17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/1

—

като взе предвид Споразумението за сътрудничество от 25 февруари 1989 г. между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив,

—

като взе предвид своята резолюция от 24 април 2008 г. относно Споразумението за свободна търговия между ЕО и Съвета за сътрудничество в Залива (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 юли 1990 г. относно обхвата на Споразумението за свободна търговия, което предстои да бъде сключено между ЕИО и Съвета за сътрудничество в Залива (2),

—

като взе предвид доклада относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност: гарантиране на сигурността в променящия се свят, одобрен от Съвета през декември 2008 г.,

—

като взе предвид стратегическото партньорство на Европейския съюз със Средиземноморието и Близкия изток, одобрено от Съвета през юни 2004 г.,

—

като взе предвид съвместното комюнике на 20-тия Съвет на министрите от 14 юни 2010 г. в Люксембург,

—

като взе предвид своя доклад от 10 май 2010 г. относно Съюза за Средиземноморието,

—

като взе предвид съвместното комюнике на 19-ия Съвет на министрите от 29 април 2009 г. в Маскат,

—

като взе предвид програмата за съвместно действие (2010-2013 г.) за прилагане на споразумението за сътрудничество между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив от 1988 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно укрепването на сътрудничеството с трети държави в областта на висшето образование (COM(2001)0385),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. относно реформите в арабския свят: каква стратегия да предприеме Европейският съюз? (3),

—

като взе предвид икономическото споразумение между страните от Съвета за сътрудничество в Залива, подписано на 31 декември 2001 г. в гр. Маскат, Султаната Оман, и декларацията от Доха на Съвета за сътрудничество в Залива относно създаването на митнически съюз на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива от 21 декември 2002 г.,

—

като взе предвид членове 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът трябва да поиска одобрението на Парламента преди сключване на международни споразумения в области, в които се прилага обикновената законодателна процедура,

—

като взе предвид годишните доклади на Европейския парламент относно правата на човека,

—

като взе предвид декларацията на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 1998 г. за правото и отговорността на лица, групи и обществени органи да насърчават и защитават общопризнатите права на човека и основни свободи (известна също като „Декларация на ООН за защитниците на правата на човека“),

—

като взе предвид декларациите на Върховния представител от 10, 15 и 17 март 2011 г. и заключенията на Съвета от 21 март 2011 г. за Бахрейн и подчертавайки в тази връзка пълната си подкрепа за свободата на словото и правото на гражданите на мирен протест,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становищата на Комисията по международна търговия и Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0042/2011),

A.

като има предвид, че настоящите отношения между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) изискват постоянно преразглеждане и актуализиране, с оглед на последните значителни и бързо развиващи се събития на място, в центъра на които трябва да бъде заложен стремежът към насърчаване правата на човека и демокрацията,

Б.

като има предвид, че демонстранти в няколко страни от ССПЗ изразиха законен демократичен стремеж; имайки предвид насилствените действия на властите към протестите в Бахрайн, които доведехо до смъртни случаи, наранявания и лишаване от свобода; като има предвид, че военни подкрепления от Саудитска Арабия, ОАЕ, и Кувейт пристигнаха в страната под флага на ССПЗ, за да участват в потушаването на демонстрациите,

В.

като има предвид, че понастоящем регионът на Персийския залив трябва да бъде възприеман в светлината на новия световен бързо развиващ се икономически полюс, съставен от държавите от ССПЗ, отбелязва, че ЕС е вторият по големина търговски партньор на ССПЗ и че последният е петият по големина пазар за износ на ЕС,

Г.

като има предвид, че геополитическото обкръжение на Персийския залив съсредоточава предизвикателства от гледна точка на сигурността, които имат глобални и регионални последици (мирния процес в Близкия Изток, иранската ядрена програма, стабилизирането на Ирак, на Йемен, на Дарфур, тероризма и пиратството), и че до този момент Съветът за сътрудничество в Персийския залив остава единствената стабилна регионална организация, основаваща се на мултилатерализъм и сътрудничество,

Д.

като има предвид, че над една трета от всички суверенни фондове в света се притежават от държавите от Персийския залив и че тези фондове допринесоха за спасяването на световната и европейската финансова система в отговор на кризата,

Е.

като има предвид, че районът на Персийския залив е от съществено значение за ЕС и че в един многополюсен и взаимозависим свят подобни партньорства са в състояние да посрещнат политическите предизвикателства и предизвикателствата, свързани със сигурността,

Ж.

като има предвид, че процесът на либерализация и диверсификация на икономическите структури, започнат в няколко страни членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, води до нова вътрешна, политическа (конституционни реформи, политическо участие, укрепване на институциите) и социална динамика (зараждане на асоциативна мрежа, сдружения на работодателите, достъп на жените до отговорни постове), която следва да се насърчи и подкрепи,

З.

като има предвид, че условията на живот и труд на работниците мигранти са обезпокоителни и неприемливи, по-специално на жените домашни работници, независимо от ключовата роля, която те играят в икономическата дейност на страните членки на ССПЗ, и от факта, че те съставляват 40 % от населението на ССПЗ и представляват близо 80 % от населението в някои арабски емирства,

И.

като има предвид, че и шестте страни членки са без изключение наследствени монархии, с ограничено политическо представителство, особено за жените, и в повечето случаи без избран парламент,

Й.

като има предвид, че значимостта на инвестициите на държавите от ССПЗ и общите предизвикателства в държавите от ССПЗ, южни съседки на Европейския съюз, налага взаимоотношения на сътрудничество между Европа, Средиземноморието и Персийския залив,

К.

като има предвид, че геоикономическото преориентиране на държавите от ССПЗ, което произтича от нарастващото търсене на въглеводород на азиатските пазари (Китай, Индия, Сингапур, Япония, Филипините, Южна Корея), води понастоящем до диверсификация на търговските и икономическите връзки, която се консолидира от споразуменията за свободна търговия и развитието на политическия диалог,

Л.

като има предвид ключовата роля на държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив на световната сцена, поради която те споделят с Европейския съюз общи интереси в областта на международната стабилност и световното икономическо управление,

М.

като има предвид нарастващото влияние на държавите от ССПЗ в арабския и мюсюлманския свят и важната роля, която те могат да изиграят в междукултурния диалог,

Н.

като има предвид, че преговорите по споразумението за свободна търговия между ЕС и ССПЗ, започнати преди 20 години, са до този момент най-дългите търговски преговори, водени от Европейския съюз, без да бъдат приключени,

О.

като има предвид, че е необходимо заемането на ясна позиция и трайно отстояване на ангажимента от страна на Съюза в района на Персийския залив, които да гарантират по-голямата видимост и стратегическо присъствие на Съюза в района,

П.

като има предвид, че включването на политически клаузи, по-специално на клауза относно зачитането на правата на човека, са неизменна част от всяко търговско споразумение, сключвано между Съюза и трета страна,

Р.

като има предвид ограниченото присъствие на Съюза в региона и възприятието за Европа, което често се слива с това за няколко държави-членки, с които има развити дългогодишни връзки,

С.

като има предвид, че Европейският съюз разполага с експертен опит в областта на укрепването на капацитета по отношение на институциите, образованието и научно-изследователската дейност, развитието на възобновяемите енергии и екологията, техническото подпомагане, регулирането, както и политическия и дипломатическия диалог по въпросите на стабилността в съседство и на световната сигурност,

1.

Припомня, че сключването на споразумение за свободна търговия между ЕС и ССПЗ остава приоритет и че един евентуален неуспех би бил в противоречие с интересите на двете страни; подчертава, че сключването на това споразумение ще бъде взаимно признание за надеждността на две структури, избрали мултилатерализма и интеграцията;

2.

Като се има предвид ограниченото присъствие на Съюза в района на Персийския залив, счита, че в рамките на новите структури за външни отношения на Съюза, провеждането на политика за интегрирано общуване следва да допринесе за развиването на целенасочена и ефективна информация относно Съюз в страните от Персийския залив;

3.

Счита, че ЕС трябва да изготви стратегия за региона, която да бъде насочена към укрепване на неговите връзки със ССПЗ, към подкрепа за процеса на регионална интеграция и към насърчаване на двустранните отношения с държавите от ССПЗ;

4.

Изтъква, че целта е създаването на стратегическо партньорство със ССПЗ и неговите държави-членки, което да бъде на равнището на съответната роля на двете структури на международната сцена; подчертава значимостта на установяването за тази цел на периодични срещи на високо равнище на държавните и правителствените ръководители, независимо от напредъка на текущите преговори;

5.

Изтъква също така значението на партньорството в условия на равнопоставеност в сътрудничеството и диалога, като не забравя разликите между двете обединения и потенциала за разширяване на сътрудничеството и диалога в редица сектори;

6.

Отправя искане в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) повече човешки ресурси да бъдат посветени на региона, както и да бъдат отворени нови дипломатически мисии на ЕС в държавите-членки на ССПЗ, като с това се допринесе за популяризирането на ЕС, за улесняване на политическия диалог и за укрепване на ефикасността на действията на Съюза; подчертава, че тези средства следва преди всичко да представляват преразпределяне на наличните средства на ЕСВД; призовава държавите-членки на ЕС, които имат дипломатически представителства там, да действат съгласно политиката, провеждана от ЕС; подчертава, че диференцираният двустранен подход към държавите от ССПЗ, склонни към тясно сътрудничество с ЕС, може единствено да допълни и засили двустранната рамка; следователно призовава Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разгледат перспективите на подобно двустранно сътрудничество;

7.

Припомня констатираната социална и политическа еволюция през последните години в голяма част от държавите-членки на ССПЗ; насърчава всички държави да продължат своите усилия и ги приканва да постигнат по-голям напредък в областта на утвърждаването на правата на човека, борбата срещу дискриминацията, включително основаната на пола, сексуалната ориентация или религията; приканва държавите-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив да гарантират и насърчават правата на малцинствата, включително религиозните, равенството между мъжете и жените, правото на труд, включително на работниците мигранти, както и свободата на съзнание, изразяване и мнение; насърчава продължаването на диалога по тези въпроси между ЕС и ССПЗ; приканва държавите от ССПЗ да поддържат по-ефикасно връзки с гражданското общество и да съдействат за учредяване на местни структури и сдружения; призовава по-специално държавите-членки на ССПЗ:

8.

Призовава всички държави-членки на ССПЗ да признаят продължителното народно движение за демократична реформа в рамките на целия регион и призовава за пълното ангажиране с нововъзникващите групи на гражданското общество за насърчаване на истински мирен демократичен преход в рамките на собствените им държави, с партньори в региона и с пълното съдействие на Европейския съюз;

9.

Изразява дълбоката си загриженост във връзка с насилствения отговор и използването на сила от властите на Бахрейн срещу протестиращите, както и с участието на чуждестранни военни подкрепления под знамето на ССПЗ при потушаването на протестите; счита, че това остро контрастира с подкрепата на ССПЗ за защитата на граждани, призоваващи за свобода и демокрация в Либия; призовава за незабавно прекратяване на насилието срещу мирни демонстранти и за политически диалог, който да доведе до последващи необходими политически реформи в страната;

10.

Призовава правителствата на държавите-членки от ССПЗ да работят заедно и в дух на сътрудничество, за да намерят разрешение на въпросите, свързани с правата на човека, по-специално по отношение на равенството между половете, положението на лицата без гражданство „bidun“, ограниченията на свободата на изразяване и свободата на събранията, в това число правата на професионалните сдружения и необходимостта от гарантиране на независимостта на съдебната система и правото на бърз и справедлив процеси; призовава предложеното засилване на политическия диалог със ССПЗ да включи диалог относно правата на човека на техническо и политическо равнище;

11.

Приканва страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив да премахнат резервите си по отношение на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, където техните резерви все още важат, и призовава всички държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив да ратифицират факултативните протоколи към Конвенцията за правата на детето и Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация; изтъква също така колко е важно Конвенцията на ООН за работниците мигранти и конвенциите на МОТ 97 и 143 да бъдат ратифицирани и прилагани;

12.

Насърчава Съюза съвместно със ССПЗ да разгледа и открие разрешение на въпроса за премахването на пречките пред пълното и ефективно упражняване на основните права на изповядване на религия от страна на членовете на малцинствени религиозни общности в тази част на света както индивидуално, така и колективно, и в държавната, и в частната сфера;

13.

Подчертава важността на диалога между културите и религиите; припомня, че Европейският съюз и ССПЗ изразиха общия си ангажимент за утвърждаване и защита на ценности като толерантността, умереността и съвместното съществуване;

14.

Насърчава правителствата и съществуващите парламентарни асамблеи на страните от ССПЗ да предприемат незабавни стъпки, за да ратифицират без ограничаващи резерви Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, както и да сътрудничат с тематичните структури на Съвета на ООН по правата на човека и да ги поканят да посетят страната, в частност специалния докладчик относно независимостта на съдиите и адвокатите;

15.

Припомня отново противопоставянето на ЕС спрямо смъртното наказание и призива на Парламента за всеобщ мораториум срещу тази практика; отбелязва в тази връзка със съжаление, че смъртното наказание е все още в сила във всички държави-членки на ССПЗ, приканва последните да приемат мораториум върху изпълнението на смъртни присъди; призовава по-специално държавите, които прибягват към методи като обезглавяване, убийство с камъни, разпъване на кръст, бой с камшик или ампутация, да премахнат тези практики;

16.

Приема за сведение съвместната програма за действие, приета от Съвета на министрите на 14 юни 2010 г., предназначена да засили сътрудничеството в редица стратегически области от съвместен интерес, включително чрез създаването на мрежа, която обединява изследователи, академични работници и ръководители на предприятия; изразява съжаление за липсата в тази програма на тема, посветена на открит, редовен и конструктивен политически диалог;

17.

Счита, че прилагането на тази съвместна програма за действие следва да бъде придружено от точна и подробна схема на финансиране, като бъде осъществено от определен специално за тази задача персонал както в Брюксел, така и в държавите-членки на ССПЗ; подчертава, че е важно да се гарантира видимост на програмата и разпространение на широк набор от информация, достъпна за съответните администрации и институции; изисква да бъде извършена оценка на резултатите в края на тригодишния период, и ако тези резултати са задоволителни, да се разгледа възможността за създаване на агенция за сътрудничество между ЕС и ССПЗ;

18.

Призовава ЕС да съсредоточи своите програми за сътрудничество с държавите от ССПЗ в по-голяма степен върху организациите на гражданското общество и подкрепя предоставянето на повече права на жените и младите хора;

19.

Споделя своето дълбоко притеснение относно възможността регионът на Персийския залив да бъде обхванат от надпревара във въоръжаването; приканва Европейския съюз да започне да води стратегически диалог с държавите от ССПЗ по въпросите на сигурността в региона, които са от общ интерес (мирния процес в Близкия изток, ядрената програма на Иран, стабилизирането на Ирак, Йемен и Дарфур, тероризма и пиратството), и в крайна сметка да даде своя принос за изграждането на структура за регионална сигурност в Близкия Изток, съвместно с държавите от Персийския залив;

20.

Припомня, че държавите-членки на ССПЗ са важни регионални участници; подчертава, че Съюзът и ССПЗ имат общи интереси относно насърчаването и запазването на мира и стабилността в Близкия Изток, Северна Африка и Африканския рог, както и в световен мащаб; призовава настоятелно партньорите да укрепят сътрудничеството по тези теми от общ интерес;

21.

Отбелязва декларацията на ССПЗ от 7 март 2011 в Абу Даби, в която се посочва, че „Министерският съвет изисква от Съвета за сигурност да предприеме необходимите мерки за защита на цивилното население, включително налагането над Либия на забранена за полети зона“, която декларация допринесе за решението на Арабската Лига и след това на Съвета за сигурност на ООН да се произнесат в полза на такава зона;

22.

Подновява отново своята подкрепа за арабската инициатива за мир, предложена от една от държавите-членки на ССПЗ и одобрена от всички държави-членки на Лигата на арабските държави и Организацията Ислямска конференция; приканва държавите-членки от ССПЗ да продължат своите усилия за посредничество и за подкрепа в израело-арабския мирен процес; призовава за съвместни подновени усилия на Съюза и ССПЗ, за да се достигне по пътя на преговорите до прекратяване на окупацията на палестинските територии, като продължат да предоставят пълна подкрепа за разрешаване на израело-палестинския конфликт чрез създаване на две държави; подчертава съвместните интереси на ЕС и ССПЗ за съвместна работа за установяването на справедлив и дълготраен регионален мир в Близкия изток; в тази връзка предлага по-често съгласуване между Близкоизточната четворка и комитета за наблюдение на Арабската лига; припомня, че Съюзът е най-големият донор на помощ за палестинския народ; признава подкрепата, предоставена на палестинските бежанци от държавите от ССПЗ, и техния принос за Службата на ООН за подпомагане и строителство (UNRWA); призовава държавите-членки на ССПЗ да допринесат в по-голяма степен за укрепване на палестинските институции и за икономическото развитие като част от правителствената програма на Палестинската власт и по целесъобразност да разгледат възможността за изплащане на своя финансов принос чрез съществуващите механизми за международна помощ;

23.

Приветства продължаването на процеса на интеграция на ССПЗ (митнически съюз, общ пазар и впоследствие - единна валута); насърчава Комисията да предложи на секретариата на ССПЗ да бъде определена съвместно рамка за сътрудничество с цел споделяне на опита в областта на консолидирането на институциите, на административния капацитет, на механизмите за регулиране и разрешаване на спорове; изтъква, че този подход може да допринесе за зараждането на процеси за усвояване на принципите;

24.

Приветства решението на председателите на парламентите от държавите-членки на ССПЗ от заседанието им на 23 ноември 2010 г. в Абу Даби да започнат наблюдение на дейностите на ССПЗ и неговите изпълнителни решения и да учредят годишна конференция на парламентарните институции на държавите-членки на ССПЗ; приветства предстоящото учредяване на междупарламентарна делегация за връзки с Европейския парламент; изразява убеждение, че задълбоченото парламентарно сътрудничество ще има значителен принос за изграждането на стратегическо партньорство между двете структури;

25.

Припомня своята резолюция от 24 април 2008 г. относно Споразумението за свободна търговия (ССТ) между ЕО и ССПЗ, която беше подкрепена от 96 % от членовете на Европейския парламент; отбелязва, че повдигнатите в резолюцията въпроси, като необходимостта от реципрочен достъп до пазарите, ефективната защита на правата върху интелектуалната собственост, премахването на нетарифните бариери пред предоставянето на услуги, насърчаването на устойчивото развитие и спазването на международните конвенции, са все още актуални;

26.

Изразява дълбоко съжаление предвид неколкократното отлагане на преговорите между ЕС и ССПЗ относно ССТ за дълъг период от време и решението на ССПЗ да преустанови тези преговори през 2008 г.; счита, че е крайно време да се деблокират тези преговори, за да може да се намери окончателно решение с цел извличане на максимални ползи за обществата и деловите общности на двете страни;

27.

Изразява съжаление поради факта, че ЕС пренебрегна този регион, независимо от неговото стратегическо значение по отношение на петролните доставки, търговските възможности и регионалната стабилност;

28.

Отбелязва, че след 20 години преговори споразумението за свободна търговия все още не е сключено; съзнава, че клаузите относно правата на човека и незаконната миграция са били отхвърлени от някои държави от ССПЗ;

29.

Счита, че предвид стратегическото значение на региона, ССТ следва да се разглежда не само като инструмент за подобряване на благосъстоянието посредством търговията, но също и като средство за насърчаване на геополитическа стабилност;

30.

Отбелязва, че понастоящем ССЗ е шестият по големина експортен пазар на ЕС и че понастоящем ЕС е водещият търговски партньор на ССПЗ; отбелязва, че независимо че търговията е достигнала вече едно интензивно равнище, все още има възможности за нейното задълбочаване, както и за по-голяма диверсификация на търговията между двете страни, предвид големината на пазара на ЕС и усилията от страна на държавите от ССПЗ да диверсифицират износа си; отбелязва, че едно ССТ ще разкрие също нови възможности за техническо сътрудничество и помощ; счита, че сключването на ССТ между ЕС и ССПЗ ще спомогне много за установяването на по-тесни връзки и увеличаването на диверсификацията;

31.

Посочва, че предвид факта, че държавите от ССПЗ напредват към икономическа диверсификация с цел намаляване на своята петролна зависимост, един скок на търговията и инвестициите в услуги би спомогнал за насърчаването на развитието на икономиките на държавите от ССПЗ;

32.

Приветства факта, че през последните две десетилетия икономическите отношения между ЕС и ССПЗ станаха още по-интензивни, а обемът на търговията между двете страни нарасна значително, въпреки че не беше сключено ССТ; приема това като знак, че едно ССТ ще увеличи допълнително този естествен ръст и ще му осигури по-открита, предвидима и сигурна среда;

33.

Отбелязва, че по-голямата част от работата по ССТ вече е приключена и счита, че обхватът на ССТ в настоящия му вид обещава големи преимущества за двете страни; по тази причина призовава двете страни да разглеждат ССТ като значителна и важна стъпка за двата региона и тяхното население; счита, че ЕС и ССПЗ имат общи интереси и потребности и че опитът на ЕС в областта на регионалната интеграция може да послужи като източник на вдъхновение за Залива; счита, че в тази връзка ЕС може да предостави ценна техническа помощ;

34.

Изтъква факта, че ако не бъдат преодолени, липсата на прозрачност при процедурите за възлагане на обществени поръчки и бариерите пред навлизането на чуждестранни инвеститори в сектора на услугите биха могли да застрашат сключването на споразумението;

35.

Изразява твърдо убеждение, че ССТ между ЕС и ССПЗ ще бъде от съществена полза за двете страни; счита, че ССТ с ЕС ще насърчи по-нататъшната икономическа интеграция на ССПЗ и че създаването на митническия съюз на ССПЗ може да даде също така голям тласък на важни проекти като единния пазар на ССПЗ и изграждането на паричен съюз на ССПЗ с единна валута; счита, че ССПЗ би могъл да извлече полза от поуките, взети в хода на създаването на единния пазар и приемането на единна валута от ЕС;

36.

Решително подкрепя посланието, което отправи заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън по време на срещата на Съвета на министрите на ЕС и ССПЗ през юни 2010 г. и неотдавна на 22 септември 2010 г., по време на срещата на ЕС и ССПЗ извън рамките на срещата на министрите на Общото събрание на ООН, с което показа, че ЕС е готов да положи усилие за окончателно приключване на преговорите; приветства също така реакцията на ССПЗ, който също потвърди волята си да приключи преговорите;

37.

Признава чувствителността на някои държави от ССПЗ по отношение на износните мита, но изразява съжаление предвид неотдавнашното решение на преговарящите от ССПЗ да се върнат към позицията си от 2008 г. в това отношение, т.е. да оставят свързаните с тези въпроси дялове извън ССТ; изразява твърдо убеждение, че никое настоящо ССТ не може да изключи въпроса за износните мита и че съгласно правилата на СТО в ССТ трябва да се предвиди значително либерализиране на вноса и износа;

38.

Препоръчва ЕС да посвети повече средства за ССПЗ посредством Инструмента за сътрудничество с индустриализираните страни и други страни с висок доход (ICIHI), който трябва да стане по-видим и да се съсредоточи върху подходящи програми за обучение на местните длъжностни лица, включително по търговски въпроси;

39.

Припомня, че съгласно Договора от Лисабон международната търговска политика е един от инструментите на външната политика на ЕС и поради това спазването на демократичните принципи и основните права на човека, както и социалното измерение и измерението, свързано с околната среда, са абсолютно необходими за Съюза във всички международни споразумения, които сключва; ето защо призовава всички бъдещи споразумения за свободна търговия да включват ефективна и действаща клауза относно правата на човека;

40.

Отбелязва, че в шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив има 15 милиона работници мигранти, които формират 40 % от цялото население; припомня несигурното положение на работниците мигранти в държавите от Залива, което беше подчертано от Международната организация на труда (МОТ), и подкрепя призива на МОТ за минимална заплата в региона с цел да се предотврати допълнително влошаване на положението на домашните работници и работниците мигранти; също така поддържа правото на всички работници да създават и да се присъединяват към професионални съюзи с цел защита на своите интереси;

41.

Настоява за спазването на демократичните принципи и основните права, установени от Всеобщата декларация за правата на човека; настоятелно призовава държавите-членки на ССПЗ да се борят с дискриминацията срещу жените и експлоатацията на деца, особено на пазара на труда, и да прилагат ефективно Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН за правата на детето;

42.

Счита, че ратифицирането и пълното прилагане от страна на държавите-членки на ССПЗ на рамката, установена от Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, Конвенцията на ООН срещу корупцията и Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства следва да играе основна роля в преговорите за ССТ;

43.

Счита, че със сключването на ССТ значително ще се подобрят настоящите отношения между държавите-членки на ЕС и държавите от ССПЗ и че ще се внесе добавена стойност към новата съвместна програма за действие, в частност чрез осигуряването на увеличен капацитет и изграждането на институционална рамка, в това число в секретариата на ССПЗ; изразява съжаление, че дипломатическото присъствие на ЕС в държавите от ССПЗ е все още силно ограничено, и настоява, че в рамките на новата ЕСВД ЕС следва да засили дипломатическото си присъствие в региона, в това число чрез делегация на Съюза във всяка от шестте държави от ССПЗ, които следва да работят в тясно сътрудничество с националните дипломатически служби на държавите-членки на ЕС, представени в държавите от ССПЗ, за да може да се използва максимално техният обединен експертен опит относно региона; счита, че по-значителното дипломатическо присъствие ще увеличи съществено шансовете за бързо сключване на ССТ и последващото му изпълнение;

44.

Предлага провеждането на редовна среща на върха на държавните и правителствените ръководители от ЕС и ССПЗ; подчертава, че тази среща на върха може да задълбочи в извънредно голяма степен политическите, финансовите, икономическите, търговските и културните връзки между ЕС и ССПЗ; решително насърчава лицата, отговорни за вземането на политическите решения на най-високо равнище, както от ЕС, така и от ССПЗ, да организират редовни срещи, за да могат съвместно да определят и насърчават общите интереси, като по този начин се увеличава вероятността от сключването и подписването на ССТ във възможно най-близко бъдеще; счита, че лицата, отговорни за вземането на политическите решения, както от ЕС, така и от ССПЗ, следва да договорят такава среща на върха, независимо от сключването и подписването на ССТ;

45.

Приветства факта, че през годините ЕС и ССПЗ станаха големи инвестиционни партньори и че ССПЗ, заедно с Иран и Йемен, беше най-големият инвеститор в ЕС през 2008 г.; счита, че сключването на ССТ, или най-малкото официалното възобновяване на преговорите, със сигурност ще осигури възможност за нови споразумения, с което ще се насърчат и улеснят взаимните преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с цел премахване на препятствията пред чуждестранното участие и защитата на инвестициите; припомня, че след влизането в сила на Договора от Лисабон ПЧИ са вече част от правомощията на ЕС и следователно са допълнително основание за бързо сключване на ССТ между ЕС и ССПЗ; отбелязва, че всяко бъдещо ССТ ще разкрива нови възможности за инвестиция за двете страни, като същевременно ще увеличава възможностите на ССПЗ да изпълни критериите като кандидат за споразумение за инвестиции с ЕС в рамките на бъдещата инвестиционна политика на ЕС;

46.

Посочва, че намаляването на тарифите на ССПЗ като следствие от ССТ ще увеличи привлекателността на инвестициите в трети държави за транснационалните предприятия; изразява убеждение, че ССТ ще доведе до увеличение в свързаните с услугите инвестиции, които ще благоприятстват развитието на държавите от ССПЗ и на държавите-членки на ЕС;

47.

Предлага използването на еврото във всички форми на търговия между ЕС и ССПЗ; приветства факта, че още от създаването си ССПЗ изразява желание да бъде създаден митнически и паричен съюз; отбелязва, че митническият съюз е в сила от 2009 г., докато преговорите за единна валута се провеждат понастоящем;

48.

Отбелязва, че шестте държави от ССПЗ разполагат в момента с преференциален достъп до пазара на ЕС съгласно Общата система за преференции на ЕС (ОСП); подчертава, че всички държави от ССПЗ в съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета от 22 юли 2008 г. следва не само да ратифицират, но и действително да прилагат всичките 27 конвенции на МОТ и конвенциите на ООН, посочени в приложение III към съответния регламент; счита, че с оглед на равнището на икономическото развитие в региона, ССТ ще бъде по-добро средство за разпространение на търговските предимства в целия регион;

49.

Отново потвърждава, че основната цел на ЕС в отношенията му със ССПЗ следва да бъде сключването на ССТ, което ще бъде важно споразумение за свободна търговия между отделните региони, но докато това се случи и предвид резултатите, които някои от основните търговски партньори на ССПЗ вече са постигнали, насърчава заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза и члена на Комисията, отговарящ за търговията, да направят оценка на алтернативни подходи по отношение на бъдещите търговски отношения с държавите от ССПЗ под формата на двустранни споразумения между ЕС и държавите от Персийския залив, които вече са склонни да се ангажират в по-голяма степен с ЕС, като вземат предвид разнородните икономики на държавите от Персийския залив, различните действия от страна на тези държави в отговор на финансовата криза и отношенията им с други търговски партньори;

50.

Приветства значителното сътрудничество в областта на енергетиката между ЕС и неговите партньори от Средиземноморието, което вече обхваща възобновяемите енергийни източници; счита, че взаимодействието в този сектор на дейност между трите географски зони трябва да се насърчава поради общите интереси, знанията и уменията в областта на технологиите, финансирането и изобилието на ресурси (слънце, вятър); приветства създаването на експертна мрежа между ЕС и ССПЗ относно чистите енергийни източници, които понастоящем придобиват първостепенно значение за държавите от ССПЗ;

51.

Отбелязва, че с оглед на стратегическите, икономическите, политическите и културните връзки между държавите от Персийския залив и държавите от южната част на Средиземноморието, но също така и на все по-нарастващото влияние на държавите от Персийския залив върху средиземноморските държави, може да бъде разгледана възможността за по-силно и структурирано партньорство между ССПЗ и Съюза за Средиземноморието и че Европейският съюз следва да се ангажира активно в насърчаването на подобен проект, което би било от полза за всички страни;

52.

Изразява задоволство от работата, извършена от експертната група на ЕС-ССПЗ по енергетика, по-специално в областта на природния газ, енергийната ефективност и ядрената безопасност;

53.

Призовава Комисията в светлината на предизвикателството на изменението на климата и нарастващото енергопотребление и в двата региона да разглежда енергийната ефективност като една от главните области на развитие и да подобри сътрудничеството по въпросите на енергийната ефективност;

54.

Признава, че изкопаемите горива понастоящем покриват по-голямата част от енергийните нужди на ЕС; въпреки това отбелязва, че в ЕС бъдещото търсене на петрол ще се влияе от няколко фактора, като например енергийната политика и политиката в областта на климата, разходите за доставки, нестабилността на цените и промишлените разработки (например в областта на енергийната ефективност и електрическата мобилност), които се съчетават и създават дълготрайна несигурност за бъдещото търсене и инвестициите нагоре и надолу по веригата с оглед на производствения капацитет;

55.

Призовава за по-голяма прозрачност на данните за евентуален сценарий относно бъдещото търсене и предлагане на петрол и газ от взаимен интерес на предвидимите петролни пазари; ето защо приветства значението на съвместната инициатива за данните за нефта;

56.

Приветства горещо решителността на съвместното заседание на Съвета на министрите за работа за по-тясно сътрудничество в областта на околната среда и изменението на климата;

57.

Признава, че усилията на ССПЗ за повишаване на потенциала на запасите на природен газ и втечнен природен газ са в съзвучие с желанието на ЕС да разнообразява енергийните източници и маршрути; във връзка с това подчертава значението на увеличаването на износа за ЕС на втечнен природен газ посредством включване на терминали за втечнен природен газ към южния газов коридор и създаването на газопроводни връзки със ССПЗ – или пряко, или чрез свързване на съществуващите и бъдещите газопроводи, като например AGP, „Набуко“ и газопровода ITGI;

58.

насърчава държавите-членки на ССПЗ да координират по-нататъшното разработване на синтетични течни горива от газ (GTL) с техните европейски партньори с цел по-добро включване на GTL в европейския енергиен микс; подчертава, че ССПЗ би могъл също така да използва GTL като алтернативен метод за изпускането на факелен газ в атмосферата;

59.

Подчертава, че ЕС има възможности да инвестира в капацитета за производство на енергия на ССПЗ с използване на най-новите технологии по отношение на производството, преноса и взаимните връзки; във връзка с това насърчава бъдещото сътрудничество, насочено по-специално към интегрирането на електрическите мрежи и интелигентните енергийни мрежи;

60.

Подчертава колко е важно едно надеждно партньорство между ЕС и ССПЗ в използването на суровините и достъпа до тях; подкрепя отворените пазари на стоки и премахването на нетарифните бариери; приветства всички вече направени усилия в преговорите за свободна търговия за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини;

61.

Призовава за съвместни усилия за справяне със спекулацията и нестабилността на цените на суровините посредством подобрена прозрачност и по-стриктен надзор на извънборсовата търговия с деривати; в този контекст приветства последния призив на ОПЕК за по-строги проверки на извънборсовата търговия, както и усилията на Франция за справяне със спекулацията със суровини в рамките на Г-20;

62.

Подчертава значението на задълбочаването на двустранното сътрудничество със ССПЗ в областта на научните изследвания и технологичните програми, със специален акцент върху новите, основани на знания, области на промишлеността като например възобновяемите енергийни източници, технологиите за улавяне и съхраняване на въглерод, производните от нефт и газ, енергийната ефективност и биомасата; призовава за създаването на сътрудничество, което включва трансфер на технологии в съчетание със сигурни, устойчиви доставки на суровини;

63.

Призовава за укрепване на сътрудничеството на Европейския съвет по научни изследвания (ERC) и Европейския институт за иновации и технологии (EIT) със Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) с цел насърчаване и напредък на научния диалог и регионалното сътрудничество и в тази област;

64.

Припомня, че държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив превърнаха образованието в национален приоритет, тъй като са значителни потребностите по отношение на човешките ресурси (недостатъчен брой преподаватели), на съдържанието на курсовете на обучение (липса на адаптивност по отношение на пазара на работна ръка) и на качеството на образователните програми (остаряла методология и дидактически материали), както и на прилагането на нови технологии; приканва към активна подкрепа на усилията, възприети от страна на органите, за разрешаване на проблема с този недостиг и за предлагане на амбициозно сътрудничество в областта на висшето, средното и началното образование, което да бъде в състояние да насърчи по-широкия достъп до образование както за мъжете, така и за жените;

65.

Подчертава, че това сътрудничество следва да включва допълнителна подкрепа за обмена на програми за студенти, академични работници и специалисти; отбелязва със съжаление, че програмата „Еразъм Мундус“продължава да бъде практически непозната в региона като цяло, главно поради липсата на информация; приветства инициативите, предприети от френските, британските и немските университети да установят университетски партньорства и програми за обмен; припомня при все това, че Европа продължава да изостава спрямо Съединените щати и Азия в тази област; призовава Комисията да определи информационни дни за популяризиране на място на европейското научно образование и изследователска дейност; настоява, че тези програми за обмен следва да бъдат насочени към студенти, преподаватели, изследователи и административен персонал, като в същото време гарантират балансирано представяне на половете; счита, че следва да бъдат създадени програми за обмен, предназначени за младите възрастови групи, като са насочени към учащите се в средните училища и гимназиите;

66.

Приветства проекта „Al-Jisr“ относно публичната дипломация и дейности за популяризиране, с подкрепа от страна на Европейската комисия, който доказа, че е от огромна полза; насърчава в тази връзка службите на върховния представител/заместник-председател да разгледат възможността за разширяване на дейностите по публична администрация в регион, в който ЕС все още не е ясно разбран и механизмите за преодоляване на този дефицит са ограничени; подчертава, че е важно да се разработи по-добра комуникационна стратегия, в това число че е необходимо политиките и позициите на ЕС да бъдат разяснени на арабски език, така че да обхванат по-широка аудитория в региона;

67.

Изтъква, че липсата на програми за сътрудничество между ЕС и ССПЗ в областта на медиите води до липса на информация; призовава Комисията да предложи мерки, за да приобщи държавите от ССПЗ към по-тясно сътрудничество в тази област с оглед повишаване на видимостта на Съюза в региона и утвърждаване на взаимното разбирателство;

68.

Счита, че е от съществено значение да се намери разрешение на пропуските в Европа по отношение на изследователската дейност и курсовете на обучение, свързани с държавите от Персийския залив; насърчава създаването в университетите на програми за съвременни изследвания, посветени на тази част от Арабския свят; счита, че в региона също следва да се предлагат програми за обучение относно Европейския съюз;

69.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Съвета на Европейския съюз, председателя на Европейската комисия, заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, на секретариата на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/11

—

като взе предвид писмото от 10 март 2011 г. от Европейския надзорен орган (Европейски банков орган),

—

като взе предвид член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) (1),

—

като взе предвид факта, че по време на своето заседание, проведено на 17 март 2011 г., комисията по икономически и парични въпроси изслуша кандидата, избран от Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган),

—

като взе предвид член 120 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Adam Farkas отговаря на критериите, посочени в член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) №1093/2010),

1.

Одобрява назначаването на Adam Farkas за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган);

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган).

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/12

—

като взе предвид писмото от Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) от 10 март 2011 г.,

—

като взе предвид член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (1),

—

като взе предвид факта, че на своето заседание на 17 март 2011 г. комисията по икономически и парични въпроси изслуша кандидата, подбран от Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване),

—

като взе предвид член 120 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Carlos Montalvo отговаря на критериите, посочени в член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010,

1.

Одобрява назначаването на Carlos Montalvo за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване),

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване).

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/13

—

като взе предвид писмото от 28 февруари 2011 г. от Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари),

—

като взе предвид член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (1),

—

като взе предвид факта, че по време на своето заседание, проведено на 17 март 2011 г., комисията по икономически и парични въпроси изслуша кандидата, избран от Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари),

—

като взе предвид член 120 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Verena Ross отговаря на критериите, посочени в член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010),

1.

Одобрява назначаването на Verena Ross за изпълнителен директор на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари);

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета на надзорниците на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари).

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/13

—

като взе предвид членове 313 и 314 от ДФЕС,

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение (МИС) от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“ (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно Съобщението на Европейската комисия относно работната програма на Комисията за 2011 г. (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад) (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно икономическото управление (5),

—

като взе предвид актуализираното финансово програмиране на Комисията за периода 2007-2013 г., представено в съответствие с точка 46 от горепосоченото МИС от 17 май 2006 г.,

—

като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно насоките за бюджета за 2012 г.,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0058/2011),

1.

Счита, че стратегията „Европа 2020“ следва да помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна посредством интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, основаващ се на петте водещи цели на ЕС, а именно насърчаване на заетостта, подобряване на условията и публичните разходи за иновации, изследвания и развитие, постигане на целите за изменението на климата и за енергетиката, подобряване на образователното равнище и насърчаване на социалното включване, по-специално чрез намаляване на бедността; припомня, че самите държави-членки одобриха напълно тези пет цели;

2.

Посочва, че трябва да се гарантира известна съгласуваност между постигането на тези цели и финансирането, отпускано за тях на европейско и национално равнище; настоява, че бюджетната политика на ЕС трябва да бъде в съответствие с този принцип; счита, че Европейският семестър, в качеството си на нов механизъм за засилено европейско икономическо управление, следва да даде възможност да се проучи най-добрият начин за изпълнение на тези пет водещи цели;

3.

Изразява твърдото си убеждение, че Европейският семестър следва да се стреми към подобряване на координацията и съгласуваността на националните и европейските икономически и бюджетни политики; счита, че той следва да се фокусира върху подобряването на взаимодействието между европейските и националните публични инвестиции, за да се постигнат по-добре общите политически цели на ЕС; отбелязва съществените разлики между структурата на бюджета на ЕС и тази на националните бюджети; счита обаче, че общите публични разходи на ЕС и националните публични разходи за общите политически цели следва да бъдат определени възможно най-скоро;

4.

Отчита загрижеността на Съвета за икономическите и бюджетните ограничения на национално равнище, но припомня преди всичко, че съгласно разпоредбите на Договора бюджетът на ЕС не може да отчита публичен дефицит; припомня, че през 2009 г. натрупаният публичен дефицит в ЕС като цяло възлизаше на 801 милиарда евро и че бюджетът на ЕС представлява едва 2 % от общите публични разходи в ЕС;

5.

Счита обаче, че поради трудната икономическа обстановка в целия Съюз е по-важно от всякога да се гарантира правилно изпълнение на бюджета на ЕС, качество на разходите и оптимално усвояване на съществуващото финансиране от Общността; предлага да се извърши цялостен преглед на бюджетните редове, които традиционно имат ниски резултати от изпълнението и където са възникнали проблеми при изпълнението;

6.

Счита, че бюджетът на ЕС носи добавена стойност за националните публични разходи, когато стартира, подпомага и допълва инвестиции в онези области на политиката, които стоят в основата на стратегията „Европа 2020“; освен това счита, че бюджетът на ЕС има решаваща роля в подпомагането на ЕС да излезе от настоящата икономическа и финансова криза чрез своя капацитет на катализатор за насърчаване на инвестициите, растежа и работните места в Европа; счита, че бюджетът на ЕС би могъл най-малкото да смекчи последиците от настоящите ограничителни национални бюджетни политики и същевременно да подкрепи усилията на националните правителства; подчертава също така, че предвид своя преразпределителен характер, понижаването на равнището на бюджета на ЕС може да навреди на европейската солидарност и да окаже неблагоприятно въздействие върху темпа на икономическо развитие в много държави-членки; вярва, че един подход „нетен вносител“/„нетен бенефициент“ в прекия смисъл на думата не отчита надлежно косвените последици за страните от ЕС и следователно подкопава общите цели на политиките на ЕС;

7.

Припомня, че изпълнението на седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“ ще изисква огромни по размер, ориентирани към бъдещето инвестиции, които Комисията изчислява на не по-малко от 1 800 милиарда евро до 2020 г. в своето съобщение, озаглавено „Преглед на бюджета на ЕС“ (COM(2010)0700); подчертава, че една от основните цели на стратегията „Европа 2020“ – а именно насърчаване създаването на работни места и качествена заетост за всички европейци, ще бъде постигната, само ако необходимите инвестиции в образованието, в полза на обществото на знанието, научноизследователската и развойна дейност, иновациите, МСП, зелените и новите технологии се вложат сега и не се отлагат повече; призовава за подновяване на политическия компромис, който съчетава намаляването на публичните дефицити и дългове с насърчаването на такива инвестиции; изразява своята готовност, с оглед увеличаване на въздействието на бюджета на ЕС и принос към отговора на ЕС на икономическата криза, да проучи възможните начини за разширяване обхвата на съществуващите инструменти, за да се засили взаимодействието между бюджета на ЕС и действията на ЕИБ, с цел подпомагане на дългосрочните инвестиции; приветства стартирането от Комисията на обществени консултации относно инициативата „Облигации за проекти по стратегията „Европа 2020“;

8.

Поради това се противопоставя на опитите за ограничаване или намаляване на бюджетните кредити, свързани с изпълнението на основните цели и седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“; отбелязва, че всеки подобен опит би имал обратен ефект, като най-вероятно ще доведе до провала на стратегията „Европа 2020“, какъвто беше случаят с Лисабонската стратегия; счита, че стратегията „Европа 2020“ може да бъде надеждна, само ако получи достатъчно финансиране и припомня, че Европейският парламент е повдигал многократно този сериозен политически въпрос; потвърждава своето настоятелно искане Комисията да изясни бюджетните аспекти на водещите инициативи и да информира Парламента за бюджетните средства, необходими за изпълнението на стратегията „Европа 2020“;

9.

Подчертава факта, че бюджетните мерки не са единствения фактор за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, но че усилията в бюджетната сфера трябва да бъдат допълнени с конкретни предложения за опростяване, за да се създаде необходимата среда за постигане на целите на ЕС в областта на заетостта, научните изследвания и иновациите, включително зелените и енергийните технологии; също така изразява убеждението, че постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, включително създаването на нови зелени работни места, е въпрос не само на увеличаване на бюджетните средства, но и на качествено преориентиране на съществуващите политики на ЕС, в това число и ОСП, като се вземат надлежно предвид критериите за устойчивост;

10.

Освен това счита, че бюджетните кредити за 2012 г., включително в областите, които не са пряко свързани с реализирането на стратегията „Европа 2020“, трябва да се задържат на подходящо равнище, за да се гарантира продължаването на политиките на ЕС и постигането на целите на ЕС и след настоящата икономическа криза;

11.

Призовава за по-голяма съгласуваност между външните и вътрешните политики на ЕС, като се отчита голямото влияние на международните събития върху икономическата, природната и промишлената среда на ЕС и върху неговата конкурентоспособност и заетост; поради това подчертава необходимостта ЕС да получи необходимите финансови средства, за да може да отговори адекватно на нарастващите глобални предизвикателства и ефективно да защитава и насърчава своите общи интереси и основни ценности, като правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава, основните свободи и опазването на околната среда; припомня, че умерените допълнителни разходи на равнище ЕС често могат да генерират пропорционално по-големи икономии на равнище държави-членки;

12.

Счита, че ЕС трябва да играе важна роля в подпомагането и оказването на финансова подкрепа на арабските страни в този исторически момент от тяхното демократично развитие и икономически и социални промени; в тази връзка приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200));

13.

Изразява съжаление относно липсата на каквото и да било парламентарно измерение в първото издание на Европейския семестър, въпреки ролята на Европейския парламент и 27-те национални парламента в съответните им бюджетни процедури; вместо това е твърдо убеден, че засилването на парламентарното участие би подобрило значително демократичния характер и прозрачността на този механизъм; подкрепя инициативата на комисията по бюджети да организира, като първа стъпка, среща с националните парламенти, за да се обсъдят общите насоки на бюджета на държавите-членки и ЕС за 2012 г.;

14.

Приветства поетите публично ангажименти от унгарското и полското председателство за започване на открит и конструктивен диалог с ЕП по бюджетните въпроси през 2011 г.; отново потвърждава готовността си да работи в тясно сътрудничество със Съвета и Комисията, в пълно съответствие с разпоредбите на Договора от Лисабон; очаква настоящите насоки да бъдат взети предвид изцяло по време на бюджетната процедура за 2012 г.;

15.

Отбелязва, че за 2012 г. многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2007-2013 г. предвижда общо равнище на бюджетните кредити за поети задължения (БКПЗ) в размер на 147,55 милиарда евро и общ таван на бюджетните кредити за плащания (БКП) в размер на 141,36 милиарда евро; припомня, че във всеки случай тези суми са значително по-ниски (с около 25 милиарда за БКПЗ и около 22 милиарда евро за БКП) от тавана, определен в настоящото решение за собствените ресурси;

16.

Подчертава, че финансовото програмиране, представено от Комисията на 31 януари 2011 г., представлява индикативен референтен пакет за бюджетните кредити за поети задължения за всяка от съществуващите програми и действия на ЕС; отбелязва, че общият размер на бюджетните кредити за поети задължения може да бъде определен на 147,88 милиарда евро;

17.

Подчертава, че тези цифри представляват годишна разбивка на многогодишните общи суми, договорени от Парламента и Съвета по време да приемането на тези програми и действия; подчертава, че планираните годишни суми представляват бюджетни кредити, които дават възможност за постигането на целите и приоритетите на ЕС, особено в контекста на стратегията „Европа 2020“; признава обаче, че по някои функции на МФР може да се допусне известна свобода на действие, предвид изключително временния характер на индикативните суми (по-специално по функция 2), предложени от Комисията в този период от годината;

18.

Посочва, че бюджетът за 2012 г. е шестият от седемте бюджета в рамките на настоящата МФР; счита, че поради тази причина двете направления на бюджетния орган понастоящем имат по-ясен поглед върху пропуските и положителния напредък във връзка със съществуващите многогодишни програми; отбелязва, че вече са извършени средносрочните прегледи на програмите, които са предмет на съвместно вземане на решение, и призовава Комисията да представи всички последици за бюджета в резултат на тези прегледи; в тази връзка подчертава, че ЕП е решен, в случай че се окаже необходимо за оказването на подкрепа и укрепването на политическите приоритети на ЕС, както и за справянето с нови политически потребности, и в тясно сътрудничество със своите специализирани комисии, наред с другото, да се възползва от разпоредбите на точка 37 от Междуинституционалното споразумение (която позволява марж от 5 % законодателна гъвкавост);

19.

Подчертава факта, че оставянето на достатъчно маржове под таваните на всички функции на МФР не е единственото решение, за да се преодолеят непредвидени обстоятелства; посочва хронично недостатъчното финансиране за някои функции на МФР, и по-конкретно за функции 1а, 3б и 4, спрямо нуждите и политическите приоритети на ЕС, одобрени от държавите-членки; счита, че подходът, на който се основават насоките на Съвета за бюджета за 2012 г., не отразява дългосрочна перспектива и би могъл да изложи на риск съществуващите действия и програми, в случай че възникнат непредвидени събития или нови политически приоритети; подчертава, че неотдавнашните събития в няколко северноафрикански страни вече сочат в тази посока, и приканва Комисията да оцени по какъв начин наличните финансови инструменти на ЕС биха могли да се използват за подкрепа на стремежа към демокрация;

20.

Счита, напротив, че различните механизми за гъвкавост, предвидени от МИС (като например прехвърлянето на разходи между функциите или мобилизирането на инструмента за осигуряване на гъвкавост), са инструменти, които трябва да се използват максимално; припомня, че те трябваше да бъдат използвани всяка година от 2007 г. насам в отговор на различните предизвикателства, които възникнаха; очаква от Съвета да съдейства напълно за тяхното използване и да започне такива дискусии на ранен етап, с цел да се избегнат прекомерно дългите и трудни преговори за тяхното мобилизиране;

21.

В тази връзка подчертава, че строгият контрол върху бюджетните кредити за поети задължения ще изисква не само значително преразпределение и промяна на приоритетите, но също така и съвместно определяне на евентуалните отрицателни приоритети и икономии от страна на институциите; настоятелно призовава своите специализирани комисии сериозно да се ангажират в процеса на определяне на ясни политически приоритети във всички области на политики на ЕС; въпреки това подчертава, че за тази цел е необходима по-голяма бюджетна гъвкавост и че може да е необходимо преразглеждане на МФР (например, компенсации между функциите на настоящата МФР), за да може Съюзът да функционира, не само за да се справя с новите предизвикателства, но също така за да се улесни процесът на вземане на решения в рамките на институциите, с цел бюджетните средства да бъдат съобразени с променящите се обстоятелства и приоритети; подчертава, че този процес трябва да бъде напълно прозрачен;

22.

Подчертава, че засилването на редица политики и новите правомощия, установени на равнище ЕС след влизането в сила на Договора от Лисабон, логично следва да предполагат наличието на допълнителен финансов капацитет за ЕС, като случаят не беше такъв през 2011 г. – първата година след влизането в сила на Договора; припомня на Съвета и Комисията политическата декларация, приложена към бюджета за 2011 г., съгласно която Комисията се задължава да обмисли възможните начини за укрепване на приоритетните области на Договора от Лисабон и да извърши цялостна оценка на нуждите при изготвянето на проектобюджета за 2012 г.; очаква от Комисията да последва този пример, например като предложи успешните пилотни проекти или подготвителни действия във връзка с Договора от Лисабон да бъдат преобразувани в многогодишни програми;

23.

Счита, че подходът на Комисията към определянето на субсидиите от бюджета на ЕС за децентрализираните агенции на ЕС е надежден и осигурява правилните стимули; подчертава, че предвидените бюджети за агенциите на ЕС далеч не са ограничени единствено до административните разходи, а напротив, допринасят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и целите на ЕС като цяло, определени от законодателния орган; потвърждава необходимостта от внимателно проучване на исканията за нови длъжности във връзка с възложените нови задачи; въпреки това подчертава значението на адекватното финансиране на тези агенции, чиито задачи са се увеличили, за да не се затрудни тяхното изпълнение; призовава за по-специфичен подход по отношение на набирането на специализиран научен персонал с професионален опит, особено когато тези длъжности се финансират изключително от такси и следователно нямат отражение върху бюджета на ЕС; подкрепя работата, извършена от междуинституционалната работна група за бъдещето на агенциите, която беше създадена в началото на 2009 г., и очаква нейните заключения, особено във връзка с горепосочените аспекти;

24.

Отбелязва, че през 2012 г. равнището на плащанията ще бъде пряк резултат от поетите през предходните години правни и политически задължения; счита, че увеличението спрямо бюджета за 2011 г. е предвидимо и в съответствие с общия профил на плащанията през програмния период 2007-2013 г. (вж. таблицата в приложението);

25.

Подчертава неотложната необходимост от решаване на въпроса за нарастващото равнище на неизпълнените поети задължения (RAL) в края на 2010 г. (194 милиарда евро, вж. таблицата в приложението); изразява съжаление за позицията на Съвета, който решава относно равнището на плащания предварително, без да взема под внимание точна оценка на действителните нужди; подчертава факта, че равнището на RAL е особено високо по функция 1б; счита, че предложението на Съвета за намаляване на поетите задължения в бюджета на ЕС с цел да се намали равнището на RAL не е трайно решение, тъй като това би било пагубно за постигането на предварително съгласуваните цели и приоритети на ЕС; във връзка с това подчертава ангажимента на Съвета, поет в съвместна декларация с Парламента, относно възможността за разрешаване на появяващите се потребности за плащания през 2011 г. посредством коригиращ бюджет;

26.

Подчертава, че наличието на известно количество RAL е неизбежно, когато се изпълняват многогодишни програми, и че съществуването на неизпълнени поети задължения по дефиниция изисква извършване на съответните плащания; поради тази причина отправя искане за поддържане на подходящо съотношение между поетите задължения и плащанията и в хода на бюджетната процедура ще направи всичко възможно да намали разликите между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания;

27.

Споделя становището на Съвета, че реалистичното бюджетиране следва да се насърчава; призовава Комисията да гарантира, че нейният проектобюджет се основава на този принцип; отбелязва обаче, че изпълнението от предходни години, което се подобри през последните години, може да не представлява много точен показател за нуждите през 2012 г. в някои случаи, тъй като изпълнението на някои от програмите би могло да се ускори през 2012 г. и съответно нуждите от плащания да нараснат; подкрепя призива на Съвета към държавите-членки да предоставят по-точни прогнози за изпълнението, по-конкретно с цел да се избегне непълното усвояване на бюджетните кредити, и счита, че по-голямата част от усилията в това отношение следва да бъдат полагани от самите държави-членки, тъй като размерът на проектобюджета на Комисията се определя основно от техните собствени прогнози (особено по функция 2) и капацитет за изпълнение; припомня, че държавите-членки управляват съвместно с Комисията над 80 % от финансирането на ЕС; припомня на държавите-членки тяхната правна отговорност при определянето и прилагането на финансовите правила, приложими за получателите на финансиране от ЕС;

28.

Посочва, че след влизането в сила на Договора от Лисабон защитата на финансовите интереси също е отговорност на държавите-членки; подчертава констатацията на Европейската сметна палата, че системите за управление и контрол в някои от държавите-членки не са напълно ефективни; също така припомня, че все още не е възстановено неправилно изразходваното финансиране по структурните фондове, което възлиза на милиарди евро; отбелязва, че настоящият доклад на ГД „Регионално развитие“ не може да обяви законосъобразността и редовността на разходите на държавите-членки, тъй като някои държави-членки не са изпълнили задължението си да представят своите доклади навреме; посочва, че в резултат на настоящото недостатъчно финансиране за бюджета на ЕС Парламентът може да бъде принуден да определи отрицателни приоритети сред проектите на ЕС и впоследствие да намали техните бюджети;

29.

Осъзнава факта, че равнището на окончателно извършените плащания всяка година води понякога до т.нар. значителен „излишък“ спрямо първоначално договореното от бюджетния орган равнище на плащанията, което означава, че националните вноски на държавите-членки в бюджета на ЕС съответно намаляват и фискалните им позиции се подобряват; не счита, че опасенията на Съвета по отношение на размера и графика на това „възстановяване“ са от значение за решаването на основния деликатен политически въпрос за финансирането на бюджета на ЕС; по-скоро изразява становище, че неизразходваните плащания от година „n“ следва да се пренасят за следващата бюджетна година („n + 1“), вместо да се приспадат от изчислението на националните вноски на държавите-членки; поради тази причина призовава настоятелно Комисията да внесе амбициозни предложения за създаването на нови и истински собствени ресурси на ЕС, с цел да му бъдат осигурени напълно реални и независими финансови ресурси; освен това настоява всички нови собствени ресурси да се основават на цялостна оценка на въздействието и да бъдат насочени към разработването на начини за укрепване на конкурентоспособността и икономическия растеж на ЕС; призовава Съвета към конструктивно сътрудничество в дебата за справедливи нови собствени ресурси за ЕС;

30.

Взема надлежно предвид писмото от 3 февруари 2011 г. от члена на Комисията, отговарящ за финансовото планиране и бюджета, който потвърждава ангажимента на Комисията за нулево увеличение на персонала, както и усилията й за ограничаване на номиналното увеличение (в сравнение с 2011 г.) на бюджетните кредити за административни разходи по функция 5; осъзнава факта обаче, че докато правомощията на ЕС продължават да се увеличават, тази тенденция не може да бъде устойчива в дългосрочен план и може да окаже неблагоприятно въздействие върху бързото и ефективно изпълнение на действията на ЕС;

31.

Призовава Комисията да проучи дългосрочното отражение на своята политика на възлагане на работа на външни изпълнители и на своя подход за назначаване на все по-голям брой договорно наети служители върху качеството и независимостта на европейската публична администрация; подчертава, че въпреки реализирането на икономии от заплати и пенсии, това води до ситуация, при която все повече служители, работещи за Комисията, не фигурират в щатното й разписание; припомня, че размерът на пенсиите и заплатите се определя от правно обвързващи споразумения, които Комисията трябва да спазва в тяхната цялост;

32.

Подчертава факта, че в случая на многогодишните програми някои специфични административни разходи (включително тези на изпълнителните агенции) са включени в общия финансов пакет на програмите, заедно с т.нар. „оперативни разходи“; посочва, че навикът на Съвета да съкращава хоризонтално средствата по тези бюджетни редове с цел намаляване на административните разходи неизбежно ще доведе до промяна на целия финансов пакет за тези програми, приет съгласно процедурата за съвместно вземане на решение, и би застрашил бързината и качеството на тяхното изпълнение;

33.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета и на Сметната палата.

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/20

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид разрушителното земетресение и вълната цунами, които засегнаха Япония и тихоокеанския район на 11 март 2011 г. и причиниха хиляди смъртни случаи и случаи на изчезнали хора, както и на значителни материални щети,

Б.

като има предвид, че това бедствие провокира ядрен инцидент с изключително сериозен характер, който засегна атомната електроцентрала на Фукушима и представлява нова заплаха,

В.

като има предвид изявлението на японския министър-председател Naodo Kan, съобразно което страната е изправена пред най-сериозната за нея криза през 65-те години след втората световна война,

1.

Изразява пред японския народ и неговото правителство пълната си солидарност и поднася своите искрени съболезнования на жертвите на това тройно бедствие, въпреки че загубите на човешки живот и материалните щети все още не са напълно оценени; приветства мобилизацията, куража и непреклонността на японския народ и японските органи, изправени пред бедствието;

2.

Изисква от Съюза и от неговите държави-членки преди всичко да предоставят на Япония и на пострадалите райони цялата помощ и подкрепа, необходими на хуманитарно, техническо и финансово равнище, и изразява задоволството си поради факта, че Съюзът незабавно е активирал механизма си за гражданска защита с цел координиране на спешно предоставената от него помощ;

3.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и японските органи.

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/21

—

като взе предвид писмото от 22 март 2011 г. на председателя на Комисията по конституционни въпроси,

—

като взе предвид член 211 от своя Правилник,

1.

Реши да добави следното тълкуване към член 128 от своя Правилник:

„В член 90, параграф 6 се установява специална процедура за решението на Парламента относно упражняването на правото му да поиска от Съда, по силата на член 218, параграф 11 от Договора за функционирането на Европейския съюз, становището относно съвместимостта на дадено международно споразумение с Договорите. Тази разпоредба представлява lex specialis, който има предимство пред общото правило, установено в член 128.

Когато става дума за упражняването на правата на Парламента пред Съда на Европейския съюз и въпросният акт не попада в обхвата на член 128, процедурата, предвидена в този член, се прилага по аналогия.“

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета, на Комисията и на Съда на Европейския съюз за сведение.

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/22

—

като взе предвид член 48, параграф 6 и член 48, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид окончателния доклад на Специалната група за икономическото управление към Европейския съвет относно укрепването на икономическото управление в ЕС,

—

като взе предвид проекта за решение на Европейския съвет за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), представен на Европейския съвет на 16 декември 2010 г. (00033/2010 - C7-0014/2011),

—

като взе предвид писмата от председателите на Европейския съвет и Еврогрупата и от члена на Комисията, отговорящ за паричната политика, приложени към настоящата резолюция,

—

като взе предвид член 74б от своя правилник,

—

като взе предвид писмото, изпратено на 18 февруари 2011 г. от комисията по бюджети до комисията по конституционни въпроси,

—

като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становището на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0052/2011),

A.

като има предвид, че член 3, параграф 4 от ДЕС предвижда: „Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото“,

Б.

като има предвид, че Обединеното кралство се отказа от участие в единната парична единица,

В.

като има предвид, че съгласно член 3, параграф 1 от ДФЕС Съюзът разполага с изключителна компетентност в областта на „паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото“,

Г.

като има предвид, че член 5, параграф 1 от ДФЕС предвижда: „Държавите-членки координират своите икономически политики в рамките на Съюза“, като спрямо държавите-членки, чиято парична единица е еврото, се прилагат специфични разпоредби,

Д.

като има предвид, че ако проектът за решение на Европейския съвет бъде приет, той би довел до създаването на механизъм, който е изцяло извън сферата на Съюза, без никакво участие на институциите на ЕС като такива,

Е.

като има предвид, че участието на институциите на Съюза в новия Европейски механизъм за стабилност следва да бъде напълно осигурено и постоянно гарантирано и че следва да бъде установена връзка за възможна намеса на европейския бюджет в системата за гаранции,

Ж.

като има предвид, че следва да се проучат всички възможности с оглед на включване на Европейския механизъм за стабилност изцяло в институционалната рамка на Съюза и осигуряване на участието в него на държавите-членки, чиято парична единица не е еврото; като има предвид, че това може да включва прилагане на член 20 от ДЕС относно засиленото сътрудничество, в случай че това е целесъобразно с цел гарантиране на съгласуваността на икономическата политика на Съюза,

З.

като има предвид, че правилата, уреждащи Европейския механизъм за стабилност, за предпочитане следва да се предложат от Комисията и следва да осигуряват подходящ одит, отчетност и прозрачност,

И.

като има предвид, че механизмът за стабилност следва да се придружава от укрепване на предпазните и корективните мерки заложени в Пакта за стабилност и растеж (ПСР), както и от мерки, свързани със средносрочната и дългосрочната конкурентоспособност и разрешаващи въпроса за макроикономическите дисбаланси между държавите-членки,

Й.

като има предвид, че в допълнение към Европейския механизъм за стабилност Съюзът следва да насърчи консолидиран пазар на еврооблигации,

К.

като има предвид, че Комисията следва да представи предложения за законодателство и при необходимост за преразглеждане на Договора, с цел в средносрочен план да се създаде система за икономическо управление на Съюза, и по-конкретно за еврозоната, която да укрепи сближаването и конкурентоспособността на икономиката и да стабилизира финансовата система,

Л.

като има предвид, че член 48, параграф 6 от ДЕС дава възможност на Европейския съвет, след като се консултира с Европейския парламент, да приеме решение за изменение на всички или на част от разпоредбите на третата част на ДФЕС, без да влияе на баланса на правомощия между Съюза и неговите държави-членки,

М.

като има предвид, че за всяко увеличаване или намаляване на правомощията на Съюза би било необходимо да се проведе обикновена процедура за преразглеждане,

Н.

като има предвид, че всяко по-нататъшно преразглеждане на ДФЕС следва да се извършва съгласно обикновената процедура за преразглеждане,

О.

като има предвид, че предложеното решение може да влезе в сила само ако е одобрено от държавите-членки в съответствие с техните съответни конституционни изисквания,

1.

Подчертава, че паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, попада в изключителната компетентност на Съюза и е общностна политика от момента на приемане на Договора от Маастрихт;

2.

Подчертава значението на еврото за европейския политически и икономически проект и значението на ангажимента, поет от всички държави-членки в полза на стабилността на еврозоната, както и на чувството за отговорност и солидарност, което те са показали;

3.

Подчертава, че европейският механизъм за стабилност представлява важна част от глобалния пакет от мерки, създадени да определят нова рамка за укрепване на бюджетната дисциплина и координацията на икономическите и финансовите политики на държавите-членки, която следва да включва насърчаване на съвместен отговор на Европейския съюз на предизвикателствата, свързани с растежа, като същевременно преодолее икономическите и социалните дисбаланси и подобри конкурентоспособността;

4.

Отбелязва, че Съветът не е използвал всички възможности, предвидени в Договорите, за да приложи напълно ПСР и да подобри икономическата координация на равнище на Европейския съюз;

5.

Счита, че е изключително важно да се надхвърлят временните мерки, целящи да стабилизират еврозоната, и че Съюзът следва да развие икономическото си управление, включително чрез политики и инструменти, създадени за насърчаване на устойчивия растеж в държавите-членки; счита, че укрепването на ПСР, европейският семестър, стратегията „ЕС 2020“ и изменението на член 136 от ДФЕС относно Европейския механизъм за стабилност представляват само първата крачка в тази посока;

6.

Подчертава, че европейският механизъм за стабилност и строгата обвързаност с условия, предвидена в него, включва всички държави-членки, чиято парична единица е еврото, дори и малките държави-членки, чиято икономика може да бъде сметната за не „абсолютно необходима“ за целите на гарантиране на еврозоната като цяло;

7.

Предупреждава, че намерението за създаване на постоянния механизъм за стабилност извън институционалната рамка на ЕС създава опасност за целостта на системата, основана в Договора; счита, че Комисията трябва да бъде член на изпълнителния съвет на този механизъм, а не просто наблюдател; счита освен това, че в този контекст Комисията следва да получи право да започне подходящите инициативи, за да постигне със съгласието на заинтересованите държави-членки целите на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС); подчертава, че държавите-членки при всички обстоятелства трябва да спазват правото на Съюза и да зачитат предвидените в него правомощия на институциите;

8.

Подчертава, че създаването и функционирането на постоянния механизъм за стабилност трябва изцяло да зачита основните принципи на демократичното вземане на решения, като прозрачност, парламентарен контрол и демократична отчетност; подчертава, че Европейския механизъм за стабилност следва да включва непосредствено институциите и органите на Съюза, които са отговорни в монетарната област – Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка; подчертава, че механизмът не трябва да става основа за нов модел на европейско управление, който не спазва равнището на демократични стандарти, постигнато в Съюза;

9.

Изразява съжаление, че Европейският съвет не е проучил всички възможности, предвидени в Договорите, за създаване на постоянен механизъм за стабилност; счита по-конкретно, че в рамките на настоящите правомощия на Съюза по отношение на икономическия и паричен съюз (член 3, параграф 4 от ДЕС) и паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото (член 3, параграф 1, буква в) от ДФЕС), би било уместно да се използват правомощията, предоставени на Съвета с член 136 ДФЕС или алтернативно да се приложи член 352 във връзка с членове 133 и 136 от ДФЕС;

10.

Призовава Комисията да разгледа и други механизми за гарантиране на финансова стабилност и устойчив и адекватен икономически растеж на еврозоната, както и да изготви необходимите законодателни предложения; подчертава необходимостта от това Европейския механизъм за стабилност да включва мерки за намаляване на рисковете за финансовата, икономическата и социалната стабилност, включително ефективно регулиране на финансовите пазари, преразглеждане на ПСР и по-добра икономическа координация, въвеждане на инструменти за намаляване на макроикономическите дисбаланси в еврозоната и мерки, насочени към екологично възстановяване;

11.

Счита освен това, че създаването и функционирането на постоянния механизъм за стабилност следва да се включи в рамката на Европейския съюз, като също така по аналогия се използва институционалния механизъм на засилено сътрудничество като средство за включване на институциите на Съюза във всички етапи и за насърчаване на участието в Европейския механизъм за стабилност на държавите-членки, чиято парична единица все още не е еврото;

12.

Отбелязва в светлината на дискусиите в Парламента, че държавните и правителствени ръководители на държавите в еврозоната се споразумяха на срещата им от 11 март 2011 г. в контекста на Пакта за еврото, че Комисията следва да играе силна централна роля в наблюдението на изпълнението на ангажиментите, и по-специално да гарантира, че мерките са съвместими с и подкрепят правилата на ЕС и участието на Парламента; отбелязва, че при разглеждането на общите характеристики на Европейския механизъм за стабилност те постигат съгласие, че помощта, предоставяна на държава-членка, чиято парична единица е еврото, ще се базира на стриктна програма за икономически и фискални корекции и на стриктни анализи на устойчивостта на дълга, извършван от Комисията и Международния валутен фонд (МВФ) съгласувано с ЕЦБ;

13.

Отчита положителните сигнали, които се долавят в писмата от председателите на Европейския съвет и на Еврогрупата и от члена на Комисията, отговарящ за паричната политика; отбелязва, че:

14.

Одобрява проекта за решение на Европейския съвет, въпреки че има известни резерви във връзка с това, че би било за предпочитане то да бъде изготвено по начина, предложен в Приложение I към настоящата резолюция; изразява съгласие с гледната точка, изразена в становището на ЕЦБ, в което се подкрепя прилагането на метода на Съюза, което позволява Европейският механизъм за стабилност да стане механизъм на Съюза в подходящ момент; призовава Европейския съвет да гарантира, че:

15.

Припомня, че бъдещият механизъм за стабилност следва да използва институциите на Съюза, тъй като това би предотвратило създаването на двойни структури, които в дългосрочен план ще се окажат пагубни за европейската интеграция;

16.

Изисква условията за предоставяне на заеми, прилагани по отношение на възстановяването на средства на постоянния механизъм за стабилност, в случай че той бъде приведен в действие, да са сходни със тези, прилагани по отношение на механизма за подкрепа на платежния баланс и на инструментите за макрофинансовата помощ, използвани от Комисията, т.е. при стриктна взаимност без марж на разходите по заема; счита освен това, че лихвените проценти, които ще се използват от постоянния механизъм за стабилност, следва да бъдат предлагани при благоприятни условия;

17.

Настоява, че спазването от страна на държавите-членки на икономическите насоки, изготвени от Комисията, и на условията, наложени от Европейския механизъм за стабилност, трябва да бъде контролирано от Парламента, и подчертава, че всеки национален парламент участва изцяло в съответствие със своите бюджетни права и права на контрол във всички етапи, особено в контекста на европейския семестър, с цел да се увеличи прозрачността, ангажираността и отчетността за всяко взето решение;

18.

Подкрепя намерението на Комисията да „осигури съгласуваност между бъдещия механизъм и икономическото управление на Съюза в еврозоната, по-конкретно, като се зачитат правомощията, предоставени от Договора на Съюза и на институциите му“;

19.

Подчертава, че проектът на решение на Европейския съвет в изменения му вид няма да увеличи правомощията на Съюза и следователно ще остане в рамките на опростената процедура за преразглеждане на Договора; отбелязва, от друга страна, че решението не може да намалява правомощията на институциите на Съюза в областта на икономическата и паричната политика, както и на паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, и не може при никакви обстоятелства да накърнява правилното прилагане на правото на Съюза, по-конкретно членове 122 и 143 от ДФЕС, и на достиженията на правото на Съюза;

20.

Потвърждава, че използването на член 48, параграф 6 от ДЕС е извънредна процедура, и припомня правото на Парламента съгласно член 48, параграф 3 да свиква от ДЕС Конвент с цел реформиране на институциите, процедурите и политиките, които изграждат икономическото управление на Съюза;

21.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета, Комисията и Европейската централна банка като становище на Европейския парламент съгласно член 48, параграф 6, втора алинея от ДЕС.

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/37

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0649),

—

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0364/2010),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 55 и член 46, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия (A7-0041/2011),

1.

Приема своята позиция на първо четене изложена по-долу;

2.

Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията и националните парламенти.

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/38

—

като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0142),

—

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0135/2010),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид член 55 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A7-0051/2011),

1.

Приема своята позиция на първо четене, изложена по-долу;

2.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Призовава Комисията да представи незабавно предложение за нов регламент за прилагане на схема от общи тарифни преференции;

4.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/39

—

като взе предвид проекторешението на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в Съвета (15381/2010),

—

като взе предвид проекта на протокол за изменение на Споразумението от 2007 г. за въздушен транспорт между Европейската общност и Съединените американски щати (09913/2010),

—

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), както и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на ЕС (C7-0385/2010),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно Споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и Съединените американски щати (1),

—

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката на Комисията по транспорт и туризъм (A7-0046/2011),

1.

Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Конгреса на САЩ.

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/40

—

като взе предвид проекторешението на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета (15380/2010),

—

като взе предвид проекта на споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки и Канада (08303/10/2009),

—

като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), точка v) и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0386/2010),

—

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката на Комисията по транспорт и туризъм (A7-0045/2011),

1.

Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Европейския парламент съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Канада.

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/40

—

като взе предвид проекторешението на Съвета (14876/2010),

—

като взе предвид проекта на споразумение между Европейския съюз и правителството на Социалистическа република Виетнам относно някои аспекти на услугите за въздушен превоз (07170/2009),

—

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0366/2010),

—

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката на Комисията по транспорт и туризъм (A7-0044/2011),

1.

Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Социалистическа република Виетнам.

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/41

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 15 февруари 2011 г. (00003/2011),

—

като взе предвид член 283, параграф 2 алинея втора от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7-0058/2011),

—

като взе предвид член 109 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0064/2011),

А.

като има предвид, че с писмо от 18 февруари 2011 г. Европейският съвет се консултира с Европейския парламент относно назначаването на Peter Praet за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка с осемгодишен мандат, считано от 1 юни 2011 г.,

Б.

като има предвид, че след това комисията по икономически и парични въпроси към Парламента пристъпи към оценяване на пълномощията на кандидата, по-специално с оглед на изискванията, посочени в член 283, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и с оглед на необходимостта от пълна независимост на ЕЦБ съгласно член 130 от същия Договор, и като има предвид, че при провеждането на настоящата оценка комисията получи автобиографията на кандидата, както и неговите отговори на изпратения му писмен въпросник,

В.

като има предвид, че впоследствие комисията проведе на 16 март 2011 г изслушване с кандидата, продължило час и половина, по време на което той направи встъпително изявление и после отговори на въпросите, поставени от членовете на комисията,

1.

Изказва пред Европейския съвет положително становище по препоръката на Съвета за назначаването на Peter Praet за член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Европейския съвет и на Съвета.

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/42

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2007)0638),

—

като взе предвид член 63, параграф 3, буква а) и член 67 от Договора за ЕО, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C6-0470/2007),

—

като взе предвид своята позиция от 20 ноември 2008 г. (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 и член 79, параграф 2, букви а) и б) от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 9 юли 2008 г. (2),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 18 юни 2008 г. (3),

—

като взе предвид членове 55 и 56, параграф 3 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по заетост и социални въпроси (A7-0265/2010),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията и националните парламенти.

17.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 247/55