L_2011122BG.01002201.xml

относно система за сертифициране на структурите, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, и за изменение на Регламент (ЕО) № 653/2007

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (1), и по-специално член 14а от нея,

като взе предвид препоръката на Европейската железопътна агенция от 8 юли 2010 г. относно система за сертифициране на структури, които отговарят за поддръжката,

1. С настоящия регламент се създава система за сертифициране на структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, както е посочено в член 14а от Директива 2004/49/ЕО.

2. Предназначението на системата за сертифициране е да предостави доказателства, че структурата, която отговаря за поддръжката, е установила своя система за поддръжка и може да изпълнява изискванията, посочени в настоящия регламент, с цел да се гарантира безопасното експлоатационно състояние на всички товарни вагони, за чиято поддръжка тя отговаря.

1. Системата за сертифициране се прилага за всички структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, които ще се използват по железопътната мрежа на територията на Европейския съюз.

2. Работилниците за поддръжка или организациите, които поемат изпълнението на част от функциите, посочени в член 4, могат да прилагат доброволно системата за сертифициране въз основа на принципите, посочени в член 8 и в приложение I.

3. Посочването на оператор на инфраструктура в членове 5, 7 и 12 се разбира, че се отнася за експлоатацията от негова страна на товарни вагони за превоз на материали за строителство или за дейности за поддръжка на инфраструктурата. Когато той експлоатира товарни вагони за посочената цел, се счита, че операторът на инфраструктура го прави в качеството си на железопътно предприятие.

1. За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, предвидени в член 3 от Директива 2004/49/ЕО.

2. Освен това се прилагат следните определения:

1. Системата за поддръжка се състои от следните функции:

2. Структурата, която отговаря за поддръжката, гарантира, че функциите, посочени в параграф 1, отговарят на изискванията и критериите за оценка, посочени в приложение III.

3. Структурата, която отговаря за поддръжката, изпълнява функцията по управление самостоятелно, но може да възлага на външен изпълнител функциите по поддръжка, посочени в букви б)—г) от параграф 1, или част от тях на други договарящи се страни съгласно разпоредбите на член 8. Когато се прибягва до възлагане на външен изпълнител, структурата, която отговаря за поддръжката, гарантира прилагането на принципите, посочени в приложение I.

4. Независимо от приложените договорености за възлагане на външен изпълнител структурата, която отговаря за поддръжката, е отговорна за резултата от дейностите по поддръжка, които управлява, и установява система за наблюдение на изпълнението на посочените дейности.

Отношения между страните, участващи в процеса по поддръжката

1. Всяко железопътно предприятие или оператор на инфраструктура гарантира, че преди потеглянето за всеки от товарните вагони, използвани от него, е определена сертицифирана структура, която отговаря за поддръжката, чийто сертификат има необходимия обхват по отношение на експлоатацията на вагона.

2. Всички страни, участващи в процеса по поддръжката, обменят съответната информация за поддръжката в съответствие с критериите, изброени в раздели I.7 и I.8 от приложение III.

3. Въз основа на договорни споразумения железопътното предприятие може да поиска информация за оперативни цели относно поддръжката на даден товарен вагон. Структурата, която отговаря за поддръжката на товарния вагон, отговаря на тези искания пряко или чрез други договарящи се страни.

4. Въз основа на договорни споразумения, структура, която отговаря за поддръжката, може да поиска информация за експлоатацията на товарен вагон. Железопътното предприятие или операторът на инфраструктура отговарят на тези искания пряко или чрез други договарящи се страни.

5. Всички договарящи се страни обменят информация относно свързани с безопасността неизправности, злополуки, инциденти, състояния, близки до инциденти, и други опасни събития, както и относно възможното ограничаване на използването на товарните вагони.

6. Сертификатите на структурите, които отговарят за поддръжката, се приемат като доказателство за способността на железопътно предприятие или оператор на инфраструктура да изпълнява изискванията на изпълнителите и доставчиците за поддръжка и контрол, посочени в приложение II, точки Б.1, Б.2, Б.3 и В.1 към Регламент (ЕС) № 1158/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г. относно общ метод за безопасност за оценка на съответствието с изискванията за получаване на сертификат за безопасност на железопътния транспорт (4) и Регламент (ЕС) № 1169/2010 на Комисията от 10 декември 2010 г. относно общ метод за безопасност за оценка на съответствието с изискванията за получаване на разрешително за железопътна безопасност (5), освен ако националният орган по безопасността не може да докаже наличието на сериозен риск за безопасността.

7. Ако договаряща страна, по-специално железопътно предприятие, има основателна причина да счита, че определено структурата, която отговаря за поддръжката, не изпълнява изискванията на член 14а, параграф 3 от Директива 2004/49/ЕО или изискванията за сертифициране в настоящия регламент, тя незабавно уведомява сертифициращия орган за това. Сертифициращият орган предприема необходимите действия за проверка дали твърдението за несъответствие е основателно и уведомява съответните страни за резултатите от разследването (включително компетентния национален орган по безопасността, ако е уместно).

8. При смяна на структурата, която отговаря за поддръжката, притежателят на регистрацията, както е посочено в член 33, параграф 3 от Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), уведомява своевременно органа, отговарящ за регистъра, за промяната, както е предвидено в член 4, параграф 1 от Решение 2007/756/ЕО на Комисията (7), така че последният да може да актуализира националния регистър на возилата.

Предишната структура, която отговаря за поддръжката, предава документацията за поддръжката или на притежателя на регистрацията, или на новата структурата, която отговаря за поддръжката.

Предишната структура, която отговаря за поддръжката, се освобождава от отговорностите си, когато бъде отписана от националния регистър на возилата. Ако към датата на дерегистрация на предишната структура, която отговаря за поддръжката, никоя нова структура не е потвърдила, че приема статута на структура, която отговаря за поддръжката, регистрацията на возилото временно се преустановява.

1. Сертификати на СОП се предоставят от всеки компетентен орган за сертифициране, избран от кандидатстващата за сертификат структура, която отговаря за поддръжката.

2. Държавите-членки гарантират, че сертифициращите органи съблюдават общите критерии и принципи, посочени в приложение II, и всички последващи схеми за акредитация в отрасъла.

3. Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че решенията, взети от сертифициращите органи, подлежат на съдебен контрол.

4. С цел да се уеднаквят подходите за оценка на заявленията сертифициращите органи си сътрудничат взаимно както в рамките на държавите-членки, така и в целия Европейски съюз.

5. Агенцията организира и улеснява сътрудничеството между сертифициращите органи.

Система за сертифициране на структури, които отговарят за поддръжката

1. Сертифицирането се основава на оценка на способността на структурата, която отговаря за поддръжката, да изпълнява съответните изисквания на приложение III и да може да ги прилага последователно. Това включва система за контрол, която да гарантира непрекъснатото съответствие с приложимите изисквания след предоставянето на сертификата на СОП.

2. Структурите, които отговарят за поддръжката, кандидатстват за сертифициране, като използват съответния формуляр от приложение IV и предоставят писмени доказателства във връзка с процедурите, посочени в приложение III. Те представят без забавяне цялата допълнителна информация, която сертифициращият орган изисква от тях. При оценката на заявленията сертифициращите органи прилагат изискванията и критериите за оценка, определени в приложение III.

3. Сертифициращият орган взема решение не по-късно от четири месеца, след като кандидатстващата за сертификат структура, която отговаря за поддръжката, му представи цялата необходима информация и изисканата допълнителна информация. Сертифициращият орган извършва необходимата оценка на обекта или обектите на структурата, която отговаря за поддръжката, преди предоставянето на сертификата. Решението за предоставяне на сертификата се съобщава на структурата, която отговаря за поддръжката, като се използва съответният формуляр от приложение V.

4. Сертификатът на СОП е валиден за срок до пет години. Притежателят на сертификата уведомява незабавно сертифициращия орган за всички важни промени, свързани с обстоятелствата, съществуващи в момента на предоставянето на първоначалния сертификат, за да може сертифициращият орган да реши дали да го измени, поднови или отнеме.

5. Сертифициращият орган описва подробно причините, на които се основава всяко негово решение. Сертифициращият орган съобщава решението си и причините за него на структурата, която отговаря за поддръжката, като посочва процеса и срока за обжалване и координатите на апелативния орган.

6. Сертифициращият орган извършва дейности по контрол поне един път в годината на избрани обекти, които са представителни в географски и функционален аспект за всички дейности на структурите, отговарящи за поддръжката, на които е предоставил сертификат, за да провери дали структурите все още отговарят на критериите, предвидени в приложение III.

7. Ако сертифициращият орган установи, че структурата, която отговаря за поддръжката, вече не изпълнява изискванията, въз основа на които е издаден сертификатът на СОП, той приема план за подобряване заедно със структурата, която отговаря за поддръжката, ограничава обхвата на приложение или отнема сертификата на структурата, която отговаря за поддръжката, в зависимост от степента на несъответствие.

При продължаващо неизпълнение на изискванията за сертифициране или на плана за подобряване сертифициращият орган ограничава обхвата или отнема сертификата на СОП като обосновава решението си и посочва процеса и срока за обжалване и координатите на апелативния орган.

8. Когато железопътно предприятие или оператор на инфраструктура кандидатства за сертификат за безопасност или разрешително за безопасност, по отношение на товарните вагони, използвани от него, се прилага следното:

При всички обстоятелства сертифициращите органи и националните органи по безопасността извършват активен обмен на становища, за да се избегне дублиране на оценката.

Система за сертифициране на функции по поддръжка, възложени на външен изпълнител

1. Когато структурата, която отговаря за поддръжката, реши да възложи на външен изпълнител една или повече от функциите, посочени в член 4, параграф 1, букви б), в) и г), или части от тях, доброволното сертифициране на изпълнителя по системата за сертифициране от настоящия регламент поражда презумпция за съответствие на структурата, която отговаря за поддръжката, със съответните изисквания, посочени в приложение III, доколкото тези изисквания попадат в обхвата на доброволното сертифициране на изпълнителя. Ако такова сертифициране липсва, структурата, която отговаря за поддръжката, доказва на сертифициращия орган защо тя изпълнява всички изисквания, посочени в приложение III, по отношение на функциите, които решава да възложи на външен изпълнител.

2. Сертификати за функции по поддръжка или за части от тях, които се възлагат на външен изпълнител, се издават от сертифициращи органи при спазване на същите процедури, посочени в членове 6—7 и член 10, параграф 3, адаптирани към специфичния случай на заявителя. Те са валидни на територията на целия Европейски съюз.

При оценката на заявленията за сертификати за функции по поддръжка или за части от тях, които се възлагат на външен изпълнител, сертифициращите органи прилагат принципите, посочени в приложение I.

Ако национален орган по безопасността има основателна причина да счита, че дадена структурата, която отговаря за поддръжката, не спазва изискванията на член 14а, параграф 3 от Директива 2004/49/ЕО или изискванията за сертифициране от настоящия регламент, той незабавно взема необходимото решение и уведомява Комисията, Агенцията, други компетентни органи, сертифициращия орган и други заинтересовани страни за своето решение.

Предоставяне на информация на Комисията и Агенцията

1. Не по-късно от 30 ноември 2011 г. държавите-членки уведомяват Комисията дали сертифициращите органи са акредитирани органи, признати органи или национални органи по безопасността. Те също така уведомяват Комисията за всяка промяна в това положение в срок от един месец от промяната.

2. Не по-късно от 31 май 2012 г. държавите-членки уведомяват Агенцията за признатите сертифициращи органи. Както е предвидено в Регламент (ЕО) № 765/2008, органите за акредитация уведомяват Агенцията за акредитираните сертифициращи органи. Всяка промяна също се съобщава на Агенцията в срок от един месец от промяната.

3. Сертифициращите органи уведомяват Агенцията за всички издадени, изменени, подновени или отнети сертификати на СОП или сертификати за специфични функции съгласно член 4, параграф 1 в срок от една седмица от решението си, като използват формулярите от приложение V.

4. Агенцията поддържа досие на цялата информация, за която е уведомена съгласно параграфи 2 и 3, и осигурява публичен достъп до нея.

Приложение I към Регламент (ЕО) № 653/2007 се заменя с текста, който се съдържа в приложение VI към настоящия регламент.

1. Прилагат се следните преходни разпоредби, без да се засягат разпоредбите на член 9.

2. Считано от 31 май 2012 г. всеки сертификат на СОП се издава в съответствие с настоящия регламент на структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, без да се засяга член 14а, параграф 8 от Директива 2004/49/ЕО.

3. Сертификати, издадени от сертифициращ орган не по-късно от 31 май 2012 г. въз основа на принципи и критерии, еквивалентни на съдържащите се в Меморандума за разбирателство за установяване на основни принципи на обща система за сертифициране на структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, подписан от държавите-членки на 14 май 2009 г., се признават за еквивалентни на сертификатите на СОП, издадени съгласно настоящия регламент за техния първоначален срок на действие най-късно до 31 май 2015 г.

4. Сертификати, издадени от сертифициращ орган, на структури, които отговорят за поддръжката, не по-късно от 31 май 2012 г. въз основа на националното законодателство, което се прилага преди влизането в сила на настоящия регламент и е еквивалентно на настоящия регламент, по-специално членове 6—7 и приложения I и III, се признават за еквивалентни на сертификатите на СОП, издадени съгласно настоящия регламент за техния първоначален срок на действие най-късно до 31 май 2015 г.

5. Сертификати, издадени на работилници за поддръжка не по-късно от 31 май 2014 г. въз основа на националното законодателство, което се прилага преди влизането в сила на настоящия регламент и е еквивалентно на настоящия регламент, се признават за еквивалентни на сертификатите за работилници за поддръжка, които поемат функцията по извършване на поддръжка, издадени съгласно настоящия регламент за техния първоначален срок на действие най-късно до 31 май 2017 г.

6. Без да се засягат параграфи 3—5, структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, вписани в националния регистър на возилата не по-късно от 31 май 2012 г., се сертифицират съгласно настоящия регламент най-късно до 31 май 2013 г. През този период декларациите за съответствие на структурите, които отговорят за поддръжката, със съответните изисквания на настоящия регламент или на Меморандума за разбирателство за установяване на основни принципи на обща система за сертифициране на структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, подписан от държавите-членки на 14 май 2009 г., се признават за еквивалентни на сертификатите на СОП, издадени съгласно настоящия регламент.

7. Железопътните предприятия и операторите на инфраструктура, които вече са сертифицирани съгласно членове 10 и 11 от Директива 2004/49/ЕО не по-късно от 31 май 2012 г., не трябва да подават заявление за сертификат на СОП за първоначалния срок на действие на техните сертификати за поддръжка на вагоните, за които те носят отговорност като структура, която отговоря за поддръжката.

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Изисквания и критерии за оценка на организации, които кандидатстват за сертификат на СОП или за сертификат за функции по поддръжка, възложени на външни изпълнители от структура, която отговаря за поддръжката

I. Изисквания и критерии за оценка на функции по управление

1. Ръководство — ангажираност към разработването и прилагането на системата за поддръжка на организацията и към непрекъснатото подобряване на нейната ефективност

Организацията трябва да има процедури за:

а)	установяване на политика за поддръжка, подходяща за вида на организацията и обхвата на услугите, която да е одобрена от изпълнителния директор на организацията или негов представител;

б)	гарантиране, че са установени цели по отношение на безопасността в съответствие с правната рамка и съобразно вида, обхвата и съответните рискове на организацията;

в)	оценка на цялостните ѝ резултати по отношение на безопасността спрямо нейните корпоративни цели за безопасността;

г)	разработване на планове и процедури за постигане на нейните цели по отношение на безопасността;

д)	гарантиране на наличие на необходимите ресурси за осъществяване на всички процеси в съответствие с изискванията от настоящото приложение;

е)	определяне и управление на въздействието на други управленски дейности върху системата за поддръжка;

ж)	гарантиране, че висшето ръководство е запознато с резултатите от наблюдението на ефективността и от одитите и че поема цялостна отговорност за извършването на промени в системата за поддръжка;

з)	гарантиране, че персоналът и представители на персонала са адекватно представени и консултирани при определянето, разработването, наблюдението и прегледа на аспектите на безопасността на всички съответни процеси, в които персоналът може да участва.

2. Оценка на риска — структуриран подход за оценка на рисковете, свързани с поддръжката на товарни вагони, включително тези, които произтичат пряко от оперативните процеси и дейностите на други организации или лица, и за определяне на подходящи мерки за контрол на риска

2.1.

Организацията трябва да има процедури за:

а)	анализ на рисковете, свързани с обхвата на операциите, извършвани от организацията, включително рисковете, произтичащи от дефекти и несъответствия или неизправности в конструкцията по време на целия жизнен цикъл;

б)	оценка на рисковете, посочени в буква а);

в)	разработване и въвеждане на мерки за контрол на риска.

2.2.	Организацията трябва да има въведени процедури и мерки за отчитане на необходимостта и ангажираност за сътрудничество със стопанисващи, железопътни предприятия, оператори на инфраструктура или други заинтересовани страни.

2.3.	Организацията трябва да има процедури за оценка на риска, чрез които да управлява промените в оборудването, процедурите, организацията, обезпечаването с персонал или взаимодействията, и да прилага Регламент (ЕО) № 352/2009 на Комисията (1).

2.4.

Когато оценява риска, организацията трябва да има процедури, чрез които да взема под внимание необходимостта от определяне, предоставяне и поддържане на подходящи условия на труд, които съответстват на законодателството на Европейския съюз и националното законодателство, по-специално Директива 89/391/ЕИО на Съвета (2).

3. Наблюдение — структуриран подход, с който да се гарантира, че мерките за контрол на риска са въведени, прилагат се правилно и постигат целите на организацията

3.1.

Организацията трябва да има процедура за редовно събиране, наблюдение и анализ на съответните данни за безопасността, включително:

а)	изпълнението на съответните процеси;

б)	резултатите от процесите (включително всички услуги и продукти по договор);

в)	ефективността на мерките за контрол на риска;

г)	информация относно опита, неизправностите, дефектите и ремонтите, произтичащи от ежедневната експлоатация и поддръжка.

3.2.	Организацията трябва да има процедури, с които да гарантира, че злополуките, инцидентите и състоянията, близки до злополуки, и другите опасни събития се съобщават, регистрират, разследват и анализират.

3.3.

За периодичния преглед на всички процеси организацията трябва да има система за вътрешен одит, която е независима, обективна и работи по прозрачен начин. Тази система трябва да има въведени процедури за:

а)	разработване на план за вътрешен одит, който може да бъде преразгледан в зависимост от резултатите от предходни одити и наблюдение на качеството на изпълнение;

б)	анализ и оценка на резултатите от одитите;

в)	предлагане и изпълнение на специфични коригиращи мерки/действия;

г)	проверка на ефективността на предишните мерки/действия.

4. Непрекъснато усъвършенстване — структуриран подход за анализ на информацията, събрана чрез редовно наблюдение, одит или други подходящи източници, и за използване на резултатите с цел извличане на изводи и приемане на превантивни или коригиращи мерки за поддържане или подобряване на равнището на безопасност

Организацията трябва да има процедури, с които да се гарантира, че:

а)	установените недостатъци се отстраняват;

б)	се прилагат нови постижения в областта на безопасността;

в)	констатациите от вътрешния одит се използват с цел усъвършенстване на системата;

г)	при необходимост се изпълняват превантивни или коригиращи действия с цел да се гарантира съответствие на железопътната система със стандартите и другите изисквания по време на целия жизнен цикъл на оборудването и операциите;

д)	се използва подходяща информация, свързана с разследването и причините за злополуки, инциденти, състояния, близки до злополуки, и други опасни събития, с цел да се извлекат изводи и при необходимост да се приемат мерки за подобряване на равнището на безопасност;

е)	при необходимост се оценяват и изпълняват съответните препоръки на националния орган по безопасността, на националния разследващ орган и от отраслови или вътрешни разследвания;

ж)	се разглеждат и вземат под внимание съответните доклади/информация от железопътни предприятия/оператори на инфраструктура и стопанисващите инфраструктура или други подходящи източници.

5. Структура и отговорност — структуриран подход за определяне на отговорностите на лицата и екипите за надеждно изпълнение на целите на организацията за безопасност

5.1.	Организацията трябва да има процедури за разпределяне на отговорностите за всички процеси в цялата организация.

5.2.

Организацията трябва да има процедури за ясно определяне на областите на отговорност, свързани с безопасността, разпределянето на отговорностите за специфични функции, свързани с тях, както и тяхното взаимодействие. Това включва горепосочените процедури между организацията и стопанисващите и железопътните предприятия и операторите на инфраструктура, когато е необходимо.

5.3.

Организацията трябва да има процедури, с които да гарантира, че членове на персонала с делегирани отговорности в рамките на организацията имат правомощията, компетентността и подходящите ресурси за изпълнение на функциите си. Отговорността и компетентността следва да са съгласувани и съвместими с възложената роля, а делегирането трябва да се извършва в писмена форма.

5.4.	Организацията трябва да има процедури за осигуряване на координация между дейностите, свързани със съответните процеси в цялата организация.

5.5.	Организацията трябва да има процедури, с които да се търси отговорност за резултатите на лицата, които имат роля в управлението на безопасността.

6. Управление на компетентността — структуриран подход, с който да се гарантира, че служителите имат необходимата компетентност за постигане на целите на организацията по безопасен, ефективен и ефикасен начин при всякакви обстоятелства

6.1.

Организацията трябва да създаде система за управление на компетентността, чрез която да се извършва:

а)	определянето на длъжностите, които са отговорни за извършване в рамките на системата на всички процеси, необходими за изпълнението на изискванията от настоящото приложение;

б)	определянето на длъжностите, които изпълняват задачи, свързани с безопасността;

в)	разпределянето на подходящи задачи на персонал с необходимата компетентност.

6.2.

В рамките на системата на организацията за управление на компетентността трябва да има процедури за управление на компетентността на персонала, които да включват най-малко:

а)	определяне на знанията, уменията и опита, необходими за изпълнение на задачите във връзка с безопасността и в съответствие с отговорностите;

б)	принципи за подбор, включително основно образователно равнище, психическа нагласа и физическа годност;

в)	първоначално обучение и квалификация или сертифициране на придобитите компетентност и умения;

г)	гарантиране, че всички членове на персонала са запознати с необходимостта и значението на своите дейности и с това как те допринасят за постигането на целите за безопасност;

д)	текущо обучение и периодично осъвременяване на наличните знания и умения;

е)	периодични проверки на компетентността, психическата нагласа и физическата годност, когато е необходимо;

ж)	специални мерки в случай на злополуки/инциденти или продължително отсъствие от работа, както се изисква.

7. Информация — структуриран подход за гарантиране, че важната информация се предоставя на лицата, които извършват оценки и вземат решения на всички нива в организацията

7.1.

Организацията трябва да има процедури за определяне на реда за докладване, така че в рамките на самата структура и в отношенията ѝ с други субекти, включително оператори на инфраструктура, железопътни предприятия и стопанисващите, информацията за всички процеси да се обменя и предава надлежно на лицето, което изпълнява съответната роля както в собствената организация, така и в други организации, по бърз и ясен начин.

7.2.

За да осигури адекватен обмен на информация, организацията трябва да има процедури:

а)	за получаване и обработка на специфична информация;

б)	за установяване, извличане и разпространение на специфична информация;

в)	за предоставяне на надеждна и актуална информация.

7.3.

Организацията трябва да има процедури, чрез които да гарантира, че основната оперативна информация е:

а)	подходяща и действителна;

б)

вярна;

в)

пълна;

г)	съответно актуализирана;

д)	контролирана;

е)	последователна и лесна за разбиране (включително използвания език);

ж)	съобщена на персонала, преди да се приложи;

з)	леснодостъпна за персонала, като при необходимост му се предоставят копия.

7.4.

Изискванията, посочени в точки 7.1—7.3, се прилагат по-специално по отношение на следната оперативна информация:

а)	проверката на верността и пълнотата на националните регистри на возилата по отношение на идентификацията (включително средствата) и регистрацията на товарните вагони, поддържани от организацията;

б)	документацията за поддръжката;

в)	информацията относно помощта, предоставена на стопанисващите и, когато е уместно, на други страни, включително железопътни предприятия/оператори на инфраструктура;

г)	информацията относно квалификацията на персонала и последващия надзор, осъществяван при разработването на поддръжката;

д)	информация относно експлоатацията (включително пробег, вид и обхват на дейностите, инциденти/произшествия) и исканията на железопътни предприятия, стопанисващи и оператори на инфраструктура;

е)

документацията за извършената поддръжка, включително информация относно установените недостатъци по време на инспекции и коригиращите действия, предприети от железопътните предприятия или операторите на инфраструктура, като например предприетите инспекции и наблюдение преди потеглянето на влак или по маршрута;

ж)	пускането в експлоатация и повторното въвеждане в експлоатация;

з)	поръчките за поддръжка;

и)	техническата информация, която да се предоставя на железопътните предприятия/операторите на инфраструктура и стопанисващите като инструкции за поддръжката;

й)

информацията за аварийни ситуации, в които безопасното експлоатационно състояние е нарушено, която може да включва:

налагането на ограничения за използването или специфични условия за експлоатацията на товарни вагони, които организацията поддържа, или на други возила от същата серия, дори ако те се поддържат от други структури, които отговарят за поддръжката, като тази информация се съобщава и на всички засегнати страни;

ii)	спешна информация относно проблеми, свързани с безопасността, установени по време на поддръжката, като например неизправности, открити в компонент, който е общ за няколко вида или серия от превозни средства;

к)	цялата уместна информация/данни, които трябва да се събират за представяне на годишния доклад за поддръжката пред сертифициращия орган и пред съответните клиенти (включително стопанисващи), като при поискване този доклад трябва да се предоставя и на националните органи по безопасността.

8. Документация — структуриран подход за осигуряване на възможности за проследяване на цялата информация

8.1.	Организацията трябва да има въведени адекватни процедури, за да се гарантира, че всички важни процеси се документират надлежно.

8.2.

Организацията трябва да има въведени адекватни процедури за:

а)	редовно наблюдение и осъвременяване на цялата съответна документация;

б)	форматиране, генериране, разпространение и контрол на промените в съответната документация;

в)	получаване, събиране и архивиране на цялата съответна информация.

9. Дейности за договаряне — структуриран подход, с който да се гарантира, че дейностите, възложени на изпълнител, се управляват добре, така че да бъдат постигнати целите на организацията

9.1.	Организацията трябва да има въведени процедури, с които да се гарантира определянето на свързани с безопасността продукти и услуги.

9.2.

Когато се прибягва до изпълнители и/или доставчици на свързани с безопасността продукти и услуги, организацията трябва да има въведени процедури, чрез които по време на избора да се установи, че:

а)	изпълнителите, подизпълнителите и доставчиците са компетентни;

б)	изпълнителите, подизпълнителите и доставчиците имат система за поддръжка, която е адекватна и документирана.

9.3.	Организацията трябва да има процедура за определяне на изискванията, които изпълнителите и доставчиците трябва да изпълняват.

9.4.	Организацията трябва да има процедури за наблюдение на осведомеността на доставчиците и/или изпълнителите относно рисковете, които пораждат за операциите на организацията.

9.5.	Когато система на изпълнител или доставчик относно поддръжка/управление е сертифицирана, процесът за наблюдение, описан в точка 3, може да бъде ограничен до резултатите от договорените оперативни процеси, посочени в точка 3.1, буква б).

9.6.

В договора между договарящите страни трябва да бъдат ясно определени, известни и разпределени най-малко основните принципи за следните процеси:

а)	отговорности и задачи, свързани с въпросите на безопасността на железопътния транспорт;

б)	задълженията, свързани с предаването на съответната информация между двете страни;

в)	възможността за проследяване на документите, свързани с безопасността.

II. Изисквания и критерии за оценка на функцията по разработване на поддръжката

1. Организацията трябва да има процедура за определяне и управление на всички дейности за поддръжка, засягащи безопасността и критичните по отношение на безопасността компоненти.

2. Организацията трябва да има процедури за гарантиране на съответствието с основните изисквания за оперативна съвместимост, включително актуализациите през целия жизнен цикъл чрез:

а)	гарантиране на съответствие със спецификациите, свързани с основните параметри на оперативната съвместимост, посочени в съответните технически спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС);

б)	проверка при всякакви обстоятелства на съответствието на досието за поддръжката с разрешението за въвеждане в експлоатация (в т. ч. всички изисквания на националния орган по безопасността), декларациите за съответствие с ТСОС, декларациите за проверката и техническото досие;

в)	управление на всяка замяна в процеса на поддръжка в съответствие с изискванията на Директива 2008/57/ЕО и съответните ТСОС;

г)	установяване на необходимостта от оценка на риска по отношение на потенциалното въздействие на въпросната замяна върху безопасността на железопътната система;

д)	управление на конфигурацията на всички технически промени, засягащи системната цялост на превозното средство.

3. Организацията трябва да има процедура за проектиране и за подпомагане на прилагането на съоръженията, оборудването и инструментите за поддръжка, които са разработени и изисквани конкретно за извършване на поддръжката. Организацията трябва да има процедура за проверка дали тези съоръжения, оборудване и инструменти се използват, съхраняват и поддържат според графика за тяхната поддръжка и в съответствие с изискванията за поддръжка.

4. В началото на експлоатацията на товарните вагони организацията трябва да има процедури за:

а)	получаване на първоначалната документация и събиране на достатъчно информация за планираните операции;

б)	анализ на първоначалната документация и изготвяне на първото досие за поддръжката, като се вземат под внимание и задълженията, съдържащи се във всички съответни гаранции;

в)	осигуряване на правилното изпълнение на първото досие за поддръжката.

5. За да поддържа досието за поддръжката в актуален вид през целия жизнен цикъл на товарния вагон, организацията трябва да има процедури за:

а)

събиране най-малко на важната информация по отношение на:

i)	видовете и обхвата на операциите, които действително са извършени, включително, но не само, инцидентите при експлоатация, които е възможно да засегнат целостта на товарните вагони по отношение на безопасността;

ii)	вида и обхвата на планираните операции;

iii)	действително извършената поддръжка;

б)	определяне на нуждите от актуализации, като се вземат под внимание граничните стойности за оперативна съвместимост;

в)	даване на предложения за актуализации, тяхното одобрение и изпълнение, с оглед вземане на решение въз основа на ясни критерии, като се вземат под внимание констатациите от оценката на риска;

г)	осигуряване на правилното извършване на промените.

6. При прилагане на процеса за управление на компетентността по отношение на функцията по разработване на поддръжката трябва да се вземат под внимание най-малко следните дейности, които засягат безопасността:

а)	оценка на значението на промените в досието за поддръжката и предложените замени в процеса по поддръжката;

б)	инженерни дисциплини, необходими за управление на съставянето и промените в досието за поддръжката и разработването, оценката, проверката и одобряването на замените в процеса на поддръжката;

в)	техники за свързване (включително заваряване и съединяване), спирачни системи, колооси и теглично-отбивачни съоръжения, техники за изпитване без разрушение и дейности за поддръжка на специфични компоненти на товарни вагони, предназначени за превоз на опасни товари, например цистерни и клапани.

7. При прилагане на процеса за документиране по отношение на функцията по разработване на поддръжката е необходимо да се гарантира проследяването най-малко на следните елементи:

а)	документацията, свързана с разработването, оценката, проверката и одобряването на замяна в процеса на поддръжката;

б)	конфигурацията на превозните средства, включително, но не само, на компонентите, свързани с безопасността;

в)	отчетите за извършената поддръжка;

г)	резултатите от проучванията на извлечения опит;

д)	всички следващи варианти на досието за поддръжката, включително оценката на риска;

е)	докладите за компетентността и надзора на извършването на поддръжката и управлението на поддръжката на вагонния парк;

ж)	техническата информация, която да се предоставя в помощ на стопанисващи, железопътни предприятия и оператори на инфраструктура.

III. Изисквания и критерии за оценка на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк

1. Организацията трябва да има процедура за проверка на компетентността и възможностите на структурата, която отговаря за извършването на поддръжката, и дали структурата е на разположение преди възлагането на поръчки за поддръжка. Това изисква при работилниците за поддръжка да е налице необходимата квалификация за вземане на решения относно изискванията за техническа компетентност на функцията по извършване на поддръжка.

2. Организацията трябва да има процедура за състава на работния пакет и за издаването и изпращането на поръчки за поддръжка.

3. Организацията трябва да има процедура за своевременно изпращане на товарни вагони за поддръжка.

4. Организацията трябва да има процедура за прекратяване на експлоатацията на товарни вагони за поддръжка или при установяване на дефекти.

5. Организацията трябва да има процедура за определяне на необходимите мерки за контрол по отношение на извършената поддръжка и пускането в експлоатация на товарните вагони.

6. Организацията трябва да има процедура за издаване на съобщение за повторно въвеждане в експлоатация, като се взема под внимание документацията за пускането в експлоатация.

7. При прилагане на процеса за управление на компетентността (УК) по отношение на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк трябва да се вземе под внимание най-малко повторното въвеждане в експлоатация.

8. При прилагане на процеса за информиране по отношение на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк, във функцията по извършване на поддръжка трябва да се предвидят най-малко следните елементи:

а)	приложими правила и технически спецификации;

б)	план за поддръжка за всеки товарен вагон;

в)	списък на резервните части, включително достатъчно подробно техническо описание на всяка част, за да се позволи замяна с еднаква част със същите гаранции;

г)	списък на материалите, включително достатъчно подробно описание на тяхната употреба и необходимата информация, свързана със здравето и безопасността;

д)	досие, описващо спецификациите за дейностите, които засягат безопасността, което съдържа граници за намеса и за използване на компонентите;

е)	списък на компонентите или системите, които подлежат на правни изисквания, и списък на тези изисквания (включително резервоарите на спирачките и цистерните за превоз на опасни стоки);

ж)	цялата допълнителна информация, която е важна за безопасността според оценката на риска, извършена от организацията.

9. При прилагане на процеса за информиране по отношение на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк заинтересованите страни трябва да бъдат уведомени най-малко за повторното въвеждане в експлоатация, включително ограниченията за използване според различните ползватели (железопътни предприятия и оператори на инфраструктура).

10. При прилагане на процеса за документиране по отношение на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк трябва да се регистрират най-малко следните елементи:

а)	поръчките за поддръжка;

б)	повторното въвеждане в експлоатация, включително ограниченията за използване в зависимост от железопътните предприятия и операторите на инфраструктура.

IV. Изисквания и критерии за оценка на функцията по извършване на поддръжката

1. Организацията трябва да има процедури за:

а)	проверка на пълнотата и целесъобразността на информацията, предавана от функцията по управление на поддръжката на вагонния парк по отношение на заявените дейности;

б)	контрол на използването на изискваните документи за поддръжката и другите стандарти, приложими за извършването на услугите за поддръжка съгласно поръчките за поддръжка;

в)	гарантиране, че всички уместни спецификации за поддръжка в поръчките за поддръжка са на разположение на целия участващ персонал (например съдържат се във вътрешните работни инструкции);

г)	гарантиране, че всички уместни спецификации за поддръжка, определени в приложимите регламенти и посочените стандарти, съдържащи се в поръчките за поддръжка, са на разположение на целия участващ персонал (например съдържат се във вътрешните работни инструкции).

2. Организацията трябва да има процедури, с които да се гарантира, че:

а)	компонентите (включително резервните части) и материалите се използват както е посочено в поръчките за поддръжка и документацията на доставчика;

б)	компонентите и материалите се съхраняват, обработват и транспортират по начин, който предотвратява износване и повреждане и както е посочено в поръчките за поддръжка и документацията на доставчика;

в)	всички компоненти и материали, включително предоставените от клиента, отговарят на съответните национални и международни правила, както и на изискванията в съответните поръчки за поддръжка.

3. Организацията трябва да има процедури за определяне, установяване, осигуряване, регистриране и поддържане в наличност на подходящи и достатъчни съоръжения, оборудване и инструменти, които да ѝ позволяват извършването на услугите по поддръжка в съответствие с поръчките за поддръжка и другите приложими спецификации, като се гарантира:

а)	безопасно извършване на поддръжката, включително здравословни и безопасни условия за персонала по поддръжката;

б)	ергономичност и защита на здравето, включително взаимодействието между ползвателите и системите за информационни технологии или диагностичното оборудване.

4. Когато е необходимо за осигуряването на реални резултати, организацията трябва да има процедури по отношение на измервателното си оборудване, с които да гарантира, че то:

а)	се калибрира или проверява през определени периоди или преди употреба, в съответствие с международните, националните или отрасловите стандарти за измерване — когато такива стандарти не съществуват, трябва да се отбележи използваната основа за калибриране или проверка;

б)	се настройва или пренастройва според необходимостта;

в)	се идентифицира, за да може да се определи състоянието на калибрирането;

г)	е защитено срещу настройване, което би довело до недействителен резултат от измерването;

д)	е защитено от повреди и влошаване на състоянието по време на боравене, поддръжка и съхранение.

5. Организацията трябва да има процедури, с които да гарантира, че всички съоръжения, оборудване и инструменти се използват, калибрират, съхраняват и поддържат правилно в съответствие с документираните процедури.

6. Организацията трябва да има процедури за проверка дали извършените задачи по поддръжката са в съответствие с поръчките за поддръжка и да издаде съобщение за пускане в експлоатация, което евентуално съдържа и ограничения за използването.

7. При прилагане на процеса за оценка на риска (и по-специално точка 2.4 от раздел I) по отношение на функцията по извършване на поддръжка, работната среда включва не само работилниците, където се извършва поддръжката, но също и релсите извън сградите на работилницата и всички места, където се извършват дейности за поддръжка.

8. При прилагане на процеса за управление на компетентността по отношение на функцията по извършване на поддръжката трябва да се вземат под внимание най-малко следните дейности, които засягат безопасността:

а)	техники за свързване (включително заваряване и съединяване);

б)	изпитване без разрушение;

в)	окончателно изпитване на возилото и пускане в експлоатация;

г)	дейности за поддръжка на спирачните системи, колоосите и теглично-отбивачните съоръжения и дейности за поддръжка на специфични компоненти на товарни вагони, предназначени за превоз на опасни товари, като например цистерни, клапани и т. н.;

д)	други определени специализирани области, засягащи безопасността.

9. При прилагане на процеса за информиране по отношение на функцията по извършване на поддръжката, за функциите по управление на поддръжката на вагонния парк и за разработване на поддръжката трябва да се предвидят най-малко следните елементи:

а)	извършване на работите за поддръжка в съответствие с поръчките за поддръжка;

б)	установяване от страна на организацията на възможните недостатъци или дефекти във връзка с безопасността;

в)	пускането в експлоатация.

10. При прилагане на процеса за документиране по отношение на функцията по извършване на поддръжката трябва да се регистрират най-малко следните елементи:

а)	ясно определяне на всички съоръжения, оборудване и инструменти, свързани с дейности, засягащи безопасността;

б)

всички извършени дейности за поддръжка, включително персонал, инструментите, оборудването, резервните части и използваните материали и се вземат под внимание:

i)	съответните национални правила в държавата, в която е учредена организацията;

ii)	изискванията, посочени в поръчките за поддръжка, включително изисквания за документацията;

iii)	окончателното изпитване и решението по отношение на пускането в експлоатация;

в)	мерките за контрол, изисквани в поръчките за поддръжка и поради пускането в експлоатация;

г)	резултатите от калибрирането и проверката, като за компютърния софтуер, използван за наблюдение и измерване на определени изисквания, трябва да се потвърди неговата способност за изпълнение на планираната задача преди първоначалното използване, а при необходимост да се потвърди повторно;

д)	действителността на резултатите от предишното измерване, когато се установи, че измервателен уред не отговаря на изискванията.

(1) ОВ L 108, 29.4.2009 г., стр. 4.

(2) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.