Сряда, 11 март 2009 г.
P6_TC1-COD(2008)0069

Регламент (ЕО) № …/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (преработена версия)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 255, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията ║,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1),

като имат предвид, че:

(1)	Регламент (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията трябва да бъде предмет на няколко съществени изменения (2). С оглед постигане на яснота, посоченият регламент следва да бъде преработен.

(2)

Член 1, втора алинея от Договора за създаване на Европейския съюз е посветен на понятието за откритост, като посочва, че Договорът отбелязва нов етап в процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до неговите граждани.

(3)

Откритостта дава възможност на гражданите да участват в процеса на вземане на решения и е гаранция за по-голяма законност, ефективност и отговорност на управление на гражданите в демократична система. Откритостта допринася за засилване на принципите на демокрация и за спазването на основните права, както е определено в член 6 от Договора за създаване на ЕС и в Хартата за основните права на Европейския съюз.

(4)

Прозрачността следва също да укрепи принципите на добрата администрация в институциите на ЕС, както се предвижда в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (3) („Хартата“). Следва да се определят съответно вътрешни процедури и да се предоставят подобаващи финансови и човешки ресурси за прилагане на практика на принципа на откритост. [Изм. 1] ▐ [Изм. 2] ▐ [Изм. 3]

(5)

Консултацията, проведена от Комисията, показа широката подкрепа от гражданското общество за призива на Европейския парламент за въвеждането на инструмент за реална свобода на информацията, приложим към институционалната рамка на Европейския съюз, в съответствие с правото на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. [Изм. 92]

(6)

Настоящият регламент цели да направи възможно най-ефективно правото на публичен достъп до документите и да установи основните принципи и ограниченията въз основа на съображения за обществен или частен интерес, които уреждат този достъп съгласно член 255, параграф 2 от Договора за ЕО и като се вземат предвид опитът от първоначалното прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 и резолюцията на Европейския парламент от 4 април 2006 г., съдържаща препоръки до Комисията относно достъпа до текстовете на институциите съгласно член 192 от Договора за ЕО (4) Настоящият регламент не засяга съществуващите права на достъп до документи за държавите-членки, съдебните органи или органите по разследването. [Изм. 4]

(7)	Съгласно член 255, параграф 2 от Договора за ЕО настоящият регламент определя общите принципи и ограничения на основание обществен или частен интерес, уреждащи правото на достъп до документи, с които следва да се съобразяват всички други правила на ЕС . [Изм. 16]

(8)	В съответствие с член 28, параграф 1 и член 41, параграф 1 от Договора за създаване на ЕС правото на достъп се прилага също така за документи, свързани с общата външна политика и политиката на сигурност и с полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. ▐ [Изм. 5]

(9)

Тъй като въпросът за достъпа до документи не се разглежда в Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва, в съответствие с Декларация № 41 към Заключителния акт от Договора от Амстердам, да изготвят насоки от настоящия регламент по отношение на документи в областите, разглеждани в този договор.

(10)

На 6 септември 2006 г. Европейският парламент и Съветът приеха Регламент (ЕО) № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (5). По отношение на достъпа до документи, съдържащи информация за околната среда, настоящият регламент следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕО) № 1367/2006.

(11)

Съветът и Комисията действат в качеството си на законодателни, когато, включвайки Европейския парламент, приемат дори и по силата на делегирани правомощия правила с общо приложение, които са правно обвързващи в или за държавите-членки, посредством регламенти, директиви, рамкови решения или решения въз основа на съответните разпоредби на Договорите. [Изм. 6]

(12)

В съответствие с демократичните принципи, залегнали в член 6, параграф 1 от Договора за ЕС и с практиката на Съда на ЕО по прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 , по-широк достъп до документи следва да бъде предоставен в случаите, когато институциите функционират като законодатели, включително съгласно чужди пълномощия. Правните текстове следва да бъдат съставени по ясен и разбираем начин (6) и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз; подготвителни документи и всяка свързана информация, включително становища по правни въпроси и междуинституционалната процедура, следва да се правят лесно и своевременно достъпни за гражданите в Интернет. По-добри законотворчески практики, образци и техники за съставяне на правни текстове, както и технически решения за проследяване на жизнения цикъл на подготвителните документи и тяхното споделяне с включените в процедурата институции и органи следва да се договорят между Европейския Парламент, Съвета и Комисията съгласно настоящия регламент и да се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. [Изм. 8]

(13)	Междуинституционален регистър на лобистите и други заинтересовани страни е естествен инструмент за насърчаване на откритостта и прозрачността в законодателния процес. [Изм. 11]

(14)	Прозрачността на законодателния процес е от изключително значение за гражданите. Поради това институциите следва да разпространяват активно документите, които са част от законодателния процес. Активното разпространение на документи следва да бъде насърчавано и в други области.

(15)

За допълване на настоящия регламент Комисията следва да предложи инструмент, който да бъде приет от Европейския парламент и Съвета, относно общи правила, уреждащи повторното използване на информация и документи, съхранявани от институциите, който прилага mutatis mutandis принципите, изложени в Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (7). [Изм. 22]

(16)

Без да се засяга националното законодателство в областта на достъпа до документи, съгласно принципите за лоялно сътрудничество и правна сигурност, когато прилагат актове на институциите на ЕС, държавите-членки не следва да подронват постигането на целите на настоящия регламент, включително на равнището на прозрачност, което той се стреми да гарантира на равнище ЕС, и следва по-конкретно да гарантират, че националните им разпоредби за прилагането на законодателни актове на ЕС дават на европейските граждани и на другите засегнати лица ясно и точно разбиране за правата и задълженията им и дават възможност на националните съдилища да гарантират спазването на тези права и задължения. [Изм. 100]

(17)

Въпреки че настоящият регламент няма за предмет, нито цели изменение на националното законодателство в областта на достъпа до документи, очевидно е все пак, че по силата на принципа за лоялно сътрудничество в отношенията между държавите-членки и институциите държавите-членки следва да предоставят на своите граждани на национално равнище най-малко същото равнище на прозрачност, каквото се предоставя на равнище ЕС при прилагането на правилата на ЕС. По същия начин и без да се накърнява националния парламентарен контрол държавите-членки следва да следят да не бъде засегнато обработването на класифицирани документи на ЕС . [Изм. 20]

(18)

Документи, свързани с незаконодателни процедури, като обвързващи мерки без общ обхват или като мерки за вътрешна организация, административни или бюджетни актове, или необвързващи актове с политическо естество (като заключения, препоръки или резолюции) следва да се правят лесно достъпни съгласно принципа на добрата администрация, посочен в член 41 от Хартата, като същевременно се запазва ефективността на процеса на вземане на решения от институциите. За всяка категория документи отговорната институция и, по целесъобразност, другите ангажирани институции, следва да правят работния поток на вътрешните процедури достъпен за гражданите, като посочват кои организационни структури са отговорни, сферите им на компетентност, крайните срокове и службите за връзка с гражданите. Може да се постигат специални договорености със страните, заинтересовани по отношение на дадена процедура, дори и да не може да се предостави публичен достъп; институциите следва надлежно да вземат предвид препоръките на Европейския омбудсман. [Изм. 9]

(19)

Институциите следва да се договорят за общи насоки относно начина на регистриране на вътрешните си документи, тяхната класификация и архивиране за исторически цели съгласно принципите, залегнали в настоящия регламент. След това следва да бъде отменен Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 на Съвета от 1 февруари 1983 г. относно отварянето за обществеността на историческите архиви на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (8). [Изм. 10]

(20)

За да се развиват дейностите на институциите в области, за които се изисква степен на поверителност, е целесъобразно да се изгради всеобхватна система за сигурност, обхващаща обработката на класифицирана информация на ЕС. Терминът „класифицирана информация на ЕС“ следва да означава всяка информация и материал, чието неразрешено оповестяване би могло да причини различна степен на накърняване на интересите на ЕС или на една или повече от неговите държави-членки, независимо дали тази информация е с произход от ЕС или е получена от държавите-членки, трети държави или международни организации. Съгласно демократичните принципи, посочени в член 6, параграф 1 от Договора за ЕС, Европейският парламент следва да има достъп до класифицирана информация на ЕС особено когато такъв достъп е необходим за изпълнението на законодателни или незаконодателни отговорности, възложени от Договорите. [Изм. 13]

(21)

Институциите и органите на Общността следва да третират личните данни по справедлив и прозрачен начин и изцяло да зачитат правата на субектите на личните данни, както са определени в Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (9) и от практиката на Съда на Европейските общности („Съда на ЕО“). Институциите следва да определят своите вътрешни процедури, като надлежно взимат предвид препоръката на Европейския надзорен орган по защита на данните. След приемането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 практиката на Съда на ЕО и решенията и становищата, приети от Европейския омбудсман и Европейския надзорен орган по защита на данните, изясниха връзката между този регламент и Регламент (ЕО) № 45/2001, като определиха, че Регламент (ЕО) № 1049/2001 е актът, който трябва да бъде прилаган при искания за документи, съдържащи лични данни, и че всяко прилагане на изключенията от правилата, позволяващи достъп до документи и информация, с цел защита на личните данни трябва да бъде основано на необходимостта от защита на личния живот и личната неприкосновеност на физическо лице. . [Изм. 7]

(22)

Правото на достъп до публични документи не засяга правото на достъп до лични данни съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001. Когато едно лице поиска достъп до данни, които го засягат, институцията следва по своя инициатива да прецени дали това лице има право на достъп съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001. [Изм. 99]

(23)

Съгласно член 4 от Устава на членовете на Европейския парламент от обхвата на определението за „документ“, използвано в настоящия регламент, се изключват документите на членовете на Европейския парламент. Когато се предават на институциите извън рамките на законодателния процес, тези документи продължават да бъдат под защитата на член 6 от Устава на членовете. По тази причина при тълкуването на настоящия регламент следва надлежно да се взема предвид защитата на политическата дейност на членове на Европейския парламент, както е предвидено в Устава на членовете, с цел защита на демократичните принципи на Европейския съюз. [Изм. 116]

(24)

Следва да бъдат установени ясни правила относно оповестяването на документи, издадени от държавите-членки, и на документи на трети страни, които са част от досиета по съдебно производство или са получени от институциите по силата на специални правомощия за разследване, които са им предоставени от правото на ЕО.

(25)

Съдът на Европейските общности уточни, че задължението за консултиране с държавите-членки по отношение на искания за достъп до документи, издадени от тях, не дава на държавите-членки правото на вето или правото да се позоват на национални закони или разпоредби, както и че институцията, която получи искането, може да откаже достъп единствено въз основа на изключенията, предвидени в настоящия регламент. Въпреки това все още съществува необходимост от изясняване на статуса на документи, издадени от трети страни, за да се гарантира, че информацията, свързана със законодателни процедури, не се споделя по-широко с третите страни (включително с администрациите на трети държави), отколкото с гражданите на Съюза, за които ще се прилага законодателството. [Изм. 93/110]

(26)	В съответствие с член 255, параграф 1 от Договора за ЕО Комисията следва незабавно да направи обществено достъпни всички документи, свързани с продължаващите международни преговори за Търговско споразумение за борба с подправянето (ACTA). [Изм. 109]

(27)

За да се допринесе за по-голяма откритост в работата на институциите, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да предоставят достъп не само до документите, изготвени от институциите, но и до получените от тях документи. ▐ Държава-членка може да изиска от Европейския парламент, Комисията или от Съвета да не предоставя на трети страни, извън самите институции, документ, издаден от тази държава, без предварителното ѝ съгласие. Ако такова искане не бъде прието, институцията, която е получила искането, следва да посочи мотиви за отказа си. Съгласно член 296 от Договора за ЕО нито една държава-членка не е длъжна да предоставя информация, чието разкриване счита за противоречащо на съществените интереси на своята сигурност. [Изм. 14]

(28)

По принцип ▐ всички документи , съставени или получени от институциите и свързани с техните дейности следва да бъдат регистрирани и за тях следва да бъде осигурен публичен достъп. Въпреки това, без да се накърнява контролът от страна на Европейския парламент, достъпът до целия документ или до част от него може да бъде отложен. [Изм. 15]

(29)	Институциите следва да гарантират, че развитието на информационните технологии ще улесни упражняването на правото на достъп и няма да доведе до намаляване на количеството информация, до което се осигурява публичен достъп. [Изм. 17]

(30)	С цел гарантиране на пълното спазване на правото на достъп следва да се предвиди прилагането на двуетапна административна процедура, съчетана с допълнителна възможност за обжалване пред съда или подаване на жалба пред омбудсмана.

(31)	Институциите следва по последователен и координиран начин да информират обществеността за приетите мерки за прилагането на настоящия регламент и да обучават своя персонал за подпомагане на гражданите при упражняването на техните права съгласно настоящия регламент. [Изм. 19] ▐ [Изм. 21]

(32)	В съответствие с член 255, параграф 3 от Договора за ЕО и с принципите и правилата, залегнали в настоящия регламент, всяка институция в своя процедурен правилник определя специални разпоредби относно достъпа до нейните документи (10)  (11)  (12), [Изм. 23]

(33)

С цел да се гарантира пълното прилагане на настоящия регламент във всички области на дейност на Съюза, всички създадени от институциите агенции следва да прилагат принципите, установени в настоящия регламент. Всички други институции на ЕС се приканват да приемат сравними мерки съгласно член 1 от Договора за ЕС. [Изм. 12]

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

Общи принципи

Член 1

Цел

Целта на настоящия регламент е:

а)

да определи съгласно член 255 от Договора за ЕО, принципите, условията и ограниченията, на базата на съображения за обществен или частен интерес, които регулират правото на достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (наричани по-долу „институциите“), както и на всички агенции и органи, създадени от тези институции, с цел предоставяне на обществеността на възможно най-широк достъп до тези документи; [Изм. 24]

б)	да установи правилата, гарантиращи възможно най-лесно упражняване на това право;

в)	да насърчава прозрачните и добрите административни практики в институциите, за да се подобри достъпът до техните документи. [Изм. 25]

Член 2

Бенефициери▐ [Изм. 27]

1.   Всяко физическо или юридическо лице или всяко сдружение на юридически или физически лица има право на достъп до документите на институциите, при условие че са спазени принципите, условията и ограниченията, определени в настоящия регламент. [Изм. 28]

▐ [Изм. 29, 30, 31, 32, 33 и 34]

2.     Настоящият регламент не се прилага за документи, обхванати от член 4 на Устава на членовете на Европейския парламент. [Изм. 114]

3.     С оглед гарантиране на пълното и цялостно прилагане на принципа на институционална прозрачност гражданите имат свободен достъп до документите, свързани с механизмите и процедурите за установяване на нарушение. [Изм. 108]

Член 3

Приложно поле

1.     Настоящият регламент се прилага за всички документи на дадена институция, а именно документи, които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейност на Европейския съюз.

2.     Документите се предоставят за достъп на обществеността било в електронна форма, в Официален вестник на Европейския съюз, било посредством официален регистър на институцията, или въз основа на писмено заявление.

Документите, изготвени или получени в хода на законодателна процедура, са пряко достъпни в съответствие с член 11 .

3.     Настоящият регламент не засяга разширените права на публичен достъп до документи на институциите, които биха могли да произтичат от инструменти на международното право, от актове на институциите, които ги прилагат, или от законодателството на държавите-членки. [Изм. 35]

Член 4

Определения

По смисъла на настоящия регламент:

а)

„документ“ означава всякакви данни или информация, които се съдържат на независимо какъв информационен носител (на хартиен носител или в електронна форма, звукозапис, видео- или аудио-визуален запис) и които се отнасят до въпроси във връзка с политиките, дейностите и решенията, попадащи в сферата на отговорност на съответната институция ; Информацията , която се съдържа в електронни системи за съхранение, обработка и извличане (включително външни системи, използвани за работата на институциите) , представлява документ или документи. Институция, която има намерение да създаде нова електронна система за съхранение или съществено да промени съществуваща система, оценява вероятното въздействие на това върху правото на достъп, осигурено от настоящия регламент, и действа така, че да насърчи целта за прозрачност. Функциите за извличане на информация, съхранявана в електронните системи за съхранение от институциите, се адаптират така, че да удовлетворяват многократни поисквания от страна на обществеността, които не могат да бъдат удовлетворени посредством наличните понастоящем инструменти за експлоатация на системата ; [Изм. 36]

б)

„класифицирани документи“ означава документи, чието оповестяване би могло да накърни опазването на съществени интереси на Европейския съюз или на една или повече от неговите държави-членки, особено в областите на обществената сигурност, отбраната и военните въпроси, и които могат да бъдат класифицирани частично или изцяло; [Изм. 37]

в)

„законодателни документи“ по принцип означава документи, изготвени или получени в хода на процедурите за приемане на актове, включително съгласно чужди пълномощия, които са правно обвързващи в държавите-членки или за тях, и за приемането на които Договорът предвижда намесата или включването на Европейския парламент; по изключение, мерки с общо приложно поле, които според Договорите се приемат от Съвета и Комисията без включване на Европейския парламент, също се разглеждат като „законодателни“ . [Изм. 101]

г)

„незаконодателни документи“ означава документи, изготвени или получени в хода на процедурите за приемане на необвързващи актове като заключения, препоръки или резолюции, или актове, които са правно обвързващи в държавите-членки или за тях, но не са с общо приложение като изброените в буква в) документи; [Изм. 39]

д)	„административни документи“ означава документи относно процеса на вземане на решения на институциите или мерки, свързани с организационни, административни или бюджетни въпроси, които са вътрешни за въпросната институция; [Изм. 40]

е)	„архив“ означава инструмент на институцията за структурирано управление на регистрацията на всички документи на институцията, които касаят висяща или неотдавна приключена процедура; [Изм. 41]

ж)	„исторически архиви“ означава тази част от архивите на институциите, която е избрана за постоянно съхранение съгласно условията, предвидени в буква а); [Изм. 42]

з)	„трети страни“ означава всяко физическо или юридическо лице или образувание, което се явява външно за съответната институция, включително държавите-членки, другите институции или органи на Общността или институции и органи извън Общността, както и трети страни.

Подробен списък на всички категории актове, които попадат в обхвата на определенията от букви от а) до д), се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и в интернет сайтовете на институциите. Институциите също така одобряват и публикуват свои общи критерии за архивиране. [Изм. 43]

Член 5

Класифицирани документи

1.     Когато съществуват съображения от публично естество по член 6, параграф 1, и без да се засяга парламентарният контрол на равнище ЕС и на национално равнище, дадена институция класифицира документ в случай, че неговото оповестяване би накърнило защитата на съществените интереси на Европейския съюз или на една или повече от неговите държави-членки.

Информацията се класифицира както следва:

а)    „СТРОГО СЕКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ НА ЕС“:

тази класификация се прилага само за информация и материали, чието неразрешено оповестяване би застрашило в изключително висока степен съществените интереси на Европейския съюз или на една или повече от неговите държави-членки;

б)    „СЕКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ НА ЕС“:

тази класификация се прилага само за информация и материали, чието неразрешено оповестяване би могло да навреди сериозно на съществените интереси на Европейския съюз или на една или повече от неговите държави-членки;

в)    „ПОВЕРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ НА ЕС“:

тази класификация се прилага за информация и материали, чието неразрешено оповестяване би навредило на съществените интереси на Европейския съюз или на една или повече от неговите държави-членки;

г)    „ИНФОРМАЦИЯ НА ЕС САМО ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ“:

тази класификация се прилага за информация и материали, чието неразрешено оповестяване би могло да се отрази неблагоприятно на интересите на Европейския съюз или на една или повече от неговите държави-членки;

2.     Информацията се класифицира само при необходимост.

По възможност създателите на документите определят за класифицираните документи дата или срок, след изтичането на който е възможно понижаване на класификацията или декласифициране на съдържанието на документите.

В противен случай те извършват преглед на документите най-малко на всеки пет години, за да гарантират, че първоначалната класификация продължава да бъде необходима.

Класификацията се обозначава ясно и правилно и се поддържа само за периода, през който информацията се нуждае от защита.

Отговорността за класифицирането на информацията и за всяко последващо понижаване на класификацията или декласифициране се носи единствено от институцията, която е създала информацията или която е получила класифицирания документ от трета страна или от друга институция.

3.     Без да се накърнява правото на достъп от страна на други институции на ЕС, класифицираните документи се предоставят на трети лица само със съгласието на създателя им.

Въпреки това институцията, която отказва такъв достъп, мотивира решението си по начин, който не вреди на интересите, защитени съгласно член 6, параграф 1.

Когато в обработката на класифициран документ участва повече от една институция, се определя едно и също ниво на класификация, а ако институциите оценяват по различен начин защитата, която трябва да се предостави, се започва процедура за постигане на споразумение.

Документи, свързани със законодателни процедури, не се класифицират; мерки по изпълнение са класифицирана информация преди тяхното приемане, доколкото класифицирането е необходимо и цели да предотврати неблагоприятно въздействие върху самите мерки. Международните споразумения, които касаят обмена на поверителна информация, сключвани от името на Европейския съюз или на Общността, не могат да предоставят никакво право на трета държава или международна организация да възпрепятства достъпа на Европейския парламент до поверителна информация.

4.     Исканията за достъп до класифицирани документи съгласно процедурите, предвидени в членове 17 и 18, се разглеждат само от лица, които имат право да се запознават с тези документи. Тези лица също така преценяват кои позовавания на класифицирани документи биха могли да бъдат в публичния регистър.

5.     Класифицираните документи се вписват в регистъра на институцията или се разпространяват само със съгласието на създателя им.

6.     Всяко решение на определена институция да откаже достъп до класифициран документ се мотивира по начин, който не вреди на интересите, защитени посредством предвидените в член 6, параграф 1 изключения.

7.     Без да се накърнява националният парламентарен контрол, държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че при обработката на искания за класифицирани документи на ЕС се спазват определените в настоящия регламент принципи.

8.     Правилата за сигурност на институциите по отношение на класифицираните документи се оповестяват публично.

9.     Европейският парламент получава достъп до класифицирани документи посредством специална комисия за надзор, съставена от членове, назначени от Председателския съвет на ЕП. Тези членове преминават през специфична процедура за проучване за надеждност и полагат тържествена клетва, че няма да разкриват по никакъв начин съдържанието на информацията, до която са получили достъп.

В своя вътрешен правилник и в съответствие с възложените по силата на Договорите задължения Европейският парламент установява стандарти за сигурност и санкции, равностойни на стандартите и санкциите, посочени във вътрешните правила за сигурност на Съвета и на Комисията. [Изм. 44]

Член 6

Общи изключения от правото на достъп [Изм. 45]

1.    Без да се засягат случаите, разгледани в член 5, институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването им засяга защитата на обществения интерес по отношение на: [Изм. 46]

а)	вътрешната обществена сигурност на Европейския съюз или на една или повече от неговите държави-членки ; [Изм. 47]

б)	отбраната и военните въпроси;

в)

личния живот и неприкосновеността на личността, в съответствие с общностното законодателство относно защитата на личните данни, и по-специално правилата, приложими за институциите съгласно член 286 от Договора за ЕО, както и принципа за прозрачна и добра административна практика, уреден в член 1, буква в) от настоящия регламент; [Изм. 49]

г)	международните отношения;

д)	финансовата, валутната или икономическата политика на Общността или на държава-членка;

е)	околната среда, като например размножителните места на редки видове.

2.   Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на обществени или частни интереси, свързани с : [Изм. 48]

а)	търговските интереси на физическо или юридическо лице;

б)	правата на интелектуална собственост;

в)	правните становища и съдебните процедури, с изключение на правни становища във връзка с процедури, водещи до законодателен акт или незаконодателен акт с общо приложение ; [Изм. 50]

г)	целите на дейности по инспектиране, разследване и одит;

д)	обективността и безпристрастността на процедурите за възлагане на обществени поръчки, докато не бъде взето решение от институцията възложител, или на комисията за подбор при процедура за назначаване на персонал, докато не бъде взето решение от страна на органа по назначаването . [Изм. 51]

▐ [Изм. 52]

3.   Изключенията, посочени в параграфи 2 и 3, се прилагат, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на документите. Силен обществен интерес при оповестяването съществува , когато исканите документи са били съставени или получени в хода на процедурите за приемане на законодателни актове на ЕС или на незаконодателни актове с общо приложение. При претеглянето на обществения интерес за оповестяването се отдава специална тежест на факта, че исканите документи се отнасят до защитата на основните права или на правото на живот в здравословна околна среда. [Изм. 53]

4.     При определянето на висш обществен интерес от разкриване надлежно се взема предвид защитата на политическата дейност и независимостта на членовете на Европейския парламент, в частност по отношение на член 6, параграф 2 от Устава на членовете. [Изм. 115]

5.     Документи, чието оповестяване би създало риск за ценностите, свързани с опазване на околната среда, като например размножителните места на редки видове, се оповестяват само в съответствие с Регламент (ЕО) № 1367/2006. [Изм. 54]

6.    Личните данни не се оповестяват, ако подобно оповестяване би навредило на личния живот или неприкосновеността на засегнатото лице. Не се счита, че се причинява подобна вреда:

—	ако данните са свързани само с професионалната дейност на засегнатото лице, освен ако вземайки предвид конкретните обстоятелства има причина да се смята, че оповестяването би се отразило неблагоприятно на съответното лице;

—	ако данните се отнасят само за публично лице, освен ако вземайки предвид конкретните обстоятелства има причина да се смята, че оповестяването ще се отрази неблагоприятно на съответното лице или на други свързани с него лица;

—	ако данните вече са публикувани със съгласието на засегнатото лице.

Независимо от това личните данни се оповестяват, ако оповестяването се изисква от по-висш обществен интерес. В такъв случай от съответната институция или орган се изисква да посочат конкретно обществения интерес. Те се обосновават защо в конкретния случай общественият интерес надделява над интересите на засегнатото лице.

Ако институция или орган откажат достъп до документ въз основа на параграф 1, те разглеждат възможността за предоставяне на частичен достъп до този документ. [Изм. 90 + 96 + 102]

7.   Ако само част от искания документ е обект на едно или няколко от горепосочените изключения, останалите части на документа се разпространяват.

8.   Изключенията, както са установени в настоящия член, не се прилагат за документи, предадени в рамките на процедури за приемане на законодателен акт или незаконодателен акт с общо приложение. Изключенията се прилагат само за периода, през който защитата е обоснована предвид съдържанието на документа. Изключенията могат да се прилагат за максимален период от тридесет години. В случаите на документи, които са предмет на изключение във връзка с неприкосновеността на личния живот и на личността, може при необходимост този период да е по-голям от определения по-горе. [Изм. 55]

(9)     Изключенията, предвидени в настоящия член, не може да се тълкуват като отнасящи се до информация от обществен интерес във връзка с бенефициери на средства на Европейския съюз, която е достъпна в рамките на системата за финансова прозрачност. [Изм. 56]

Член 7

Консултиране с трети страни [Изм. 57]

1.    Институциите оповестяват документи на трета страна без да се консултират със създателя на документа, ако е ясно, че не е приложимо нито едно от изключенията, предвидени в настоящия регламент. Консултации с третата страна се извършват, ако при предаването на документа тя е изискала той да бъде третиран по специфичен начин , за да се определи дали е приложимо някое от изключенията, предвидени в настоящия регламент . Документи, предоставени на институциите с цел въздействие върху определянето на политики, следва да се оповестяват публично . [Изм. 58]

2.   Когато дадено заявление се отнася до документ, издаден от държава-членка:

—	който не е бил предаден от тази държава-членка в качеството й на член на Съвета, или

—	който не засяга предоставена на Комисията информация относно прилагането на законодателството на Общността

се извършва консултация с органите на тази държава-членка. Институцията, притежаваща документа, го оповестява, освен ако държавата-членка не мотивира отказа за оповестяването му въз основа на изключенията, посочени в член 4, или в равностойни разпоредби от нейното национално законодателство, или възрази, въз основа на член 296, параграф 1, буква а от Договора за ЕО, че оповестяването би било в противоречие със съществени интереси, свързани с нейната сигурност. Институцията преценява основателността на мотивите, посочени от държавата-членка. [Изм. 91]

3.    Без да се накърнява националният парламентарен контрол, когато държава-членка получи заявка за достъп до документ, който е нейно притежание и е издаден от определена институция, държавата-членка се консултира със съответната институция преди вземане на решение, за да не застраши целите на настоящия регламент, освен ако не става ясно, че документът трябва да се оповести или напротив. Вместо това държавата-членка може да препрати искането към самата институция. [Изм. 60]

Член 8

Възпроизвеждане на документи

Настоящият регламент не засяга други действащи правила в областта на авторското право, които биха могли да ограничат правото на трети страни ▐ да възпроизвеждат или използват разпространените документи. [Изм. 82]

Член 9

Принцип на добра администрация

На основата на Кодекса за добро поведение на администрацията, институциите приемат и публикуват общи насоки относно обхвата на задълженията за поверителност и професионална тайна съгласно член 287 от Договора за ЕО и задълженията, възникващи във връзка с доброто и прозрачно администриране и защитата на личните данни съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001. Тези насоки също така определят санкциите, приложими в случай на неспазване на настоящия регламент в съответствие с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Европейските общности, както и вътрешните правила на институциите . [Изм. 107]

ДЯЛ II

Законодателна и незаконодателна прозрачност

Член 10

Законодателна прозрачност

1.     В съответствие с демократичните принципи, посочени в член 6, параграф 1 от Договора за ЕС, и със съдебната практика на Съда на ЕО относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001, когато институциите функционират като законодатели, включително съгласно чужди пълномощия, те предоставят възможно най-широк достъп до своите дейности.

2.     Предоставя се достъп до документи, отнасящи се до техните законодателни програми, предварителни консултации с гражданското общество, оценки на въздействието и други подготвителни документи, свързани със законодателната процедура, на лесен за ползване междуинституционален сайт и тези документи се публикуват в специална серия на Официален вестник на Европейския съюз.

3.     Законодателните предложения, както и други правни текстове на ЕС, се изготвят по ясен и разбираем начин и институциите съгласуват общи насоки и модели за изготвяне на предложения, които подобряват правната сигурност съгласно приложимата съдебна практика на Съда на Европейските общности.

4.     По време на законодателната процедура всяка институция или орган, участващ в процеса на вземане на решения, публикува своите подготвителни документи и цялата свързана информация, включително правни становища, в специална серия на Официален вестник на Европейския съюз, както и в общ интернет сайт, възпроизвеждащ жизнения цикъл на съответната процедура.

5.     Всяка инициатива или документи, предоставени от заинтересована страна с оглед оказване на въздействие по някакъв начин върху процеса на вземане на решения, се оповестяват публично.

6.     След тяхното приемане законодателните актове се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, както е предвидено в член 12 .

7.     По силата на принципа на лоялно сътрудничество, който ръководи отношенията между институциите и държавите-членки, за да не се подронва постигането на целите на настоящия регламент, държавите-членки се стремят да гарантират, че същата степен на прозрачност се предоставя по отношение на националните мерки за прилагане на актове на институциите на Европейския съюз, по-специално като публикуват ясно препратки към националните мерки. Целта е да се даде на гражданите ясно и точно разбиране за техните права и задължения, възникващи от конкретни правила на ЕС, и се даде на националните съдилища възможността да гарантират спазването на тези права и задължения съгласно принципите на правна сигурност и защита на отделната личност. [Изм. 103]

Член 11

Публикуване в Официален вестник

1.    В съответствие с принципите, залегнали в настоящия регламент, институциите се споразумяват относно структурата и оформлението на Официален вестник на Европейския съюз, като вземат предвид действащото междуинституционално споразумение.

В Официален вестник се публикуват освен актовете, посочени в член 254, параграфи 1 и 2 от Договора за създаване на ЕО и в член 163, първи параграф от Договора за Евратом, при условията на член 6 от настоящия регламент и следните документи:

▐

а)	приетите от Съвета общи позиции в съответствие с процедурите, посочени в членове 251 и 252 от Договора за създаване на ЕО, както и мотивите, подчертаващи тези общи позиции, както и позициите на Европейския парламент в тези процедури;

б)	директиви, различни от тези, посочени в член 254, параграфи 1 и 2 от Договора за създаване на ЕО, решения, различни от тези, посочени в член 254, параграф 1 от Договора за създаване на ЕО, препоръки и становища ; ▐

в)	конвенциите, подписани между държавите-членки на основата на член 293 от Договора за създаване на ЕО;

г)	сключените от Общността или съгласно член 24 от Договора за създаване на ЕС международни споразумения. ▐

д)	общите позиции, посочени в член 34, параграф 2 от Договора за ЕС;

е)	рамковите решения и решенията, посочени в член 34, параграф 2 от Договора за създаване на ЕС;

ж)	конвенциите, съставени от Съвета, в съответствие с член 34, параграф 2 от Договора за създаване на ЕС;

2 .    Други документи, подлежащи на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз, се определят със съвместно решение на Европейския парламент и на Съвета, по предложение на Управителния съвет на Службата за публикации на ЕС  (13). [Изм. 74 +105]

Член 12

Практики на административна прозрачност в институциите [Изм. 77]

1.   Институциите разработват добри административни практики, за да се улесни упражняването на правото на достъп, гарантирано от настоящия регламент. Институциите организират и поддържат информацията, която притежават, по такъв начин, че да може да бъде предоставян достъп на обществеността до тази информация без допълнително усилие. [Изм. 78]

2.     С цел да се гарантира, че принципите на прозрачност и добра администрация се прилагат ефективно, съответните институции одобряват общи правила и процедури за прилагане относно представянето, класифицирането, декласифицирането, регистрацията и разпространението на документи.

С цел да се улесни истинският дебат между участниците в процеса на вземане на решения и без да се засяга принципът на прозрачност, институциите съобщават на гражданите дали и кога, по време на конкретните етапи от процеса на вземане на решения, не може да бъде предоставен пряк достъп до документи. Тези ограничения не се прилагат след вземането на съответното решение. [Изм. 79]

3.     Институциите предоставят на гражданите по безпристрастен и прозрачен начин информация относно своята организационна структура, като посочват сферата на компетентност на вътрешните си звена, вътрешното разпределение на работата и примерни срокове за процедурите, попадащи в тяхната сфера на компетентност, и към кои служби могат да се обръщат гражданите, за да получат помощ, информация или защита по административен ред. [Изм. 80]

4.   Институциите създават междуинституционален комитет по член 255 , който да проучва и обменя най-добрите практики, да идентифицира пречки по отношение на достъпа и на възможностите за използване, да разрешава евентуални спорове , да насърчава оперативната съвместимост, повторната употреба и сливането на регистри, да стандартизира кодирането на документи посредством европейска организация по стандартизация, да създаде единен портал на ЕС за осигуряване на достъп до всички документи на ЕС и да обсъжда бъдещо развитие в областта на публичния достъп до документи. [Изм. 81]

Член 13

Финансова прозрачност

Информация, свързана с бюджета на ЕС, с неговото изпълнение и с бенефициерите на средства и безвъзмездни средства от ЕС, се оповестява публично и е достъпна за гражданите.

Такава информация е също така достъпна чрез специален уебсайт и база данни, в които може да се извършва търсене на основата на горепосочената информация, и които са посветени на финансовата прозрачност в ЕС. [Изм. 85]

ДЯЛ III

Начини за достъп

Член 14

Пряк достъп до документи

1.     Институциите, доколкото е възможно, предоставят пряк достъп на обществеността до документите в електронен формат или чрез регистър в съответствие с правилата на въпросната институция. [Изм. 71]

2.    Институциите предоставят пряк достъп на обществеността до всички документи в електронен формат или посредством регистър, особено до тези документи , които са изготвени или получени по време на процедурите по приемане на законодателни актове на ЕС или на незаконодателни актове с общо приложение ▐. [Изм. 72]

3.   Когато е уместно, останалите документи, а именно документите, свързани с изграждането на политика или стратегия, са пряко достъпни в електронна форма.

4.   Когато прекият достъп не се предоставя чрез регистър, регистърът максимално точно посочва къде се намира документът.

5.    Институциите установяват общ интерфейс за своите регистри на документи и по-специално осигуряват единен пункт за пряк достъп до документите, изготвени или получени в хода на процедурите по приемане на законодателни актове или незаконодателни актове с общо приложение . [Изм. 73]

Член 15

Регистри

1.   За да могат гражданите ефективно да се ползват от правото си, произтичащо от настоящия регламент, всяка институция осигурява достъп до документалния си регистър. Достъпът до регистъра следва да бъде предоставен в електронен формат. Позоваванията на документите се вписват незабавно в регистъра.

2.   За всеки документ регистърът съдържа референтен номер (когато е приложимо, включително и позоваване на междуинституционално ниво), като разглежданата тема и/или кратко описание на съдържанието на документа, както и датата, на която документът е получен или изготвен, също се вписват в регистъра. Позоваванията се изготвят по начин, който не засяга защитата на интересите в член 6.

3.    Без да се засягат вътрешните правила на институциите, регистърът или системата от регистри (в случай на повече от един регистър на една и съща институция) на всяка институция съдържат по-специално препратки към:

—	входящи и изходящи документи, както и официалната кореспонденция на институцията, в случаите, в които тя попада в обхвата на определението, предвидено в член 4, буква а),

—	дневния ред и протоколите от заседанията, документите, подготвени за разпространение преди заседанията, както и други документи, предоставени по време на заседанията.

Всяка институция:

—	до … (14) приема и публикува вътрешни правила относно регистрацията на документите,

—	до … (15) гарантира, че нейният регистър е напълно функциониращ. [Изм. 70]

Член 16

Заявления за достъп

1.   Заявленията за достъп до документ се формулират в писмена форма, включително и с електронни средства, на един от езиците, посочени в член 314 от Договора за ЕО, и се изготвят достатъчно точно, за да могат институциите да идентифицират документа. Заявителят не е длъжен да мотивира заявката си.

2.   Ако дадена заявка не е достатъчно точна , в срок от 15 работни дни институцията приканва заявителя да внесе разяснения и му помага за това, като например му предоставя информация за употребата на публичните документални регистри. ▐ [Изм. 62]

3.   В случай на заявление за много голям документ или за голям брой документи въпросната институция може да се съгласува неофициално със заявителя за намиране на справедливо и практическо решение.

4.   Институциите предоставят информация и съдействие на гражданите за условията на подаване на заявления за достъп до документи.

Член 17

Обработване на първоначални заявления

1.   Заявленията за достъп до документ се разглеждат по най-бързия начин. Уведомление за получаване се изпраща на заявителя. В рамките на най-много 15 аботни дни от регистрацията на заявлението институцията или разрешава достъп до искания документ и го предоставя в същия срок, в съответствие с член 10, или в писмен отговор съобщава на заявителя мотивите за пълния или частичния отказ, като го информира и за правото му да представи потвърждение на заявката в съответствие с параграф 4 от настоящия член. [Изм. 63]

2.   По изключение, например когато едно заявление се отнася до много голям документ или до голям брой документи, срокът, предвиден в параграф 1, може да бъде удължен с най-много 15 работни дни, като предварително се нотифицира заявителят и като се предостави мотивирано описание на причините. [Изм. 64]

3.   В случай на пълен или частичен отказ заявителят може в срок петнадесет работни дни след получаване на отговора на институцията да внесе потвърждение на заявлението с цел тя да преразгледа своята позиция по въпроса или, когато заявителят поставя под въпрос доколко наистина ще се навреди на съответните интереси и/или твърди, че е от по-висш интерес да се оповести документът, заявителят може да изиска от Европейския омбудсман независима и обективна преценка по въпроса за вредите и/или по-висшия обществен интерес .

Докато се чака становището на Европейския омбудсман, срокът, предвиден в параграф 1, спира да тече, за не повече от 30 работни дни.

След получаването на становището на Европейския омбудсман, или най-късно в края на периода от 30 работни дни, заявителят може в срок от максимум петнадесет работни дни да внесе потвърждение на заявлението с искане институцията да преразгледа своята позиция. [Изм. 104]

4.   Липсата на отговор на институцията в съответния срок дава право на заявителя да депозира потвърждение на заявлението.

Член 18

Обработване на потвърдителни заявления

1.   Потвърдителните заявления се разглеждат по най-бързия начин. В рамките на 15 работни дни от регистрирането на такова заявление институцията разрешава достъп до искания документ и го предоставя в същия срок, в съответствие с член 10, или в писмен отговор излага мотивите за пълния или частичния отказ на достъп. В случай на пълен или частичен отказ на достъп до документа институцията информира заявителя за начините на обжалване, на които има право. [Изм. 66]

2.   По изключение, например при заявления, отнасящи се до твърде голям документ или до голям брой документи, срокът, предвиден в параграф 1, може да бъде удължен с най-много 15 работни дни, като заявителят е нотифициран предварително за това и са предоставени подробно причините. [Изм. 67]

3.   В случай на пълен или частичен отказ на достъп до документа заявителят може да заведе иск срещу институцията пред Първоинстанционния съд и/или да подаде жалба до Европейския омбудсман съгласно условията, установени съответно в членове 230 и 195 от Договора за създаване на ЕО.

4.   Липсата на отговор на институцията в рамките на съответния срок се счита за отрицателен отговор и дава право на заявителя да образува съдебно производство срещу институцията и/или да подаде жалба до омбудсмана съгласно прилаганите разпоредби от Договора за създаване на ЕО.

▐ [Изм. 68]

Член 19

Достъп в резултат на заявление

1.   Заявителят има достъп до документи като консултира документите на място или като получи копие, включително, когато е необходимо, електронно копие, в зависимост от предпочитанията на заявителя.

2.   Ако определен документ е публично достъпен и е леснодостъпен за заявителя, институцията може да изпълни своето задължение и да разреши достъп до документа, като информира заявителя как да получи искания документ.

3.   Документите се доставят в съществуващата версия и формат (включително електронна или в друг формат: брайлово писмо, едър шрифт или запис), като се отчита изцяло предпочитанието на заявителя.

4.   Разходите за изпълнението и изпращането на копията може да бъдат за сметка на заявителя. Дължимата сума не може да надхвърля реалния разход за издаване и изпращане на копията. При консултация на място или когато броят на копията не надхвърля 20 страници формат А4, както и при директен достъп в електронен формат или в регистър е задължително достъпът да е безплатен. В случай на разпечатки или на документи в електронен формат, основани на информация, която се съдържа в електронни системи за съхранение, обработка и извличане, реалните разходи за намирането и извличането на документа или документите също могат да бъдат за сметка на заявителя. Не се начисляват допълнителни суми, ако институцията вече е създала съответния документ или документи. На заявителя се съобщава предварително размерът на дължимата такса и методът за нейното изчисляване. [Изм. 69]

5.   Настоящият регламент не дерогира специфичните условия за достъп, установени в правото на ЕО или националното право, като например заплащане на такса.

Член 20

Информация

1.   Всяка институция предприема исканите мерки да информира обществото за правата, от които то може да се ползва по силата на настоящия регламент.

2.   Държавите-членки си сътрудничат с институциите при предоставянето на информация на гражданите си.

Член 21

Длъжностно лице по въпросите на информацията

1.     Всяка генерална дирекция в рамките на всяка институция назначава длъжностно лице по въпросите на информацията, което носи отговорност за спазване на разпоредбите на настоящия регламент и на добрите административни практики в рамките на съответната генерална дирекция.

2.     Длъжностното лице по въпросите на информацията определя коя информация е целесъобразно да се предостави на обществеността относно:

а)	прилагането на настоящия регламент;

б)	добрите практики;

и гарантира, че тази информация се разпространява в подходяща форма и по подходящ начин.

3.     Длъжностното лице по въпросите на информацията оценява дали службите в рамките на неговата генерална дирекция следват добрите практики.

4.     Длъжностното лице по въпросите на информацията може да пренасочи лицето, което изисква информация, към друга дирекция, ако въпросната информация попада извън сферата на компетентност на неговата дирекция и в рамките на сферата на компетентност на друга дирекция от същата институция, при условие, че длъжностното лице разполага с подобна информация.

ДЯЛ IV

Заключителни разпоредби

Член 22

Отчети

1.    Всяка институция публикува годишен отчет за изтеклата година, в който се посочва броят на отказите за разрешаване на достъп от институциите и мотивите за тези откази, както и броят на чувствителни документи, които не са вписани в регистъра.

2.     Най-късно до …* Комисията публикува доклад за прилагането на принципите по настоящия регламент и изготвя препоръки, включително, ако е уместно, предложения за преразглеждането на настоящия регламент, изисквани от промените в текущото положение, както и програма за действие, включваща мерки, които да се предприемат от институциите. [Изм. 83]

Член 23

Отмяна

Регламент (ЕО) № 1049/2001 се отменя считано от […].

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението.

Член 24

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  …

(2)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(3)   ОВ C 303, 14.12.2007 г., стр. 1.

(4)   ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 151.

(5)  ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13.

(6)   Междуинституционално споразумение от 22 декември 1998 г. относно общите насоки за качеството на съставяне на общностното законодателство (ОВ C 73, 17.3.1999 г., стр. 1).

(7)   ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90.

(8)   ОВ L 43, 15.2.1983 г., стр. 1.

(9)   ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(10)  OJ L 340, 31.12.1993 г., стр. 43. ║

(11)  OJ L 46, 18.2.1994 г., стр. 58. ║

(12)  OJ L 263, 25.9.1997 г., стр. 27.

(13)   Вж. член 7 от SEC(2008)2109.

(14)   Шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(15)   Една година от датата на влизане в сила на настоящия регламент.