31998D0392

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 23 март 1998 година

за сключване от Европейската общност на Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година и на Споразумението от 28 юли 1994 година по отношение прилагането на част ХI от Конвенцията

(98/392/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 43, член 113 и член 130т, параграф 1 от него, във връзка с първото изречение на член 228, параграф 2 и член 228, параграф 3, алинея втора от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид одобрението на Европейския парламент (2),

като има предвид, че Европейската общност е страна, която е подписала Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (наричана по-долу „Конвенцията“) и Споразумението по отношение на прилагането на част ХI от Конвенцията (наричано по-долу „Споразумението“);

като има предвид, че Конвенцията и Споразумението вече са влезли в сила и голяма част от държавите-членки на Европейската общност са страни по тях; като се има предвид, че в останалите държави-членки се осъществява процес на ратификация;

като има предвид, че са били изпълнени условията, позволяващи на Общността да депозира инструмента за формално потвърждаване, предвиден в член 3 от приложение IХ към Конвенцията, и посочен в член 4, параграф 4 от Споразумението;

като има предвид, че Общността е прилагала Споразумението и част ХI от Конвенцията временно от 16 ноември 1994 г. и понастоящем е временен член на Международния орган за морското дъно;

като има предвид, че Конвенцията и Споразумението следва да бъдат одобрени, за да дадат възможност на Общността да стане страна по тях в рамките на нейната компетентност;

като има предвид, че Общността трябва, когато депозира инструмента за формално потвърждаване, също така да депозира декларация, уточняваща въпросите, регулирани от Конвенцията и Споразумението, по отношение на които компетентността е била прехвърлена на нея от страна на нейните държави-членки, както и декларация по член 310 от Конвенцията;

като има предвид, че на този етап Общността отказва да избере специфична процедура за решаване на спорове по силата на член 287 от Конвенцията; като има предвид, обаче, че настоящото решение ще бъде преразгледано в рамките на определен период от време;

като има предвид, че Общността и нейните държави-членки са включени в работата на Международния орган за морското дъно и трябва следователно да координира позициите, които те ще вземат в тази организация,

РЕШИ:

Член 1

1.   Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и Споразумението по отношение на прилагането на част ХI от Конвенцията се одобряват с настоящото от името на Европейската общност.

2.   Текстовете на Конвенцията и Споразумението са включени в приложение I.

3.   Инструментът на Общността за формално потвърждаване, който е включен в приложение II, се депозира при Генералния секретар на Обединените нации. Той включва декларация по силата на член 310 от Конвенцията и декларация за компетентността.

Член 2

Общността и нейните държави-членки координират позициите си, които приемат в органите на Международния орган за морското дъно, в съответствие с процедурата, определена в приложение III.

Член 3

С настоящото на председателя на Съвета се разрешава да определи лицето, което е оправомощено да депозира инструмента за формално потвърждаване, за да обвърже с това Общността.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

(1)  ОВ С 155, 23.5.1997 г., стр. 1.

(2)  ОВ С 325, 27.10.1997 г., стр. 14.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИНСТРУМЕНТ ЗА ОФИЦИАЛНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

Европейската общност предава своите почитания на Генералния секретар на Организацията на обединените нации и има честта да депозира своя инструмент за официално потвърждение на Конвенцията на Организацията на обединените нации от 10 декември 1982 г. по морско право и Споразумението, прието от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 28 юли 1994 г., отнасящо се до изпълнението на част XI на Конвенцията на Организацията на обединените нации от 10 декември 1982 г. по морско право.

Чрез депозирането на настоящия инструмент, Общността има честта да декларира, че приема, по отношение на въпроси, за които компетентност е била прехвърлена на нея от нейните държави-членки, които са страни по Конвенцията, правата и задълженията, установени за държави в Конвенцията и Споразумението. Декларацията, отнасяща се до компетентността, предвидена в член 5, параграф 1 от приложение IX към Конвенцията, е приложена.

Общността също така желае да заяви, в съответствие със член 310 от Конвенцията, своето възражение по всякаква декларация или позиция, изключваща или изменяща обхвата на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, и по-специално онези отнасящи се до рибарски дейности. Общността не счита, че Конвенцията признава правата или юрисдикцията на крайбрежни държави, отнасящи до експлоатацията, консервирането и управлението на риболовни ресурси, различни от немигриращите видове извън тяхната изключителна икономическа зона.

Общността си запазва правото да прави следващи декларации по отношение на Конвенцията и Споразумението и в отговор на бъдещи декларации и позиции.

Общността се ползува от възможността да увери Генералния секретар на Организацията на обединените нации за своето най-дълбоко почитание.

ДЕАКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪПРОСИ, РЕГУЛИРАНИ ОТ КОНВЕНЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО МОРСКО ПРАВО ОТ 10 ДЕКЕМВРИ 1982 Г. И СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТ 28 ЮЛИ 1994 Г., ОТНАСЯЩО СЕ ДО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЧАСТ XI ОТ КОНВЕНЦИЯТА

(Декларация, направена по силата на член 5, параграф 1 от приложение IX към Конвенцията и на член 4, параграф 4 от Споразумението)

Член 5, параграф 1от приложение IX към Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право предвижда, че инструментът за официално потвърждение на международна организация съдържа декларация, специфицираща въпросите, управлявани от Конвенцията, по отношение на които компетентност е била прехвърлена на Организацията на обединените нации от нейните държави-членки, които са страни по Конвенцията (1).

Член 4, параграф 4 от Споразумението, отнасящо до изпълнението на част XI на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г. (2), предвижда, че официално потвърждение от международна организация е в съответствие с приложение IX към Конвенцията.

Европейките общности бяха създадени от Договорите от Париж (ЕОВС) и от Рим (ЕИО и Евратом), подписани на 18 април 1951 г. и 25 март 1957 г. съответно. След като бяха подписани от подписващите държави, Договорите влязоха в сила на 25 юли 1952 г. и 1 януари 1958 г. Те бяха изменени с Договора за Европейския съюз, който беше подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. и влезе в сила, след като беше ратифициран от подписващите държави, на 1 ноември 1993 г., и най-последно с Договора за присъединяване, подписан в Корфу на 24 юни 1994 г., който влезе в сила на 1 януари 1995 г. (3)

Настоящите членове на Общностите са Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Гръцката република, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Великото Херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Португалия, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и Споразумението, отнасящо до изпълнението на част XI на Конвенцията се прилагат, по отношение на компетентността, прехвърлена на Европейската общност, върху териториите, в които се прилага Договорът за създаване Европейската общност и при условията, установени в този Договор, по-специално член 227 от него.

Настоящата декларация не е приложима за териториите на държавите-членки, в които посочения Договор не се прилага и не накърнява такива актове или позиции, каквито могат да бъдат приети съгласно Конвенцията и Споразумението от заинтересованите държави-членки от името на и в интересите на тези територии.

В съответствие с разпоредбите, посочени по-горе, настоящата декларация посочва компетентността, която държавите-членки са прехвърлили на Общността, съгласно Договорите, по въпроси , управлявани от Конвенцията и Споразумението.

Обхватът и упражняваната от тази Общност компетентност са, в същността си, предмет на продължително развитие, и Общността ще допълни или измени настоящата декларация, ако е необходимо, в съответствие със член 5, параграф 4 от приложение IX към Конвенцията.

Общността има изключителни правомощия за определени въпроси и поделя компетентност със своите държави-членки за определени въпроси.

1.   Въпроси, за които Общността има изключителната компетентност

2.   Въпроси, за които Общността поделя компетентност със своите държави-членки

3.   Възможно влияние върху други политики на Общността

(1)  Когато тя подписа Конвенцията, Общността направи изискваната декларация, в съответствие с член 2 от приложение IX, в която определи точно въпросите разглеждани от Конвенцията, за които компетентност е била прехвърлена на нея от нейните държави-членки.

(2)  Подписана от Общността на 29 юли 1994 г. и приложена от нея временно с действие от 16 ноември 1994 г.

(3)  Договорът от Париж за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, беше регистриран при Секретариата на Организацията на обединените нации на 15 март 1957 г. под № 3729; Договорът от Рим за създаване Европейската икономическа общността и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) беше регистриран на 21 април и 24 април 1958 г. съответно под № 4300 и № 4301. Договорът за Европейския съюз беше регистриран на 28 декември 1993 г. под № 30615; Договорът за присъединяване от 24 юни 1994 г. беше публикуван в Официален вестник на Европейските общности C 241 от 29 август 1994 г.

Допълнение

АКТОВЕ НА ОБЩНОСТТА, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ ДО ВЪПРОСИ, УПРАВЛЯВАНИ ОТ КОНВЕНЦИЯТА И СПОРАЗУМЕНИЕТО

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МАНДАТ НА РАБОТНАТА ГРУПА ПО МОРСКО ПРАВО

Работната група по морско право се занимава с продължаващото проучване на темите, отнасящи до Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, която влезе в сила на 16 ноември 1994 г. Нейната работа проправя път на дискусиите на Съвета на Европейския съюз и така допринася за изготвянето на политиките на Общността в областите, отнасящи се до морското право. При подготовката на заседанията на Съвета, тя осигурява на Комитета на постоянните представители (и, където е уместно, на Политическия комитет) със становища относно съвместимостта на такива политики с международното право, и по-специално с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, или по молба на този Комитет или по нейна собствена инициатива.

Мандатът на Работната група обхваща:

Позицията на Общността по въпрос от нейната компетентност се приема чрез нормалната процедура.

Въпроси, отнасящи се до външната политика на Европейския съюз, се управляват от дял V на Договора за Европейския съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КОНВЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО МОРСКО ПРАВО И СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧАСТ ХI ОТ НЕЯ

КОНВЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО МОРСКО ПРАВО

ДЪРЖАВИТЕ СТРАНИ ПО ТАЗИ КОНВЕНЦИЯ,

РЪКОВОДЕЙКИ СЕ от желанието да уредят в дух на взаимно разбирателство и сътрудничество всички въпроси, отнасящи се до морското право, и съзнавайки историческото значение на тази Конвенция като важен принос за запазването на мира, справедливостта и прогреса за всички народи в света;

ОТБЕЛЯЗВАЙКИ, че развитието, настъпило след Конференциите на Обединените нации по морско право, състояли се в Женева през 1958 г. и 1960 г., подчертаха необходимостта от нова и общоприемлива конвенция по морско право;

СЪЗНАВАЙКИ, че проблемите на морското пространство са тясно свързани помежду си и необходимостта те да бъдат разглеждани като цяло;

ПРИЗНАВАЙКИ, че е желателно, посредством тази конвенция и като се държи сметка за суверенитета на всички държави, да се установи правен ред за моретата и океаните, който да улесни международните отношения и да насърчи използването на моретата и океаните за мирни цели, справедливото и ефикасно използване на техните ресурси и опазването на техните живи ресурси и изучаването, защитата и опазването на морската среда;

ОТЧИТАЙКИ, че постигането на тези цели ще допринесе за осъществяването на справедлив и равноправен международен икономически ред, който ще държи сметка за интересите и нуждите на цялото човечество, и по-специално, за особените интереси и нужди на развиващите се страни, както крайбрежни, така и тези без излаз на море;

ЖЕЛАЕЙКИ чрез тази конвенция да развиват принципите, съдържащи се в резолюция 2749 (XXV) от 17 декември 1970 г., в която Общото събрание на Организацията на обединените нации тържествено провъзгласява, че зоната на морско и океанско дъно и техните недра отвъд пределите на националната юрисдикция, както и техните ресурси са общо наследство на човечеството и тяхното промишлено проучване и експлоатация ще се осъществяват за благото на цялото човечество независимо от географското положение на държавите;

УБЕДЕНИ, че кодификацията и прогресивното развитие на морското право, постигнати в тази конвенция, ще допринесат за укрепването на мира, сигурността, сътрудничеството и приятелските отношения между всички нации в съответствие с принципите на справедливостта и равноправието и ще насърчат икономическия и социалния напредък на всички народи в света съгласно целите и принципите на Организацията на обединените нации така, както те са провъзгласени в Устава;

ПОТВЪРЖДАВАЙКИ, че въпроси, неуредени в тази конвенция, ще продължат да се уреждат съгласно нормите и принципите на общото международно право,

СЕ СПОРАЗУМЯХА за следното:

ЧАСТ I

ВЪВЕДЕНИЕ

Член 1

Употреба на термините и обсег на действие

1.   За целите на тази конвенция:

ЧАСТ II

ТЕРИТОРИАЛНО МОРЕ И ПРИЛЕЖАЩА ЗОНА

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 2

Правен статут на териториалното море и на въздушното пространство над териториалното море и неговото дъно и недра

1.   Суверенитетът на крайбрежната държава се разпростира отвъд нейната сухоземна територия и вътрешните ѝ води, а за архипелажните държави и архипелажните им води - върху прилежаща морска ивица, наречена териториално море.

2.   Този суверенитет се разпростира върху въздушното пространство над териториалното море, както и върху морското дъно и неговите недра.

3.   Суверенитетът над териториалното море се осъществява, като се спазват разпоредбите на тази конвенция и другите норми на международното право.

РАЗДЕЛ II

ПРЕДЕЛИ НА ТЕРИТОРИАЛНОТО МОРЕ

Член 3

ШИРИНА НА ТЕРИТОРИАЛНОТО МОРЕ

Всяка държава има право да установи ширината на своето териториално море до граница, разстоянието до която не надхвърля 12 морски мили, измервани от изходните линии, определени съгласно тази конвенция.

Член 4

Външна граница на териториалното море

Външна граница на териториалното море е линията, всяка точка на която се намира от най-близката точка на изходната линия на разстояние, равно на ширината на териториалното море.

Член 5

НОРМАЛНА ИЗХОДНА ЛИНИЯ

Ако не се предвижда друго в тази конвенция, нормалната изходна линия за измерване на ширината на териториалното море е линията на най-големия отлив, покрай брега, обозначена на официално признатите от крайбрежната държава едромащабни карти.

Член 6

Рифове

Тогава, когато има острови, разположени в атоли, или когато островите са заобиколени от рифове, изходната линия за измерване на ширината на териториалното море е линията на рифа откъм морето при най-голям отлив, както това е обозначено с подходящи символи на официално признатите от крайбрежната държава карти.

Член 7

Прави изходни линии

1.   Там, където бреговата линия е дълбоко врязана и криволичеща, или където покрай брега или в непосредствена близост до него има верига от острови, за прокарване на изходна линия, от която се отмерва ширината на териториалното море, може да се използва методът на прави изходни линии, съединяващи съответните точки.

2.   Там, където поради наличието на делта или на други природни особености бреговата линия е крайно непостоянна, съответните точки могат да бъдат избрани по протежение на най-отдалечената към морето линия на най-голям отлив и дори ако линията на най-голям отлив впоследствие се отдръпне, правите изходни линии остават валидни дотогава, докато крайбрежната държава ги промени съгласно тази конвенция.

3.   Прокарването на прави изходни линии не следва да се отклонява съществено от общата посока на брега, а морските участъци, които лежат от вътрешната страна на тези линии, трябва да бъдат достатъчно тясно свързани със земната територия, за да може върху тях да се установи режимът на вътрешни води.

4.   Прави изходни линии не се прокарват към и от изсъхващи при отлив възвишения с изключение на случаите, когато върху тях са построени фарове или подобни съоръжения, намиращи се винаги над морското равнище или на места, където прокарването на изходни линии към и от такива възвишения е получило всеобщо международно признание.

5.   Там, където методът на правите изходни линии е приложим в съответствие с точка 1, при установяването на някои изходни линии могат да се вземат под внимание икономическите интереси, присъщи на съответния район, чието наличие и значение са ясно потвърдени от продължителната им употреба.

6.   Системата на прави изходни линии не може да се прилага от дадена държава по такъв начин, че териториалното море на друга държава да се окаже откъснато от откритото море или от дадена изключителна икономическа зона.

Член 8

Вътрешни води

1.   С изключение на предвиденото в част IV водите, разположени от изходната линия на териториалното море към брега, са част от вътрешните води на държавата.

2.   Там, където установяването на права изходна линия съгласно метода, изложен в член 7, води до включването във вътрешните води на водни площи, които дотогава не са били считани за такива, върху тези води се прилага правото на мирно преминаване, предвидено в тази конвенция.

Член 9

Устия на реки

Ако една река се влива непосредствено в морето, за изходна линия се смята правата линия, прокарана напречно през устието на реката между крайните точки на линията на най-големия отлив на бреговете.

Член 10

Заливи

1.   Този член се отнася само до заливи, бреговете на които принадлежат само на една държава.

2.   За целите на тази конвенция под залив се разбира добре очертана вдлъбнатина в брега, вдаваща се в сушата до такава степен, че съпоставено с ширината на отвора, съдържа оградени от суша води и представлява нещо повече от обикновена извивка на брега. За залив се счита обаче само вдлъбнатината, чиято площ е най-малкото равна или е по-голяма от площта на полукръга, за диаметър на който служи линията, прекарана напречно през отвора на тази вдлъбнатина.

3.   За целите на измерването за площ на вдлъбнатината се смята площта, разположена между линията на най-големия отлив по бреговото протежение на вдлъбнатината и линията, съединяваща линиите на най-големия отлив в точките на естествения ѝ вход. В случаите, когато поради наличие на острови вдлъбнатината има повече от един вход, диаметърът на полукръга се равнява на сумата от дължината на правите, затварящи различните отвори. Площта на островите, разположени във вдлъбнатината, се включва в площта на водното пространство на вдлъбнатината.

4.   Ако разстоянието между линиите на най-големия отлив в точките на естествения вход на залива не надхвърля 24 морски мили, между тези две линии на най-големия отлив може да се прокара разграничителна линия и оградените по този начин води се смятат за вътрешни води.

5.   Там, където разстоянието между линиите на най-големия отлив в точките на естествения вход на залива надхвърля 24 морски мили, в залива се прокарва права изходна линия с дължина 24 морски мили по такъв начин, че същата да огради максимална водна площ.

6.   Горните разпоредби не се прилагат по отношение на така наречените „исторически“ заливи или във всички случаи, когато се прилага методът на правите изходни линии, предвиден в член 7.

Член 11

Пристанища

За целта на делимитацията на териториалното море най-издадените в морето постоянни пристанищни съоръжения, представляващи неделима част от пристанищната система, се разглеждат като част от брега. Отдалечените от брега съоръжения и изкуствени острови не се считат за постоянни пристанищни съоръжения.

Член 12

Рейдове

Рейдове, които обикновено се използват за товарене, разтоварване и за закотвяне на кораби и които иначе щяха да бъдат разположени изцяло или частично отвъд външната граница на териториалното море, се включват в териториалното море.

Член 13

Изсъхващи при отлив възвишения

1.   Под изсъхващо при отлив възвишение се разбира естествено образувано пространство от сушата, заобиколено с вода и разположено при отлив над нейното равнище, но покривано от водата при прилив. Там, където изсъхващото при отлив възвишение се намира, изцяло или частично, на разстояние от континенталната част на страната или от остров, което не надхвърля ширината на териториалното море, линията на най-големия отлив на това възвишение може да се използва като изходна линия за измерването на ширината на териториалното море.

2.   Там, където изсъхващото при отлив възвишение се намира изцяло или на разстояние от материка или острова, надхвърлящо ширината на териториалното море, то няма свое териториално море.

Член 14

Съчетаване на методи за определяне на изходните линии

Крайбрежната държава може в зависимост от различни обстоятелства да определя изходните линии, като използва по свое усмотрение поредно който и да е от методите, предвидени в предхождащите членове.

Член 15

Делимитация на териториалното море между държави със срещулежащи или прилежащи брегове

Там, където бреговете на две държави са срещулежащи или прилежащи, нито една от двете държави няма право, ако между тях няма споразумение за противното, да разпростира териториалното си море отвъд средната линия, всяка точка от която се намира на еднакво разстояние от най-близките точки на изходните линии, от които се измерва ширината на териториалните морета на всяка от двете държави. Горната разпоредба не се прилага обаче в случаите, когато поради исторически придобити права или поради други особени обстоятелства е необходимо териториалните морета на двете държави да се делимитират по начин, различен от посочения в настоящата разпоредба.

Член 16

Карти и списъци на географски координати

1.   Изходните линии за измерване ширината на териториалното море, определени съгласно членове 7, 9 и 10 или произтичащите от тях граници, и разграничителните линии, прокарани съгласно членове 12 и 15, се посочват върху карти с мащаб или мащаби, които да позволяват определяне на тяхното положение. Като алтернатива те могат да бъдат заменени със списък на географските координати на точките, уточняващи геодезични данни.

2.   Крайбрежната държава обнародва надлежно тези карти или списъци на географските координати по надлежния начин и депозира копие от всяка такава карта или списък при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

РАЗДЕЛ III

МИРНО ПРЕМИНАВАНЕ В ТЕРИТОРИАЛНОТО МОРЕ

Подраздел А

Правила, приложими към всички кораби

Член 17

Право на мирно преминаване

Корабите на всички държави, както крайбрежни, така и без излаз на море, се ползват от правото на мирно преминаване през териториалното море при условие че се спазва тази конвенция.

Член 18

Значение на термина „преминаване“

1.   Преминаване означава плаване през териториалното море с цел:

2.   Преминаването трябва да бъде непрекъснато и бързо. Преминаването включва обаче спиране и акостиране, но само доколкото същите съпътстват обикновеното плаване или са станали необходими поради непреодолима сила или бедствие или с цел да се окаже помощ на лица, кораби или въздухоплавателни средства, които са в опасност или търпят бедствие.

Член 19

Значение на термина „мирно преминаване“

1.   Преминаването е мирно, доколкото не нарушава мира, добрия ред или сигурността на крайбрежната държава. Такова преминаване следва да се извършва в съответствие с тази конвенция и с други норми на международното право.

2.   Смята се, че преминаването на чуждестранен кораб нарушава мира, добрия ред и сигурността на крайбрежната държава, ако този кораб се занимава в териториалното море с някоя от следните видове дейност:

Член 20

Подводници и други подводни транспортни средства

В териториалното море от подводниците и от другите подводни транспортни средства се изисква да се движат на повърхността и да вдигат тяхното знаме.

Член 21

Закони и правила на крайбрежната държава, отнасящи се до мирното преминаване

1.   В съответствие с разпоредбите на тази конвенция и другите норми на международното право крайбрежната държава може да приема закони и правила, отнасящи се до мирното преминаване през нейното териториалноно море, във връзка с всички или с всеки един от следните въпроси:

2.   Такива закони и правила не се прилагат по отношение на проектирането, построяването, комплектуването на екипажи и оборудването на чуждестранните кораби, освен ако те водят до привеждането в действие на общоприети международни правила и стандарти.

3.   Крайбрежната държава обнародва надлежно всички такива закони и правила.

4.   Чуждестранните кораби, упражнявайки правото на мирно преминаване през териториалното море, спазват всички такива закони и правила и всички общоприети международни правила, отнасящи се до предотвратяването на сблъскванията по море.

Член 22

Морски коридори и схеми за разделно движение в териториалното море

1.   Крайбрежната държава може там, където е необходимо за осигуряване на безопасността на корабоплаването, да изисква от чуждестранните кораби, упражняващи правото на мирно преминаване през нейното териториално море, да използват такива морски коридори и схеми за разделно движение, каквито тя очертае или предпише за регулиране преминаването на корабите.

2.   По-специално от танкерите, за корабите с ядрен двигател и корабите, превозващи ядрени или други опасни или вредни по своята същност вещества или материали може да се изисква да се придържат при своето преминаване само към такива морски коридори.

3.   При очертаването на морски коридори и предписването на схеми за разделно движение съгласно този член крайбрежната държава взема под внимание:

4.   Крайбрежната държава ясно означава такива морски коридори и схеми за разделно движение върху морски карти, които надлежно се обнародват.

Член 23

Чуждестранни кораби с ядрен двигател и кораби, превозващи ядрени или други опасни или вредни по своята същност вещества

Чуждестранните кораби с ядрен двигател и корабите, превозващи ядрени или други опасни или вредни по своята същност вещества, при упражняване правото на мирно преминаване през териториалното море са длъжни да бъдат снабдени с документи и да спазват специални предпазни мерки, установени за такива кораби от международни споразумения.

Член 24

Задължения на крайбрежната държава

1.   Крайбрежната държава не трябва да пречи на мирното преминаване на чуждестранни кораби през териториалното море освен в случаите, когато то се осъществява съгласно тази конвенция. По-специално, при прилагане на тази конвенция или на каквито и да е закони и правила, приети в съответствие с тази конвенция, крайбрежната държава не трябва:

2.   Крайбрежната държава обявява по съответен ред за всяка опасност за корабоплаването в нейното териториално море, за която ѝ е известно.

Член 25

Права за защита на крайбрежната държава

1.   Крайбрежната държава може да вземе в своето териториално море необходимите мерки, за да предотврати преминаване, което не е мирно.

2.   По отношение на кораби, които се насочват към вътрешните води или към акостиране в пристанищно съоръжение извън вътрешните води, крайбрежната държава има също така право да взема необходимите мерки, за да предотврати всякакво нарушаване на условията, при които такива кораби се допускат до вътрешните води или до такова акостиране.

3.   Крайбрежната държава може, без да допуска дискриминация между чуждестранните кораби по форма или по същество, временно да преустановява в определени райони на нейното териториално море мирното преминаване на чуждестранни кораби, ако такова преустановяване е от съществена важност за защитата на нейната сигурност, включително и за провеждането на учения с използване на оръжия. Такова преустановяване влиза в сила само след като за него бъде надлежно оповестено.

Член 26

Такси, с които могат да се облагат чуждестранните кораби

1.   Чуждестранните кораби не могат да се облагат с никакви такси само защото преминават през териториалното море.

2.   Чуждестранен кораб, преминаващ през териториалното море, може да се облага с такси само за заплащане на специфични услуги, оказани на кораба. Облагането с такива такси се извършва без дискриминация.

Подраздел Б

Правила, които могат да се прилагат по отношение на търговски кораби и по отношение на държавни кораби, използвани с търговска цел

Член 27

Наказателна юрисдикция на борда на чуждестранен кораб

1.   На борда на чуждестранен кораб, преминаващ през териториалното море, крайбрежната държава не упражнява своята наказателна юрисдикция, за да задържи лице и да извърши разследване във връзка с престъпление, извършено на борда на кораба по време на преминаването, с изключение само на следните случаи:

2.   Разпоредбите на параграф 1 не засягат правото на крайбрежната държава да взема мерки, разрешени от нейните закони, за задържане или разследване на борда на чуждестранен кораб, преминаващ през териториалното море, след като е напуснал вътрешните води.

3.   В случаите, предвидени в параграфи 1 и 2, крайбрежната държава, ако бъде замолена от капитана, уведомява дипломатически агент или консулско длъжностно лице на държавата на знамето, преди да вземе каквито и да е мерки, и улеснява контакта между такъв агент или длъжностно лице и екипажа на кораба. В изключително спешни случаи това уведомление може да бъде предадено по времето, когато се вземат мерките.

4.   При решаването на въпроса, дали и по какъв начин да се извърши задържането, местните власти отдават дължимото внимание на интересите на корабоплаването.

5.   С изключение на случаите, предвидени в част XII, или по отношение на нарушения на закони и правила, приети съгласно част V, крайбрежната държава не може да предприема на борда на чуждестранен кораб, преминаващ през териториалното море, никакви мерки за задържането на което и да е лице или извършване на разследване във връзка с престъпление, извършено преди корабът да е влязъл в териториалното море, ако корабът, плаващ от чуждестранно пристанище, само преминава през териториалното море, без да влиза във вътрешни води.

Член 28

Гражданска юрисдикция по отношение на чуждестранни кораби

1.   Крайбрежната държава не трябва да спира или отклонява чуждестранен кораб, преминаващ през териториалното море, с цел да упражни гражданска юрисдикция по отношение на лице, намиращо се на борда на кораба.

2.   Крайбрежната държава не може да предприема изпълнителни мерки или арест по отношение на такъв кораб по каквото и да е гражданско дело освен само във връзка с поети задължения или по силата на гражданска отговорност, поети от този кораб или произтичащи за него, по време или за целите на пътуването му през водите на крайбрежната държава.

3.   Параграф 2 не засяга правото на крайбрежната държава да предприема изпълнителни мерки или да извършва арест по граждански дела съгласно нейните закони по отношение на чуждестранен кораб, намиращ се в териториалното море или преминаващ през териториалното море, след като е напуснал вътрешните води.

Подраздел В

Правила, които могат да се прилагат по отношение на военни кораби и други държавни кораби,използвани за нетърговски цели

Член 29

Определение на военни кораби

За целите на тази конвенция терминът „военен кораб“ означава кораб, числящ се към въоръжените сили на дадена държава, носещ отличителните външни знаци на такива кораби от нейната националност, който се намира под командването на офицер, назначен надлежно от правителството на държавата и чието име е вписано в съответния списък на военнослужещите или в еквивалентен нему документ, и чийто екипаж се подчинява на редовна военна дисциплина.

Член 30

Неспазване от страна на военните кораби на законите и правилата на крайбрежната държава

Ако военен кораб не спазва законите и правилата на крайбрежната държава относно преминаването през териториалното море и не се съобразява с отправеното към него искане за тяхното спазване, крайбрежната държава може да изиска той да напусне териториалното море незабавно.

Член 31

Отговорност на държавата на знамето на кораба за вреда, причинена от военен или друг държавен кораб, използван за нетърговски цели

Държавата на знамето на кораба носи международна отговорност за всяка загуба или щета, причинена на крайбрежната държава, в резултат на неспазване от страна на военен или друг държавен кораб, използван за нетърговски цели, на законите и правилата на крайбрежната държава относно преминаването през териториалното море или на разпоредбите на тази конвенция или на други норми на международното право.

Член 32

Имунитет на военните и на другите недържавни кораби, използвани за нетърговски цели

С изключение на случаите, предвидени в подраздел А и в членове 30 и 31, нищо в тази конвенция не засяга имунитета на военните и другите държавни кораби, използвани за нетърговски цели.

РАЗДЕЛ 4

ПРИЛЕЖАЩА ЗОНА

Член 33

ПРИЛЕЖАЩА ЗОНА

1.   В зона, прилежаща към териториалното море, наричана „прилежаща зона“, крайбрежната държава може да упражнява контрола, необходим за:

2.   Прилежащата зона не може да се разпростира на повече от 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

ЧАСТ III

ПРОЛИВИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА МЕЖДУНАРОДНО КОРАБОПЛАВАНЕ

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 34

Правен статут на водите, образуващи проливи, използвани за международното корабоплаване

1.   Режимът за преминаване през проливи, използвани за международно корабоплаване, установен в тази част, не засяга в други отношения правния статут на водите, образуващи такива проливи, или упражняването от държавите, граничещи с проливите, на техния суверенитет или юрисдикция върху такива води и върху въздушното им пространство, морското дъно и неговите недра.

2.   Суверенитетът или юрисдикцията на държавите, граничещи с проливите, се упражнява, като се спазват разпоредбите на тази част и другите норми на международното право.

Член 35

Приложно поле на тази част

Нищо в тази част не засяга:

Член 36

Пътища през открито море или пътища през изключителни икономически зони в проливи, използвани за международно корабоплаване

Тази част не се прилага по отношение на пролив, използван за международно корабоплаване, ако в пролива има път през открито море или път през изключителна икономическа зона, който е също така удобен от гледна точка на корабоплаването и на хидрографските особености; по отношение на такива пътища се прилагат другите съответни части на тази конвенция, включително разпоредбите, относно свободата на корабоплаването и прелитането.

РАЗДЕЛ 2

ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ

Член 37

Приложно поле на този раздел

Този раздел се прилага по отношение на проливи, използвани за международно корабоплаване между една част на откритото море или на изключителна икономическа зона и друга част на откритото море или на изключителна икономическа зона.

Член 38

Право на транзитно преминаване

1.   В проливите, посочени в член 37, всички кораби и въздухоплавателни средства се ползват с правото на транзитно преминаване, на което не трябва да се пречи, с изключение на случаите, когато проливът се образува от остров на държава, граничеща с пролива, и нейната континентална част, като в тези случаи транзитно преминаване не се прилага, ако от страната на острова към морето има път през открито море или през изключителна икономическа зона също толкова удобен от гледна точка на корабоплаването и хидрографските особености.

2.   Транзитно преминаване означава упражняването съгласно тази част на свободата на корабоплаването и прелитането изключително за целите на непрекъснат и бърз транзит през пролива между една част на откритото море или на изключителна икономическа зона и друга част на откритото море или на изключителна икономическа зона. Въпреки това изискването за непрекъснат и бърз транзит не изключва преминаването през пролива с цел влизане, напускане на или завръщане от държава, граничеща с пролива, при спазване на условията за влизане в такава държава.

3.   Всяка дейност, която не представлява упражняване на правото на транзитно преминаване през пролив, продължава да се осъществява, като се спазват другите приложими разпоредби на тази конвенция.

Член 39

Задължения на корабите и на въздухоплавателните средства по време на транзитно преминаване

1.   Корабите и въздухоплавателните средства, упражняващи правото на транзитно преминаване, са длъжни:

2.   Корабите при транзитно преминаване са длъжни:

3.   При транзитно преминаване въздухоплавателните средства са длъжни:

Член 40

Изследвания и хидрографски наблюдения

По време на транзитно преминаване чуждестранни кораби, включително морски научноизследователски хидрографски кораби, не могат да правят каквито и да е изследвания или хидрографски наблюдения без предварителното разрешение на държавите, граничещи с проливите.

Член 41

Морски коридори и схеми за разделно движение в проливите, използвани за международното корабоплаване

1.   В съответствие с тази част държавите, граничещи с проливи, могат да определят морски коридори и да предписват схеми за разделно движение за корабоплаването в проливи, където това е необходимо за безопасното преминаване на корабите.

2.   Такива държави могат, когато обстоятелствата го изискват и след като са направили надлежно оповестяване на това, да заменят по-рано определени или предписани от тях морски коридори или схеми за разделно движение с други морски коридори или с други схеми за разделно движение.

3.   Такива морски коридори или схеми за разделно движение трябва да съответстват на общоприетите международни разпоредби.

4.   Преди да се установят или заменят морските коридори или преди да се предпишат или заменят схемите за разделно движение, държавите, граничещи с проливи, трябва да отправят предложения към компетентната международна организация с оглед на тяхното приемане. Организацията може да приеме само такива морски коридори и схеми за разделно движение, които могат да бъдат съгласувани с държавите, граничещи с проливите, след което държавите могат да ги установят, предпишат или заменят.

5.   По отношение на пролив, където се предлагат морски коридори или схеми за разделно движение, минаващи през водите на две или повече държави, граничещи с пролива, заинтересованите държави си сътрудничат при формулирането на предложения, консултирайки се с компетентната международна организация.

6.   Държавите, граничещи с проливи, ясно обозначават всички установени или предписани от тях морски коридори и схеми за разделно движение върху карти, които трябва да бъдат надлежно обнародвани.

7.   При транзитно преминаване корабите спазват приложимите морски коридори и схеми за разделно движение, установени съгласно този член.

Член 42

Закони и правила на държавите, граничещи с проливи, отнасящи се до транзитното преминаване

1.   При условие, че се спазват разпоредбите на този раздел, държавите, граничещи с проливи, могат да приемат закони и подзаконови актове, отнасящи се до транзитното преминаване през пролива, във връзка с всички или всеки от следните въпроси:

2.   Тези закони и правила се прилагат, без да се допуска дискриминация по форма или по същество между чуждестранните кораби и без да водят до лишаване от правото на транзитно преминаване, до нарушаването му или до създаването на препятствия за неговото осъществяване, както е определено в този раздел.

3.   Държавите, граничещи с пролива, са длъжни да обнародват по надлежен начин всички такива закони и правила.

4.   Чуждестранните кораби, упражняващи правото на транзитно преминаване, спазват тези закони и правила.

5.   Когато кораб или въздухоплавателно средство, които се ползват със суверенен имунитет, действат по начин, противоречащ на тези закони и правила или на други разпоредби на тази част, държавата на знамето на кораба или държавата, където въздухоплавателното средство е регистрирано, носи международна отговорност за всяка загуба или щета, причинена на държавите, граничещи с проливи, в резултат на тази дейност.

Член 43

Помощни съоръжения за навигация и безопасност и друго оборудване и предотвратяването, ограничаването и контролирането на замърсяването

Държавите, които използват проливите, и държавите, които граничат с тях, си сътрудничат посредством споразумения:

Член 44

Задължения на държавите, граничещи с проливи

Държавите, граничещи с проливи, са длъжни да не пречат на транзитното преминаване и да оповестяват по надлежния начин за всяка опасност за корабоплаването във или прелитането над пролива, за която им е известно. Транзитното преминаване не може да се преустановява.

РАЗДЕЛ 3

МИРНО ПРЕМИНАВАНЕ

Член 45

Мирно преминаване

1.   Режимът на мирно преминаване, предвиден в част II, раздел 3, се прилага по отношение на проливи, използвани за международно корабоплаване, които са:

2.   Мирното преминаване през такива проливи не може да се преустановява.

ЧАСТ IV

АРХИПЕЛАЖНИ ДЪРЖАВИ

Член 46

Използване на термините

За целите на тази конвенция:

Член 47

Архипелажни изходни линии

1.   Архипелажната държава може да прокарва прави архипелажни изходни линии, съединяващи най-издадените в морето точки на най-отдалечените острови и изсъхващи рифове на архипелага, при условие че в границите на такива изходни линии са включени главните острови и район, в който съотношението между площта на водната повърхност и площта на сушата, включително на атолите, е между 1:1 и 9:1.

2.   Дължината на такива изходни линии не трябва да надхвърля 100 морски мили, като се изключи обаче, че най-много до 3 % от общото число на изходните линии, ограждащи който и да е архипелаг, може да надхвърля тази дължина до максимална дължина от 125 морски мили.

3.   Прокарването на такива изходни линии не следва да се отклонява съществено от общата конфигурация на архипелага.

4.   Такива изходни линии не се прокарват към и от изсъхващи при отлив възвишения, ако върху тях не са построени фарове или подобни съоръжения, които се намират постоянно над морското равнище, или ако изсъхващото при отлив възвишение не е разположено изцяло или частично на разстояние от най-близкия остров, което не надхвърля ширината на териториалното море.

5.   Системата от такива изходни линии няма да се прилага от архипелажната държава по такъв начин, че териториалното море на друга държава да се окаже откъснато от откритото море или от изключителна икономическа зона.

6.   Ако част от архипелажните води на архипелажната държава се намира между две части на непосредствено прилежаща съседна държава, съществуващите права и всички други законни интереси, които втората държава упражнява традиционно в такива води, и всички права, уговорени по споразумение между тези държави, продължават да съществуват и се спазват.

7.   За целите на изчисляването на съотношението на водата спрямо сушата, по силата на параграф 1, към повърхността на сушата могат да се отнасят води, разположени от вътрешната страна на рифове, ограждащи острови и атоли, включително и тази част на океанското плато със стръмни склонове, която изцяло или почти изцяло е оградена от верига варовикови острови и изсъхващи рифове, разположени по периметъра на платото.

8.   Изходните линии, прокарани съгласно този член, се обозначават на карти с мащаб или мащаби, които позволяват точното определяне на тяхното положение. Като алтернатива те могат да бъдат заменени със списъци на географските координати на точките, уточняващи изходните геодезични данни.

9.   Архипелажната държава обнародва по надлежния начин тези карти или списъци на географските координати и депозира копие от всяка такава карта или списък при Генералния секретар на ООН.

Член 48

Измерване на ширината на териториалното море, прилежащата зона, изключителната икономическа зона и континенталния шелф

Ширината на териториалното море, прилежащата зона, изключителната икономическа зона и континенталния шелф се измерва от архипелажните изходни линии, прокарани съгласно член 47.

Член 49

Правен статут на архипелажните води, въздушното пространство над архипелажните води, морското дъно и неговите недра

1.   Суверенитетът на архипелажната държава се разпростира върху водите, ограничени от архипелажните изходни линии, прокарани съгласно член 47, наречени архипелажни води, независимо от тяхната дълбочина или разстоянието им от брега.

2.   Този суверенитет се разпростира върху въздушното пространство над архипелажните води, както и върху морското дъно и неговите недра, а също и върху ресурсите, съдържащи се в тях.

3.   Този суверенитет се упражнява, като се спазват разпоредбите на тази част.

4.   Режимът на преминаване през архипелажни морски коридори, установен в тази част, не засяга в други отношения статута на архипелажните води, включително морските коридори, или упражняването от страна на архипелажната държава на нейния суверенитет върху такива води, върху въздушното пространство над тях, върху морското дъно и неговите недра и ресурсите, съдържащи се в тях.

Член 50

Делимитация на вътрешните води

В архипелажните си води архипелажната държава може да прокарва затварящи линии за делимитация на вътрешните води съгласно членове 9, 10 и 11.

Член 51

Съществуващи споразумения, традиционни риболовни права и съществуващи подводни кабели

1.   Без да се нарушават разпоредбите на член 49, архипелажната държава спазва съществуващите с други държави споразумения и признава традиционните риболовни права и другите правомерни видове дейност на непосредствено прилежащите съседни държави в някои райони, които попадат в архипелажните води. Редът и условията за упражняването на такива права и осъществяването на такава дейност, включително характера, обема и районите, в които те се прилагат, се регулират по молба на всяка от заинтересованите държави от двустранни споразумения между тях. Такива права не могат да се прехвърлят на трети държави или на техни граждани или да се ползват съвместно с тях.

2.   Архипелажната държава спазва неприкосновеността на съществуващите подводни кабели, положени от други държави и минаващи през нейните води, без да се допират до брега. Архипелажната държава разрешава поддържането и подмяната на такива кабели, след като бъде уведомена по надлежния начин за тяхното местонахождение и за намерението те да бъдат ремонтирани или подменени.

Член 52

Право на мирно преминаване

1.   Като се спазват разпоредбите на член 53 и без да се нарушава член 50, корабите на всички държави се ползват от правото на мирно преминаване през архипелажните води в съответствие с част II, раздел 3.

2.   Архипелажната държава може, без да допуска дискриминация по форма или по същество между чуждестранните кораби, временно да преустановява в определени райони на нейните архипелажни води мирното преминаване на чуждестранни кораби, ако такова преустановяване е съществено важно за запазването на нейната сигурност. Такова преустановяване влиза в сила само след като за него бъде оповестено по надлежния начин.

Член 53

Право на преминаване по архипелажни морски коридори

1.   Архипелажната държава може да определя морски коридори и въздушни пътища над тях, подходящи за непрекъснато и бързо преминаване на чуждестранни кораби и въздухоплавателни средства през или над нейните архипелажни води и прилежащото териториално море.

2.   Всички кораби и въздухоплавателни средства се ползват от правото на преминаване по такива архипелажни морски коридори и въздушни пътища.

3.   Преминаването по архипелажни морски коридори означава упражняване съгласно тази конвенция на правата на корабоплаване и прелитане по нормален начин само с цел непрекъснат, бърз и безпрепятствен транзит между една част на откритото море или на изключителната икономическа зона и друга част на откритото море или на изключителната икономическа зона.

4.   Такива морски коридори и въздушни пътища пресичат архипелажните води и прилежащото териториално море и включват всички обичайни пътища за преминаване, които се използват като пътища за международно корабоплаване през или прелитане над архипелажните води; а тези пътища, доколкото това се отнася за корабите, следват всички обичайни пътища за корабоплаване, при условие че не е необходимо между една точка на входа и една на изхода да се определят повече от един еднакво удобни пътища.

5.   Такива морски коридори и въздушни пътища се определят със серия от непрекъснати осеви линии от точките на входа на пътя за преминаване до точките на изхода му. Кораби и въздухоплавателни средства при преминаване на архипелажни морски коридори не трябва да се отклоняват на повече от 25 морски мили в която и да е посока от такива осеви линии по време на преминаването, при условие че такива кораби и въздухоплавателни средства не се приближават до бреговете на разстояние по-малко от 10 % от разстоянието между най-близките точки на островите, граничещи с морския път.

6.   Архипелажна държава, която определя морски коридори по силата на този член, може също да предписва схеми за разделно движение за безопасното преминаване на кораби през тесни канали в такива морски коридори.

7.   Архипелажната държава може, когато обстоятелствата го изискват, след като оповести по надлежния начин, да заменя които и да е морски пътища или схеми за разделно движение, определени или предписани от нея по-рано, с други морски пътища или схеми за разделно движение.

8.   Такива морски коридори или схеми за разделно движение трябва да съответстват на общоприетите международни правила.

9.   При определяне или замяна на морски коридори или при предписване или замяна на схеми за разделно движение архипелажната държава предава предложенията на компетентната международна организация с оглед на тяхното приемане. Организацията може да приема само такива морски коридори и схеми за разделно движение, за които може да се споразумее с архипелажната държава, след което архипелажната държава може да ги определя, предписва или заменя.

10.   Архипелажната държава ясно обозначава осевите линии на определените или предписани от нея морски пътища и схеми за разделно движение на морски карти, които следва да се обнародват по надлежния начин.

11.   Корабите при преминаване по архипелажни коридори трябва да следват приложимите морски коридори и да спазват схемите за разделно движение, установени съгласно този член.

12.   Ако архипелажната държава не определи морски коридори или въздушни пътища, правото на преминаване по архипелажните морски коридори може да се упражнява по пътищата, които обикновено се използват за международно корабоплаване.

Член 54

Задължения на корабите и въздухоплавателните средства по време на тяхното преминаване, провеждане на изследвания и хидрографски наблюдения; задължения на архипелажната държава и закони и правила на архипелажната държава относно преминаването по архипелажни морски пътища

Членове 39, 40, 42 и 44 се прилагат mutatis mutandis по отношение на преминаването по архипелажните морски пътища.

ЧАСТ V

ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА

Член 55

Особен правен режим на изключителната икономическа зона

Изключителната икономическа зона е район отвъд териториалното море и прилежащ към него, по отношение на който действа особен правен режим, установен от тази част, по силата на който правата и юрисдикцията на крайбрежната държава и правата и свободите на други държави се регулират от съответните разпоредби на тази конвенция.

Член 56

Права, юрисдикция и задължения на крайбрежната държава в изключителната икономическа зона

1.   В изключителната икономическа зона крайбрежната държава има:

2.   При упражняване на правата и изпълнение на задълженията си в изключителната икономическа зона съгласно тази конвенция крайбрежната държава се съобразява надлежно с правата и задълженията на другите държави и действа по начин, съвместим с разпоредбите на тази конвенция.

3.   Правата, установени в този член по отношение на повърхността на морското дъно и неговите недра, се упражняват съгласно част VI.

Член 57

Ширина на изключителната икономическа зона

Изключителната икономическа зона не може да се разпростира на повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Член 58

Права и задължения на други държави в изключителната икономическа зона

1.   В изключителната икономическа зона всички държави, както крайбрежни, така и без излаз на море, се ползват при условията на съответните разпоредби на тази конвенция, от посочените в член 87 свободи на корабоплаване и прелитане, полагане на подводни кабели и тръбопроводи и от други международно правомерни начини за използване на морето, отнасящи се до тези свободи, като тези, които са свързани с експлоатацията на кораби, въздухоплавателни средства и подводни кабели и тръбопроводи, и съвместими с другите разпоредби на тази конвенция.

2.   Членовете от 88 до 115 и другите съответни норми на международното право се прилагат по отношение на изключителната икономическа зона дотолкова, доколкото те не са несъвместими с тази част.

3.   Упражнявайки правата си и изпълнявайки задълженията си в съответствие с тази конвенция в изключителната икономическа зона, държавите надлежно ще зачитат правата и задълженията на крайбрежната държава и ще спазват законите и правилата, приети от крайбрежната държава съгласно разпоредбите на тази конвенция и другите норми на международното право, доколкото те не са несъвместими с тази част.

Член 59

Основа за разрешаването на конфликти относно предоставянето на права и юрисдикция в изключителната икономическа зона

В случаите, когато тази конвенция не предоставя права или юрисдикция на крайбрежната държава или на други държави в изключителната икономическа зона и когато между интересите на крайбрежната държава и на всяка друга държава или държави възниква конфликт, конфликтът се решава на основата на справедливостта и в светлината на всички отнасящи се към него обстоятелства, отчитайки важността на засегнатите интереси на всяка от страните, а също и на международната общност като цяло.

Член 60

Изкуствени острови, съоръжения и конструкции в изключителната икономическа зона

1.   В изключителната икономическа зона крайбрежната държава има изключително право да изгражда, да разрешава и регулира изграждането, експлоатацията и използването на:

2.   Крайбрежната държава има изключителна юрисдикция върху такива изкуствени острови, съоръжения и конструкции, включително и юрисдикция по отношение на митнически, данъчни, санитарни и имиграционни закони и правила и закони и правила, отнасящи се до безопасността.

3.   За изграждането на такива изкуствени острови, съоръжения или конструкции трябва да се прави надлежно предизвестие, а постоянните средства, които предупреждават за тяхното наличие, трябва да се поддържат. Всички съоръжения или конструкции, които са изоставени или не се използват повече, се премахват, за да се осигури безопасността на корабоплаването, като се отчита всеки общоприет международен стандарт, установен в това отношение от компетентната международна организация. Такова премахване също се съобразява, както следва, с риболова, защитата на морската среда и с правата и задълженията на други държави. По подходящ начин се оповестява за дълбочината, местоположението и размерите на всички съоръжения и конструкции, които не са окончателно премахнати.

4.   Крайбрежната държава може там, където е необходимо, да установява около такива изкуствени острови, съоръжения или конструкции разумни зони за безопасност, в които може да взема подходящи мерки за осигуряване на безопасността както на корабоплаването, така и на изкуствените острови, съоръжения и конструкции.

5.   Ширината на зоните за безопасност се определя от крайбрежната държава, отчитайки приложимите международни стандарти. Такива зони се установяват така че да бъдат разумно свързани с характера и функциите на изкуствените острови, съоръжения или конструкции и няма да надхвърлят разстоянието от 500 метра около тях, измервано от всяка точка върху външния им край, с изключение на случаите, когато това е разрешено от общоприети международни стандарти или се препоръчва от компетентната международна организация. За местоположението и ширината на такива зони за безопасност се оповестява по надлежния начин.

6.   Всички кораби са длъжни да уважават тези зони за сигурност и да спазват общоприетите международни стандарти, отнасящи се до корабоплаването в близост до изкуствените острови, съоръжения, конструкции и зони за безопасност.

7.   Изкуствените острови, съоръжения и конструкции и зоните за безопасност около тях не могат да се изграждат там, където това може да попречи на използването на признатите морски коридори, имащи съществено значение за международното корабоплаване.

8.   Изкуствените острови, съоръжения и конструкции нямат статут на острови. Те нямат свое териториално море и тяхното наличие не влияе на делимитацията на териториалното море, на изключителната икономическа зона или континенталния шелф.

Член 61

Съхраняване на живите ресурси

1.   Крайбрежната държава определя допустимия улов на живи ресурси в своята изключителна икономическа зона.

2.   Крайбрежната държава, отчитайки най-достоверните научни данни, с които разполага, осигурява чрез подходящи мерки за съхраняване и стопанисване поддържането на живите ресурси в изключителната икономическа зона да не бъде застрашено от прекомерна експлоатация. В зависимост от обстоятелствата крайбрежната държава и компетентните международни организации, били те субрегионални, регионални или световни, си сътрудничат за постигането на тази цел.

3.   Такива мерки са насочени също към поддържането или възстановяването на популациите на видовете за уловни нива, при които може да се постигне максимален устойчив улов, с оглед на съответните екологически и икономически фактори, включително икономическите нужди на крайбрежните риболовни общини и особените изисквания на развиващите се страни, като се отчитат методите, използвани при риболов, взаимната зависимост на запасите и всички общопрепоръчани международни минимални стандарти, било то субрегионални, регионални или световни.

4.   Приемайки такива мерки, крайбрежната държава взема под внимание последиците за видовете, свързани или зависими от видовете, които се ловят, с оглед поддържането или възстановяването на популациите от такива свързани или зависещи видове, над нивата на които тяхното възпроизводство може да бъде сериозно застрашено.

5.   Достъпната научна информация, статистически данни за улова и усилията за риболов и други данни, отнасящи се до съхраняването на рибните запаси, се разпространява и разменя на периодична основа чрез компетентните международни организации, били те субрегионални, регионални или световни, в зависимост от обстоятелствата и с участието на всички заинтересовани държави, включително държавите, на чиито граждани е разрешен риболовът в изключителната икономическа зона.

Член 62

Оползотворяване на живите ресурси

1.   Крайбрежната държава насърчава постигането на оптимално оползотворяване на живите ресурси на изключителната икономическа зона, без да се нарушава член 61.

2.   Крайбрежната държава определя своите възможности за улов на живите ресурси на изключителната икономическа зона. Ако крайбрежната държава няма възможност да извърши целия допустим улов, тя чрез споразумения или други договорености и в съответствие с изискванията, условията, законите и правилата, посочени в параграф 4, предоставя на други държави достъп до остатъка от разрешения улов, като държи сметка особено за разпоредбите на членове 69 и 70 и по-специално що се отнася до споменатите в тях развиващи се страни.

3.   Предоставяйки достъп на други държави в своята изключителна икономическа зона по силата на този член, крайбрежната държава отчита всички свързани с това фактори, включително значението на живите ресурси на района за икономиката на заинтересованата крайбрежна държава и другите ѝ национални интереси, разпоредбите на членове 69 и 70, изискванията на развиващите се държави от субрегиона или региона при улова на част от остатъка и необходимостта да се сведат до минимум отклоненията в икономиката на държави, чиито граждани обикновено извършват риболовна дейност в зоната или които са положили съществени усилия за проучването и идентифицирането на запасите.

4.   Гражданите на други държави, извършващи риболовна дейност в изключителната икономическа зона, спазват мерките по съхраняването и другите изисквания и условия, установени в законите и правилата на крайбрежната държава. Тези закони и правила трябва да са съвместими с тази конвенция и могат да се отнасят за следното:

5.   Крайбрежните държави уведомяват по надлежен начин за законите и правилата за съхраняването и стопанисването на живите ресурси.

Член 63

Запаси, срещащи се в изключителната икономическа зона на две или повече крайбрежни държави или както в изключителната икономическа зона, така и в район отвъд нея и прилежащ към нея

1.   Там, където един и същ запас или запаси от сходни асоциирани видове се срещат в изключителната икономическа зона на две или повече крайбрежни държави, тези държави се стремят непосредствено или с посредничеството на подходящи субрегионални или регионални организации да се споразумеят за мерките, които са необходими, за да координират и осигурят съхраняването и развитието на тези запаси, без да се нарушават другите разпоредби на тази част.

2.   Там, където един и същ запас или запаси от сходни видове се срещат както в изключителната икономическа зона, така и в район отвъд нея и прилежащ към зоната, крайбрежната държава и държавите, извършващи риболов от тези запаси в прилежащия район, се стремят непосредствено или с посредничеството на подходящи субрегионални и регионални организации да се споразумеят за мерките за съхраняването на тези запаси в прилежащия район.

Член 64

Далекомигриращи видове

1.   Крайбрежната държава и другите държави, чиито граждани извършват в района риболов на далекомигриращите видове, изброени в приложение I, си сътрудничат непосредствено или с посредничеството на подходящи международни организации с цел да осигурят съхраняването им и да съдействат за оптималното използване на тези видове в целия район, както в изключителната икономическа зона, така и отвъд нея. В райони, за които няма подходящи международни организации, крайбрежната държава и другите държави, чиито граждани ловят тези видове в района, си сътрудничат за създаването на такава организация и участват в работата в нея.

2.   Разпоредбите на параграф 1 се прилагат в допълнение към другите разпоредби на тази част.

Член 65

Морски бозайници

Нищо в тази част не ограничава правото на крайбрежната държава, или съответно компетентността на дадена международна организация, да забранява, да ограничава или да регулира лова на морски бозайници по-строго, отколкото това се предвижда в тази част. Държавите си сътрудничат с цел да съхранят морските бозайници и що се отнася до китообразните, действат по-специално с посредничеството на съответните международни организации за тяхното съхраняване, стопанисване и изучаване.

Член 66

Запаси от анадромни риби

1.   Държави, в чиито реки се възпроизвеждат запаси от анадромни риби, са заинтересовани в най-голяма степен и носят най-голяма отговорност за тези запаси.

2.   Държавите на произход на запасите от анадромни риби осигуряват тяхното съхраняване, като установяват подходящи мерки за регулиране на риболова във всички води, разположени от външната граница на техните изключителни икономически зони към брега, и за които се говори в параграф 3, буква б). Държавата на произхода може след консултации с другите държави, посочени в параграфи 3 и 4, които извършват риболов от тези запаси, да установят общ обем на допустимите улови от запасите, произхождащи от техните реки.

4.   В случаите, когато запасите на анадромни риби мигрират във или през водите, разположени от външните граници на изключителната икономическа зона към брега на друга държава, освен държавата на произхода, тази държава сътрудничи с държавата на произхода, що се отнася до съхраняването и стопанисването на тези запаси.

5.   Държавата на произхода на запасите от анадромни риби и другите държави, извършващи риболов от тези запаси, предприемат необходимите действия за прилагането на разпоредбите на този член според обстоятелствата с посредничеството на регионални организации.

Член 67

Катадромни видове

1.   Крайбрежна държава, в чиито води катадромни видове прекарват по-голямата част от техния жизнен цикъл, носи отговорност за стопанисването на тези видове и осигурява достъпа на мигриращата риба до тези води и излизането ѝ от тях.

2.   Риболовът на катадромни видове се извършва само във води, разположени от външните граници на изключителните икономически зони към брега. В изключителната икономическа зона той се регулира, като се спазват разпоредбите на този член и другите разпоредби на тази конвенция, отнасящи се до риболова в тези зони.

3.   В случаите, когато риба от катадромен вид мигрира през изключителната икономическа зона на друга държава, независимо дали рибите са млади или зрели, стопанисването им, включително техният улов, се регулира със споразумение между държавата, спомената в параграф 1, и другите заинтересовани държави. Такова споразумение осигурява рационалното стопанисване на видовете и взема под внимание отговорностите, които държавите, споменати в параграф 1, носят за поддържането на тези видове.

Член 68

„Прикрепени“ видове

Тази част не се прилага спрямо „прикрепените“ видове, както те са определени в член 77, параграф 4.

Член 69

Права на държавите без излаз на море

1.   Държавите без излаз на море имат право да участват на справедлива основа в експлоатацията на подходяща част от излишъка на живите ресурси на изключителната икономическа зона на крайбрежни държави от същия субрегион или регион, като се вземат под внимание съответните икономически и географски обстоятелства на всички заинтересовани държави и в съответствие с разпоредбите на този член и на членове 61 и 62.

2.   Условията и формите на такова участие се установяват от заинтересованите държави чрез двустранни, субрегионални или регионални споразумения, като се вземат под внимание между другото:

3.   Когато възможностите за риболов на крайбрежна държава се приближават до ниво, което би ѝ позволило да улови целия допустим улов на живи ресурси от нейната изключителна икономическа зона, крайбрежната държава и другите заинтересовани държави си сътрудничат при установяването на справедливи договорености на двустранна, субрегионална или регионална основа, които да позволяват участието на развиващи се държави без излаз на море от същия субрегион или регион в експлоатацията на живите ресурси на изключителните икономически зони на крайбрежните държави от субрегиона или региона, по начин, който е подходящ, според обстоятелствата и на условия, задоволителни за всички страни. При прилагането на тази разпоредба факторите, споменати в параграф 2, също се взимат под внимание.

4.   Развитите държави без излаз на море по силата на разпоредбите на този член имат право да участват в експлоатацията на живите ресурси само в изключителните икономически зони на развити крайбрежни държави от същия субрегион или регион, като се има предвид до каква степен крайбрежната държава, предоставяйки достъп на други държави до живите ресурси на нейната изключителна икономическа зона, е взела под внимание необходимостта да бъдат сведени до минимум пагубните последици за общностите, извършващи риболов, и отклоненията в икономиката на държавите, чиито граждани традиционно са извършвали риболов в зоната.

5.   Горните разпоредби не нарушават договореностите, постигнати в субрегионите или регионите, където крайбрежната държава може да предостави на държавите без излаз на море от същия субрегион или регион еднакви или преференциални права за експлоатация на живите ресурси в изключителната икономическа зона.

Член 70

Права на държавите с неблагоприятно географско положение

1.   Държавите с неблагоприятно географско положение имат право да участват на справедлива основа в разработването на подходяща част от излишъка на живите ресурси на изключителната икономическа зона на крайбрежни държави от същия субрегион или регион, като се вземат предвид съответните икономически и географски обстоятелства на всички заинтересовани страни и в съответствие с разпоредбите на този член и на членове 61 и 62.

2.   За целите на тази част терминът „държави с неблагоприятно географско положение“ означава крайбрежни държави, включително държави, граничещи със затворени или полузатворени морета, чието географско положение ги прави зависими от експлоатацията на живите ресурси на изключителните икономически зони на други държави в субрегиона или региона за снабдяването им с достатъчно риба за изхранването на тяхното население или на част от него, както и крайбрежни държави, които не могат да претендират за собствена изключителна икономическа зона.

3.   Редът и условията на такова участие се установяват от заинтересованите държави чрез двустранни субрегионални или регионални споразумения, като се взема под внимание, между другото:

4.   Когато възможностите за риболов на крайбрежната държава се приближат до ниво, което би ѝ позволило да улови целия допустим улов на живи ресурси от нейната изключителна икономическа зона, крайбрежната държава и другите заинтересовани държави си сътрудничат при установяването на справедливи договорености на двустранна, субрегионална или регионална основа, които да позволят участието на развиващи се държави с неблагоприятно географско положение от субрегиона или региона в експлоатацията на живите ресурси от изключителните икономически зони на крайбрежните държави от субрегиона или от региона по начин, който е подходящ с оглед на обстоятелствата, и на условия, задоволителни за всички страни. При прилагането на тази разпоредба факторите, споменати в параграф 3, също се вземат под внимание.

5.   Развитите държави с неблагоприятно географско положение по силата на разпоредбите на този член имат право да участват в експлоатацията на живите ресурси само в изключителните икономически зони на развити крайбрежни държави от същия субрегион или регион, като имат предвид степента, до която крайбрежната държава, предоставяйки на други държави достъп до живите ресурси на нейната изключителна икономическа зона, е взела под внимание необходимостта да се сведат до минимум пагубните последици за общностите, извършващи риболов, и отклоненията в икономиката на държавите, чиито граждани обикновено извършват риболов в зоната.

6.   Горните разпоредби не нарушават договореностите, постигнати в субрегиона или региона, където крайбрежните държави могат да предоставят на държавите с неблагоприятно географско положение от същия субрегион или регион еднакви или преференциални права за експлоатацията на живите ресурси в тяхната изключителна икономическа зона.

Член 71

Неприложимост на членове 69 и 70

Разпоредбите на членове 69 и 70 не се прилагат по отношение на крайбрежна държава, чиято икономика зависи изключително силно от експлоатацията на живите ресурси на нейната изключителна икономическа зона.

Член 72

Ограничения при прехвърлянето на права

1.   Права, предвидени по силата на членове 69 и 70 за експлоатация на живите ресурси, не се прехвърлят пряко или косвено на трети държави или на техни граждани чрез даване под наем или с лиценз, нито чрез създаване на смесени дружества или по какъвто и да е друг начин, който води до такова прехвърляне, освен ако заинтересованите държави не са се споразумели за друго.

2.   Изложената по-горе разпоредба не изключва възможността заинтересованите държави да получават техническа и финансова подкрепа от трети държави или от международни организации, за да улеснят упражняването на правата съгласно членове 69 и 70, при условие че това не води до последиците, посочени в параграф 1.

Член 73

Осъществяване на прилагането на законите и правилата на крайбрежната държава

1.   Крайбрежната държава може при упражняване на суверенните си права да изследва, разработва, съхранява и стопанисва живите си ресурси в изключителната икономическа зона, да взема такива мерки, включително качване на борда, инспектиране, задържане и съдебно преследване, каквито могат да се окажат необходими, за да се осигури спазването на законите и правилата, приети от нея в съответствие с тази конвенция.

2.   Задържаните плавателни съдове и техните екипажи се освобождават без забавяне, след като бъде даден разумен залог или друго осигуряване.

3.   Наказанията, предвидени от крайбрежната държава за нарушаване на законите и правилата за риболова в изключителната икономическа зона, не могат да включват лишаване от свобода при отсъствие на споразумение между заинтересованите държави за обратното или каквато и да е друга форма на телесно наказание.

4.   В случаите на задържане на чужди плавателни съдове крайбрежната държава уведомява държавата на знамето без забавяне по подходящи канали за предприетите действия и за наложените впоследствие наказания, каквито и да са те.

Член 74

Делимитация на изключителната икономическа зона между държави със срещулежащи или прилежащи брегове

1.   Делимитацията на изключителната икономическа зона между държави със срещулежащи или прилежащи брегове се извършва по споразумение въз основа на международното право, както се посочва в член 38 на Статута на Международния съд, с цел да се постигне справедливо решение.

2.   Ако в течение на разумен период от време не бъде постигнато споразумение, заинтересованите държави прибягват до процедурата, предвидена в част XV.

3.   До постигането на споразумение, както е предвидено в параграф 1, заинтересованите държави в дух на разбирателство и сътрудничество полагат всички усилия да достигнат до временна договореност от практически характер и да не застрашават или създават пречки по време на този преходен период за достигането на окончателно споразумение. Такива договорености не накърняват окончателната делимитация.

4.   Когато между заинтересованите държави има споразумение, което е в сила, въпросите, отнасящи се до делимитацията на изключителната икономическа зона, се уреждат съгласно разпоредбите на това споразумение.

Член 75

Карти и списъци на географски координати

1.   Като се спазват разпоредбите на тази част, линиите на външната граница на изключителната икономическа зона и линиите за разграничаване, прокарани съгласно член 74, се посочват на карти с мащаб или мащаби, позволяващи точното определяне на тяхното местоположение. Според обстоятелствата тези линии на външната граница или линии за разграничаване могат да се заменят със списък на географските координати на точки, уточняващи основните изходни геодезични данни.

2.   Крайбрежната държава обнародва според изискванията такива карти или списъци на географски координати и депозира копие на всяка една от тези карти или на всеки един от тези списъци при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

ЧАСТ VI

Континентален шелф

Член 76

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА КОНТИНЕНТАЛНИЯ ШЕЛФ

1.   Континенталният шелф на крайбрежна държава включва повърхността на морското дъно и недрата на подводния район, който се разпростира отвъд нейното териториално море по цялото протежение на естественото продължение на сухоземната територия до външния ръб на окрайнината на континента или на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, там, където външният ръб на окрайнината на континента не се разпростира до това разстояние.

2.   Континенталният шелф на крайбрежна държава не се разпростира отвъд границите, посочени в параграфи 4 до 6.

3.   Окрайнината на континента включва потопеното под водата продължение на земната маса на крайбрежната държава и се състои от повърхността на морското дъно и недрата на шелфа, склона и възвишението. Той не включва повърхността на океанското дъно на голяма дълбочина, океанските му хребети или неговите недра.

5.   Установените точки, съставящи линията на външните граници на континенталния шелф на повърхността на морското дъно, прокарана съгласно параграф 4, буква а), i) и ii), са разположени или на разстояние не по-голямо от 350 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, или на разстояние не по-голямо от 100 морски мили от 2 500-метровата изобата, която представлява линия, свързваща дълбочините от 2 500 метра.

6.   Независимо от разпоредбите на параграф 5 върху подводни хребети външната граница на континенталния шелф не надхвърля 350 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море. Тази точка не се прилага по отношение на подводните възвишения, които са естествени компоненти на окрайнината на континента, такива, каквито са неговите плата, прагове, гребени, наноси и странични отклонения.

7.   Крайбрежната държава прокарва външни граници на нейния континентален шелф там, където този шелф се разпростира отвъд 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, с прави линии не по-дълги от 60 морски мили, които свързват установени точки, определени чрез координати на дължина и ширина.

8.   Крайбрежната държава представя информация за границите на континенталния шелф отвъд 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, на Комисията за границите на континенталния шелф, учредена по силата на приложение II на основата на справедливото географско представителство. Комисията прави препоръки на крайбрежните държави по проблеми, свързани с установяването на външните граници на техния континентален шелф. Границите на шелфа, установени от крайбрежната държава въз основа на тези препоръки, са окончателни и задължителни.

9.   Крайбрежната държава депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации карти и съответна информация, включително геодезически данни, чрез които външните граници на нейния континентален шелф са описани трайно. Генералният секретар ги обнародва според изискванията.

10.   Разпоредбите на този член не влияят върху въпроса за делимитацията на континенталния шелф между държави със срещулежащи и прилежащи брегове.

Член 77

Права на крайбрежната държава върху континенталния шелф

1.   Крайбрежната държава упражнява върху континенталния шелф суверенни права по отношение на промишленото проучване и експлоатацията на неговите природни ресурси.

2.   Правата, посочени в параграф 1, са изключителни в смисъл, че ако крайбрежната държава не извършва промишлено проучване на континенталния шелф или не експлоатира неговите природни ресурси, никой друг не може да предприема тези видове дейност без изричното съгласие на крайбрежната държава.

3.   Правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не зависят от неговото окупиране, реално или символично, или от каквото и да е изрично заявление в този смисъл.

4.   Природните ресурси, за които се говори в тази част, се състоят от минерални и други неживи ресурси, разположени на повърхността на морското дъно и в неговите недра, както и от живите организми, принадлежащи към така наречените „прикрепени видове“, т.е. организми, които в стадия, в който може да се извърши техният улов, или са неподвижни върху или под повърхността на морското дъно, или са в състояние да се придвижват само когато са в постоянен непосредствен допир с повърхността на морското дъно или недрата му.

Член 78

Правен статут на покриващите води и на въздушното пространство и права и свободи на другите държави

1.   Правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не засягат правния статут на покриващите води или на въздушното пространство над тези води.

2.   Упражняването на правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не трябва да нарушава или да води до неоправдана намеса в корабоплаването и при осъществяването на другите права и свободи на другите държави, предвидени в тази конвенция.

Член 79

Подводни кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф

1.   Всички държави имат право да полагат подводни кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф съгласно разпоредбите на този член.

2.   При условие, че се спазва правото ѝ да взема разумни мерки за изследването на континенталния шелф, за разработването на неговите природни ресурси и за предотвратяването, намаляването и контролирането на замърсяването от тръбопроводи крайбрежната държава не може да създава пречки за полагането или поддържането на такива кабели или тръбопроводи.

3.   Провеждането на трасето за полагане на такива тръбопроводи върху континенталния шелф става със съгласието на крайбрежната държава.

4.   Нищо в тази част не засяга правото на крайбрежната държава да установява условия, които се прилагат по отношение на кабели и тръбопроводи, навлизащи в нейната територия или в териториалното ѝ море, или да установява своята юрисдикция върху кабели и тръбопроводи, съоръжени или използвани във връзка с разработването на нейния континентален шелф или с разработването на нейните ресурси, или във връзка с управлението на изкуствените острови, и конструкции и структури под нейна юрисдикция.

5.   При полагането на подводни кабели или тръбопроводи държавите надлежно държат сметка за кабелите и тръбопроводите, които вече са там. По-специално не трябва да се нарушават възможностите за поправка на съществуващите кабели и тръбопроводи.

Член 80

Изкуствени острови, съоръжения и конструкции върху континенталния шелф

Член 60 се прилага mutatis mutandis по отношение на изкуствени острови, съоръжения и конструкции върху континенталния шелф.

Член 81

Сондиране в континенталния шелф

Крайбрежната държава има изключителното право да разрешава и регулира сондирането в континенталния шелф за всякакви цели.

Член 82

Плащания, парични и в натура, във връзка с разработването на континенталния шелф отвъд 200 морски мили

1.   Крайбрежната държава извършва плащания, парични или в натура, във връзка с експлоатацията на неживите ресурси на континенталния шелф отвъд 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

2.   Плащанията, парични или в натура, се извършват ежегодно по отношение на цялата продукция на даден участък след първите пет години от производството от този участък. За шестата година процентната ставка на плащанията в пари или в натура е 1 % от стойността или от обема на цялата продукция от участъка. Процентната ставка се увеличава с 1 % за всяка следваща година до 12-ата година и след това остава на нивото от 7 %. Производството не включва ресурсите, използвани в рамките на експлоатацията.

3.   Развиваща се държава, която е чист вносител на минерален ресурс, произвеждан от нейния континентален шелф, се освобождава от задължението да извършва такива плащания, парични или в натура, по отношение на този минерален ресурс.

4.   Плащанията, парични или в натура, се извършват чрез Международния орган за морското дъно, който ги разпределя сред държавите страни по тази конвенция, въз основа на критерия за справедливо разпределяне, като взема под внимание интересите и нуждите на развиващите се държави, по-специално на онези измежду тях, които са най-слабо развити или нямат излаз на море.

Член 83

Делимитация на континенталния шелф между държави със срещулежащи или прилежащи брегове

1.   Делимитацията на континенталния шелф между държавите със срещулежащи или прилежащи брегове се извършва по споразумение въз основа на международното право, както се посочва в член 38 на Статута на Международния съд, за да се постигне справедливо решение.

2.   Ако в разумен период от време не може да се постигне решение, заинтересованите държави прибягват до процедурата, предвидена в част XV.

3.   До постигането на споразумението, предвидено в параграф 1, заинтересованите държави прилагат в дух на разбирателство и сътрудничество всички усилия за постигане на временно договаряне от практически характер и за да не застрашават или създават пречки по време на този преходен период за постигането на окончателно споразумение. Такива договорености не влияят върху въпроса за окончателната делимитация.

4.   Там, където съществува действащо споразумение между заинтересованите държави, въпросите, отнасящи се до делимитацията на континенталния шелф, се решават съгласно разпоредбите на това споразумение.

Член 84

Карти и списъци на географските координати

1.   Като се спазват разпоредбите на тази част, външните граници на континенталния шелф и разграничителните линии, прокарани съгласно член 83, се обозначават на карти в мащаб или мащаби, които осигуряват точното им местоположение. Според обстоятелствата тези линии могат да се заменят със списъци на географските координати на точки, уточняващи основните изходни геодезични данни.

2.   Крайбрежната държава обнародва според изискванията тези карти или списъци на географски координати и депозира копие от всяка една от тези карти или списък при Генералния секретар на ООН и в случаите на тези от тях, на които са обозначени линиите на външните граници на континенталния шелф — при Генералния секретар на Международния орган за морското дъно.

Член 85

Прокопаване на тунели

Тази част не нарушава правото на крайбрежната държава да разработва недрата, като прокопава тунели, независимо от дълбочината на водата в даденото място.

ЧАСТ VII

ОТКРИТО МОРЕ

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 86

Прилагане на разпоредбите на тази част

Разпоредбите на тази част се прилагат по отношение на всички части на морето, които не се включват нито в изключителната икономическа зона, нито в териториалното море, нито във вътрешните води на която и да е държава, нито в архипелажните води на която и да е архипелажна държава. Този член не ограничава по никакъв начин свободите, с които се ползват всички държави в изключителната икономическа зона съгласно член 58.

Член 87

Свобода на откритото море

1.   Откритото море е открито за всички държави, както крайбрежни, така и без излаз на море. Свободата на откритото море се осъществява, като се спазват условията, установени в тази конвенция и в другите норми на международното право. Както за крайбрежните държави, така и за държавите без излаз на море тя включва:

2.   Тези свободи се осъществяват от всички държави, като се вземат надлежно предвид интересите на другите държави по осъществяването на свободата на откритото море от тях, а също така, като се вземат съответно предвид правата, признати по тази конвенция по отношение на дейностите в района.

Член 88

Запазване на откритото море за мирни цели

Откритото море се запазва за мирни цели.

Член 89

Неправомерност на претенциите за суверенитет над откритото море

Никоя държава не може правомерно да претендира за подчиняване на която и да е част от откритото море на своя суверенитет.

Член 90

Право на корабоплаване

Всяка държава, била тя крайбрежна или без излаз на море, има право да извършва корабоплаване в открито море с кораби под нейно знаме.

Член 91

Националност на корабите

1.   Всяка държава установява условията за предоставяне на нейната националност на кораби, за регистрация на кораби на нейна територия и за правото да се плава под нейно знаме. Корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават. Между държавата и кораба трябва да съществува реална връзка.

2.   Всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме, документи, удостоверяващи това.

Член 92

Статут на корабите

1.   Корабът плава под знамето само на една държава и освен в изключителните случаи, изрично предвидени в международни договори или в тази конвенция, се подчинява в откритото море на нейната изключителна юрисдикция. Никой кораб не може да променя своето знаме по време на плаването или на престоя в пристанище или при закотвяне, освен в случаите на действително прехвърляне на правото на собственост или на промяна на регистрацията.

2.   Кораб, плаващ под знамената на две или повече държави, използвайки ги за удобство, не може да претендира пред която и да е трета държава, че притежава някоя от тези националности и може да бъде приравнен към кораб без националност.

Член 93

Кораб, плаващ под знамето на Организацията на обединените нации, нейните специализирани организации и Международната агенция за атомна енергия

Горните членове с нищо не засягат решаването на въпроса за корабите, използвани за официална служба на Организацията на обединените нации, нейните специализирани организации или Международната агенция за атомна енергия, плаващи под знамето на организацията.

Член 94

Задължения на държавата на знамето

1.   Всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера.

2.   По-специално, всяка държава:

3.   Всяка държава взема спрямо корабите под нейното знаме мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море, с оглед по-специално на:

4.   Тези мерки включват мерките, необходими, за да се осигури:

5.   Вземайки мерките, предвидени в параграфи 3 и 4, всяка държава е длъжна да се придържа към общоприетите международни правила, процедури и практики и да предприема всичко необходимо, за да се осигури тяхното спазване.

6.   Всяка държава, която има сериозни основания да предполага, че върху даден кораб не се осъществява необходимата юрисдикция и контрол, може да съобщи за това на държавата на знамето. При получаване на такова съобщение държавата на знамето разглежда случая и според обстоятелствата извършва необходимото за да поправи положението.

7.   Всяка държава започва разследване, което се води от достатъчно квалифицирано лице или лица, или под тяхно ръководство, на всеки нещастен случай по море или навигационно произшествие в открито море с участието на кораб под нейното знаме, който е причинил смъртта или е нанесъл тежки телесни повреди на граждани на друга държава или е причинило сериозни вреди на корабите или съоръженията на друга държава или на морската среда. Държавата на знамето и другата държава си сътрудничат, когато последната провежда разследване на нещастен случай по море или навигационно произшествие.

Член 95

Имунитет на военните кораби в открито море

Военните кораби се ползват в открито море с пълен имунитет от юрисдикцията на която и да е държава, освен държавата на знамето.

Член 96

Имунитет на корабите, намиращи се изключително на държавна нестопанска служба

Кораби, принадлежащи на дадена държава и използвани от нея, които се намират изключително на държавна нестопанска служба, се ползват в открито море с пълен имунитет от юрисдикцията на която и да е държава, освен държавата на знамето.

Член 97

Наказателна юрисдикция в случай на сблъскване или на друго навигационно произшествие

1.   В случай на сблъскване или на всяко друго навигационно произшествие с кораб в открито море, водещо до наказателна или дисциплинарна отговорност на капитана или на което и да е лице на служба на кораба, всяко наказателно или дисциплинарно преследване срещу това лице може да бъде възбудено само пред съдебните или административните власти на държавата на знамето или на държавата, чийто гражданин е това лице.

2.   В областта на дисциплинарните въпроси държавата, издала сертификат на корабоводещия или свидетелство за квалификация или разрешително, е компетентна да отнеме след надлежна правна процедура тези документи, дори тогава, когато техният притежател не е гражданин на тази държава.

3.   Заповед за задържане или за арестуване на кораба, дори като мярка за провеждането на разследване, не може да бъде издадена от други власти, освен от властите на държавата на знамето.

Член 98

Задължение за оказване на помощ

1.   Всяка държава изисква от капитана на кораб под нейно знаме, доколкото той може да направи това, без да излага на сериозна опасност кораба, екипажа и пътниците:

2.   Всички крайбрежни държави насърчават създаването, дейността и поддържането на адекватна и ефикасна служба за издирване и спасяване, за да се осигури безопасността по море и във въздуха над морето, ако обстоятелствата го изискват, и си сътрудничат със съседните държави за тази цел в рамките на регионални споразумения.

Член 99

Забрана за превоз на роби

Всяка държава взема ефикасни мерки за предотвратяването и наказването на превоза на роби с кораби, имащи право да плават под нейно знаме, както и за предотвратяване на противозаконното използване на нейното знаме за тази цел. Всеки роб, намерил убежище на борда на който да е кораб, е свободен ipso facto.

Член 100

Задължение за сътрудничество при преследването на пиратството

Всички държави си сътрудничат във възможно най-голяма степен при преследването на пиратството в открито море или на всяко друго място извън юрисдикцията на която и да е държава.

Член 101

Определение на пиратството

Всяко от изброените по-долу действия е пиратство:

Член 102

Пиратски действия, извършвани от военен кораб, държавен кораб или държавно въздухоплавателно средство, екипажът на който е вдигнал метеж

Пиратските действия, определени в член 101, извършени от военен кораб, от държавен кораб или от държавно въздухоплавателно средство, екипажът на който е вдигнал метеж и е установил контрол върху кораба или въздухоплавателното средство, се приравняват към действията, извършвани от частен кораб или частно въздухоплавателно средство.

Член 103

Определение на пиратски кораб или въздухоплавателно средство

Кораб или въздухоплавателно средство се смятат за пиратски кораб или пиратско въздухоплавателно средство, ако лицата, които ефективно го контролират, възнамеряват да го използват, за да извършат някое от действията, предвидени в член 101. Това се отнася също за кораб или въздухоплавателно средство, които са били използвани за извършването на което и да е от тези действия, докато са били под контрола на лицата, виновни за тези действия.

Член 104

Запазване или загубване на националността на пиратския кораб или въздухоплавателното средство

Кораб или въздухоплавателно средство може да запази своята националност, въпреки че е станал пиратски. Запазването или загубването на националността се определя от закона на държавата, която я е предоставила.

Член 105

Завземане на пиратски кораб или въздухоплавателно средство

Всяка държава може в открито море или във всяко друго място, което не е под юрисдикцията на нито една държава, да завземе пиратски кораб или въздухоплавателно средство или кораб или въздухоплавателно средство, завзето чрез пиратски действия и намиращо се под контрола на пиратите, да задържи намиращите се на борда му лица и да завладее намиращото се на борда му имущество. Съдебните органи на държавата, която е извършила завземането, могат да решат какви наказания да се наложат и могат също така да определят какви действия трябва да се предприемат по отношение на корабите, въздухоплавателните средства или имуществото, при условие че се спазят правата на трети страни, действащи добросъвестно.

Член 106

Отговорност за завземане без достатъчно основание

Когато завземането на кораба или въздухоплавателното средство, заподозряно в пиратство, е извършено без достатъчно основание, държавата, извършила завземането, е отговорна пред държавата, чиято националност има корабът или въздухоплавателното средство, за всяка щета или загуба, причинена от завземането.

Член 107

Кораби и въздухоплавателни средства, упълномощени да извършват завземане в случай на пиратство

Завземането в случай на пиратство може да се извършва само от военни кораби или от военни въздухоплавателни средства или от други кораби или въздухоплавателни средства, които носят външни знаци, ясно обозначаващи, че те са на държавна служба и че са упълномощени за това.

Член 108

Незаконна търговия с наркотици и психотропни вещества

1.   Всички държави си сътрудничат при преследването на незаконната търговия с наркотици и психотропни вещества, извършвана от кораби в открито море в противоречие с международните конвенции.

2.   Всяка държава, която има сериозни основания да смята, че кораб под нейното знаме се занимава с незаконна търговия с наркотици или психотропни вещества, може да поиска сътрудничеството на други държави за пресичането на тази дейност.

Член 109

Непозволено радиоразпръскване от открито море

1.   Всички държави си сътрудничат за пресичането на непозволеното радиоразпръскване от открито море.

2.   За целите на тази конвенция „непозволено радиоразпръскване“ означава предаване на звукови радио- или телевизионни програми от кораб или от съоръжение в открито море, целящо приемането им от широката публика в противоречие с международните правила, като се изключи обаче предаването на сигнали за бедствие.

3.   Всяко лице, което се занимава с непозволено радиоразпръскване, може да бъде преследвано пред съдилищата на:

4.   В открито море държава, която има юрисдикция съгласно параграф 3, може в съответствие с член 110 да задържи всяко лице или кораб, занимаващ се с непозволено радиоразпръскване, и да задържи апаратурата за радиоразпръскване.

Член 110

Право на оглед

1.   С изключение на случаите, когато актовете на намеса произтичат от права, предоставени от международен договор, военен кораб, срещнал в открито море чуждестранен кораб, който не е кораб, ползващ се с имунитет съгласно членове 95 и 96, не може правомерно да го подлага на оглед, ако няма убедителни основания да подозира, че:

2.   В случаите, предвидени в параграф 1, военният кораб може да извърши проверка на правото на кораба да носи неговото знаме. С тази цел той може да изпрати лодка под командата на офицер до заподозрения кораб. Ако след проверката на документите подозренията остават, той може да извърши по-нататъшно обследване на борда на кораба, като действа с оглед на всички възможни обстоятелства.

3.   Ако се окаже, че подозренията са неоснователни и при условие че огледаният кораб не е извършил никакви действия, които биха оправдали тези подозрения, всички евентуални загуби или вреди му се възстановяват.

4.   Тези разпоредби се прилагат mutatis mutandis по отношение на военните въздухоплавателни средства.

5.   Тези разпоредби се прилагат също по отношение на всички надлежно упълномощени кораби или въздухоплавателни средства, които носят външни знаци, ясно обозначаващи, че са на държавна служба.

Член 111

Право на преследване

1.   Преследването на чуждестранен плавателен съд може да бъде предприето, когато компетентните власти на крайбрежната държава имат достатъчно основания да смятат, че този кораб е нарушил законите и правилата на тази държава. Това преследване трябва да започне тогава, когато чуждестранният кораб или една от неговите лодки се намира във вътрешните води, в архипелажните води, в териториалното море или в прилежащата зона на преследващата държава и не може да продължава извън териториалното море или прилежащата зона, освен ако преследването не е било прекъсвано. Не е необходимо по времето, когато чуждестранният кораб, намиращ се в териториалното море или в прилежащата зона, получава заповед да спре, корабът, който дава тази заповед, също така да се намира в териториалното море или прилежащата зона. Ако чуждестранният кораб се намира в прилежащата зона, както тя се определя от член 33, преследване може да бъде предприето, ако е имало нарушаване на правата, за защитата на които зоната е била установена.

2.   Правото на преследване се прилага mutatis mutandis по отношение на нарушения в изключителната икономическа зона или върху континенталния шелф на законите и правилата на крайбрежната държава, приложими съгласно тази конвенция по отношение на изключителната икономическа зона или континенталния шелф, включително такива зони за безопасност.

3.   Правото на преследване се прекратява щом преследваният кораб влезе в териториалното море на своята или на трета държава.

4.   Смята се, че преследването не е започнало, докато преследващият кораб не се е уверил с помощта на всички приложими средства, намиращи се на негово разположение, че преследваният кораб или една от неговите лодки или други приспособления, действащи съвместно и използващи преследвания кораб като кораб-база, се намират в границите на териториалното море или в зависимост от случая — в прилежащата зона, или в изключителната икономическа зона, или над континенталния шелф. Преследването може да бъде започнато само след зрителен или звуков сигнал за спиране, подаден от разстояние, което позволява на чуждия кораб да го види или чуе.

5.   Правото на преследване може да се упражнява само от военни кораби или военни въздухоплавателни средства или от други кораби или въздухоплавателни средства, които носят външни знаци, ясно обозначаващи, че са на държавна служба и че са упълномощени за това.

6.   Когато преследването се осъществява от въздухоплавателно средство:

7.   Освобождаването на кораба, задържан в пределите на юрисдикцията на дадена държава и конвоиран към пристанище на тази държава с цел да бъде проведено разследване от компетентните власти, не може да бъде поискано само за това, че по време на пътуването си корабът е бил конвоиран през част от изключителната икономическа зона или от откритото море, ако това се е налагало от обстоятелствата.

8.   Когато даден кораб е бил спрян или задържан отвъд териториалното море при обстоятелства, които не оправдават упражняването на правото на преследване, на него му се възстановяват всички евентуални щети и загуби.

Член 112

Право на полагане на подводни кабели и тръбопроводи

1.   Всички държави имат право да полагат подводни кабели и тръбопроводи по повърхността на дъното на откритото море отвъд пределите на континенталния шелф.

2.   Член 79, параграф 5 се прилага по отношение на такива кабели и тръбопроводи.

Член 113

Прекъсване или повреждане на подводни кабели и тръбопроводи

Всяка държава приема законите и правилата, необходими за квалифицирането като престъпни деяния на прекъсването или повреждането на подводен кабел под повърхността на откритото море, причинено от кораб под нейно знаме или от лице, подчиняващо се на нейната юрисдикция, извършено умишлено или по непредпазливост, която може да му бъде вменена във вина, дотолкова, доколкото това може да доведе до прекратяване или до създаване на смущения в телеграфната или телефонната връзка, както и на прекъсването или повреждането на подводен тръбопровод или кабел за високо напрежение, извършено при същите обстоятелства. Тази разпоредба се прилага също и по отношение на поведение, насочено към или можещо да доведе до такова прекъсване или повреждане. Тя не се прилага обаче по отношение на каквото и да е прекъсване или повреждане, причинено от лица, които са действали само с правомерната цел да спасят своя живот или техния кораб, след като са взели всички необходими предпазни мерки, за да бъде избегнато такова прекъсване или повреждане.

Член 114

Прекъсване или повреждане на подводен кабел или тръбопровод, причинени от собственици на друг кабел или тръбопровод

Всяка държава приема закони и правила, необходими, за да си осигури лицата, подчиняващи се на нейната юрисдикция, които са собственици на подводен кабел или тръбопровод под повърхността на откритото море и които, полагайки или ремонтирайки този кабел или тръбопровод, са причинили прекъсване или повреда на друг кабел и тръбопровод, да покрият стойността на поправките.

Член 115

Обезщетение за загуби, понесени при избягването на нанасяне на повреди на подводен кабел или тръбопровод

Всяка държава приема закони и правила, необходими, за да могат собствениците на кораби, които са в състояние да докажат, че са пожертвали котва, мрежа или друга риболовна принадлежност, за да избегнат нанасянето на повреда на подводен кабел или тръбопровод, да бъдат обезщетени от собственика на този кабел или тръбопровод, при условие че собственикът на кораба е взел всички разумни предпазни мерки предварително.

РАЗДЕЛ 2

СЪХРАНЯВАНЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЖИВИТЕ РЕСУРСИ НА ОТКРИТОТО МОРЕ

Член 116

Право на риболов в открито море

Всички държави имат право техните граждани да се занимават с риболов в откритото море, при условие че се спазват:

Член 117

Задължение на държавите да вземат по отношение на своите граждани мерки за съхраняването на живите ресурси на откритото море

Всички държави са длъжни да вземат по отношение на гражданите мерките, необходими за съхраняването на живите ресурси на откритото море или да си сътрудничат с другите държави при вземането на такива мерки.

Член 118

Сътрудничество на държавите при съхраняването и стопанисването на живите ресурси

Държавите си сътрудничат при съхраняването и стопанисването на живите ресурси в района на откритото море. Държавите, чиито граждани разработват еднакви живи ресурси или различни живи ресурси, но разположени в един и същ район, преговарят с цел да вземат мерките, необходими за съхраняването на тези живи ресурси. С тази цел те си сътрудничат при необходимост за създаването на субрегионални или регионални организации за риболов.

Член 119

Съхраняване на живите ресурси на откритото море

1.   При определянето на допустимия улов и при вземането на други мерки за съхраняването на живите ресурси на откритото море държавите:

2.   Наличната научна информация, статистическите данни за улова и за риболовните усилия и другите данни, отнасящи се до съхраняването на рибните запаси, се разпространява и разменя периодически с посредничеството на компетентните международни организации, били те субрегионални, регионални или световни, в зависимост от обстоятелствата и с участието на всички заинтересовани държави.

3.   Заинтересованите държави осигуряват мерките по съхраняването и тяхното прилагане да не бъдат дискриминационни спрямо риболовците на която и да е държава.

Член 120

Морски млекопитаещи

Член 65 се прилага също и по отношение на съхраняването и стопанисването на морските млекопитаещи в откритото море.

ЧАСТ VIII

РЕЖИМ НА ОСТРОВИТЕ

Член 121

Режим на островите

1.   „Остров“ означава естествено образувано пространство от суша, заобиколено с вода, което се намира над нейното равнище при прилив.

2.   С изключение на разпоредбите на параграф 3 териториалното море, прилежащата зона, изключителната икономическа зона и континенталният шелф на острова се определят съгласно разпоредбите на тази конвенция, приложими по отношение на други сухоземни територии.

3.   Скали, които не са годни за обитаване от човека или за самостоятелна стопанска дейност, нямат нито изключителна икономическа зона, нито континентален шелф.

ЧАСТ IX

ЗАТВОРЕНИ ИЛИ ПОЛУЗАТВОРЕНИ МОРЕТА

Член 122

Определение

За целите на тази конвенция „затворено или полузатворено море“ означава залив, басейн или море, заобиколено от две или повече държави и свързано с друго море или океан с тесен проток или състоящо се изцяло, или предимно от териториални морета и изключителни икономически зони на две или повече крайбрежни държави.

Член 123

Сътрудничество на държавите, граничещи със затворени или полузатворени морета

Държавите, граничещи със затворени или полузатворени морета, си сътрудничат при упражняването на своите права и при изпълнението на своите задължения по тази конвенция. За тази цел те непосредствено или чрез подходяща регионална организация се стремят:

ЧАСТ X

ПРАВО НА ДЪРЖАВИТЕ БЕЗ ИЗЛАЗ НА МОРЕ НА ДОСТЪП КЪМ И ОТ МОРЕТО И СВОБОДА НА ТРАНЗИТА

Член 124

Употреба на термините

1.   За целите на тази конвенция:

2.   Държавите без излаз на море и държавите на транзита могат по взаимно споразумение да включат в категорията на транспортните средства тръбопроводите и газопроводите и други транспортни средства, освен предвидените в параграф 1.

Член 125

Право на достъп към и от морето и свобода на транзита

1.   Държавите без излаз на море имат право на достъп към и от него, за да упражняват правата, предвидени в тази конвенция, включително правата, отнасящи се до свободата на откритото море и общото наследство на човечеството. За тази цел държавите без излаз на море се ползват със свобода на транзита през територията на държавата на транзита с всички транспортни средства.

2.   Условията и формите на осъществяване на свободата на транзита се съгласуват между заинтересованите държави без излаз на море и държавите на транзита посредством двустранни, субрегионални или регионални споразумения.

3.   При осъществяването на пълния им суверенитет върху тяхната територия държавите на транзита имат право да вземат всички мерки, необходими, за да осигурят правата и улесненията, предвидени в тази част за държавите без излаз на море, да не нарушават по никакъв начин техните законни интереси.

Член 126

Изключения при прилагането на клаузата за най-облагодетелстваната нация

Разпоредбите на тази конвенция, както и специалните споразумения относно упражняването на правото на достъп към и от морето, които предвиждат права и улеснения поради специалното географско разположение на страните без излаз на море, се изключват при прилагането на клаузата за най-облагодетелстваната нация.

Член 127

Мита, такси и други парични задължения

1.   Транзитното движение не подлежи на облагане с каквито и да е мита, такси или други сборове, с изключение на паричните задължения, които се събират за конкретни услуги, оказвани във връзка с това движение.

2.   Транспортните средства, извършващи транзит и другите улеснения, предоставяни на държавите без излаз на море и използвани от тях, не подлежат на облагане с такси и парични задължения, по-високи от онези, които се събират за ползването на транспортните средства на държавата на транзита.

Член 128

Безмитни зони и други митнически улеснения

За удобство на транзитното движение в пристанищата на транзитните държави за влизане и излизане могат да се предвиждат безмитни зони или други митнически улеснения по споразумение между тези държави и държавите без излаз на море.

Член 129

Сътрудничество за построяването и усъвършенстването на транспортните средства

Там, където в държавите на транзита липсват транспортни средства за осъществяване на свободата на транзита или ако съществуващите средства, включително пристанищните инсталации и съоръжения, са недостатъчни във всяко отношение, заинтересованите държави на транзита и държавите без излаз на море могат да си сътрудничат за тяхното построяване или усъвършенстване.

Член 130

Мерки за избягване или отстраняване на забавянията или на други трудности от технически характер при транзитното движение

1.   Транзитните държави вземат всички необходими мерки, за да се избегнат забавянията или другите трудности от технически характер при транзитното преминаване.

2.   В случай на такова забавяне или трудности компетентните власти на държавата на транзита и заинтересованите държави без излаз на море си сътрудничат за тяхното бързо отстраняване.

Член 131

Еднакъв режим в морските пристанища

Кораби, плаващи под знамето на държава без излаз на море, се ползват в морските пристанища със същия режим, с който се ползват другите чужди кораби.

Член 132

Предоставяне на по-големи транзитни улеснения

Тази конвенция не води по никакъв начин до оттегляне на улеснения за транзит, които са по-големи от предвидените в нея, за които държави-страни са се споразумели или които са били предоставени от дадена държава-страна. Тази конвенция не препятства предоставянето на по-широки улеснения в бъдеще.

ЧАСТ XI

РАЙОН

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 133

Употреба на термините

За целите на тази част:

Член 134

Приложно поле на тази част

1.   Тази част се прилага по отношение на района.

2.   Дейността в района се регулира от разпоредбите на тази част.

3.   Изискванията относно депозирането и обнародването на картите и списъците на географски координати, посочващи границите, посочени в член 1, параграф 1, подточка 1 са установени в част VI.

4.   Нищо в този член не засяга установяването на външните граници на континенталния шелф съгласно част VI или юридическата сила на споразуменията относно делимитацията между държави със срещулежащи или прилежащи брегове.

Член 135

Правен статут на покриващите води и на въздушното пространство

Нито тази част, нито което и да е право, представено или упражнявано в съответствие с нея, не засяга правния статут на водите, покриващи района или това на въздушното пространство над тези води.

РАЗДЕЛ 2

ПРИНЦИПИ, РЕГУЛИРАЩИ РАЙОНА

Член 136

Общо наследство на човечеството

Районът и неговите ресурси са общо наследство на човечеството.

Член 137

Правен статут на района и неговите ресурси

1.   Никоя държава не може да претендира за суверенитет или суверенни права или да осъществява такива по отношение на която и да е част на района или на неговите ресурси; никоя държава и никое физическо или юридическо лице не може да присвоява каквато и да е част от тях. Никакви претенции от подобен род, никакво осъществяване на суверенитет или на суверенни права, никакво подобно присвояване не се признават.

2.   Всички права върху ресурсите на района принадлежат на цялото човечество, от чието име действа органът. Тези ресурси не подлежат на отчуждаване. Полезните изкопаеми, добивани в района, обаче могат да бъдат отчуждавани, но само съгласно разпоредбите на тази част и нормите, правилата и процедурите на органа.

3.   Никоя държава или физическо или юридическо лице не може да претендира за права върху полезните изкопаеми в района, да ги придобива или упражнява, освен по начин, отговарящ на разпоредбите на тази част. В противен случай никакви претенции от подобен род, придобивки или упражняване на такива права няма да се признават.

Член 138

Общо поведение на държавите по отношение на района

Общото поведение на държавите по отношение на района се определя в съответствие с разпоредбите на тази част, принципите, въплътени в Устава на ООН и другите норми на международното право, в интерес на поддържането на мира и сигурността и насърчаването на международното сътрудничество и взаимното разбирателство.

Член 139

Задължение за спазване на разпоредбите на тази конвенция и отговорност за щети

1.   Държавите-страни се задължават да осигуряват дейността в района, осъществявана както от тях самите, така и от държавни предприятия или от физически или юридически лица, имащи националността на държави-страни или намиращи се под ефективния контрол на държави-страни или на техните граждани, да се осъществява в съответствие с разпоредбите на тази част. Същото задължение се възлага и на международните организации по отношение на тяхната дейност в района.

2.   Без да се нарушават нормите на международното право и приложение III, член 22, дадена държава-страна или международна организация носи отговорност за щети, причинени от неизпълнението от тяхна страна на задълженията, произтичащи от тази част; държавите-страни или международните организации, действащи съвместно, поемат заедно и солидарно тази отговорност. При все това държава-страна не носи отговорност за вреди, причинени от такова неспазване на тези разпоредби от лице, за което тя е гарантирала на основание член 153, параграф 2, буква б), ако тя е взела всички необходими и подходящи мерки, за да осигури ефективно спазване на член 153, параграф 4 и член 4, параграф 4 от приложение III.

3.   Държавите-страни, които са членки на международна организация, вземат подходящи мерки, за да осигурят прилагането на този член по отношение на тези организации.

Член 140

За благото на човечеството

1.   Дейността в района се осъществява, както конкретно се предвижда в тази част, за благото на цялото човечество, независимо от географското положение на държавите - били те крайбрежни или без излаз на море, и като се вземат предвид особено интересите и нуждите на развиващите се държави и на народите, които не са достигнали пълна независимост или друг статут на самоуправление, признати от ООН съгласно резолюция на Общото събрание 1514 (XV) и другите съответни резолюции на Общото събрание.

2.   Органът осигурява справедливо разпределяне на финансовите и другите икономически облаги, получавани от дейността в района, посредством подходящ механизъм, действащ на недискриминационна основа съгласно член 160, параграф 2, букви е) и и).

Член 141

Използване на района изключително само за мирни цели

Районът се предоставя за ползване изключително само за мирни цели на всички държави, били те крайбрежни или без излаз на море, без дискриминация и без да се нарушават другите разпоредби на тази част.

Член 142

Права и законни интереси на крайбрежните държави

1.   Дейността в района по отношение на ресурсни залежи в него, простиращи се извън границите на същия, се извършва, като се държи надлежно сметка за правата и законните интереси на всяка крайбрежна държава, в пределите на чиято юрисдикция се намират тези ресурси.

2.   За да се избегне нарушаването на такива права и интереси, със заинтересованата държава се поддържат консултации, включващи и системата за предварително уведомяване. Тогава, когато дейността в района може да доведе до експлоатацията на ресурси, намиращи се в пределите на националната юрисдикция на крайбрежна държава, се изисква предварителното съгласие на тази държава.

3.   Нито разпоредбите на тази част, нито каквито и да е права, предоставяни или упражнявани в съответствие с тях, засягат правата на крайбрежните държави да взимат такива съвместими със съответните разпоредби на част XII мерки, каквито могат да бъдат необходими за предотвратяването, намаляването или отстраняването на сериозна и непосредствена опасност за тяхното крайбрежие или за свързаните с него интереси, дължаща се на замърсяването или заплахата от замърсяване или относно други опасни явления, възникващи вследствие на или предизвикани от каквато и да е дейност в района.

Член 143

Морски научни изследвания

1.   Морските научни изследвания в района се извършват изключително само за мирни цели и за благото на цялото човечество в съответствие с част XIII.

2.   Органът може да предприема морски научни изследвания по отношение на района и неговите ресурси и може да сключва контракти с тази цел. Органът насърчава и поощрява провеждането на морски научни изследвания в района и координира и разпространява резултатите от тези изследвания и анализи, когато разполага с такива.

3.   Държавите-страни могат да осъществяват морски научни изследвания в района. Държавите-страни насърчават международното сътрудничество при провеждането на морски научни изследвания в района, като:

Член 144

Предаване на технология

1.   Органът взема мерки съгласно тази конвенция:

2.   За тази цел органът и държави-страни си сътрудничат при насърчаването на предаването на технология и научни знания, свързани с дейността в района, така че предприятието и всички държави-страни да могат да се ползват от тези облаги. Те започват и насърчават по-специално осъществяването на:

Член 145

Защита на морската среда

Във връзка с дейността на района съгласно част XII се вземат необходимите мерки съгласно тази конвенция, за да се осигури ефективната защита на морската среда от вредни за нея последици, които могат да възникнат в резултат на такава дейност. С тази цел органът приема подходящи норми, правила и процедури между другото за:

Член 146

Защита на човешкия живот

Във връзка с дейността в района се вземат необходимите мерки за ефективна защита на човешкия живот. С тази цел органът приема подходящи норми, правила и процедури в допълнение към съществуващото международно право, въплътено в съответните договори.

Член 147

Съгласуване на дейността в района и в морската среда

1.   Дейността в района се извършва, като разумно се отчита другата дейност в морската среда.

2.   Съоръженията, които се използват за осъществяване на дейността в района, трябва да отговарят на следните условия:

3.   Друга дейност в морската среда се извършва, като разумно се взема предвид дейността в района.

Член 148

Участие на развиващите се държави в дейността в района

Ефективното участие на развиващите се държави в дейността в района се насърчава, както това изрично се предвижда в тази част, като надлежно се отчитат техните особени интереси и нужди и по-специално особените нужди на онези от тях, които са без излаз на море или се намират в неблагоприятно географско положение, за преодоляване на препятствията, възникващи в резултат на тяхното неблагоприятно положение, в което се включват отдалечеността им от района и трудностите при влизането и излизането от него.

Член 149

Археологически и исторически обекти

Всички обекти от археологически и исторически характер, намерени в района, се съхраняват и се използват за благото на цялото човечество, като особено внимание се отделя на преференциалните права на държавата или страната на произход или на държавата на културния произход, или на държавата на историческия или археологически произход.

РАЗДЕЛ 3

УСВОЯВАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА РАЙОНА

Член 150

Политика по отношение на дейността в района

Дейността в района се осъществява, както изрично го предвижда тази част, така че да се спомага за хармоничното развитие на международната икономика и балансирания ръст на международната търговия и да насърчава международното сътрудничество за всестранното развитие на всички страни особено на развиващите се държави с цел да се осигури:

Член 151

Политика в областта на производството

3.   Преходният период започва пет години преди 1 януари на годината, през която се планира да започне първото промишлено производство, съгласно утвърден работен план. Ако първото промишлено производство се отложи за някакъв срок след първоначално запланираната година, то началото на преходния период и първоначално изчисленият таван на производството се коригират съответно. Преходният период трае двадесет и пет години или до приключването на конференцията за ревизия, посочена в член 155, или до деня на влизането в сила на такива нови договори или споразумения, посочени в параграф 1, в зависимост от това коя от тези дати настъпи по-рано. Ако срокът на действие на тези договорености и споразумения е изтекъл или ако те по някаква причина са престанали да бъдат валидни, органът запазва правата си по този член в течение на останалата част на преходния период.

5.   Органът запазва за предприятието, за неговото първоначално производство, 38 000 метрични тона никел от количеството, фиксирано като таван на производството, съгласно параграф 4.

7.   Производството на други метали, като мед, кобалт и манган, извличани от полиметалните конкреции, които се добиват в съответствие с разрешението на производство, не трябва да надхвърлят онези нива, които биха били достигнати, ако извършителят на работата би получил максималното количество никел от тази конкреция, изчислено в съответствие с този член. В съответствие с приложение III, член 17 органът установява норми, правила и процедури за изпълнение на разпоредбите на тази точка.

8.   Правата и задълженията, възникващи във връзка с нелоялна икономическа практика, които се предвиждат в рамките на съответните многостранни търговски споразумения, се прилагат по отношение на изследването и експлоатацията на полезните изкопаеми в района. При уреждането на спорове, възникващи във връзка с тази разпоредба, държави-страни, които са страни по такива многостранни търговски споразумения, прибягват до процедурата за уреждане на споровете, предвидена от същите.

9.   Органът има право да ограничава нивото на производството на онези полезни изкопаеми в района, които не са полезни изкопаеми, получени от полиметалните конкреции при такива условия и с такива методи, каквито сметне за необходими, като приема правила съгласно член 161, параграф 8.

10.   По препоръка на Съвета, основана върху мнение на Комисията по икономическото планиране, Общото събрание установява система от компенсации или взема други мерки, които да подпомогнат приспособяването на икономиката, в това число сътрудничество със специализираните организации и с други международни организации, за да помогне на развиващите се държави, чиято икономика и експортни доходи са отрицателно повлияни от понижаването на цените на съответния вид полезни изкопаеми или от съкращаването на обема на експорта на този вид полезни изкопаеми дотолкова, доколкото такова понижаване или съкращение е било причинено от дейността в района. Органът въз основа на молба предприема проучвания по проблемите на онези държави, които ще бъдат вероятните най-сериозно засегнати, с цел да се сведат до минимум техните трудности и да им се помогне да приспособят своите икономики.

Член 152

Осъществяване на правомощията и функциите на органа

1.   Органът не допуска дискриминация при осъществяването на неговите правомощия и функции, включително при предоставянето на възможности за дейности в района.

2.   Въпреки това той може да обръща особено внимание на развиващите се държави и по-специално на онези, които са без излаз на море или са в неблагоприятно географско положение, както това се предвижда специално в тази част.

Член 153

Система за промишлено проучване и експлоатация

1.   Дейността в района се организира, осъществява и контролира от органа от името на цялото човечество съгласно този член и другите съответни разпоредби на тази част и отнасящите се към нея приложения, както и съгласно нормите, правилата и разпоредбите на органа.

2.   Дейността в района се осъществява съгласно параграф 3:

3.   Дейността в района се осъществява в съответствие с официален писмен работен план, съставен в съгласие с приложение III и утвърден от Комисията по юридическите и техническите въпроси. Когато дейността в района се осъществява по разрешен от органа начин от някои от правните образувания или лица, изброени в параграф 2, буква б), работният план в съответствие с член 3 на приложение III е във формата на контракт. Такива контракти могат да предвиждат осъществяването на съвместни мероприятия съгласно член 11 на приложение III.

4.   Органът упражнява върху дейността в района такъв контрол, какъвто смята за необходимо, за да се осигури спазването на съответните разпоредби на тази част и на отнасящите се към нея приложения и нормите, правилата и процедурите на органа, както и работните планове, утвърдени съгласно параграф 3. Държавите-страни оказват на органа съдействие, като вземат всички мерки, необходими, за да осигурят това спазване съгласно член 139.

5.   Органът има право да взема по всяко време всички мерки, предвидени в тази част, за да осигури спазването на нейните разпоредби и изпълнението на функциите по контрола и регулирането, възложени му по силата на тази част или по силата на който и да е контракт. Органът има право да инспектира всички съоръжения в района, които се използват във връзка с дейността в района.

6.   Контрактът, сключен съгласно параграф 3, трябва да предвижда гаранция за правата на контрактанта. Той не може да бъде преразгледан, преустановяван или прекратяван, освен съгласно разпоредбите на приложение III, членове 18 и 19.

Член 154

Периодичен преглед

Всеки пет години от момента на влизането в сила на тази конвенция Общото събрание извършва общ и системен преглед на това как се осъществява на практика установеният в тази конвенция международен режим в района. В светлината на този преглед Общото събрание може да взема или да препоръчва на другите органи те да вземат мерки съгласно разпоредбите и процедурите на тази част и на отнасящите се към нея приложения, които ще доведат до усъвършенстването на този режим.

Член 155

Конференция за ревизия

1.   След изтичането на 15 години от 1 януари на годината, през която е започнало първото промишлено производство по утвърден работен план, Общото събрание свиква конференция за ревизия на тези разпоредби на тази част и на отнасящите се към нея приложения, чрез които се регулира системата за промишлено проучване и експлоатация на ресурсите в района. Конференцията за ревизия подробно разглежда в светлината на опита, натрупан в течение на този период:

2.   Конференцията за ревизия осигурява запазването на принципите за общото наследство на човечеството, международния режим, създаден за осигуряване на справедливата експлоатация на ресурсите на района за благото на цялото човечество и по-специално на развиващите се държави, и съществуването на орган, който да организира, провежда и контролира дейността в района. Тя осигурява също така запазването на провъзгласени в тази част принципи, съгласно които не се допускат претенции за суверенитет или неговото осъществяване върху която и да е част на района, правата на държавите и тяхното общо поведение по отношение на района, участието им в дейността в района съгласно тази конвенция, предотвратяване на монополизацията на дейността в района, използването на района изключително само за мирни цели, икономическите аспекти на дейността в района, морските научни изследвания, предаването на технология, защитата на морската среда, защитата на човешкия живот, правата на крайбрежните държави, правния статут на водите, покриващи района, и на въздушното пространство над тях, както и съгласуването на дейността в района с другата дейност в морската среда.

3.   Процедурата за вземане на решения, която се прилага на конференцията за ревизия е същата като онази, която се прилага на Третата конференция на ООН по морско право. Конференцията прилага всички усилия за достигане до споразумение за поправките, каквито и да са те, чрез консенсус; по тези въпроси гласуване не следва да се провежда, докато не бъдат изчерпани всички усилия за достигането на консенсус.

4.   Ако пет години след нейното започване конференцията за ревизия не е постигнала съгласие относно системата за промишлено проучване и експлоатация на ресурсите на района, конференцията може в течение на следващите 12 месеца да реши с мнозинство от три четвърти от държави-страни да приеме и предложи на държави-страни за ратификация или присъединяване към такива поправки, изменящи или модифициращи системата, каквито сметне за необходими и подходящи. Тези поправки влизат в сила за всички държави-страни 12 месеца след като 3/4 от държавите-страни депозират документите за ратификация или присъединяване.

5.   Поправките, приети от конференцията за ревизия съгласно този член не засягат правата, придобити по силата на съществуващи договори.

РАЗДЕЛ 4

ОРГАН

Подраздел А

Общи разпоредби

Член 156

Създаване на органа

1.   С тази конвенция се създава Международен орган за морското дъно, който функционира съгласно разпоредбите на тази част.

2.   Всички държави-страни се явяват по право членове на органа.

3.   Наблюдателите на Третата конференция на ООН по морско право, подписали Заключителния документ и непосочени в член 305, параграф 1, букви в), г), д) или е), имат право да участват в работата на органа като наблюдатели, съгласно неговите норми, правила и процедури.

4.   Седалището на органа е в Ямайка.

5.   Органът може да създава такива регионални центрове и служби, каквито сметне за необходимо за изпълнение на неговите функции.

Член 157

Характер и основни принципи на органа

1.   Органът е организацията, посредством която държави-страни организират и контролират съгласно тази част дейността в района, по-специално с цел да осъществяват управлението на ресурсите в района.

2.   Органът има такива правомощия и функции, каквито изрично са му предоставени по силата на тази конвенция. Органът има такива допълнителни правомощия, съвместими с тази конвенция, каквито произтичат от и са необходими за упражняването на тези правомощия и функции, що се отнася до дейността в района.

3.   Органът е основан върху принципа на суверенното равенство на всички негови членове.

4.   Всички членове на органа изпълняват добросъвестно задълженията, поети от тях съгласно тази част, за да се осигурят за всички тях правата и задълженията, произтичащи от членството им.

Член 158

Органи на Международния орган за морското дъно (органа)

1.   С тази конвенция като главни органи на Органа се създават Общо събрание, Съвет и Секретариат.

2.   С тази конвенция се създава предприятие, орган, посредством който органът осъществява функциите, посочени в член 170, параграф 1.

3.   Съгласно тази част могат да се създават такива спомагателни органи, каквито могат да се окажат необходими.

4.   Всеки от главните органи на органа и предприятието отговаря за осъществяването на предоставените му правомощия и функции. При осъществяването на тези правомощия и функции всеки орган се въздържа да предприема каквито и да е действия, които могат да ограничат или затруднят осъществяването на специфичните правомощия и функции, предоставени на друг орган.

Подраздел Б

Общо събрание

Член 159

Състав, процедура и гласуване

1.   Общото събрание се състои от всички членове на органа. Всеки член има в Общото събрание по 1 представител, който може да бъде съпровождан от заместници и съветници.

2.   Общото събрание се събира на ежегодни редовни сесии и извънредни сесии, които могат да бъдат свикани с решение на Общото събрание или от Генералния секретар по молба на Съвета или на мнозинството от членовете на органа.

3.   Сесиите се провеждат в седалището на органа, ако Общото събрание не реши другояче.

4.   Общото събрание приема своите процедурни правила. В началото на всяка редовна сесия то избира свой председател и такива други длъжностни лица, каквито са необходими. Те заемат своите постове дотогава, докато на следващата редовна сесия не бъдат избрани нов председател и нови длъжностни лица.

5.   Мнозинството от членовете на Общото събрание представлява кворум.

6.   Всеки член на Общото събрание има един глас.

7.   Решения по въпроси от процедурен характер, включително решения за свикването на извънредна сесия на Общото събрание се взимат с мнозинство от членовете, които присъстват и гласуват.

8.   Решения по въпроси по същество се вземат с мнозинство от 2/З от членовете, които присъстват и гласуват, при условие че това мнозинство включва мнозинството от членовете, участващи в сесията на Общото събрание. Когато има съмнение дали даден въпрос е по същество, или не, той се разглежда като такъв, освен ако Общото събрание не реши другояче с мнозинството, което се изисква за решение на въпросите по същество.

9.   Когато въпрос по същество се постави за пръв път на гласуване, председателят може и трябва, в случай че това бъде поискано най-малко от 1/5 от членовете на Общото събрание, да отложи гласуването му за срок, не по-дълъг от пет календарни дни. Това правило може да се прилага само веднъж по отношение на даден въпрос, и то не трябва да става така че разглеждането на въпроса да се отложи за дата след края на сесията.

10.   Когато председателят получи писмена молба, представена му най-малко от 1/4 от членовете на органа, за издаване на консултативно заключение дали даден въпрос, поставен пред него, съответства на тази конвенция, Общото събрание излиза с молба до Камарата по споровете относно морското дъно на Международния трибунал по морско право за консултативно заключение по този въпрос. Гласуването се отлага до получаването на консултативно заключение от Камарата. Ако то не бъде получено до последната седмица на сесията, на която е поискано, Общото събрание решава кога ще се събере, за да гласува по отложеното предложение.

Член 160

Правомощия и функции

1.   Като единствен орган на органа, който се състои от всичките му членове, Общото събрание се счита за върховен орган на органа, пред който другите главни органи се отчитат, както това е изрично предвидено в тази конвенция. Общото събрание е оправомощено да установява съгласно съответните разпоредби на тази конвенция общата политика по всеки въпрос или проблем от компетенцията на органа.

2.   Освен това Общото събрание има следните правомощия и функции:

Подраздел В

Съветът

Член 161

Състав, процедура и гласуване

1.   Съветът се състои от 36 члена на органа, избирани от Общото събрание по следния начин:

2.   При избирането на членовете на Съвета съгласно параграф 1 Общото събрание осигурява:

3.   Изборите се провеждат на редовни сесии на Общото събрание. Всеки член на Съвета се избира за 4 години. На първите избори обаче половината членове от всяка група, посочена в параграф 1, се избира за срок от две години.

4.   Членовете на Съвета могат да бъдат преизбрани, но е необходимо надлежно да се вземе под внимание желателността за ротация.

5.   Съветът осъществява своите функции в седалището на органа и провежда заседанията си толкова често, колкото го изисква работата на органа, но не по-рядко от три пъти годишно.

6.   Мнозинството от членовете на Съвета представлява кворум.

7.   Всеки член на Съвета разполага с един глас.

9.   Съветът установява процедура, в съответствие с която член на органа, който не е представен в Съвета, може да изпрати свой представител за участие в неговата работа, когато този член подаде молба за това или когато Съветът разглежда въпрос, който особено го засяга. Представителят на този член може да участва в разискванията без право на глас.

Член 162

Правомощия и функции

1.   Съветът е изпълнителният орган на органа. Съветът има правомощието да определя в съответствие с тази конвенция и с общата политика, определена от Общото събрание, конкретната политика, която органът ще води по всички въпроси или проблеми от неговата компетенция.

2.   Освен това Съветът:

Член 163

Органи на Съвета

1.   С настоящото се създават следните органи на Съвета:

2.   Всяка комисия се състои от 15 члена, които се избират от Съвета измежду кандидатите, представени от държавите-страни. Съветът може обаче, ако е необходимо, да взема решение за разширяване състава на всяка от комисиите, като надлежно взема под внимание изискванията за икономии и ефективност.

3.   Членовете на всяка от комисиите трябва да имат нужната квалификация в областта на компетенциите на тази комисия. Държавите-страни представят кандидати, отговарящи на най-високите изисквания за компетентност и неподкупност, както и за квалификация в съответните области, за да могат комисиите ефективно да изпълняват своите функции.

4.   При избора на членове на комисията трябва надлежно да се взема под внимание необходимостта от справедливо географско разпределение и от представянето на особените интереси.

5.   Никоя държава-страна не може да представи повече от един кандидат за работа в една и съща комисия. Нито едно лице не може да бъде избрано в повече от една комисия.

6.   Членовете на комисиите се избират за срок от пет години. Те могат да бъдат преизбирани.

7.   В случай на смърт, загуба на трудоспособност или излизане на член на която и да е от комисиите в оставка преди изтичане на неговия мандат Съветът избира за остатъка от срока лице от същия географски район или от същата сфера на интереси.

8.   Членовете на комисиите не могат да имат финансови интереси в каквато и да е дейност, свързана с промишленото проучване и експлоатацията в района. Като спазват своите задължения към комисията, в която те служат, те не могат да разгласяват даже след прекратяването на изпълнението на техните функции, никакви промишлени тайни, никакви данни, представляващи индустриална собственост, предадени на органа съгласно член 14 на приложение III, нито каквато и да е друга поверителна информация, която е доведена до тяхното знание, на основание на техните задължения в органа.

9.   Всяка комисия изпълнява своите функции съгласно такива ръководни принципи и директиви, каквито Съветът може да приеме.

10.   Всяка комисия формулира и представя на Съвета за утвърждаване такива норми и правила, каквито могат да бъдат необходими за ефективното изпълнение на функциите на комисията.

11.   Процедурите за вземане на решения от комисиите се установяват от нормите, правилата и процедурите на органа. Препоръките към Съвета, в случай на необходимост се съпровождат от кратко изложение на различията на мненията в комисията.

12.   Всяка комисия като правило, осъществява своите функции в седалището на органа и провежда заседанията си толкова често, колкото е необходимо за ефективното изпълнение на нейните функции.

13.   При изпълнение на нейните функции всяка комисия може, при необходимост, да се консултира с друга комисия, с всеки компетентен орган на ООН или с нейните специализирани организации, или с която и да е международна организация, компетентна в разглежданата област.

Член 164

Комисия по икономическото планиране

1.   Членовете на комисията по икономическото планиране трябва да имат необходимата квалификация, по-специално в областта на минното дело, управлението на дейността, свързана с минералните ресурси, международната търговия и международната икономика. Съветът се стреми да осигури комисията да отговаря по своя състав на всички изисквания за квалификация. В състава на комисията влизат най-малко двама членове от развиващите се държави, чиито икономики са в голяма зависимост от износа на тези категории полезни изкопаеми, които предстоят да бъдат получавани от района.

2.   Комисията:

Член 165

Комисия по юридическите и техническите въпроси

1.   Членовете на комисията по юридическите и техническите въпроси трябва да имат необходимата квалификация в областта на промишленото проучване, експлоатацията и преработката на минералните ресурси, в океанологията и защитата на морската среда или квалификация, която се отнася до икономическите и юридическите въпроси, свързани с морското минно дело, или в други свързани с него области. Съветът се стреми да действа така че комисията, по своя състав, да разполага в пълен обем с квалификациите, които се изискват.

2.   Комисията:

3.   Членовете на комисията по искане на държавите-страни или на други заинтересовани страни, се съпровождат от представители на такива заинтересовани страни или други страни, когато изпълняват своите функции по наблюдението и инспектирането.

Подраздел Г

Секретариат

Член 166

Секретариат

1.   Секретариатът на органа се състои от Генерален секретар и от такъв персонал, от какъвто органът може да има нужда.

2.   Генералният секретар се избира от Общото събрание за срок от 4 години измежду кандидатите, предложени от Съвета, и може да бъде преизбиран.

3.   Генералният секретар е главното административно длъжностно лице на органа и действа в това си качество на всички заседания на Общото събрание, на Съвета и на всеки от спомагателните органи и упражнява такива други административни функции, които са му поверени от тези органи.

4.   Генералният секретар прави ежегоден доклад до Общото събрание за работата на органа.

Член 167

Персонал на органа

1.   Персоналът на органа се състои от такъв квалифициран научен, технически и друг персонал, какъвто може да се окаже необходим за изпълнение на неговите административни функции.

2.   Определящо значение при набирането и наемането на персонала и определянето на условията за неговата служба трябва да бъде осигуряването на най-високите стандарти на ефикасност, компетентност и неподкупност. Като се спазва това изискване, надлежно се взема под внимание важността подборът да се осъществява на възможно най-широка географска основа.

3.   Персоналът се назначава от Генералния секретар. Редът и условията на назначаването, възнаграждението и уволняването на персонала се уреждат съгласно нормите, правилата и процедурите на органа.

Член 168

Международен характер на Секретариата

1.   При изпълнение на своите функции Генералният секретар и персоналът не трябва да искат и да приемат инструкции от което и да е правителство или от който и да е друг източник извън органа. Те се въздържат от всяко действие, което да повлияе на тяхното положение на международни служители, и са отговорни само пред органа. Всяка държава-страна се задължава да уважава изключително международния характер на функциите на Генералния секретар и на персонала и да не се стреми да им повлияе при изпълнението на техните задачи. Всяко нарушение на отговорността от страна на член на персонала се предава на съответния административен трибунал, както това се предвижда от нормите, правилата и процедурите на органа.

2.   Генералният секретар и персоналът не трябва да имат никакъв финансов интерес по отношение на която и да е от дейностите, свързани с промишленото проучване и експлоатацията на района. Като спазват своите задължения към органа, те не разгласяват, дори след прекратяването на техните функции, каквато и да е промишлена тайна или данни, представляващи индустриална собственост, предадени им съгласно приложение III, член 14, нито което и да е друго поверително сведение, което те са могли да научат поради факта, че изпълняват функции в органа.

3.   Нарушенията от страна на член на персонала на органа по задълженията, посочени в параграф 2, по искане на държава-страна, засегната от такива нарушения, или на физическо или юридическо лице, за което поръчителства държава-страна, според изискванията на член 153, параграф 2, буква б) и които са засегнати от такива нарушения, водят до съдебно преследване от страна на органа срещу члена на персонала пред трибунал, определен съгласно нормите, правилата и процедурите на органа. Засегнатата страна има право да участва в процедурата. Генералният секретар уволнява въпросния член на персонала, ако трибуналът препоръча това.

4.   Нормите, правилата и процедурите на органа съдържат такива разпоредби, които са необходими за прилагането на този член.

Член 169

Консултации и сътрудничество с международните и неправителствените организации

1.   По въпроси, влизащи в компетентността на органа, Генералният секретар, с одобрението на Съвета, сключва споразумения за провеждане на консултации и за сътрудничество с международните и неправителствените организации, признати от Икономическия и социален съвет на ООН.

2.   Всяка организация, с която Генералният секретар е сключил споразумение по силата на параграф 1, може да определя представители за участие като наблюдатели в заседанията на органите на органа, в съответствие с процедурните правила на тези органи. Установяват се процедури за представяне от страна на тези организации на техните възгледи в подходящи случаи.

3.   Генералният секретар може да разпространява сред държави-страни писмени доклади, представени от неправителствените организации, посочени в параграф 1, по въпроси, които се отнасят до тяхната специална компетентност и които са свързани с работата на органа.

Подраздел Д

Предприятие

Член 170

Предприятие

1.   Предприятието е органът на органа, който непосредствено осъществява дейността в района, по силата на член 153, параграф 2, буква а), а също така транспортната дейност, преработването и продажбата на полезните изкопаеми, добити в района.

2.   Предприятието, в рамките на международната правоспособност на органа, има такава юридическа правоспособност, каквато е предвидена в Статута, установен в приложение IV. Предприятието действа съгласно тази конвенция и нормите, правилата и процедурите на органа, както и съгласно с общата политика, установявана от Общото събрание, и се подчинява на директивите и контрола на Съвета.

3.   Основното местоположение на предприятието е в седалището на органа.

4.   Предприятието се обезпечава, в съответствие с член 173, параграф 2 и с член 11 от приложение IV, с такива фондове, от които то може да има нужда, за да изпълнява своите функции, и получава технология, предвидена в член 144 и другите съответни разпоредби на конвенцията.

Подраздел Е

Финансово организиране на органа

Член 171

Фондове на органа

1. Фондовете на органа включват:

Член 172

Годишен бюджет на органа

Генералният секретар подготвя и предлага проект за годишния бюджет на органа и го представя на Съвета. Съветът разглежда предложения проектобюджет и го представя на Общото събрание заедно с отнасящите се към него препоръки. Общото събрание разглежда и утвърждава предложения годишен проектобюджет в приложение на член 160, параграф 2, буква з).

Член 173

Разходи на органа

1.   Вноските, посочени в член 171, буква а), се внасят в специална сметка и служат за покриване на административните разходи на органа, докато той получи достатъчно средства за тази цел от други източници.

2.   Фондовете на органа служат преди всичко да се покрият административните разходи. Освен вноските, посочени в член 171, буква а), фондовете, които остават след покриването на административните разходи, могат:

Член 174

Правоспособност на органа да сключва заеми

1.   Органът има правоспособност да получава фондове по заем.

2.   Общото събрание установява пределите на тази правоспособност с финансовите правила, приети съгласно член 160, параграф 2, буква е).

3.   Съветът упражнява правоспособността на Общото събрание.

4.   Държавите-страни не носят отговорност за дълговете на органа.

Член 175

Годишна ревизия на сметките

Документите, книгите и сметките на органа, включително и годишните финансови ведомости, се ревизират ежегодно от независим ревизор, назначен от Общото събрание.

Подраздел Ж

Правен статут, привилегии и имунитети

Член 176

Правен статут

Органът има международна правосубектност и такава правоспособност, която може да бъде необходима, за да изпълнява своите функции и да достигне своята цел.

Член 177

Привилегии и имунитети

За изпълнение на своите функции органът се ползва на територията на всяка държава-страна с привилегиите и имунитетите, установени в този подраздел. Привилегиите и имунитетите, отнасящи се до предприятието, са тези, които са установени в приложение IV, член 13.

Член 178

Имунитет от юрисдикция

Органът, неговите имущества и активи се ползват с имунитет от юрисдикция, с изключение на случая, когато органът се е отказал изрично от този имунитет в конкретен случай.

Член 179

Освобождаване от обиск и всяка друга форма на принуда

Имуществата и активите на органа, където и да се намират и независимо от техния владетел, са освободени от обиск, изземване, конфискация, експроприация или всяка друга форма на изпълнителна или законодателна принуда.

Член 180

Освобождаване на имуществата и активите от всякакво ограничение, регламентиране, контролиране или мораториум

Имуществата и активите на органа не подлежат на ограничение, регламентиране, контролиране или мораториум, каквито и да са те.

Член 181

Архиви и официални комуникационни средства на органа

1.   Архивите на органа са неприкосновени, където и да се намират.

2.   Данните, представляващи индустриална собственост, промишлени тайни или сходна информация, и всяко лично досие се съхраняват в архиви, в които нямат достъп външни лица.

3.   Всяка държава-страна предоставя на органа, що се отнася до неговите официални комуникационни средства, режим не по-малко благоприятен от този, който тя е предоставила на други международни организации.

Член 182

Привилегии и имунитети, с които се ползват някои лица, принадлежащи към органа

Представители на държави-страни, участващи в заседанията на Общото събрание, Съвета или органите на Общото събрание или на Съвета, както и Генералният секретар и персоналът на органа, се ползват на територията на всяка държава-страна със:

Член 183

Освобождаване от данъци и митнически такси

1.   В пределите на своята официална дейност органът, неговите имущества и собственост, неговите доходи, неговите операции и сделки, които той може да сключи по силата на тази конвенция, са освободени от всякакъв пряк данък и стоките, внесени или изнесени за официалното им използване от него, се освобождават от митнически такси. Органът не може да иска освобождаването си от данъци, които представляват само вземания за извършена услуга.

2.   Когато се закупуват стоки или се ползват срещу заплащане услуги на значителна стойност за официалната дейност на органа и това се върши от него или от негово име и когато цената на тези стоки или услуги включва данъци и такси, във възможните граници се вземат необходимите мерки от държави-страни, за да се предостави освобождаване от такива данъци и такси или за да се възстанови стойността им. Стоки, внесени или закупени с освобождаването от данъци и такси, предвидено в този член, не могат да бъдат продадени или отчуждени по друг начин на територията на държавата-страна, предоставила освобождаването, с изключение на случаите, когато с тази държава-страна са били договорени условията за това.

3.   С данък от държавата-страна не се облагат заплатите и възнагражденията или всички други видове заплащания, направени от органа, на Генералния секретар или на персонала на органа, както и на експертите, извършващи работа за органа, които не са техни граждани.

Подраздел З

Преустановяване на упражняването на правата и привилегиите на членовете

Член 184

Преустановяване на правото на гласуване

Държава-страна, която закъснява с изплащането на вноските си на органа, не може да участва в гласуванията, ако сумата на тези изостанали вноски е равна или превишава дължимите от нея вноски за изминалите две пълни години. Общото събрание може независимо от това да разреши на тази държава да участва в гласуванията, ако установи, че просрочването се дължи на независещи от нейната воля обстоятелства.

Член 185

Преустановяване на упражняването на правата и привилегиите, произтичащи от членство

1.   Държава-страна, която е нарушавала грубо и систематично разпоредбите на тази част, може да бъде лишена от Общото събрание, по препоръка на Съвета, от упражняването на правата и привилегиите, произтичащи от членството.

2.   Никакво решение не може да бъде взето на основание параграф 1, докато Камарата по споровете относно морското дъно не установи, че въпросната държава-страна е нарушавала грубо и систематично тази част.

РАЗДЕЛ 5

УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕТЕ И КОНСУЛТАТИВНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Член 186

Камара по споровете относно морското дъно към Международния трибунал по морско право

Този раздел, част XV и приложение VI определят учредяването на Камарата по споровете относно морското дъно и начина, по който тя осъществява своята юрисдикция.

Член 187

Юрисдикция на Камарата по споровете относно морското дъно

Камарата по споровете относно морското дъно има юрисдикция на основание на тази част и отнасящите се към нея приложения по отношение на следните категории спорове, свързани с осъществяваните в района дейности:

Член 188

Предаване на споровете за разглеждане от специална камара на Международния трибунал по морско право или от специална камара на Камарата по споровете относно морското дъно или от задължителен търговски арбитраж

1.   Споровете между държави-страни, упоменати в член 187, буква а), могат да бъдат предадени за разглеждане от:

Член 189

Ограничение на юрисдикцията по отношение на решенията на органа

Камарата по споровете относно морското дъно няма юрисдикция да се произнася по отношение на упражняването от органа, в съответствие с тази част, на неговите дискреционни правомощия; тя в никакъв случай не може да замести органа при упражняването на дискреционните правомощия на същия. При спазване на разпоредбите на член 191, при упражняване на юрисдикцията, която ѝ е призната по силата на член 187, Камарата по споровете относно морското дъно не се произнася по въпроса, определящ дали дадена норма, правило или процедура на органа е в съответствие с разпоредбите на конвенцията и не може да обяви за недействителна тази норма, правило или процедура. Нейната юрисдикция се ограничава с установяването на това, дали прилагането на норми, правила или процедури на органа при особени случаи би било в противоречие със задълженията по контракта на страните по спора или с техните задължения по силата на конвенцията, и с разглеждането на обжалвания за липса на компетентност или злоупотреба с правомощия, както и с молби за обезщетение и други молби за компенсация, внесени от една от страните срещу другата, за неизпълнение от страна на последната на нейните задължения по контракта или на задълженията ѝ по силата на конвенцията.

Член 190

Участие в процедурата и явяване на държави-страни, предоставили своето поръчителство

1.   Държава-страна, която поръчителства физическо или юридическо лице страна по спор, упоменат в член 187, получава уведомление относно спора и има право да участва в процедурата, като представя писмени или устни възражения.

2.   Когато във връзка с упоменатия в член 187, буква в) спор е заведено дело срещу държава-страна от физическо или юридическо лице, за което поръчителства друга държава-страна, държавата, осигуряваща защитата, може да поиска от държавата, която поръчителства за това лице, да се яви от негово име. При отказ за явяване държавата, осигуряваща защитата, може бъде представена от юридическо лице, имащо нейната националност.

Член 191

Консултативни заключения

Камарата по споровете относно морското дъно дава консултативни заключения по искане на Общото събрание или на Съвета по юридическите въпроси, които възникват в рамките на тяхната дейност. Тези заключения се дават в най-кратки срокове.

ЧАСТ XII

ЗАЩИТА И ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 192

Общо задължение

Държавите са задължени да защитават и опазват морската среда.

Член 193

Суверенното право на държавите да експлоатират природните си ресурси

Държавите имат суверенното право да експлоатират природните си ресурси в съответствие със своята политика в областта на околната среда съгласно задължението си да защитават и опазват морската среда.

Член 194

Мерки за предотвратяване, намаляване и опазване под контрол на замърсяването на морската среда

1.   Държавите вземат, индивидуално или съвместно, в зависимост от обстоятелствата, всички мерки, съвместими с тази конвенция, необходими за предотвратяване, намаляване и контролиране на замърсяването на морската среда от всякакви източници, използвайки за тази цел най-добрите практически приложими средства, с които разполагат, и се стремят да съгласуват своята политика в това отношение.

2.   Държавите вземат всички мерки, необходими да осигурят дейността, извършвана под тяхната юрисдикция или контрол, да се осъществява по начин, който не би нанесъл щети на други държави и тяхната околна среда чрез замърсяване, и замърсяването, дължащо се на произшествия или на дейността, извършвана под тяхна юрисдикция и контрол, да не се разпространява извън границите на районите, където осъществяват суверенните си права в съответствие с тази конвенция.

3.   Мерките, които се вземат в съответствие с тази част, се отнасят за всички източници на замърсяване на морската среда. Тези мерки включват също така и мерките, насочени към свеждането до минимум на:

4.   Вземайки мерки за предотвратяването, намаляването или запазването под контрол замърсяването на морската среда, държавите се въздържат от неоправдана намеса в дейността, извършвана при упражняването на правата и изпълнението на задълженията от другите държави в съответствие с тази конвенция.

5.   Мерките, които се вземат съгласно тази част, включват мерките, необходими за защита и опазване на редки и неустойчиви екосистеми, а така също и на естествената среда на видовете риби и други форми на морски живот, запасите на които са на изчерпване или изложени на опасност.

Член 195

Задължение да не се пренасят вреди или опасност от замърсяване и да не се превръща един вид замърсяване в друг

При вземането на мерки за предотвратяването, намаляването и запазването под контрол замърсяването на морската среда държавите действат по такъв начин, че да не пренасят, пряко или косвено, вреди или опасност от замърсяване от един район в друг или да не превръщат един тип замърсяване в друг.

Член 196

Използване на технологии или въвеждане на чужди или нови видове организми

1.   Държавите вземат всички мерки, необходими за да предотвратят, намалят и контролират замърсяването на морската среда, дължащо се на такова използване на технологии под тяхна юрисдикция или контрол, или на преднамерено или случайно въвеждане на такива видове организми, които са чужди или нови за някоя конкретна част на морската среда и които могат да предизвикат в тази част значителни и вредни изменения.

2.   Този член не засяга прилагането на тази конвенция по отношение на предотвратяването, намаляването и запазването под контрол замърсяването на морската среда.

РАЗДЕЛ 2

СВЕТОВНО И РЕГИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 197

Сътрудничество на световна и регионална основа

Държавите си сътрудничат в световен мащаб и при необходимост - на регионална основа, непосредствено или чрез компетентни международни организации, при разработването и формулирането на международни норми, стандарти и препоръчвани практики и процедури, съвместими с тази конвенция, за защита и опазване на морската среда, имайки предвид характерните регионални особености.

Член 198

Известяване за предстоящи или нанесени щети

Ако дадена държава научи за случаи, когато морската среда е застрашена от предстоящи щети или когато ѝ са нанесени щети в резултат на замърсяване, тя незабавно съобщава за това на другите държави, които по нейно мнение могат да бъдат засегнати от тези щети, а така също и компетентните международни организации.

Член 199

Планове за извънредни мерки срещу замърсяването

В случаите, споменати в член 198, държавите от засегнатия от замърсяване район, в съответствие със своите възможности, и компетентните международни организации си сътрудничат в най-голяма степен при ликвидирането на последствията от замърсяването и предотвратяването или свеждането до минимум щетите от замърсяването. За тази цел държавите съвместно развиват и насърчават планове за извънредни мерки, за да ликвидират произшествията, водещи до замърсяване на морската среда.

Член 200

Проучвания, изследователски програми и обмяна на информация и данни

Държавите си сътрудничат непосредствено или чрез компетентните международни организации с цел да съдействат за проучванията, да поставят началото на научноизследователски програми и да поощряват обмена на получената информация и данни за замърсяването на морската среда. Те се стремят активно да участват в регионални и световни програми, имащи за цел получаването на необходимите знания за оценката на характера и степента на замърсяване, излагането на замърсяване, начините на разпространяване, риска от замърсяване и средствата за борба с него.

Член 201

Научни критерии за разработването на правила

Имайки предвид информацията и данните, получени в съответствие с член 200, държавите си сътрудничат, непосредствено или с посредничеството на компетентните международни организации при установяването на подходящи научни критерии за формулирането и разработването на норми, стандарти и препоръчвани правила и процедури за предотвратяването, намаляването и запазването под контрол на замърсяването на морската среда.

РАЗДЕЛ 3

ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ

Член 202

Научно-техническа помощ на развиващите се държави

Държавите непосредствено или с посредничеството на компетентни международни организации трябва да:

Член 203

Режим на предоставяне предимства на развиващите се държави

За предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда или за свеждане до минимум неговите последици международните организации предоставят преимущества на развиващите се държави при:

РАЗДЕЛ 4

МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Член 204

Мониторинг на риска и на последиците от замърсяването

1.   Държавите, съобразявайки се с правата на другите държави, се стремят, доколкото това е практически осъществимо, непосредствено или чрез компетентните международни организации, да осъществяват, използвайки признати научни методи, наблюдение, оценка и анализ на риска и последиците от замърсяването на морската среда.

2.   По-специално, държавите постоянно следят за последиците от всяка дейност, която са разрешили или с която се занимават, за да се определи възможно ли е такава дейност да причини замърсяване на морската среда.

Член 205

Публикуване на доклади

Държавите публикуват доклади за резултатите, постигнати в приложение на член 204, или предоставят през подходящи интервали такива доклади на компетентните международни организации, които трябва да предоставят на разположение на всички държави.

Член 206

Оценки на възможните последици от дейността

Когато държавите имат разумни основания да предполагат, че планираната дейност, осъществявана под тяхна юрисдикция или контрол, може да предизвика съществено замърсяване на морската среда или да доведе до значителни и вредни изменения в нея, те, доколкото това е практически осъществимо, правят оценка на възможните последици на такава дейност за морската среда и предават доклади за резултатите от тази оценка по реда, предвиден в член 205.

РАЗДЕЛ 5

МЕЖДУНАРОДНИ НОРМИ И НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ЗАПАЗВАНЕ ПОД КОНТРОЛ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА МОРСКАТА СРЕДА

Член 207

Замърсяване от намиращите се на сушата източници

1.   Държавите приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от намиращи се на сушата източници, включително от реките, естуариите, тръбопроводите и водоотводните съоръжения, имайки предвид приетите международни норми, стандарти и препоръчани практики и процедури.

2.   Държавите вземат и други мерки, които могат да се окажат необходими за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

3.   Държавите се стремят да съгласуват националната си политика на подходящо регионално ниво.

4.   Държавите, действайки особено чрез компетентните международни организации или дипломатически конференции, се стремят да установят световни и регионални норми, стандарти и препоръчвани практики и процедури за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от намиращи се на сушата източници, имайки предвид характерните регионални особености, икономическите възможности на развиващите се държави и изискванията на тяхното икономическо развитие.

5.   Законите, правилата и мерките, както и нормите, стандартите и препоръките за дейност и процедура, спомената в параграф 1, 2 и 4, включват и мерки, имащи за цел намаляването в максимално възможна степен изхвърлянето на токсични, вредни или отровни вещества, особено устойчивите вещества, в морската среда.

Член 208

Замърсяване в резултат на дейност на морското дъно, попадащо под националната юрисдикция

1.   Крайбрежните държави приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано или свързано с дейност на морското дъно, попадаща под тяхна юрисдикция, или от изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които са под тяхна юрисдикция, в съответствие с член 60 и 80.

2.   Държавите вземат и други мерки, които могат да се окажат необходими за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

3.   Тези закони, правила и мерки трябва да са не по-малко ефикасни от международните норми, стандарти и препоръчвани процедури и практики.

4.   Държавите се стремят да съгласуват националните си политики в това отношение на подходящо регионално ниво.

5.   Държавите, действайки особено чрез компетентни международни организации или дипломатически конференции, установяват световни и регионални норми, стандарти и препоръчвани процедури и практики, имащи за цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, посочено в параграф 1. Тези норми, стандарти и препоръчителни процедури и практики в зависимост от нуждите периодически се преразглеждат.

Член 209

Замърсяване, предизвикано от дейност в района

1.   За предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано от дейност в района, се установяват, съгласно разпоредбите на част XI, международни норми, правила и процедури. Тези норми, правила и процедури в зависимост от нуждите периодично се преразглеждат.

2.   Като се спазват съответните разпоредби на този раздел, държавите приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано от дейност в района, осъществявана от кораби, инсталации, съоръжения и други устройства, носещи тяхното знаме или регистрирани в тях, или експлоатирани под тяхно ръководство, в зависимост от обстоятелствата. Изискванията на тези закони и правила трябва да бъдат не по-малко ефикасни, отколкото международните норми, правила и процедури, посочени в параграф 1.

Член 210

Замърсяване чрез дъмпинг

1.   Държавите приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда в резултат на дъмпинг.

2.   Държавите вземат и други мерки, които могат да се окажат необходими за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

3.   Тези закони, правила и мерки осигуряват дъмпингът да не се осъществява без разрешението на компетентните власти на държавата.

4.   Държавите, действайки особено чрез компетентните международни организации или дипломатически конференции, се стремят да установят световни и регионални норми, стандарти и препоръчителни процедури и практики, имащи за цел предотвратяването, намаляването и запазването под контрол на това замърсяване.

5.   Не може да се осъществява дъмпинг в границите на териториалното море и изключителната икономическа зона или в континенталния шелф без изричното предварително съгласие на крайбрежната държава, която има право да разрешава, регулира и контролира такъв дъмпинг след надлежното обсъждане на този въпрос с другите държави, върху които този дъмпинг може да има отрицателни последици поради тяхното географско разположение.

6.   Националните закони, правила и мерки следва да имат не по-малка сила, отколкото световните норми и стандарти при предотвратяването, намаляването и запазването под контрол замърсяването на морската среда в резултат на дъмпинг.

Член 211

Замърсяване от плавателни съдове

1.   Държавите, действайки чрез компетентна международна организация или световна дипломатическа конференция, установяват международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от плавателни съдове и съдействат за приемането, по същия начин, където е уместно, на системата от плавателни пътища с цел свеждането до минимум на заплахата от аварии, които могат да предизвикат замърсяване на морската среда, включително и крайбрежието, и да засегнат по този начин свързаните с това интереси на крайбрежните държави. Тези норми и стандарти по същия начин, в зависимост от нуждите, периодично се преразглеждат.

2.   Държавите приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от плавателни съдове, плаващи под техен флаг или регистрирани в тях. Тези закони и правила следва да бъдат не по-малко ефикасни, отколкото общоприетите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция.

3.   Държавите, които установяват специални изисквания за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда като условие за влизането на чуждестранни плавателни съдове в техните пристанища или вътрешни води или за стоянка на котва на крайбрежните терминали, са длъжни по надлежен начин да известят тези изисквания и да ги съобщят на компетентната международна организация. В случаите, когато две или повече крайбрежни държави в стремежа си да съгласуват политиката си в тази област установяват такива изисквания в еднаква форма, в съобщенията се посочва кои държави участват в подобни съвместни договорености. Всяка държава изисква от капитана на плавателен съд, плаващ под нейно знаме или регистриран в нея, в случаите, когато корабът се намира в териториалното море на държава, участваща в тези съвместни договорености, да представя по молба на тази държава информация дали корабът се насочва към държава от същия район, страна в такива съвместни оперативни договорености, и ако е така, да посочва дали плавателният съд съблюдава установените от тази държава изисквания за влизане в пристанището. Разпоредбите на този член не препятстват за непрекъснатото осъществяване правото на плавателния съд на мирно преминаване или на прилагането на член 25, параграф 2.

4.   Крайбрежните държави в границите на териториалното си море, упражнявайки суверенитета си, могат да приемат закони и правила с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от чуждестранни плавателни съдове, включително и плавателните съдове, осъществяващи правото си на мирно преминаване. Тези закони и правила, в съответствие с раздел 3, част II, не трябва да препятстват мирното преминаване на чуждестранните плавателни съдове.

5.   За обезпечаване изпълнението на предвиденото в раздел 6, крайбрежните държави могат да приемат по отношение на изключителната си икономическа зона закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от плавателни съдове, които да са в съответствие с общоприетите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция, и поставящи в действие такива норми и стандарти.

7.   В международните норми и стандарти, споменати в този член, се включват inter alia и нормите и стандартите, отнасящи се до спешното известяване на крайбрежните държави, чието крайбрежие или свързаните с това интереси могат да бъдат засегнати от произшествия, включително и морските аварии, предизвикващи изхвърляне или вероятност за изхвърляне.

Член 212

Замърсяване от атмосферата или чрез нея

1.   Държавите в границите на въздушното пространство, намиращо се под техен суверенитет или по отношение на съдовете, плаващи под тяхно знаме, или летателните апарати, регистрирани в тях, приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от атмосферата или чрез нея, вземайки под внимание международно приетите норми, стандарти и препоръчителни практики и процедури и безопасността на въздухоплаването.

2.   Държавите вземат и други мерки, които може да се окажат необходими за предотвратяването, ограничаването и запазването под контрол на такова замърсяване.

3.   Държавите, действайки особено чрез компетентните международни организации или дипломатическа конференция, се стремят да установят световни и регионални норми, стандарти и препоръчителни практики и процедури с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

РАЗДЕЛ 6

ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Член 213

Обезпечаване на изпълнението по отношение на разположени на сушата източници на замърсяване

Държавите обезпечават изпълнението на своите закони и правила, приети в съответствие с член 207, и приемат закони и правила и други необходими мерки за осъществяване на приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентни международни организации или дипломатическа конференция за опазване на морската среда от замърсяване от намиращи се на сушата източници с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

Член 214

Обезпечаване на изпълнението по отношение на замърсяването, предизвикано от дейност на морското дъно

Държавите обезпечават изпълнението на своите закони и правила, приети в съответствие с член 208, и приемат закони и правила и други необходими мерки за осъществяването на приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентните международни организации или дипломатическа конференция с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано от дейност на морското дъно, попадащо под тяхна юрисдикция, или от изкуствените острови, инсталации и съоръжения, намиращи се под тяхна юрисдикция, в съответствие с член 60 и 80.

Член 215

Обезпечаването на изпълнението по отношение на замърсяването, предизвикано от дейност в района

Обезпечаването на изпълнението на международните норми, стандарти и практики, установени с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано от дейност в района, в съответствие с част XI се регулира от разпоредбите на тази част.

Член 216

Обезпечаване на изпълнението по отношение дъмпинга

1.   Изпълнението на законите и правилата, приети в съответствие с тази конвенция, и приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентни международни организации или дипломатическа конференция с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда в резултат на дъмпинг, се осигурява:

2.   Този член не налага на никоя държава задължението да възбужда дело, когато такова дело вече е започнато от друга държава в съответствие с този член.

Член 217

Обезпечаване на изпълнението от държавите на знамето

1.   Държавите обезпечават спазването на приложимите международни норми и стандарти, установени чрез компетентни международни организации или обща дипломатическа конференция, както и на своите закони и правила, приети в съответствие с тази конвенция от плавателните съдове, плаващи под тяхно знаме или регистрирани в тях, за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от плавателни съдове, а така също приемат закони, правила и други необходими мерки за тяхното прилагане. Държавите на знамето вземат мерки за обезпечаване ефективното изпълнение на тези норми, стандарти, закони и правила независимо от мястото на извършване на престъплението.

2.   Държавите по-специално вземат подходящи мерки за осигуряване на положението, при което на плавателните съдове, плаващи под тяхно знаме или регистрирани в тях, да се забранява плаване дотогава, докато те не бъдат в състояние да отплуват, съблюдавайки изискванията на посочените в параграф 1 международни норми и стандарти, включително и изискванията по отношение на проектирането, конструкцията, оборудването и комплектоването на плавателния съд.

3.   Държавите обезпечават плавателните съдове, плаващи под тяхно знаме или регистрирани в тях, да имат на борда свидетелствата, изисквани от международните норми и стандарти, посочени в параграф 1, и издадени в съответствие с тези норми и стандарти. Държавите на знамето осигуряват периодически преглед на плавателните си съдове, за да се провери в съответствие ли са свидетелствата с фактическото състояние на плавателните съдове. Тези свидетелства се приемат от други държави като документи за състоянието на плавателните съдове и се разглеждат като документи, имащи същата сила, както и издаваните от тях свидетелства, освен ако има явни основания да се смята, че състоянието на плавателните съдове в значителна степен не съответства на данните, посочени в тези свидетелства.

4.   Ако плавателният съд нарушава нормите и стандартите, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция, държавата на знамето, без да накърнява членове 218, 220 и 228, взема мерки за незабавно разследване и, когато е уместно, завежда дело за предполагаемото нарушение, независимо от мястото на извършване на нарушението или от това къде в резултат на нарушението е станало или е открито замърсяване.

5.   При разследването на нарушението държавата на знамето може да иска съдействие от всяка друга държава, сътрудничеството на която може да се окаже полезно за изясняване на обстоятелствата на делото. Държавите полагат усилия да удовлетворят молбата на държавата на знамето.

6.   Държавите въз основа на писмена молба на държава извършват разследване на предполагаемо нарушение, извършено от плавателни съдове под тяхно знаме. Ако държавата на знамето се убеди, че разполага с достатъчно доказателствен материал за започване на съдебно преследване по отношение на предполагаемото нарушение, то тя незабавно възбужда такова преследване в съответствие със законите си.

7.   Държавата на знамето незабавно информира запитващата държава и компетентната международна организация за предприетите действия и за техните резултати. До тази информация следва да имат достъп всички държави.

8.   Наказанията, предвидени в законите и правилата на държавата на знамето по отношение на нейни плавателни съдове, следва да бъдат достатъчно строги с цел предотвратяване на нарушенията, независимо от мястото на извършване на нарушенията.

Член 218

Обезпечаване на изпълнението от държавата на пристанището

1.   Ако плавателният съд се намира доброволно в едно от пристанищата или до един от крайбрежните терминали на някоя държава, то тази държава може да предприеме разследване и когато това е оправдано с доказателствен материал, да възбуди съдебно преследване по отношение на всяко изхвърляне от този плавателен съд, станало извън границите на вътрешните води, териториалното море или изключителната икономическа зона на тази държава, и което е в нарушение на приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция.

2.   Само ако е подадена молба от държавата, в чиито вътрешни води, териториално море или изключителна икономическа зона е извършено нарушение, свързано с изхвърляне в тези води, както и от държавата на знамето или от държавата, която е понесла щети или е подложена на опасност в резултат на нарушението, свързано с изхвърлянето, може да се възбуди съдебно преследване, в съответствие с параграф 1, по отношение на това нарушение, или когато това нарушение е предизвикало или заплашва да предизвика замърсяване на вътрешните води, териториалното море или изключителната икономическа зона на възбуждащата съдебното преследване държава.

3.   Когато плавателният съд се намира доброволно в пристанището или до крайбрежния терминал на някоя държава, то тази държава изпълнява, доколкото това е практически осъществимо, молбата на всяка държава за разследване на нарушение за изхвърляне, посочено в параграф 1, което, както може да се предположи, се е случило, е било причинено или е имало опасност да се случи във вътрешните води, териториалното море или изключителната икономическа зона на молещата държава. По същия начин, доколкото е възможно, той ще спазва искането на държавата на знамето за разследване на такова нарушение, независимо от това къде то се е случило.

4.   Протоколите на разследването, извършено от държавата на пристанището в съответствие с този член, се предават на държавата на знамето или крайбрежната държава по тяхна молба. Всяко дело, заведено от държавата на пристанището, на основата на това разследване може, при условие че се спазват разпоредбите на раздел 7, да бъде спряно по молба на крайбрежната държава, ако нарушението е било извършено във вътрешните води, териториалното море или изключителната икономическа зона на тази държава, и доказателствените материали и протоколи, а така също всеки залог, оставен на властите на държавата на пристанището, се предават на крайбрежната държава. Такова предаване прекъсва продължаването на преследването в държавата на пристанището.

Член 219

Мерки за избягване на замърсяване, отнасящи се до годността на плавателните съдове за плаване

Имайки предвид разпоредбите на раздел 7, държавите, които са установили въз основа на искане или по собствена инициатива, че плавателният съд, намиращ се в тяхно пристанище или до крайбрежен терминал, нарушава съответните международни норми и стандарти, отнасящи се до годността на плавателните съдове за плаване, и по този начин създават опасност за нанасяне на щети на морската среда, доколкото е практически осъществимо, предприемат административни мерки за предотвратяване на излизането на този плавателен съд в море. Тези държави могат да разрешат на този плавателен съд да премине до най-близкия подходящ кораборемонтен док и след отстраняване на причините за нарушението незабавно се разрешава на плавателния съд да продължи по маршрута си.

Член 220

Обезпечаване на изпълнението от крайбрежните държави

1.   Когато даден плавателен съд доброволно се намира в пристанище или на крайбрежен терминал на дадена държава, то тази държава може, спазвайки разпоредбите на раздел 7, да заведе дело по отношение на всяко нарушение на приетите от нея в съответствие с тази конвенция закони и правила или приложимите международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от плавателните съдове, ако това нарушение е извършено в териториалното море или изключителната икономическа зона на тази държава.

2.   Ако съществуват явни основания да се смята, че плавателният съд, плаващ в териториалното море на дадена държава, по време на прехода е нарушил приетите от нея в съответствие с тази конвенция закони и правила на тази държава или приложимите международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от кораби, тази държава може, без да накърнява прилагането на съответните разпоредби на раздел 3, част II, да направи фактическа инспекция на плавателния съд за установяване на това нарушение и може, когато това е оправдано с доказателствен материал, да заведе дело, включително и да задържи плавателния съд, в съответствие със своите закони и съблюдавайки разпоредбите на раздел 7.

3.   Ако има явни основания да се смята, че плавателният съд, извършващ плаване в териториалното море или изключителната икономическа зона на дадена държава, е нарушил в изключителната икономическа зона приложимите международни норми и стандарти или приетите от нея закони и правила в съответствие с тези международни норми и стандарти и които осигуряват тяхното осъществяване, то тази държава може да изиска от този плавателен съд информация относно наименованието на плавателния съд и пристанището, където е регистриран, относно последното и следващо пристанище, където ще влезне, както и друга имаща отношение към делото информация, необходима за установяването дали е било извършено нарушение.

4.   Държавите на знамето приемат закони, правила и други мерки техните кораби да се подчиняват на изискванията за предоставяне на информация в съответствие с параграф 3.

5.   Ако има явни основания да се смята, че плавателният съд, извършващ плаване в изключителната икономическа зона или в териториалното море на дадена държава, е извършил нарушение, упоменато в параграф 3, водещо до голямо изхвърляне, предизвикващо значително замърсяване или опасност от значително замърсяване на морската среда, тази държава може да предприеме фактическа инспекция на плавателния съд за изясняване на въпросите, свързани с това нарушение, ако плавателният съд отказва да предостави информация или ако съзнателно е предоставена информация, която противоречи на факти, и такава инспекция е оправдана от обстоятелствата по случая.

6.   Ако има явни обективни доказателства, че плавателният съд, извършващ плаване в изключителната икономическа зона или териториалното море на дадена държава, е извършил в изключителната икономическа зона нарушение, упоменато в параграф 3, довело до изхвърляне, което е причинило или заплашва да причини тежки щети на крайбрежието, на свързаните с това интереси на крайбрежната държава или на ресурсите на нейното териториално море или изключителна икономическа зона, то тази държава може, спазвайки разпоредбите на раздел 7 и при условие че това е придружено с доказателствен материал, да заведе дело, включително и да разпореди задържане на плавателния съд, в съответствие със своите закони.

7.   Независимо от разпоредбите на параграф 6, в случаите, когато подходящи процедури са били предприети или чрез компетентна международна организация, или по друг взаимно приемлив начин, въз основа на които се поема задължение за залог чрез бон или друга подходяща финансова гаранция е била обезпечена, крайбрежната държава, ако е обвързана с такива правила, разрешава на плавателния съд да продължи своя курс.

8.   Разпоредбите на параграфи 3, 4, 5, 6 и 7 съответно се прилагат по отношение на националните закони и правила, приети в съответствие с член 211, параграф 6.

Член 221

Мерки за избягване на замърсяване, станало в резултат на морски аварии

1.   В съответствие с международното право, както обичайно, така и договорно, нищо в тази част не нарушава правото на държавата да приема мерки и обезпечава изпълнението им отвъд границите на териториалното море, които съответстват на фактическите и евентуалните щети, за защита на крайбрежието си или на свързаните с това интереси, включително риболова, от замърсяване или заплаха от замърсяване, които, разумно предполагайки, могат да доведат до сериозни и опасни последици.

2.   За целите на този член „морска авария“ означава сблъскване на плавателни съдове, засядане на плитчини, друг морски инцидент или друго произшествие на борда на плавателния съд или извън него, довело до материални щети или до неизбежна заплаха от нанасяне на материални щети на плавателния съд или на товара.

Член 222

Обезпечаване на изпълнението по отношение на замърсяване от атмосферата или посредством нея

Държавите обезпечават изпълнението на законите и правилата, приети от тях в съответствие с член 212, параграф 1 и с другите разпоредби на тази конвенция, във въздушното пространство, намиращо се под техен суверенитет, или по отношение на плавателните съдове или летателните апарати под тяхно знаме или регистрирани в тях, а така също приемат необходимите закони и правила и други мерки за осъществяване на установените посредством компетентните международни организации или дипломатическа конференция приложими международни норми и стандарти за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването на морската среда от атмосферата или чрез нея в съответствие с всички съответни международни норми и стандарти относно безопасността на въздухоплаването.

РАЗДЕЛ 7

ГАРАНЦИИ

Член 223

Мерки за улесняване на съдебната процедура

При разглеждане на дело, заведено в съответствие с тази част, държавите могат да вземат мерки за улесняване разпита на свидетелите и приемането на доказателства, предоставяни от властите на друга държава или от компетентна международна организация, а така също улесняват участието в това разглеждане на официални представители на компетентната международна организация, на държавата на знамето или на всяка държава, засегната от замърсяването в резултат на това нарушение. Официалните представители, участващи в това разглеждане, имат правата и задълженията, които се предвиждат от националните закони и правила или от международното право.

Член 224

Упражняване на правомощия за обезпечаване на решения

Правомощията, предвидени в тази част, за обезпечаване изпълнението по отношение на чуждестранните плавателни съдове могат да се осъществяват само от официални лица или от военни кораби, военни въздухоплавателни средства или от други съдове и въздухоплавателни средства, които имат ясни опознавателни знаци, позволяващи да се определят като извършващи правителствена служба и оправомощени за тези цели.

Член 225

Задължение да се избегнат отрицателните последици при упражняването на правомощията за обезпечаване на изпълнението

При упражняване на правомощията съгласно тази конвенция срещу чуждестранни плавателни съдове държавите не трябва да поставят под заплаха безопасността на корабоплаването, да подлагат плавателния съд на някакъв друг риск или да го отвеждат в несигурни пристанища, или да го поставят на опасни места за хвърляне на котва, или да подлагат морската среда на безразсъден риск.

Член 226

Разследване на чуждестранни плавателни съдове

2.   Държавите си сътрудничат при разработването на процедурни правила за избягване ненужните фактически инспекции на плавателните съдове в море.

Член 227

Недопускане на дискриминация по отношение на чуждестранните плавателни съдове

При упражняването на правата и изпълнението на задълженията си в съответствие с тази част държавите не допускат никаква дискриминация по отношение на плавателните съдове на която и да е държава.

Член 228

Преустановяване и ограничаване на съдебното преследване

1.   Съдебното преследване за налагане санкции за нарушение на приложимите закони и правила или международни норми и стандарти относно предотвратяването, ограничаването и контрола върху замърсяването от плавателни съдове, извършено от чуждестранен плавателен съд отвъд границите на териториалното море на държавата, започнала съдебното преследване, се преустановява, ако самата държава на знамето започне съдебно преследване с цел да наложи санкции въз основа на съответното обвинение, шест месеца след първото започване на съдебното преследване, с изключение на случаите, когато това преследване е свързано с нанесени тежки щети на крайбрежната държава или когато държавата на знамето е пренебрегвала задълженията си за ефективно осигуряване прилагането на международните норми и стандарти относно нарушенията, извършени от неговите плавателни съдове. Държавата на знамето, отправяща искането за преустановяване на съдебното преследване в съответствие с разпоредбите на този член, по надлежен начин предоставя на разположение на държавата, възбудила делото, пълно досие по това дело и протоколите по неговото разглеждане. С издаване на решение по делото от страна на държавата на знамето съдебното преследване се прекратява. След заплащане на разходите по делото всеки залог или друга финансова гаранция, внесена във връзка с преустановяването на съдебното преследване, се възстановяват от крайбрежната държава.

2.   С изтичането на тригодишен срок от датата на извършването на нарушението не може да бъде започнато съдебно преследване за налагане санкции на чуждестранни плавателни съдове, както и не могат да бъдат започнати такива съдебни преследвания от никоя държава, ако същите вече са започнати от други държави, при условие че се спазват разпоредбите, установени в параграф 1.

3.   Разпоредбите на този член не нарушават правото на държавата на знамето да взема всякакви мерки, включително и започване на съдебно преследване за налагане на санкции съгласно законите си, независимо от съдебното преследване, започнато по-рано от друга държава.

Член 229

Възбуждане на гражданско дело

Нищо в тази конвенция не препятства възбуждането на гражданско дело по всеки иск за вреди и загуби, нанесени в резултат от замърсяването на морската среда.

Член 230

Парични санкции и спазване признатите права на обвиняемия

1.   За нарушения на националните закони и правила или на приложимите международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, извършени от чуждестранни плавателни съдове отвъд границите на териториалното море, могат да се налагат само парични санкции.

2.   За нарушения на националните закони и правила или на приложимите международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, извършено от чуждестранни плавателни съдове в териториално море, могат да се налагат само парични санкции, с изключение на случаите на умишлено и сериозно замърсяване в териториалното море.

3.   По време на съдебно преследване по такива нарушения, извършени от чуждестранен плавателен съд, в резултат на което може да се наложи глоба, се спазват правата на обвиняемия.

Член 231

Уведомяване държавата на знамето и другите заинтересовани държави

Държавите незабавно уведомяват държавата на знамето и всяка друга заинтересована държава за всички мерки, взети в съответствие с раздел 6 срещу чуждестранни плавателни съдове, и предоставя на държавата на знамето всички официални съобщения относно тези мерки. За нарушенията, извършени в териториално море обаче, тези задължения на крайбрежните държави се прилагат само по отношение на мерките, взети при разглеждане на делото. Консулските длъжностни лица или дипломатическите представители и когато е възможно, морските власти на държавата на знамето, незабавно информират за всички такива мерки.

Член 232

Отговорност на държавата за мерките, взети за обезпечаване на изпълнението

Държавите носят отговорност за щетите и загубите, които могат да им се вменят и произтичат от мерките, взети в съответствие с раздел 6, когато тези мерки са незаконни или излизат извън рамките на разумно необходимите с оглед на наличната информация. Държавите осигуряват възможност техните съдилища да бъдат сезирани с искове за възстановяване на такива загуби или щети.

Член 233

Гаранции по отношение на проливите, използвани за международно корабоплаване

Нищо в раздели 5, 6 и 7 не засяга правния режим на проливите, използвани за международно корабоплаване. Но ако чуждестранният плавателен съд, освен плавателните съдове, посочени в раздел 10, е нарушил законите и правилата, посочени в член 42, параграф 1, букви а) и б), и това нарушение е причинило или заплашва да причини тежки щети на морската среда на проливите, държавите, които граничат с проливите, могат да вземат съответните мерки за обезпечаване изпълнението и в този случай спазват mutatis mutandis разпоредбите на този раздел.

РАЗДЕЛ 8

РАЙОНИ, ПОКРИТИ С ЛЕД

Член 234

Райони, покрити с лед

Крайбрежните държави имат право да приемат и осигуряват спазването на недискриминационни закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от плавателни съдове в районите, покрити с лед в границите на изключителната икономическа зона, където особено тежките климатични условия и наличието на ледове, покриващи тези райони през по-голямата част на годината, препятстват или сериозно заплашват корабоплаването, а замърсяването на морската среда може да нанесе тежки щети на екологическото равновесие или необратимо да го наруши. На основата на най-достоверните научни данни, с които се разполага, в тези закони и правила се вземат предвид в нужната степен изискванията на корабоплаването и опазването на морската среда.

РАЗДЕЛ 9

ОТГОВОРНОСТ

Член 235

Отговорност

1.   Държавите носят отговорност за изпълнение на своите международни задължения относно защитата и опазването на морската среда. Те носят отговорност съгласно международното право.

2.   Държавите обезпечават, щото правните им системи да дават възможност да се разполага със средства за бързото и адекватно възмездяване или друго компенсиране на щети, причинени от замърсяването на морската среда от физически или юридически лица, намиращи се под тяхна юрисдикция.

3.   С цел да се осигури бързото и адекватно възмездяване по отношение на всички щети, причинени от замърсяването на морската среда, държавите си сътрудничат при прилагането на съществуващото международно право, и за по-нататъшното развитие на международното право относно отговорността за оценката и възмездяването на щети, и за уреждането на свързаните с това спорове, а също така, когато това е уместно, за разработването на критерии и процедура за изплащане на адекватната компенсация, предвиждащи например задължителна застраховка или компенсационни фондове.

РАЗДЕЛ 10

СУВЕРЕНЕН ИМУНИТЕТ

Член 236

Суверенен имунитет

Разпоредбите на тази конвенция относно защитата и опазването на морската среда не се прилагат по отношение на военните кораби, военно-спомагателните съдове, нито другите плавателни съдове или въздухоплавателните средства, които са собственост на или се управляват от дадена държава и в дадения момент са само на държавна нетърговска служба. Всяка държава обаче, приемайки подходящите мерки, ненарушаващи действията на такива съдове или въздухоплавателни средства, които са нейна собственост или се управляват от нея, както и способността им да извършват такива действия, осигурява действията на такива съдове или въздухоплавателни средства да бъдат, доколкото това е разумно и възможно, съвместими с тази конвенция.

РАЗДЕЛ 11

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО СИЛАТА НА ДРУГИ КОНВЕНЦИИ ОТНОСНО ЗАЩИТАТА И ОПАЗВАНЕТО НА МОРСКАТА СРЕДА

Член 237

Задължения, произтичащи от други конвенции относно защитата и опазването на морската среда

1.   Разпоредбите на тази част не нарушават конкретните задължения, поети от държавата по силата на специални конвенции и споразумения, сключени по-рано, които се отнасят до защитата и опазването на морската среда, и споразуменията, които могат да бъдат сключени, като се развиват основните принципи, установени в тази конвенция.

2.   Конкретните задължения, поети от държавите по силата на специални конвенции, които се отнасят до защитата и опазването на морската среда, се осъществяват по начин, съвместим с основните принципи и цели на тази конвенция.

ЧАСТ XIII

МОРСКИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 238

Право да се провеждат морски научни изследвания

Всички държави, независимо от географското им положение, както и компетентните международни организации имат право да провеждат морски научни изследвания, при условие че се спазват правата и задълженията на другите държави, съгласно тази конвенция.

Член 239

Насърчаване на морските научни изследвания

Държавите и компетентните международни организации насърчават и улесняват развитието и провеждането на морските научни изследвания съгласно тази конвенция.

Член 240

Общи принципи за провеждането на морски научни изследвания

При провеждането на морски научни изследвания се прилагат следните принципи:

Член 241

Непризнаване на морската научноизследователска дейност като правна основа за предявяване на претенции

Морската научноизследователска дейност не може да представлява правно основание за предявяването на каквито и да е претенции към която и да е част от морската среда или от нейните ресурси.

РАЗДЕЛ 2

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 242

Насърчаване на международното сътрудничество

1.   Държавите и компетентните международни организации насърчават в съответствие с принципите за зачитане на суверенитета и юрисдикцията и въз основа на взаимната изгода, международното сътрудничество при провеждането на морски научни изследвания за мирни цели.

2.   В този контекст, като се спазват правата и задълженията на държавите по силата на тази конвенция, дадена държава, прилагайки тази част, предоставя, според обстоятелствата, на другите държави разумна възможност да получат от нея или в сътрудничество с нея, информация, необходима, за да се предотвратят или да се осъществи контрол върху щетите, нанесени на здравето или безопасността на дадени лица или на морската среда.

Член 243

Създаване на благоприятни условия

Държавите и компетентните международни организации си сътрудничат, като сключват двустранни и многостранни споразумения за създаването на благоприятни условия за провеждане на морски научни изследвания в морската среда и за обединяването на усилията на учените при изучаването на същността на явленията и процесите в морската среда и връзката помежду им.

Член 244

Публикуване и разпространяване на информация и знания

1.   Държавите и компетентните международни организации, съгласно тази конвенция, предоставят, като публикуват и разпространяват по подходящи канали информация за предвидени основни програми и техните цели, както и знания, натрупани в резултат на морските научни изследвания.

2.   За тази цел държавите както самостоятелно, така и в сътрудничество с други държави и с компетентните международни организации активно насърчават потока от научни данни и информация и предаването на знания, натрупани в резултат на морските научни изследвания, особено на развиващите се държави, както и укрепването на способността на развиващите се държави самостоятелно да провеждат морски научни изследвания, като съответно осъществяват програма за осигуряване на подходящо образование и обучение на техния научен и технически персонал.

РАЗДЕЛ 3

ПРОВЕЖДАНЕ И НАСЪРЧАВАНЕ НА МОРСКИТЕ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Член 245

Морски научни изследвания в териториалното море

Крайбрежните държави, упражнявайки своя суверенитет, имат изключителното право да регулират, разрешават и провеждат морски научни изследвания в своето териториално море. Морските научни изследвания в него се провеждат само с изричното съгласие на крайбрежната държава и съгласно условията, поставени от нея.

Член 246

Морски научни изследвания в изключителната икономическа зона и върху континенталния шелф

1.   Крайбрежните държави, упражнявайки своята юрисдикция, имат правото да регулират, разрешават и провеждат морски научни изследвания в своята икономическа зона и върху своя континентален шелф съгласно съответните разпоредби на тази конвенция.

2.   Морски научни изследвания в изключителната икономическа зона и върху континенталния шелф се провеждат със съгласието на крайбрежната държава.

3.   Крайбрежните държави при нормални обстоятелства дават своето съгласие за осъществяването на проекти за морски научни изследвания на други държави или компетентни международни организации в тяхната изключителна икономическа зона или върху континенталния им шелф съгласно тази конвенция изключително за мирни цели и за да се увеличават научните знания по въпросите на морската среда за благото на цялото човечество. За тази цел крайбрежните държави установяват норми и процедури, осигуряващи даването на такова съгласие без забавяне и непозволяващи неоправдания отказ то да бъде дадено.

4.   За целите на приложението на параграф 3 нормални обстоятелства могат да съществуват въпреки отсъствието на дипломатически отношения между крайбрежната държава и държавата, провеждаща изследванията.

5.   Крайбрежните държави могат обаче по свое усмотрение да откажат да дадат съгласие за провеждането на морско научно изследване от друга държава или компетентна международна организация в икономическата зона или върху континенталния шелф на крайбрежната държава ако проектът:

6.   Въпреки разпоредбите на параграф 5 крайбрежните държави не могат по свое усмотрение да откажат да дадат съгласието си по силата на буква „а“ на тази точка относно проект за морско научно изследване, който да се осъществи съгласно разпоредбите на тази част върху континенталния шелф отвъд 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, извън онези специфични райони, които крайбрежните държави могат по всяко време публично да обявят за райони, в които се провежда или в разумен период от време ще се проведат експлоатационни или детайлизирани промишленопроучвателни операции. Крайбрежните държави разумно уведомяват за определянето на такива райони и за всички промени по тяхно отношение, но не са задължени да дават подробности за операциите в тях.

7.   Разпоредбите на параграф 6 не нарушават правата на крайбрежните държави върху континенталния шелф, установени в член 77.

8.   Морската научноизследователска дейност, за която се говори в този член не трябва да създава неоправдани препятствия за дейността на крайбрежната държава, осъществявана при упражняване на нейните суверенни права и юрисдикция, предвидени в тази Конвенция.

Член 247

Морски научноизследователски проекти, предприети от или под егидата на международни организации

Крайбрежната държава, която е член на или има двустранно споразумение с международна организация и в чиято изключителна икономическа зона или върху чийто континентален шелф тази организация иска да осъществи морски научноизследователски проект, непосредствено или под нейната егида, се разглежда като дала разрешение за осъществяването на проекта съгласно съгласуваните спецификации, ако тази държава одобри подробния проект, когато решението за осъществяването на проекта е взето от организацията или когато желае да участва в него и не е направила никакви възражения в период от 4 месеца, след като организацията е уведомила крайбрежната държава за проекта.

Член 248

Задължение да се предоставя информация на крайбрежната държава

Държавите и компетентните международни организации, които възнамеряват да предприемат морски научни изследвания в изключителната икономическа зона или върху континенталния шелф на дадена крайбрежна държава, ѝ предоставят не по-малко от 6 месеца преди предполагаемата дата на започването на морския научноизследователски проект пълното описание на:

Член 249

Задължение да се спазват определени условия

1.   Държавите и компетентните международни организации, предприемайки морски научни изследвания в изключителната икономическа зона или върху континенталния шелф на крайбрежната държава, спазват следните условия:

2.   Този член не нарушава условията, установени от законите и правилата на крайбрежната държава, що се отнася до упражняването по нейно усмотрение на дискреционното ѝ правомощие да дава или не съгласие, в съответствие с член 246, параграф 5, които изискват предварително споразумение за предоставяне на международната общност онези резултати от изследователски проект, които имат непосредствено значение за промишленото проучване и експлоатацията на природните ресурси.

Член 250

Информация относно морските научно-изследователски проекти

Информацията относно морските научноизследователски проекти се предава по подходящи официални канали, ако няма друго споразумение.

Член 251

Общи критерии и ръководни принципи

Държавите се стремят да насърчават чрез компетентните международни организации установяването на общи критерии и ръководни принципи, за да подпомогнат държавите при определянето на характера и последиците на морските научни изследвания.

Член 252

Мълчаливо съгласие

Държавите или компетентните международни организации могат да започнат осъществяването на морски научноизследователски проекти в срок от 6 месеца от датата, на която информацията, която се изисква по силата на член 248, е предадена на крайбрежната държава, ако в течение на 4 месеца от получаването на съобщението, съдържащо такава информация, крайбрежната държава не информира държавата или организацията, провеждаща изследването, че:

Член 253

Преустановяване и прекратяване на морска научноизследователска дейност

1.   Крайбрежната държава има право да изисква преустановяването на всяка вече започната морска научноизследователска дейност в нейната изключителна икономическа зона или върху нейния континентален шелф, ако:

2.   Крайбрежната държава има право да изисква прекратяването на всяка морска научноизследователска дейност в случай, че не се спазват разпоредбите на член 248, което води до значително изменение на изследователския проект или на изследователската дейност.

3.   Крайбрежната държава може също така да поиска прекратяването на морската научноизследователска дейност, ако всяка от ситуациите, описани в параграф 1, не е била поправена в разумен период от време.

4.   След като бъдат уведомени от крайбрежната държава за нейното решение да изиска преустановяване или прекратяване, държавите или компетентните международни организации, на които е било разрешено да провеждат морска научноизследователска дейност, прекратяват изследователската дейност, за която се съобщава в уведомлението.

5.   Разпореждането за преустановяване или прекратяване по силата на параграф 1 се отменя от крайбрежната държава и се разрешава продължаването на морската научноизследователска дейност, щом като държавата или компетентната международна организация, извършваща изследването, изпълни условията, изисквани в членове 248 и 249.

Член 254

Права на съседните държави без излаз на море и на съседните държави с неблагоприятно географско положение

1.   Държавите и компетентните международни организации, представили на крайбрежната държава проекта за морско научно изследване, посочен в член 249, параграф 3, уведомяват съседните държави без излаз на море и съседните държави с неблагоприятно географско положение за предполагаемия изследователски проект и съобщават за това на крайбрежната държава.

2.   След като заинтересованата крайбрежна държава даде съгласието си за провеждане на предполагаемия морски научноизследователски проект съгласно член 246 и другите съответни разпоредби на тази конвенция, държавите и компетентните международни организации, предприемащи този проект, предоставят на съседните държави без излаз на море и съседните държави с неблагоприятно географско положение, по тяхно искане, съответната информация, посочена в член 248 и член 249, параграф 1, буква е).

3.   На съседните държави без излаз на море и държави с неблагоприятно географско положение, за които се говори по-горе, се предоставя, по тяхно искане, възможност да участват, където това е възможно, в предполагаемия морски научноизследователски проект с квалифицирани експерти, назначавани от тях, и срещу които крайбрежната държава не е направила възражение, съгласно условията, договорени в проекта, между заинтересованата крайбрежна държава и държавата или компетентната международна организация, която провежда морското научно изследване в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

4.   Държавите и компетентните международни организации, посочени в параграф 1, предоставят на горепосочените държави без излаз на море и държави с неблагоприятно географско положение по тяхно искане информацията и помощта, посочени в член 249, параграф 1 буква г), като се спазват разпоредбите на член 249, параграф 2.

Член 255

Мерки за улесняване на морските научни изследвания и за подпомагане на научноизследователските плавателни съдове

Държавите се стремят да приемат разумни норми, правила и процедури, за да насърчават и улесняват морските научни изследвания, провеждани съгласно тази конвенция отвъд тяхното териториално море, и ако това е необходимо, да облекчават достъпа на морските научноизследователски съдове, спазващи съответните разпоредби на тази част, до техните заливи, при условие че се спазват разпоредбите на техните закони и правила, и да подпомагат тези плавателни съдове.

Член 256

Морски научни изследвания в района

Всички държави независимо от тяхното географско положение и компетентните международни организации имат правото съгласно разпоредбите на част XI да провеждат морски научни изследвания в района.

Член 257

Морски научни изследвания във водния стълб отвъд изключителната икономическа зона

Всички държави независимо от тяхното географско положение и компетентните международни организации имат право съгласно тази конвенция, да провеждат морски научни изследвания във водния стълб отвъд пределите на изключителната икономическа зона.

РАЗДЕЛ 4

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ И НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБОРУДВАНЕ В МОРСКАТА СРЕДА

Член 258

Разполагане и използване

Разполагането и използването на научноизследователските съоръжения и научноизследователското оборудване от какъвто и да е тип в морската среда се извършва, като се спазват същите условия, които се предписват от тази конвенция за провеждането на морски научни изследвания във всеки подобен район.

Член 259

Правен статут

Съоръженията и оборудването, за които се говори в този раздел, нямат статута на острови. Те нямат собствено териториално море и тяхното наличие не влияе върху делимитацията на териториалното море, изключителната икономическа зона или континенталния шелф.

Член 260

Зони за безопасност

Съгласно съответните разпоредби на тази конвенция около научноизследователските съоръжения могат да бъдат създавани зони за безопасност, ненадхвърлящи разстоянието от 500 метра. Всички държави съблюдават спазването на тези зони за безопасност от техните плавателни съдове.

Член 261

Несъздаване на препятствия по корабоплавателните пътища

Разполагането и използването на научноизследователски съоръжения от какъвто и да е тип не трябва да създават препятствия за корабоплаването по установен морски път.

Член 262

Опознавателни знаци и предупредителни сигнали

Съоръженията и оборудването, за което става дума в този раздел, трябва да имат опознавателни знаци, посочващи държавата на регистриране или международната организация, на която те принадлежат, и да носят адекватни, съгласувани по международен начин, предупредителни сигнали, осигуряващи безопасността по море и безопасността на въздухоплаването, като се вземат предвид правилата и стандартите, установени от компетентните международни организации.

РАЗДЕЛ 5

ОТГОВОРНОСТ

Член 263

Отговорност

1.   Държавите и компетентните международни организации носят отговорност за обезпечаване на изискването провежданите от тях или от тяхно име научни изследвания да се извършват съгласно тази конвенция.

2.   Държавите и компетентните международни организации носят отговорност за мерките, взети от тях в противоречие с тази конвенция по отношение на морските научни изследвания, провеждани от други държави, техните физически или юридически лица, или от компетентните международни организации и обезпечават компенсации за щетите, причинени при прилагането на такива мерки.

3.   Държавите и компетентните международни организации носят отговорност в съответствие с член 235 за щети, причинени от замърсяване на морската среда, възникнало в резултат на морски научни изследвания, предприети от тях или от тяхно име.

РАЗДЕЛ 6

УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ И ВРЕМЕННИ МЕРКИ

Член 264

Уреждане на спорове

Спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на разпоредбите на тази конвенция по отношение на морските научни изследвания, се уреждат съгласно част XV, раздели 2 и 3.

Член 265

Временни мерки

До уреждането на спор съгласно част XV, раздели 2 и 3, държавата или компетентната международна организация, получили разрешение да осъществят морски научноизследователски проект, няма да разрешава изследователската дейност да продължава без изричното съгласие на заинтересованата крайбрежна държава.

ЧАСТ XIV

РАЗВИТИЕ И ПРЕДАВАНЕ НА МОРСКА ТЕХНОЛОГИЯ

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 266

Насърчаване на развитието и на предаването на морска технология

1.   Държавите си сътрудничат непосредствено или чрез международни организации съгласно своите възможности за активното насърчаване на предаването на морска научна информация и морска технология на справедлива и разумна основа и условия.

2.   Държавите насърчават развитието на морския научен и технологичен капацитет на държавите, които могат да имат нужда и молят за техническа помощ в тази област, по-специално — на развиващите се държави, включително държавите без излаз на море и държавите с неблагоприятно географско положение, по отношение на промишленото проучване, експлоатацията, съхраняването и стопанисването на морските ресурси, защитата и опазването на морската среда, морските научни изследвания и другите видове дейност, в морската среда, съвместими с тази конвенция, с цел да се ускори социалното и икономическото развитие на развиващите се държави.

3.   Държавите се стремят да съдействат за установяването на благоприятни икономически и правни условия за предаването на морска технология за облагодетелстването на всички заинтересовани страни на справедлива основа.

Член 267

Защита на законните интереси

Насърчавайки сътрудничеството съгласно член 266, държавите надлежно вземат под внимание законните интереси, включвайки правата и задълженията на тези, които владеят, предоставят или получават морска технология.

Член 268

Основни цели

Държавите непосредствено или чрез компетентните международни организации насърчават:

Член 269

Мерки за постигането на основните цели

За да бъдат постигнати целите, посочени в член 268, държавите, непосредствено или чрез компетентни международни организации, се стремят да:

РАЗДЕЛ 2

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 270

Средства и форми на международното сътрудничество

Международно сътрудничество за развитието и предаването на морска технология се провежда там, където това е възможно и приложимо, чрез съществуващите двустранни, регионални или многостранни програми и също чрез разширени и нови програми за улесняването на морските научни изследвания, предаването на морска технология, по-специално в новите области, и за осигуряването на адекватно международно финансиране на океанските изследвания и развитие.

Член 271

Ръководни принципи, критерии и стандарти

Държавите, непосредствено или чрез компетентни международни организации, насърчават установяването на общоприети ръководни принципи, критерии и стандарти за предаването на морска технология на двустранна основа или в рамките на международните организации или на други форуми, като обръщат особено внимание на интересите и нуждите на развиващите се държави.

Член 272

Координация на международните програми

В областта на предаването на морска технология държавите се стремят да осигурят компетентните международни организации да координират своята дейност, включително провеждането на регионална или световна програма, като се обърне внимание на интересите и нуждите на развиващите се държави, особено на държавите без излаз на море и държавите с неблагоприятно географско положение.

Член 273

Сътрудничество с международните организации и с органа

Държавите активно си сътрудничат с компетентните международни организации и с органа, за да насърчават и улесняват предаването на умения и морска технология, свързани с дейността в района на развиващите се държави, на техните граждани и на предприятието.

Член 274

Цели на органа

Като спазват всички законни интереси, включително правата и задълженията на притежателите, доставчиците и получателите на технология, органът осигурява във връзка с дейността в района следното:

РАЗДЕЛ 3

НАЦИОНАЛНИ И РЕГИОНАЛНИ МОРСКИ НАУЧНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ЦЕНТРОВЕ

Член 275

Създаване на национални центрове

1.   Държавите, непосредствено или чрез компетентните международни организации и органа, насърчават създаването, по-специално в развиващи се крайбрежни държави, на национални центрове за морски научни и технологични изследвания и укрепването на съществуващите национални центрове, за да стимулира и подтикне провеждането на морски научни изследвания от развиващите се крайбрежни държави и да засили техните национални способности да използват и опазват своите морски ресурси за своя икономическа изгода.

2.   Държавите, чрез компетентните международни организации и чрез органа оказват адекватна помощ, за да облекчат създаването и укрепването на такива национални центрове, които да осигурят на държавите, които се нуждаят и искат техническа помощ, такива условия за квалифицирано обучение и нужното оборудване, умения и ноу-хау, както и технически експерти.

Член 276

Създаване на регионални центрове

1.   Държавите, съгласувано с компетентните международни организации, органа и националните морски научни и технологични изследователски центрове, насърчават създаването, особено в развиващите се държави, на регионални центрове за морски научни и технологични изследвания, за да се стимулира и подтикне провеждането на морски научни изследвания от развиващите се държави и да се облагоприятства предаването на морска технология.

2.   Всички държави от даден регион си сътрудничат с регионалните центрове в тях, за да се осигури най-ефективното постигане на техните цели.

Член 277

Функции на регионалните центрове

Функциите на регионалните центрове ще включват, между другото:

РАЗДЕЛ 4

СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Член 278

Сътрудничество между международните организации

Компетентните международни организации, за които се говори в тази част и част XIII, вземат всички необходими мерки, за да осигурят непосредствено или в тясно сътрудничество помежду си ефективното осъществяване на техните функции и отговорности по тази част.

ЧАСТ XV

УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕТЕ

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 279

Задължение за уреждане на споровете с мирни средства

Държавите-страни уреждат всеки спор, който възниква между тях по повод тълкуването или прилагането на конвенцията, с мирни средства в съответствие с член 2, параграф 3 на Устава на Обединените нации и за тази цел трябва да търсят неговото разрешаване със средствата, посочени в член 33, параграф 1 на Устава.

Член 280

Уреждане на споровете с мирни средства, избрани от страните

Никоя разпоредба на тази част не накърнява правото на държави-страни да се споразумеят във всеки един момент да уредят с каквото и да е мирно средство по техен избор спор, възникнал между тях по повод тълкуването или прилагането на конвенцията.

Член 281

Установена процедура, в случай че страните не постигнат уреждане

1.   Когато държави-страни, които са страни по спор относно тълкуването или прилагането на конвенцията, се споразумеят да се стремят към уреждането му с мирно средство по техен избор, предвидените в тази част процедури се прилагат единствено ако не е постигнато уреждане с това средство и ако споразумението между страните не изключва възможността да се започне друга процедура.

2.   Ако страните са се споразумели също така за отсрочка, параграф 1 не се прилага преди изтичането на тази отсрочка.

Член 282

Задължения, произтичащи от общи, регионални или двустранни споразумения

Когато държави-страни, които са страни по спор относно тълкуването или прилагането на конвенцията, се споразумеят, в рамките на общо, регионално или двустранно споразумение или по всякакъв друг начин, че такъв спор ще бъде подложен по искане на една от страните на процедура, водеща до решение със задължителна сила, прилага се тази процедура вместо процедурите, предвидени в тази част, освен ако влезлите в противоречие страни не се споразумеят за друго.

Член 283

Задължение за размяна на становища

1.   Когато възникне спор между държави-страни по повод тълкуването или прилагането на конвенцията, влезлите в противоречие страни пристъпват веднага към размяна на становища относно уреждането на спора посредством преговори или с други мирни средства.

2.   Също така страните пристъпват веднага към размяна на становища всеки път, когато е приключена процедура за уреждане на такъв спор, без той да бъде уреден, или всеки път, когато е постигнато уреждане и обстоятелствата изискват провеждането на консултации относно начина за осъществяването му.

Член 284

Помирителна процедура

1.   Всяка държава-страна, която е страна по спор относно тълкуването или прилагането на конвенцията, може да предложи на другата или другите страни спорът да бъде предаден за разглеждане по помирителната процедура, предвидена в раздел 1 на приложение V или по друга помирителна процедура.

2.   В случай, че предложението е прието и страните се договорят за помирителната процедура, която да бъде приложена, всяка страна може да предаде спора за разглеждане по тази помирителна процедура.

3.   В случай, че предложението не е прието или страните не се договорят за помирителната процедура, се счита, че помирителната процедура е приключена.

4.   Когато спор е бил предаден за разглеждане съгласно помирителна процедура, същата може да бъде приключена единствено в съответствие с договорената помирителна процедура, освен ако страните не са се споразумели за противното.

Член 285

Прилагане на този раздел по отношение на споровете, предадени за разглеждане по силата на част XI

Този раздел се прилага по отношение на всеки спор, който по силата на раздел 5 на част XI трябва да бъде уреден в съответствие с предвидените в тази част процедури. Ако правно образувание, различно от държава-страна, е страна по такъв спор, този раздел се прилага mutatis mutandis.

РАЗДЕЛ 2

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ, ВОДЕЩИ ДО РЕШЕНИЯ СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛНА СИЛА

Член 286

Прилагане на процедури по този раздел

При условие, че се спазват разпоредбите на раздел 3, всеки спор относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, който не е бил уреден чрез прилагането на раздел 1, се предава по искане на която и да е от страните по спора в съд или трибунал, който има юрисдикция по този раздел.

Член 287

Избор на процедура

1.   Когато подписва, ратифицира или изразява по какъвто и да е начин съгласието със задължителната сила на тази конвенция или по всяко време след това, държавата-страна може да избере чрез писмена декларация едно или повече от следните средства за уреждане на спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на тази конвенция:

2.   Декларация, направена съгласно параграф 1, не засяга задължението на държавата-страна да признае юрисдикцията на Камарата по споровете относно морското дъно на Международния трибунал по морско право в обема и по начина, предвидени в раздел 5 на част XI, и не е засегната от това задължение.

3.   Държавата-страна, която е страна по спор, който не се покрива от влязло в сила заявление, се счита за съгласила се на арбитраж съгласно приложение VII.

4.   Ако страните по спора са приели една и съща процедура за уреждане на спора, той може да бъде предаден за разглеждане само съгласно тази процедура, освен ако страните не се споразумеят за друго.

5.   Ако страните по спора не са приели една и съща процедура за уреждане на спора, той може да бъде предаден за разглеждане само на арбитраж, съгласно приложение VII, ако страните не се споразумеят за друго.

6.   Заявление, направено съгласно параграф 1, остава в сила три месеца след депозирането на уведомление за оттегляне при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

7.   Подаването на ново заявление, на уведомление за оттегляне или изтичането на срока на заявление не влияят по никакъв начин на висящата процедура пред съд или трибунал, имащ юрисдикция по силата на този член, освен ако страните не се споразумеят за друго.

8.   Заявленията и уведомленията, за които се говори в този член, се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който изпраща копия от тях на държавите-страни.

Член 288

Юрисдикция

1.   Съдът или трибуналът, упоменати в член 287, имат юрисдикция по всеки спор относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, предаден му съгласно тази част.

2.   Съдът или трибуналът, упоменати в член 287, имат също така юрисдикция по всеки спор относно тълкуването или прилагането на международно споразумение, свързано с целите на тази конвенция, предадено му съгласно споразумението.

3.   Камарата по споровете относно морското дъно на Международния трибунал по морско право, създадена съгласно приложение VI, и всеки друг съдебен или арбитражен трибунал, посочен в част XI, раздел 5, има юрисдикция по всеки проблем, предаден ѝ съгласно със същия.

4.   Когато съществуват разногласия по въпроса дали даден съд или трибунал имат юрисдикция, проблемът се урежда с решение на този съд или трибунал.

Член 289

Експерти

Във всеки спор, засягащ научни и технически въпроси, съдът или трибуналът, упражняващи юрисдикцията си по силата на този раздел, могат по молба на една от страните по спора или по служебен път, като се консултират със страните, да изберат, желателно по списък, подготвен в съответствие с член 2 на приложение VIII, не по-малко от двама научни или технически експерти, които да участват в заседанията на такъв съд или трибунал, но без право на глас.

Член 290

Временни мерки

1.   Ако даден спор е надлежно представен в съд или трибунал, който смята от пръв поглед, че има юрисдикция по силата на тази част или на част XI, раздел 5, съдът или трибуналът може да предпише такива временни мерки, каквито сметне за подходящи с оглед на обстоятелствата, за да се защитят съответните права на страните по спора или да се предотврати сериозното увреждане на морската среда, преди да бъде взето окончателното решение.

2.   Временните мерки могат да бъдат изменени или отменени веднага след като обстоятелствата, които са ги оправдавали, са се изменили или са престанали да съществуват.

3.   Временните мерки могат да бъдат предписвани, изменяни или отменяни по силата на този член само по искането на страна по спора и след като на страните е била дадена възможност да бъдат изслушани.

4.   Съдът или трибуналът незабавно уведомяват страните по спора и тези от другите държави-страни, които сметнат за подходящо, за предписанието, изменението или отменянето на временните мерки.

5.   До установяването на арбитражен трибунал, на който е бил предаден спор по силата на този раздел, всеки съд или трибунал, за който се споразумеят страните, или, ако не се споразумеят — две седмици след датата на искането на временни мерки, Международният трибунал по морско право или, що се отнася до дейността в района — Камарата по споровете относно морското дъно, могат да предпишат, изменят или отменят временни мерки съгласно този член, ако сметнат prima facie, че съдът, който предстои да бъде установен, има от пръв поглед юрисдикция и че спешността на случая изисква това. Веднъж установен, съдът, на който е предаден спорът, може да изменя, отменя или утвърждава тези временни мерки, като действа в съответствие с параграфи 1—4.

6.   Страните по спора незабавно ще изпълняват всички временни мерки, предписани по силата на този член.

Член 291

Достъп

1.   Всички процедури за уреждане на споровете, предвидени в тази част, са открити за държави-страни.

2.   Процедурите за уреждане на споровете, предвидени в тази част, са открити и за други правни образувания, освен държавите, както това се предвижда в тази конвенция.

Член 292

Незабавно освобождаване на корабите и на техните екипажи

1.   Когато властите на дадена държава-страна са задържали плавателен съд, плаващ под знамето на друга държава-страна, и се твърди, че държавата, която задържа кораба, не е спазила разпоредбите на тази конвенция за незабавното освобождаване на корабите и на техните екипажи след предоставянето на разумен залог или друго парично осигуряване, въпросът за освобождаване от задържане може да бъде предаден на всеки съд или трибунал, за който страните са се споразумели, или при липса на такова споразумение, в срок от 10 дни след датата на задържането — на съд или трибунал, приет от държавата, задържала кораба, по силата на член 287 или на Международния трибунал по морско право, ако страните не се споразумеят за друго.

2.   Искането за освобождаване може да се направи само от или от името на държавата на знамето на плавателния съд.

3.   Съдът или трибуналът разглежда искането за освобождаване без забавяне и разглежда само въпроса за освобождаването, без да нарушава хода на каквото и да е било дело, възбудено срещу кораба, неговия собственик или екипажа му в съответния местен орган. Властите на задържащата държава си запазват правото да освободят кораба или неговия екипаж по всяко време.

4.   След оставянето на залог или друго парично осигуряване, определено от съда или трибунала, властите на задържащата държава изпълняват незабавно решението на съда или трибунала относно освобождаването на плавателния съд или на екипажа му.

Член 293

Приложимо право

1.   Съд или арбитраж, който има юрисдикция по силата на този раздел, прилага тази конвенция и другите норми на международното право, които не са несъвместими с тази конвенция.

2.   Параграф 1 не нарушава компетенцията на съда или на арбитража, имащи юрисдикция по силата на този раздел да решава дело ех aequo et bono, ако страните се споразумеят за това.

Член 294

Предварителни процедури

1.   Съдът или трибуналът, предвидени в член 387, сезиран с иск относно спор, посочен в член 297, определят по молба на една от страните или служебно, дали този иск представлява нарушение на съдебната и арбитражната процедура, или той се признава за обоснован. Ако съдът или трибуналът определят, че искът представлява нарушение на правната практика или че той е необоснован, те не предприемат никакви по-нататъшни мерки по делото.

2.   След като получи такъв иск, съдът или трибуналът незабавно уведомяват другата страна или другите страни за него, и определят разумен краен срок, до изтичането на който страните могат да искат от тях да излязат с определение съгласно параграф 1.

3.   Нищо в този член не засяга правото на всяка от страните по спора да предявява предварителни възражения съгласно приложимите процедурни правила.

Член 295

Изчерпване на вътрешните средства за правна защита

Всеки спор между държави-страни относно тълкуването или прилагането на тази конвенция може да бъде предаден за решаване по реда на процедурите, предвидени в този раздел, само след като бъдат изчерпани вътрешните средства за правна защита, когато това се изисква от международното право.

Член 296

Окончателен характер и задължителна сила на решенията

1.   Всяко решение, произнесено от съд или трибунал, имащ юрисдикция по силата на този раздел, е окончателно и се спазва от всички страни по спора.

2.   Всяко такова решение е задължително само за страните по спора и по отношение именно на дадения спор.

РАЗДЕЛ 3

ОГРАНИЧЕНИЯ И ИЗКЛЮЧЕНИЯ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА РАЗДЕЛ 2

Член 297

Ограничения при прилагането на раздел 2

1.   Спорове относно тълкуването или прилагането на тази конвенция във връзка с упражняването от страна на крайбрежната държава на нейните суверенни права или юрисдикция, предвидени в тази конвенция, се разглеждат съгласно процедурите, посочени в раздел 2, в следните случаи:

Член 298

Факултативни изключения от прилагането на раздел 2

1.   Като подписва, ратифицира или се присъединява към тази конвенция или по всяко време след това, всяка държава може, без да нарушава задълженията, възникващи по силата на раздел 1, да обяви писмено, че не приема една или повече процедури, предвидени в раздел 2, по отношение на един или повече от следните категории спорове:

2.   Държава-страна, която е направила декларация по силата на параграф 1, може по всяко време да я оттегли или да даде съгласие изключения по силата на тази декларация спор да бъде подложен на която и да е процедура, предвидена в тази конвенция.

3.   Държава-страна, която е направила декларация по силата на параграф 1, няма право да предаде спор, отнасящ се към онази категория спорове, които са изключени от която и да е процедура, предвидена в тази конвенция спрямо друга държава-страна, без съгласието на тази държава.

4.   Ако една от държавите-страни е направила декларация по силата на параграф 1, буква а), всяка друга държава-страна може да предаде всеки спор, попадащ в категорията на изключените спорове, срещу заявяващата държава по процедурата, определена в подобна декларация.

5.   Нова декларация или оттеглянето на декларация не засяга по никакъв начин процедурата, която съд или трибунал са започнали да прилагат по силата на този член, ако страните не се споразумеят за друго.

6.   Декларации и уведомления за тяхното оттегляне по силата на този член се депозират при Генералния секретар на ООН, който разпраща копия от тях до другите държави-страни.

Член 299

Правото на страните да се договарят за избора на процедура

1.   Всеки спор, който е бил изключен по силата на член 297 или в резултат на декларация, направена по силата на член 298, може да бъде предаден за уреждане по тези процедури само по споразумение на страните в спора.

2.   Нищо в този раздел не нарушава правото на страните в спора да се споразумеят за прилагането на някаква друга процедура за уреждане на такъв спор или да постигнат приятелско уреждане.

ЧАСТ XVI

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 300

Добросъвестност и злоупотреба с правата

Държавите-страни трябва да изпълняват добросъвестно задълженията, поети от тях съгласно тази конвенция и упражняват правата и юрисдикцията и се ползват от свободите, признати от тази конвенция по начин, който не представлява злоупотреба с правата.

Член 301

Използване на моретата за мирни цели

Като упражняват правата си и изпълняват задълженията си съгласно тази конвенция, държавите-страни се въздържат от заплаха със сила или употреба на сила против териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава или по някакъв друг начин, несъвместим с принципите на международното право, въплътени в Устава на Организацията на обединените нации.

Член 302

Разгласяване на информация

Като не се нарушава правото на която и да е държава-страна да прибягва до процедурите за уреждане на спорове, предвидени в тази конвенция, нищо в тази конвенция не се разглежда като изискващо от държавата-страна при изпълнението на нейните задължения съгласно съответните разпоредби на тази конвенция да предоставя информация, чието разгласяване противоречи на съществени интереси за нейната сигурност.

Член 303

Археологически обекти и обекти от исторически произход, намерени в морето

1.   Държавите се задължават да закрилят обектите с археологически и исторически характер, намерени в морето, а така също и да си сътрудничат за тази цел.

2.   За да контролира търговията с такива обекти, крайбрежната държава може, прилагайки член 33, да сметне, че извличането на такива обекти от дъното на морето в района, посочен в указания член, без одобрението на крайбрежната държава би довело до нарушаването в рамките на нейната територия или териториално море на законите и правилата на крайбрежната държава, посочени в този член.

3.   Нищо в този член не нарушава правата на собственици, които могат да бъдат идентифицирани, закона за спасяване и други норми на морските власти или на законите и практиката на културния обмен.

4.   Този член не нарушава прилагането на другите международни споразумения и норми на международното право за закрилата на археологическите обекти и обектите с исторически произход.

Член 304

Отговорност за щети

Разпоредбите на тази конвенция относно отговорността за щети не засягат прилагането на съществуващите норми и развитието на други норми за отговорността съгласно международното право.

ЧАСТ XVII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 305

Подписване

1.   Тази конвенция е открита за подписване от:

2.   Тази конвенция е открита за подписване в Министерството на външните работи на Ямайка до 9 декември 1984 г., както и в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк от 1 юли 1983 г. до 9 декември 1984 г.

Член 306

Ратификация и официално потвърждаване

Тази конвенция подлежи на ратификация от държавите и другите правни образувания, посочени в член 305, параграф 1, букви б), в), г) и д), и на официално потвърждаване съгласно приложение IX от правните образувания, посочени в параграф 1, буква е) на този член. Документите за ратификация и за официално потвърждаване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 307

Присъединяване

Тази конвенция е открита за присъединяване за държавите и другите правни образувания, посочени в член 305. Присъединяването на правните образувания, посочени в член 305, параграф 1, буква е), се определя от разпоредбите на приложение IX. Документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 308

Влизане в сила

1.   Тази конвенция влиза в сила 12 месеца след датата на депозирането на шестдесетия документ за ратификация или присъединяване.

2.   За всяка държава, ратифицирала тази конвенция или присъединила се към нея след депозирането на шестдесетия документ за ратификация или присъединяване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране на нейния документ за ратификация или за присъединяване, като се спазват разпоредбите на параграф 1.

3.   Общото събрание на органа ще се събере в деня на влизане в сила на тази конвенция и ще избере Съвета на органа. Първият Съвет ще бъде съставен по начин, съвместим с целите на член 161, ако разпоредбите на този член няма да могат строго да се прилагат.

4.   Нормите, правилата и процедурите, разработени от Подготвителната комисия, се прилагат временно до тяхното официално потвърждаване от органа съгласно част XI.

5.   Органът и неговите органи действат в съответствие с резолюция II на Третата конференция на Обединените нации по морско право относно подготвителните инвестиции и с решенията, взети от Подготвителната комисия в приложение на тази резолюция.

Член 309

Резерви и изключения

1. Резерви или изключения към тази конвенция не се допускат, ако това изрично не се разрешава от други членове на конвенцията.

Член 310

Декларации и заявления

Член 309 не препятства държавата-страна при подписването, ратифицирането или присъединяването към тази конвенция да прави декларации или заявления в каквато и да е форма и под всякакво наименование с цел да се приведат националните закони и правила в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, при условие че такива декларации или заявления не целят да изключат или изменят юридическата сила на разпоредбите на тази конвенция при тяхното прилагане по отношение на тази държава-страна.

Член 311

Отношение с други конвенции и международни споразумения

1.   Тази конвенция има преимуществена сила в отношенията между държави-страни, пред Женевските конвенции по морско право от 29 април 1958 г.

2.   Тази конвенция не изменя правата и задълженията на държави-страни, които произтичат от други споразумения, съвместими с тази конвенция и които не засягат ползването от други държави-страни на техните права или изпълняването на техните задължения по тази конвенция.

3.   Две или повече държави-страни могат да сключат споразумения, изменящи или преустановяващи действието на разпоредби на тази конвенция, но прилагащи се само в отношенията между тях, при условие че такива споразумения не се отнасят до разпоредба на тази конвенция, чието неспазване е несъвместимо с ефективното осъществяване на предмета и целите на конвенцията, а така също при условие че такова споразумение не засяга прилагането на основните принципи, въплътени в нея, и че разпоредбите на такова споразумение не засягат ползването от другите държави-страни на техните права и изпълняването на техните задължения по тази конвенция.

4.   Държавите-страни, които имат намерение да сключат споразумение, посочено в параграф 3, уведомяват другите държави-страни чрез депозитаря на тази конвенция за своето намерение да сключат споразумението и за изменението или преустановяването на прилагането на разпоредбите на тази конвенция, което то предвижда.

5.   Този член не засяга международните споразумения, ясно разрешени или запазвани от други членове на тази конвенция.

6.   Държавите-страни се съгласяват, че не могат да правят никакви поправки, отнасящи се до основния принцип за общото наследство на човечеството, закрепен в член 136, и че те няма да бъдат страни по каквото и да е споразумение, което се отклонява от него.

Член 312

Поправки

1.   След изтичане на 10 години от датата на влизане в сила на тази конвенция, всяка държава-страна може чрез писмено уведомление до Генералния секретар на Организацията на обединените нации да предложи конкретни поправки по тази конвенция, освен поправките, отнасящи се до дейността в района, и да поиска свикване на конференция за разглеждане на предлаганите поправки. Генералният секретар разпространява това искане до всички държави-страни. Ако в продължение на 12 месеца от датата на разпространяването на това уведомление не по-малко от половината държави-страни дадат положителен отговор по отношение на искането, Генералният секретар свиква конференция.

2.   Процедурата за вземане на решения, която се прилага на конференцията за внасяне на поправки, е идентична с процедурата, прилагана от Третата конференция на ООН по морско право, ако конференцията не реши друго. Тази конференция е длъжна да положи всички усилия за постигане споразумение по всяка поправка чрез консенсус и гласуване няма да се провежда, дотогава, докато не бъдат изчерпани всички средства за постигане на консенсус.

Член 313

Приемане на поправки по опростената процедура

1.   Всяка държава-страна може, като изпрати писмено уведомление до Генералния секретар на ООН, да предложи поправка по тази конвенция, освен поправки, отнасящи се до дейността в района, която да бъде приета по опростена процедура, без свикване на конференция. Генералният секретар разпространява уведомлението сред всички държави-страни.

2.   Ако в срок от 12 месеца от датата на разпращането на уведомлението някоя държава-страна възрази срещу предложената поправка или срещу предложението тя да бъде приета по опростената процедура, тази поправка се счита за отхвърлена. Генералният секретар на ООН съответно незабавно уведомява всички държави-страни за това.

3.   Ако след изтичане на 12 месеца от датата на разпращането на уведомлението нито една от държавите-страни не е възразила срещу предложената поправка или срещу предложението тя да бъде приета по опростената процедура, предложената поправка се счита за приета. Генералният секретар на ООН уведомява всички държави-страни, че предложената поправка е приета.

Член 314

Поправки към разпоредбите на конвенцията, отнасящи се изключително до дейността в района

1.   Всяка държава-страна може, като изпрати писмено уведомление до Генералния секретар на органа, да предложи поправка към разпоредбите на тази конвенция, отнасящи се изключително до дейността в района, включително до приложение VI, раздел 4. Генералният секретар разпространява такова уведомление сред всички държави-страни. Предлаганата поправка подлежи на утвърждаване от Общото събрание след утвърждаването ѝ от Съвета. Представителите на държавите-страни в тези органи имат пълномощия да разгледат и утвърдят предложената поправка. Предложената поправка, утвърдена от Съвета и Общото събрание, се счита за приета.

2.   Преди приемането на всяка поправка по параграф 1 Съветът и Общото събрание се уверяват, че тя не нарушава системата за промишлено проучване и експлоатация на ресурсите в района, в изчакване на свикването на конференцията за ревизия съгласно член 155.

Член 315

Подписване, ратифициране на поправките и присъединяване към тях. Автентичност на текстовете на поправките

1.   Веднъж приети, поправките към тази конвенция са открити за подписване от държави-страни, в Седалището на ООН в Ню Йорк в продължение на 12 месеца от датата на приемането им, ако в самата поправка не се предвижда друго.

2.   Разпоредбите на член 306, 307 и 320 се прилагат по отношение на всички поправки към тази конвенция.

Член 316

Влизане в сила на поправките

1.   Поправките към тази конвенция, различни от тези, за които се говори в параграф 5, влизат в сила за държавите-страни, които са ги ратифицирали или са се присъединили към тях, на тридесетия ден след депозирането на документите за ратификация или присъединяване от две трети от държави-страни или от 60 държави-страни, в зависимост кое от тези числа е по-голямо. Тези поправки не нарушават ползването от другите държави-страни на техните права или изпълнението на техните задължения по тази конвенция.

2.   Поправка може да предвижда, че за влизането ѝ в сила се изисква по-голям брой ратификации или присъединявания от това, което се предвижда в този член.

3.   За всяка държава-страна, ратифицирала дадена поправка, посочена в параграф 1, или присъединила се към нея, след като нужният брой документи за ратификация или присъединяване са били депозирани, поправката влиза в сила на тридесетия ден след депозирането на нейните документи за ратификация или за присъединяване.

4.   Всяка държава, станала страна по тази конвенция след като дадена поправка е влязла в сила, съгласно параграф 1, и която не заявява за друго свое намерение:

5.   Всяка поправка, отнасяща се изключително по дейността в района, и всяка поправка към приложение VI влизат в сила за всички държави-страни след изтичането на една година след депозиране на документите за ратификация или за присъединяване към нея от три четвърти от държавите-страни.

6.   Всяка държава, която става страна по тази конвенция след влизането в сила на поправките съгласно параграф 5 се счита за страна по тази конвенция, както тя е изменена.

Член 317

Денонсиране

1.   Всяка държава-страна може чрез писмено уведомление до Генералния секретар на ООН да денонсира тази конвенция и може да посочи причините за това. Ако причините не се посочват, това не нарушава валидността на денонсирането. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на уведомлението, ако в самото уведомление не се посочва по-късна дата.

2.   Държавата не се освобождава от финансови и договорни задължения, които тя е поела, когато е била страна по тази конвенция, поради това, че я е денонсирала; денонсирането не засяга никакви права или задължения или правно положение на тази държава, създадено в резултат на прилагането на тази конвенция, до прекратяване на действието ѝ по отношение на тази държава.

3.   Денонсирането по никакъв начин не засяга задължението на която и да е държава-страна да изпълнява всяко постановено в тази конвенция задължение, което има за нея сила, в съответствие с международното право, независимо от тази конвенция.

Член 318

Статут на приложенията

Приложенията образуват неделима част от тази конвенция и ако не е предвидено друго, позоваването на тази конвенция е позоваване и на приложенията към нея.

Член 319

Депозитар

1.   Генералният секретар на ООН е депозитар на тази конвенция и на поправките към нея.

2.   Наред с функциите на депозитар Генералният секретар:

Член 320

Автентични текстове

Оригиналът на тази конвенция, чиито текстове на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език имат еднаква сила, се депозират при Генералния секретар на ООН, като се спазват разпоредбите на член 305, параграф 2.

ПРИЛОЖЕНИЯ