Жалба, подадена на 9 август 2021 г. от Casa Regina Apostolorum della Pia Società delle Figlie di San Paolo срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 2 юни 2021 г. по дело T-223/18, Casa Regina Apostolorum della Pia Società delle Figlie di San Paolo/Европейска комисия

(Дело C-492/21 P)

(2021/C 471/30)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Casa Regina Apostolorum della Pia Società delle Figlie di San Paolo (представител: F. Rosi, avvocato)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

Основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди нарушение на задължението за мотивиране и за извършване на разследване; неправилно тълкуване на принципа на солидарна дейност, понятието за предприятие и икономическа дейност по член 106 ДФЕС и по-специално във връзка с италианската правна уредба, съдържаща се в Законодателен декрет 229/1999, която свидетелства, че системата на италианската държава за финансиране на областите не попада в обхвата на солидарна система, а в икономическа система като уредбата за услугите от общ икономически интерес.

Той по-специално оспорва понятието за солидарна дейност, представено от Общия съд в обжалваното решение, което е останало изцяло общо и без връзка с действащата в Италия правна уредба за предоставянето на здравни услуги. Общият съд всъщност приема за приложимо към настоящия случай решение на Съда от 11 юли 2020 г. по дело Dovera, без да извърши точен анализ на реформата в Италия от 1999 г., преди всичко без да я сравни с разпоредбите, които уреждат системата за предоставяне на здравни услуги в Словакия.

Освен това жалбоподателят оспорва факта, че понятието за универсална дейност може да изключва приложимостта на режима по член 106 ДФЕС, като се има предвид, че услуга, предоставена, макар и не изцяло, по универсален начин, може да се разглежда като икономическа дейност, като други услуги, например мултимодалния транспорт, електроенергията, водата, телефонните услуги и пр., така че попада в обхвата на самото понятие за услуги от общ икономически интерес.

Също така Общият съд не уточнява, че държавата прехвърля на областите определено финансиране и че след това областта трябва да плаща за услугите на различните публични и частни здравни заведения въз основа на тарифите съобразно избора на пациента/ползвателя.

Следователно областите подписват договори за концесия на публични услуги с всички публични и частни оператори, като плащат за услугите въз основа на фиксирани тарифи. Всяка здравна структура организира по специфичен и самостоятелен начин своята дейност, за да може да привлече пациента в структурата си.

Нещо повече, пациентът може да се обърне както към публична здравна структура, така и към частна здравна структура, за да поиска предоставяне на частна услуга, като така избегне списъците на чакащи, съществуващи в т. нар. акредитирана система. Ето защо жалбоподателят оспорва посоченото в началото на решението от Общия съд: „1. В Италия здравната система е организирана в рамките на Servizio sanitario nazionale (Национална здравна служба, наричана по-нататък „SSN“). В рамките на SSN здравните услуги се финансират пряко чрез социалноосигурителните вноски на осигуряващите се лица и държавни ресурси, така че тези услуги се предоставят безплатно или почти безплатно на всички осигурени от SSN пациенти от публични или одобрени частни организации. Управлението на SSN се осигурява главно от областите“.

Тази доводи не съответстват на действителната здравна организация в Италия и на съдържанието на действащата правна уредба; освен това Общият съд не изяснява твърдението, че „здравните услуги са пряко финансирани чрез социалноосигурителните вноски на осигуряващите се лица и държавни ресурси“, което е абстрактно представяне извън всякакъв контекст.

С други думи, Общият съд не е посочил кои са „социалноосигурителните вноски на осигуряващите се лица“, нито в какво се състоят „държавните ресурси“. По-точно, Общият съд не извършва внимателен анализ на съдържанието на разпоредбите, които уреждат услугите от общ икономически интерес по смисъла на член 106 ДФЕС и съобразно решението на Съда по дело Altmark от 2003 г.

Първо Комисията, а след това Общият съд, е трябвало да извършат подробен анализ на системата, предвид и текста на Протокол № 26 към Договора, който се отнася именно до услугите от общ икономически интерес, и факта, че не е изготвено специално понятие, което определя този конкретен сектор на услугите.

В заключение, обжалваното решение на Общия съд само транспонира съдържанието на спорното решение на Комисията, което Общият съд приема за неопорочено от липса на мотиви.

Поради това изложените подробно оплаквания от жалбоподателя остават непроменени, в смисъл че, противно на изтъкнатото от Общия съд, е оспорил решението на Комисията като изцяло общо и без връзка със съдържанието на действащата правна уредба в Италия.

Не е възможно също така само да се транспонира съдържанието на решението на Съда по дело Dovera.

Освен това оспорването по същество от жалбоподателя, представено на преценката първо на Комисията, а след това на Общия съд, цели именно да се провери дали италианската здравна система съответства на разпоредбите на член 106 ДФЕС и следователно на приложението на режима на услугите от общ икономически интерес.

В това отношение жалбоподателят упреква Общия съд, че не се произнесъл и следователно изтъква липса на мотиви.