Жалба, подадена на 7 септември 2017 г. от Management GmbH срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 21 ноември 2017 г. по дело T-374/15 — VM Vermögens-Management/EUIPO

(Дело C-653/17 P)

(2018/C 094/04)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: VM Vermögens-Management GmbH (представители: T. Dolde и P. Homann, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

Основания и основни доводи

Първото основание е нарушение на член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (1) във връзка с правото на изслушване по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и правото на собственост по член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Причината за това било, че Общият съд не взел предвид обратното действие на изменението на списъка със стоките и услугите на марката на Европейския съюз „Vermögensmanufaktur“ в резултат на декларация по член 28, параграф 8 от Регламент № 207/2009 и обжалваното решение обявявало марката на ЕС за недействителна и по отношение на посочените в него услуги, без обаче да е проверена възможността за регистрация на марката. Поради това Общият съд не можел да отхвърли като недопустими исканията на жалбоподателя за изменение на обжалваното решение.

Второто основание: нарушение на член 36 от Статута на Съда, тъй като Общият съд отхвърлил общо като недопустими направените от жалбоподателя искания за изменение на обжалваното решение, без да се произнесе по същество относно обратното действие на изменението на списъка със стоките и услугите на марката на ЕС „Vermögensmanufaktur“ в резултат на декларация по член 28, параграф 8 от Регламент № 207/2009.

Третото основание е нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, тъй като констатациите на Общия съд относно описателния характер се основавали на неправилни съображения за възприемането на указанието „Vermögensmanufaktur“ от съответните потребители, а между марката на ЕС и посочената като описателна услуга не съществувала достатъчно директна и конкретна връзка, позволяваща марката на ЕС да се приеме за описателна.

Четвъртото основание е нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като Общият съд мотивирал липсващия отличителен характер на марката на ЕС единствено с това, че „Vermögensmanufaktur“ се възприемало от съответните потребители като хвалебствено послание и информация с рекламен характер, без да посочи защо марката на ЕС не може същевременно да служи и като указание за произход с отличителен характер.

Петото основание е нарушение на член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009, тъй като Общият съд отхвърлил наличието на нарушение на правото на изслушване единствено с мотива, че при преценката на апелативния състав в производството пред EUIPO не били взети предвид късно представените доказателства и обжалваното решение не се основавало на тях, въпреки че от преписката ясно се установявало, че апелативният състав дословно възприемал в анализа си тези доказателства и в нито един момент не била дадена възможност на жалбоподателя да вземе становище по тези доказателства.

Шесто основание: нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, тъй като обжалваното решение се основавало на доказателства, които били представени късно в първа инстанция пред EUIPO, така че апелативният състав също е трябвало да ги приеме за късно представени. В обжалваното решение Общият съд погрешно стигнал до извода, че тези доказателства не са били взети предвид от апелативния състав и не са били от значение за обжалваното решение.

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OB L 78, 2009 г., стр. 1).