1)

Следва ли член 38, параграф 3, второ изречение от Регламент (ЕС) № 2016/679 (1) (Общ регламент за защита на данните, наричан по-нататък „ОРЗД“) да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право като член 38, параграф 1 и параграф 2 във връзка с член 6, параграф 4, второ изречение от Bundesdatenschutzgesetz (Федерален закон за защита на данните, наричан по-нататък „BDSG“), който не позволява трудовото правоотношение на длъжностното лице по защита на данните да бъде едностранно прекратено с предизвестие от администратора, който е негов работодател, независимо дали е мотивирано с изпълнението на задълженията на длъжностното лице?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2)

Противоречи ли член 38, параграф 3, второ изречение от ОРЗД на такава разпоредба от националното право и тогава когато длъжностното лице по защита на данните не е било определено по силата на член 37, параграф 1 от ОРЗД, а съгласно правото на държавата членка?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

3)

Налице ли е достатъчно основание за предоставяне на компетентност по отношение на член 38, параграф 3, второ изречение от ОРЗД, по-специално с оглед на обстоятелството, че в приложното му поле се включват длъжностни лица по защита на данните, които се намират в трудово правоотношение с администратора?