно разпоредителната част и съображение 5 от Решение 2016/454 Съветът назначава за съдии в Съда на публичната служба, първо, г‑н Van Raepenbusch, второ, г‑н Sant’Anna, и трето, г‑н Корнезов. Съветът е имал право да ползва този списък за първите две, но не и за третото назначение.

52

На второ място, следва да се отбележи, че използването на въпросния списък с кандидати — изготвен от комитета за подбор с оглед назначаването на двама съдии на местата, заемани от съдиите Van Raepenbusch и Kreppel, за период от шест години, считано от 1 октомври 2014 г. — за запълване на овакантеното от г‑жа Rofes i Pujol място не е в съответствие с правилата, уреждащи процедурата за назначаване на съдии в Съда на публичната служба, посочени в точки 40—44 по-горе.

53

Във връзка с това, от една страна, следва да се напомни, че съгласно член 3, параграф 4, трето изречение от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз списъкът с кандидати следва да съдържа два пъти повече кандидати от броя на съдиите, които трябва да бъдат назначени от Съвета. Ето защо публична покана за подаване на кандидатури с оглед на съставяне на такъв списък трябва да определя вакантните места, за които се отнася. Публичната покана за представяне на кандидатури от 3 декември 2013 г. обаче се отнася само до овакантените от съдиите Van Raepenbusch и Kreppel места, но не и до овакантеното от г‑жа Rofes i Pujol място.

54

От друга страна, следва да се припомни, че съгласно член 3, параграф 2, първо изречение от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз в редакцията му, приложима към настоящия спор, всяко лице, гражданин на Съюза, даващо всички гаранции за независимост и отговарящо на изискванията за заемане на съдебни длъжности, може да представи своята кандидатура. Трябва да се напомни също така, че съгласно член 3, параграф 4, второ изречение от посоченото приложение в изготвения от комитета за подбор списък трябва да се посочат кандидатите с най-подходящ опит на високо ниво. От това следва, че една от целите на тези разпоредби е да се позволи на всички отговарящи на условията кандидати да представят кандидатурата си, за да се гарантира, че кандидатите, фигуриращи в изготвения от комитета за подбор списък, са тези с най-подходящ опит на високо ниво.

55

Ето защо подход, който не гарантира напълно постигането на тази цел, не би могъл да се счита за съответстващ на правилата, уреждащи процедурата по назначаване на съдии в Съда на публичната служба.

56

Не може все пак да се изключи възможността използването на въпросния списък с кандидати — изготвен с оглед запълване на овакантените от съдиите Van Raepenbusch и Kreppel места — да е довело до изключване на част от потенциалните кандидати, а именно на тези, които не са подали кандидатура за тези места в отговор на публичната покана, но биха били склонни да представят кандидатурата си за мястото, заемано от съдия Rofes i Pujol. Що се отнася до тези евентуални кандидати, от една страна, следва да се отбележи, че съгласно член 3, параграф 1, второ изречение от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз в редакцията му, приложима към настоящия спор, при назначаването на съдиите Съветът е трябвало да осигури балансиран състав на Съда на публичната служба на най-широка географска основа сред гражданите на държавите членки, както и по отношение на представените национални правни системи. Предвид критериите, които Съветът е трябвало да съблюдава при своя избор, не може да се изключи, че като се отчита спазването на географския баланс, юристи от някои държави членки, например испански граждани, са могли да решат да не участват в отговор на публичната покана за подаване на кандидатури, отнасяща се за овакантените от съдиите Van Raepenbusch и Kreppel места, тъй като в Съда на публичната служба вече е имало испански член, а именно съдия Rofes i Pujol. От друга страна, не може да се изключи възможността потенциални кандидати, отговарящи на критериите и притежаващи съответен опит, да са имали основателни причини да не представят кандидатурата си за мандат, започващ на 1 октомври 2014 г., но да са били склонни да я представят за мандат, започващ на 1 септември 2015 г.

57

Накрая, следва да се отбележи, че към момента на публичната покана за подаване на кандидатури от 3 декември 2013 г. с оглед назначаването на двама съдии на овакантените от съдиите Van Raepenbusch и Kreppel места евентуалните кандидати за мястото, заемано от съдия Rofes i Pujol, не са могли да очакват, че изготвеният от комитета за подбор списък ще бъде използван по-късно за запълване и на овакантеното от съдия Rofes i Pujol място.

58

С оглед на тези съображения следва да се заключи, че процедурата по назначаване на съответния съдия е била нередовна, не само защото Съветът не е спазил правната уредба, наложена от публичната покана за подаване на кандидатури от 3 декември 2013 г., но и защото подходът на Съвета не е съответствал на правилата, уреждащи назначаването на съдия в Съда на публичната служба, посочени в точки 40—44 по-горе.

59

Нито един от изложените от Съвета доводи не може да постави под въпрос този извод.

60

На първо място, следва да се отхвърли доводът на Съвета, че условието — което е предвидено в член 3, параграф 4, трето изречение от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз в редакцията му, приложима към настоящия спор, и съгласно което списъкът следва да предвиди поне два пъти повече кандидати от броя на съдиите, които трябва да бъдат назначени от Съвета — е изпълнено, тъй като имената на шестима кандидати фигурирали в този списък. В това отношение е достатъчно да се посочи, че това не е единственото условие, което трябва да бъде изпълнено в рамките на процедурата за назначаване на съдия в Съда на публичната служба.

61

На второ място, доколкото Съветът посочва, че разполагал с широко право на самостоятелна преценка, достатъчно е да се напомни, че това му право не му позволява да се отклонява нито от правната уредба, установена с публичната покана за подаване на кандидатури от 3 декември 2013 г., нито от разпоредбите, уреждащи процедурата за назначаване на съдия в Съда на публичната служба, посочени в точки 40—44 по-горе.

62

На трето място, следва да се отхвърли доводът на Съвета, че не бил обвързан от предходната си практика. В това отношение е достатъчно да се посочи, че съображенията, изложени в точки 33—58 по-горе, не се основават на сравнение на подхода на Съвета при назначаването на съответния съдия с предходната му практика, а на констатацията, че този подход не е бил в съответствие с приложимата правна уредба.

63

На четвърто място, Съветът излага доводи, с които цели да докаже, че в приложение на относимите разпоредби имал право да изготви списък с резерви, който можел да се използва за запълване на вакантните места за съдии в Съда на публичната служба. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в настоящия случай въпросът е не дали Съветът е имал право да изготви такъв списък с резерви, а по-скоро дали е имал право да запълни овакантеното от съдия Rofes i Pujol място, като назначи кандидат от списък, който не е бил изготвен с тази цел. Поради това този довод също трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се отговаря на въпроса дали Съветът е имал право да изготви такъв списък с резерви.

64

Следователно трябва да се направи изводът, че процедурата по назначаване на съответния съдия е опорочена, като не може да се изключи също и че ако беше отправена публична покана за подаване на кандидатури с оглед на заемане на овакантеното от съдия Rofes i Pujol място, кандидати, които не са участвали в отговор на публичната покана за подаване на кандидатури от 3 декември 2013 г., биха представили кандидатурата си и че в този случай подборът, извършен от комитета за подбор, би бил различен. При тези обстоятелства не може да се изключи възможността установените нередности да са се отразили върху решението за назначаване на съответния съдия на мястото, заемано от съдия Rofes i Pujol.

65

На трето място, следва да се провери дали нередностите, опорочаващи процедурата за назначаване на съответния съдия, могат да поставят под въпрос редовността на формирането на втори състав на Съда на публичната служба, който е постановил обжалваното съдебно решение.

66

Във връзка с това следва да се напомни, че съгласно практиката на Съда при оспорване на редовността на произнеслия се в първоинстанционното производство съдебен състав, което оспорване не изглежда явно несериозно, разглеждащият жалбата съд е длъжен да провери редовността на състава. Всъщност основание, изведено от нередовността на постановилия решението съдебен състав, представлява основание, свързано с обществения ред, което, дори и да не е изтъкнато в първоинстанционното производство, трябва да бъде разгледано служебно (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 44—50).

67

Видно от член 47, втора алинея, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, едно от свързаните със съдебния състав изисквания е съдът да е независим, безпристрастен и предварително създаден със закон.

68

От това изискване, което трябва да се тълкува в смисъл, че съставът на съда и неговите правомощия трябва да бъдат уредени предварително със закон, се извежда целящият да гарантира независимостта на съдебната от изпълнителната власт принцип на законния съд (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2012 г., Strack/Комисия, T‑199/11 P, EU:T:2012:691, т. 22).

69

В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 52, параграф 3, първо изречение от Хартата на основните права, доколкото същата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената конвенция.

70

Следва да се напомни също така, че съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата на основните права при тълкуването на прогласените от последната права съдът на Съюза взема надлежно под внимание разясненията, изготвени за да направляват тълкуването ѝ (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17). Що се отнася до тълкуването на член 47 от Хартата на основните права, в тези разяснения се уточнява:

„В правото на Съюза правото на съдебна защита не е ограничено до жалбите, свързани с гражданските права и задължения. Това е една от последиците от факта, че Съюзът е правова общност, както това бе посочено от Съда в решението му от 23 април 1986 г. по дело 294/83, Les Verts с/у Европейския парламент, ССП 1986, стр. 1339). Въпреки това, с изключение на приложното им поле, гаранциите, предвидени от ЕКПЧ, се прилагат по сходен начин в Съюза“.

71

От това следва, че при тълкуването на член 47, втора алинея, първо изречение от Хартата на основните права трябва да се има предвид гаранцията, съдържаща се в член 6, параграф 1, първо изречение от ЕКПЧ, който предвижда и принципа на законния съд.

72

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) принципът на законния съд, закрепен в член 6, параграф 1, първо изречение от ЕКПЧ, отразява принципа на правовата държава, от който следва, че съдебният орган трябва да бъде създаден в съответствие с волята на законодателя (вж. в този смисъл ЕСПЧ, решение по дело Pandjikidzé и др. c/у Грузия от 27 октомври 2009 г., CE:ECHR:2009:1027JUD 003032302, § 103, и, решение по дело Gorguiladzé с/у Грузия, от 20 октомври 2009 г., CE:ECHR:2009:1020JUD 000431304, § 67).

73

Според ЕСПЧ съдът трябва да бъде съставен в съответствие със законодателството относно създаването и компетентността на правораздавателните органи и с всяка друга разпоредба на вътрешното право, чието неспазване прави нередовно участието на един или повече съдии при разглеждане на делото. Става въпрос по-специално за разпоредбите относно мандатите, несъвместимостта и отвода на магистрати (вж. в този смисъл ЕСПЧ, решение по дело Pandjikidzé и др. с/у Грузия от 27 октомври 2009 г., CE:ECHR:2009:1027JUD 003032302, § 104, и решение по дело Gorguiladzé с/у Грузия от 20 октомври 2009 г., CE:ECHR:2009:1020JUD 000431304, § 68).

74

Както е видно от практиката на ЕСПЧ, принципът на законния съд изисква разпоредбите, уреждащи процедурата за назначаване на съдиите, да бъдат спазени (вж. в този смисъл ЕСПЧ, решение по дело Ilatovskiy с/у Русия от 9 юли 2009 г., CE:ECHR:2009:0709JUD 000694504, § 40 и § 41).

75

Всъщност от основно значение е не само съдиите да бъдат независими и безпристрастни, но и процедурата по тяхното назначаване да създава това впечатление. Ето защо правилата за назначаването на съдията трябва да бъдат спазвани строго. В противен случай съществува опасност от подкопаване на доверието на правните субекти и на обществеността в независимостта и безпристрастността на съдилищата (вж. в този смисъл решение на Съда на ЕАСТ от 14 февруари 2017 г. по дело Pascal Nobile/DAS Rechtsschutz-Versicherungs, E-21/16, т. 16).

76

Именно в светлината на тези принципи следва да се провери дали нередностите, опорочаващи процедурата за назначаване на съответния съдия, биха могли да се отразят на редовността на формирането на втори състав на Съда на публичната служба, който е постановил обжалваното съдебно решение.

77

В това отношение следва да се отбележи, че видно от съображения 1—6 от Решение 2016/454, които са възпроизведени в точка 11 по-горе, за Съвета е било съвсем ясно, че въпросният списък с кандидати не е бил изготвен с оглед на назначаването на съдия на мястото, заемано от г‑жа Rofes i Pujol. Той обаче решава да го използва за тази цел. Следователно от самия акт на назначаване се установява, че Съветът съзнателно се е отклонил от правната уредба, наложена с публичната покана за подаване на кандидатури от 3 декември 2013 г., и от правилата, уреждащи назначаването на съдиите в Съда на публичната служба.

78

При тези обстоятелства, като се има предвид значението, което спазването на правилата, уреждащи назначаването на съдия, има за доверието на правните субекти и обществеността в независимостта и безпристрастността на съдилищата, съответният съдия не може да се счита за отговарящ на принципа на законния съд по смисъла на член 47, втора алинея, първо изречение от Хартата на основните права.

79

Ето защо следва да бъде уважено първото основание, изведено от нередовното формиране на втори състав на Съда на публичната служба, който е постановил обжалваното съдебно решение.

80

Предвид тези съображения обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото основание.

81

Съгласно член 4 от Регламент (ЕС, Евратом) 2016/1192 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за прехвърляне на Общия съд на компетентността да разглежда като първа инстанция спорове между Европейския съюз и неговите служители (ОВ L 200, 2016 г., стр. 137), когато Общият съд отмени решение на Съда на публичната служба, но приеме, че фазата на производството не позволява разрешаването на спора, той връща делото на състав, различен от този, който се е произнесъл по жалбата.

82

В конкретния случай фазата на производството не позволява разрешаването на спора по жалбата в първоинстанционното производство. Всъщност, от една страна, Общият съд не би могъл да се основава на фактическите констатации, направени от състав на Съда на публичната служба, който е формиран нередовно, и от друга страна, в рамките на функцията си на съд, който разглежда жалбата, той не е длъжен сам да пристъпи към преценка на фактите.

83

Поради това делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от състав, различен от този, който се е произнесъл по настоящата жалба, така че Общият съд да може да се произнесе като първа инстанция по жалбата, подадена от жалбоподателката до Съда на публичната служба.

84

Тъй като делото се връща за ново разглеждане от друг съдебен състав на Общия съд, съдът не следва да се произнася по съдебните разноски, свързани с настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите)

реши: