31.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 153/135

—

като взе предвид въпроса от 30 септември 2011 г. към Комисията относно модернизиране на законодателството в областта на ДДС с цел стимулиране на цифровия единен пазар (O-000226/2011 – B7-0648/2011),

—

като взе предвид членове 113 и 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (1),

—

като взе предвид Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията относно бъдещето на ДДС (COM(2010)0695),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС (4),

—

като взе предвид насоките на ОИСР относно неутралността на ДДС,

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че една от водещите инициативи на стратегията „ЕС 2020“ включва създаването на цифров единен пазар;

Б.

като има предвид, че цифровият единен пазар на ЕС е все още разпокъсан;

В.

като има предвид, че икономическата криза нанесе тежки щети на перспективите за икономически растеж и като има предвид, че цифровата икономика разполага с потенциал да допринесе съществено за просперитета на Европа през следващите години;

Г.

като има предвид, че Законът за освобождаването на интернет от данъци в Съединените щати, който влезе в сила през 1998 г., чийто обхват непрекъснато беше разширяван и който забранява на федералното и местните правителства да прилагат дискриминационни данъчни ставки върху онлайн продажбите, оказа съществено въздействие върху електронната търговия и допринесе за създаването на дружества, които понастоящем властват на световните пазари;

Д.

като има предвид, че ЕС трябва да реализира потенциала на единния пазар, като способства търговията онлайн и трансграничната търговия между държавите-членки;

Е.

като има предвид, че Комисията разглежда понастоящем бъдещето на ДДС и като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да бъде взета предвид в тази връзка;

1.

Посочва, че действащата правна рамка, и по-специално приложение 3 към Директива 2006/112/ЕО, възпрепятства развитието на новите цифрови услуги и съответно не е съгласувана с целите, посочени в програмата за цифрови технологии;

2.

Счита, че ДДС ставките, които се прилагат по отношение на книгите, са пример за недостатъците на действащото законодателство и че държавите-членки могат да прилагат намалени ДДС ставки за доставката на книги на всички видове физически носители, докато електронните книги се облагат със стандартна ставка от най-малко 15 %; счита, че тази дискриминация е несъстоятелна предвид потенциалния растеж на този пазарен сегмент;

3.

Подчертава, че ЕС трябва да бъде амбициозен и да се стреми да постигне повече от обикновеното премахване на непоследователността в действащата правна рамка; счита, че насърчаването на дружествата да развиват и предлагат нови паневропейски онлайн услуги следва да бъде приоритет при преразглеждането на правилата за ДДС;

4.

Посочва при все това, че ЕС следва да разработи специфични решения конкретно за своите потребности; счита, че с оглед на развитието на истински единен пазар чрез правото на ЕС би могло да се даде възможност на държавите-членки да прилагат, временно, намалена ДДС ставка за предоставяните по електронен път услуги за културно съдържание;

5.

Счита, че тази нова категория, която би следвало да бъде включена в действащото приложение 3 към Директива 2006/112/ЕО, би могла да се отнася за предоставянето на онлайн услуги като телевизионни предавания, музика, книги или вестници и списания от доставчик, който е установен в ЕС, за потребители, които са граждани на ЕС;

6.

Посочва, че цифровото разпространение на културно, журналистическо и творческо съдържание дава възможност на авторите и доставчиците на съдържание да достигнат до нова и по-голяма публика; счита, че ЕС се нуждае от напредък в създаването, производството и разпространението (по всички платформи) на цифрово съдържание и че прилагането на намалена ДДС ставка за онлайн културно съдържание със сигурност би могло да увеличи растежа;

7.

Обръща внимание, че принципите на ОИСР относно данъчното облагане на електронната търговия, които бяха договорени на конференция в Отава през 1998 г. и с които се определят правилата относно данъците върху потреблението, като например ДДС, следва да водят до облагане в юрисдикцията, където се осъществява потреблението; посочва, че съгласно Директива 2008/8/ЕО принципите на ОИСР ще се прилагат спрямо ЕС считано от 1 януари 2015 г.;

8.

Счита, че преразглеждането на законодателството в областта на ДДС за предоставяне на по-голяма гъвкавост на държавите-членки по отношение на прилагането на намалени ДДС ставки следва да бъде придружено от прилагането на принципите, включени в Директива 2008/8/ЕО; посочва при все това, че с цел осигуряване на възможност на държавите-членки да се възползват еднакво от цифровия единен пазар следва да започне да се прилага възможно най-скоро принципът на облагане в държавата-членка, където се осъществява потреблението; подчертава, че преразглеждането следва да води до опростяване на системата за ДДС, например чрез въвеждането на „обслужване на едно гише“ за ДДС, и до премахване на двойното данъчно облагане;

9.

Призовава следователно Комисията да разгледа възможността за преразглеждане на Директива 2008/8/ЕО с цел до 1 януари 2015 г. да се включи изискване ДДС да се плаща в съответствие с принципа на местоназначение;

10.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.