16.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 342/48

(1)

С Регламент (ЕС) № 648/2012 се въвеждат изисквания за клиринга и двустранното управление на риска при договорите за извънборсови деривати, както и изисквания за докладване във връзка с тези договори. Съгласно определението в член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) № 648/2012 извънборсовите деривати представляват договори за деривати, които не се изпълняват на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) или на пазар в трета държава, който се счита за еквивалентен на регулиран пазар в съответствие с член 2а от Регламент (ЕС) № 648/2012. Следователно всеки договор за дериват, изпълняван на пазар на трета държава, който не се счита за еквивалентен на регулиран пазар, се класифицира като извънборсов за целите на Регламент (ЕС) № 648/2012.

(2)

В съответствие с член 2а от Регламент (ЕС) № 648/2012 пазарът на дадена трета държава се счита за еквивалентен на регулиран пазар, когато спазва правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял III от Директива 2004/39/ЕО, и в тази трета държава подлежи на текущ ефективен надзор и правоприлагане.

(3)

За да може пазарът на дадена трета държава да се счита за еквивалентен на регулиран пазар по смисъла на Директива 2004/39/ЕО, съществените резултати, постигани в резултат на приложимите правно обвързващи изисквания, както и на механизмите за надзор и правоприлагане, следва да бъдат еквивалентни на произтичащите от изискванията на Съюза по отношение на постиганите регулаторни цели. Целта на настоящата оценка на еквивалентността е да се провери дали правно обвързващите изисквания, прилагани спрямо финансовите пазари в Австралия, са еквивалентни на определените в дял III от Директива 2004/39/ЕО изисквания и дали тези пазари подлежат на текущ ефективен надзор и правоприлагане. Пазарите, лицензирани в Австралия като финансови пазари към датата на приемане на настоящото решение, следва съответно да бъдат определени като пазари, считани за еквивалентни на регулираните пазари по смисъла на Директива 2004/39/ЕО.

(4)

Законът за търговските дружества от 2001 г. (Corporations Act) е първичното законодателство, което създава правно задължителните режими за финансовите пазари в Австралия — за лицензиране на пазари и за лоялна пазарна конкуренция. За да функционира даден финансов пазар в Австралия, той трябва да бъде лицензиран. Със Закона за търговските дружества се въвежда нормотворчески режим, който позволява на Австралийската комисия за ценни книжа и инвестиции (ASIC) да приема норми за лоялна пазарна конкуренция, на които се подчиняват пазарните оператори и участници, както и останалите регламентирани субекти и финансовите продукти, търгувани на финансовите пазари. Допълнителни изисквания се съдържат във вторичните и делегираните актове, приети по силата на Закона за търговските дружества, в т.ч. — свързаните с него наредби от 2001 г. (Corporations Regulations). Не на последно място, ASIC издава регулаторни насоки, в които се уточнява как лицензополучателите осигуряват спазване на съответните разпоредби от Закона за търговските дружества и които обхващат подходящите механизми за пазарно управление, с които държателите на пазарен лиценз са задължени да разполагат, така че пазарите да бъдат лоялни, подчинени на правила и прозрачни, както и други изисквания, включени в оценяваните критерии. Неспазването на регулаторните насоки води до принудителни действия от страна на ASIC.

(5)

Съдържащите се в законодателството, в режима за лоялна пазарна конкуренция и в регулаторните насоки правно обвързващи изисквания за финансовите пазари в Австралия дават резултати, еквивалентни на произтичащите от изискванията, определени в дял III от Директива 2004/39/ЕО в следните области: лицензионна процедура, изисквания във връзка с определенията, достъп до признатата борса, организационни изисквания, изисквания към висшето ръководство, допускане на финансови инструменти до търгуване, спиране и отстраняване на финансови инструменти от търгуване, надзор с оглед осигуряване на спазването на изискванията от страна на финансовия пазар и достъп до механизмите за клиринг и сетълмент.

(6)

Съгласно Директива 2004/39/ЕО изискванията за прозрачност преди и след сключването на сделките се прилагат единствено към акциите, допуснати до търговия на регулирани пазари. Въпреки че акции могат да се търгуват на финансовите пазари в Австралия, Комисията счита, че оценката на изискванията за акциите остава извън обсега на целта на настоящото решение, която е проверка на еквивалентността на правно обвързващите изисквания за пазарите на трети страни при изпълняваните на тези пазари договори за деривати.

(7)

Поради това следва да се направи заключението, че правно обвързващите изисквания за лицензираните в Австралия финансови пазари дават съществени резултати, еквивалентни на произтичащите от изискванията, определени в дял III от Директива 2004/39/ЕО.

(8)

ASIC е публичен орган, създаден със Закона за Австралийската комисия за ценни книжа и инвестиции от 2001 г. („Закона за ASIC“), на когото е възложено администрирането и прилагането на законодателството относно австралийските финансови пазари. Регулаторните и правоприлагащите правомощия на ASIC включват разследване на предполагаеми нарушения на закона, издаване на уведомления за нарушение, завеждане на граждански съдебни дела с цел налагане на санкции, както и наказателно преследване. Освен това, ASIC има право да извършва проверки на финансовите пазари без предварително уведомление. Това включва правомощието да инспектира регистри, записи и документи. Законът за търговските дружества (чл. 794А) също така оправомощава министъра на финансовите услуги да отправи на даден оператор на финансов пазар писмени указания за предприемане на определени мерки, ако сметне, че не спазва задълженията си на държател на лиценз за финансов пазар. В същия текст се предвижда, че ако финансовият пазар не се съобрази с тези указания, ASIC може да поиска от съда да издаде заповед, с която да изиска спазване на изискванията. ASIC разполага и с правомощието да отправи указание на даден субект (в т.ч. пазарни оператори и участници на лицензирани пазари), ако сметне, че такова е необходимо в интерес на обществото или за защита на лицата, занимаващи се с финансов продукт или клас финансови продукти (чл. 798J от Закона за търговските дружества). ASIC може също така, с цел да осигури прилагане на регулаторните си и разследващи мерки, да иска издаване на заповеди и да отнася определени въпроси за съдопроизводство. По силата на чл. 70 от Закона за ASIC, ASIC може да поиска от съда заповед, с която се изисква спазване на мерките, които органът е предприел въз основа на регулаторните си и разследващи правомощия. Освен това, ако субектът не се съобрази с отправено по силата на Закона за търговските дружества указание, ASIC може да подаде жалба до съда за издаване на заповед, с която се изисква спазването на това указание. Не на последно място следва да се отбележи, че с цел да се улесни предвиденият в режима за лоялна пазарна конкуренция надзор на пазара и пазарните участници ASIC е сключила с всеки съответен пазарен оператор протоколи за сътрудничество и споделяне на информация.

(9)

Поради това следва да се направи заключението, че в Австралия финансовите пазари подлежат на текущ ефективен надзор и правоприлагане.

(10)

Следователно условията, предвидени в член 2а от Регламент (ЕС) № 648/2012, следва да се считат за удовлетворени по отношение на лицензираните в Австралия финансови пазари.

(11)

Настоящото решение се основава на действащите в Австралия към момента на приемането му правно обвързващи изисквания за финансовите пазари. Комисията следва да продължи да следи отблизо развитието на правната и надзорната уредба на финансовите пазари, както и изпълнението на условията, въз основа на които е взето настоящото решение. По-специално, Комисията следва да преразгледа настоящото решение в контекста на влизането в сила на Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета (3) и на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4).

(12)

Редовният преглед на правната и надзорната уредба на финансовите пазари в Австралия не засяга възможността Комисията да извърши преглед във всеки един момент, ако съответните обстоятелства ѝ налагат да преразгледа оценката на еквивалентността, предоставена с настоящото решение. Подобна повторна оценка би могла да доведе до отмяна на настоящото решение.

(13)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,