4.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 287/36

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 3 ноември 2011 година

за предоставяне на поисканата от Италия дерогация по отношение на областите Емилия Романя, Ломбардия, Пиемонте и Венето по силата на Директива 91/676/ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници

(нотифицирано под номер C(2011) 7770)

(само текстът на италиански език е автентичен)

(2011/721/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (1), и по-специално параграф 2, трета алинея от приложение III към нея,

като има предвид, че:

(1)

Ако количеството животински тор, което държава-членка възнамерява да използва на хектар всяка година, е различно от количеството, определено в параграф 2, втора алинея, първото изречение от приложение III към Директива 91/676/ЕИО и в буква а) от същата алинея, това количество трябва да бъде определено така, че да не възпрепятства постигането на целите, определени в член 1 от посочената директива, и трябва да е обосновано въз основа на обективни критерии, като например продължителни вегетационни периоди и култури с високо усвояване на азот.

(2)

Италия подаде в Комисията искане за дерогация по параграф 2, трета алинея от приложение III към Директива 91/676/ЕИО по отношение на областите Емилия Романя, Ломбардия, Пиемонте и Венето.

(3)

Исканата дерогация се отнася до намерението на Италия да разреши наторяване в областите Емилия Романя, Ломбардия, Пиемонте и Венето с до 250 kg азот от говежди и обработен свински тор на хектар годишно в стопанства с минимум 70 % култури с голямо усвояване на азот и дълги вегетационни периоди. Според оценките дерогацията ще обхване приблизително 10 313 говедовъдни стопанства и 1 241 свиневъдни стопанства в областите Емилия Романя, Ломбардия, Пиемонте и Венето, които съставляват съответно 15,9 % и 9,7 % от общия брой на говедовъдните и общия брой на свиневъдните стопанства в споменатите области, 10,7 % от използваната земеделска земя, 29,1 % от общия брой глави млеконадоен добитък и 49,3 % от общия брой свине в същите области. Освен това за дерогацията могат да кандидатстват и полевъдни стопанства.

(4)

Законодателството, с което се транспонира Директива 91/676/ЕИО и се създават програмите за действие в Емилия Романя (Решение № 1273/2011 от 5.9.2011 г.), Ломбардия (Решение № IX/2208 от 14.9.2011 г.), Пиемонте (Решение 18-2612 от 19.9.2011 г.) и Венето (Решение № 1150 от 26.7.2011 г.), е прието и се прилага във връзка с настоящото решение за периода 2012—2015 г.

(5)

Определените уязвими зони, към които се прилагат програмите за действие, обхващат около 63 % от използваната земеделска площ (ИЗП) в Емилия Романя, 82 % от ИЗП в Ломбардия, 38 % от ИЗП в Пиемонте и 87 % от ИЗП във Венето.

(6)

Представените данни относно качеството на водите показват, че за подпочвените води в областите Емилия Романя, Ломбардия, Пиемонте и Венето средната концентрация на нитрати в 89 % от подземните водни обекти е под 50 mg нитрати на литър, а в 63 % от подземните водни обекти — под 25 mg нитрати на литър. По отношение на повърхностните води средната концентрация на нитрати в над 98 % от станциите за наблюдение е под 25 mg нитрати на литър и няма точки с концентрация на нитрати, надвишаваща 50 mg нитрати на литър.

(7)

В областите Емилия Романя, Ломбардия, Пиемонте и Венето се отглеждат над 70 % от добитъка в Италия, по-специално 67,1 % от млеконадойния добитък, 60,6 % от другия добитък, 81 %от свинете и 79,4 % от птиците. В периода 1982—2007 г. броят на животните показва тенденция към намаляване (средно с 20 % за четирите области).

(8)

В периода 1979—2008 г. използването на изкуствени азотни торове е намаляло, както и използването на минерални фосфорни торове; последното е намаляло със 70 %.

(9)

Пасищата, царевицата за зърно, царевицата за силаж и зимните зърнени култури заемат около 53 % от общата земеделска площ в Емилия Романя, Ломбардия, Пиемонте и Венето.

(10)

Представените към искането за дерогация подкрепящи документи показват, че предлаганото годишно количество от 250 kg азот от говежди и обработен свински тор на хектар годишно е обосновано въз основа на обективни критерии като завишено количество на валежите, дълги вегетационни периоди и високи добиви на култури с голямо усвояване на азот.

(11)

След като прегледа искането, Комисията смята, че предложеното количество от 250 kg азот от говежди и обработен свински тор на хектар няма да възпрепятства постигането на целите на Директива 91/676/ЕИО, при условие че се спазват някои строги условия.

(12)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по нитратите, създаден по силата на член 9 от Директива 91/676/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Дерогацията, поискана от Италия с писма от 10 март 2011 г. и от 28 юли 2011 г. по отношение на областите Емилия Романя, Ломбардия, Пиемонте и Венето с цел да се разреши торенето с по-голямо количество животински тор от количеството, предвидено в параграф 2, втора алинея, първото изречение от приложение III към Директива 91/676/ЕИО и в буква а) от същата алинея, се предоставя при спазване на условията, указани в настоящото решение.

Член 2

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

а)

„стопанства“ означава земеделски стопанства със или без отглеждане на животни;

б)

„парцел“ означава индивидуален участък или група участъци, хомогенни по отношение на отглежданите селскостопански култури, вида на почвата и практиките за торене;

в)

„пасище“ означава постоянно или временно пасище (под временно обикновено се разбира за по-малко от четири години);

г)

„късна царевица“ означава царевица от група 600—700 по FAO със срок на сеитба от средата на март до началото на април и вегетационен период най-малко 145—150 дни;

д)

„царевица или сорго, последвана/о от зимни тревни фуражни култури“ означава среднокъсна или ранна царевица или сорго, последвани от зимни тревни фуражни култури, като например италиански райграс, ечемик, тритикале или зимна ръж;

е)

„зимна зърнена култура, последвана от летни тревни фуражни култури“ означава зимна пшеница, зимен ечемик или тритикале, последвани от летни тревни фуражни култури, като например царевица, сорго, Setaria или Panicum sp.;

ж)

„култури с голямо усвояване на азот и дълги вегетационни периоди“ означава пасища, късна царевица, царевица или сорго, последвана/о от зимни тревни фуражни култури, и зимна зърнена култура, последвана от летни тревни фуражни култури;

з)

„говежди тор“ означава животински изпражнения от едър рогат добитък, включително по време на паша или в преработен вид;

и)

„обработка на животински тор“ означава преработката на свински тор в две фракции — твърда и течна, с цел подобряване на наторяването и по-добро усвояване на азота и фосфора;

й)

„обработен тор“ означава течната фракция, получена в резултат на обработката на свински тор, с минимално съотношение азот—фосфати (N/P2O5), равно на 2,5;

к)

„обработен тор с отстраняване на азота“ означава обработен тор със съдържание на азот, по-малко от 30 % от съдържанието на азот в необработения свински тор;

л)

„почви с ниско съдържание на органични вещества“ означава почви с по-малко от 2 % съдържание на органичен въглерод в горния 30-сантиметров почвен слой;

м)

„незасолени и слабо засолени почви“ означава почви с електрическа проводимост на наситен екстракт от почва Ece < 4 mS/cm или електрическа проводимост на воден екстракт от почва, при съотношение почва—вода 1:2, EC 1:2 < 1 mS/cm, или райони, определени като категорично незасегнати от риск от засоляване съгласно почвената карта, изготвена на регионално равнище;

н)

„ефективност на използване на азота“ означава процентът от общия азот, внесен под формата на животински тор, който е наличен за усвояване от културите в годината на торенето.

Член 3

Приложно поле

Настоящото решение се прилага на индивидуална основа за стопанства, в които 70 % или повече от площта на стопанството са заети с култури с голямо усвояване на азот и дълги вегетационни периоди, при спазване на условията, предвидени в членове 4—7.

Член 4

Ежегодно подаване на заявление и поемане на задължение

1.   Земеделските производители, които искат да се възползват от дерогация по настоящото решение, подават заявление до компетентните органи всяка година най-късно до 15 февруари.

2.   Едновременно с годишното заявление, посочено в параграф 1, те се задължават писмено да спазват условията, определени в членове 5, 6 и 7.

Член 5

Обработка на животински тор

1.   Земеделските производители, които се ползват от дерогация за внасянето на обработен свински тор, съобщават ежегодно на компетентните органи следната информация:

а)

вид обработка на животинския тор;

б)

капацитет и основни характеристики на инсталацията за обработка, включително нейната ефективност;

в)

количествата животински тор, изпратени за обработка;

г)

количество, състав, включително спецификация на съдържанието на азот и фосфор, и местоназначение на твърдата фракция;

д)

количество, състав, включително спецификация на съдържанието на азот и фосфор, и местоназначение на обработения тор;

е)

оценка на загубите на газообразни вещества при обработката.

2.   Твърдата фракция, получена в резултат на обработката на животинския тор, трябва да се стабилизира, с цел намаляване на миризмите и другите емисии, подобряване на агрономичните и хигиенните качества, улесняване на манипулациите и подобряване на усвояването на азот и фосфати от културите. Полученият продукт не може да се употребява в стопанства, ползващи се от дерогация. Компетентните органи трябва да приемат мерки за насърчаване използването на стабилизираната твърда фракция върху почви с ниско съдържание на органични вещества. Споменатите почви се посочват на карти, изготвени на регионално равнище и предоставени на разположение на земеделските производители.

3.   Компетентните органи изготвят методики за оценка на състава на обработения тор, измененията в състава и ефективността на обработката за всяко стопанство, ползващо индивидуална дерогация.

4.   Емисиите от амоняк и другите емисии в резултат на обработката на животински тор трябва да се наблюдават от компетентните органи в представителни места за всеки метод на обработка. Въз основа на резултатите от наблюдението компетентните органи изготвят инвентаризация на емисиите.

Член 6

Внасяне на животински тор и други торове

1.   При спазване на условията, указани в параграфи 2—12, количеството на говеждия тор, включително внасяният от самите животни тор, и на обработения животински тор, което се употребява всяка година в ползващи се от дерогация стопанства, не може да надвишава количеството животински тор, съдържащо 250 kg азот на хектар.

2.   Общото внесено количество азот не може да надвишава прогнозната потребност от хранителни вещества на съответната култура. В него се отчита запасеността на почвата, както и повишената усвояемост на азота в животинския тор вследствие на обработката на тора. То не може да надвишава максималните норми за торене, определени в приложимите за стопанството програми за действие.

3.   Общото внесено количество фосфор не може да надвишава предвидимата потребност от хранителни вещества на съответната култура и в него се отчита запасеността на почвата с фосфор. В ползващите се от дерогация стопанства не може да се внася фосфор от изкуствени торове.

4.   Най-късно до 15 февруари се изготвя план за наторяване за всяко стопанство, в който се описва сеитбообращението върху земеделската земя и планираното внасяне на животински и минерални торове.

Планът за наторяване трябва да съдържа следното:

а)

броя на животните, описание на системата за складиране и съхраняване, включително вместимостта и вида на наличните съоръжения за съхранение на животински тор;

б)

изчисление на количествата азот и фосфор от животински тор, произведени в стопанството;

в)

описание на обработката на животинския тор и характеристиките на обработения животински тор (ако е уместно);

г)

количеството, вида и характеристиките на животинския тор, доставян извън стопанството или в него;

д)

сеитбообращението и площта на парцелите с култури с голямо усвояване на азот и дълги вегетационни периоди и на парцелите с други култури;

е)

очакваните добиви от всяка отглеждана култура, в зависимост от наличието на хранителни вещества и влага, както и местните условия, като климат, почвен тип и др.;

ж)

прогнозните потребности на културите от азот и фосфор за всеки парцел;

з)

изчисление на количеството азот и фосфор от животински тор, което ще се внася във всеки парцел;

и)

изчисление на количеството азот от изкуствени торове, което ще се внася във всеки парцел;

й)

оценка на количеството вода, необходимо за напояване, и точно посочване на водоизточника; в плана се включва разрешителното за водовземане или договора за водоползване със съответния „воден консорциум“ или картата, посочваща, че стопанството се намира в район, в който плитките подпочвени води са в контакт с кореновата зона.

Плановете трябва да се преразглеждат най-късно до седем дни след настъпването на евентуални промени в земеделските практики, за да се гарантира тяхното съответствие с използваните земеделски практики.

5.   Във всяка ферма трябва да се изготвят отчети за торенето по парцели. Отчетите включват внесените количества и времето на торене с животински тор и изкуствени торове.

6.   Разрешителното за водовземане или договора за водоползване със съответния „воден консорциум“ или картата, посочваща, че стопанството се намира в район, в който плитките подпочвени води са в контакт с кореновата зона, трябва да бъде на разположение в стопанството. Разрешеното или договорено количество вода, когато е приложимо, трябва да е достатъчно за достигане на добивите, получавани в условия без ограничения по отношение на водата.

7.   Всяко стопанство, което се ползва от дерогация, трябва да разполага с резултати от анализа на почвата за съдържание на азот и фосфор. Вземането на проби и извършването на анализи се осъществява преди 1 юни и поне веднъж на всеки четири години за съдържанието на фосфор и азот за всяка площ от стопанството, която е хомогенна по отношение на сеитбообращението и почвените характеристики. Изисква се минимум по един анализ на всеки пет хектара земеделска земя.

8.   Животинският тор, който се внася в ползващи се от дерогация стопанства, трябва да има ефективност на използване на азота най-малко 65 % за течен тор и 50 % за твърд тор.

9.   Животинският тор и изкуствените торове, които се внасят в ползващи се от дерогация стопанства, не могат да се разпръскват след 1 ноември.

10.   Поне две трети от количеството азот от животински тор, с изключение на азота от животинския тор от пасящ добитък, трябва да се внася преди 30 юни всяка година. За тази цел ползващите се от дерогация стопанства трябва да разполагат с достатъчен капацитет за съхранение на животински тор, който да покрива поне периодите, през които използването на такъв тор не е разрешено.

11.   Течният тор, включително обработеният животински тор и отпадните течности, трябва да се внасят посредством методи на торене с ниско ниво на емисиите. Твърдият животински тор се внася в рамките на 24 часа.

12.   С цел защита на почвите от опасността от засоляване, използването на обработен тор с отстраняване на азота се разрешава само върху незасолени и слабо засолени почви. За тази цел земеделските производители, които възнамеряват да използват обработен тор с отстраняване на азота, измерват електрическата проводимост в парцелите, в които той ще се внася, най-малко веднъж на четири години и включват резултатите в заявлението, посочено в член 4, параграф 1. Компетентните органи изготвят протокол, който да се използва от земеделските производители за измерване на електрическата проводимост. Компетентните органи изготвят карти, показващи районите, застрашени от засоляване.

Член 7

Управление на земята

Земеделските производители, ползващи се от дерогация, гарантират спазване на следните условия:

а)

70 % или повече от площта на стопанството се засаждат с култури с голямо усвояване на азот и дълги вегетационни периоди;

б)

временните пасища и ливади се орат напролет;

в)

временните и постоянните пасища и ливади включват не повече от 50 % бобови или други растения, които усвояват азот от въздуха;

г)

реколтата от късна царевица се прибира (цялото растение);

д)

зимните тревни фуражни култури, като италиански райграс, ечемик, тритикале или зимна ръж, се засяват в срок от две седмици след прибирането на царевицата/соргото и се прибират не по-рано от две седмици преди сеитбата на царевицата/соргото;

е)

летните тревни фуражни култури, като царевица, сорго, Setaria или Panicum sp., се засяват в срок от две седмици след прибирането на зимните зърнени култури и се прибират не по-рано от две седмици преди сеитбата на зимните зърнени култури;

ж)

разораното пасище се засява, в срок от две седмици след разораването, с култура с голямо усвояване на азот и не се внасят изкуствени торове през годината на разораване на постоянните пасища.

Член 8

Други мерки

1.   Компетентните органи осигуряват съответствие на предоставените дерогации за торене с обработен животински тор с капацитета на инсталациите за обработка на животински тор.

2.   Компетентните органи осигуряват съответствие на всяка предоставена дерогация с разрешеното водоползване в стопанството, ползващо се от дерогацията.

Член 9

Мерки относно транспорта на животински тор

1.   Компетентните органи гарантират записването на данни за транспорта на животински тор от и до ползващите се от дерогация стопанства посредством географски системи за определяне на местоположението или регистрирането на транспорта в придружаващите документи, като се отбелязват мястото на произход и местоназначението. Записването посредством географски системи за определяне на местоположението е задължително за превозите на разстояния, по-дълги от 30 km.

2.   Компетентните органи гарантират, че по време на превоза има налице документ, в който е посочено количеството на превозвания животински тор и неговото азотно и фосфорно съдържание.

3.   Компетентните органи гарантират извършването на анализ на обработения тор и твърдите фракции, получени в резултат на обработката на животинския тор, по отношение на съдържанието на азот и фосфор в тях. Анализът трябва да се извършва от признати лаборатории. Резултатите от анализа се съобщават на компетентните органи и на получаващия земеделски производител. Всяка превозвана пратка се придружава от сертификат за анализа.

Член 10

Наблюдение

1.   Компетентните органи гарантират изготвянето и ежегодното актуализиране на карти, показващи процента на стопанствата, процента на животните, процента на земеделската земя, обхваната от индивидуални дерогации, и карти, показващи местното земеползване във всяка община. Данните за сеитбообращенията и земеделските практики в стопанствата, ползващи се от дерогации, се събират и актуализират ежегодно.

2.   С цел оценка на въздействието на дерогацията върху качеството на водите се създава и поддържа мрежа за наблюдение за вземане на проби от повърхностните и плитките подпочвени води. Проектът на мрежата за наблюдение се представя на Комисията. По време на периода на прилагане на настоящото решение не може да се намалява броят на първоначалните станции за наблюдение и не може да се променя местоположението им.

3.   Провежда се засилено наблюдение във водосборните райони със селскостопански характер, разположени в близост до най-уязвимите водни обекти, които се определят от компетентните органи.

4.   Създават се станции за наблюдение с цел предоставяне на данни относно концентрацията на азот и фосфор в почвените води, относно минералния азот в почвения профил и съответните загуби на азот и фосфор през кореновата зона в подземните води, както и относно загубите на азот и фосфор чрез повърхностен и подпочвен отток, както при условия на ползване на дерогация, така и без ползване на дерогация. Станциите за наблюдение обхващат основните типове почва, практиките на наторяване и културите. Проектът на мрежата за наблюдение се представя на Комисията. По време на периода на прилагане на настоящото решение не може да се намалява броят на първоначалните станции за наблюдение и не може да се променя местоположението им.

Член 11

Проверка

1.   Компетентните органи следят всички заявления за дерогация да преминат през административен контрол. Когато контролът покаже, че условията, предвидени в членове 5, 6 и 7, не са изпълнени, заявителят се уведомява за това. В такъв случай заявлението му се смята за отхвърлено.

2.   Следва да се въведе програма за проверки на място въз основа на анализ на риска, на резултатите от контрола от предходните години и резултатите от общия контрол на случаен принцип по отношение на законодателството, с което се транспонира Директива 91/676/ЕИО. Проверките на място покриват поне 5 % от стопанствата, които се ползват от дерогация, по отношение на условията, посочени в членове 5, 6 и 7 от настоящото решение.

3.   Компетентните органи осигуряват контрол на място върху най-малко 1 % от операциите по транспорт на животински тор, въз основа на оценката на риска и резултатите от административния контрол, посочен в параграф 1. Контролът включва най-малкото оценка на придружаващите документи, проверка на произхода и местоназначението на животинския тор и вземане на проби от транспортирания животински тор.

4.   На компетентните органи се предоставят необходимите правомощия и средства за проверка на спазването на настоящото решение. Когато проверката покаже неспазване на настоящото решение, компетентните органи предприемат необходимите действия за коригиране. По-специално земеделските производители, които не спазват членове 5, 6 и 7, се изключват от дерогацията през следващата година.

Член 12

Докладване

Компетентните органи представят всяка година на Комисията най-късно до декември, а за 2015 г. — най-късно до септември, доклад със следната информация:

а)

оценка на изпълнението на дерогацията въз основа на проверките, извършени на равнище стопанство, и въз основа на проверките на транспорта на животински тор, както и информация относно неизрядните стопанства въз основа на резултатите от административните проверки и проверките на място;

б)

информация относно обработката на животинския тор, включително по-нататъшна преработка и използване на твърдите фракции, и подробни данни относно характеристиките на системите за обработка, тяхната ефикасност и състава на обработения животински тор, както и крайното местоназначение на твърдите фракции;

в)

карти, показващи районите с ниско съдържание на органични вещества, както и предприетите мерки за насърчаване използването на стабилизираната твърда фракция върху почви с ниско съдържание на органични вещества, както е посочено в член 5, параграф 2;

г)

посочените в член 5, параграф 3 методики за оценка на състава на обработения тор, измененията в състава и ефективността на обработката за всяко стопанство, ползващо индивидуална дерогация;

д)

посочената в член 5, параграф 4 инвентаризация на емисиите от амоняк и другите емисии в резултат на обработката на животински тор.

е)

изготвеният протокол за измерване на електрическата проводимост и картите, показващи районите, засегнати от засоляване, както е посочено в член 6, параграф 12;

ж)

методиките за проверка на съответствието на предоставените дерогации с капацитета на инсталациите за обработка на животински тор, както е посочено в член 8, параграф 1;

з)

методиките за проверка на съответствието на всяка предоставена дерогация с разрешеното водоползване в стопанството, ползващо се от дерогацията, както е посочено в член 8, параграф 2;

и)

посочените в член 10, параграф 1 карти, показващи процента на стопанствата, процента на животните, процента на земеделската земя, обхваната от индивидуални дерогации, и карти, показващи местното земеползване, както и данни за сеитбообращенията и земеделските практики в ползващите се от дерогация стопанства;

й)

резултатите от наблюдението на водите, включително информация относно тенденциите в качеството на подземните и повърхностните води, както и въздействието на дерогацията върху качеството на водите, както е посочено в член 10, параграф 2;

к)

списъка на най-уязвимите водни обекти, посочени в член 10, параграф 3;

л)

резюме и оценка на данните, получени от станциите за наблюдение, посочени в член 10, параграф 4.

Член 13

Прилагане

Настоящото решение се прилага във връзка с разпоредбите за изпълнение на програмата за действие в Емилия Романя (Решение № 1273/2011 от 5.9.2011 г.), Ломбардия (Решение № IX/2208 от 14.9.2011 г.), Пиемонте (Решение 18-2612 от 19.9.2011 г.) и Венето (Решение № 1150 от 26.7.2011 г.).

Настоящото решение се прилага от 1 януари 2012 г.

Срокът на действието му изтича на 31 декември 2015 г.

Член 14

Адресат на настоящото решение е Италианската република.

Съставено в Брюксел на 3 ноември 2011 година.

За Комисията

Janez POTOČNIK

Член на Комисията

(1)  ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1.

  翻译：