6.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/12

1)

Възможно ли е разпоредбите на член 10а от Директива 2003/35/ЕО относно съдебни производства, които „не са възпрепятстващо скъпи“, да са потенциално приложими в случай като разглеждания, при който оспореното по делото разрешение за строеж е издадено преди крайния срок за транспониране на директивата и съдебното производство по жалбата срещу това разрешение също е образувано преди тази дата? Ако е възможно, приложими ли са разпоредбите на член 10а от Директива 2003/35/ЕО относно съдебни производства, които „не са възпрепятстващо скъпи“, към всички разноски по делото или само към разноските, направени след крайния срок за транспониране?

2)

Задължен ли е национален съд, разполагащ със свобода на преценка относно произнасянето по съдебни разноски в тежест на загубилата страна, при положение че въпросната държавата членка не е транспонирала член 10а от Директивата за общественото участие с конкретна мярка, при преценка на разноските по съдебни производствата в обхвата на тази разпоредба, да съобрази произнасянето си с изискването за съдебно производство, което не е „възпрепятстващо скъпо“, на основание директния ефект на съответните разпоредби в националния правен ред или задължение на съда на въпросната държава членка да тълкува националното процесуално право по начин, който в максимална степен съответства на целите, установени в член 10a?

3)

При потвърдено и неоспорено произнасяне по съдебните разноски, което на тези основания и съгласно националното законодателство би имало характера на окончателно решение, правото на Съюза вменява ли задължение