13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

193

L 204/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Добавките в храните могат да бъдат одобрени за влагане в храни, само ако съответстват на приложение II към Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителните добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (3).

(2)

Директива 95/2/ЕО (4) съдържа списък с добавките в храните, които могат да се използват в Общността, както и условията за тяхната употреба.

(3)

Директива 94/35/ЕО (5) съдържа списък с подсладители, които могат да се използват в Общността, както и условията за тяхната употреба.

(4)

След приемането на Директиви 95/2/ЕО и 94/35/ЕО е налице технически напредък в областта на добавките в храни. Тези директиви следва да се адаптират с оглед на този напредък.

(5)

Въз основа на становището на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ), изразено на 26 ноември 2003 г., в текущите разрешителни са внесени промени с оглед поддържането нивото на нитрозамините на възможно най-ниски стойности чрез намаляване нивата на нитритите и нитратите, добавяни в храните, като същевременно се поддържа микробиологичната безопасност на хранителните продукти. ЕОБХ препоръчва нивата на нитрити и нитрати да се посочат в законодателството като „добавено количество“. ЕОБХ е на мнение, че добавеното количество нитрит в по-голяма степен от остатъчното количество допринася за потискащото действие срещу C. botulinum. Настоящите разпоредби следва да бъдат изменени така, че максимално допустимите нива, споменати от ЕОБХ, в месните продукти, преминали термична обработка, и в месните продукти, непреминали термична обработка, в сирената и в рибата да са изразени като добавени количества. Във вид на изключение обаче, по отношение на някои традиционно произвеждани месни продукти следва да бъдат определени максимални остатъчни стойности, при условие, че продуктите са установени и идентифицирани по подходящ начин. Определените стойности следва да гарантират, че не се надвишава допустимата дневна доза (ДДД), посочена от Научния комитет по храните през 1990 г. Продуктите, които не са изрично назовани в настоящата директива, но които традиционно се произвеждат по подобен начин (т.е. подобни продукти), ако е необходимо, могат да се категоризират в съответствие с член 5 и 6 от Директива 95/2/ЕО. По отношение на сиренето, стойността следва да се изрази като количество, добавено към млякото, предназначено за производство на сирене. Ако се използва процес, при който добавянето на нитрат следва след отстраняване на суроватката и прибавяне на вода, по тази технология би следвало да се стигне до стойности, които да са идентични със стойностите, които биха били получени, ако нитратът беше добавен направо в млякото за производство на сирене.

(6)

С Директива 2003/114/ЕО за изменение на Директива 95/2/ЕО се изисква от Комисията и ЕОБХ да направят преглед на условията за употребата на E 214—E 219 р-хидроксибензоати и техните натриеви соли преди 1 юли 2004 г. ЕОБХ направи оценка на информацията за безопасността на p-хидроксибензоатите и изрази своето становище на 13 юли 2004 г. За сумата от метиловите и етиловите естери на p-хидроксибензоената киселина и техните натриеви соли ЕОБХ посочи за цялата група ДДД от 0 до 10 mg/kg телесна маса. ЕОБХ счете, че пропил-парахидроксибензоената киселина не следва да се включва в тази група ДДД, тъй като пропил-парахидроксибензоената киселина, противно на метил- и етил-парахидроксибензоената киселина, оказва въздействие върху половите хормони и мъжките полови органи при млади плъхове. Във връзка с това, ЕОБХ не може да препоръча ДДД за пропил-парахидроксибензоената киселина, поради липса на определено ниво-на-неустановен-отрицателен-ефект (NOAEL). Необходимо е от Директива 95/2/ЕО да се изтеглят E 216 пропил-p-хидроксибензоат и E 217 натриев пропил-p-хидроксибензоат. Освен това е необходимо да се преустанови влагането на p-хидроксибензоати в течните диетични хранителни добавки.

(7)

С Решение 2004/374/ЕО на Комисията (6) бе отменено пускането на пазара и вноса на мини-чашки с желе, съдържащи желеобразуващи добавки в храните, производни от морска трева и някои смоли, поради риск от задушаване от тези продукти. След направен преглед на това решение е необходимо да се изключи употребата на някои желеобразуващи добавки в храните при мини-чашки с желе.

(8)

Научният комитет по храните направи оценка на информацията за безопасността на еритритола и изрази своето мнение на 5 март 2003 г. Комитетът заключи, че употребата на еритритола като добавка в храните е приемлива. Наред с това, Комитетът отбелязва, че еритритолът има лаксативен ефект, но при по-голяма доза, отколкото останалите полиоли. Еритритолът се отличава с редица технологични неподсладителни качества, които са важни за широка гама храни, от шоколадовите изделия до млечните изделия. Тук се включват разнообразни функции, например на овкусител, носител, влагозадържащ агент, стабилизатор, сгъстител, набухвател и антислепващ агент. Необходимо е да се разреши употребата на еритритола за прилагане в храните по същия начин, както се прилагат останалите понастоящем разрешени полиоли. Освен това е необходимо да се измени и допълни Директива 94/35/ЕО, тъй като еритритолът може да се използва и за подслаждане, подобно на останалите понастоящем разрешени полиоли.

(9)

Научният комитет по храните направи оценка на информацията за безопасността на соевата хемицелулоза и изрази своето мнение на 4 април 2003 г. Комитетът стигна до заключението, че употребата на соевата хемицелулоза е приемлива в някои храни, по отношение на които бе внесено искането, при спазване на известни нива на влагане. Във връзка с това е целесъобразно да се разреши такава употреба за някои цели. С цел улесняване положението на хора, страдащи от алергии, обаче, такава употреба не следва да се разрешава за необработени храни, в които не се очаква наличието на соя. Така или иначе, потребителите следва да бъдат информирани в случаите, в които дадени продукти съдържат хемицелулоза, извлечена от соя, в съответствие с разпоредбите на Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (7).

(10)

ЕОБХ направи оценка на информацията за безопасността на етил целулозата и изрази своето мнение на 17 февруари 2004 г. ЕОБХ реши да включи етил целулозата в групата ДДД „неуточнени“ за модифицирани целулози, създадена от Научния комитет по храните. Основното приложение на етил целулозата е в хранителните добавки и капсулираните ароматизанти. Употребата на етил целулозата в такъв случай следва да бъде разрешена, подобно на разрешението за други целулози.

(11)

ЕОБХ направи оценка на информацията за безопасността на пулулана и изрази своето мнение на 13 юли 2004 г. ЕОБХ реши, че употребата на пулулана е приемлива като покритие за хранителни добавки — капсули и таблети, както и при освежители на дъха под формата на филми. Следователно е целесъобразно тази употреба да бъде разрешена.

(12)

ЕОБХ направи оценка на информацията за безопасността на третичния бутил-хидроквинон (ТБХК) и изрази своето мнение на 12 юли 2004 година. ЕОБХ определи ДДД от 0 до 0,7 mg/kg телесна маса за този антиоксидант и констатира, че употребата му би била приемлива в някои храни при определени нива на концентрация. Във връзка с това е целесъобразно да се разреши тази добавка.

(13)

Научният комитет по храните направи оценка на информацията за безопасността на скорбялния алуминиев октенил-сукцинат и изрази своето мнение на 21 март 1997 г. Комитетът констатира, че употребата на тази добавка като компонент на микрокапсулирани витамини и каротеноиди може да се разглежда като приемлива. Във връзка с това е целесъобразно да се разреши тази употреба.

(14)

По време на технологичния процес на производство на сирене от пресечено с киселина мляко, към пастьоризираното мляко се добавя E 500ii натриев хидрогенкарбонат с цел смекчаване киселинността, причинена от млечната киселина, до подходяща стойност на pH, като по този начин се създават необходимите условия за растеж на зреещите култури. Във връзка с това е целесъобразно да се разреши употребата на натриев хидрогенкарбонат в производството на сирене от пресечено с киселина мляко.

(15)

Понастоящем употребата на смес от сорбати (E 200, E 202 и E 203) и бензоати (E 210 - E 213) е разрешена по отношение на готвени скариди, предназначени за консервиране. Целесъобразно е това разрешение да бъде разширено по посока употреба на същите за всички готвени ракообразни и мекотели.

(16)

E 551 силициев диоксид е разрешен като носеща основа за оцветители за храни при максимално ниво от 5 %. Употребата на силициев диоксид като носеща основа за оцветители за храни E 171 титаниев диоксид и E 172 железни оксиди и хидроксиди следва също да бъде разрешена при ниво максимум 90 % спрямо пигмента.

(17)

Директива 95/2/ЕО ограничава употребата на добавките, изброени в приложение I към същата директива, в традиционния френски хляб „Pain courant français“. Същото ограничение следва да важи за подобния на него традиционен унгарски хляб. Освен това е целесъобразно да се разреши употребата на аскорбиновата киселина (E 300), натриевия аскорбат (E 301) и калциевия двунатриев EDTA (E 385) в унгарските пастети от черен дроб.

(18)

Необходимо е да се актуализират съществуващите понастоящем разпоредби, отнасящи се за употребата на сулфити (E 220 - E 228) във варените ракообразни, десертното грозде и личи.

(19)

В съответствие с искане от една от държавите-членки и със становището на Научният комитет по храните от 5 март 2003 г. 4-хексилрезорцинолът, който бе разрешен на национално равнище съгласно Директива 89/107/ЕИО, следва да бъде разрешен на ниво Общността.

(20)

Терминологията, използвана в Директива 95/2/ЕО, следва да бъде адаптирана, за да се вземе предвид Директива 89/398/ЕИО на Съвета oт 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (8), Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. относно сближаването законодателствата на държавите-членки относно хранителните добавки (9), Директива 1999/21/ ЕО на Комисията oт 25 март 1999 г. относно диетичните храни за специални медицински цели (10).

(21)

Следователно Директиви 95/2/ЕО и 94/35/ЕО следва да бъдат съответно изменени,

1.

Член 1, параграф 3, буква в) се заменя със следния текст:

2.

В член 3, параграф 2 „готови храни за малки деца“ се заменя с „преработени храни на зърнена основа и бебешки храни“;

3.

Приложенията се изменят в съответствие с приложение I към настоящата директива.

a)

да се разреши търговията и използването на продукти, които са в съответствие с настоящата директива до 15 февруари 2008 г.;

б)

да се забрани търговията и използването на продукти, които не са в съответствие с настоящата директива до 15 август 2008 г.

1.

Приложение I се изменя, както следва:

2.

Приложение II се изменя, както следва:

3.

Приложение III се изменя, както следва:

4.

Приложение IV се изменя, както следва:

5.

Приложение V се изменя, както следва:

6.

В приложение VI се изменя, както следва:

1

Месните продукти се потапят в консервиращ разтвор, съдържащ нитрити и/или нитрати, сол и други съставки. Месните продукти могат да преминат и по-нататъшна обработка, например пушене.

1.1

В месото се инжектира консервиращ разтвор, след което се потапя за консервиране в течение на 3 до 10 дни. Саламурата, в която се потапят месните продукти, освен другото, съдържа и микробиологични култури за стартиране на дадени микробиологични процеси.

1.2

Потапяне с цел консервиране за 3 до 5 дни. Продуктът не преминава през термична обработка и се отличава с висока водна активност.

1.3

Потапяне с цел консервиране за поне 4 дни като се вари предварително.

1.4

В месото се инжектира консервиращ разтвор, след което се потапя за консервиране. Времето за консервиране е между 14 и 21 дни, след което се оставя време за зреене при студено пушене за 4—5 седмици.

1.5

Потапяне с цел консервиране за 4 до 5 дни при 5—7 °C, след което се оставя за зреене, обикновено 24—40 часа при 22 °C, евентуално се опушва в течение на 24 часа при 20—25 °C и се съхранява 3-6 седмици при 12—14 °C.

1.6

Времето за консервиране е в зависимост от формата и теглото на парчетата месо, като средното е приблизително 2 дни/kg, след което се оставя време за стабилизиране/зреене.

2

Сухият процес на консервиране включва прилагане на консервиращата смес на сухо като консервиращата смес съдържа нитрити и/или нитрати, сол и други съставки по повърхността на месото, след което се оставя време за стабилизиране/зреене. Месните продукти могат да преминат и по-нататъшна обработка, например пушене.

2.1

Консервиране на сухо, след което се оставят поне 4 дни за зреене.

2.2

Консервиране на сухо, съчетано с период за стабилизиране с продължителност най-малко 10 дни и период за зреене с продължителност над 45 дни.

2.3

Консервиране на сухо в течение на 10 дo 15 дни, съчетано с период за стабилизиране с продължителност най-малко 35 до 40 дни и период за зреене с продължителност най-малко два месеца.

2.4

Консервира се на сухо в течение на 3 дни + 1 ден/kg, след което се оставя 1 седмица период след соленето и период на отлежаване/съзряване между 45 дни и 18 месеца.

2.5

Времето за консервиране е в зависимост от формата и теглото на парчетата месо, като средното е приблизително 10—14 дни, след което се оставя време за стабилизиране/зреене.

3

Потапяне с цел консервиране и консервиране на сухо, използвани в комбинация или в случаите, в които в съставния продукт е включен нитрит и/или нитрат или когато в продукта преди варене се инжектира консервиращ разтвор. Продуктите могат да преминат и по-нататъшна обработка, например пушене.

3.1

Потапяне с цел консервиране и консервиране на сухо, използвани в комбинация (без инжектиране на консервиращ разтвор). Времето за консервиране е в зависимост от формата и теглото на парчетата месо, като средното е приблизително 14—35 дни, след което се оставя време за стабилизиране/зреене.

3.2

Инжектиране на консервиращ разтвор, след което след минимум 2 дни следва варене в кипяща вода в течение на не повече от 3 часа.

3.3

Продуктът има период на зреене минимум 4 седмици и се отличава със съотношение вода/белтъчини под 1,7.

3.4

Период на зреене минимум 30 дни.

3.5

Сушеният продукт се вари при 70 °C, след което следва 8—12-дневен процес на сушене и пушене. Ферментиралият продукт подлежи на 14—30-дневен триетапен ферментационен процес, след което следва пушене.

3.6

Сурова ферментирала сушена наденица без добавка от нитрити. Продуктът ферментира при температури в диапазона 18—22 °C или по-ниско (10—12 °C), след което следва период за отлежаване/узряване с продължителност минимум 3 седмици. Продуктът има съотношение вода/белтъчини под 1,7.“;

1.

в първата колонка в реда за E 420 до E 967, се добавя „E 968“;

2.

във втората колонка в реда за E 420 до E 967, се добавя „Еритритол“.