31989L0297

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 13 април 1989 година

за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно страничната защита (странични предпазители) на някои моторни превозни средства и техните ремаркета

(89/297/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Дoговора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че е важно да се приемат мерки за постепенно изграждане на вътрешния пазар за периода, който изтича на 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар трябва да обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид техническите изисквания, на които превозните средства трябва да отговарят съгласно националните законодателства по отношение inter alia на страничните предпазители на моторните превозни средства и техните ремаркета;

като има предвид, че тези изисквания в една държава-членка се различават от тези в друга; като има предвид, че следователно е необходимо всички държави-членки да възприемат еднакви изисквания или като допълнение, или вместо досега съществуващата нормативна уредба с оглед, по-специално, да се позволи прилагането по отношение на всеки тип превозно средство на процедурата по типовото одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (4), последно изменена с Директива 87/403/ЕИО (5);

като има предвид, че за повишаване на безопасността на движение по пътищата, е необходимо да се оборудват със странични предпазители всички превозни средства в по-тежкотоварните категории, за да предложат на незащитените потребители на пътя (пешеходци, колоездачи, мотоциклетисти) ефикасна защита срещу риска от падане под страничната част на тези превозни средства;

като има предвид, че по практически причини, е необходимо да се предвидят различни срокове за прилагане за нови типови одобрения и за всички нови превозни средства;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства относно моторните превозни средства включва взаимното признаване от държавите-членки на проверките, извършени от всяка от тях на базата на общи изисквания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

За целите на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство от категория N2 и N3 и ремаркета от категория О3 и О4, както е определено в приложение 1 на Директива 70/156/ЕИО, предназначени за движение по пътищата, с или без каросерия и с максимална проектна скорост, надвишаваща 25 км/ч.

Член 2

1.   Никоя държава-членка не може, на основания, отнасящи се до страничната защита, да откаже да предостави типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за превозно средство, ако това превозно средство отговаря на изискванията, отбелязани в приложението.

2.   Никоя държава-членка не може, на основания, отнасящи се до страничната защита, да откаже или забрани продажбата, регистрацията, пускането в употреба или използването на превозно средство, ако това превозно средство отговаря на изискванията, отбелязани в приложението.

Член 3

Държава-членка, която е предоставила типово одобрение на ЕИО, взема мерките, необходими за гарантиране, че е информирана за всяко изменение на част или характеристика, визирани в приложението. Компетентните органи на тази държава-членка определят дали измененият тип превозно средство да бъде подложено на нови изпитвания, придружени с нов протокол. Когато след такива изпитвания се оказва, че не са спазени изискванията на настоящата директива, изменението не се разрешава.

Член 4

1.   Считано от 1 юни 1990 г. държавите-членки:

2.   Считано от 1 май 1991 г. държавите-членки могат да забранят първоначалното пускане в употреба на превозни средства, страничните защитни устройства на които не са съобразени с разпоредбите на настоящата директива.

Член 5

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на изискванията на приложението, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 6

1.   Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 30 октомври 1989 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ C 265, 5.10.1987 г., стр. 21.

(2)  ОВ C 94, 11.4.1988 г., стр. 23.

(3)  ОВ C 80, 28.3.1988 г., стр. 17.

(4)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 220, 8.8.1987 г., стр. 44.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТРАНИЧНА ЗАЩИТА

1.   Общи изисквания и определения

1.1.   Всички превозни средства от категория N2, N3, O3 и O4 трябва да бъдат проектирани и/или оборудвани така, че когато са пълни, да предлагат ефикасна защита на незащитените ползватели на пътя (пешеходци, колоездачи, мотоциклетисти) срещу риска от падане под страничната част на превозното средство и минаване под колелата (1).

Директивата не се прилага за:

1.2.   Счита се, че едно превозно средство задоволява изискванията, залегнали в точка 1.1., ако неговите странични части осигуряват защита в съответствие с разпоредбите на следващите параграфи.

1.3.   Определения

1.3.1.   Тип на превозно средство за целите на страничната защита

Терминът „тип на превозно средство за целите на страничната защита“ означава превозни средства, които не се различават по отношение на следните основни характеристики:

широчина на задния мост, структура, размери, вид и материали на каросерията и шасито, характеристики на окачването на превозното средство дотолкова, доколкото те влияят на изискванията на точка 2.

1.3.2.   „Тегло в ненатоварено състояние“ означава теглото на превозното средство в движение, празно и ненатоварено, но което включва горивото, охлаждащата течност, смазочните материали, инструментите и резервната гума, ако са доставени от производителя на превозното средство, като стандартно оборудване.

1.4.   Местоположение на превозното средство

Когато се изпитва за съответствие с техническите спецификации, изложени в точка 2, местоположението на превозното средство е, както следва:

2.   Странична защита, снабдена със специфично устройство (страничен предпазител)

2.1.   Устройството не увеличава общата ширина на превозното средство и главната част от неговата външна повърхност не може да бъде повече от 120 мм откъм най-външната равнина (максималната ширина) на превозното средство. Неговият преден край може да се завърти навътре в съответствие с точки 2.4.2. и 2.4.3. Неговият заден край не трябва да е с отстъп повече от 30 мм откъм най-външния край на задните гуми (с изключение на всякакво надграждане на гумите близо до земята) върху най-малко 250 мм от най-задните.

2.2.   Външната повърхност на устройството е гладка, предимно равна или хоризонтално рифелована/вълниста и по възможност продължава от началото до края; близко стоящите части могат въпреки това да се застъпват, при условие че ръбът на припокриването е или извит назад, или надолу или може да се остави надлъжно пространство от не повече от 25 мм, при условие че задната част не се показва пред предната част; куполовидните глави на болтовете или нитовете могат да се подават на повече от 10 мм разстояние от повърхността и други части могат да се подават при същото ограничение, при условие че те са гладки и също така заоблени; всички външни ръбове и ъгли са заоблени с радиус най-малко 2,5 мм (изпитани, както е предвидено в Директива 74/483/ЕИО (2).

2.3.   Устройството може да се състои от непрекъсната гладка повърхност, от една или повече хоризонтални надлъжни греди или от комбинация от повърхност и надлъжни греди; ако се използват надлъжни греди, те са не повече от 300 мм поотделно и не по-малко от:

Предният край на страничния предпазител е проектиран, както следва:

Неговото местоположение е:

2.4.1.1.   върху моторно превозно средство: на не повече от 300 мм зад вертикалната напречна равнина, допираща се до най-задната част от гумата на колелото непосредствено пред предпазителя;

2.4.1.2.   теглително-прикачно устройство на ремарке: на не повече от 500 мм зад равнината, определена в точка 2.4.1.1;

2.4.1.3.   върху полуремарке: на не повече от 250 мм зад напречната равнина на медианата от носещите конструкции, ако носещите конструкции са монтирани, но в никакъв случай разстоянието от предния край и напречната равнина, минаващо през центъра на царския болт в неговото задно положение, не превишава 2,7 м.

2.4.2.   Когато предния край се намира в друго открито място, краят се състои от непрекъснат вертикален елемент, който покрива цялата височина на предпазителя; външната и вътрешната страни на този елемент са с размери на задната част най-малко 50 мм и са извити на 100 мм навътре в случая на превозни средства от категории N2 и О3 и най-малко 100 мм в задната част и са извити на 100 мм навътре в случая на N3 и O4.

2.4.3.   Върху моторно превозно средство, където размерът от 300 мм, определен в точка 2.4.1.1, попада в кабината, предпазителят е проектиран така че да се свържат с командното табло на кабината и, ако е необходимо, да се завърти под ъгъл на не повече от 45о. Надлъжно свободно място от 100 мм се позволява между предния край и командното табло на кабината в окачени или наклонени кабини. В този случай, разпоредбите в точка 2.4.2. не се прилагат.

2.4.4.   Върху моторно превозно средство, където размерът от 300 мм, определен в точка 2.4.1.1, попада зад кабината и страничният предпазител е продължен напред по желание на производителя, както е показано в точка 2.4.3, трябва да отговаря на разпоредбите на точка 2.4.3.

2.5.   Задният край на страничния предпазител е не повече от 300 мм пред вертикалната напречна равнина, допирателна на предната част на гумата на колелото непосредствено до задната част; не се изисква непрекъснат вертикален елемент за задния край.

2.6.   Долният край на страничния предпазител в никоя точка не е на повече от 550 мм над земята.

Горният край на предпазителя е на не повече от 350 мм под тази част на структурата на превозното средство, през която вертикална равнина, допирателна до външната повърхност на гумите, с изключение на всякакво надграждане близо до земята, освен в следните случаи:

2.7.1.   когато равнината, уточнена в точка 2.7, не пресича структурата на превозното средство, горният край е на нивото на повърхността на носещата товара платформа, на 950 мм от земята, ако това разстояние е по-малко;

2.7.2.   когато равнината в точка 2.7 пресича структурата на превозното средство на ниво повече от 1,3 м над земята, тогава горния край на страничния предпазител е не по-малко от 950 мм над земята;

2.7.3.   върху превозно средство, специално предназначено и проектирано, а не само приспособено за превоз на контейнер или разглобяема каросерия, горният край на предпазителя може да се определи в съответствие с точки 2.7.1 и 2.7.2, като контейнерът или каросерията се считат като част от превозното средство.

Страничните предпазители по същество са неподвижно закрепени, здраво монтирани (те не бива да са податливи на разхлабване от вибрациите, предизвикани при нормалното използване на превозното средство), освен ако не се отнася до частите, изброени в точка 2.9, направени от метал или друг подходящ материал.

Страничният предпазител се счита за подходящ, ако може да издържи на хоризонтална статична сила от 1 kN, приложена перпендикулярно към всяка част от неговата външна повърхнина от центъра на буталото, повърхността на което е кръгла и гладка, с диаметър от 220 мм ± 10 мм и, ако огъването на предпазителя под товар тогава е повече от:

2.8.1.   Горепосочените изисквания могат да се проверят чрез изчисляване.

2.9.   Трайно закрепените компоненти на превозното средство, като акумулаторна кутия (акумулатор), въздушни резервоари, резервоари с гориво, светлини, отражатели, резервни гуми и кутии с инструменти могат да се включат в страничния предпазител, при условие че отговарят на изискванията на директивата. Що се отнася до празните места, трябва да се приложат изискванията, постановени в точка 2.2.

2.10.   Страничният предпазител не може да се използва за прикрепване на спирачката, въздушните и хидравличните тръби.

Чрез дерогиране на горепосочените разпоредби, превозните средства от следните типове трябва да отговарят единствено на изискванията, посочени във всеки един частен случай:

3.1.   Разтегателно ремарке трябва да отговаря на всички изисквания, посочени в точка 2, когато е с минималната си дължина; когато ремаркето е разтегнато, страничните предпазители трябва да отговарят на разпоредбите на точка 2.6, 2.7 и 2.8 и на тези на точка 2.4 или 2.5, но не е необходимо и на двете; разтягането на ремаркето не създава свободни места по дължината на страничните предпазители;

3.2.   Цистерна е това превозно средство, предназначено единствено за транспорт на течност в затворен резервоар, постоянно прикрепена за превозното средство, снабдена с маркучи или тръби за товарене или разтоварване, трябва да е снабдена със странични предпазители, които да отговарят по възможност на всички изисквания, постановени в точка 2; стриктното спазване може да се дерогира временно, единствено когато експлоатационните изисквания го налагат;

3.3.   Върху превозно средство с разтегаеми носещите конструкции за осигуряване на допълнителна стабилност по време на товарене, разтоварване или други операции, за които е проектирано превозното средство, на страничният предпазител може да се направят допълнителни дупки, когато те са необходими, за да позволяват разтягането на носещите конструкции.

3.4.   Върху превозно средство, оборудвано с точки за стифиране за рoрo транспортиране, могат да се направят дупки в страничния предпазител за разтягането на товарозахващащи устройства.

4.   Ако страните на превозното средство са така проектирани и/или оборудвани, че по формата и характеристиките им, съвкупността от съставните им елементи да отговаря на изискванията в точка 2, те могат да се считат като заместители на страничните предпазители.

5.   Заявление за типово одобрение на ЕИО

5.1.   Заявлението за типово одобрение на ЕИО на превозно средство, относно страничната защита, се представя от производителя или от негов упълномощен представител.

То се придружава от следните документи в три екземпляра и следните данни:

5.2.1.   описание на превозното средство по отношение на критериите, визирани в точка 1.4.1, заедно с измервателните чертежи и или с фотографски материал или изгледи на страните на превозното средство в разглобен вид. Предоставят се номерата и/или знаците за идентифициране на типа превозно средство;

5.2.2.   техническо описание на частите, осигуряващи страничната защита заедно с достатъчно подробна информация.

5.3.   Превозно средство, представително за типа, който ще се одобрява, трябва да се представи на техническата служба, която отговаря за извършване на изпитванията за типово одобрение.

6.   Типово одобрение на ЕИО

6.1.   Сертификатът за типовото одобрение на ЕИО за превозното средство трябва да е придружен от приложение, съставено в съответствие с образеца, показан в допълнението.

(1)  Настоящата директива не ограничава никоя страна да приеме допълнителни изисквания за частите на превозното средство пред предните колела и зад задните колела.

(2)  ОВ L 266, 2.10.1974 г., стр. 4.

Допълнение

  翻译：

查看mercari原页面

收藏该商品

立即下单