8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/23

A.

като има предвид, че миграцията към Европа винаги ще бъде реалност, докато съществуват значителни различия в богатството и качеството на живот между Европа и други региони по света;

Б.

като има предвид, че вече е наложително да се възприеме общ подход в ЕС относно имиграцията, още повече че става въпрос за общо пространство без проверки по вътрешните граници, където действието или бездействието на една държава-членка оказва пряко въздействие върху други държави-членки и върху ЕС като цяло;

В.

като има предвид, че лошо управляваната миграция може да наруши социалното сближаване в приемащите страни и може също така да бъде пагубна за страните на произход, както и за самите мигранти;

Г.

като има предвид, че регламентираната миграция представлява възможност, от която могат да се ползват мигрантите, техните страни на произход (които се ползват от паричните преводи на мигрантите) и държавите-членки; като има предвид, че въпреки това напредъкът в областта на регламентираната миграция трябва да върви ръка за ръка с ефективни действия за борба срещу нерегламентираната имиграция, като припомня особено това, че такава имиграция насърчава съществуването на престъпни кръгове за трафик на хора;

Д.

като има предвид, че истинската обща миграционна политика на Общността трябва да се основава не само върху борбата срещу нерегламентираната миграция, но и върху сътрудничеството с трети страни и страни на транзитно преминаване, както и върху подходяща политика за интеграция на мигранти;

Е.

като има предвид, че европейските политики в областта на миграцията трябва да са съобразени с нормите на международното право, особено онези, които се отнасят до правата на човека, човешкото достойнство и правото на убежище;

Ж.

като има предвид, че ЕС е и трябва да продължи да бъде гостоприемна среда за тези, които са получили право на пребиваване — трудови мигранти, членове на семействата им, студенти или лица, нуждаещи се от международна закрила;

З.

като има предвид, че през последните десетилетия мигрантите изиграха съществена роля в развитието на ЕС и европейския проект и е особено важно да се признае както тяхното значение, така и факта, че ЕС продължава да се нуждае от мигрантска работна ръка;

И.

като има предвид, че според Евростат демографското застаряване в ЕС в средносрочен план ще се превърне в реалност, като до 2060 г. се предвижда възможно намаляване с близо 50 милиона на населението в трудоспособна възраст, както и че имиграцията би могла да изиграе катализираща роля за подобряване на икономическите резултати на ЕС;

Й.

като има предвид, че аспектите на Лисабонската стратегия, свързани с растеж и работни места, могат да бъдат възпрепятствани от недостиг на работна ръка, което може да попречи на осъществяването на целите, и като има предвид настоящото повишаване на безработицата; като има предвид, че този недостиг може да бъде смекчен в краткосрочна перспектива чрез подходящо и структурирано управление на икономическата имиграция;

К.

като има предвид, че мигрантите често трябва да работят като непостоянни работници или на работни места, изискващи физически (нискоквалифициран) труд, или такива, които са под тяхната квалификация;

Л.

като има предвид, че ЕС следва да повиши и усилията за вътрешно решаване на проблемите, свързани с недостиг на работна сила и квалифицирана работна сила, чрез насочване на вниманието към сектори, които понастоящем се характеризират с недостатъчна трудова заетост, като хора с увреждания, лица в образователно неизгодно положение, продължително безработни лица, лица, търсещи убежище, които вече са получили разрешение за пребиваване;

М.

като има предвид, че броят на жените имигранти в ЕС постоянно нараства и възлиза на около 54 % от общия брой имигранти;

Н.

като има предвид, че повечето жени имигранти срещат значителни проблеми при интегрирането и навлизането на пазара на труда, вследствие на тяхното ниско образователно равнище и отрицателните стереотипи и практики, произтичащи от техните страни на произход, както и отрицателните стереотипи и дискриминацията, които съществуват в държавите-членки; и като има предвид при все това, че много млади жени с високо равнище на образование идват в ЕС, за да работят сравнително неквалифицирана работа;

1.

Силно подкрепя установяването на обща европейска имиграционна политика, основаваща се на висока степен на политическа и оперативна солидарност, взаимно доверие, прозрачност, партньорство, споделена отговорност и съвместни усилия, посредством общи принципи и конкретни действия, както и на ценностите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз;

2.

Отново заявява, че управлението на миграционните потоци трябва да се основава на координиран подход, като се отчита демографската и икономическата ситуация в ЕС и неговите държави-членки;

3.

Счита, че разработването на обща имиграционна политика би могло да извлече съществена полза от повече редовни консултации с представители на гражданското общество, като например организации, работещи с мигрантски общности и в полза на мигрантски общности;

4.

Изразява съжаление, че досега е направено твърде малко за установяване на обща политика за законна имиграция, и приветства новите законодателни актове, приети в рамките на общата европейска политика за законна имиграция;

5.

Подчертава, че съгласуваната и балансирана обща европейска имиграционна политика допринася за надеждността на ЕС в неговите отношения с трети страни;

6.

Отново заявява, че ефективното управление на миграцията изисква участието на регионалните и местните власти и действително партньорство и сътрудничество с третите страни на произход и транзитно преминаване, които често остават с впечатлението, че им се налагат решения едностранно; подчертава, че такова сътрудничество може да има единствено когато третата страна спазва международните закони за правата и закрилата на човека и е страна по Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г.;

7.

Счита, че имиграцията в ЕС не е решение на предизвикателствата, пред които са изправени развиващите се страни, и че една обща имиграционна политика трябва да се съпътства от ефективна политика за развитие на страните на произход;

8.

Приветства приемането на гореспоменатия Европейски пакт за имиграцията и убежището и представените от Комисията действия, инструменти и предложения в нейното гореспоменато съобщение относно „Обща имиграционна политика за Европа: принципи, действия и инструменти“; призовава Съвета и Комисията бързо да преминат към етапа на изпълнение на тези ангажименти;

9.

Приветства институционалните последици от Договора от Лисабон, по-специално разширяването на процедурата на съвместно вземане на решение и гласуването с квалифицирано мнозинство за всички политики в областта на имиграцията, изясняването компетенциите на ЕС по отношение на визите и граничния контрол, разширяването на компетенциите на ЕС по отношение на убежището, както и разширяването на компетенциите на ЕС по отношение на законната и нерегламентираната миграция;

10.

Счита, че една обща имиграционна политика непременно изисква и установяване на обща политика в областта на убежището, и припомня гореспоменатата резолюция относно бъдещето на Общата европейска система за предоставяне на убежище (ОЕСПУ) и предложението на Комисията за регламент за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището;

11.

Счита, че законната миграция продължава да е необходима за удовлетворяването на демографските и квалификационни потребности, както и потребностите на пазара на труда в Европа, поради въздействието на демографския спад и застаряването на населението върху икономиката; тя способства и за развитието на трети страни чрез цикъла на обмен на знания и ноу-хау и паричните суми, които мигрантите превеждат в тях; призовава за прилагането на сигурни системи, улесняващи паричните преводи до трети страни;

12.

Счита, че регламентираната миграция трябва да бъде алтернативата на нерегламентираната имиграция, тъй като предлага законен, безопасен и организиран начин за влизане на територията на Европейския съюз;

13.

Припомня, че според прогнозните изчисления, представени от Комисията, до 2050 г. ще бъдат необходими 60 милиона работници-мигранти, като това изисква откриването на канали за законна миграция;

14.

Подчертава необходимостта от изчерпателна оценка на квалификационните и пазарни потребности в ЕС; въпреки това счита, че всяка държава-членка следва да запази контрол над броя на необходимите лица за удовлетворяване на потребностите на нейния пазар на труда и да отчита принципа на общностните предпочитания, докато се прилагат преходни мерки;

15.

Подкрепя разработването на национални „имиграционни профили“ с цел представяне на цялостна картина на ситуацията с имиграцията във всяка държава-членка в даден момент, като нуждите на пазара на труда следва да представляват основен аспект на тези профили;

16.

Отново заявява необходимостта от повишаване на привлекателността на ЕС за висококвалифицирани работници, дори чрез наличието на информация относно пазарите на труда, които представляват крайна цел, и пазарите на труда на приемащите държави-членки, като се отчитат последиците, които това може да има по отношение на „изтичането на мозъци“ от страните на произход; счита, че „изтичането на мозъци“ може да се смекчи чрез временна или циркулярна миграция и осигуряване на обучение в страните на произход, за да се предпазят професиите в ключови сектори, особено в образованието и здравеопазването, както и чрез подписване на споразумения за сътрудничество със страните на произход; призовава държавите-членки да се въздържат от провеждане на активно набиране на кадри в развиващи се страни, които страдат от недостиг на човешки ресурси в ключови сектори, като здравеопазване и образование;

17.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят механизми, насоки и други инструменти за улесняване на циркулярната и временната миграция, както и мерки, в сътрудничество със страните на произход, за компенсиране загубата на човешки ресурси, предлагащи конкретна подкрепа за обучението на специалисти в ключови сектори, засегнати от „изтичането на мозъци“;

18.

Приветства подхода, подет от документа за „синята карта“, за обща политика за законна имиграция, но призовава държавите-членки да осъществят по-голям напредък в посока към общи правила за имиграционна политика, която не е ограничена до висококвалифицираните работници;

19.

Изразява своето задоволство от приемането на синята карта, във връзка с условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицирана трудова заетост, и настоятелно призовава Комисията да представи възможно най-скоро инициативи за други категории труд, също така с цел по-добро противодействие на нерегламентираната имиграция и експлоатацията на имигрантите без документи;

20.

Призовава за нови мерки за допълнително улесняване приемането на студенти и научни изследователи и тяхното движение в рамките на ЕС;

21.

Обръща внимание на значението на признаването на квалификациите на имигрантите, като се отдава особено значение на официалните, неофициалните и неформалните квалификации, придобити в държавата, от която произхождат; счита, че това признаване ще послужи за борбата срещу загубата на квалификации, често наблюдавана сред имигрантите, особено жените, които в много случаи полагат труд под равнището на тяхната квалификация;

22.

Призовава Комисията да вземе предвид в бъдещите си документи по този въпрос проблема с признаването на квалификациите, както и насърчаването на обучението през целия живот, като също така се гарантира, че държавите-членки осигуряват възможности за имигрантите да изучават езика на приемащата държава, с цел да се осигури тяхната социална, професионална и културна интеграция в Европейския съюз и да им се предостави по-добра възможност да подкрепят развитието на своите деца; също така призовава Комисията да използва резултатите от обсъжданията относно езиковото обучение на децата-мигранти и преподаването в държавата-членка по пребиваване на езика и културата на страната на произход, като призовава предложената рамка да зачита принципите на субсидиарност и пропорционалност;

23.

Потвърждава, че Европейската мрежа за заетост и трудова мобилност (EURES) е подходящ инструмент, чрез който да се гарантира прозрачно, отговорно и ефективно равновесие между търсенето и предлагането на пазара на труда; следователно предлага разширяване на концепцията за мрежата EURES, така че да се улесни контактът между европейските работодатели, които търсят работници с определена квалификация, и кандидатите за работа, произхождащи от трети страни; предлага да се използват специални центрове (съществуващи или такива, които предстои да бъдат създадени) или представителствата на ЕС в трети страни, като платформа за разширяване на мрежата EURES, и да се гарантира продължаване и разширяване на дейността по насочване по отношение на инструменти и подкрепа за независимата заетост или достъпа до микрокредити; подчертава, че потребността на Европа от висококвалифицирана работна сила не следва да води до „изтичане на мозъци“ от трети страни, с произтичащите от това вреди за техните нововъзникващи пазарни икономики и социална инфраструктура;

24.

Счита, че на имигрантите от т.нар. трети страни следва да се предостави правото на мобилност на територията на ЕС, така че, в качеството им на законно пребиваващи лица в държава-членка, да могат да бъдат наемани на работа като погранични работници в друга държава-членка, без да се изисква да подават заявление за разрешително за работа, както и че на такива имигранти следва да бъде предоставена пълна свобода на придвижване като работници след петгодишен срок на законно пребиваване в държава-членка;

25.

Подчертава значението на координацията между местните и регионални органи, които са конкретно отговорни за обучението, и органите на национално и европейско равнище, при управляването на потребностите на пазара на труда, в съответствие с принципа на общностното предпочитание; подчертава, че това сътрудничество е съществено за ефективното прилагане на имиграционна политика, способна да преодолее липсата на работна сила, която се регистрира в определени сектори и държави-членки, както и за ефективната и подходяща интеграция на имигрантите;

26.

Призовава Комисията да предостави повече информация в страните на произход относно възможностите за законна миграция, както и за правата и задълженията на мигрантите, след като те вече пристигнат в ЕС;

27.

Призовава държавите-членки задоволително да използват механизмите за финансиране от Общността, свързани с имиграционната политика, за да се създават повече и по-добри работни места за мигранти;

28.

Подчертава, че интеграцията повишава културното многообразие в ЕС и следва да се основава на социално приобщаване, липса на дискриминация и равни възможности, а именно чрез възможността за достъп до здравеопазване, образование, езиково обучение и трудова заетост; счита, че интеграционните политики следва да се основават и на подходящи новаторски програми, и признава ключовата роля, изпълнявана от местните и регионални органи, профсъюзите, организациите на мигранти, професионалните обединения и сдружения при интегрирането на мигрантите;

29.

Подкрепя усилията за интеграция, полагани от държавите-членки, както и от редовни мигранти и лица, ползващи се с международна закрила, вземайки под внимание зачитането на идентичността и ценностите на ЕС и неговите държави-членки, включително зачитането на правата на човека, принципа на правовата държава, демокрацията, търпимостта и равенството, свободата на мнение и задължителното училищно образование за децата; припомня, че интеграцията е двустранен процес, включващ приспособяване както от страна на имигрантите, така и от населението на приемащата страна, в съответствие с посоченото в общите основни принципи (ООП), приети от Съвета, и може да извлече полза от обмена на най-добри практики; признава, че интеграция се постига по-трудно в държави-членки, които са подложени на значителен миграционен натиск, поради специфичното им географско разположение, но въпреки това тя не бива да се изоставя като цел; призовава другите държави-членки да допринесат за намаляването на такъв натиск в дух на солидарност, като се улесни интеграцията на получилите международна закрила лица, които се намират в държавите-членки на ЕС, успоредно с насърчаването на законната миграция;

30.

Подчертава, че процесът на добра интеграция е най-добрият инструмент за елиминиране на недоверието и подозрението между местните граждани и мигрантите и е от основно значение за премахването на всякакви ксенофобски идеи или действия;

31.

Насърчава развиването на механизми за взаимно обучение и обмен на най-добра практика между държавите-членки, за да се засили способността на приемащите страни да управляват все по-многобройните различия, а също така и на система от общи индикатори и подходящ статистически капацитет, които държавите-членки да използват за оценка на резултатите от имиграционната политика;

32.

Припомня, че включването на мигрантските организации, които играят уникална роля в процеса на интеграцията, като предоставят на мигрантите възможности за демократично участие, е ключов елемент; призовава държавите-членки да улесняват системи за подкрепа на гражданското общество в процеса на интеграция, като дават възможност за присъствие на мигрантите в гражданския и политически живот на приемащото общество, за участие в политически партии и профсъюзи, както и възможността за гласуване на местни избори;

33.

Приветства инициативата, предприета от Комисията и Европейския икономически и социален комитет, за подобряване на съгласуваността на интеграционните политики чрез създаване на Европейски форум за интеграция с участието на обществени организации и сдружения на имигранти, с цел обмен на опит и изготвяне на препоръки; призовава държавите-членки да съгласуват своите усилия за интеграция чрез обмен на най-добри практики, съдържащи се в техните национални планове за интеграция;

34.

Призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да се гарантира финансова подкрепа за структурната и културна интеграция на имигрантите, включително и изпълнението на програми на Европейския съюз, като „Обучение през целия живот“, „Европа за гражданите“, „Младежта в действие“ и „Култура 2007“; отбелязва, че в повечето случаи учителите са зле подготвени за ситуация, в която имат голям брой деца-мигранти в клас, и призовава за по-добро обучение за учителите, както и за подходяща финансова подкрепа;

35.

Подчертава факта, че училищните програми и обучението през целия живот играят съществена роля в процеса на интеграция, като развиват умения, най-вече езикови; счита също така, че участието без бариери в програми за образование и обучение през целия живот следва да бъде право и възможност за новопристигналите имигранти;

36.

Приканва Комисията и държавите-членки да продължат да насърчават политики срещу различните форми на дискриминация, включително прилагани от публични органи;

37.

Призовава държавите-членки да спазват и да подкрепят съответните директиви: Директиви на Съвета 2000/78/ЕО (17), 2000/43/ЕО (18) и 2004/113/ЕО (19), чиято цел е борбата срещу дискриминацията;

38.

Призовава държавите-членки да ратифицират Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 18 декември 1990 г. (20);

39.

Призовава Комисията да събере свързани с пола данни относно имиграцията в ЕС и да изпрати данните за анализ на Европейския институт за равенство между половете, с цел допълнително да се подчертаят конкретните нужди и проблеми на жените имигранти, както и най-подходящите методи за интегрирането им в обществата на приемащите държави;

40.

Призовава държавите-членки, когато изготвят своите интеграционни политики, да отчитат по подходящ начин измерението, свързано с равенството между жените и мъжете, и специфичното положение и нужди на жените мигранти;

41.

Призовава държавите-членки да гарантират зачитане на основните права на жените имигранти, независимо дали техният статут е законен;

42.

Призовава държавите-членки да подкрепят информационни кампании, насочени към жените имигранти, с оглед информирането им относно техните права, възможностите за образование и езиково обучение, професионално обучение и достъп до заетост, както и да предотвратяват принудителните бракове, гениталното осакатяване на жените и други форми на психическа или физическа принуда;

43.

Подчертава необходимостта от подробен генерален план, определящ цялостните цели и структура на стратегията за управление на границите на ЕС, включително подробности, показващи как всички свързани програми и схеми в тази област могат да бъдат оптимизирани; счита, че когато разглежда структурата на стратегията за управление на границите на ЕС, Комисията следва да анализира преди всичко ефективността на съществуващите системи за управление на границите на държавите-членки, за да се постигне оптимално взаимодействие между тях, както и да предостави допълнителна информация относно ефективността от гледна точка на разходите на предложените нови системи – влизане/напускане, електронна система за разрешение за пътуване, автоматизиран граничен контрол и програмата за регистрирани пътници, в рамките на интегрираното управление на границите на ЕС;

44.

Подчертава, че интегрираното управление на границите следва да постигне правилния баланс между гарантирането на свободното движение на нарастващ брой хора през границите и гарантирането на по-голяма сигурност за гражданите на ЕС; не отрича, че използването на данни предлага явни предимства; същевременно счита, че общественото доверие в действията на правителствата може да се поддържа единствено ако са предвидени достатъчно гаранции за защита на данните и механизми за надзор и правна защита;

45.

Призовава за оценка на приложимостта на интегриран подход на четири нива, чрез който проверките да се извършват системно на всеки етап от пътуването на имигрантите до ЕС;

46.

Подчертава, че стратегията на ЕС по отношение на границите следва да бъде допълнена и с конкретни мерки, насочени към укрепване границите на трети страни, в рамките на партньорството ЕС-Африка и Европейската политика на добросъседство (Източното партньорство, Евро-средиземноморското партньорство (ЕВРОМЕД));

47.

Призовава за замяна на сегашните национални шенгенски визи с единни европейски шенгенски визи, позволяващи еднакво третиране на всички лица, подали заявление за издаване на виза; желае да бъде информиран относно точния график и подробностите както за проучването на политиките, така и за техническото проучване на Комисията, които ще анализират приложимостта, практическите последици и въздействието на система, изискваща от гражданите на трети страни да получат електронно разрешение за пътуване, преди да предприемат пътуване до територията на ЕС (електронна система за разрешение за пътуване, ЕСРП); призовава за подобряване на сътрудничеството между консулските служби на държавите-членки и за постепенното създаване на съвместни консулски служби за издаване на визи;

48.

Призовава Съвета да приеме мерки, основани на солидарността между държавите-членки, с оглед поделяне на тежестта във връзка с граничния полицейски контрол, и да координира националните политики на държавите-членки;

49.

Счита ефективната борба срещу нерегламентираната имиграция за особено важна част от цялостната миграционна политика на ЕС и затова изразява съжаление, че процесът на ефективно вземане на решения в тази област се спъва от недостатъчната способност на държавите-членки реално да работят заедно в свой взаимен интерес;

50.

Изразява ужаса си от човешката трагедия, причинявана от незаконните миграционни морски трасета, главно по южните морски граници на Съюза, където натоварени на лодки хора напускат африканските брегове и предприемат опасни пътувания към Европа; настоятелно призовава за предприемане на неотложни действия за спиране веднъж завинаги на тази човешка трагедия и за засилване на диалога и сътрудничеството със страните на произход;

51.

Припомня, че нерегламентираната имиграция често се управлява от престъпни мрежи, които досега се оказват по-ефективни от общото европейско действие; изразява убеденост, че тези мрежи са отговорни за смъртта на стотици хора, които ежегодно загиват в морето; припомня, че съгласно международните задължения държавите-членки носят поделена отговорност за спасяване на хора, пътуващи по море; поради това призовава Комисията и Съвета да удвоят усилията си в борбата срещу организираната престъпност, трафика на хора и незаконното прехвърляне през граница, случващи се в различни части на ЕС, и по-специално да се опитат да разрушат всички мрежи, като се справят не само с трафикантите на хора, които са просто видимата част на организацията, но и с онези, които, бидейки на върха на пирамидата, извличат най-голяма изгода от тези престъпни операции;

52.

Призовава Комисията да засили програмите за повишаване на осведомеността в страните на транзитно преминаване и произход относно опасностите на нерегламентираната миграция;

53.

Приветства новата директива за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава и я счита за ефективен инструмент за ограничаване на експлоатацията на работници-мигранти и за намаляване привлекателността на един от главните фактори за нерегламентираната миграция;

54.

Настоятелно призовава държавите-членки да не бавят транспонирането на новата директива, която предвижда санкции за работодатели, наемащи незаконни имигранти;

55.

Счита за особено важно укрепването на пътищата за диалог със страните на произход и сключването на споразумения за сътрудничество с тези страни, с цел премахване на нерегламентираната миграция, която представлява жестоко и катастрофално явление;

56.

Счита, че въпреки няколкократните увеличения на бюджетните й средства, по настояване на Парламента, Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX) все още не е в състояние да осигури достатъчна координация на контрола по външните граници на Съюза, поради ограничения си мандат и заради липсата на усилия за ангажиране на трети страни, особено що се отнася до морските операции;

57.

Приветства инициативата на Комисията за предложение за преразглеждане на мандата на FRONTEX и счита, че е необходимо той да бъде неотложно засилен, по-конкретно чрез разширяване на нейния капацитет за координация и способност да координира постоянни мисии в райони, характеризиращи се с голям миграционен натиск, по искане на засегнатите държави-членки, както и на възможностите на агенцията за сътрудничество с трети страни; счита, че следва да се постави ударение и върху увеличаването на капацитета на FRONTEX за анализ на риска и събиране на сведения;

58.

Счита, че FRONTEX се нуждае от достатъчно ресурси, не само финансови, за да може ефикасно да изпълнява мандата си, и призовава за разработване на нови технологии за борба с нерегламентираната миграция, като призовава държавите-членки да повишават обединяването на технически средства, а Комисията - да представи законодателни предложения за установяване на задължителна солидарност на същия принцип, който е предвиден за екипите за бърза гранична намеса;

59.

Призовава FRONTEX и Комисията да извършат проучване, при което да се извърши предварителна оценка на възможността FRONTEX да придобива собственото си оборудване и на исканията за евентуално преобразуване на морските операции на FRONTEX в служба за брегова охрана на ЕС, без да се ограничава контролът на държавите-членки по техните граници;

60.

Счита, че FRONTEX може да бъде напълно ефективна само ако се засилят усилията за допълващи действия, като реадмисия и сътрудничество с трети страни; призовава Комисията да подкрепи FRONTEX в това отношение;

61.

Подкрепя създаването на специализирани служби на FRONTEX, с оглед отчитане и по-добра оценка на специфичните ситуации по особено чувствителните граници, по-специално по отношение на източните сухоземни граници и южните морски граници;

62.

Отбелязва, че различия в тълкуването на правни термини, тълкуването на международното морско право и различия в националните законодателства и процедури пречат на дейността на FRONTEX; призовава за провеждане на подробни проучвания, с цел търсене на общ подход и отстраняване на конфликтните различия между националните законодателства и процедури;

63.

Призовава за по-задълбочено и постоянно сътрудничество между FRONTEX и националните органи и агенции;

64.

Призовава за допълнителен напредък в разработването на концепцията за Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR) и чрез подобряване на координацията между държавите-членки;

65.

Отбелязва, че рибарите, частните плавателни съдове и работещите на такива съдове често срещат незаконни имигранти преди военноморските сили на дадена страна; подчертава необходимостта тези страни да бъдат информирани по-ясно относно техните задължения по международното право да помагат на имигранти в беда и призовава за механизъм за компенсация за загубена работа в резултат от спасителни операции;

66.

Подчертава, че съществува явна нужда от надеждна статистическа информация, за да се установят конкретни инструменти за борба с нерегламентираната миграция на равнище ЕС, и призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за предоставяне на тези статистически данни;

67.

Счита, че от мигранти, които нямат право на международна закрила или пребивават нерегламентирано на територията на държавите-членки, трябва да се изисква да напуснат територията на Европейския съюз; в тази връзка отбелязва приемането на директивата за връщане на незаконни имигранти и призовава държавите-членки, в контекста на транспонирането й, да запазят по-благоприятните разпоредби, вече предвидени в националното им законодателство; призовава държавите-членки да гарантират, че връщането се извършва при условията на надлежно спазване на закона и зачитане на достойнството на съответните лица, като се отдава предпочитание на доброволното връщане;

68.

Призовава в закритите и открити центрове за настаняване да се създаде система от консултантски служби за връщане, които да служат като звено за връзка за хората, които желаят да научат повече за помощта във връзка с връщането;

69.

Призовава Комисията да установи наблюдение и подкрепа за механизмите за социална и професионална реинтеграция в страните на произход за върнатите мигранти;

70.

Призовава държавите-членки да придадат по-голямо значение на приспособяването на техните политики за реадмисия към една обща политика, отколкото на двустранните споразумения;

71.

Във връзка със споразуменията за реадмисия призовава Парламентът и неговите компетентни комисии редовно да бъдат информирани по време на дискусиите с трети страни за напредъка и всички пречки, срещани от преговарящите;

72.

Призовава Комисията да гарантира, че държавите-членки имат двустранни споразумения за реадмисия единствено с трети страни, които предоставят пълни гаранции за спазване на човешките права на приетите обратно лица и са подписали Женевската конвенция от 1951 г.;

73.

Призовава Комисията да провежда политика за ефективно изпълнение на задължението на трети страни за реадмисия на техни граждани, които пребивават нерегламентирано на територията на ЕС, съгласно предвиденото в член 13 от Споразумението от Котону от 23 юни 2000 г. ; призовава за засилване на тези разпоредби по време на преговорите относно новото споразумение с държавите от АКТБ (африканските държави и държавите от карибския и тихоокеанския басейн);

74.

Подчертава необходимостта от действително европейско измерение в политиката за връщане на мигранти чрез взаимното признаване на решения за връщане; настоятелно призовава за по-голямо сътрудничество между държавите-членки при връщането на мигранти и за засилването на ролята на FRONTEX при съвместни операции по връщане;

75.

Призовава за засилване на сътрудничеството, включително чрез консулско сътрудничество, със страните на произход и транзитно преминаване, за да се улеснят процедурите по реадмисия, и призовава Комисията да извърши оценка на действащите споразумения за реадмисия, с оглед улесняване на тяхното прилагане, както и да извлече поуки за преговорите по бъдещи споразумения;

76.

Призовава Съвета да обмисли въвеждането на законодателни разпоредби с оглед установяване на европейско разрешение за пребиваване, издавано на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, за да се улесни реадмисията в трети държави; следва да се предприемат действия за включване на европейското разрешение за пребиваване в споразуменията за реадмисия на ЕС, за да стане то обвързващо за съответните трети държави;

77.

Изразява дълбоко съжаление относно факта, че държавите-членки проявиха недостатъчна солидарност пред лицето на нарастващото предизвикателство на имиграцията; призовава за неотложно преразглеждане на Рамковата програма за солидарност и управление на миграционните потоци за периода 2007-2013 г. (21) и нейните четири финансови инструмента, така че те да могат да отразяват новите реалности, произтичащи от нарастващия миграционен натиск, и да бъдат използвани за посрещане на неотложни нужди, като например ситуации, свързани с масов приток на мигранти;

78.

Отбелязва поетите от държавите-членки ангажименти в гореспоменатия Европейски пакт за имиграцията и убежището във връзка с необходимостта от солидарност; по-конкретно приветства включването на доброволен механизъм за поделяне на тежестта, който позволява преместване в рамките на ЕС на лица, ползващи се с международна закрила, от държави-членки, които, по-специално поради географското си или демографско положение, са изправени пред конкретен и несъразмерен натиск върху националните им системи за предоставяне на убежище, в други държави-членки, и призовава държавите-членки да изпълняват тези ангажименти; приветства също така разпределянето за целта на 5 млн. евро в бюджета на ЕС за 2009 г. под формата на средства, предназначени за Европейския фонд за бежанците; настоява все пак за въвеждането на задължителни инструменти; призовава Комисията незабавно да приложи този механизъм и да предложи законодателна инициатива за установяване на такъв постоянен механизъм на европейско равнище;

79.

Приветства преработването на Дъблинския регламент и предлаганите разпоредби за механизъм за временно преустановяване на прехвърлянията в рамките на дъблинската процедура, ако е налице загриженост, че прехвърлянията по дъблинската процедура биха могли да доведат до неадекватни стандарти на закрила в компетентната държава-членка за търсещите убежище, и особено по отношение на условията на приемане и достъпа до процедурата за предоставяне на убежище, както и в случаи, когато прехвърлянията по дъблинската процедура биха увеличили тежестта за държавите-членки, които са изправени пред конкретен и несъразмерен натиск, най-вече поради тяхното географско или демографско положение; все пак подчертава, че тези разпоредби по-скоро биха се оказали политическа декларация, отколкото ефективен инструмент за сериозна подкрепа на държавите-членки, ако не се въведе двоен задължителен инструмент за всички държави-членки;

80.

Приветства предложението на Комисията за преработена версия на регламента за създаване на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци и напомня на държавите-членки за техните задължения за снемане на дактилоскопични отпечатъци и изпращане на данни съгласно действащия регламент „Евродак“; счита, че биометрични данни, като дактилоскопичните отпечатъци, трябва да се използват за повишаване на ефективността на граничния контрол;

81.

Изразява съжаление, че сътрудничеството с трети държави все още не е довело до удовлетворителни резултати, с изключение на забележителното сътрудничество на Испания с трети страни, като например Сенегал и други държави в Африка на юг от пустинята Сахара и в Северна Африка; призовава за оказване на целева подкрепа на трети страни на транзитно преминаване и на произход, за да им се помогне да изградят ефективна система за управление на границите, с участието на FRONTEX в мисии за оказване на гранична помощ в тези страни;

82.

Припомня на Комисията, Съвета и държавите-членки, че е особено важно да се продължи диалогът, започнат със страните на произход и транзитно преминаване, като последващо действие след конференциите на министрите от ЕС и Африка по въпросите на миграцията и развитието, проведени в Триполи, Рабат и Лисабон;

83.

Призовава за прилагане на инструментите на политиките, разработени в рамките на „Световния подход спрямо миграцията“ (22), както и на „Процеса от Рабат“ от 2006 г. относно миграцията и развитието и на Партньорството между ЕС и Африка в областта на миграцията, мобилността и трудовата заетост, договорено в Лисабон през декември 2007 г.;

84.

Подчертава значението на наличие на политика за развитие в трети страни на произход или транзитно преминаване като средство за справяне с предизвикателството на имиграцията още в нейните корени; призовава за по-добро съгласуване на политиките на Съюза в областта на имиграцията и развитието, като изцяло се отчитат стратегически цели, като Целите на хилядолетието за развитие;

85.

Отбелязва все пак, че политиката за развитие не може да представлява единствена алтернатива на миграцията, тъй като не може да има развитие, основано на солидарност, без постоянна мобилност;

86.

Призовава за засилване на сътрудничеството с Международната организация за миграцията и други международни организации при създаването на нови регионални служби в чувствителни райони, където е необходима практическа помощ относно, inter alia, законната миграция или доброволното връщане на имигранти;

87.

Подчертава значението на създаването на Центрове за информация и управление на миграцията, като открития в Мали през октомври 2008 г.; изразява убеждението, че тези центрове следва да са в състояние значително да допринасят за решаване на проблемите на миграцията, като се обръща внимание на безпокойствата на потенциалните мигранти, връщащите се мигранти и мигрантите, пребиваващи в ЕС; призовава Комисията да предостави необходимата информация относно проектите за създаване на други центрове в рамките на Партньорството ЕС-Африка и изисква Комисията да разгледа възможността за създаване на такива центрове в източните съседни държави;

88.

Подчертава, че всички споразумения със страни на произход и транзитно преминаване следва да включват глави относно сътрудничество в областта на имиграцията, и призовава за провеждане на амбициозна политика с трети държави в областта на полицейското и съдебно сътрудничество, с цел борба срещу международните престъпни организации, занимаващи се с трафик на хора, и предаване на съответните лица на съд, с участието на Европол и Евроюст; също така призовава Комисията да увеличи подкрепата си, включително финансова и техническа помощ, в полза на трети държави, за да се създадат икономически и социални условия, които да възпират нерегламентираната миграция, търговията с наркотици и организираната престъпност;

89.

Призовава Комисията да насърчава договарянето на глобални европейски споразумения, като подписаното с Кабо Верде, да реализира напредък в глобалните преговори, които води с Мароко, Сенегал и Либия, и да насърчава сключването на споразумения с основните страни на произход на имигрантите;

90.

Призовава за подкрепа на третите държави при развиването на тяхната национална законодателна рамка и установяването на системи за имиграция и убежище, при пълно зачитане на международното право, като също така призовава третите страни на транзитно преминаване да подпишат и спазват Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г.;

91.

Призовава държавите-членки да обмислят въпроса с „еко-бежанците“ – мигранти, които понастоящем не могат да се смятат за икономически мигранти и които също така не се признават за бежанци по смисъла на Женевската конвенция;

92.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.