13/ 49

BG

Официален вестник на Европейския съюз

238

L 305/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

С Регламент (ЕО) № 1725/2003 на Комисията (2) бяха приети някои международни стандарти и разяснения, които съществуваха към 14 септември 2002 г., включително международен счетоводен стандарт (IAS) 19 Доходи на заетите лица.

(2)

На 9 декември 2004 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (IASB) публикува международен стандарт за финансова отчетност (IFRS) 6 Проучване и оценка на минерални ресурси, наричан по-нататък „IFRS 6“, като временно решение, което да позволи на образуванията от този сектор да спазят изискванията на международните стандарти за финансова отчетност, без да е необходимо да правят големи промени в счетоводната си практика. IFRS 6 позволява на образуванията, които са направили разходи за проучване и оценка на минерални ресурси, да приложат някои изключения от изискванията на други стандарти IFRS. При конкретни обстоятелства на тези образувания се разрешава да продължат със съществуващата им практика за счетоводно отчитане на разходите за проучване и оценка. IFRS 6 включва по-нататъшно ръководство относно индикаторите за обезценка при активите, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси, както и провеждане на тестове за определяне на обезценяването на тези активи.

(3)

На 16 декември 2004 г. IASB публикува изменение към IAS 19 Доходи на заетите лица. То въвежда по-нататъшна опция по отношение на признаването на актюерните печалби и загуби за определени пенсионни планове. Измененият документ понастоящем позволява актюерните печалби и загуби да бъдат признати изцяло в отчет за признатите приходи и разходи, извън отчета за доходите, което означава, че актюерните печалби и загуби могат да бъдат признати направо в собствения капитал. Изменението и допълнението посочва също така по какъв начин предприятията в една група трябва да осчетоводяват планове за определени доходи, съществуващи на ниво на групата, в техните отделни финансови отчети, и изисква да бъде оповестена допълнителна информация.

(4)

На 2 декември 2004 г. Международният комитет по разясненията на финансовите отчети (IFRIC) публикува изменение към разяснение на IFRIC 4 Определяне дали даден договор съдържа елементи на лизинг, наричан по-нататък „IFRIC 4“. IFRIC 4 посочва критериите за определяне дали даден договор представлява или съдържа договор за лизинг, например някои договори, които съдържат клаузата „взимаш или плащаш“. IFRIC 4 изяснява при какви обстоятелства тези договори, които нямат юридическата форма на договори за лизинг, трябва да бъдат считани за такива в съответствие с IAS 17 Лизинг.

(5)

На 16 декември 2004 г. Международният комитет по разясненията на финансовите отчети (IFRIC) публикува изменение към разяснение на IFRIC 5 Право на участие във фондове за прекратяване на експлоатацията, възстановяване и рехабилитация на околната среда, наричан по-долу „IFRIC 5“. IFRIC 5 посочва по какъв начин един вносител трябва да осчетоводява дяловото си участие в даден фонд и как трябва да осчетоводява допълнителните вноски.

(6)

Консултациите с технически експерти в областта потвърждават, че IFRS 6, IAS 19, IFRIC 4 и 5 отговарят на техническите изисквания за приемане, посочени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002.

(7)

Приемането на IFRS 6, IAS 19, IFRIC 4 и 5 предполага, като логическо следствие, и изменения и допълнения в IFRS 1 Първоначално приемане на международните стандарти за финансова отчетност, IAS 1 Представяне на финансови отчети, IAS 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване, IAS 24 Оповестяване на свързани лица, IAS 38 Нематериални активи и IAS 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване с цел да се осигури съпоставимост между международните счетоводни стандарти.

(8)

Следователно Регламент (ЕО) № 1725/2003 следва да бъде съответно изменен.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Регулаторния комитет по счетоводство,

1.

Международният стандарт за финансова отчетност (IFRS) 6 Проучване и оценка на минерални ресурси се добавя, както е посочено в приложението към настоящия регламент;

2.

IAS 19 Доходи на заетите лица се изменя и допълва в съответствие с изменението към IAS, както е посочено в приложението към настоящия регламент;

3.

Разяснение 4 на Международния комитет по разясненията на финансовите отчети (IFRIC) Определяне дали даден договор съдържа елементи на лизинг се добавя, както е посочено в приложението към настоящия регламент;

4.

Разяснение 5 на IFRIC Право на участие във фондове за прекратяване на експлоатацията, възстановяване и рехабилитация на околната среда се добавя, както е посочено в приложението към настоящия регламент;

5.

Международен стандарт за финансова отчетност (IFRS) 1, IAS 16 и IAS 38 се изменят в съответствие с допълнение Б към IFRS 6, както е посочено в приложението към настоящия регламент;

6.

IFRS 1, IAS 1 и IAS 24 се изменят в съответствие с допълнение Е към изменението на IAS 19, както е посочено в приложението към настоящия регламент;

7.

IFRS 1 се изменя и допълва в съответствие с допълнението към IFRIC 4, както е посочено в приложението към настоящия регламент;

8.

IAS 39 се изменя в съответствие с допълнението към IFRIC 5, както е посочено в приложението към настоящия регламент.

1.

Целта на настоящия IFRS е да установи финансовата отчетност по отношение на проучването и оценката на минерални ресурси.

2.

По-специално IFRS изисква:

3.

Дадено образувание прилага IFRS по отношение на разходите, които извършва за проучване и оценка.

4.

IFRS не разглежда други аспекти на счетоводното отчитане от страна на предприятията, ангажирани в проучването и оценката на минерални ресурси.

5.

Дадено образувание не прилага IFRS за разходи, направени:

6.

При разработването на своята счетоводна политика предприятието, което признава активи, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси, прилага параграф 10 от IAS 8 Счетоводни политики, промени в счетоводните прогнози и грешки.

7.

Параграфи 11 и 12 от IAS 8 посочват източниците на задължителните изисквания и насоки, с които ръководството трябва да се съобразява при разработването на счетоводна политика по отношение на дадена позиция, в случай че няма IFRS, който да се прилага конкретно за тази позиция. Освен ако параграфи 9 и 10 по-долу не разпореждат друго, настоящият IFRS освобождава предприятието от прилагането на тези параграфи спрямо своите счетоводни политики относно признаването и оценяването на активи, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси.

8.

Активите, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси, се оценяват по себестойност.

9.

Дадено образувание определя метод, който посочва кои разходи се признават за активи, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси, и прилага този метод систематично и последователно. С определянето на метода предприятието отчита степента, до която разходът може да се свърже с откриването на специфични минерални ресурси. По-долу са представени примери на разходи, които биха могли да бъдат включени при първоначалното оценяване на активите, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси (списъкът не е изчерпателен):

10.

Разходи, отнасящи се до експлоатацията на минерални ресурси, не се признават като активи, свързани с проучването и оценката. Рамката и IAS 38 Нематериални активи дават указания относно признаването на активи, получени в резултат от експлоатацията на минерални ресурси.

11.

В съответствие с IAS 37 Провизии, условни задължения и условни активи предприятието признава всички задължения за демонтиране на съоръжения и възстановяване на нанесени щети върху околната среда, които са направени по време на определен период, в резултат на извършени дейности, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси.

12.

След признаването образуванието прилага по отношение на активите, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси, или модела на себестойността, или модела на преоценката. В случай че се прилага моделът на преоценката (било то моделът от IAS 16 Имоти, съоръжения, машини и оборудване, или моделът от IAS 38), той е съвместим с класификацията на активите (виж параграф 15).

13.

14.

За да оправдае промените в счетоводните си политики, отнасящи се до проучването и оценката на минерални ресурси, предприятието трябва да демонстрира, че промяната води до по-голямо съответствие на неговите финансови отчети с критериите, съдържащи се в IAS 8. Не е необходимо обаче промяната да доведе до пълно изпълнение на тези критерии.

15.

Дадено образувание класифицира активите, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси, като материални или нематериални в съответствие с естеството на придобитите активи и прилага последователно тази класификация.

16.

Някои активи, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси, се разглеждат като нематериални (например правата за сондиране), докато други се класифицират като материални (например превозни средства и сонди). В размера, в който даден материален актив се изхабява за създаването на нематериален актив, стойността, отразяваща това изхабяване, се разглежда като част от стойността на нематериалния актив. Все пак използването на материален актив за създаването на нематериален актив не превръща материалния актив в нематериален такъв.

17.

Актив, свързан с проучването и оценката на минерални ресурси, не се класифицира вече като такъв, когато техническата реализуемост и търговската жизнеспособност на проекта за добив на даден минерален ресурс могат да бъдат демонстрирани. Активите, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси, се подлагат на тест за обезценка преди прекласифицирането. Всяка загуба от обезценяване се признава преди класифицирането.

18.

19.

Единствено за целите на активите, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси, когато се идентифицира даден актив, свързан с проучването и оценката на минерални ресурси, който може да бъде обезценен, тогава се прилага параграф 20 от настоящия IFRS, а не параграфи от 8 до 17 от IAS 36. Параграф 20 използва термина „активи“, но го прилага както по отношение поотделно на всеки един от активите, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси, така и когато ги разглежда в тяхната цялост като имущество, генериращо приходи.

20.

Възникването на един или повече от посочените по-долу факти и обстоятелства показва, че предприятието трябва да подложи на тест за обезценка активите, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси (списъкът не е изчерпателен):

В тези или в други подобни случаи предприятието извършва тест за обезценка в съответствие с IAS 36. Всяка загуба от обезценка се признава като разход съгласно IAS 36.

21.

22.

Нивото, което образуванието е определило за целите на тестването за обезценка на активи, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси, може да обхваща една или повече позиции, генериращи приходи.

23.

24.

За да спази изискванията на параграф 23, образуванието оповестява:

25.

Образуванието разглежда активите, свързани с проучването и оценката на минерални ресурси, като отделен клас активи и прави оповестяванията, които се изискват от IAS 16 или IAS 38, по начин, който е съвместим с класифицирането на активите.

26.

27.

В случай че е невъзможно от практическа гледна точка да бъде приложено някое специално изискване на параграф 18 по отношение на сравнителната информация, която се отнася до едногодишни периоди, започващи преди 1 януари 2006 г., предприятието оповестява този факт. IAS 8 обяснява термина „невъзможно от практическа гледна точка“.

а)

актюерски загуби, отнасящи се до другите участващи предприятия, тъй като всяко предприятие, което участва в плана на множество работодатели, споделя актюерския риск на всяко друго участващо предприятие; или

б)

всяка отговорност съгласно условията на даден план за финансиране на съществуващ недостиг в плана, в случай че другите образувания преустановят своето участие.

а)

договорното споразумение или възприетия метод за прехвърлянето на нетната стойност на дефинираните доходи, или фактът, че такъв метод не съществува;

б)

метода за определяне на вноската на образуванието;

в)

ако образуванието осчетоводява разпределената му част от нетната стойност на дефинираните доходи в съответствие с параграф 34А, цялата информация за плана като цяло се оповестява в съответствие с параграфи 120 — 121;

г)

ако образуванието осчетоводява дължимата вноска за отчетния период в съответствие с параграф 34А, информацията за плана като цяло, която се изисква в съответствие с параграф 120А, букви б) — д), букви й), н), о), р) и параграф 121. Изискванията за други оповестявания, съдържащи се в параграф 120А, не се прилагат.

а)

разходи за услуги, получени по време на периода (виж параграфи 63—91);

б)

разходи за лихви (виж параграф 82);

в)

очакваната възвръщаемост от всички активи по плана за доходи на наети лица (виж параграфи 105—107) и от всякакви права за възстановяване (параграф 104А);

г)

актюерските печалби и загуби в случаите, когато те са признати в съответствие със счетоводната политика на предприятието (виж параграфи 92 — 93Г);

д)

разходите за услуги, получени през минали периоди (виж параграф 96);

е)

последствията от всякакви съкращения или уреждания (виж параграфи 109 и 110); и

ж)

последствията от ограничението в параграф 58, буква б), освен ако той не е признат извън печалбата или загубата в съответствие с параграф 93В.

а)

10 % от сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи (преди приспадане на активите по плана); и

б)

10 % от справедливата стойност на който и да е актив по плана към тази дата.

а)

всички свои планове за дефинирани доходи; и

б)

всички свои актюерски печалби и загуби.

а)

счетоводната политика на образуванието за признаване на актюерските печалби и загуби;

б)

общо описание на типа на плана;

в)

съпоставяне на началните и крайните салда на настоящата стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи, като отразява поотделно, ако е възможно, ефектите през отчетния период, свързани с всеки от следните елементи:

г)

анализ на задълженията за изплащане на дефинирани доходи като суми, произтичащи от планове, които са изцяло нефинансирани, и суми, произтичащи от планове, които са изцяло или частично финансирани;

д)

съпоставяне на началните и крайните салда на справедливата стойност на активите по плана и на началните и крайните салда на права за възстановяване, признати като актив в съответствие с параграф 104А, като отразява поотделно, ако е възможно, ефектите през отчетния период, свързани с всеки от следните елементи:

е)

съпоставяне на сегашната стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи в буква в) и на справедливата стойност на активите по плана в буква д) спрямо активите и задълженията, признати в счетоводния баланс, представящи най-малко:

ж)

общите разходи, признати в печалбата или загубата за всеки един от следващите елементи, и реда (редовете) на отчета, в който (които) те са посочени:

з)

общата сума, призната в отчета на признатите приходи и разходи за всеки от следните елементи:

и)

за образуванията, които признават актюерските печалби и загуби в отчета за признатите приходи и разходи в съответствие с параграф 93А, кумулативната стойност на актюерските печалби и загуби, признати в отчета за признатите приходи и разходи;

й)

за всяка основна категория активи по плана, която включва, но не само инструменти на собствения капитал, дългови инструменти, недвижима собственост и всички други активи, процента или сумата, която всяка основна категория съставлява от справедливата стойност на общата сума на активите по плана;

к)

сумите, включени в справедливата стойност на активите по плана за:

л)

описание в свободен текст на основата, използвана за определяне на очакваната обща норма на възвръщаемост на активите, включително ефекта от основните категории активи по плана;

м)

фактическата възвръщаемост на активите по плана, както и фактическата възвръщаемост за всяко право на възстановяване, признато като актив в съответствие с параграф 104А;

н)

основните актюерски предположения, използвани към датата на счетоводния баланс, в т.ч., където е приложимо:

о)

ефекта от нарастването с един процентен пункт и ефекта от намалението с един процентен пункт при предварително заложените темпове на растеж на медицинските разходи върху:

п)

сумите за текущия годишен период и за предходните четири годишни периода на:

р)

най-добрата прогноза на работодателя, веднага щом е възможно тя да бъде направена, за очакваните вноски, платими по плана през едногодишния период, започващ след датата на счетоводния баланс.

В параграф 29, буква б) „ параграф 120 “ се изменя на „ параграф 120А “.

В параграф 60 „параграф 120, буква в), vi)“ се изменя на „параграф 120А, буква е), iii)“.

В примера, описващ прилагането на параграф 60, „параграф 120, буква в), vi)“ се изменя на „параграф 120А, буква е), iii)“.

В параграф 104В „параграф 120, буква в), vii)“ се изменя на „параграф 120А, буква е), iv)“.

В параграф 159, буква б)

се изменя на

1.

Образуванието може да сключи договор, включващ една сделка или поредица от свързани сделки, който няма юридическата форма на договор за лизинг, но прехвърля право да се ползва даден актив (например имот, съоръжения, машини или оборудване) в замяна на еднократно плащане или серия от плащания. Примери на договори, в които едно образувание (доставчик) може да прехвърли право за използване на даден актив на друго предприятие (купувач), често заедно с изискването за извършване на услуги, свързани с експлоатацията или оперирането на дадения актив, включват:

2.

Настоящото разяснение дава указания за определяне дали такива споразумения представляват или съдържат елементи на договори за лизинг, които трябва да бъдат осчетоводени в съответствие с IAS 17. То не дава указания за определяне по какъв начин трябва да се класифицира такъв договор за лизинг съгласно IAS 17.

3.

В някои споразумения основният актив, който е предмет на лизинга, представлява част от по-голям актив. Настоящото разяснение не разглежда по какъв начин се определя кога част от по-голям актив представлява самата тя основен актив по смисъла на IAS 17, за да бъдат приложени неговите разпоредби. Независимо от това споразумения, при които основният актив представлява единица на счетоводно отчитане съгласно IAS 16 или IAS 38, попадат в обхвата на настоящото разяснение.

4.

Настоящото разяснение не се прилага по отношение на споразумения, които представляват или съдържат елементи на договори за лизинг, попадащи извън обхвата на IAS 17.

5.

Въпросите, които се разглеждат в настоящото разяснение, са:

6.

Определянето дали дадено споразумение представлява или съдържа елементи на договор за лизинг се основава на съдържанието на споразумението и изисква оценка дали:

7.

Въпреки че даден специфичен актив може да бъде явно идентифициран в дадено споразумение, той не е предметът на лизинг, ако изпълнението на споразумението не зависи от използването на специфичния актив. Например ако доставчикът е длъжен да достави конкретно количество стоки или услуги и има правото и възможностите да предостави тези стоки или услуги, като използва други активи, които не са посочени в споразумението, тогава изпълнението на споразумението не зависи от използването на специфичния актив и споразумението не съдържа елементи на договор за лизинг. Задължението за гаранция, което позволява или изисква замяната на едни и същи или подобни активи, когато специфичният актив не функционира добре, не предполага третиране, каквото е предвидено в договора за лизинг. В допълнение, договорна разпоредба (под условие или друг вид), която позволява или изисква от доставчика да замени други активи поради каквато и да е причина на или след предварително уточнена дата, не предполага третиране като договор за лизинг датата на замяната.

8.

Активът е ясно посочен, ако например доставчикът притежава или дава на лизинг само един актив, чрез който да изпълни задължението си и не е икономически изгодно или практично за доставчика да изпълни задължението си, като използва алтернативни активи.

9.

Споразумението прехвърля право да се използва активът, ако споразумението прехвърля на купувача (лизингополучателя) правото да контролира употребата на основния актив. Правото да контролира употребата на основния актив се прехвърля, ако е изпълнено някое от следните условия:

10.

Оценката дали дадено споразумение представлява или съдържа елементи на договор за лизинг се извършва при сключване на споразумението, като се взима по-ранната от следните две дати — датата, на която е подписано споразумението, или датата, на която страните по договора са се ангажирали с изпълнението на основните условия по споразумението въз основа на всички факти и обстоятелства. Последващата оценка дали дадено споразумение представлява или съдържа елементи на договор за лизинг след сключването на споразумението се извършва само ако е налице някое от следните условия:

11.

Последващото оценяване на споразумението се основава на фактите и обстоятелствата към датата, на която се прави тази оценка, като се включва и оставащият срок на споразумението. Промени в прогнозата (напр. прогнозното количество продукция, което трябва да бъде доставено на купувача или на други потенциални купувачи) не би трябвало да доведат до преразглеждане на първоначалната оценка. Ако дадено споразумение е оценено отново и е установено, че съдържа елементи на договор за лизинг (или не съдържа елементи на договор за лизинг), се прилага (или се преустановява) счетоводно отчитане на договора за лизинг от:

12.

Ако дадено споразумение съдържа елементи на договор за лизинг, страните по споразумението прилагат изискванията на IAS 17 по отношение на лизинговия елемент на споразумението, освен ако не са освободени от тези изисквания в съответствие с параграф 2 от IAS 17. По същия начин, ако дадено споразумение съдържа елементи на договор за лизинг, този лизинг се класифицира като финансов лизинг или оперативен лизинг в съответствие с параграфи от 6 до 19 от IAS 17. Другите елементи на споразумението, които не попадат в обхвата на IAS 17, се осчетоводяват съгласно другите стандарти.

13.

С цел прилагане на изискванията на IAS 17 плащанията и другите възнаграждения, договорени в споразумението, се разделят в началната фаза на споразумението или при извършване на преоценка на споразумението на плащания по лизинга или плащания по другите елементи въз основа на техните относителни справедливи стойности. Минималните плащания по лизинга, съгласно дефиницията в параграф 4 от IAS 17, включват единствено плащанията по лизинга (т.е. правото да се използва активът) и изключват плащанията по другите елементи на споразумението (например за услуги и разходите за материали).

14.

В някои случаи разделянето на плащанията по лизинга от плащанията по другите елементи в споразумението може да изисква купувачът да използва техника на оценяване. Например купувачът може да оцени плащанията по лизинга с позоваване на договор за лизинг за подобен актив, който не съдържа други елементи, или посредством оценяване на плащанията за другите елементи в споразумението с позоваване на подобен договор, след което тези плащания се изваждат от общата сума на плащанията по договора.

15.

Ако купувачът стигне до заключението, че е невъзможно от практическа гледна точка да се разделят надеждно плащанията, той:

16.

Образуванието прилага настоящото разяснение за едногодишни периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното прилагане се насърчава. В случай че дадено предприятие приложи настоящото разяснение за период, започващ преди 1 януари 2006 г., то оповестява този факт.

17.

IAS 8 уточнява по какъв начин образуванието прилага промените в счетоводната политика, получени в резултат на първоначалното прилагане на дадено разяснение. Образуванието не е длъжно да спазва тези изисквания, когато прилага за първи път настоящото разяснение. В случай че образуванието използва това освобождаване, то прилага параграфи от 6 до 9 от разяснението по отношение на споразуменията, съществуващи в началото на най-ранния период, за който е представена сравнителна информация съгласно стандартите IFRS, въз основа на факти и обстоятелства, съществуващи в началото на посочения период.

IAS 8

Счетоводни политики, промени в счетоводните прогнози и грешки

IAS 27

Консолидирани и самостоятелни финансови отчети

IAS 28

Инвестиции в асоциирани образувания

IAS 31

Дялове в смесени предприятия

IAS 37

Провизии, условни задължения и условни активи

IAS 39

Финансови инструменти: признаване и оценяване (съгласно редакцията от 2003 г.)

ПКР-12

Консолидация — образувания със специална цел (съгласно редакцията от 2004 г.)

1.

Целта на фондовете за прекратяване на експлоатацията, за възстановяване и рехабилитация на околната среда, наричани по-долу „фондове за прекратяване на експлоатацията“ или само „фондове“, е да раздели активите, за да финансира някои или всички разходи по прекратяването на експлоатацията на съоръжения (такива като ядрени централи) или определен тип оборудване (такова като автомобили), или разходи, свързани с рехабилитацията на околната среда (такива като премахване на замърсяванията във водите или възстановяване на земята в участъци със съществуващи мини), наричани всички заедно „прекратяване на експлоатацията“.

2.

Вноските в тези фондове могат да бъдат доброволни или да се изискват от регламент или закон. Фондовете могат да имат някоя от следните структури:

3.

Обикновено тези фондове имат следните характеристики:

4.

Настоящото разяснение се прилага по отношение на осчетоводяването на дяловите участия във финансовите отчети на вносител във фондове за прекратяване на експлоатацията, които имат следните две характеристики:

5.

Остатъчно дялово участие във фонд, което надвишава правото на възстановяване, като договорно право за разпределение на средства след приключване на дейностите, свързани с прекратяване на експлоатацията или с прекратяване на дейността на фонда, може да бъде инструмент на собствения капитал, който попада в обхвата на IAS 39 и не се разглежда от настоящото разяснение.

6.

Въпросите, които се разглеждат в настоящото разяснение, са:

7.

Вносителят признава задължението си да плати разходите за прекратяване на експлоатацията като пасив и признава дяловото си участие във фонд отделно, освен ако не е задължен да плати разходите за прекратяване на експлоатацията, дори ако фондът не покрие плащанията.

8.

Вносителят определя дали упражнява контрол, съвместен контрол или има значително влияние върху фонда чрез позоваване на IAS 27, IAS 28, IAS 31 и ПКР-12. Ако има такъв контрол или влияние, вносителят осчетоводява своето дялово участие във фонда в съответствие с тези стандарти.

9.

Ако даден вносител не упражнява контрол, съвместен контрол или няма значително влияние върху фонда, той трябва да признае правото си да получи обратно средства от фонда като обратно изплащане в съответствие с IAS 37. Това обратно плащане се оценява по по-малката от двете стойности:

Промените в балансовата стойност на правото на обратно плащане, различни от вноските във и плащанията от фонда, се признават в печалбата или загубата за отчетния период, през който тези промени са настъпили.

10.

Когато даден вносител има задължение да направи евентуални допълнителни вноски, например в случай на банкрут на друг вносител или ако стойността на инвестиционните активи, държани от фонда, намалее до такава степен, че те вече са недостатъчни да посрещнат задълженията на фонда, свързани със задължения за обратно плащане, това задължение представлява условно задължение, което попада в обхвата на IAS 37. Вносителят признава даден пасив единствено ако съществува вероятност да бъдат направени допълнителни вноски.

11.

Вносителят оповестява информация за характера на дяловото си участие в даден фонд и за всички ограничения за достъп до активите във фонда.

12.

Когато вносителят има задължение да направи евентуални допълнителни вноски и това задължение не се признава като пасив (виж параграф 10), той прави оповестяванията, които се изискват от параграф 86 от IAS 37.

13.

Когато вносителят осчетоводява своето дялово участие във фонда в съответствие с параграф 9, той прави оповестяванията, които се изискват от параграф 85, буква в) от IAS 37.

14.

Образуванието прилага настоящото разяснение за едногодишни периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното прилагане се насърчава. Ако образуванието приложи настоящото разяснение за период, започващ преди 1 януари 2006 г., то оповестява този факт.

15.

Промените в счетоводните политики се осчетоводяват в съответствие с изискванията на IAS 8.