11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/88

1.1

Комитетът препоръчва, с цел осигуряването на правна сигурност за операторите на въздухоплавателни средства и националните органи, да се приеме предложението решението за „спиране на часовника“ да се приложи и за 2013 г., а крайният срок за докладване и връщане на квотите за емисии за 2013 г. да се удължи с една година.

1.2

Освен това следва да се възприеме изключването на малките нетърговски оператори на въздухоплавателни средства, които почти не генерират емисии на CO2, както и да се даде възможност на малките дружества, които не са обхванати от това изключване, да използват опростени административни процедури.

1.3

Това обаче не се отнася до частите от предложението, отнасящи се до полетите от и до трети държави за периода 2014–2020 г. В интерес на всички страни е да се избегне авиационна и/или търговска война и затова Комитетът призовава първо за преговори с цел да се намери глобално решение.

1.4

Тъй като полетите между летища в ЕИП ще останат в обхвата на СТЕ на ЕС за въздухоплаването, Комитетът призовава институциите на ЕИП:

2.1

Макар и относително ограничени (5% от общото количество емисии), емисиите от авиацията са един от най-бързо растящите източници на емисии на парникови газове и почти се удвоиха през последните 20 години. Технологичният потенциал за намаляване на емисиите в сектора на авиацията е ограничен, но в световен план авиокомпаниите могат и желаят да допринесат за намаляването на емисиите, включително посредством мерки, основаващи се на пазара (МОП), като компенсират големия растеж на емисиите си чрез финансиране на намаляването на емисиите в други сектори.

2.2

Наред с другото, благодарение и на действията на ЕС, включително мораториума — т.нар. решение за „спиране на часовника“ от началото на 2013 г. във връзка с прилагането на директива 2008/101/ЕО (за включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове) за въздушните превозвачи, изпълняващи полети от и за Европейското икономическо пространство (ЕИП), на 4 октомври 2013 г. Общото събрание на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO) реши, с помощта на одобрената пътна карта за 2016 г., когато ще се проведе следващото тригодишно събрание на ICAO, да изготви глобален механизъм, основаващ се на пазара, за емисиите от международната авиация и, ако бъде одобрен, да обмисли прилагането му от 2020 г. Междувременно държави или групи държави като например ЕС могат да предприемат временни мерки, но не беше постигнат компромис по отношение на конкретните условия.

2.3

Тези развития съответстват на предходните становища на Комитета (2), например от 2006 г.: „За да може системата за търговия с емисии да бъде приложена в световен план, тя следва да се въведе от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO). Ако по време на преговорите това се окаже целесъобразно, въвеждането на такава система за въздушното движение в Общността като първа практическа стъпка в тази посока би могло да представлява напълно осъществима възможност“, от 2007 г.: „Като включва авиацията в обхвата на схемата на Общността за търговия с емисии (СОТЕ), самата схема има потенциала да стане по-стабилна и по-изчистена, като основен модел за справяне с емисиите на СО2 в глобален мащаб“ и по-наскоро, от 2013 г.: „Комитетът приветства инициативата, която предвижда мораториум върху прилагането на схемата за търговия с емисии (СТЕ) за авиокомпаниите, извършващи входящи или изходящи полети до и от Европейското икономическо пространство (ЕИП), в очакване на приключване на международните преговори. Този мораториум остава в сила докато не приключат глобалните преговори.“

3.1

Предвид резултатите от Общото събрание на Организацията на ООН за гражданска авиация (ICAO), което се проведе от 24 септември до 4 октомври 2013 г., Европейската комисия предлага да се адаптира географският обхват на системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) за въздухоплаването до въвеждането на световна система за търговия с квоти.

3.2

Предложението на Комисията цели да даде нов импулс на разработването на световна система. В него не се прави разграничение между компаниите в зависимост от националността.

3.3

Първоначално СТЕ на ЕС за авиацията се прилагаше за цялото изминато разстояние при полетите от и до летища в рамките на ЕИП, включително и тези от и до трети държави. За 2012 г. съгласно Решение № 377/2013/ЕС (известно като решение за „спиране на часовника“) системата временно се прилагаше само за полети в рамките на ЕИП, но не и за тези от и до трети държави.

3.4

Комисията предлага този обхват да бъде запазен и за 2013 г. Освен това се предлага крайният срок за докладване и връщане на квотите за емисии за 2013 г. от страна на авиокомпаниите да се удължи с една година.

3.5

Предложеният обхват за периода 2014 — 2020 г., в допълнение на посочения по-горе за 2013 г., се отнася и за полети от и до държави извън ЕИП за разстоянието, изминато над територията на държави от ЕИП. В предложението се описва начинът, по който тази разпоредба може да бъде приложена на практика.

3.6

Предложението би имало и три други последствия:

3.7

Накрая Комисията предлага малките нетърговски оператори на въздухоплавателни средства, които генерират много малко емисии CO2, да бъдат изключени от СТЕ на ЕС за въздухоплаването. На малките компании, които не са обхванати от това изключване, се предлага възможността да използват опростени процедури.

4.1

Съгласно т.нар. решение за „спиране на часовника“ СТЕ на ЕС за въздухоплаването временно се прилага само за полетите в рамките на ЕИП, но не и за полетите до и от трети държави. Комисията предлага този подход да се запази и през 2013 г. Освен това се предлага крайният срок за докладване и връщане на квотите за емисии за 2013 г. от страна на авиокомпаниите да се удължи с една година. С оглед осигуряването на правна сигурност за операторите на въздухоплавателни средства и националните органи, Комитетът счита тези предложения за много разумни и препоръчва да бъдат приети.

4.2

Като се има предвид, че СТЕ на ЕС ще продължи да се прилага за полетите между летища в ЕИП, Комитетът призовава институциите на ЕС и ЕИП незабавно да се споразумеят относно „Единно европейско небе“ (3), за да може посредством контрола на въздушното движение да се предотвратяват ненужни емисии вследствие на отклоняване или закъснения.

4.3

Комитетът посреща с голямо задоволство изключването на малките нетърговски оператори на въздухоплавателни средства, които почти не генерират емисии на CO2, както и предоставянето на възможност на малките дружества, които не са обхванати от това изключване, да използват опростени административни процедури.

4.4

Това обаче не се отнася до частите от предложението, отнасящи се до полетите от и до трети държави за периода 2014 — 2020 г. В интерес на всички страни е да се избегне авиационна и/или търговска война и затова Комитетът призовава първо за преговори с цел да се намери глобално решение.

4.4.1

Както се вижда вече и от съдържащата се в оценката на въздействието информация относно проведените през 2013 г. разисквания в рамките на ICAO, като се имат предвид съотношенията и различните гледни точки, ще трябва да се маневрира с голяма предпазливост, за да може в крайна сметка през 2016 г. да се постигне желаният резултат в световен план. Целта никога не е била по-близо, но досега е имало забавяне и не може да се гарантира успех!

4.4.2

Да се заяви на трети държави — буквално и преносно, тъй като в случай че предложението бъде прието, всъщност става въпрос за едностранно действие на ЕС — че техните авиокомпании трябва да плащат за емисиите на CO2, които генерират във въздушното пространство на ЕИП, би било предизвикателно и следва да се обмисли само след провеждането на двустранни и/или многостранни преговори в съответствие с член 16 а) от Резолюцията на ICAO, за да се избегне риск от световна авиационна/търговска война.

4.4.3

Въпреки че от правна гледна точка ЕИП е оправомощена да приложи предложенията, американската администрация също е оправомощена, въз основа на Закона за забрана на Схемата за търговия с емисии („Законът Thune“), да забрани авиокомпании, регистрирани в САЩ, да участват в СТЕ на ЕС, да не говорим за реакциите на Китай и Индия предвид противопоставянето им срещу резолюцията на ICAO от 4 октомври 2013 г. На този етап обаче не е необходимо да се променя съдържанието на предложението на Комисията.

5.1

Изглежда, че в Приложение I — Глосар на анализа на въздействието (SWD(2013) 430 final, стр. 51 в английската версия) са разменени определенията на полетите извън ЕИП и в ЕИП.