L_1974307BG.01000501.xml

06/ 01

Официален вестник на Европейския съюз

31974L0557

L 307/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 4 юни 1974 година

за реализиране на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на дейности на самостоятелно заети лица и на посредници в търговията и в разпространението на токсични продукти

(74/557/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 54, параграфи 2 и 3, и член 63, параграфи 2 и 3 от него,

като взе предвид Общата програма за премахване на ограниченията на свободата на установяване (1), и по-специално дялове IV А и В от нея,

като взе предвид Общата програма за премахване на ограниченията на свободното предоставяне на услуги (2), и по-специално дял V В от нея,

като взе предвид Директива 64/233/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. за реализиране на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на дейности, свързани с търговията на едро (3),

като взе предвид Директива 64/224/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. за реализиране на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на дейности на посредници в търговията, в промишлеността и дребното занаятчийство (4),

като взе предвид Директива 68/363/ ЕИО на Съвета от 15 октомври 1968 г. за реализиране на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на дейностите на самостоятелно заети лица в търговията на дребно (5),

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (6),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (7),

като има предвид, че общите програми предвиждат премахване на всякакво дискриминационно отношение, основаващо се на националността по отношение на установяването и предоставянето на услуги:

—	в търговията на едро на посредниците в сферите на търговията, в промишлеността и дребното занаятчийство, преди изтичане на втората година от втория етап,

—	в търговията на дребно, след изтичане на втората година от втория етап на преходния период и преди изтичане на втория етап;

като има предвид, че Директиви 64/223/ЕИО, 64/224/ЕИО и 68/363/ЕИО не се прилагат за токсичните продукти, последните поради особените проблеми, които се поставят по отношение за опазването на общественото здраве, се уреждат със законови, подзаконови или административни разпоредби в държавите-членки;

като има предвид, че Директиви 64/223/ЕИО и 68/363/ЕИО не се прилагат и при дейности, свързани с търговията на едро, посредниците и търговията на дребно, при патогените; като има предвид, че с изключение на патогените, класифицирани като лекарствени препарати, предназначени за употреба от хора или животни, по смисъла на Директива 65/65/ЕИО на Съвета от 26 януари 1965 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административнте разпоредби, отнасящи се до регистрираните лекарствени средства (8), изменена с Директива 66/454/ЕИО (9), само патогенте, наричани „биологични пестициди за употреба в селското стопанство“ съставляват предмета на въпросните дейности; като има предвид, че поради този факт, по отношение на патогените, премахването на ограниченията на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване може да се ограничи само до търговията и до разпространяването на тези пестициди;

като има предвид, че изглежда навременно и целесъобразно да се предприемат мерки за регулиране на общностно равнище на областите, посочени в предходните две съображения от преамбюла, като се държи сметка за опасното действие, което тези токсични продукти могат да имат върху здравето на човека или върху животинските или растителни видове, пряко или косвено чрез околната среда;

като има предвид, че дейностите на посредниците в търговията, промишлеността и дребното занаятчийство са предмет на Директиви 64/224/ЕИО и 68/363/ЕИО; като има предвид, че дейностите на посредниците по отношение на токсичните продукти и патогените се изключват от приложното поле на тези директиви; като има предвид, че настоящата директива има следователно за цел и либерализирането на дейностите на тези посредници; като има предвид, че следователно е уместно, по смисъла на настоящата директива, в понятията „търговия и разпространение“ да се включат и дейностите на посредници в същата област;

като има предвид, че съгласно Общата програма за премахване на ограниченията на свободата на установяване трябва да се премахнат ограниченията, отнасящи се до възможността за упражняване на правото на членуване в професионални или търговски организации, когато професионалната дейност на заинтересованото лице включва упражняването на тази възможност;

като има предвид, че режимът, който се прилага за платените работници или служители, когато придружават доставчика на услуги или когато действат за негова сметка, се урежда с разпоредбите, приети в приложение на членове 48 и 49 от Договора;

като има предвид, че са приети или ще бъдат приети специални директиви, приложими за всички дейности на самостоятелно заети лица по отношение на движението и пребиваването на бенефициерите, както и доколкото е необходимо, директиви, отнасящи се до съгласуването на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата, за да защитят интересите както на членовете, така също и на трети лица;

като има предвид, че в някои държави-членки търговията, разпространението и професионалната употреба на токсични продукти се уреждат с разпоредби, отнасящи се до започването на професията, докато в други държави ще се прилагат, при необходимост, подобни правила; като има предвид, че по тази причина някои специални преходни мерки, чиято цел е да улесняват започването и упражняването на дейности, свързани с търговията на токсични продукти от граждани от други държави-членки, са предмет на специална директива,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки премахват за физическите лица и дружествата, обхванати от дял I на Общите програми за премахване на ограниченията на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, наричани по-долу бенефициери, ограниченията, посочени в дял III на въпросните програми, по отношение на започването и упражняването на упоменатите в член 2 дейности.

Член 2

1. Настоящата директива се прилага за дейности на самостоятелно заети лица в търговията и в разпространението на токсични продукти (субстанции и препарати) и на биологични пестициди за употреба в селското стопанство, които са изключени от приложното поле на Директива 64/223/ЕИО, съгласно член 2, параграф 1 от нея, на Директива 64/224/ЕИО, съгласно член 4, параграф 1, пето тире от нея, и на Директива 68/363/ ЕИО, съгласно член 2, параграф 1 от нея.

2. Продуктите, посочени в параграф 1, поради опасното действие, което могат да имат за здравето на човека, на животинските и растителни видове, са предмет на специалнк разпоредби, съгласно законодателството на държавите-членки (като съответните продукти са изброени в приложението). Всяка промяна в тези списъци, извършена от държава-членка, се съобщава на Комисията, която го довежда до знанието на останалите държави-членки.

3. Настоящата директива не се прилага за търговията и разпространяването на лекарствени средства, така както са определени в Директива 65/65/ЕИО, нито за търговските дейности, свързани с амбулантна и разносна търговия.

Член 3

1. Ограниченията по отношение на дейностите, посочени в член 2, се премахват независимо от названието, използвано за лицата, които упражняват една от тези дейности.

2. Обичайните названия, които понастоящем се използват в държавите-членки, за да бъдат назовавани лицата, които упражняват дейности на посредници в търговията, са тези, които фигурират в член 3 от Директива 64/224/ ЕИО на Съвета.

Член 4

1. Държавите-членки премахват ограниченията, които по-специално:

а)	възпрепятстват бенефициерите да се установяват в приемащите държави-членки или да извършват услуги при същите условия и със същите права както и местните граждани;

б)	произтичат от административната практика, вследствие на която към бенефициерите се прилага дискриминационно отношение, за разлика от прилаганото към гражданите.

2. Сред ограниченията, които трябва да се премахнат, фигурират по-специално тези, които произтичат от разпоредби, с които се забранява или се ограничава установяването на бенефициери или предоставянето на услуги от тях по следния начин:

а)

в Белгия:

чрез задължението за притежаване на carte professionnelle (професионална карта) (член 1 от Закона от 19 февруари 1965 г.);

б)

във Франция:

—	чрез задължението за притежаване на carte d'identité d'étranger commerçant (карта за самоличност на чужденец търговец) (Наредба закон от 12 ноември 1938 г., Декрет от 2 февруари 1939 г., Закон от 8 октомври 1940 г., Закон от 10 април 1954 г. Декрет № 59—852 от 9 юли 1959 г.);

—	чрез изключване на правото за подновяване на търговските наеми (член 38 от Декрета от 30 септември 1953 г.);

в)

в Люксембург:

чрез ограничения срок на валидност на издаваните разрешителни за чужденци (член 21 от Закона от 2 юни 1962 г.).

Член 5

1. Държавите-членки следят бенефициерите да имат право да членуват в професионални или търговски организации при същите условия и със същите права и задължения както техните собствени граждани.

2. В случай на установяване, правото на членство в професионални или търговски организации поражда възможности за избор или право на назначаване на ръководни длъжности в такива организации. Въпреки това, тези длъжности могат да бъдат предназначени за граждани, когато по силата на законова или подзаконова разпоредба въпросната организация участва в упражняване на публична власт.

3. Във Великото херцогство Люксембург членството в La Chambre de commerce (Търговската камара) и в La Chambre des métiers (Занаятчийската камара) не поражда за бенефициерите на настоящата директива правото да участват в избора на органи на управление на тези камари.

Член 6

Държавите-членки не предоставят на свои граждани, които заминават в друга държава-членка, за да упражняват една от дейностите, посочени в член 2, никаква помощ, която може да наруши условията за установяване.

Член 7

1. Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани, които желаят да започнат една от дейностите, посочени в член 2, доказателство за добра репутация и доказателство, че не са били обявявани в несъстоятелност, или само едно от тези доказателства, тази държава приема като достатъчно доказателство по отношение на гражданите от другите държави-членки представянето на свидетелство за съдимост или в отсъствие на такова, равностоен документ, издаден от компетентен съдебен или административен орган от държавата-членка по произход или от държавата-членка, от която чужденецът идва, от които е видно, че тези изисквания са изпълнени.

2. Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани, които желаят да започнат една от дейностите, посочени в член 2, изпълнението на дадени условия като доказателство за добра репутация или като доказателство за необявяване в несъстоятелност, които не могат да бъдат доказани с документа, посочен в параграф 1, тази държава приема като достатъчно доказателство за гражданите от други държави-членки представянето на атестация, издадена от компетентен съдебен или административен орган на страната по произход или страната, от която чужденецът идва, с която се удостоверява, че тези условия са изпълнени. Тази атестация се основава на конкретни факти, които са релевантни в приемащата страна.

3. Когато документът, посочен в параграф 1, или атестацията, посочена в параграф 2, не са били издадени от страната по произход или от страната, от която чужденецът идва, било по отношение на добрата репутация, било за необявяване в несъстоятелност, те могат да бъдат заменени от клетвена декларация — или, в държавите, където тя не съществува, от официална декларация — направена от заинтересованото лице пред компетентен съдебен или административен орган или, при необходимост, пред нотариус на страната по произход или на страната, от която идва; този орган или нотариус издава такава атестация относно верността на клетвената декларация или на официалната декларация. Декларацията за необявяване в несъстоятелност може да бъде направена и пред компетентен професионален или търговски орган от същата страна.

4. Документите, издадени съгласно параграфи 1 и 2, не може да се представят повече от три месеца от датата им на издаване.

5. Държавите-членки определят в срока, предвиден в член 8, компетентните органи и организации за издаване на документите, посочени в параграфи 1 и 2, и незабавно информират за това останалите държави-членки и Комисията з.

6. Когато в дадена приемаща държава се изисква доказателство за финансова стабилност, тази държава признава издадените атестации от банките на държавата-членка по произход или на страната, от която чужденецът идва, като равностойни на тези, които се издават на собствената ѝ територия.

Член 8

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от шест месеца, считано от нейното нотифициране и незабавно информират Комисията за това.

Член 9

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 4 юни 1974 година.

За Съвета

Председател

J. ERTL

(1) ОВ 2, 15.1.1962 г., стр. 36/62.

(2) ОВ 2, 15.1.1962 г., стр. 32/62.

(3) ОВ 56, 4.4.1964 г., стр. 863/64.

(4) ОВ 56, 4.4.1964 г., стр. 869/64.

(5) ОВ L 260, 22.10.1968 г., стр. 1.

(6) ОВ С 63, 28.5.1969 г., стр. 21.

(7) ОВ С 10, 27.1.1970 г., стр. 23.

(8) ОВ 22, 9.2.1965 г., стр. 369/65.

(9) ОВ 144 , 5.8.1966 г., стр. 2658/66.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните категории токсични продукти, посочени в член 2, параграф 2, подлежат на специален режим в държавите-членки, считано от 4 юни 1974 г.

—

Белгия:

Токсични субстанции и препарати:

1.	изброени в L'arrêté du Régent (Постановлението на Регента) от 6 февруари 1946 г. (с изменения), с което се регламентират съхраняването и продажбата на отровни и токсични субстанции (в изпълнение на Закона от 24 февруари 1921 г.);

2.	класифицирани в категории 1 и 2 на L'arrêté royal (Кралското постановление) от 31 май 1958 г., с което се регламентират съхраняването, търговията и използването на пестициди и фитофармацевтични продукти.

—

Дания:

а)

Отровни или токсични субстанции и вредни продукти, изброени в приложението към Закон № 119 от 3 май 1961 г., и посочени в Декрет № 305 (bekendtgørelse) от 9 октомври 1961 г. (взето в изпълнение на този закон), с които се установяват правилата за производство, получаване, съхраняване и доставка на тези отрови и продукти;

б)	отровни или токсични субстанции и вредни продукти, предмет на Декрет № 304 (bekendtgørelse) от 9 октомври 1961 г., с който се установяват правилата за ползването на тези отрови и продукти.

Продукти (фитофармацевтични, хербициди, пестициди и регулатори на растежа на растенията), изброени в Закон № 118 от 3 май 1961 г. и предмет на Декрети (bekendtgørelser), приети в изпълнение на този закон, в които се предвижда тези продукти да бъдат продавани или използвани в търговията само с разрешение и ако са класифицирани от Комисията по токсични продукти (giftnevnet), и в които се определят, по-специално начините за получаване, съхраняване, пакетиране, етикетиране и др. на тези продукти.

Продукти (фитофармацевтични, хербициди, пестициди и регулатори на растежа на растенията), посочени в Декрета (bekendtgørelse) от 25 септември 1961 г., в който е предвидено разрешително да се ползват продуктите, обозначени с Х, в съответствие с условието потребителят на тези продукти да е преминал курс по токсикология, организиран от Комисията по токсични продукти (giftnevnet).

—

Германия:

Токсични субстанции и препарати, класифицирани в категории 1, 2 и 3 в законовите и подзаконовите разпоредби на провинциите за търговията и разпространението на токсичните продукти и на фитосанитарните токсични продукти, както и в параграф 34, алинея 5 от Търговския кодекс (Gewerbeordnung), във варианта му от 15 февруари 1963 г.

—

Франция:

1.	Отровни субстанции, посочени в таблици А (токсични продукти) и В (опасни продукти) на част I от Декрет 56—1197 от 26 ноември 1956 г. (Code de la santé publique/ Кодекс за общественото здраве, книга V, част 2, дял III, глава 1, раздели I и II, членове R 5149 до 5168).

2.	Вредни продукти за промишлена употреба, посочени в Кодекса на труда, (Code du travail) книга II, дял II, член 67, параграф 2, членове 78, 79 и 80 и разпоредбите и декретите, приети в изпълнение на тези разпоредби.

3.	Вредни продукти, посочени в списъка на опасните, нездравословни и неподходящи помещения, съставен в приложение на членове 5 и 7 от Закона от 19 декември 1917 г.

Антипаразитни продукти за употреба в селското стопанство (Закон от 2 ноември 1943 г., изменен със Закон от 30 юли 1963 г.; Аrrêté (Постановление) от 6 септември 1954 г. за одобряване на регистрирани антипаразитни продукти за употреба в селското стопанство, допълнено от Аrrêté (Постановление) от 6 февруари 1962 г.).

—	Ирландия: Отрови, които понастоящем са изброени в подзаконовите актове, приети съгласно Закона за отровите от 1961 г., и чиято продажба е забранена, с изключение на някои лица, които имат разрешение за това.

—

Италия:

1.	Токсични газове (член 58 — текст единствен от законите относно обществената безопасност, одобрен с Кралски указ № 773 от 18 юни 1931 г.; Кралски указ № 147 от 9 януари 1927 г.; таблици за токсичните газове, приложени към министерски декрет от 6 февруари 1935 г. и негови последващи изменения).

2.	Отровни субстанции за промишлена употреба (член 147 — текст единствен от Законите за здравето, одобрен с Кралски указ № 1265 от 27 юли 1934 г.).

Медицинско-хирургически продукти (бактероциди, жермоциди и дезинфектанти) (Кралски указ № 3112 от 6 декември 1928 г. и Правилник за приложението на Закон № 1070 от 23 юни 1927 г., одобрен с Кралски указ № 3112 от 6 декември 1928 г.) и медицински продукти (фитофармацевтични продукти и продукти, предназначени за използване като хранителни консерванти) (член 6 от Закон № 283 от 30 април 1962 г., изменен с член 4 от Закон № 441 от 26 февруари 1963 г., и правилника, уреждащ производството, търговията и продажбата на фитофармацевтични продукти и продукти, предназначени за употреба като хранителни консерванти, одобрен с декрет на Президента на Републиката №.1095 от 3 август 1968 г.).

4.	Оловен карбонат (Закон № 706 от 19 юли 1961 г.).

5.	Бензол (Закон № 245 от 5 март 1963 г.).

6.	Козметични продукти и оцветители, съдържащи отровни субстанции (член 7 от Кралски указ № 1938 от 30 октомври 1924 г.).

—

Люксембург:

1.	Търговия и разпространение на някои продукти (Закон от 25 септември 1953 г., Меморандум № 62 от 10 октомври 1953 г.).

Търговия и използване на фитофармацевтични продукти (пестициди за употреба в селското стопанство, регулатори на растежа на растенията, консерванти, хербициди, микроорганизми и вируси като антипаразитни агенти) (Закон от 20 февруари 1968 г., Меморандум № 9 от 12 март 1968 г., Правилник на Великото херцогство от 29 май 1970 г., Меморандум № 33 от 15 юни 1970 г.).

—	Нидерландия: Токсични субстанции и препарати (Закон Bestrijdingsmiddelenwet от 1962 г.).

—

Обединено кралство:

Отрови, които понастоящем са изброени в Наредбата за списък с отровите и са предмет на Закона за фармацията и отровите от 1933 г. и на Правила относно отровите или отрови, изброени в Таблица на отровите и които са уредени в Законите за фармацията и отровите (Северна Ирландия) от 1925 до 1967 г., и в Правилниците за отровите (Северна Ирландия).

2.	Субстанции, предвидени в Закона от 1967 г., и в правилниците относно химическите продукти, предназначени за селското стопанство и градинарство (Закон за химикалите, използвани в стопанството и градината от 1967 г. и съответни правилници).

3.	Субстанции, предвидени в Закона от 1952 г. и от правилниците относно селското стопанство (отровни субстанции) (Селско стопанство, Закон за отровните субстанции от 1952 г. и съответни правилници).

翻译：