23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/84

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение 1672/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на Общността за заетост и социална солидарност – „Прогрес““

COM(2009) 340 окончателен — 2009/0091 (COD)

2009/C 318/16

Главен докладчик: г-жа Gabriele BISCHOFF

На 17 юли 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 152 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение 1672/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на Общността за заетост и социална солидарност – „Прогрес““

На 14 юли 2009 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

В съответствие с член 20 от Правилника за дейността, на 456-ата си пленарна сесия на 30 септември и 1 октомври 2009 г. (заседание от 1 октомври 2009 г.) Европейският икономически и социален комитет реши да определи г жа Gabriele BISCHOFF за главен докладчик и прие с единодушие настоящото становище.

1.   Обобщение на заключенията и препоръките на ЕИСК

1.1

ЕИСК подчертава значимостта на програмата „Прогрес“ за укрепване на социална Европа, за създаване на повече и по-добри работни места, намаляване на бедността и постигане на по-голяма степен на социално сближаване. Наред с Европейския социален фонд (ЕСФ) тази програма е един от основните финансови инструменти за подпомагане на социалната програма. Друга съществена задача на програма „Прогрес“ е освен това да окаже подкрепа за по-нататъшното развитие на социалното измерение.

1.2

ЕИСК приветства факта, че всички сили са концентрирани върху преодоляването на кризата и че в този контекст всички бюджетни редове се разглеждат от гледна точка на приноса, който могат да дадат за преодоляване на кризата и по-конкретно за гарантиране на заетостта и създаване на нови работни места.

1.3

Безработните и групите в неравностойно положение са тези, които най-вече се нуждаят от ефективна подкрепа и консултации, когато желаят да създадат собствен бизнес. За тази цел, наред с други, на разположение е и Европейският социален фонд (ЕСФ). Ето защо ЕИСК препоръчва да се посочат по-точно пресечните точки между Европейския социален фонд и механизма за микрофинансиране „Прогрес“, за да се гарантира, че ще бъдат създадени възможности и достъп до кредитиране, предназначени за определени целеви групи и ще бъде избегнато дублиране.

1.4

Както е посочено в становище INT/494, ЕИСК по принцип подкрепя идеята, на микропредприятията в социалната икономика да се предоставят микрокредити при изгодни условия, с изискване да наемат безработни или лица в неравностойно положение. Все пак би трябвало по-точно да бъде определено какво означава това.

1.5

Комитетът изразява обаче съмнения дали пренасочването на средствата и свързаното с него съкращаване на средствата с 25 млн. EUR годишно няма да има значителни последствия за ефективността и обхвата на програмата „Прогрес“ за периода от 2010 до 2013 г., а също така и по отношение на по-нататъшното развитие и стратегическата насоченост на програмата. По тази причина Комисията се приканва да представи тези последствия по-точно и да проучи евентуални алтернативи. Освен това би трябвало да се посочат възможните последствия за други бюджетни редове и програми, особено ЕСФ и самостоятелни бюджетни редове, свързани например със социалния диалог.

1.6

Тъй като Комитетът изразява съмнение, че пренасочването на бюджетни средства не нарушава ефективността на програмата „Прогрес“ в областта на европейската социална политика и политиката по заетостта, той призовава Комисията да представи аргументирано, че със средствата, които следва да бъдат пренасочени, целите на програмата „Прогрес“ ще бъдат постигнати по-успешно, отколкото по предвидения досега начин. Освен това е необходимо да се покаже по какъв начин може да се гарантира по-нататъшното развитие на социална Европа, и то особено на фона на развитието, комуникацията и прилагането на Лисабонската стратегия след 2010 г.

1.7

Освен това Комитетът препоръчва да се уточни, по какъв начин ще бъдат постигнати по-ефективно прилагане на програмата „Прогрес“, по-стратегическо планиране и по-целенасочени мерки, и в кои области и при кои мерки могат да бъдат спестени средства, без да се застрашават целите и стратегическата насока на програмата в оставащия ѝ период на действие.

1.8

Комитетът би желал освен това да получи информация, какви пазарни стимули следва да бъдат въведени, за да може банковият сектор действително да изпълни и определената му задача за предоставяне на кредити.

2.   Въведение и обобщение на предложението на Комисията

2.1   В допълнение към съобщението си „Движеща сила за възстановяването на Европа“ (1), както и на обмена на мнения по време на срещата на върха по заетостта на 7 май 2009 г., в Съобщението си „Споделен ангажимент за трудова заетост“ (2) от 3.6.2009 г. Комисията предложи различни приоритетни мерки, като например:

—

по-добро използване на разпоредбите за работниците на непълно работно време;

—

по-добро прогнозиране и управление на преструктуриранията;

—

ускоряване на създаването на работни места;

—

подпомагане на младите хора.

2.1.1   Беше направена препоръка държавите-членки, съвместно със социалните партньори и с подкрепата на Европейския социален фонд (ЕСФ), да подпомагат безработните и младите хора при създаването на собствен бизнес на устойчива основа, например посредством подходящи обучения или предоставяне на начален капитал (3).

2.1.2   Всички налични бюджетни редове, особено Европейският социален фонд, следва да допринасят в по-голяма степен за преодоляване на кризата. Финансовата помощ от ЕСФ би следвало да се концентрира и върху насърчаването на предприемачеството и самостоятелната заетост, напр. с цел създаване на предприятия или чрез намаляване на разходите при получаване на кредит.

2.1.2.1

Освен това в съобщението си Комисията предлага да се създаде нов механизъм на ЕС за микрофинансиране за насърчаване на заетостта, за да се разкрият нови възможности за безработните и особено за групите в неравностойно положение, както и за младите хора при създаване на собствен бизнес.

2.1.2.2

Новите предприемачи, които основават микропредприятия, освен помощта за изплащане на лихви, предоставяна от ЕСФ, ще получават и също и подкрепа под формата на наставничество, обучение, персонални професионални напътствия и изграждане на капацитет (4).

2.2   На 2.7.2009 г. Комисията предложи нов механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване „Прогрес“ (5), който да подпомага изграждането на микропредприятия от безработни и от групи в неравностойно положение, както и по-нататъшното развитие на социалната икономика. За тази цел тя предлага 100 млн. EUR от настоящия бюджет на програмата на Общността за трудова заетост и социална солидарност „Прогрес“ да бъдат пренасочени към този нов механизъм за микрофинансиране.

2.3   Програмата на Общността за трудова заетост и социална солидарност – „ПРОГРЕС“ (2007-2013 г.) е финансов механизъм, с който се насърчава осъществяването на целите на ЕС в областта на трудовата заетост, социалните въпроси и равните възможности. Това включва и тяхното по-нататъшно развитие. Освен това „ПРОГРЕС“ служи за конкретното прилагане и структуриране на Европейската социална програма. Задача на програмата е също да се засили подкрепата за ангажимента и усилията на държавите-членки за създаване на повече и по-добри работни места и за изграждане на по-солидарно общество (6).

2.3.1

Досега със средства по програма „Прогрес“ са финансирани:

—

анализи и политически консултации;

—

наблюдение на прилагането на законодателството и стратегиите на Общността;

—

насърчаване на трансфера на политики от страна на различни участници;

—

платформи за обмен на опит между държави-членки.

2.3.2

Според логиката на стратегическата рамка, програма „Прогрес“ разполага за целта със следните продукти  (7):

—

обучение и стажове за юристи и политически участници;

—

доклади за наблюдение/оценка на прилагането и въздействието на законодателството и политиките на ЕС;

—

откриване и разпространяване на добри практики;

—

информационни и комуникационни дейности, изграждане на мрежи на участниците и организиране на прояви;

—

подходящи статистически инструменти, методи и показатели;

—

подходящи политически консултации, изследвания и анализи;

—

подпомагане на неправителствените организации (НПО) и мрежите.

2.3.3

Със създаването на програма „Прогрес“ няколко предишни програми на Общността бяха заменени с цел чрез обединяването им да се постигнат синергии и по-голяма прозрачност и съгласуваност.

2.4   През 2005 г. в становището си 2005 SOC/188 ЕИСК изрично приветства предложението на Комисията. Програма „Прогрес“ бе посочена, наред с Европейския социален фонд (ЕСФ), като един от основните финансови инструменти за подкрепа на социалната програма.

2.4.1

В същото становище ЕИСК обаче предупреди да се предоставят достатъчно бюджетни средства за програмата „Прогрес“ и изрази съмнение, че предложените от Комисията финансови средства ще бъдат достатъчни. Освен това беше посочена необходимостта да се гарантира, че „обявеното опростяване на административните процедури не само цели по-добро техническо управление на програмата, но и води до адекватно и насочено към целевите групи структуриране на съдържанието“.

2.4.2

Освен това предложи, наред с подпомагането на съответните мрежи между ЕС и НПО да се насърчава и обменът на национални представители на гражданското общество.

2.5   В рамките на Междуинституционалното споразумение от 2006 г. и вследствие на оказания от Европейския парламент натиск средствата по програма „Прогрес“ бяха увеличени със 114 млн. EUR. Затова програмата стартира с общ бюджет от 743 250 000 EUR за седемгодишния период от 2007 г. до 2013 г. и беше структурирана по съответен начин. Този бюджет е предназначен за насърчаване на промени или модернизиране в петте области на програмата „Прогрес“: заетост, социално приобщаване и социална защита, условия на труд, недискриминация и равнопоставеност на половете.

2.6   Програма „Прогрес“ е достъпна за всичките 27 държави-членки на ЕС, страните кандидатки за членство в ЕС и страните от ЕАСТ/ЕИП. Целеви групи са държавите-членки, местните и регионалните власти, публичните служби по заетостта и националните статистически институти. Университетите, изследователските институти, социалните партньори и неправителствените организации също имат възможност да участват в нея.

2.6.1

Комисията подбира проектите, които следва да получат финансово подпомагане въз основа на обществени поръчки или покана за представяне на предложения.

2.7   Комисията е на мнение, че пренасочването на част от бюджетните средства няма да навреди на целите на програмата „Прогрес“.

2.7.1

Сумата от 100 млн. EUR следва да бъде предоставена за новия Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване — „Прогрес“, т.е. за оставащия период 2010-2013 г. програмата „Прогрес“ ще разполага годишно с 25 млн. EUR по-малко (8).

2.7.2

Ето защо Комисията предлага член 17, параграф 1 от решение №1672/2006/ЕО за създаване на програма „Прогрес“ да се измени, както следва:

—

„Финансовите средства за прилагане на споменатите в настоящото решение мерки за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2013 г. се определят на стойност 643 250 000 EUR“ (9).

3.   Общи бележки

3.1   По принцип ЕИСК приветства факта, че всички европейски програми се разглеждат от гледна точка на това, какъв е техният принос за преодоляване на кризата и по-конкретно за гарантиране на заетост и за създаване на нови работни места.

3.1.1

Именно лицата в най-неравностойно положение – независимо от това дали са безработни, младежи, самотни родители, мигранти или жени – се нуждаят от ефикасна подкрепа. Не е достатъчно обаче само да им се предлагат кредити; тези групи се нуждаят много повече от предварителни специални консултации, квалификация и подкрепа, особено за да изготвят добър бизнес план. Тук би следвало да се посочат пресечните точки с финансовата помощ от страна на ЕСФ, за да се преценят възможните рискове и шансове на бизнес плана.

3.2   По принцип, при проектирането на механизма за микрофинансиране „Прогрес“ следва да се прави по-голямо разграничаване между целевите групи на:

а)

съществуващи микропредприятия в социалната икономика;

б)

индивидуални кредитоискатели.

3.3   Както се посочва в становище INT/494 на ЕИСК, Комитетът подкрепя като цяло идеята за предоставяне на изгодни микрокредити на отделни лица и микропредприятия от социалната икономика, при условие че по този начин се гарантират или създават работни места. Комитетът обаче изразява съмнение, дали пренасочването на средства и свързаното с това съкращаване на средства по програма „Прогрес“ няма да има значителни последствия за ефективността и обхвата на програмата „Прогрес“ (10). Особено неясно остава, как задачата на програма „Прогрес“ за подкрепа за по-нататъшното развитие на социална Европа ще бъде задоволително изпълнена с оглед и на европейската стратегия „след Лисабон“. Ето защо Комисията се приканва възможно най-бързо да предостави по-подробно разяснение по тази тема. Не е достатъчно, както това е извършено в предварителната оценка (11), относно пригодността на бюджетните редове на програмата „Прогрес“ да се изхожда предимно от факта, че средствата в действителност трябва да се вземат от вече съществуваща бюджетна линия.

3.3.1

И накрая има и други – отчасти много по-мащабни – бюджетни редове и програми, особено ЕСФ, който предвижда възможност, държавите-членки да използват фонда за микрокредити – възможност, от която досега държавите-членки не са се възползвали.

3.3.2

Освен това следва да бъдат представени възможните последствия за самостоятелните бюджетни редове, свързани например със социалния диалог.

3.4   Като цяло остава неясно какъв е стимулът за банковия сектор, за да поеме и предвидената конкретна задача за предоставяне на кредити. Самото пренасочване на средства от програмата „Прогрес“ към друг проект, за да се осигурят пари за дадена мярка, не носи никаква добавена стойност за насърчаване на целите на програмата. Поради тази причина Комитетът приканва Комисията да предложи съответни пазарни стимули за създаване на пазар, на който да се предлагат микрокредити за посочените целеви групи.

3.5   Същевременно Комисията се приканва да посочи дали програмата за инструментите за микрофинансиране не може да бъде финансирана от други бюджетни средства или програми. Само след това би могло да се говори, че ще се използват допълнителни средства за насърчаване на трудовата заетост и социалното приобщаване. Вследствие на кризата Европа ще бъде изправена пред големи предизвикателства като нарастване на безработицата, намаляване на данъчните приходи и големи бюджетни дефицити. Програма „Прогрес“ трябва да даде важен принос и в тази насока. Ето защо трябва да се гарантира, че тя ще разполага с достатъчно средства за това.

3.6   Ако новият механизъм за микрофинансиране се финансира чрез пренасочването на средства от програма „Прогрес“, би трябвало по-конкретно да се представи кои проекти или продукти следва да отпаднат или да бъдат ограничени, при положение, че в бюджета на „Прогрес“ ще има годишно 25 млн. EUR по-малко. Съкращаването на средствата, което, съотнесено към целия период на действие на програмата (2007-2013 г.), би било малко повече от 13 % от нейния бюджет, но в действителност е много по-високо, тъй като 100-те млн. EUR ще бъдат взети и пренасочени от оставащия за 2010-2013 г. бюджет, не бива да води до съответно съкращаване, например на средствата за подпомагане на европейските мрежи на неправителствените организации, които се финансират по програма „Прогрес“. Аналогично на стратегическата рамка на програма „Прогрес“ показател за ефективност на програма „Прогрес“ е обемът на отпуснатите на НПО и мрежите финансови средства.

3.6.1

Така напр. в стратегическата рамка за 2009 г. се подчертава, че ще се инвестира все повече в това да се повишава капацитетът на националните и европейските мрежи, да им бъде предоставена възможност да участват и да влияят на процеса на вземане на решения и в прилагане на политиките както на национално равнище, така и на равнище ЕС (12).

3.7   Същевременно Комитетът напомня, че в никакъв случай не е подходящо да се съкращава финансирането на мерките в областта на взаимното изучаване на опита/партньорските проверки, които са основен елемент на отворения метод на координация. Тези мерки би трябвало да бъдат разширени, за да може държавите-членки да бъдат по-ефективно подкрепяни при преодоляване на кризата, като при това социалните партньори и съответните неправителствени организации също бъдат по-интензивно включени.

3.8   Комитетът е убеден, че съкращаването на отделни области на програмата „Прогрес“ на принципа на „орязването“ би застрашило нейните цели и сериозно би намалило въздействието на програмата. Затова Комитетът препоръчва, ако новият механизъм за микрофинансиране бъде изграден със средства от програма „Прогрес“, да се свика програмният комитет на „Прогрес“ и с участието на гражданското общество да се обсъди концепция за съкращаване на бюджета.

3.9   В оставащия период на действие на програма „Прогрес“ ще трябва да се постигне и споразумение за нова европейска стратегия „след Лисабон“, тя да бъде разяснена и приложена, като се включат всички заинтересовани страни. За тази цел ще е необходима значителна подкрепа, финансирана главно от средства по програма „Прогрес“. В годишния работен план на програма „Прогрес“ за 2009 г. вече са предвидени мерки за това. От 2010 г. за тази цел би трябвало да се предоставят повече средства по програма „Прогрес“.

Брюксел, 1 октомври 2009 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1)  COM(2009) 114 от 4.3.2009 г.

(2)  COM(2009) 257.

(3)  COM(2009)257, стр. 7.

(4)  Пак там, стр. 14.

(5)  COM (2009) 333 и СOM (2009) 340.

(6)  Вж. Европейска комисия, Да се гарантира, че програма „ПРОГРЕС“ дава резултати – стратегическа рамка за прилагането на програма „ПРОГРЕС“ - програмата на ЕС за трудова заетост и социална солидарност (2007-2013 г.), стр. 5.

(7)  Пак там, стр. 9.

(8)  Според актуализирания финансов разчет на Комисията ще бъдат използвани малко повече от 280 млн. EUR от общия бюджет от 745 млн. EUR, т.е. от оставащата сума ще бъдат пренасочени 100 млн. EUR.

(9)  COM(2009) 340.

(10)  В предварителната оценка във връзка с предложението на Комисията се обяснява, че е желателно повече от 100 млн. EUR да бъдат използвани за новия механизъм за микрофинансиране, но че пренасочването на повече от 100 млн. EUR би могло да има отрицателни последици за целите и приоритетите на програма „Прогрес“. Липсва обаче обосновка защо това е валидно само за суми по-високи от 100 млн. EUR.

(11)  „Единствената реалистична възможност следователно би била да се пренасочат средства от съществуващ бюджетен ред. Бюджетният ред на програма „Прогрес“ изглежда най-подходящ в това отношение“ (б.пр.: неофициален превод на български), SEC(2009) 907, стр.12.

(12)  Вж. Европейска комисия, Да се гарантира, че програма „ПРОГРЕС“ дава резултати – стратегическа рамка за прилагането на програма „ПРОГРЕС“ - програма на ЕС за трудова заетост и социална солидарност (2007-2013 г.), стр. 5.

  翻译：