8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/63

1.

Приветства включването на глава относно преките разходи, но подчертава, че очаква по-нататъшни подобрения с по-изчерпателна информация в следващите доклади;

2.

Отново отправя призива си годишните доклади относно защитата на финансовите интереси на Общностите и съответните резолюции на Парламента да бъдат включени в програмата на Съвета и Съветът впоследствие да представи бележките си на Парламента и на Комисията; изразява силно разочарование, че Съветът все още не е направил това, въпреки призива на Парламента и настойчивостта на Комисията;

3.

Отбелязва, че в областта на собствените ресурси, селскостопанските разходи, структурните действия и преките разходи обявените през 2007 г. нередности възлязоха общо на 1 425 милиона евро (в сравнение с 1 143 милиона евро през 2006 г.); по отношение на сумите, за които държавите-членки са уведомили Комисията през 2007 г., може да се направи следната разбивка:

4.

Приветства обстоятелството, че след миналогодишния доклад на Парламента Комисията определи разликите между нередност и измама в своя доклад; въпреки това, определението на „съмнение за измама“ все още предизвиква трудности за държавите-членки;

5.

Приветства вече положените усилия от страна на държавите-членки, но отново подчертава, че те са длъжни да осигурят адекватността на своите механизми за финансов контрол и подчертава важността на превантивните мерки от страна на държавите-членки с цел увеличаване на разкриването на нередности, преди да са извършени каквито и да било плащания към получателите; подчертава факта, че борбата с измамите и корупцията е постоянна отговорност на всички държави-членки, както и че е необходимо да се полагат съгласувани усилия с цел постигане на действителни подобрения;

6.

Подчертава необходимостта от по-добро хармонизиране на методите за събиране и използване на информация с цел да се осигури стандартизирана рамка, която да позволи по-ефективна оценка на риска от измама като част от засилена стратегия за превенция;

7.

Приветства националните декларации за управление, които някои държави-членки представят относно финансови средства от Общността, управлявани на национално равнище; отправя призив към останалите държави-членки да разгърнат подобни инициативи и към Комисията да направи всичко възможно, за да осигури въвеждането на подобни национални декларации за управление в целия Европейски съюз;

8.

Отбелязва, че прогнозният размер на засегнатите от нередности средства се повиши с 6 %; най-засегнатите от нередности продукти, както и в предишни години, бяха телевизорите и цигарите;

9.

Изразява съжаление във връзка със забавянето на приемането на предложението за регламент относно административна взаимопомощ за защита на финансовите интереси на Европейската общност срещу измами и всички други незаконни дейности (COM(2006)0473); и следователно приканва Съвета бързо да приеме регламента;

10.

Приветства обстоятелството, че след съобщението си относно необходимостта от разработване на координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами (COM(2006)0254) Комисията прие съобщение относно координирана стратегия за засилване на борбата срещу измамите с ДДС (COM(2007)0758) и с особено внимание следи предложението на Комисията за директива на Съвета относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (COM(2009)0028) и предложението на Комисията за директива на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (COM(2009)0029);

11.

Настоява, че е необходим нов политически импулс за значително подобряване на сътрудничеството в борбата срещу измамите с ДДС;

12.

Изразява съжаление от факта, че тъй като OLAF няма достъп до съдържанието на обмена на данни между държавите-членки съгласно Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (5), службата не може да осигури „добавена стойност“ в областта на разузнаването относно измамите с ДДС, предотвратяването и подкрепата на операциите на държавите-членки за борба с измамите; във връзка с това изразява съжаление от факта, че през 2007 г. OLAF не е имала случай в областта на измамите с ДДС;

13.

Припомня на държавите-членки да имат предвид значителния брой транснационални случаи на измами с ДДС;

14.

Изразява съжаление във връзка с увеличението на случаите на измами, свързани с произхода на продуктите, не само по отношение на договореностите за преференциални тарифи, но също така за тарифните квоти на Общото споразумение за митата и търговията;

15.

Приканва Комисията да извърши конкретна оценка на възможностите за измама за всеки продукт и за всяка държава, като отчете възможността за извършване на системен, целенасочен и при необходимост постоянен контрол, както в мястото на произход, така и в местоназначението, като обърне специално внимание на феномена на верижните измами;

16.

Припомня, че от 1 януари 2007 г. държавите-членки са задължени да информират Комисията за нередности, свързани със суми в размер над 10 000 EUR - прага, въведен от Регламент (ЕО) № 1848/2006 от 14 декември 2006 г. на Комисията относно нередностите и възстановяването на неправилно изплатени суми във връзка с финансирането на Общата селскостопанска политика и организацията на информационна система в тази област (6); отбелязва, че броят на докладваните случаи на нередности е намалял с 53 % (1 548 случая, в сравнение с 3 294 през 2006 г.); посочва, че този сравнително малък брой на нередностите може да бъде обяснен с по-високия праг за докладване;

17.

Отбелязва, че съответната прогнозна сума е нараснала с 44 % - увеличение, свързано отчасти със случаи, които имат значително финансово въздействие, възникнали или открити през предходни години, но докладвани едва през 2007 г.; отбелязва, че най-засегнати са секторите на млякото и млечните продукти, плодовете и зеленчуците, захарта, развитието на селските райони, говеждото и телешкото месо;

18.

Посочва, че секторите за производство на мляко, плодове и зеленчуци, захар и развитие на селските райони взети заедно съставляват около 77 % от общия брой нередности, а само развитието на селските райони представлява около 38 % от всички докладвани нередности; освен това отбелязва, че най-много от нередностите в сектора за развитие на селските райони се отнасят за мярката за подпомагане на горското стопанство, а най-голям брой нередности се докладват за мярката за подпомагане на агроекологията; поради това изисква OLAF да обърне особено внимание в следващия си годишен доклад на нередностите, засягащи развитието на селските райони;

19.

Посочва, че между държавите-членки има значителни различия в степента на изпълнение на изискванията за докладване, по-специално своевременно докладване; изразява съжаление, че за Австрия и Швеция периодът между установяването и докладването на нередности е много по-дълъг от средния период (1,2 години): съответно 3,4 и 2,3 години;

20.

Изразява съгласие с твърдението на Европейската сметна палата (ЕСП) в параграф 5.20 от горепосочения й годишен доклад, че Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) продължава да бъде ефективна система за контрол, която, ако се прилага правилно и ако в нея са въведени точни и надеждни данни, ограничава риска от неправомерни разходи; подкрепя разширяването на прилагането на системата в нови области, които понастоящем не са включени в нея; въпреки това отбелязва, че количеството и качеството на извършваните в рамките на системата проверки следва да се повишат, за да се засили ефектът на възпиране от извършване на измами;

21.

Призовава Комисията да вземе твърдо политическо решение, в случай че гръцките органи не успеят да спазят сроковете, определени в плана за действие за създаване на нова оперативна Система за идентификация на поземлените парцели-Географска информационна система;

22.

Отново отправя призива си към Комисията да оцени ефикасността и прозрачността на системите за наблюдение, свързани с плащанията на земеделските производители, в контекста на следващия си годишен доклад;

23.

Приветства опростените и изяснени правила на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (7) и Регламент (ЕО) № 1828/2006 на Комисията по прилагането (8); въпреки това, изразява загриженост от твърдението на ЕСП в параграф 6.31 от горепосочения й годишен доклад, че системите за управление и надзор на държавите-членки, както и надзорът върху работата им от страна на Комисията, са само отчасти ефективни;

24.

Потвърждава, че в много от държавите-членки се наблюдават нередности при използването на средства на ЕС, свързани с лошо управление и понякога дори с измами; отбелязва, че през 2007 г. държавите-членки са докладвали за 3 832 нередности (което представлява увеличение с 19,2 % спрямо 2006 г.), че общият размер на засегнатите финансови средства през 2007 г. е бил около 828 милиона евро (което е равностойно на малко под 1,83 % от бюджетните кредити за поети задължения), че съмненията за измами представляват около 12–15 % от общия брой на докладваните нередности през 2007 г. и че общата неправомерно изразходвана сума по линия на Европейския фонд за регионално развитие е нараснала с 48 % в сравнение с 2006 г.;

25.

Подчертава значението на Плана за действие, приет от Комисията на 19 февруари 2008 г., за засилване на надзорните функции при споделено управление на структурни действия, чиято цел е да се намалят грешките при исканията за плащания от страна на държавите-членки; изразява увереност, че този нов план за действие значително ще подобри положението, не на последно място като оказва съдействие на държавите-членки за развиване на тяхната способност за извършване на проверки по отношение на допустимостта на разходите на проектите; отбелязва, че в първия доклад за напредъка, свързан с този план за действие, се представят някои положителни първоначални резултати;

26.

Одобрява позицията на Комисията за предприемане на коригиращи действия при разкриване на сериозни нередности, в това число прекъсване на плащанията и възстановяване на недължими или неправилно изплатени суми; припомня, че Комисията следва да докладва четири пъти годишно относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за действие; въпреки това призовава Комисията да активизира усилията си за подпомагане на държавите-членки при предотвратяването на нередности и предаването на необходимия опит на компетентните национални и регионални органи;

27.

Приветства качествените резултати, постигнати в рамките на почти всички проекти, и с цел да не се засягат неблагоприятно наблюдението и правилното изпълнение на програмите на структурните фондове, подчертава необходимостта да се прави разграничение между:

28.

Потвърждава, че ефективното усвояване на средства от структурните фондове е създало значителни предизвикателства, по-специално за новите държави-членки, тъй като от тях се изисква да спазват строги и често сложни изисквания относно тяхното използване; поради това приветства усилията на тези държави-членки за повишаване на техния капацитет за прилагане и ги приканва да активизират тази дейност, за да могат да постигат осезаеми резултати в приемлив срок;

29.

Призовава Комисията да взема под внимание административните разходи, извършвани от националните, регионалните и местните администрации на държавите-членки при прилагането на често сложните и скъпоструващи изисквания, свързани с наблюдението и извършването на проверки на съфинансираните проекти;

30.

За тази цел призовава както Комисията, така и държавите-членки да работят методично за предоставяне на насоки относно начините за предотвратяване на нередности, административни грешки и пропуски;

31.

Настоятелно призовава Комисията да опрости допълнително процедурите на управление и наблюдение на програмите на структурните фондове, които в известна степен са причина за нередностите в изпълнението на тези програми от страна на държавите-членки;

32.

Изразява възмущение от липсата на дисциплина по отношение на докладването сред държавите-членки, която продължава да е налице след няколко години; счита за неприемливо, че шест държави-членки (9) все още не прилагат докладване по електронен път, 14 (10) не спазиха крайните срокове за докладване, а някои (11) не класифицираха нито един от докладваните от тях случаи на нередности; настоятелно призовава Комисията да намери ефективни решения, освен производствата за установяване на нарушение, за справяне с положението и приканва Комисията сериозно да обмисли установяването на ефективна система за финансови санкции, която да бъде включена в бъдещите регламенти, и системно да прилага тази система;

33.

Подчертава, че класификацията на нередността (която показва дали става въпрос за случай на съмнение за измама или не) е елемент на докладването от държавите-членки, който трябва да бъде подсилен, като се има предвид, че някои държави-членки тепърва предстои да предоставят класификации, а други са успели да предоставят класификация само за ограничена част от докладваните от тях нередности;

34.

Призовава държавите-членки, които все още не използват електронните модули AFIS/ECR за докладване по електронен път, да започнат да ги използват бързо, за да повишат качеството на данните си и своевременността на докладването преди края на 2009 г.; отбелязва, че Комисията работи върху нова система за докладване, базирана в интернет - Система за управление на нередностите (СУН), която следва да се прилага от лятото на 2009 г., за която се предполага, че ще подобри дисциплината на докладване;

35.

Подкрепя, че е необходимо да се положат повече усилия с оглед на подобряване на хармонизацията на докладването на нередностите, по-специално по отношение на Кохезионния фонд;

36.

Изразява съжаление, че независимо от факта, че данните за всички получатели на средства по линия на политиката на сближаване на ЕС трябва да бъдат оповестявани от управителните органи в съответствие с разпоредбите относно прилагането на структурните фондове през периода 2007–2013 г. (Регламент (ЕО) № 1828/2006 на Комисията), базата данни на уебсайта на Комисията е непълна; ето защо призовава Комисията да работи в сътрудничество с държавите-членки за ускоряване на потока на информация с цел привеждането в действие на по-ефективна и прозрачна база данни; освен това призовава настоятелно държавите-членки и Комисията да изпълнят изцяло и своевременно задължението за прозрачност и по-специално преди юни 2009 г. - крайния срок, определен в резолюцията на Парламента от 19 февруари 2008 г. относно прозрачността във финансовата област (12);

37.

Подкрепя, в рамките на предложеното преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОLAF) (13), отправеното към държави-членки искане систематично да информират OLAF относно последващите действия по случаите, които са били предадени от OLAF; посочва, че това би могло да подобри дисциплината по отношение на докладването на решенията на национални съдилища относно злоупотребите със структурни фондове;

38.

Обръща внимание на факта, че макар броят на нередностите да се е понижил, тяхното финансово въздействие е нараснало 2,2 пъти, а финансовото въздействие на случаите на съмнения за измами се е повишило три пъти, главно вследствие на разходи, които не отговарят на критериите за допустимост;

39.

Отбелязва, че Комисията публикува в рамките на механизмите за сътрудничество и проверка поредица от подробни, задълбочени доклади, в които се прави критична оценка на напредъка на България и Румъния в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията, както и отделен доклад относно управлението на средства на Общността в България; тези доклади подчертават необходимостта от траен политически ангажимент и реално изпълнение, за да бъдат изцяло постигнати отправните цели, поставени в момента на присъединяването; отбелязва също така, че в случая с България Комисията окончателно спря част от финансирането от ЕС по програмата ФАР поради нередности, установени с помощта на нейната система за контрол и одит; следователно призовава тези държави-членки да предприемат спешни действия за прилагането на конкретните последващи мерки, предложени в тези доклади; в заключение, подкрепя усилията, положени до момента от тези държави-членки и ги призовава да вземат всички необходими за тази цел мерки;

40.

Изразява резерви по отношение на обстоятелството, че според ОЛАФ през 2007 г. не е имало случаи на съмнения за измама за ИСПА; отбелязва, че Кипър и Литва не са докладвали за нито един случай през 2007 г.;

41.

Подчертава, че недостатъчното качество на докладваната информация продължава да бъде нерешен проблем; отбелязва, че надеждността на докладваната информация е най-слаба в България и Румъния; въпреки това, в относителен смисъл, уведомленията от страна на Унгария са с най-ниска степен на надеждност; отбелязва, че своевременното докладване също предизвиква проблеми, по-специално в четири държави-членки и в една страна-кандидатка (14);

42.

Тъй като са налице сериозни проблеми с надеждността на докладваната информация и общата степен на изпълнение на изискванията в някои от държавите-членки на ЕС-12 (това са държавите-членки, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г. и през 2007 г.), което показва дали административното устройство на механизма за докладване в страната получател е силно или много слабо, счита, че ще има подобни проблеми по отношение на изпълнението на структурните и Кохезионния фонд; следователно настоятелно призовава засегнатите държави-членки да сътрудничат на Комисията за намиране на начини за справяне с това положение;

43.

Посочва, че външната помощ е сектор, който все повече е засегнат от нередности и измами;

44.

Изразява загриженост относно заключенията на годишния доклад за дейността на OLAF, според който в областта на външната помощ следователите на OLAF често се сблъскват с начин на действие, който е типичен при организираните измами вследствие на недостатъци в координацията между различните международни дарителски организации;

45.

изисква от Комисията да обърне внимание на проблема с двойното финансиране на проекти; по-конкретно, изисква Комисията, когато сключва или изменя споразумения относно управлението и изпълнението на проекти от международни организации, системно да изпраща всички техни вътрешни и външни одити относно използването на средства на Общността на Европейската сметна палата и на вътрешния одитор на Комисията;

46.

Изразява съжаление от факта, че степента на възстановяване на суми все още е ниска, особено в сектори, в които държавите-членки управляват процеса на възстановяване; посочва, че според доклада на OLAF понастоящем все още не са събрани суми, подлежащи на възстановяване, в размер на около 3,75 милиарда евро;

47.

Подкрепя положението, че възстановените суми остават в същия бюджетен ред, от който са били неправомерно изплатени;

48.

Приветства публикуването на новата централна база данни за изключване на получатели на финансови средства на Общността, които са извършили измами (15); посочва, че тя бе пусната в експлоатация от 1 януари 2009 г. и изисква от Комисията доклад за оценка до началото на 2010 г.;

49.

Посочва, че е необходима по-бърза и по-целесъобразна процедура за възстановяване на суми; следователно отново отправя призива си към Комисията за включване на обвързващи и предохранителни елементи в бъдещи законодателни актове относно споделеното управление, така че неправомерните плащания да могат да се възстановяват в края на процедурата по възстановяване;

50.

Изисква от Комисията да проучи възможността за въвеждане на система за сигурност, като например чрез поставяне на определена сума в резерв или определянето на целево предназначение за нея, за да се ускори възстановяването на несъбраните суми;

51.

Отбелязва със задоволство подписването от страна на Евроюст и OLAF на 24 септември 2008 г. на Практическо споразумение относно договореностите за сътрудничество (16), което урежда условията за тясно и засилено сътрудничество и разпоредбите за обмена на общи и лични данни; подкрепя сключването на подобно споразумение с Европол;

52.

Счита, че е от решаващо значение да се създаде твърда основа за оперативно взаимодействие и взаимодействие в областта на разузнаването с Евроюст и Европол, например чрез общ екип за оперативна и разузнавателна дейност, тъй като това със сигурност би създало добавена стойност в борбата с измамите;

53.

Посочва също, че компетентностите на тези органи, които в момента се припокриват, следва да бъдат изяснени;

54.

Подкрепя основната цел на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОLAF) (COM(2006)0244) – засилване на независимостта на OLAF; припомня, въпреки това, значението на обвързването на работата и резултатите на OLAF, службите на Комисията и органите на държавите-членки с ефективни комуникационни канали, като се избягва дублирането на работа и липсата на информация;

55.

Посочва, че OLAF е единственият орган, упражняващ всички правомощия за разследване, който води борба и предотвратява измами, корупция и всякакви други незаконни дейности, които са във вреда на общия бюджет на ЕС; следователно подчертава, че най-вече по отношение на структурните фондове и външната помощ, при които са налице най-много докладвани нередности, разследващите функции на ОЛАФ следва да бъдат допълнително засилени;

56.

Посочва, че случаите на „последващи действия“ устойчиво нарастват от 2003 г. насам и че през 2007 г. случаите на OLAF бяха приключвани главно с възстановяване на финансови средства или с препоръки за последващи съдебни действия; заключава, че това означава, че резултатите от разследванията на OLAF са положителни за държавите-членки и институциите на ЕС;

57.

Отбелязва, че препоръките на OLAF не са обвързващи, така че националните органи вземат съответните решения и налагат санкции независимо; счита, че създаването на Европейска прокуратура би помогнало да се преодолеят трудностите, които произтичат от трансграничния характер на случаите;

58.

Подчертава необходимостта от оптимизиране на нормативните актове, тъй като определенията за измама, съмнения за измама и други нередности са разпръснати в редица различни нормативни актове, въпреки многократните призиви на Парламента за преработване на правилата за борба с измамите;

59.

Отбелязва проблема с компетентността на държави-членки при прилагането на членове 4 и 5 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (17); счита, че в случай на двусмислие националните съдилища следва да се обърнат към Съда на Европейските общности с искане за предварително решение;

60.

Приветства публикуването на горепосочения втори доклад на ОЛАФ относно контрола и проверките на място, който посочва добри практики за всеки етап на контрол, както и новата редакция на ръководството на ОЛАФ (насоки); изисква Комисията да изпрати на компетентната комисия на Парламента актуализирана и изчерпателна редакция на ръководството на OLAF до септември 2009 г.;

61.

Подкрепя необходимостта от по-ясни разпоредби относно процедурите и обвързващите за компетентните органи срокове за предоставяне на необходимата помощ и като цяло по-силно обвързващите разпоредби за сътрудничество, с които се определят компетентните национални органи за предоставяне на помощ; с оглед решаване на този проблем, настоява на ползата от законодателната резолюция на Европейския парламент от 20 ноември 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейска служба за борба с измамите (OLAF) (18);

62.

Изисква от Комисията да вземе съответни мерки, включително производства за установяване на нарушение, срещу онези държави-членки, които не оказват помощ на нейните служби при провеждане на проверки на място, както предвижда Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (19);

63.

Отбелязва, че тъй като се наблюдава голям брой съдебни дела, но националните съдилища допускат в много ограничена степен събраните от OLAF доказателства, целта е да се засили съдебната подкрепа за разследващата функция на OLAF; освен това, счита, че Евроюст следва да бъде информирана, когато на съдебните органи се предава информация или окончателни заключения по случаи, ако те се отнасят до тежки форми на транснационална престъпност и са замесени две или повече държави-членки;

64.

Припомня на Комисията за отправеното от Парламента искане за включване в доклада относно защитата на финансовите интереси през 2008 г. на анализ на структурите в държавите-членки, които участват в борбата с нередностите;

65.

Изразява съжаление от недостатъчната степен на уведомяване от страна на държави-членки относно действия, предприети по предадени от OLAF сведения или окончателни заключения по случаи; изисква от държавите-членки да следят компетентните им органи да представят на OLAF доклад относно напредъка, осъществен в действията по сведения или препоръки, изпратени им от OLAF;

66.

Отбелязва, че националните одиторски органи имат значителна компетентност в областта на одитите, свързани с финансови средства на ЕС, и осигуряват първия източник на информация както за националните органи на прокуратурата, така и за институциите на ЕС; следователно счита, че засилването в максимална степен на сътрудничеството и информационния поток между одиторските органи, националните органи на прокуратурата и ОЛАФ е в общ интерес на всички;

67.

Отбелязва, че според законодателната резолюция от 20 ноември 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейска служба за борба с измамите (OLAF), държавите-членки системно информират OLAF за последващите действия по предадените от тях случаи на OLAF, поради което изисква OLAF да докладва по този въпрос в следващия си годишен доклад;

68.

Посочва, че Службата за координация в борбата с измамите (АФКОС), които работят в сътрудничество с OLAF в държавите-членки, присъединили се към ЕС след 2004 г., са много важен източник на информация/партньор за OLAF; въпреки това посочва, че докато тези служби не станат независими от националната администрация, функционалната им добавена стойност ще бъде минимална (особено относно докладването за нередности на Комисията); поради това приканва Комисията да представи предложение до компетентната комисия на Парламента за придаване на по-голяма стойност на работата на тези служби; счита също за необходимо да се подобри сътрудничеството със страните кандидатки;

69.

Изразява съжаление, че Комисията не успя да представи цялостен доклад относно последващите действия по резолюцията на Парламента от 11 октомври 2007 г. относно последствията от споразумението между Общността, държавите-членки и Philip Morris за засилването на борбата с измамите и контрабандата на цигари и постигнатия напредък по отношение на прилагането на препоръките на анкетната комисия на Парламента по режима на общностния транзит (20), и по-специално параграф 49 от нея, в който изрично се изисква от Комисията да публикува такъв доклад до края на 2008 г.; очаква, че Комисията ще представи този доклад преди приключването на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2007 г.;

70.

Не може да приеме, че макар че по споразуменията с Philip Morris и Japan Tobacco Общността получи 1,65 милиарда долара на САЩ за борбата с измамите, вместо да установи общ подход, Комисията изпрати около 90 % от тези средства без целево предназначение направо на министрите на финансите на държавите-членки;призовава Съвета и Комисията да създадат тристранна работна група с участието на Парламента, с оглед намиране на подходящи решения за мъдро и по-добро използване на този и сходни приходи на Съюза; счита, че е неприемливо в момент на икономически спад милиарди евро от глоби, платени от големи предприятия, нарушили европейските правила на конкуренцията във вреда на европейските потребители, да не се използват от Съюза за стимулиране на икономиката в полза на безработните и/или за оказване на помощ на развиващите се страни, които ще пострадат най-много по време на кризата, а вместо това тези средства просто се изпращат на националните министерства на финансите;

71.

Приветства публикуването на съобщението на Комисията от 20 ноември 2008 г. относно постъпленията от организирана престъпност (COM(2008)0766), което разглежда възможността за конфискация и възстановяване на суми при престъпна дейност, и изразява съгласие с Комисията, че конфискацията е един от най-ефективните начини за борба с организираната престъпност и че следва да се вземат мерки за увеличаване на малкия брой на случаите на конфискация и на скромния размер на възстановените суми;

72.

Подчертава, че е важно да са налице бързи и ефективни механизми за замразяване и конфискация на активи в чужбина и следователно следва да се обмисли преработване на действащата нормативна уредба на ЕС; подчертава, че следва неотложно да се приложи Решение 2007/845/ПВР на Съвета, за да се гарантира, че всички държави-членки ще създадат или определят служби за възстановяване на активи (СВА);

73.

Отново призовава Комисията да предостави на Парламента подробен анализ на системата или системите, използвани от представителите на организираната престъпност, за накърняване на финансовите интереси на Общностите; счита годишната оценка на Европол на заплахата от организирана престъпност за полезна, но недостатъчна в това отношение;

74.

Изразява съжаление от факта, че Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 1995 г. и протоколите към нея от 1996 г. и 2007 г. все още не са ратифицирани от Чешката република, Унгария, Малта и Полша, че един от двата протокола не е ратифициран от Естония и Италия и че в седем държави-членки са налице слабости при транспонирането на разпоредбите;

75.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейските общности, Европейската сметна палата, Надзорния комитет към Европейската служба за борба с измамите и Европейската служба за борба с измамите.