Сряда, 24 септември 2008 г.
P6_TC2-COD(2005)0238

Позиция на Европейския парламент, приета на второ четене на 24 септември 2008 г. с оглед приемането на Директива 2008/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно държавния пристанищен контрол (преработена)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)	Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно държавен пристанищен контрол (4) е била неколкократно предмет на съществени изменения. Тъй като предстои да бъдат направени допълнителни изменения, тя следва да бъде преработена с оглед постигане на по-голяма яснота.

(2)	Общността е сериозно загрижена относно произшествията с кораби и замърсяването на моретата и крайбрежията на държавите-членки.

(3)	Общността е също така загрижена относно условията на живот и работа на борда ║.

(4)

Безопасността, предотвратяването на замърсяването и условията на живот и работа на борда на корабите могат да бъдат ефективно подобрени посредством драстично намаляване на броя на корабите, които са под стандартите, във водите на Общността, чрез стриктно прилагане на конвенциите, международните кодекси и резолюции.

(5)	За тази цел държавите-членки следва да положат усилия, така че да бъдат предприети необходимите стъпки за ратифициране на Конвенцията за морския труд от 2006 г. на Международната организация на труда, в правило 5.2.1 на която са включени разпоредби за задълженията на държавите относно пристанищата.

(6)

Държавите-членки следва да вземат необходимите мерки, за да адаптират националното си законодателство към разпоредбите за ограничаване на отговорността, включени в обобщения текст на Конвенцията от 1976 г. относно ограничаване на отговорността при морски искове на Международната морска организация, изменен с Протокола от 1996 г. (Конвенцията от 1996 г.). По отношение на решението на Съда на европейските общности по дело C-188/07  (5) , изглежда, че обезщетенията за трети страни за щети, причинени от отпадъци, спадат към принципа „замърсителят плаща“, провъзгласен в Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците  (6) , и в Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети  (7) , и предоставящ право на обезщетение за съвкупността от всички причинени щети, включително при липса на пълно покритие, и надхвърлящ националните разпоредби за въвеждане на конвенциите.

(7)

Отговорността за мониторинг на спазването от страна на корабите на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяването и за условията на живот и работа на борда на корабите, се носи основно от държавата на знамето. Като разчита, ако е уместно, на признати организации, държавата на знамето гарантира пълнотата и ефективността на проверките и прегледите, предприети с цел издаване на съответните свидетелства. Отговорността за поддръжката на изправността на корабите и тяхното оборудване след преглед в съответствие с изискванията на приложимите за корабите конвенции, се носи от корабното дружество. Независимо от това се наблюдава сериозен неуспех от страна на редица държави на знамето да изпълнят и да осигурят прилагането на международните стандарти. Занапред, като допълнителна предпазна мярка срещу морски транспорт, който е под стандартите, мониторингът за спазването на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяването и за условията на живот и работа на борда на корабите, следва да бъде осигурен също така от държавата на пристанището, като същевременно се признава, че проверката по реда на държавния пристанищен контрол не представлява преглед и съответните протоколи от проверките нямат стойност на свидетелства за мореходност.

(8)	Наличието на хармонизиран подход за осигуряването на ефективно прилагане на тези международни стандарти от държавите-членки за корабите, плаващи във води под тяхната юрисдикция и използващи техни пристанища, следва да позволи да избягване на нарушаването на конкуренцията.

(9)	Корабната промишленост е изложена на опасност от терористични актове. Мерките за сигурност на превозите следва ефективно да се прилагат, а държавите-членки следва да следят активно за спазването на правилата за сигурност, като извършват проверки на сигурността.

(10)	Следва да се използва опитът, натрупан в рамките на Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол (Парижкия МР), подписан в Париж на 26 януари 1982 г.

(11)

Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), създадена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2008 г. (8) , следва да осигури необходимата подкрепа за гарантиране на съгласуваното и ефективно прилагане на системата за държавен пристанищен контрол. ЕАМБ следва по-специално да допринася за развитието и прилагането на базата данни за проверките, създадена съгласно настоящата директива, както и на хармонизирана схема на Общността за обучение и оценяване на компетентността на инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол от държави-членки.

(12)

Създаването на ефикасен режим за държавен пристанищен контрол следва да гарантира редовната проверка на всички кораби, които акостират на пристанище в Европейския съюз. Проверките следва да се съсредоточават върху кораби, които са под стандартите, докато корабите, отговарящи на критериите за качество, т.е. тези, за които са налице задоволителни данни от извършените проверки или които плават под знамето на държава, спазваща доброволната схема за одит на държавите-членки на Международната морска организация (ИМО), следва да бъдат възнаграждавани като се проверяват по-рядко. Тези нови разпоредби относно проверките следва да се включат в общностния режим за държавен пристанищен контрол веднага след определянето на различните му аспекти и въз основа на схема за поделяне на проверките, при която всяка държава-членка дава подходящ принос за осъществяването на целта на Общността за прилагане на всеобхватна схема за проверки. Освен това, държавите-членки следва да назначат и поддържат необходимия брой персонал, включително квалифицирани инспектори, като се отчитат обемът и характеристиките на трафика на плавателните съдове във всяко пристанище.

(13)

Установеният от настоящата директива режим за проверки отчита извършената работа в рамките на Парижкия МР. Тъй като всяко ново положение, произтичащо от Парижкия МР, следва да се съгласува на общностно равнище преди да започне да се прилага в рамките на ЕС, следва да се установи и поддържа тясна координация между Общността и Парижкия МР с оглед да се улесни постигането на възможно най-голямо сближаване.

(14)

Комисията следва ръководи и актуализира базата данни за проверките в тясно сътрудничество с Парижкия МР. Базата данни за проверките следва да включва данни от проверките на държави-членки и на всички държави-страни по Парижкия МР. Докато морската информационна система на Общността SafeSeaNet започне да функционира в пълна степен и да позволява автоматичен запис на данните в базата данни за проверките, отнасящи се до акостирането на корабите, държавите-членки следва да предоставят на Комисията информацията, необходима за гарантиране на правилното осъществяване на мониторинга по приложението на настоящата директива, по-специално по отношение на движението на кораби. Въз основа на предоставените от държави-членки данни от извършените проверки, Комисията следва да извлича от базата данни за проверките информация за рисковия профил на кораби, за кораби, подлежащи на проверка, както и за движението им, и следва определя задълженията на всяка държава-членка по отношение на извършването на проверки. Базата данни за проверките следва да може да си взаимодейства с други бази данни на Общността относно морската безопасност.

(15)	Държавите-членки следва да предприемат действия за преразглеждане на метода на съставяне на белия, сивия и черния списък на държавите на знамето в рамките на Парижкия МР, с цел да се гарантира неговата коректност, и по-специално начина, по който той третира държавите на знамето с малки флоти.

(16)

Правилата и процедурите за държавен пристанищен контрол, включително критериите за задържане на кораби, следва да бъдат хармонизирани, за да се осигури постоянно равнище на ефективност във всички пристанища, което също така би намалило радикално избирателното използване на някои крайни пристанища с оглед избягване на надлежни проверки.

(17)

Периодичните и допълнителните проверки следва да включват преглед на предварително установени области за всеки кораб, които се различават според вида на кораба, вида на проверката и заключенията от извършените предходни проверки по реда на държавния пристанищен контрол. В базата данни за проверките следва да се посочат елементите, които служат за определяне на рисковите области, подлежащи на контрол при всяка проверка.

(18)	Някои категории кораби представляват значителна заплаха за произшествия или замърсяване при достигане на определена експлоатационна възраст и поради това следва да бъдат обект на разширена проверка. Необходимо е да се определят елементите на такава разширена проверка.

(19)

Съгласно установения с настоящата директива режим за проверки интервалът между периодичните проверки на корабите зависи от техния рисков профил, който се определя от някои общи параметри и параметри, свързани с историята на кораба. За корабите с високорисков профил този интервал не следва да надвишава шест месеца. ▐

(20)

Някои кораби излагат на явен риск морската безопасност и морската среда поради своето лошо състояние, знаме и минали събития. Следователно на тези кораби следва да се отказва достъп до пристанища и места за заставане на котва в рамките на Общността , освен ако не бъде доказано, че те могат да бъдат използвани, без да представляват заплаха за общностните води. Следва да се установят ръководни насоки за определяне на процедурите, които да се прилагат при забрана за достъп и при отмяна на забраната за достъп. За целите на прозрачността, списъкът на корабите, на които е ║ отказан достъп до пристанища и места за заставане на котва в Общността, следва да бъде направен публично достояние.

(21)

За да се намали тежестта, която повтарящите се проверки създават за някои администрации и дружества, проверки съгласно Директива 1999/35/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно системата за задължителни прегледи за безопасна работа при редовни услуги от ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове (9) на ро-ро фериботи или бързоходни пътнически плавателни съдове, извършени от приемащата държава, която не е държавата на знамето на плавателния съд, и които включват най-малко всичките елементи на разширената проверка, следва да се вземат предвид при изчисляването на рисковия профил на кораба, интервалите между проверките и изпълнението на ангажимента за провеждане на проверки от всяка държава-членка. Освен това Комисията следва да провери дали е уместно Директива 1999/35/ЕО да се измени в бъдеще с оглед подобряване на нивото на безопасност, необходимо за оперирането на ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове до и от пристанища на държави-членки.

(22)

Несъответствието с разпоредбите на съответните конвенции следва да бъде поправено. Когато наблюдаваните неизправности представляват явна заплаха за безопасността, за здравето или за околната среда, корабите, които е необходимо да бъдат подложени на коригиращи действия, следва да бъдат задържани, до отстраняване на неизправностите.

(23)	Трябва да бъде предоставено право на обжалване на заповедите за задържане от компетентните органи, за да се избегнат неоснователните решения, които могат да доведат до ненужно задържане и закъснение.

(24)

Органите и инспекторите, които участват в дейности по осъществяване на държавен пристанищен контрол, не следва да имат конфликт на интереси нито с пристанището, където се провежда проверката, нито с проверяваните кораби или свързани с тях интереси. Инспекторите следва да имат необходимата квалификация и да преминат подходящо обучение, за да поддържат и повишават компетентността си за провеждане на проверки. Държавите-членки следва да си сътрудничат за разработването и насърчаването на хармонизирана схема на Общността за обучение и оценяване на компетентността на инспекторите.

(25)	Пилотите и пристанищните власти или органи следва да бъдат упълномощени да предоставят полезна информация за констатирани явни нередности на борда на корабите.

(26)	Следва да се провеждат разследвания по жалби на лица, които имат законен интерес относно условията на живот и труд на борда на корабите. Всеки жалбоподател следва да бъде информиран за предприетите действия вследствие на подадената от него жалба.

(27)

Между компетентните органи на държавите-членки и другите органи или организации е необходимо да има сътрудничество за осигуряване на ефективни последващи действия по отношение на корабите, показали неизправности, на които е било разрешено да продължат пътя си, и за обмен на информация за корабите, престояващи в дадено пристанище.

(28)	Тъй като базата данни за проверките е съществена част от държавния пристанищен контрол, държавите-членки следва да гарантират нейното обновяване предвид изискванията на Общността.

(29)

Публикуването на информация, отнасяща се до кораби и техните оператори или дружества, които не спазват международните стандарти за безопасност, здраве и опазване на морската среда, може да представлява ефективно възпиращо средство за товародателите срещу използването на тези кораби и стимул за техните собственици да предприемат коригиращи действия. По отношение на информацията, която да бъде предоставена, Комисията следва да установи тясно сътрудничество с Парижкия МР и да вземе предвид всяка публикувана информация, с цел да се избегне излишно дублиране. Държавите-членки следва да предоставят необходимата информация само веднъж.

(30)	Всички разходи за проверки на кораби, които дават основание за задържане или тези, възникнали при отмяна на отказ на достъп, следва да се поемат от корабособственика или оператора.

(31)	Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10).

(32)

По-специално на Комисията следва да се предостави правомощието да изменя настоящата директива, за да приложи последващите изменения на конвенциите, международните кодекси и резолюции, свързани с нея и да приема правила за изпълнение на разпоредбите на членове 7 и 9. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(33)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно да се намали морския транспорт, който е под стандартите, във води под юрисдикцията на държавите-членки чрез подобряването на системата за проверки на Общността за мореходност на корабите и разработването на начини за предприемане на превантивни мерки в областта на замърсяването на моретата — не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и може следователно, предвид техните мащаби и последици, могат по-добре да бъдат постигнати на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(34)	Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи до разпоредбите, които внасят значителна промяна в сравнение с директива 95/21/ЕО. Задължението за транспониране на разпоредбите, които остават непроменени, произтича от същата директива.

(35)	Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държави-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение XV, част Б.

(36)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (11), държавите-членки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят обществено достояние.

(37)

С оглед да не се налага непропорционална административна тежест на държавите-членки без излаз на море, правилото de minimis следва да им позволява дерогация от разпоредбите на настоящата директива, което означава, че тези държави-членки, докато отговарят на определени критерии, не са задължени да транспонират настоящата директива.

(38)

За да се вземе предвид факта, че френските отвъдморски департаменти принадлежат към различна географска област, в голяма степен са страни по регионални меморандуми за държавен пристанищен контрол, различни от Парижкия МР, и имат много ограничени потоци на движение с вътрешната част на Европа, на въпросната държава-членка следва да бъде разрешено да изключи тези пристанища от системата за държавен пристанищен контрол, която се прилага в рамките на Общността,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да подпомогне за драстично намаляване на морския транспорт, който е под стандартите, във водите под юрисдикцията на държавите-членки чрез:

а)	повишаване спазването на международното законодателство и съответното законодателство на Общността относно морската безопасност, морската сигурност, опазването на морската среда и условията на живот и работа на борда на корабите под всички знамена;

б)	установяване на общи критерии за контрол на корабите от страна на държавата на пристанището и хармонизиране на процедурите за проверка и задържане, като се използват вече натрупаните експертни познания и опит в рамките на Парижкия МР;

в)

въвеждане на режим за държавен пристанищен контрол в Общността, основаващ се на извършваните проверки в Общността и в региона на Парижкия МР, с цел проверяването на всички кораби на определен период, който зависи от техния рисков профил, като корабите с високорисков профил се проверяват по-задълбочено и по-често.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.

„Конвенции“ са следните конвенции с протоколите и измененията към тях и свързаните кодекси със задължителна сила, в тяхната актуализирана версия: а) Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. (LL 66); б) Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS 74); в) Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. и Протоколът към нея от 1978 г. (MARPOL 73/78); г) Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г. (STCW 78); д) Конвенцията за международните правила за предпазване от сблъскване на море от 1972 г. (COLREG 72); е) Международната конвенция за тонажно измерване на корабите от 1969 г. (ITC 69); ж) Конвенцията относно търговското корабоплаване (минимални норми) от 1976 г. (МОТ № 147); з) Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт от 1992 г. (CLC 92).

2.	„Парижки МР“ означава Парижкият меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол, подписан в Париж на 26 януари 1982 г., в неговата актуализирана версия.

3.	„Рамка и процедури за системата за доброволен одит на държавите-членки на ИМО“ означава Резолюция A.974(24) на асамблеята на ИМО.

4.	„Регион на Парижкият МР“ означава географският район, в който държавите — страни по Парижкия МР, извършват проверки в контекста на Парижкия МР.

5.	„Пристанище“ означава наземно и водно пространство, състоящо се от съоръжения и оборудване, позволяващи главно приемане, товарене и разтоварване на кораби, складиране, получаване и предаване на стоки, както и качване на и слизане от борда на пътници.

6.	„Кораб“ означава всеки морски плавателен съд, за който се прилагат една или повече от конвенциите, плаващ под знаме, различно от това на държавата на пристанището.

7.	„Взаимодействие кораб—пристанище“ означава взаимодействията, възникващи, когато даден кораб е пряко и непосредствено засегнат от действия, включващи придвижването на хора или товари, или предоставянето на пристанищни услуги към или от кораба.

8.	„Кораб, застанал на котва“ означава кораб в пристанище или в друг район под юрисдикцията на пристанище, но когато не е на кей, извършващ взаимодействие кораб/пристанище.

9.	„Инспектор“ означава служител в публичния сектор или друго лице, което е надлежно оправомощено от компетентния орган на държава-членка да извършва проверки по реда на държавния пристанищен контрол и е отговорно пред този орган.

10.	„Компетентен орган“ означава морски орган за държавен пристанищен контрол в съответствие с настоящата директива.

11.	„Компетентен орган по морската сигурност“ означава компетентен орган по морската сигурност съгласно член 2, точка 7 от Регламент (ЕО) № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (12). ▐

12.	„Първоначална проверка“ означава посещение на борда на кораб от инспектор, за да се провери дали корабът отговаря на изискванията на съответните конвенции и регламенти, което включва най-малко проверките, които се изискват съгласно член 13, параграф 1.

13.

„Задълбочена проверка“ означава проверка, чрез която корабът, неговото оборудване и екипаж биват подложени цялостно или частично, според случая, на задълбочен преглед при условията, посочени в член 13, параграф 3, който обхваща конструкцията на кораба, оборудването, екипажа, условията на живот и работа и спазването на оперативните процедури на борда на кораба.

14.	„Разширена проверка“ означава проверка, която обхваща най-малко точките, изброени в приложение VII. Разширената проверка може да включва задълбочена проверка, ако тя е ясно обоснована в съответствие с член 13, параграф 3.

15.

„Жалба“ означава всяка информация или доклад, подадени от всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес във връзка с безопасността на кораба, включително безопасността или рисковете за здравето на екипажа на кораба, условията на живот и работа на борда и предотвратяването на замърсяването.

16.	„Задържане“ означава официалната забрана за излизане в открито море на кораб поради констатирани неизправности, които, поотделно или взети заедно, правят кораба негоден за плаване.

17.	„Заповед за отказ на достъп“ означава решение, връчено на капитана на кораб, на отговорното за кораба дружество и на държавата на знамето, с което същите се уведомяват, че на кораба ще бъде отказан достъп до всички пристанища и места за заставане на котва на Общността.

18.	„Спиране на операция“ означава официална забрана за продължаването на операция на кораб поради констатирани неизправности, които, поотделно или взети заедно, биха направили опасно нейното продължаване.

19.

„Дружество“ означава корабособственика или всяка друга организация или лице като управител или беърбоут-чартьор, което е поело отговорността за експлоатацията на кораба от корабособственика и което, поемайки тази отговорност, се е съгласило да поеме и всички задължения и отговорности, наложени от Международния кодекс за управление на безопасността (ISM).

20.	„Призната организация“ означава дружество по класификация или друга частна структура, осъществяващи законоустановени задачи от името на администрацията на държавата на знамето.

21.	„Задължително свидетелство“ означава свидетелство, издадено от държава на знамето или от нейно име в съответствие с конвенциите.

22.	„Свидетелство за клас“ означава документ, който удостоверява съответствието с Конвенция SOLAS 74, дял II-1, част А-1, правило 3-1.

23.	„База данни за проверките“ означава информационната система, която допринася за прилагането на режима на държавен пристанищен контрол в Общността и която включва данните, свързани с проверки, извършени в региона на Парижкия МР.

24.	„Конвенцията от 1996 г.“ означава обобщеният текст на Конвенцията от 1976 г. относно ограничаване на отговорността при морски искове на Международната морска организация, както е изменен с Протокола от 1996 г.

Член 3

Обхват

1.   Настоящата директива се прилага за всеки кораб и неговия екипаж, който акостира в пристанище или място за заставане на котва на държава-членка, за да участва във взаимодействието кораб/пристанище.

▐

Франция може да реши, че пристанищата по настоящия параграф не включват пристанища, разположени ║ в посочените в член 299, параграф 2 от Договора отвъдморски департаменти.

Когато държава-членка извършва проверка на кораб в свои териториални води ▐, но извън пристанище, такава процедура се счита за проверка за целите на настоящата директива.

Никоя от разпоредбите на настоящия член не засяга правата за намеса, с които разполага държава-членка по силата на съответните международни конвенции.

Държавите-членки без морски пристанища, ▐ може при определени условия да се ползват с дерогация при прилагането на настоящата директива. В съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 31, параграф 3, Комисията приема мерките за прилагането на този механизъм за дерогация.

▐

2.   За кораби с бруто тонаж по-малко от 500 държавите-членки прилагат приложимите изисквания на съответната конвенция и предприемат необходимите действия в областите, непокрити от конвенцията, за да гарантират, че въпросните кораби не представляват явна опасност за безопасността, здравето или околната среда. При прилагане на настоящия параграф държавите-членки се ръководят от приложение 1 към Парижкия МР.

3.   При извършване на проверка на кораб, плаващ под знамето на държава, която не е страна по някоя от конвенциите, държавите-членки гарантират, че корабът и неговият екипаж не са третирани по по-благоприятен начин в сравнение с кораб, плаващ под знамето на държава, страна по въпросната конвенция.

4.   Риболовни кораби, военни кораби, спомагателни военни кораби, дървени кораби с елементарна конструкция, държавни кораби, използвани с нетърговска цел, и кораби за развлечение, които не извършват търговска дейност, се изключват от обхвата на настоящата директива.

Член 4

Правомощия за извършване на проверки

1.   Държавите-членки приемат всички необходими мерки, за да имат законно основание да извършват проверките, посочени в настоящата директива на борда на чужди кораби в съответствие с международното право.

2.   Държавите-членки поддържат подходящи компетентни органи , към които е зачислен необходимият брой персонал, включително чрез назначаване, по-специално квалифицирани инспектори, за проверяването на кораби, и вземат подходящи мерки, за да могат инспекторите да изпълняват задълженията си така, както е предвидено в настоящата директива, и по-специално за да се осигури присъствието им за извършване на проверките, изисквани съгласно настоящата директива.

Член 5

Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да адаптират националното си законодателство към разпоредбите за ограничаване на отговорността съгласно Конвенцията от 1996 г.

Принципът за обезщетение на трети страни за щети, причинени от отпадъци, спадащ към принципа „замърсителят плаща“, провъзгласен в Директива 75/442/ЕИО и в Директива 2004/35/ЕО, предоставя право на обезщетение за съвкупността от всички причинени щети, включително при липса на пълно покритие, и надхвърля националните разпоредби за въвеждане на конвенциите.

Държавите-членки могат да запазят или да въведат разпоредби, които са по-строги от съдържащите се в настоящия член.

Член 6

Режим за проверки и годишни задължения за проверки

1.   Държавите-членки извършват проверките съгласно схемата за подбор, описана в член 12 и в разпоредбите на приложение I.

2.   За да изпълни годишните си задължения за проверки, всяка държава-членка:

а)	проверява всички кораби с приоритет I, посочени в член 12, буква а), акостиращи в нейни пристанища или места за заставане на котва, и

б)

ежегодно извършва общ брой проверки на кораби с приоритет I и приоритет II посочени в член 12, букви а) и б), съответстващ най-малко на нейния дял от общия брой проверки, които годишно трябва да бъдат извършени в Общността и в региона на Парижкия МР. Делът проверки на всяка държава-членка се определя от броя индивидуални кораби, които акостират в пристанища или места за заставане на котва на съответната държава-членка, съотнесен към общия брой индивидуални кораби, които акостират в пристанища или места за заставане на котва във всяка държава в рамките на Общността и на региона на Парижкия МР.

3.   С оглед изчислението на дела на общия брой проверки, които годишно трябва да бъдат извършени в рамките на Общността и в региона на Парижкият МР, посочено в параграф 2, буква б) корабите, застанали на котва, не се вземат предвид, освен ако не е посочено друго от съответната държава-членка.

Член 7

▐Спазване на режима на Общността за проверки

В съответствие с член 5 всяка държава-членка:

а)	извършва проверки на всички кораби с приоритет I, както е посочено в член 12, буква а), акостиращи в нейните пристанища и места за заставане на котва, и

б)	извършва всяка година общия брой проверки на кораби с приоритет I и приоритет II, както е посочено в член 12, букви а) и б), съответстващ най-малко на годишните ѝ ангажименти за проверки .

▐

Член 8

Обстоятелства , при които определени кораби не се проверяват

1.    При следните обстоятелства държава -членка може да реши да отложи проверката на кораб с приоритет I ▐:

и )	ако проверката може да бъде извършена при следващото акостиране на кораба в същата държава-членка, при условие че корабът междувременно не акостира в друго пристанище или място за заставане на котва в Общността или в региона на Парижкия МР, и че отлагането на проверката не надвишава 15 дни; или

й )	ако проверката може да бъде извършена в рамките на 15-дневен срок в друго пристанище на акостиране в Общността или в региона на Парижкия МР, при условие че държавата, в която се намира пристанището на акостиране, се е съгласила ▐ да извърши проверката.

В случай на отлагане , ако проверката не бъде извършена в съответствие с точки i) и ii) , и ако не е регистрирана в базата данни за проверките, тя се счита за пропусната от държавата-членка, която я е отложила.

2.    При следните изключителни обстоятелства, проверка на кораби с приоритет I , която не е извършена по оперативни съображения ▐ не се счита за пропусната, при условие че причината за неизвършването ѝ е регистрирана в базата данни за проверките и ако според преценката на компетентния орган извършването на проверката би застрашило безопасността на инспекторите, кораба или неговия екипаж, пристанището или морската среда.

▐

3.   В случай, че не е била извършена проверка на кораб, застанал на котва, тази проверка не се счита за пропусната при условие че, ако е приложима точка ii), причината за неизвършването ѝ е регистрирана в базата данни за проверките и ако:

i)	корабът бъде проверен в срок от 15 дни в друго пристанище на Общността или в региона на Парижкия МР, в съответствие с приложение I, или ▐

ii)	ако според преценката на компетентния орган извършването на проверката би застрашило безопасността на инспекторите, кораба или неговия екипаж, на пристанището или морската среда ▐.

4.   Мерките предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, чрез допълването ѝ, свързани с правилата за изпълнение на настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 31, параграф 3.

Член 9

Уведомление за пристигане на кораби

1.   Операторът, агентът или капитанът на кораб, който в съответствие с член 14 подлежи на разширена проверка и е с курс към пристанище или място за заставане на котва в държава-членка, уведомява за пристигането на кораба на първото пристанище или място за заставане на котва в Общността в съответствие с разпоредбите на приложение III.

2.   При получаване на уведомлението, посочено в параграф 1 от настоящия член и член 4 от Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация (13), съответните пристанищни власти ▐ предават тази информация на компетентния орган и на компетентните органи на пристанищата или местата за заставане на котва, последователно посетени в Общността.

3.   За целите на уведомленията, предвидени в настоящия член, се използват електронни средства ▐. Други средства се използват единствено в случай, че не са налични електронни средства.

4.   Процедурите и форматите, разработени от държави-членки с оглед прилагането на приложение III, са в съответствие с ▐ Директива 2002/59/ЕО ▐.

Член 10

Рисков профил на корабите

1.   За всички кораби, акостиращи в пристанище или място за заставане на котва в държава-членка и регистрирани в базата данни за проверките, се изготвя рисков профил, който определя степента на приоритетност на проверката, интервалите между проверките и техния обхват.

2.   Рисковият профил на кораба се определя от съчетание от общи и свързани с историята на кораба рискови параметри, както следва:

а)	Общи параметри Общите параметри се основават на вида, експлоатационната възраст, знамето, признатите организации, които участват и показателите на дружеството в съответствие с приложение I, част I.1 и приложение II.

б)	Параметри, свързани с историята на кораба Параметрите, свързани с историята на кораба, се основават на броя дефекти и задържания за даден период в съответствие с приложение I, част I.2 и приложение II.

3.    Комисията приема правилата за прилагане на настоящия член в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 31, параграф 3 , като уточнява по-специално:

—	стойностите, определени за всеки рисков параметър,

—	комбинацията от рискови параметри, съответстващи на всяко ниво на рисков профил,

—	условията за прилагане на определените в приложение I, част I.1, буква в), подточка iii) критерии на държавата на знамето относно доказване на съответствие с относимите инструменти.

Член 11

Честота на проверките

║ Кораб, акостиращ в пристанище или място за заставане на котва на Общността, подлежи на периодични или допълнителни проверки, както следва:

а)	Корабите се подлагат на периодични проверки на предварително определени интервали според техния рисков профил в съответствие с приложение I, част I. Интервалът между периодичните проверки на корабите с висок риск е не по-дълъг от шест месеца .

б)

Независимо от изминалото време от последната периодична проверка, кораб се подлага на допълнителна проверка, както следва: — Компетентният орган следи за това корабите, за които се прилагат първостепенните фактори, изброени в приложение I, част II, точка 2A, да се подлагат на проверка. — Корабите, за които се прилагат непредвидените фактори, изброени в приложение I, част II, точка 2Б, могат да бъдат подложени на проверка. Решението за извършване на допълнителна проверка се оставя на професионалната преценка на компетентния орган.

Член 12

Подбор на корабите за проверка

Компетентният орган следи за това подборът на корабите за проверка да се извършва в зависимост от техния рисков профил, описан в приложение I, част I, както и при появата на първостепенни или непредвидени фактори в съответствие с приложение I, част II, точки 2А и 2Б.

С оглед на проверката на корабите компетентният орган:

а)	извършва подбор на кораби, подлежащи на задължителна проверка, определяни като кораби с „приоритет I“, в съответствие със схемата за подбор, описана в приложение I, част II, точка 3А,

б)	може да извършва подбор на кораби, които отговарят на условията за проверка, определяни като кораби с „приоритет II“, в съответствие с приложение I, част II, точка 3Б.

Член 13

Първоначални и задълбочени проверки

Държавите-членки следят за това подбраните за проверка кораби в съответствие с член 12 да бъдат подлагани на първоначална проверка или на задълбочена проверка, както следва:

1.

При всяка първоначална проверка на кораб компетентният орган следи инспекторът като минимум: а) да проверява свидетелствата и документите, изброени в приложение IV, които се изисква да се държат на борда съгласно законодателството на Общността и конвенциите, свързани с морската безопасност и сигурност; б) да проверява, където е уместно, дали установените неизправности през предходната проверка, извършена от държава-членка или от държава, подписала Парижкия МР, са били отстранени; в) да констатира удовлетворително общо състояние на кораба, включително неговата хигиена, ║ и машинната зала и помещенията за екипажа.

2.

В случаите, когато след извършването на проверка, посочена в параграф 1, недостатъците, които трябва да се отстранят в следващото пристанище на акостиране, са били регистрирани в базата данни за проверките, компетентният орган на това пристанище може да реши да не извършва посочените в параграф 1, букви а) и в) проверки.

3.

Задълбочена проверка, включително допълнителна проверка на съответствието с оперативните изисквания на борда на кораба, се извършва, когато след приключване на проверката, посочена в параграф 1, са налице ясни основания да се предполага, че състоянието на кораба или на неговото оборудване или екипаж не отговаря по същество на съответните изисквания на някоя от конвенциите.

„Ясни основания“ са налице, когато инспекторът констатира обстоятелства, които, въз основа на неговата професионална преценка, дават основание за задълбочена проверка на кораба, неговото оборудване или екипаж.

Примери за „ясни основания“ са посочени в приложение V.

Член 14

Разширени проверки

1.   Следните категории кораби отговарят на условията за разширена проверка в съответствие с приложение I, част II, точки 3А и 3Б:

—	кораби с високорисков профил,

—	пътнически кораби, нефтени танкери, газовози, химикаловози или кораби за насипни товари, които са на повече от 12 години,

—	кораби с високорисков профил или пътнически кораби, нефтени танкери, газовози, химикаловози или кораби за насипни товари, които са на повече от 12 години, в случай на първостепенни или непредвидени фактори,

—	кораби, предмет на повторна проверка след издадена заповед за отказ на достъп в съответствие с член 16.

2.    Операторът или капитанът на кораба следи за това в експлоатационния график да е заложено достатъчно време за извършването на разширена проверка.

Без да се засягат контролните мерки, необходими с оглед на сигурността, корабът остава в пристанището до завършване на проверката.

3.    При получаване на предварително уведомление, изпратено от кораб, който отговаря на условията за периодична разширена проверка, компетентният орган уведомява кораба, в случай че разширена проверка няма да бъде извършена.

4.    Обхватът на разширената проверка, включително рисковите области, които да бъдат проверени, са установени в приложение VII. Комисията приема в съответствие с процедурата, посочена в член 31, параграф 2, мерките за прилагане на приложение VII.

Член 15

Насоки и процедури за безопасност и сигурност

1.   Държавите-членки следят за това техните инспектори да следват процедурите и насоките, уточнени в приложение VI.

2.   По отношение на проверките за сигурност, държавите-членки прилагат съответните процедури, предвидени в приложение VI от настоящата директива към всички кораби, посочени в член 3, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 725/2004, които акостират в техни пристанища, стига да не плават под знамето на държавата на пристанището, извършваща проверката.

3.   Разпоредбите на член 14 от настоящата директива относно разширените проверки се прилагат спрямо ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове съгласно член 2, букви а) и б) от Директива 1999/35/ЕО.

Когато корабът е бил прегледан в съответствие с членове 6 и 8 от Директива 1999/35/ЕО от приемаща държава, която не е държавата на знамето на кораба, този специфичен преглед в зависимост от случая се регистрира в базата данни за проверките като задълбочена или като разширена проверка и се взема предвид за целите на членове 10, 11 и 12 от настоящата Директива, така също и за изчисление на степента, в която всяка държава-членка е изпълнила задължението си за проверка, доколкото са обхванати всички елементи от приложение VII.

Без да се засяга спирането от експлоатация на ро-ро ферибот или бързоходен пътнически плавателен съд, наложено съгласно член 10 от Директива 1999/35/ЕО, разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до отстраняването на неизправности, задържане и отказ на достъп, както и до последващите мерки след проверките, задържането и отказът на достъп се прилагат по целесъобразност.

4.   При необходимост Комисията може да приеме, в съответствие с процедурата, посочена в член 31, параграф 2, правилата за хармонизираното изпълнение на параграфи 1 и 2 от настоящия член.

Член 16

Мерки за отказ на достъп за някои кораби

1.   Държавата-членка гарантира, че всеки кораб, който отговаря на критериите, посочени в настоящия параграф, получава отказ на достъп до нейните пристанища или места за заставане на котва, освен в случаите, описани в член 21, параграф 6, ако този кораб:

—	плава под знамето на държава, включена в черния списък или сивия списък, съставени съгласно Парижкия МР въз основа на регистрираната информация в базата данни за проверките, публикувана ежегодно от Комисията, и ▐

—	е бил задържан или за него е била издадена заповед за спиране от експлоатация по силата на Директива 1999/35/ЕО повече от два пъти в течение на последните 36 месеца в пристанище на държава-членка или държава-страна по Парижкия МР.

За целите на настоящия параграф, определените от Парижкия МР списъци влизат в сила на 1 юли всяка година.

Заповедта за отказ на достъп се отменя само след изтичане на тримесечен срок, считано от датата на издаване на заповедта и когато са изпълнени условията, посочени в приложение VIII, параграфи 4—10.

Ако корабът получи повторен отказ на достъп, срокът се увеличава на 12 месеца. Всяко следващо задържане в пристанище на Общността е основание за постоянен отказ по отношение на кораба във всяко пристанище или място за заставане на котва на територията на Общността.

▐

2.   За целите на настоящия член държавите-членки спазват процедурите, посочени в приложение VIII.

Член 17

Доклад до капитана за извършена проверка

При завършването на проверка, задълбочена проверка или разширена проверка инспекторът изготвя доклад в съответствие с приложение IX. Копие от доклада от проверката се връчва на капитана на кораба.

Член 18

Жалби

Всички жалби подлежат на бърза първоначална оценка от компетентния орган. Тази оценка дава възможност да се определи дали една жалба е оправдана, конкретна и ясно обоснована.

В този случай компетентният орган предприема необходимите действия по жалбата. Той гарантира, по-специално, че капитанът и собственикът на кораба, както и всяко друго лице, пряко засегнато от жалбата, включително жалбоподателят, може да изрази позицията си.

Когато компетентният орган счита, че жалбата е явно неоснователна, той информира жалбоподателя за решението си и мотивите за това.

Самоличността на жалбоподателя, не се разкрива пред капитана или корабособственика на съответния кораб. Инспекторът гарантира поверителността при разпитването на членовете на екипажа.

Държавите-членки информират администрацията на държавата на знамето, с копие до Международната организация на труда (МОТ), ако е уместно, за жалбите, които не са явно неоснователни, и за предприетите последващи действия.

Член 19

Отстраняване на неизправностите и задържане

1.   Компетентният орган се уверява, че всяка потвърдена или открита при проверката неизправност е била или ще бъде отстранена в съответствие с конвенциите.

2.   Когато неизправностите представляват явна заплаха за безопасността, здравето или околната среда, компетентният орган на държавата на пристанището, в което е проверен корабът, прави необходимото корабът да бъде задържан или да бъде преустановена операцията, по време на която са били открити неизправностите. Заповедта за задържане или спирането на операция се отменя едва тогава, когато изчезне всякаква опасност или когато органът констатира, че, в зависимост от необходимите условия, корабът може да напусне пристанището или операцията може да бъде подновена, без да има риск за безопасността и здравето на пътниците или на екипажа, и за другите кораби, или без да представлява неразумна заплаха за морската среда.

3.   За да определи дали един кораб следва да бъде задържан или не, при извършване на професионалната си преценка инспекторът прилага критериите, посочени в приложение X.

4.   Ако от проверката става ясно,че корабът не е оборудван с устройство за записване на данните от пътуването, когато използването на такова устройство е задължително в съответствие с Директива 2002/59/ЕО, компетентният орган прави необходимото корабът да бъде задържан.

Ако тази неизправност не може да бъде отстранена лесно в пристанището на задържането, компетентният орган може или да разреши на кораба да се придвижи до най-близкия до пристанището на задържането ремонтен док, който е на разположение, и където корабът може да се поправи веднага, или да изиска неизправностите да бъдат отстранени за максимален срок от 30 дни в съответствие с насоките, разработени от Парижкия МР. За тази цел се прилагат процедурите, посочени в член 21.

5.   При изключителни обстоятелства, когато общото състояние на даден кораб явно е под стандартите, компетентният орган може да отложи проверката на въпросния кораб, докато отговорните страни не вземат необходимите мерки, за да може корабът да отговаря на съответните изисквания на конвенциите.

6.   В случай на задържане компетентният орган незабавно уведомява, в писмена форма и с приложен доклад от извършената проверка, администрацията на държавата на знамето или, когато това е невъзможно, консула или, в негово отсъствие, най-близкия дипломатически представител на тази държава, за всички обстоятелства, при които дадена намеса е била счетена за необходима. Освен това според случая се уведомяват и определените контрольори или признати организации, на които е възложено издаването на свидетелства за клас или задължителни свидетелства съгласно конвенциите.

7.   Настоящата директива не засяга допълнителните изисквания на конвенциите, отнасящи се до процедурите по уведомяване и докладване, свързани с държавния пристанищен контрол.

8.   При осъществяването на държавен пристанищен контрол съгласно настоящата директива се полагат всички възможни усилия, за да се избегне неправомерното задържане или забавяне на даден кораб. Ако даден кораб е задържан или забавен неправомерно, корабособственикът или операторът е в правото си да поиска обезщетение за всички понесени вреди и загуби. В случаите, когато бъде подадена жалба срещу неправомерно задържане или забавяне, тежестта на доказването им се носи от корабособственика или от оператора на кораба.

9.   За да се намали натовареността на пристанището, компетентният орган може да позволи на задържан кораб да бъде преместен в друга част на пристанището, ако това е безопасно. Въпреки това опасността от натоварване на пристанището не се взема под внимание, когато се взема решение за задържане или за отмяна на задържане.

В случай на издаване на заповед за задържане, компетентният орган уведомява за това пристанищните власти или органи при първа възможност .

Пристанищните власти или органи си сътрудничат с компетентния орган с оглед да се улесни приемането на задържаните кораби.

Член 20

Право на обжалване

1.   Корабособственикът или операторът на кораб или неговият представител в държавата-членка имат право да обжалват заповед за задържане или за отказ на достъп, издадена от компетентния орган. Обжалването не спира изпълнението на заповедта за задържане или за отказ на достъп.

2.   За тази цел държавите-членки въвеждат и запазват в сила подходящи процедури║ съобразно своето национално законодателство и си сътрудничат, по-специално за да могат да гарантират разглеждането на жалбите в разумен срок .

3.   Компетентният орган надлежно уведомява капитана на кораба, посочен в параграф 1, за правото му на обжалване и предвидения за това ред .

4.   Когато в резултат на обжалване или искане, направено от корабособственика или оператора на кораб или негов представител, се отмени или измени заповедта за задържане или за отказ на достъп:

а)	държавите-членки осигуряват незабавното съответно изменение на базата данни за проверките,

б)	държавата-членка, в която е издадена заповедта за задържане или за отказ на достъп, следи за това публикуваната в съответствие с член 26 информация да бъде поправена в срок от 24 часа от решението.

Член 21

Последващи действия при проверки и задържания

1.   Когато неизправностите, посочени в член 19, параграф 2, не могат да бъдат отстранени в пристанището, където се провежда проверката, компетентният орган на тази държава-членка може да разреши на кораба да се придвижи директно до най-близкия до пристанището на задържането и подходящ за целта ремонтен док, където могат да се предприемат последващи действия според избора на капитана и съответните органи, стига да се спазват условията, определени от компетентния орган на държавата на знамето и възприети от тази държава-членка. Тези условия гарантират, че корабът е способен да достигне до съответната кораборемонтна работилница, без да представлява опасност за безопасността и здравето на пътниците или екипажа, сигурността на други кораби или неразумна заплаха за морската среда.

2.   Когато решението за изпращане на кораб в ремонтен док се дължи на неспазване на Резолюция А.744(18) на ИМО относно насоките за засилена програма за проверки при прегледа на превозвачи на насипни товари и петролни танкери, по отношение на корабната документация или във връзка със структурни недостатъци и неизправности на кораба, компетентният орган може да поиска необходимите измервания на дебелината да се извършат в пристанището на задържането, преди да бъде разрешено на кораба да отплава.

3.   При обстоятелствата, посочени в параграф 1, компетентният орган на държавата-членка на пристанището, където е осъществена проверката, уведомява компетентния орган на държавата, където се намира ремонтният док, страните, посочени в член 19, параграф 6, и всеки друг орган по целесъобразност, за всички условия на пътуването.

Компетентният орган на държава-членка, получател на това уведомление, информира органа, който го е уведомил, за взетите мерки.

4.   Държавите-членки предприемат мерки, за да бъде отказан достъп до всички пристанища или места за заставане на котва в Общността на корабите, посочени в параграф 1, които се отправят към открито море:

а)	без да изпълнят условията, определени от компетентния орган на всяка държава-членка в пристанището на проверката; или

б)	които отказват да се съобразят с приложимите изисквания на конвенциите, като не влизат в посочения ремонтен док.

Този отказ важи докато корабособственикът или операторът не представи доказателство, удовлетворяващо компетентния орган на държавата-членка, в която са констатирани неизправностите по кораба, че корабът спазва напълно всички приложими изисквания на конвенциите.

5.   При обстоятелствата, посочени в параграф 4, буква а), компетентният орган на държавата-членка, в която са били констатирани неизправностите по кораба, сигнализира незабавно компетентните органи на всички останали държави-членки.

При обстоятелствата, посочени в параграф 4, буква б), компетентният орган на държавата-членка, в която се намира ремонтният док, сигнализира незабавно компетентните органи на всички останали държави-членки.

Преди да откаже влизане държавата-членка може да поиска консултации с администрацията на знамето на съответния кораб.

6.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 4, достъпът до определено пристанище или място за заставане на котва може да бъде разрешен от съответния орган на държавата на пристанището в случай на форсмажорни обстоятелства или поради първостепенни съображения за безопасност, или за да се намали или сведе до минимум рискът от замърсяване, или за да се отстранят неизправностите, при условие че са били взети подходящи мерки, удовлетворяващи компетентния орган на тази държава-членка, от страна на корабособственика, оператора или капитана на въпросния кораб, за да се гарантира, че корабът може да влезе в пристанището при пълна безопасност.

Член 22

Професионална характеристика на инспекторите

1.   Проверките се осъществяват само от инспектори, които отговарят на критериите за квалификация, посочени в приложение ХI, и които са получили разрешение от компетентния орган да извършват държавен пристанищен контрол.

2.   Когато компетентният орган на държавата на пристанището не е в състояние да осигури необходимите професионални познания, инспекторът от този компетентен орган може да бъде подпомогнат от всяко лице, притежаващо необходимите познания.

3.   Компетентният орган, инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол, и лицата, които ги подпомагат, не трябва да имат никакъв търговски интерес нито към пристанището, в което се извършва проверката, нито към проверяваните кораби. Инспекторите не трябва също така да бъдат наемани от неправителствени организации, издаващи задължителни свидетелства и свидетелства за клас или осъществяващи необходимите прегледи при издаването на тези свидетелства на корабите, нито да работят за сметка на такива организации.

4.   Всеки инспектор притежава личен документ във формата на идентификационна карта, издадена от компетентния орган, за който работи, в съответствие с Директива 96/40/ЕО на Комисията от 25 юни 1996 г. за установяване на общ модел за идентификационна карта за инспектори, провеждащи държавен пристанищен контрол (14).

5.   Държавите-членки гарантират проверката на професионалната компетентност на инспекторите и това, че те отговарят на минималните критерии съгласно приложение XI, преди да им разрешат да извършват проверки, и на съответни интервали след това, предвид схемата за обучение, посочена в параграф 7.

6.   Държавите-членки гарантират, че инспекторите получават подходящо обучение във връзка с внесените изменения в режима за държавен пристанищен контрол , прилаган в Общността съгласно настоящата директива и измененията на конвенциите.

7.   Комисията разработва и насърчава, в сътрудничество с държавите-членки, хармонизирана схема на Общността за обучение и оценяване от държавите-членки на професионалните умения на инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол.

Член 23

Доклади на пилотите и на пристанищните власти

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че техните пилоти, ангажирани с привързването или отвързването на корабите от котва, или ангажирани на кораби, преминаващи транзитно или движещи се към пристанище, намиращо се в държава-членка, информират незабавно компетентните органи на държавата на пристанището или крайбрежната държава, според случая, за явни нередности, които са установили в хода на изпълнението на обичайните си задължения, които могат да се отразят неблагоприятно на безопасното плаване на кораба или да представляват заплаха за морската среда.

2.   Когато пристанищните власти или органи, при изпълнението на обичайните си задължения научат, че на даден кораб, намиращ се в тяхното пристанището, има явни нередности, които могат да се отразят неблагоприятно на безопасността на кораба или да представляват неразумна заплаха за морската среда, те информират незабавно за това компетентния орган на държавата на засегнатото пристанище.

3.   Държавите-членки изискват от пилотите и пристанищните власти или органи да докладват най-малко следната информация по електронен път, когато това е възможно:

—	данни за кораба (име, ИМО идентификационен номер, позивни и знаме)

—	данни за плаването (последно пристанище на спиране и крайно пристанище)

—	описание на констатирани явни нередности на борда на кораба.

4.   Държавите-членки следят за предприемането на подходящи последващи действия относно явни нередности, за които пилотите и пристанищните власти или органи са уведомили, и регистрират данните за предприетите действия.

5.   Комисията може да приеме, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 31, параграф 2, мерки за изпълнение на настоящия член, включително хармонизиран електронен формат и процедури за докладване на явни нередности от страна на пилотите и пристанищните власти или органи, както и на последващите действия, предприети от държавите-членки.

Член 24

База данни за проверките

1.   Комисията разработва, поддържа и обновява базата данни за проверките, като се опира на експертните познания и опит на Парижкия МР.

Базата данни за проверките съдържа цялата необходима информация за въвеждането на системата за проверки, създадена съгласно настоящата директива, и включва функционалните характеристики, изложени в приложение XII.

2.     Държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че информацията за действителния час на пристигане и на отплаване на всеки кораб, който акостира в тяхно пристанище, се предава в базата данни за проверките чрез националните системи за управление на морска информация, посочени в член 25, параграф 4 от Директива 2002/59/ЕО, в рамките на, съответно, един час от пристигането и три часа от отплаването му.

3.   Държавите-членки гарантират, че информацията, свързана с извършените проверки съгласно настоящата директива, се прехвърля в базата данни за проверките веднага щом са завършени докладите от извършените проверки или при отмяна на задържането.

Държавите-членки гарантират, че информацията, прехвърлена в базата данни за проверките, се потвърждава за целите на публикуване в рамките на 72 часа.

4.   Въз основа на предоставените от държавите-членки данни за проверките, Комисията е в състояние да извлича от базата данни всяка необходима информация, отнасяща се до прилагането на настоящата директива, по-специално информация за рисковия профил на корабите, за корабите, подлежащи на проверка, както и данни относно движението им, и във връзка със задължението на всяка държава-членка за извършване на проверки.

Държавите-членки имат достъп до цялата информация, регистрирана в базата данни за проверките, която е от значение за прилагането на процедурите за извършване на проверки на настоящата директива.

Държавите-членки и трети държави-страни по Парижкия МР получават достъп до всички данни, регистрирани от тях в базата данни, и до информация относно корабите, плаващи под тяхното знаме.

Член 25

Обмен на информация и сътрудничество

Всяка държава-членка гарантира, че пристанищните ѝ власти или органи, или други съответни власти или органи, предоставят на компетентния орган за държавен пристанищен контрол следните видове информация, с която разполагат:

—	информация, съобщена в съответствие с член 9 и приложение III;

—

информация относно кораби, които не са спазили изискванията за уведомяване в съответствие с настоящата директива и с Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъците от експлоатацията на корабите и на остатъците от товари (15) и Директива 2002/59/EC, както и, ако е уместно, в съответствие с Регламент (ЕО) № 725/2004;

—	информация относно кораби, които са се отправили към открито море, без да са спазили член 7 или член 10 от Директива 2000/59/ЕО;

—	информация относно кораби, на които е отказано влизане или са отстранени от пристанище от съображения за сигурност;

—	информация за явни нередности в съответствие с член 23.

Член 26

Публикуване на информацията

Комисията предоставя и поддържа на публично достъпен уебсайт информацията, свързана с проверки, задържания и откази за достъп в съответствие с приложение XIII, като се опира на експертните познания и опит по Парижкия МР.

Член 27

Публикуване на списък на дружества с ниски или много ниски показатели

Комисията определя и публикува периодично на публично достъпен уебсайт информация за дружествата, чиито показатели, с оглед определяне на рисковия профил на корабите, посочен в приложение I, част I, са били оценени като ниски или много ниски в течение на три или повече месеца.

Комисията приема, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 31, параграф 2, правилата за изпълнение на настоящия член, като гарантира, че те отчитат броя на корабите, притежавани от предприятията, и по-специално уточнява начините на публикуване.

Член 28

Възстановяване на разходите

1.   В случай че посочените в членове 13 и 14 проверки потвърдят или разкрият неизправности по отношение изискванията на дадена конвенция, които дават основание за задържането на даден кораб, всички разходи, свързани с проверките в течение на нормален счетоводен период се покриват от корабособственика или от оператора на кораба, или от неговия представител в държавата на пристанището.

2.   Всички разходи, свързани с проверките, извършени от компетентния орган на държава-членка съгласно разпоредбите на член 16 и член 21, параграф 4, са за сметка на корабособственика или на оператора на кораба.

3.   В случай на задържане на кораб всички разходи, свързани със задържането в пристанището, са за сметка на корабособственика или на оператора на кораба.

4.   Задържането се отменя едва след пълното плащането или предоставянето на достатъчна гаранция за възстановяването на тези разходи.

Член 29

Данни за мониторинг на изпълнението

Държавите-членки предоставят на Комисията информацията, посочена в приложение ХIV, спазвайки честотата, установена във същото приложение.

Член 30

Мониторинг на спазването и изпълнението от страна на държавите-членки

За да се гарантира ефективното изпълнение на настоящата директива и да се осъществява мониторинг на цялостното функциониране на режима на Общността за държавен пристанищен контрол в съответствие с член 2, буква б), подточка i) от Регламент (ЕО) № 1406/2002, Комисията събира необходимата информация и осъществява посещения в държавите-членки.

Член 31

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден по силата на член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. (16).

2.   При позоваване на настоящият параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.   При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 32

Процедура за изменение

Комисията:

а)

адаптира приложенията, с изключение на приложение I, с оглед отчитане на изменения в законодателството на Общността относно морската безопасност и сигурност, които са влезли в сила, и на конвенциите, международните кодекси и резолюциите на съответните международни организации и новите положения в Парижкия МР;

б)	изменя определенията, позоваващи се на конвенции, международни кодекси и резолюции и законодателството на Общността, които са от значение за целите на настоящата директива.

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 31, параграф 3.

Измененията на международните инструменти, посочени в член 2, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Член 33

Правила за изпълнение

При определяне на правилата за изпълнение, посочени в член 8, параграф 4, член 10, параграф 3, член 14, параграф 3, член 15, параграф 4, член 23, параграф 5 и член 27, в съответствие с процедурите, посочени в член 31, параграфи 2 и 3, Комисията следи специално тези правила да отчитат експертните познания и опит, придобити във връзка със системата за проверки в Общността и във връзка с Парижкия МР.

Член 34

Санкции

Държавите-членки установяват система от санкции, които се прилагат в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети по силата на настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за да гарантират, че тези санкции се прилагат. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 35

Преразглеждане

Комисията преразглежда изпълнението на настоящата директива, по-специално с оглед еднаквото прилагане на общностния режим за проверки , не по-късно от 18 месеца от от … (17). При преразглеждането, inter alia, се проучват изпълнението на установеното в член 6 общо задължение на Общността за извършване на проверки, броят на инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол във всяка държава-членка, броят на извършените проверки, както и изпълнението на задължението за годишни проверки от страна на всяка държавна-членка и за изпълнението на членове 7 и 8.

Комисията съобщава констатациите от преразглеждането съответно на Европейския парламент и на Съвета, и въз основа на това преразглеждане определя дали е необходимо да се предложи директива за изменение или допълнително законодателство в тази област.

Член 36

Изпълнение и нотифициране

1.   Държавите-членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове […] и точки […] от приложения […] [членове или техни подразделения, както и точки от приложенията, които са били изменени по същество в сравнение с предишната директива] най-късно 18 месеца след датата, определена в член 38. Те веднага съобщават на Комисията текста на тези разпоредби, заедно с таблица за съответствието между тях и настоящата директива.

2.   Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също декларация, че позоваванията на съществуващи законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се тълкуват като позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и начинът, по който се формулира декларацията, се определят от държавите-членки.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

4.   Освен това Комисията редовно уведомява Европейския парламент и Съвета за напредъка по изпълнението на настоящата директива в държавите-членки.

Член 37

Отмяна

Директива 95/21/ЕО, изменена с директивите, изброени в приложение XV, част А, се отменя считано от … (18), без да се засягат задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение XV, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, установена в приложение ХVI.

Член 38

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Членове […] и точки […] от приложения […] [членове или техни подразделения, както и точки от приложенията, които не са изменени в сравнение с предишната директива], се прилагат от … (19).

Член 39

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 195.

(2)  ОВ C 229, 22.09.2006 г., стp. 38.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 25 април 2007 г.(ОВ C 74 Е, 20.3.2008 г., стр. 584), Обща позиция на Съвета от 6 юни 2008 г. (ОВ C 198 Е, 5.8.2008 г., стр. 1) и Позиция на Европейския парламент от 24 септември 2008 г.

(4)  ОВ L 157, 7.7.1995 г., стр. 1. ║.

(5)   Решение от 24 юни 2008 г. (Commune de Mesquer) — все още непубликувано в Сборника на съдебната практика на СЕО.

(6)   ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39.

(7)   ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.

(8)  ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1. ║.

(9)  ОВ L 138, 1.6.1999 г., стp. 1. ║.

(10)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. ║.

(11)  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 129, 29.4.2004 г., стр. 6.

(13)  ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10.

(14)  ОВ L 196, 7.8.1996 г., стр. 8.

(15)  ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81. ║.

(16)  ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1. ║.

(17)  Датата, посочена в член 36, параграф 1.

(18)  ОВ: Датата на влизане в сила на настоящата директива.

(19)   Датата на влизане в сила на настоящата директива .