4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/1

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/2

a)

г-жа Pelikánová и г-н Buttigieg, съдии;

б)

г-жа Pelikánová и г-н Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín, съдии;

в)

г-н Buttigieg и г-н Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín, съдии.

a)

г-н Gervasoni и г-н Madise, съдии;

б)

г-н Gervasoni и г-н Csehi, съдии;

в)

г-н Madise и г-н Csehi, съдии.

a)

г-н Bieliūnas и г-н Forrester, съдии;

б)

г-н Bieliūnas и г-н Iliopoulos, съдии;

в)

г-н Forrester и г-н Iliopoulos, съдии.

a)

г-жа Labucka и г-н Kreuschitz, съдии;

б)

г-жа Labucka и г-н Schalin, съдии;

в)

г-н Kreuschitz и г-н Schalin, съдии.

а)

г-н Schwarcz и г-жа Tomljenović, съдии;

б)

г-н Schwarcz и г-жа Reine, съдии;

в)

г-жа Tomljenović и г-жа Reine, съдии.

a)

г-н Dehousse и г-н Collins, съдии;

б)

г-н Dehousse и г-н Valančius, съдии;

в)

г-н Collins и г-н Valančius, съдии.

a)

г-жа Wiszniewska-Białecka и г-н Ulloa Rubio, съдии;

б)

г-жа Wiszniewska-Białecka и г-жа Marcoulli, съдии;

в)

г-н Ulloa Rubio и г-жа Marcoulli, съдии.

a)

г-жа Кънчева и г-н Wetter, съдии;

б)

г-жа Кънчева и г-жа Półtorak, съдии;

в)

г-н Wetter и г-жа Półtorak, съдии.

a)

г-н Czúcz и г-н Popescu, съдии;

б)

г-н Spielmann и г-н Xuereb, съдии.

—

що се отнася до 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-ми състави, с присъединяването към ограничения състав, първоначално сезиран по делото, на четвъртия съдия от този състав и на пети съдия от състава със следващия пореден номер (с изключение на председателя на състава), определен по реда, предвиден в член 8 от Процедурния правилник,

—

що се отнася до 9-ти състав, с присъединяването към ограничения състав, първоначално сезиран по делото, на останалите двама съдии от този състав.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/5

1)

Член 11, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388/EИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г., трябва да се тълкува в смисъл, че стойността на вещно право, което дава на титуляря си право на ползване върху недвижим имот, и разходите за довършване на построена в него офис сграда могат да се включат в данъчната основа на доставка по член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива, ако данъчнозадълженото лице вече е платило за тях ДДС, който обаче веднага и изцяло е приспаднало.

2)

В случай като разглеждания в главното производство, в който парцел и намираща се в него сграда в строеж са придобити посредством учредяване на вещно право, което дава на титуляря си право на ползване на тези недвижими имоти, член 11, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388/EИО, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че стойността на вещното право, което следва да се вземе предвид в данъчната основа за доставка по член 5, параграф 7, буква а) от същата директива, съответства на стойността на ежегодно дължимите като възнаграждение суми за оставащия срок на действие на договора, коригирани или капитализирани по същия метод като този, използван за определяне на стойността на учреденото право на дългосрочно ползване.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/6

1)

При разглеждането на въпроси от първи до четвърти по дела C-191/14 и C-192/14, на третия въпрос по дело C-295/14 и на първия въпрос по дела C-389/14 и C-391/14—C-393/14 не се установяват никакви обстоятелства, които да засягат валидността на член 15, параграф 3 от Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото член 15, параграф 3 изключва възможността да се вземат предвид емисиите от генератори на електроенергия при определянето на максималното годишно количество квоти.

2)

Член 4 от Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 година относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и приложение II към него са невалидни.

3)

Ограничава действието във времето на обявяването на невалидността на член 4 от Решение 2013/448 и приложение II към него, така че, от една страна, това обявяване да има действие едва след изтичането на срок от десет месеца от датата на постановяване на настоящото решение, за да позволи на Европейската комисия да приеме необходимите мерки, и от друга страна, до изтичането на този срок приетите на основание на невалидните разпоредби мерки да не могат да бъдат преразглеждани.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/8

1)

Отхвърля иска.

2)

Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/8

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.

3)

Ирландия, Френската република, Румъния, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/9

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/10

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/10

1)

Член 3 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на този член не е възможно физическо лице да има обичайно място на пребиваване едновременно в държава членка и в трета страна.

2)

В случай като разглеждания в главното производство, когато заинтересуваното лице има в трета страна като лични, така и професионални връзки, а в държава членка — лични връзки, за да се определи дали обичайното му място на пребиваване по смисъла на член 3 от Регламент № 1186/2009 е в третата страна, особено значение при общата преценка на релевантните обстоятелства следва да се придаде на продължителността на пребиваването на това лице в тази трета страна.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/11

1)

Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в нейните редакции след приемането на Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията от 27 октомври 2005 г. и на Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 г., трябва да се тълкува в смисъл, че напитка като „Ferm Fruit“, получена посредством ферментация на ябълков концентрат, предназначена за консумация в чист вид или като основна съставка на други напитки, която е неутрална на цвят, мирис и вкус вследствие на пречистване, по-специално чрез ултрафилтрация, и чието алкохолно съдържание по обем, без добавянето на дестилиран алкохол, е 16 %, попада в позиция 2208 от посочената номенклатура.

2)

Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87, в нейните редакции след приемането на Регламент № 1719/2005 и на Регламент № 1214/2007, трябва да се тълкува в смисъл, че напитки с алкохолно съдържание по обем 14 %, произведени чрез добавянето към „Ferm Fruit“ на захар, аромати, оцветители, овкусители, сгъстители и консерванти, а също и, при една от напитките, на сметана, и които не съдържат дестилиран алкохол, попадат в позиция 2208 от посочената номенклатура.

3)

Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87, в нейните редакции след приемането на Регламент № 1719/2005 и на Регламент № 1214/2007, трябва да се тълкува в смисъл, че напитка с алкохолно съдържание по обем 13,4 %, произведена чрез добавянето към „Ferm Fruit“ на захар, аромати, оцветители, овкусители, сгъстители, консерванти и на дестилиран алкохол, който както по обем, така и по съдържание не надхвърля 49 % от съдържащия се в напитката алкохол, а останалите 51 % са получени от процес на ферментация, попада в позиция 2208 от посочената номенклатура.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/12

1)

Член 24, параграф 2 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да поддържат или въвеждат допълнителни изисквания по отношение на нехармонизираните с Директивата аспекти на опаковането на тютюневите изделия.

2)

Член 13, параграф 1 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява поместването на посочената в тази разпоредба информация на етикетите на потребителските опаковки, на външните опаковки и на самите тютюневи изделия, включително когато тази информация е фактически вярна.

3)

При разглеждането на преюдициалните въпроси, отправени от High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение (административен състав), не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на членове 7 и 18 и член 24, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/40, нито на разпоредбите от дял II, глава II от тази директива.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/13

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/14

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Bank of Industry and Mine и Съветът на Европейския съюз понасят направените от всеки от тях съдебни разноски.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/14

—

сезираната юрисдикция в предаващата държава членка трябва да гарантира, че този адресат е бил надлежно информиран посредством формуляр-образеца, даден в приложение II към този регламент, за неговото право да откаже да приеме този документ;

—

при неспазване на тази формалност тази юрисдикция следва да поправи процесуалната грешка в съответствие с разпоредбите на посочения регламент;

—

сезираната юрисдикция не може да поставя пречки пред упражняването от адресата на правото му да откаже да приеме документа;

—

едва след като адресатът действително е упражнил правото си да откаже да получи документа, сезираната юрисдикция може да провери основателността на този отказ; за тази цел тази юрисдикция трябва да вземе предвид всички релевантни данни по преписката, за да реши дали заинтересованото лице разбира езика, на който е съставен документът, и

—

когато посочената юрисдикция констатира, че противопоставеният от адресата на документа отказ е необоснован, тя може по принцип да приложи последиците, предвидени в подобен случай в нейното национално право, стига да се запази полезният ефект на Регламент № 1393/2007.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/15

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/15

1)

Трябва ли информацията за седалището и адреса на управление, географския адрес и самоличността на търговеца, по смисъла на член 7, параграф 4, буква б) от Директива 2005/29/ЕО (1) да бъде посочена още в рекламата на конкретни продукти в печатна медия, дори когато потребителите придобиват рекламираните продукти единствено чрез посочен в рекламата уебсайт на рекламиращото предприятие и могат лесно да получат изискваната от член 7, параграф 4 от Директивата информация на или чрез този уебсайт?

2)

За отговора на първия въпрос има ли значение дали рекламиращото в печатна медия предприятие рекламира продажба на собствени продукти и за изискваната от член 7, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО информация препраща директно към своя собствен уебсайт или рекламата се отнася до продукти, които се продават от други предприятия на интернет платформа на рекламодателя, а потребителите могат да получат информацията по член 7, параграф 4 от Директивата едва след една или повече допълнителни стъпки (кликвания) чрез електронна препратка към интернет сайтовете на тези други предприятия, която фигурира единствено на посочен в рекламата уебсайт, а именно, този на оператора на платформата за продажба?

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/16

1)

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1) да се тълкува в смисъл, че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява стриктно към момента на сключване на договора, или тя се отнася и до случай, в който при изпълнението на договор с периодично или продължително изпълнение размерът на дължимата от потребителя престация нараства прекомерно спрямо момента на сключване на договора поради значителни изменения в обменния курс?

2)

Трябва ли понятието „ясен и разбираем език“, на който е съставена дадена договорна клауза по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, да се разбира в смисъл, че такава договорна клауза трябва да предвижда само мотивите за нейното включване в договора и нейният начин на функциониране, или трябва да се предвидят и всички възможни последици от нея, в зависимост от които може да се изменя плащаната от потребителя цена, като например свързания с обменния курс риск, и може ли с оглед на Директива 93/13/ЕИО да се счита, че задължението на банката да уведомява клиента към момента на предоставяне на кредита се отнася само за условията на кредита, т.е. лихвите, комисионите, обезпеченията в тежест на кредитополучателя, като в това задължение не може да се включи евентуалното поскъпване или обезценяване на чуждестранна валута?

3)

Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че изразите „основен предмет на договора“ и „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга“ се отнасят до клауза в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута между продавач или доставчик и потребител, който не е бил предмет на преговори и по силата на който кредитът трябва да бъде върнат в същата валута?

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/17

1)

Следва ли — при положение че определените в член 2, буква к) от Директива 2009/28/ЕО „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, са замислени като инструменти за постигане на предвидените в посочената Директива 2008/28/ЕО цели за потребление на енергия от възобновяеми източници — да се счита, че тези стимули или мерки са задължителни и обвързващи за държавите членки и имат директен ефект, доколкото засегнатите частноправни субекти могат да се позовават на тях и да искат те да бъдат приложени от всички държавни, съдебни и административни органи?

2)

Следва ли — доколкото при изброяването на посочените в предходния въпрос „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, е използван изразът „но не се ограничава до“ — да се счита, че тези стимули включват конкретно освобождаване от облагане, тоест, забрана на всякакъв вид специален или отделен налог върху енергията от възобновяеми източници, установен в допълнение към общите данъци, с които се облагат икономическата дейност и производството на електроенергия? Едновременно и в рамките на същата точка, се поставя и следният въпрос: следва ли да се счита за обхванато от посочената по-горе обща забрана натрупването, едновременното налагане или припокриването на няколко общи или специални налога, дължими на различните етапи от производството на енергия от възобновяеми източници и на същото основание като разглежданата такса върху вятърната енергия?

3)

В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен и облагането на енергията от възобновяеми източници се приеме за допустимо, следва ли, за целите на предвиденото в член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО, понятието „специално предназначение“ да се тълкува в смисъл, че обхваща цели, които трябва да са изключителни, както и че от гледна точка на неговата структура налогът върху енергията от възобновяеми източници трябва действително да има неданъчна природа, а не просто да е предназначен за набиране на бюджетни приходи?

4)

Следва ли — като се има предвид, че член 4 от Директива 2003/96/ЕО, отнасящ се до нивата на облагане, които държавите членки трябва да прилагат за енергийните продукти и електроенергията, определя като референтни минималните нива на облагане, посочени в тази директива и схващани като общите наложени задължения, обхващащи всички преки или косвени данъци, с които тези продукти се облагат при пускането им за потребление — тези общи наложени задължения да се схващат в смисъл, че от изискваното от Директивата ниво на облагане се изключват националните налози, които нямат действително неданъчна природа, както от гледна точка на тяхната структура, така и с оглед на специалното им предназначение, съобразно тълкуването, което ще бъде дадено във връзка с предходния въпрос?

5)

Представлява ли понятието „такса“, използвано в член 13, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО, самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да бъде тълкувано възможно най-разширително, като обхващащо и като синоним на понятието за налог в най-общ смисъл?

6)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли предвидените в посочения член 13, параграф 1, буква д) такси, плащани от потребителите, да включват само налози или данъци, предназначени да компенсират, при необходимост, вреди, причинени от въздействието върху околната среда, и да поправят със събраните суми вредите от това отрицателно въздействие или засягане, но не и налозите или данъците, с които се облагат незамърсяващите енергии и които на първо място са предназначени за набиране на бюджетни приходи?

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/18

1)

Следва ли — при положение че определените в член 2, буква к) от Директива 2009/28/ЕО „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, са замислени като инструменти за постигане на предвидените в посочената Директива 2008/28/ЕО цели за потребление на енергия от възобновяеми източници — да се счита, че тези стимули или мерки са задължителни и обвързващи за държавите членки и имат директен ефект, доколкото засегнатите частноправни субекти могат да се позовават на тях и да искат те да бъдат приложени от всички държавни, съдебни и административни органи?

2)

Следва ли — доколкото при изброяването на посочените в предходния въпрос „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, е използван изразът „но не се ограничава до“ — да се счита, че тези стимули включват конкретно освобождаване от облагане, тоест, забрана на всякакъв вид специален или отделен налог върху енергията от възобновяеми източници, установен в допълнение към общите данъци, с които се облагат икономическата дейност и производството на електроенергия? Едновременно и в рамките на същата точка, се поставя и следният въпрос: следва ли да се счита за обхванато от посочената по-горе обща забрана натрупването, едновременното налагане или припокриването на няколко общи или специални налога, дължими на различните етапи от производството на енергия от възобновяеми източници и на същото основание като разглежданата такса върху вятърната енергия?

3)

В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен и облагането на енергията от възобновяеми източници се приеме за допустимо, следва ли, за целите на предвиденото в член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО, понятието „специално предназначение“ да се тълкува в смисъл, че обхваща цели, които трябва да са изключителни, както и че от гледна точка на неговата структура налогът върху енергията от възобновяеми източници трябва действително да има неданъчна природа, а не просто да е предназначен за набиране на бюджетни приходи?

4)

Следва ли — като се има предвид, че член 4 от Директива 2003/96/ЕО, отнасящ се до нивата на облагане, които държавите членки трябва да прилагат за енергийните продукти и електроенергията, определя като референтни минималните нива на облагане, посочени в тази директива и схващани като общите наложени задължения, обхващащи всички преки или косвени данъци, с които тези продукти се облагат при пускането им за потребление — тези общи наложени задължения да се схващат в смисъл, че от изискваното от Директивата ниво на облагане се изключват националните налози, които нямат действително неданъчна природа, както от гледна точка на тяхната структура, така и с оглед на специалното им предназначение, съобразно тълкуването, което ще бъде дадено във връзка с предходния въпрос?

5)

Представлява ли понятието „такса“, използвано в член 13, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО, самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да бъде тълкувано възможно най-разширително, като обхващащо и като синоним на понятието за налог в най-общ смисъл?

6)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли предвидените в посочения член 13, параграф 1, буква д) такси, плащани от потребителите, да включват само налози или данъци, предназначени да компенсират, при необходимост, вреди, причинени от въздействието върху околната среда, и да поправят със събраните суми вредите от това отрицателно въздействие или засягане, но не и налозите или данъците, с които се облагат незамърсяващите енергии и които на първо място са предназначени за набиране на бюджетни приходи?

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/19

1)

Следва ли — при положение че определените в член 2, буква к) от Директива 2009/28/ЕО „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, са замислени като инструменти за постигане на предвидените в посочената Директива 2008/28/ЕО цели за потребление на енергия от възобновяеми източници — да се счита, че тези стимули или мерки са задължителни и обвързващи за държавите членки и имат директен ефект, доколкото засегнатите частноправни субекти могат да се позовават на тях и да искат те да бъдат приложени от всички държавни, съдебни и административни органи?

2)

Следва ли — доколкото при изброяването на посочените в предходния въпрос „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, е използван изразът „но не се ограничава до“ — да се счита, че тези стимули включват конкретно освобождаване от облагане, тоест, забрана на всякакъв вид специален или отделен налог върху енергията от възобновяеми източници, установен в допълнение към общите данъци, с които се облагат икономическата дейност и производството на електроенергия? Едновременно и в рамките на същата точка, се поставя и следният въпрос: следва ли да се счита за обхванато от посочената по-горе обща забрана натрупването, едновременното налагане или припокриването на няколко общи или специални налога, дължими на различните етапи от производството на енергия от възобновяеми източници и на същото основание като разглежданата такса върху вятърната енергия?

3)

В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен и облагането на енергията от възобновяеми източници се приеме за допустимо, следва ли, за целите на предвиденото в член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО, понятието „специално предназначение“ да се тълкува в смисъл, че обхваща цели, които трябва да са изключителни, както и че от гледна точка на неговата структура налогът върху енергията от възобновяеми източници трябва действително да има неданъчна природа, а не просто да е предназначен за набиране на бюджетни приходи?

4)

Следва ли — като се има предвид, че член 4 от Директива 2003/96/ЕО, отнасящ се до нивата на облагане, които държавите членки трябва да прилагат за енергийните продукти и електроенергията, определя като референтни минималните нива на облагане, посочени в тази директива и схващани като общите наложени задължения, обхващащи всички преки или косвени данъци, с които тези продукти се облагат при пускането им за потребление — тези общи наложени задължения да се схващат в смисъл, че от изискваното от Директивата ниво на облагане се изключват националните налози, които нямат действително неданъчна природа, както от гледна точка на тяхната структура, така и с оглед на специалното им предназначение, съобразно тълкуването, което ще бъде дадено във връзка с предходния въпрос?

5)

Представлява ли понятието „такса“, използвано в член 13, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО, самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да бъде тълкувано възможно най-разширително, като обхващащо и като синоним на понятието за налог в най-общ смисъл?

6)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли предвидените в посочения член 13, параграф 1, буква д) такси, плащани от потребителите, да включват само налози или данъци, предназначени да компенсират, при необходимост, вреди, причинени от въздействието върху околната среда, и да поправят със събраните суми вредите от това отрицателно въздействие или засягане, но не и налозите или данъците, с които се облагат незамърсяващите енергии и които на първо място са предназначени за набиране на бюджетни приходи?

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/20

1)

Следва ли — при положение че определените в член 2, буква к) от Директива 2009/28/ЕО „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, са замислени като инструменти за постигане на предвидените в посочената Директива 2008/28/ЕО цели за потребление на енергия от възобновяеми източници — да се счита, че тези стимули или мерки са задължителни и обвързващи за държавите членки и имат директен ефект, доколкото засегнатите частноправни субекти могат да се позовават на тях и да искат те да бъдат приложени от всички държавни, съдебни и административни органи?

2)

Следва ли — доколкото при изброяването на посочените в предходния въпрос „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, е използван изразът „но не се ограничава до“ — да се счита, че тези стимули включват конкретно освобождаване от облагане, тоест, забрана на всякакъв вид специален или отделен налог върху енергията от възобновяеми източници, установен в допълнение към общите данъци, с които се облагат икономическата дейност и производството на електроенергия? Едновременно и в рамките на същата точка, се поставя и следният въпрос: следва ли да се счита за обхванато от посочената по-горе обща забрана натрупването, едновременното налагане или припокриването на няколко общи или специални налога, дължими на различните етапи от производството на енергия от възобновяеми източници и на същото основание като разглежданата такса върху вятърната енергия?

3)

В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен и облагането на енергията от възобновяеми източници се приеме за допустимо, следва ли, за целите на предвиденото в член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО, понятието „специално предназначение“ да се тълкува в смисъл, че обхваща цели, които трябва да са изключителни, както и че от гледна точка на неговата структура налогът върху енергията от възобновяеми източници трябва действително да има неданъчна природа, а не просто да е предназначен за набиране на бюджетни приходи?

4)

Следва ли — като се има предвид, че член 4 от Директива 2003/96/ЕО, отнасящ се до нивата на облагане, които държавите членки трябва да прилагат за енергийните продукти и електроенергията, определя като референтни минималните нива на облагане, посочени в тази директива и схващани като общите наложени задължения, обхващащи всички преки или косвени данъци, с които тези продукти се облагат при пускането им за потребление — тези общи наложени задължения да се схващат в смисъл, че от изискваното от Директивата ниво на облагане се изключват националните налози, които нямат действително неданъчна природа, както от гледна точка на тяхната структура, така и с оглед на специалното им предназначение, съобразно тълкуването, което ще бъде дадено във връзка с предходния въпрос?

5)

Представлява ли понятието „такса“, използвано в член 13, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО, самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да бъде тълкувано възможно най-разширително, като обхващащо и като синоним на понятието за налог в най-общ смисъл?

6)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли предвидените в посочения член 13, параграф 1, буква д) такси, плащани от потребителите, да включват само налози или данъци, предназначени да компенсират, при необходимост, вреди, причинени от въздействието върху околната среда, и да поправят със събраните суми вредите от това отрицателно въздействие или засягане, но не и налозите или данъците, с които се облагат незамърсяващите енергии и които на първо място са предназначени за набиране на бюджетни приходи?

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/21

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/22

1.

Компетентен ли е Съдът, с цел предотвратяване на противоречиви съдебни решения, да тълкува, по обвързващ за юрисдикциите на държавите членки начин, Конвенция ТИР, призната от Европейската икономическа общност с Регламент (ЕИО) № 2112/78 (1) на Съвета от 25.7.1978 г. относно сключване на Митническа конвенция за международен превоз на стоки под знака на ТИР карнети (Конвенция ТИР) от 14 ноември 1975 година в Женева (OB L 252, 1978 г., стр. 1, в сила за Общността от 20.6.1983 г.), когато се касае за областта, уредена от чл. 8 и чл. 11 от тази конвенция, при преценка за наличие на отговорност на гарантираща асоциация, регламентирана и в чл. 457, § 2 от РПМК (2)?

2.

Тълкуването на чл. 457, § 2 от РПМК във връзка с чл.8, § 7 (сега чл.11 § 2) и обяснителните бележки към тях от КТИР позволява ли да се приеме, че в случай като настоящия, при настъпила изискуемост на вземанията по чл. 8, § § 1 и 2 от Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, митническите органи са изискали в рамките на възможното, плащането им от титуляря на карнета ТИР, пряко дължащ тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация?

3.

Получателят, който е придобил или задържал стока, за която знае, че е превозена под покритието на ТИР карнет, за която не е установено да е представена и манифестирана пред получаващото митническо учреждение (митница по направление), следва ли да се счита, само поради тези обстоятелства, че е лице, което е трябвало да знае, че стоката е била отклонена от митнически надзор и да бъде признат за солидарен съдлъжник по смисъла на чл. 203, § 3, трето тире във връзка с чл. 213 от Митническия кодекс на Общността?

4.

Ако отговорът на третия въпрос е положителен, бездействието на митническата администрация да изиска плащане на митническото задължение от този получател, пречка ли е за реализиране на отговорността, регламентирана и в чл. 457, § 2 от РПМК на гарантираща асоциация по чл. 1, § 16 от КТИР?

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/23

1)

Принципът за злоупотреба с право, признат за приложим в областта на ДДС в решение на Съда [на Европейския съюз от 21 февруари 2006 г.] по дело [Halifax и др./Commissioners of Customs and Excise (C-255/02, EU:C:2006:121)], има ли директен ефект по отношение на частноправен субект при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, в случай като настоящия, при който препоръчваното от [Revenue] Commissioners (данъчната администрация) преквалифициране на предшестващите продажбата сделки и сделките за покупко-продажба (наричани по-нататък заедно „сделките на жалбоподателите“) би породило задължение за ДДС за жалбоподателите, докато такова задължение не възниква при правилното прилагане на действащите към съответния момент национални правни разпоредби по отношение на сделките на жалбоподателите?

2)

Ако отговорът на въпрос 1 гласи, че принципът за злоупотреба с право има директен ефект по отношение на частноправен субект, включително при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, достатъчно ясен и точен ли е принципът, за да се приложи по отношение на сделките на жалбоподателите, които са сключени преди произнасянето на решението на Съда по дело Halifax, и по-специално като се имат предвид принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателите?

3)

Ако принципът за злоупотреба с право се прилага по отношение на сделките на жалбоподателите, така че те трябва да бъдат преквалифицирани:

4)

Следва ли националната юрисдикция при преценката дали основната цел на сделките на жалбоподателите е била да се получи данъчно предимство да вземе предвид само предшестващите продажбата сделки (за които е установено, че са сключени единствено поради данъчни съображения) или трябва да се разгледа целта на сделките на жалбоподателите като цяло?

5)

Следва ли член 4, параграф 9 от Закона [за данъка върху добавената стойност] да се счита за национално законодателство, което транспонира Шеста директива (1), въпреки че е несъвместим с разпоредбата на член 4, параграф 3 от Шеста директива, при правилното прилагане на която жалбоподателите биха се квалифицирали като данъчнозадължени лица във връзка с доставката преди първото обитаване на имотите, независимо че преди това е извършено разпореждане, подлежащо на данъчно облагане?

6)

Ако член 4, параграф 9 е несъвместим с Шеста директива, жалбоподателите извършват ли злоупотреба с право в нарушение на признатите в решение Halifax принципи, като се позовават на този параграф?

7)

При условията на евентуалност, ако член 4, параграф 9 е съвместим с Шеста директива, получили ли са жалбоподателите данъчно предимство, което противоречи на целта на Директивата и/или на член 4?

8)

Дори ако член 4, параграф 9 не следва да се разглежда като транспониращ Шеста директива, установеният в решение на Съда по дело Halifax принцип за злоупотреба с право прилага ли се все пак по отношение на разглежданите сделки съобразно критериите, определени от Съда в посоченото решение?

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/24

—

да отмени решението на Общия съд от 29 февруари 2016 г., Schenker/Комисия (T-265/12, EU:T:2016:111),

—

да отмени член 1, параграф 1, буква а) от Решение на Комисията от 28 март 2012 г. по преписка COMP/39462 — Спедиторски услуги (наричано по-нататък „обжалваното решение“) или при условията на евентуалност да върне делото за разглеждане от Общия съд,

—

да отмени или евентуално да намали глобите, определени в член 2, параграф 1, буква a) от обжалваното решение, или при условията на евентуалност да върне делото за разглеждане от Общия съд, и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че Комисията правилно се основала на искането на Deutsche Post за освобождаване от глоби, че принципът на забраната за двойно представителство не бил нарушен и че Комисията не била длъжна да провежда разследване относно евентуално нарушение на този принцип.

2.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като тълкувал член 1 от Регламент № 141/62 (1) в смисъл, че не бил приложим към поведението, свързано с „Новата система за износ на Обединеното кралство“.

3.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че поведението, свързано с „Новата система за износ на Обединеното кралство“, може да засегне значително търговията между държавите членки, въпреки че се ограничавало до допълнителни такси за услугите за подаване, свързани със спедиции от Обединеното кралство към страни извън ЕИП.

4.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че Комисията не нарушила член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципа на добра администрация и задължението за мотивиране по член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), като решил да осъди The Brink’s Company солидарно с жалбоподателя (като правоприемник на BAX Global Ltd. (UK) за поведението, свързано с „Новата система за износ на Обединеното кралство“.

5.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като изопачил съдържанието на обжалваното решение, надвишил предоставените му с член 264 ДФЕС правомощия и не извършил преценка с оглед прилагане на принципа на пропорционалност, като приел, че Комисията не нарушила член 23 от Регламент № 1/2003 (2), принципа на пропорционалност и принципа на съответствие между наказанието и нарушението.

6.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като потвърдил използваните от Комисията на основание Известието относно сътрудничеството от 2006 г. (3) ставки за намаление и изопачил съдържанието на обжалваното решение.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/25

—

да отмени решението на Общия съд от 29 февруари 2016 г. по дело T-267/12 Deutsche Bahn AG и др./Комисия;

—

да отмени член 1, параграф 2, буква ж), член 1, параграф 3, буква a), член 1, параграф 3, буква б) и член 1, параграф 4, буква з) от Решение на Комисията от 28 март 2012 г. по преписка COMP/39462 – Freight Forwarding (наричано по-нататък „решението“) или да върне делото на Общия съд;

—

да отмени или да намали глобите, наложени с член 2, параграф 2, буква ж), член 2, параграф 3, буква а), член 2, параграф 3, буква б) и член 2, параграф 4, буква з) от решението или да върне делото на Общия съд; и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производството.

1.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че Комисията е имала право да се основе на заявлението на Deutsche Post за освобождаване от глоба, че не е бил нарушен принципът за забрана на двойното представителство и че Комисията не е била длъжна да разследва евентуално нарушение на този принцип.

2.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тълкувайки член 1 от Регламент 141/62 (1) в смисъл, че е неприложим за деяние, свързано с „Advance Manifest System“ (модернизирана система за митническо деклариране).

3.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че Комисията не е нарушила член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципа на добрата администрация и задължението за мотивиране, предвидено в член 296 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), когато приела, че Brink’s Company не е солидарно отговорно с Schenker China Ltd. (като правоприемник на BAX Global (Китай) Co. Ltd.) за деянието, свързано с „Chinese Currency Adjustment Factor“ (китайски валутен коефициент).

4.

Като приел, че при изчисляване на глобите Комисията не е нарушила член 23 от Регламент 1/2003 (2), нито принципите на пропорционалност и на съответствие между наказанието и нарушението, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като изопачил съдържанието на решението, превишил пределите на предоставената му с член 264 ДФЕС компетентност и не извършил необходимото претегляне при прилагане на принципа на пропорционалност.

5.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като потвърдил процента на намаление, използван от Комисията съгласно Известието относно сътрудничеството от 2006 г (3). Той изопачил съдържанието на решението и нарушил правото на жалбоподателите на справедлив процес.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/27

—

да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото то отхвърля първото основание, изтъкнато от жалбоподателите относно нарушенията;

—

да измени член 2, параграфи 2 и 3 от решение от 28 март 2012 г. по преписка COMP/39462 – Freight Forwarding (наричано по-нататък „решението“), в частта, в която тези разпоредби се отнасят до жалбоподателя, и като упражни правомощието си за пълен съдебен контрол, да намали размера на наложените на жалбоподателите глоби; и

—

при всички случаи, да осъди Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати разноските на жалбоподателите в настоящото производство и в производството пред Общия съд.

1.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото надвишавайки явно пределите на разумната преценка на доказателствата, относно това дали разглежданите нарушения, в частност, нарушенията, свързани с AMS и CAF, са се отнасяли до целия „лот на услугите“.

2.

Общият съд допуснал грешка, като не приложил принципа от съдебната практика, че случай на нарушение, свързано с компонент на продукт или услуга, Комисията трябва да вземе предвид само продажбите, свързани с този компонент.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/28

1)

Отменя в частите, отнасящи се до Good Luck Shipping LLC, следните актове:

2)

Запазва действието на Решение 2013/661 по отношение на Good Luck Shipping до влизането в сила на отмяната на Регламент № 1154/2013.

3)

Съветът на Европейския съюз понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на Good Luck Shipping.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/29

1)

Осъжда McCarron Poultry Ltd да възстанови на Европейската комисия сумата 900 662,25 EUR заедно с лихва за забава в размер на 2,50 % годишно, считано от 1 декември 2010 г. до окончателното плащане на дължимата сума.

2)

Осъжда McCarron Poultry Ltd да заплати съдебните разноски.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/29

1)

Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)

Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/30

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Ice Mountain Ibiza, SL да заплати съдебните разноски.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/31

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Ice Mountain Ibiza, SL да заплати съдебните разноски.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/31

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда El Corte Inglés, SA да заплати съдебните разноски.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/32

1)

Съединява дела T-422/15 и T-423/15 за целите на настоящото решение.

2)

Отхвърля жалбите.

3)

Осъжда U-R LAB да заплати съдебните разноски.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/33

—

да отмени решението от 15 юни 2015 г., с което EASME отхвърля предложението на жалбоподателя,

—

да осъди EASME да плати сумата от 50 000 EUR като обезщетение за пропусната възможност и 90 800 EUR за поправяне на имуществени вреди на жалбоподателя,

—

да осъди EASME да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първото основание е изведено от техническата недостъпност на интернет портала, където е следвало да бъде подадено предложението на жалбоподателя в отговор на поканата за представяне на предложения и свързани дейности по рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.).

2.

Второто основание е изведено от твърдението, че жалбоподателят, обратно на поддържаното от EASME, не е подписал чрез измама поетия при представяне на документите по предложението ангажимент.

3.

Третото основание е изведено от твърдението, че отхвърлянето на представеното от жалбоподателя предложение противоречи на правилата на конкурса.

1.

Първото основание е изведено от имуществените вреди, претърпени от жалбоподателя поради пропуснатата възможност.

2.

Второто основание е изведено от имуществените вреди, които е претърпял жалбоподателя поради времето, изразходвано за отговор на поканата за участие в търг.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/33

—

да отмени обжалваното решение,

—

да заличи прехвърляне T8391925 от 14 април 2014 г.

—

Нарушение на член 17 от Регламент № 207/2009,

—

Нарушение на правило 31 от Регламент № 2868/95,

—

Нарушение на правило 84, параграф 3, буква б) от Регламент № 2868/95.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/34

—

да установи недействителността на Решение за изпълнение (ЕС) 2016/180 на Комисията от 9 февруари 2016 година за изменение на приложението към Решение за изпълнение 2014/709/ЕС относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки по отношение на вписванията за Естония, Литва и Полша (ОВ L 35, стр. 12), в частта относно включването на община Czyże, останалата част от община Zabłudów, както и на община Hajnówka с град Hajnówka в част II от приложението към Решение 2014/709/ЕС,

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

1.

Първото твърдение е за нарушение на принципа на пропорционалност поради нарушаване на изискването за необходимост от обжалваните мерки за постигане на планираните цели, нарушение на изискването за пригодност на обжалваните мерки за постигане на планираните цели и нарушение на изискването за пропорционалност в тесен смисъл на обжалваните мерки.

2.

Второто твърдение е относно съществени процесуални нарушения на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, стр. 3) и на правилника на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите.

3.

Третото твърдение е за нарушение на задължението за мотивиране на обжалваното решение.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/35

—

да обяви за допустима жалбата и посочените в нея основания за отмяна,

—

да уважи посочените в жалбата основания за отмяна и вследствие на това да отмени обжалваното решение,

—

да разпореди образуването на формална процедура по член 108, параграф 2 от ДФЕС, в която жалбоподателят да упражни процесуалните си права, а Комисията – да разреши формално, в съответната правна форма, своите съмнения във връзка със съвместимостта на въпросната помощ,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство.

1.

Първо основание.

Като главно основание жалбоподателят изтъква това, че Комисията е приела решение, с което е обявила индивидуална помощ за несъвместима с вътрешния пазар в нарушение на член 250 ДФЕС и на принципа на колегиалност, тъй като решението не е било прието от колегиума на комисарите, и в противоречие както с член 108, параграф 2 ДФЕС, така и с членове 4 и 13 от Регламент 659/1999 (1), тъй като не е образувала формалната процедура преди приемането на решението.

2.

Второ основание.

Като второ основание за отмяна, предявено при условията на евентуалност, жалбоподателят изтъква нарушение на член 107, параграф 3 ДФЕС поради това че в решението на Комисията е допусната грешка при преценката на съвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/36

—

да установи валидността на фигуративната марка на Европейския съюз „MAKE UP FOR EVER PROFESSIONAL“ № 3 371 341 за всички стоки и услуги, посочени в заявката,

—

да отмени обжалваното решение,

—

да върне преписката на EUIPO за ново разглеждане, ако е необходимо,

—

да осъди дружеството L’Oréal да заплати разноските по производствата пред отдела по отмяна и пред апелативния състав на EUIPO, както и по настоящото производство по обжалване пред Общия съд.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009,

—

Нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/37

—

да отмени обжалваното решение;

—

да отхвърли заявката на European Union Trademark Application за словна марка „LITU“ във връзка с всички стоки;

—

да осъди ответника и/или другата страна в производството да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/38

—

да отмени обжалваното решение,

—

вследствие на това да допусне изцяло регистрацията на марка на Европейския съюз № 10 985 323 „ANDREA INCONTRI“,

—

да осъди EUIPO и другата страна да заплатят съдебните разноски и разноските, направени в производството по възражение и в производството по обжалване пред апелативния състав.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/38

—

да отмени решението на комисията за уреждане на спорове на ERCEA от 26 февруари 2016 г. с референтен номер (2016)1020667 – 29.2.2016, постановено след подадена на 22 декември 2016 г. официална жалба срещу писмото с оценка на проф. José Labastida от 17 декември 2015 г. с референтен номер Ares (2015)5922529,

—

да отмени писмото с оценка на проф. José Labastida от 17 декември 2015 г. с референтен номер Ares (2015)5922529, както и актовете, свързани с горепосочените актове, включително списъка на проектите, одобрени от експертния съвет SH5-Cultures and Cultural Production на ERC-Cog-2015, оповестен от ERCEA с прессъобщение от 12 февруари 2016 г.,

—

да отмени всеки друг предварителен, последващ и свързан акт.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/39

—

да обяви жалбата на г-жа Olena Lukash за допустима,

—

да отмени Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна в частта, която се отнася до жалбоподателя,

—

да отмени Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна в частта, която се отнася до жалбоподателя,

—

да отмени последващите решения и регламенти, с които се продължава действието на ограничителните мерки, наложени с Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 г., като се актуализират мотивите, а именно:

—

да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски съгласно членове 87 и 91 от Процедурния правилник на Общия съд.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на правото на защита и на правото на ефективни правни средства за защита.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране.

3.

Третото основание е изведено от неспазване на критериите, предвидени в член 1 от Решение 2014/119/ОВППС, възпроизведен в съображение 4 от Регламент (ЕС) № 208/2014, в съображение 3 от Решение 2015/364/ОВППС, възпроизведено в съображение 2 от Регламент (ЕС) № 2015/357, в съображение 4 от Решение 2015/876/ОВППС, възпроизведено в съображение 3 от Регламент (ЕС) № 2015/357, в съображение 4 от Решение 2016/318/ОВППС, възпроизведено в съображение 2 от Регламент (ЕС) № 2015/357.

4.

Четвъртото основание е изведено от фактическа грешка, допусната от Съвета.

5.

Петото основание е изведено от явно засягане на правото на собственост на жалбоподателя.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/40

—

да отмени обжалваното решение, и

—

да осъди насрещната страна или насрещните страни в производството по настоящата жалба, да заплатят съдебните разноски.

—

Нарушение на 7, параграф 1, буква в) във връзка с член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009.

—

Едновременното съществуване на конфликтните марки заедно с други знаци, съдържащи израза „FREE STYLE“.

—

Неизпълнение в решението на апелативния състав на задължението по член 76, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009 за отхвърляне на доказателствата, представени от Elho Business & Sport Vertriebs GmbH извън предвидения за това срок.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/41

—

да отмени обжалваното решение, и

—

да осъди насрещната страна или насрещните страни в производството по настоящата жалба, да заплатят съдебните разноски.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/42

—

да отмени обжалваното решение,

—

да отхвърли възражение № B 2 307 737, подадено от дружеството Bodegas Grupo Yllera SL срещу заявката за регистрация на марка на Европейския съюз № 12 162 921 на дружеството Vignerons de la Méditerranée, и

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от регламент № 207/2009.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/43

—

да отмени обжалваното решение;

—

да осъди EUIPO да заплати разноските, направени в производството по обжалване по съдебен ред, в производството пред апелативния състав, както и в производството по обявяване на недействителност пред EUIPO.

—

Нарушение на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/43

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, възникнали в производството по обжалване, в производството пред апелативния състав и в производството за обявяване на недействителност пред EUIPO.

—

Нарушение на член 5, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002,

—

Нарушение на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/44

—

да отмени решението на Съда на публичната служба от 2 март 2016 г., постановено по дело F-3/15, Frieberger и Vallin/Комисия, в частта, в която Съдът на публичната служба е приел за основателни твърденията по четвъртото основание за отмяна,

—

що се отнася до първоинстанционното производство, доколкото Съдът на публичната служба е счел, че етапът на производството му позволява да реши спора по делото, да отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски,

—

що се отнася до настоящото производство по обжалване, да осъди всяка от страните да понесе съдебните разноски, които е направила в това производство.

1.

Първото основание е изведено от изопачаване на доводите, изтъкнати в първоинстанционното производство, както и от нарушение на забраната за произнасяне ultra petita.

2.

Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 26, параграф 5 от приложение XIII към Правилника.

3.

Третото е изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието за прехвърляне на пенсионни права на основание член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.

4.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране.

5.

Петото основание е изведено от нарушение на принципа на равно третиране.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/45

—

да отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 2 март 2016 г. по дело F-60/15,

—

да осъди ответника в производството по обжалване да заплати всички направени в производствата и пред двете инстанции съдебни разноски.

1.

Първото основание е нарушение на член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

2.

Второто основание е нарушение на силата на присъдено нещо на решението от 15 септември 2011 г. по дело Bennett и др./СХВП, F-102/09, EU:F:2011:138.

3.

Третото основание е нарушение на Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ, L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129), с която се въвежда в действие рамковото споразумение за срочните договори, сключено на 18 март 1999 г. между общите междуотраслови организации, както и за нарушение на установените принципи и стандарти съгласно международното социално право относно стабилността на заетостта.

4.

Четвъртото основание е липса на мотиви на обжалваното решение.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/46

—

да отмени обжалваното решение в частта, в която е неблагоприятно за него, с други думи, в частта, в която отхвърля жалбата за отмяна на заявителя, жалбоподател в настоящото производство, и освен това в частта, в която, по жалба на притежателя на спорната марка, е отменено решението на отдела по споровете и е отхвърлено искането за отмяна в това отношение;

—

ако Общият съд счете, че има право да измени обжалваното решение: да обяви марка на Общността № 3 743 663 за изцяло отменена – при условията на евентуалност или освен това: да върне преписката на EUIPO;

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009/Регламент № 2868/9;

—

Нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009/Регламент № 2868/95.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/46

—

да отмени обжалваното решение,

—

да установи, че заявеният под номер GM 013 666 871 знак е изцяло допуснат за регистрация като марка на Общността за стоки и услуги от класове 29, 30, 32 и 43, посочени в заявка за регистрация от 23 януари 2015 г.,

—

да осъди EUIPO да заплати всички съдебни разноски, възникнали за заявителя в производството по регистрация;

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/47

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/48

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO (а в случай, че встъпи — и другата страна в производството пред EUIPO) да заплати собствените си съдебни разноски и тези на жалбоподателя.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/49

—

да отмени Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2016 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (OВ 2016 L 60, стp. 76) в частта, в която се отнася до жалбоподателя;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ 2016 L 60, стp. 1) на основание, че не отменя Регламент № 208/2014, в частта, в която се прилага за жалбоподателя;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

1.

В първото основание се твърди, че Съветът на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съветът“) няма правно основание, за да приеме спорните мерки. Първо, спорните мерки не изпълняват условията, необходими на Съвета за да се позове на член 29 ДЕС, и по-специално: (i) изрично изтъкнатите от Съвета цели (утвърждаване на върховенството на закона и спазването на човешките права в Украйна) са само общи твърдения, които не могат легитимно да се приемат за валидно правно основание на тези мерки; (ii) в основанието, на което Съветът се опитва да се позове, липсва каквато и да била достатъчна връзка с изискваното от обстоятелствата равнище на правораздавателен контрол; и (iii) налагането на ограничителните мерки на жалбоподателя на практика подкрепя и легитимира новия режим в Украйна, който не зачита принципите на справедлив процес и на правова държава, нарушава и е готов системно да нарушава човешките права. Второ, не са изпълнени необходимите за позоваване на член 215 ДФЕС условия, той като не е взето валидно решение съгласно глава 2 от дял V ДЕС. Трето, не е налице достатъчна връзка с член 215 ДФЕС, за да може тази разпоредба да се изтъкне срещу жалбоподателя.

2.

Второто основание е изведено от твърдението за злоупотреба от Съвета с право. Реалната цел, преследвана от него със спорните мерки, не е да се постигнат изтъкнатите в тях цели или мотиви, а е по същество опит да се получи благоволението на настоящия украински режим (за да може Украйна да поддържа по-тесни връзки с ЕС).

3.

Третото основание е изведено от твърдението, че Съветът не е представил мотиви. Посочените в спорните мерки мотиви, за да се обозначи жалбоподателят, са не само неправилни, но са формални, неподходящи и неадекватно индивидуализирани.

4.

Четвъртото основание е изведено от твърдението, че по времето, когато е включен в списъка, жалбоподателят не е отговарял на критериите за това.

5.

Петото основание е изведено от твърдението, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е включил жалбоподателя в спорните мерки. Включвайки го отново в тях, въпреки явното разминаване между „изложените мотиви“ и релевантните критерии, Съветът допуснал явна грешка в преценката.

6.

Шестото основание е изведено от твърдението, че е нарушено правото на жалбоподателя на защита и/или че той е бил лишен от ефективна съдебна защита. Освен другите нарушения, Съветът не се консултирал надлежно с жалбоподателя, преди да го включи отново в списъка, и не му е била дадена съответната възможност да коригира грешките или да предостави информация за личното си положение.

7.

Седмото основание е изведено от твърдението, че е нарушено правото на жалбоподателя на собственост по член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, по-специално тъй като ограничителните мерки са необосновано и непропорционално ограничение на тези права, понеже inter alia: (i) нищо не дава основание да се допусне, че средствата, с които се твърди, че е злоупотребил жалбоподателят, са изнесени извън Украйна; и (ii) не е нито необходимо, нито подходящо да се замразяват средствата на жалбоподателя, доколкото украинските власти не са дали информация в числа относно загубите, които се твърдят в рамките на образуваните и висящи по отношение на жалбоподателя наказателни дела.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/50

—

да отмени Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2016 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (OВ 2016 L 60, стp. 76) в частта, в която се отнася до жалбоподателя;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ 2016 L 60, стp. 1) поради това, че не отменя Регламент № 208/2014, в частта, в която се прилага за жалбоподателя;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

1.

В първото основание се твърди, че Съветът на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съветът“) няма правно основание, за да приеме спорните мерки. Доводите в подкрепа на това и следващите основания са следните. Спорните мерки не изпълняват условията, необходими на Съвета за да се позове на член 29 ДЕС. Тези мерки са несъвместими с изрично изтъкнатите от Съвета цели в Решение (ОВППС) 2016/318 (утвърждаване на върховенството на закона и спазването на човешките права в Украйна). В действителност, спорните мерки не зачитат върховенството на закона и човешките права, тъй като подкрепят режим, за който няма съмнение, че не спазва човешките права и върховенството на закона. Съветът не може валидно да се позовава на решенията на украинската главна прокуратура и на украинските съдилища, по-специално тъй като те не са нито независими, нито безпристрастни, а се поддават на политическа намеса от настоящия украински режим. Украинските власти са нарушили многократно презумпцията за невиновност, на която жалбоподателят може да се позовава.

2.

Второто основание е изведено от твърдението, че Съветът е злоупотребил с правомощията си. Реалната цел, преследвана от него със спорните мерки, е и винаги е била да се получи благоволението на настоящия украински режим и да се увеличи неговото политическо влияние, което не представлява адекватно упражняване на съответните правомощия.

3.

Третото основание е изведено от твърдението, че Съветът не е представил адекватни или достатъчни мотиви, а се позовава само на формални и неточни изявления.

4.

Четвъртото основание е изведено от твърдението, че по времето, когато е включен в списъка, жалбоподателят не е отговарял на критериите за това. Материалите, на които се позовава Съветът, не са подкрепени в достатъчна степен с факти за може жалбоподателят да бъде включен в списъка.

5.

Петото основание е изведено от твърдението, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е включил жалбоподателя в спорните мерки. Съветът не е разполагал с конкретни, фактически потвърдени и последователни доказателства, които да обосноват спорните мерки, и не разгледал достатъчно стриктно ограничената информация, с която разполагал.

6.

Шестото основание е изведено от твърдението, че е нарушено правото на жалбоподателя на защита и/или че той е бил лишен от ефективна съдебна защита. Освен другите нарушения, Съветът не се консултирал надлежно с жалбоподателя, преди да го включи в списъка, и не му е била дадена съответната възможност да коригира грешките или да предостави релевантна информация.

7.

Седмото основание е изведено от твърдението, че е нарушено правото на жалбоподателя на собственост по член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС.

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/52

—

Да се осъди Европейската инвестиционна банка да възстанови вредите, които жалбоподателят е претърпял в резултат на загубата на пенсионни права, в размер на 55 641,17 EUR, ведно с лихвата, изчислена по приложимия за съответния период лихвен процент със задна дата, така все едно съществуващите пенсионни права на жалбоподателя в Istituto Nazionale della Previdenza Sociale са били действително изцяло заплатени при първоначалното поискване;

—

при условията на евентуалност, ЕИБ да се осъди да възстанови незабавно на ZZ пенсионни месеци в размер на 55 641,17 EUR, ведно с лихвата, изчислена по приложимия за съответния период лихвен процент със задна дата, така все едно съществуващите пенсионни права на жалбоподателя в Istituto Nazionale della Previdenza Sociale са били действително изцяло заплатени. В този случай изчисленията следва да бъдат направени по член 71.1.1. oт Правилника относно пенсионната схема на служителите на ЕИБ;

—

ЕИБ да се осъди да предостави всяко друго удовлетворение, което Общият съд счита за справедливо;

—

ЕИБ да се осъди да заплати съдебните разноски в настоящото производство в размер на 3 000 EUR.