—

да отмени забраната за отпускане на безвъзмездни средства, наложена с писмото на ответника от 22 октомври 2020 г., ARES (2020) 5759350,

—

да осъди ответника да заплати разноските, направени от жалбоподателя.

1.

Първо основание: ответникът нарушил, пряко или косвено, основните права на жалбоподателя, защото в хода на разследването, довело до приемането на обжалваната мярка, жалбоподателят изобщо не получил възможност да упражни правото си да бъде изслушан.

2.

Второ основание: ответникът нямал компетентност да проверява отпускането на специални безвъзмездни средства и да се произнася по специални заявления за отпускане на безвъзмездни средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, защото ответникът можел да разглежда само цялостното съответствие на въведените от държавите членки системи за управление и контрол, но изобщо нямал правомощие да извършва задълбочена проверка и да се произнася по подадените от отделни дружества специални заявления за отпускане на безвъзмездни средства.

3.

Трето основание: ответникът нямал компетентност да тълкува и прилага вътрешното право на държавите членки, защото правомощията му били строго ограничени с принципа на предоставена компетентност, залегнал в членове 5 и 13 от Договора за ЕС; всякакво отклонение от този принцип трябвало да се тълкува стеснително, а съчетанието от принципа на предоставена компетентност и разпоредбите на Договорите ясно показвало, че ответникът няма правомощие да прилага вътрешното право на държава членка. Във всеки случай цитираните от ответника разпоредби на чешкото право не подлежали на контрол съгласно Регламент (ЕС) № 1303/2013, (1) който бил правното основание за процедурата за проверка, довела до приемането на обжалваната мярка.

4.

Четвърто основание: ответникът не доказал съдържанието на чешкото прави и неправилно разтълкувал и приложил това право. Вместо да докаже съдържанието на чешкото право, както изисквала практиката на Съда, ответникът допуснал груба грешка при тълкуването на чешкото право, и по-специално на раздел 4c от Закона за конфликт на интереси, (2) като съзнателно игнорирал практиката на чешките съдилища, както и окончателното, задължително и подлежащо на изпълнение решение на чешките власти относно предмета на процедурата за проверка, довела до приемането на обжалваната мярка.

5.

Пето основание: ответникът неправилно разтълкувал и приложил и правото на Съюза, защото погрешно направил извод, че е извършено нарушение на член 61 от Финансовия регламент, (3) и не отчел, че чешките правила относно конфликта на интереси са в разрез с основните принципи на правото на Съюза.