Консолидиран ТЕКСТ: 31991L0383 — BG

Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

за допълнение на мерките за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работното място на работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 118а от него,

като взе предвид предложението на Комисията ( 1 ),

в сътрудничество с Европейския парламент ( 2 ),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 3 ),

като има предвид, че член 118а от Договора предвижда Съветът да приеме посредством директиви минимални изисквания за насърчаване на подобрения, особено в работната среда, за гарантиране на по-добро ниво на защита на безопасността и здравето на работниците;

като има предвид, че по силата на споменатия член, директивите трябва да избягват налагането на административни, финансови и правни ограничения, които биха забавили създаването и развитието на малки и средни предприятия;

като има предвид, че използването на форми на заетост като срочна работа и временна работа, се увеличи значително;

като има предвид, че изследванията показват, че, като цяло, работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение в определени сектори са изложени в по-голяма степен на риск от трудови злополуки и професионални болести, отколкото другите работници;

като има предвид, че тези допълнителни рискове в някои сектори са отчасти свързани с някои определени режими за интегриране на новите работници в предприятието; като има предвид, че тези рискове могат да бъдат намалени чрез адекватно предоставяне на информация и обучение от започването на работата;

като има предвид, че директивите в областта на здравословните и безопасни условия на труд и особено Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г., за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място ( 4 ), съдържат разпоредби, които целят подобряването на безопасността и здравето на работниците като цяло;

като има предвид, че специфичното положение на работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение и специалния характер на рисковете, пред които те се изправят в определени сектори, налагат въвеждането на специални допълнителни правила, и по-специално по отношение на предоставянето на информация, обучението и медицинското наблюдение на въпросните работници;

като има предвид, че настоящата директива представлява практическа стъпка за постигането на социалното измерение на вътрешния пазар,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

1. Целта на настоящата директива е да гарантира, че работниците по трудово правоотношение, посочено в член 1, се ползват по отношение на безопасните и здравословни условия на труд със същото ниво на защита както другите работници в предприятието и/или учреждението.

2. Съществуването на трудово правоотношение, посочено в член 1, не представлява основание за различно третиране по отношение наусловията на труд, доколкото това засяга защитата на безопасните и здравословни условия на труд, и особено що се отнася до достъпа до лични предпазни средства.

3. Директива 89/391/ЕИО и специалните директиви, по смисъла на член 16, параграф 1 от нея, са изцяло приложими към работниците по трудово правоотношение, посочено в член 1, без да се засягат по-обвързващи и/или по-специфични разпоредби, предвидени в настоящата директива.

Без да се засяга член 10 от Директива 89/391/ЕИО, държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че:

Без да се засяга член 12 от Директива 89/391/ЕИО, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че в случаите посочени в член 3, всеки работник получава достатъчно обучение, подходящо за съответните характеристики на работата, като се взема предвид неговата квалификация и опит.

Използване услугите на работниците и медицинско наблюдение на работниците

1. Държавите-членки разполагат с възможността да забранят работниците по трудово правоотношение, посочено в член 1, да бъдат използвани за определени видове работа, както е определено в националното законодателство, които биха били особено опасни за тяхната безопасност и здраве, и по-специално за определени видове работа, които изискват специално медицинско наблюдение, както е определено в националното законодателство.

2. Когато държавите-членки не се възползват от възможността, посочена в параграф 1, без да се засяга член 14 от Директива 89/391/ЕИО, те вземат необходимите мерки, за да гарантират, че на работниците по трудово правоотношение, посочено в член 1, които са използвани за работа, която изисква специално медицинско наблюдение, както е определено в националното законодателство, е предоставено съответното специално медицинско наблюдение.

3. Държавите-членки решават дали съответното специално медицинско наблюдение, посочено в параграф 2, да бъде предоставяно и след прекратяването на трудовато правоотношение на съответния работник.

Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че работниците, службите или лицата, определени, в съответствие с член 7 от Директива 89/391/ЕИО, да извършват дейности, свързани със защитата от професионални рискове и тяхното предотвратяване, са информирани за назначаването на работници по трудово правоотношение, посочено в член 1, до степента, необходима на определените работници, служби или лица, за да могат да изпълняват адекватно своите защитни и превантивни дейности за всички работници в предприятието и/или учреждението.

Временно трудово правоотношение: информация

Без да се засяга член 3, държавите-членки предприемат необходимите стъпки за да гарантират, че:

Държавите-членки могат да предвидят, че подробностите, които се дават от предприятието- и/или учреждението-ползвател на временното предприятие по точка 1 от първата алинея, се посочват в договора за назначаване.

Временно трудово правоотношение: отговорност

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:

Настоящата Директива не засяга съществуващите или бъдещи национални или общностни разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците по трудово правоотношение, посочено в член 1.

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 31 декември 1992 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки предоставят на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които вече са приети или приемат в областта, уредена с настоящата директива.

На всеки пет години държавите-членки представят на Комисията доклад относно практическото прилагане на настоящата директива под формата на отделна глава от единния доклад по член 17а, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 89/391/ЕИО, който служи за основа на оценката, която Комисията извършва в съответствие с член 17а, параграф 4 от тази директива.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

( 2 ) Становище, предоставено на 20 ноември 1990 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и ОВ C 158, 17.6.1991 г.

		Официален вестник
		No	page	date
►M1	ДИРЕКТИВА 2007/30/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА Текст от значение за ЕИП от 20 юни 2007 година	L 165	21	27.6.2007