31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/104

А.

като има предвид, че Лисабонската стратегия дава висок приоритет на научноизследователската дейност и иновациите в отговор на предизвикателства като изменението на климата и увеличаването на световната конкуренция; като има предвид, че в следкризисния период стимулирането на растежа и създаването на работни места чрез научноизследователска дейност и иновации е още по-важно и представлява една от основните цели на предложената стратегия „ЕС 2020“,

Б.

като има предвид, че осъществяването на научноизследователска дейност и иновации е потребност, споделяна от всички слоеве на обществото, и целта му трябва да бъде подобряване на социалните и икономически условия за хората,

В.

като има предвид, че европейската подкрепа за научноизследователска дейност и иновации се осъществява основно чрез политики на сближаване, научни изследвания и иновации, чиито основни инструменти са структурните фондове, Седма рамкова програма за научни изследвания (РП7) и Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ),

Г.

като има предвид, че политиката на сближаване е основен стълб в процеса на европейска интеграция и една от най-успешните политики на ЕС, като подпомага сближаването на все по-различните един от друг региони и стимулира растежа и заетостта,

Д.

като има предвид, че иновациите са най-ефективно уредени на регионално равнище, при близостта на участници като университети, публични научноизследователски организации или индустрии, които насърчават партньорствата в трансфера на знания и обмена на добри практики между регионите,

Е.

като има предвид, че вторият приоритет на стратегическите насоки на Общността за сближаване за периода 2007–2013 г. се отнася за подобряване на познавателната и иновационна дейност с цел постигане на растеж и в резултат на това 25 % от общите отделени средства са включени в бюджета,

Ж.

като има предвид, че сложният характер на днешните предизвикателства изисква интегрирана комбинация от тези политики; като има предвид, че обществото на знанието изисква не просто съвкупност от дейностите на различните сектори, а взаимодействие между участниците и инструментите, което е от особено значение, за да се подсилват те взаимно и да подпомагат устойчивото изпълнение на проектите за научни изследвания и иновации, като се постигне по-висока стойност на резултатите от научни изследвания под формата на конкретни идеи за продукти в регионите,

З.

като има предвид, че макар някои от елементите на архитектурата на тези инструменти, като например еднаквият график на прилагане и привеждане в съответствие с Лисабонската стратегия, да позволяват взаимодействие, все още съществуват разлики, например различни правни основания, тематичен срещу териториален акцент, както и споделено срещу централизирано управление,

1.

Оценява факта, че за периода 2007–2013 г., в съответствие с вторите стратегически насоки на Общността за сближаване, всички държави-членки са отделили значителни средства от общия си бюджет за научноизследователска и развойна дейност, иновации и развиване на икономика на знанието, в резултат на което са създадени 246 национални или регионални оперативни програми на стойност около 86 милиарда евро за научни изследвания и иновации, от които 50 милиарда евро вече са предоставени за чисто научноизследователска и развойна дейност и иновации; отбелязва че политиката на сближаване се е превърнала в главен източник на европейска подкрепа за тази област, като конкурира бюджета едновременно на РП7 (50,5 милиарда евро) и на РПКИ (3,6 милиарда евро); отбелязва ефективността и възможността за определяне на количествени цели по отношение на сумите, разпределени за разходи за научноизследователска и развойна дейност;

2.

Приветства факта, че съществуват нови методи на финансиране, и подчертава потенциала на инициативата JEREMIE и на механизма за финансиране с поделяне на риска на Комисията и на Групата на Европейската инвестиционна банка за увеличаване на възможностите за финансиране за иновативни предприятия; препоръчва регионалните участници да използват тези нови възможности в допълнение към финансирането по структурните фондове; във връзка с това подчертава необходимостта от ефективно съгласуване на публичните и частните инвестиции;

3.

Очаква стратегическия доклад на Комисията съгласно член 30, параграф 2 от Общия регламент; счита, че докладът ще представи подробен преглед на работата на държавите-членки по изпълнението на целите за периода 2007–2009 г. и ще послужи като основа за обсъждане на бъдещите перспективи пред политиката на сближаване;

4.

Отново подчертава необходимостта от подход за интегрирано многостепенно управление към специфичните политики на ЕС; подчертава, че функционалната система на многостепенно управление е предпоставка за определяне и ефективно изпълнение на целевото разпределяне на средствата; отбелязва, че отговорността за изпълнението на структурните фондове принадлежи на националните и регионалните органи, докато РПКИ и РП7 са централно управлявани от Комисията; съзнава административното многообразие, което съществува на равнище държави-членки, и счита, че е важно да се определи равнището на вземане на решения, което е най-ефективно за гражданите;

5.

Счита, че е важно да бъдат съгласувани политиките на Общността, които играят роля за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване; счита, че е необходимо да се предприеме по-внимателен анализ на тяхното въздействие върху територията и върху сближаването, с цел да се насърчи ефективно взаимодействие и да се установят и популяризират най-подходящите средства на европейско равнище за подкрепа на местните и регионалните инвестиции в иновации; припомня необходимостта да се вземат предвид различните социални и икономически условия на трите типа региони (сближаване, преход и конкурентоспособност) и различията в способността за творчество и иновации и в предприемаческия дух; подчертава в този контекст, че инвестирането в научноизследователска и развойна дейност, както и в иновации, образование и технологии с висока ефективност на ресурсите ще облагодетелства традиционните сектори и селските райони, както и икономиките на висококвалифицираните услуги, и поради това ще засили икономическото, социалното и териториалното сближаване;

6.

Подчертава големия потенциал на градовете при извършването на изследвания и иновации; счита, че една по-интелигентна градоустройствена политика, основана на технологични достижения, и отчитане на факта, че 80 % от населението на Европа живее в градове, където се срещат и най-големите социални неравенства, биха допринесли за устойчив икономически растеж; поради това призовава за включване на градското измерение в бъдещата политика на сближаване;

7.

Признава, че чрез разпоредбите за целево разпределяне на средствата за 2007–2013 г. политиката на сближаване е по-добре подготвена за постигането на взаимодействие с политиките за научни изследвания и иновации и че в същото време териториалното измерение става все по-важно в РП7 и РПКИ; призовава за разглеждане на възможността за основан на постиженията механизъм за целево разпределяне на средствата с по-силен тематичен акцент, който да дава възможност за подходящ отговор на новите предизвикателства от страна на политиката;

8.

Отбелязва, че финансирането за научноизследователска и развойна дейност и иновации съгласно рамковата програма се разпределя въз основа на критериите за отлични постижения, като се включва по-конкурентен достъп на участниците, който изисква висок технически капацитет и задълбочено познаване на административните и финансовите процедури; подчертава, че това положение поражда висока концентрация в икономическите клъстери и във водещите региони на ЕС, като по този начин ограничава положителното взаимодействие в групата на регионите и държавите-членки, които се движат в правилната посока, но все още не са постигнали целта; посочва, че увеличаването на неравенството между регионите по отношение на потенциала за научни изследвания и иновации и гарантирането на реално сближаване на политиките представляват предизвикателства, на които трябва да бъде обърнато внимание както в рамките на политиката на сближаване, така и на политиката за научни изследвания и иновации, независимо от факта, че изпълнителните органи съществуват на различни равнища (наднационално, национално и поднационално) и се ръководят от различна логика (например сближаване срещу отлични постижения);

9.

Настоява, че ефективните иновации зависят от това доколко голяма е степента на постигнатото взаимодействие, и изразява съжаление относно това, че съществуващите възможности за такова взаимодействие в рамките на финансирането все още не са добре познати; призовава регионите, като основни действащи лица по отношение на информацията и капацитета за анализ, и държавите-членки да положат повече усилия за подобряване на комуникацията; подчертава, че ефективното взаимодействие изисква комплексен набор от отношения между действащите лица, които създават, разпространяват, насърчават и прилагат различни форми на знание; подчертава също така, че различните национални, регионални и местни органи, които управляват РП7, РПКИ и структурните фондове, трябва да са запознати с възможностите, предлагани от всеки от тези инструменти, и призовава за по-добра координация между тези участници и политиките;

10.

Подчертава, че интервенциите, насочени към изследвания и иновации, следва да се възползват от регионалните активи и капацитет и да формират част от регионална иновационна стратегия, основана на интелигентни иновации; счита, че такива стратегии изискват засилена роля на регионите и градовете в ЕС и определянето и прилагането на национални приоритети; поради това призовава за разглеждането на възможността за възстановяване на действията за иновации в рамките на структурните фондове с оглед на насърчаването на регионалните иновационни стратегии;

11.

Отбелязва съществуващите възможности за комбинирано финансиране; подчертава обаче, че не се разрешава смесено финансиране между структурните фондове и рамковите програми; подчертава, че инструментите могат да се комбинират, за да включат допълващи се, но отделни дейности, както в случая на научноизследователските инфраструктури, или последователни части на свързани проекти, като например развитието и последващите действия при нова научноизследователска идея, както и проекти в рамките на една и съща мрежа или клъстер;

12.

Счита, че фактът, че смесеното финансиране между структурните фондове и рамковите програми не е позволено, пречи на регионите да използват и двата инструмента едновременно и че ефективните стратегически процеси „отдолу нагоре“ както на регионално, така и на национално равнище биха могли да помогнат за премахването на пропуските или припокриванията във финансирането по структурните фондове, РП7 и РПКИ;

13.

Подчертава, че взаимодействието е особено ефективно при изграждането на капацитет; във връзка с това се позовава на управлението проекти за финансиране в рамките на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури и на необходимостта от координиране на приоритетите на ЕС при финансирането на научните изследвания на регионално и национално равнище;

14.

Подчертава, че взаимодействието не се ограничава до допълнително финансиране на проекти; счита, че изграждането на капацитет, работата в мрежа и трансферът на знания са важна форма на взаимодействие, и отбелязва, че всички инструменти предлагат възможности за такъв обмен;

15.

Отбелязва, че реалното взаимодействие от гледна точка на прекия бенефициер на финансиране зависи от организационния и стратегически капацитет на бенефициера да съчетава подкрепа от различни инструменти на ЕС; призовава регионалните участници да създават регионални стратегии, които могат да улеснят съчетаването на финансиране;

16.

Препоръчва държавите-членки и Комисията да отделят достатъчни ресурси от структурните фондове за научни изследвания и иновации, по-специално за устойчиви иновации, и да засилят капацитета за провеждане на научни изследвания; подчертава необходимостта от насърчаване и прилагане на успешни модели в триъгълника на знанието и от осигуряване на устойчиво развитие на регионалните научноизследователски и стратегически рамки за иновации в сътрудничество с предприятията, научноизследователските центрове, университетите и публичните органи; подчертава потенциала на регионалните иновативни клъстери, интензивно използващи знанието, за мобилизирането на регионалната конкурентоспособност и приветства включването на развитието на клъстери в РПКИ и РП7 (действие Региони на знанието в РП7); подчертава значението на новите Общности на знанието и иновациите (ОЗИ), създадени в рамките на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИИТ), за свързването на водещи европейски регионални клъстери, интензивно използващи знанието; отбелязва, че обменът на знания в регионалните клъстери може да се подпомогне и от структурните фондове; подчертава, че тези клъстери представляват голяма възможност специално за необлагодетелстваните региони;

17.

Призовава регионалните и местните органи да използват по-добре структурните фондове за изграждане на капацитет за научни изследвания, знания и иновации в техните региони, например чрез създаването на инфраструктура за научни изследвания, като им дават възможност да вземат участие в дейностите на ЕС по научни изследвания и иновации; насърчава регионите да определят приоритети в научноизследователската и развойната дейност за структурните фондове в допълнение към тези на РП7 и призовава за дългосрочно планиране на регионално равнище, за да се постигне взаимодействие, което произтича от тематичните допълвания между финансовите инструменти;

18.

Подчертава важността на анализирането, споделянето и интегрирането на най-добрите практики за постигането на взаимодействие между политическите инструменти; в този контекст приветства усилията на Комисията за подобряване на междуведомственото сътрудничество и я призовава да ускори анализа на регионално равнище на научноизследователския и иновационен потенциал и потребности, по-специално по отношение на събирането на налични качествени данни, както и анализа на взаимовръзките с други инструменти при проучванията, извършващи оценка на който и да е от трите инструмента за финансиране, за да може да се предостави съвместно ръководство;

19.

Със задоволство посочва практическото ръководство за възможностите за финансиране от ЕС на научноизследователската дейност и иновациите; препоръчва в бъдеще да се изготвят такива ръководства веднага след влизането в сила на дадена законодателна рамка; очаква работния документ на службите на Комисията, съдържащ примери на постигане на взаимодействие на практика; призовава Комисията да изпълнява ролята на посредник, като насърчава обмена на добри практики, и да направи оценка на възможността за предоставяне на допълнителна експертна подкрепа за възможности за финансиране от Общността чрез предварителни обяснителни бележки и „наръчник на потребителя“ за практическото управление и администрация на научноизследователски и иновационни проекти с оглед на постигането на планираните резултати;

20.

Призовава Комисията да опрости бюрократичните процедури за РП7 и за РПКИ, за да засили ефекта от взаимодействието със структурните фондове;

21.

Призовава Комисията да извърши проучване на това, как кандидатстването за подкрепа по различните програми може да бъде улеснено, като се използват компютърни програми със стандартизирани наръчници;

22.

Насърчава Комисията да продължи дейностите си, насочени към подпомагане на взаимодействието, и да информира Европейския парламент относно развитието им, особено относно състоянието на вертикалното сътрудничество между ЕС и националните и регионалните органи;

23.

Подкрепя по-тясното сътрудничество между националните звена за контакт по РП7, ръководителите на програми за научноизследователска и развойна дейност и агенциите за иновации, като позволява различни аспекти или етапи на научноизследователските и иновационните проекти да бъдат финансирани от различни източници;

24.

Приветства особеното значение, което проектостратегията „ЕС 2020“ поставя върху взаимозависимостта между отделните политики, важността на интегрирането на политиките и необходимостта от по-добро взаимодействие и засилено партньорство при изготвянето и прилагането на публичните политики; призовава да се разгледа изразената от градовете и регионите необходимост от по-подробна рамка в трите политически области, включително техническа структура за връзка в рамките на Комисията, за наблюдение и координация на взаимодействията за иновационни и научноизследователски и развойни програми, както и за участие в изработването и изпълнението на инструменти за финансиране от ЕС и на правила за отпускане на държавна помощ; призовава също така териториално сближаване да играе специална роля в това отношение;

25.

Счита, че бъдещите програми за научноизследователска и развойна дейност и иновации следва да допълват националните усилия, като ги ориентират и ускоряват с оглед на възстановяването на водещата роля и мултиплициращия ефект на знанието, иновациите, развитието и националното инвестиране в научноизследователска и развойна дейност и иновации;

26.

Подчертава, че за да се обединят знанията и иновациите като мотори на бъдещ икономически растеж, е необходимо да се подобри качеството на образованието, да се гради на базата на резултатите от научните изследвания, да се насърчават иновациите и трансфера на знания на територията на Съюза, да се използват в максимална степен центрове за иновационни технологии (ITCs), да се гарантира, че новаторските идеи се отразяват в нови продукти и услуги, които генерират растеж и качествени работни места и допринасят за справяне с предизвикателствата на социалната промяна в Европа и света, да се насърчава предприемачеството, да се създаде йерархия на потребностите на потребителите и пазарните възможности и да се гарантира финансирането на достъпни и адекватни методи въз основа на ключовата роля на структурните фондове;

27.

Подкрепя трите приоритетни инициативи за стратегия „ЕС 2020“ за постигане на интелигентен растеж, а именно „Съюз за иновации“, „Младеж в движение“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, при чието прилагане структурните фондове ще играят ключова роля;

28.

Счита, че една силна и подходящо финансирана регионална политика на ЕС, която облагодетелства всички региони на ЕС, е предпоставка за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“, за да се обезпечи интелигентен, устойчив и интегриран растеж с високи равнища на заетост и продуктивност, както и за постигане на социално, икономическо и териториално сближаване; подчертава в този контекст важността, придадена от стратегията „ЕС 2020“ на научноизследователската дейност и иновациите;

29.

Подчертава необходимостта да се направи преглед и да се заздрави ролята на инструментите на ЕС, които подкрепят иновациите, а именно структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Рамковата програма за научноизследователска и развойна дейност, РПКИ и Стратегическия план за енергийни технологии (SET), с оглед на рационализиране на административните процедури, улесняване на достъпа до финансиране, по-специално за МСП, и въвеждане на иновационни механизми за стимулиране, основани на постигането на цели, свързани с интелигентния, устойчив и интегриран растеж, както и с насърчаването на по-тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);

30

Счита, че структурните фондове са подходящият инструмент за оказване на подкрепа на местните и регионалните органи в техните усилия за насърчаване на творчеството и иновациите; подчертава необходимостта от по-голяма гъвкавост, за да се осигури бързото използване на това финансиране с цел насърчаване на новаторски стопански инициативи; подчертава в този контекст добавената стойност на политиката на сближаване, особено за малките и средните предприятия в широк мащаб, чрез предоставянето на леснодостъпна подкрепа и на подобрен достъп до научни изследвания, както и до трансфер на технологии и иновации, ориентирани към практическо приложение;

31.

Препоръчва цялото финансиране, което не е изразходвано в даден регион по N+2 и N+3, да бъде разпределено отново на регионални проекти и инициативи на Общността;

32.

Припомня, че териториалното сближаване има хоризонтален, многосекторен характер и поради това политиките на Съюза трябва да допринасят за постигането му; отново подчертава, че това понятие не се ограничава до резултатите на регионалната политика, а включва и координацията с други политики на Съюза, които са насочени към устойчиво развитие и предлагат осезаеми резултати на регионално равнище, за да се развият и използват пълноценно специфичните форми на регионален потенциал и да се увеличи тяхното влияние на място, като това ще допринесе за увеличаване на конкурентоспособността и привлекателността на регионите и за постигане на териториално сближаване; счита, че „съсредоточаването, сътрудничеството и свързаността“ са ключовите координати на териториалното сближаване за постигане на по-добре балансирано териториално развитие в ЕС;

33.

Подчертава необходимостта от политики „на място“ и счита, че градовете и регионите следва да се стремят към интелигентна и устойчива специализация чрез определяне на няколко иновационни приоритета, основани на целите на ЕС и на своите потребности, както са определени в техните регионални иновационни стратегии, и да концентрират отпуснати от ЕС ресурси за тези установени приоритети; счита, че капацитетът на регионалните органи, отговорни за вземане на решения, и на предприемачите да привличат и превръщат знанието в устойчиво конкурентно предимство, е от основно значение за икономическото представяне на даден регион, което носи добавена стойност и за разположени в съседство региони, включително за части от съседни държави-членки;

34.

Изтъква, че научните изследвания и иновациите, по-специално що се отнася до развитието на ниски или нулеви въглеродни емисии и енергоспестяването, са от ключово значение за справянето с глобални предизвикателства като изменението на климата и сигурността на енергийните доставки, както и за повишаването на конкурентоспособността на регионално и местно равнище;

35.

Подкрепя предложението на Комитета на регионите за създаването на „виртуална творческа мрежа“, която би била отворена за всички (предприятия, местни и регионални органи, централни публични администрации, частния сектор и гражданите) и би предоставяла консултиране, помощ и достъп до рисков капитал и технически услуги; подчертава, че виртуалната мрежа предлага допълнителното предимство да предоставя на жителите на островите, периферните региони, селските райони, планинските региони и слабо населените региони по-лесен достъп до експертни съвети, образование и информация, подкрепа за предприятията и финансови насоки;

36.

Посочва, че транснационалното сътрудничество е в основата на РП7 и РПКИ и че териториалното сътрудничество (чрез транснационални, междурегионални и трансгранични програми) е включено в структурните фондове; призовава Комисията в бъдеще да засили целта за европейското териториално сътрудничество чрез последващото му интегриране; приканва Комисията да оцени възможностите за увеличаване на териториалното сътрудничество в сферата на иновациите във всяка от целите на политиката на сближаване; посочва, че по-доброто познаване на резултатите от РП7 и РПКИ на регионално равнище би улеснило практическото координиране между регионалната политика на ЕС и тези програми; настоятелно призовава Комисията да обърне особено внимание на това координиране; насърчава държавите-членки да предприемат по-нататъшни мерки за ефективно транснационално сътрудничество като разработват съгласувани регионални и национални стратегии за постигане на взаимодействие; призовава Комисията и държавите-членки също така да улеснят развитието и достъпността на информацията по този въпрос;

37.

Подчертава, че съгласно РП7 се предоставя подкрепа на транснационалното сътрудничество в различните му форми както в ЕС, така и извън него, в редица тематични области, които съответстват на основните области на знанието и технологиите, в рамките на които е необходимо да се окаже подкрепа и да се обедини висококачествената научноизследователска дейност с цел да бъдат преодолени социалните и икономическите предизвикателства, както и предизвикателствата, свързани с околната среда и с промишлеността, пред които е изправена Европа;

38.

Призовава Комисията да анализира въздействието на мерките за опростяване, които вече са били предприети в управлението на структурните фондове с оглед подготвянето на бъдещата законодателна рамка;

39.

Признава, че както споделеното, така и централизираното управление изискват специфични правила и че подходът „отгоре-надолу“ на РП7 и РПКИ и подходът „отдолу-нагоре“ на структурните фондове имат своите основания; все пак подчертава необходимостта от хармонизиране на правилата, процедурите и практиките (правила за допустимост, стандартни разходи за единица, еднократни плащания и др.), които уреждат различните инструменти, и от гарантиране на по-добра координация (на графика за покани за представяне на предложения, на темите и типовете покани и т.н.); призовава Комисията да изследва възможностите в тази посока, без да се засягат правомощията на държавите-членки и регионите при споделено управление, като същевременно насърчава административна култура, която насърчава междудисциплинарен подход чрез общи междусекторни стратегии в редица тематични области, както и чрез постоянен диалог между различните политически кръгове с цел задълбочаване на съгласуваността между политиките; призовава Комисията да опрости управлението на съответните фондове и отправя искане да бъдат насърчавани едновременно специфичните силни страни и на двата стълба за подпомагане, като се използва взаимодействието и едновременно се засилва тяхното въздействие;

40.

Призовава Комисията да гарантира, че предстоящият план в областта на научните изследвания и иновациите ще бъде съставен с оглед на засилване на взаимодействието между структурните фондове и рамковите програми за научни изследвания и иновации (РП7 и РПКИ);

41.

Отново призовава Комисията да разработи специфични критерии за оценка на иновационни проекти и да разгледа предлагането на бъдещи регулаторни стимули за прилагане на иновационни мерки;

42.

Вижда очевидна необходимост от по-големи експертни знания и умения на регионално равнище по отношение на заявленията за финансиране, административните и финансовите процедури, управлението на средства и финансовия инженеринг; призовава Комисията да разгледа осъществимостта на предоставянето на допълнителна специализирана подкрепа и осигуряването на по-тясно сътрудничество между Европейската мрежа на предприятията и управляващите органи по структурните фондове и по-тясна връзка между инициативата за водещи пазари, технологичните платформи и регионалните технологични пътни карти;

43.

Подчертава важността на отчитането на равните възможности, когато се преценява годността на проектите и се определя достъп до финансиране от структурните фондове и други инструменти на Общността;

44.

Подчертава важността на по-доброто съдействие за прилагането на политики и програми, които засилват взаимодействието в рамките на веригата научноизследователски и развойни инфраструктури – иновации – създаване на работни места;

45.

Счита, че големите научноизследователски инфраструктури, съфинансирани от структурните фондове, следва да бъдат подложени на оценка на по-високо равнище от международен експертен съвет за партньорска проверка, което ще има положително въздействие върху ефективното изразходване на отпуснатите от структурните фондове средства;

46.

Изразява убеденост, че ангажиментът от страна на политическите лидери е както необходима предпоставка за съгласуването на политиките в областта на научните изследвания и иновациите, така и средство за неговото засилване; предвид това призовава за създаването на стратегическа рамка от политики за изследвания и иновации, коригирана с оглед на напредъка, новите данни и променящите се обстоятелства и съгласувана с националните цели и приоритети за икономическо и социално развитие;

47.

Отново подчертава, че неофициалните механизми, които регулират териториалното сближаване и териториалното планиране в Съвета, следва да бъдат заменени от по-официални структури; възприема становището, че това развитие, съпътствано от създаването и засилването на комплексни структури, обхващащи няколко сектора, ще доведе до по-добро съгласуване на политиките;

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.