14.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/3

1.

Допуска ли общностният принцип на равенство (така както е очертан от Съда на Европейския съюз) публична администрация (като IMDECO), когато изчислява допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж на своите служители, да се ръководи единствено от естеството на обвързващото ги правоотношение (служебно или трудово) и според това в първия случай (лица, работещи по служебно правоотношение), на основание действащия Закон за държавния служител [Ley estatal funcionarial], взема предвид без изключение целия предходен трудов стаж, придобит в която и да е административна служба (тоест както в конкретната в случая административна служба, а именно IMDECO, така и във всяка друга административна служба), докато във втория случай (лица, работещи по трудово правоотношение), на основание действащия Трудов закон [Ley estatal laboral] и тълкуващата го съдебна практика, взема предвид единствено предходния трудов стаж, придобит в конкретната административна служба (IMDECO), и то само ако поредицата от договори, по които е натрупан въпросният трудов стаж, не е прекъсната във времето, тъй като противното е основание да се приеме, че е нарушено същностното единство на трудовото правоотношение, в който случай не се признават изработените непосредствено преди прекъсването дни?

2.

При отрицателен отговор на първия въпрос (тоест ако Съдът на Европейския съюз приеме, че подобно поведение от страна на публичната администрация — в случая IMDECO — е в противоречие с общностния принцип на равенство), трябва ли за да се спази в настоящия случай принципът на равенство Законът за държавния служител да се приложи към работещите по трудово правоотношение?