1)

Изисква ли правото на ефективна правна защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се приеме, че при обстоятелствата по делото в главното производство членове 4 и 19 от Хартата осигуряват закрила и срещу риска от непряко връщане вследствие на прехвърляне в държава — членка на Съюза, в която няма системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин“ (1) (при липса на други компетентни държави членки въз основа на критериите по глава III и IV), която вече е разгледала и отхвърлила първата молба за международна закрила?

2)

Трябва ли съдът на държавата членка, в която е подадена втората молба за международна закрила, сезиран с жалба по член 27 от Регламент „Дъблин“ и следователно компетентен да прецени прехвърлянето в рамките на Съюза, но не и да се произнесе по молбата за закрила, да прецени, че съществува риск от непряко връщане в трета държава, когато държавата членка, в която е подадена първата молба за международна закрила, е преценила по различен начин понятието „вътрешна закрила“ по смисъла на член 8 от Директива 2011/95/ЕС (2)?

3)

Съвместима ли е преценката на [риска от] непряко връщане поради различното тълкуване на необходимостта от „вътрешна закрила“ от две държави членки с член 3, параграф 1 (втора част) от регламента и с общата забрана за гражданите на трети страни да решават в коя държава на Съюза да подадат молбата за международна закрила?

4)

Ако отговорът на предходните въпроси е утвърдителен: