24.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/46

Докладчик:

г-н Stefano MALLIA

Съдокладчик:

г-н Cristian PÎRVULESCU

1.1.

ЕИСК приветства „Европейската програма за миграцията“ на Комисията, която според комитета представя ново разбиране за необходимостта от справяне с миграцията на европейско равнище, и насърчава държавите членки колективно да подкрепят изпълнението на тази програма.

1.2.

Непосредственото предизвикателство пред ЕС е да овладее настоящото хаотично положение и да гарантира, че хората, търсещи международна закрила, се третират правилно. ЕИСК подкрепя незабавното създаване на „горещи точки“ в помощ на държавите, изправени пред голям приток на мигранти, и настоява те да получат необходимите средства и съдействие.

1.3.

ЕИСК счита, че настоящото положение изисква ЕС да създаде наистина обща европейска система за убежище, основана на хармонизирани процедури в целия ЕС. Тя включва единен статут на убежище и взаимно признаване на решенията за предоставяне на убежище, споделена отговорност и усилия по отношение на преместване и презаселване, и преработен регламент от Дъблин. Необходими са солидни и солидарни системи за разпределение на тежестта и преди всичко постоянна справедлива и задължителна схема на разпределение на лицата, търсещи закрила, между всички страни в ЕС. Освен това трябва да се търсят дългосрочни решения, в случай че продължава или възниква отново в бъдеще масова имиграция.

1.4.

Европа има застаряващо население и е изправена пред недостиг на умения — проблеми, които могат да бъдат решени чрез миграция. При все това ЕС трябва да има по-ефективна имиграционна политика. ЕС следва да изготви цялостна политика за законна миграция, с която да гарантира, че новодошлите получават прием по прозрачен, предвидим и справедлив начин. В същото време обаче трябва да се признае, че имиграцията не е единственият отговор на недостига на работна ръка на пазара на труда и на демографските предизвикателства и че държавите членки могат да обмислят други по-подходящи решения.

1.5.

Интеграцията на мигрантите и бежанците е много сериозно предизвикателство, което ЕС и неговите държави членки трябва да преодолеят чрез изграждането на стабилни системи за интеграция. ЕИСК смята, че цената на липсата на интеграция значително надвишава разходите за интеграция. Със своя траен ангажимент към Европейския форум за интеграция/миграция, ЕИСК смята, че интеграцията трябва да бъде двупосочен процес, в който основна роля играят социалните партньори, местните органи на властта и гражданското общество. С предимство трябва да се разглеждат въпросите на достъпа до пазара на труда и, по-конкретно, признаването на квалификациите и професионалното и езиковото обучение. Специално внимание заслужава интеграцията на жените.

1.6.

ЕС трябва да гарантира сигурността на външните си граници. Предвид настоящото сложно положение със сигурността, са необходими европейски, а не национални усилия, което може да доведе до споделяне на някои национални правомощия в тази област.

1.7.

Всички външни политики на ЕС трябва да бъдат рационализирани и насочени към подпомагане на държавите на произход да постигнат разумно равнище на сигурност на хората, стабилност и просперитет. ЕИСК разбира много добре, че това е дългосрочна цел, съпътствана с огромни трудности.

1.8.

Необходимо е да има сътрудничество в областта на обратното приемане, така че да се осигури ефективно и своевременно прилагане на Директивата за връщане.

1.9.

Гражданското общество играе важна роля за справянето с миграционната криза, например чрез предоставяне на мигрантите това, което им е необходимо първо при тяхното пристигане, и чрез организиране на последващите дейности за интегрирането им в обществото и на пазара на труда. От съществено значение е правителствата, местните органи и организациите на гражданското общество да работят за изграждането на културен и социален консенсус между европейските нации за значението и ползата от инвестирането в интеграцията на мигрантите в обществото и на пазара на труда.

1.10.

Поради това ЕИСК призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат финансирането и материалната подкрепа за националните неправителствени организации и организациите на гражданското общество.

1.11.

Със съвместните интензивни усилия на цялата международна общност следва да бъдат осигурени съответните финансови ресурси. При това трябва ясно да се посочи, че разходите на държавите членки във връзка с приемането и интеграцията на търсещите убежище и бежанците не са дългосрочни и структурни разходи и следователно не следва да се включват в изчисляването на структурните бюджетни дефицити. Осигуряването на необходимите средства не трябва да става за сметка на съществуващите средства за социални цели в ЕС. Това би поставило под въпрос възприемането на идеята от страна на някои части от населението.

2.1.

Европейската комисия публикува своето съобщение относно „Европейска програма за миграцията“ на 13 май 2015 г. То и последвалите предложения за прилагане впоследствие бяха обсъдени от различните конфигурации на Съвета между юни и октомври. ЕИСК приветства съобщението на Комисията, което според него е изчерпателно и насочено към съществените въпроси.

2.2.

Изпълнението на инициативите, предложени в програмата, е текущо, а повечето държави членки постепенно осъзнават, че само колективните действия, основани на принципите на солидарност и споделена отговорност, могат да доведат до ефективно справяне с предизвикателството, което представлява миграцията. Ефективните действия изискват мобилизирането на повече средства от бюджета на ЕС, както и по-голям принос от страна на държавите членки. При това трябва ясно да се посочи, че разходите на държавите членки във връзка с приемането и интеграцията на търсещите убежище и бежанците не са дългосрочни и структурни разходи и следователно не следва да се включват в изчисляването на структурните бюджетни дефицити.

2.3.

По отношение на финансирането ЕС увеличи тройно средствата за съвместните операции на Frontex „Тритон“ и „Посейдон“. Успоредно с това няколко държави членки предоставят на разположение свои кораби и самолети. Европейската комисия отпусна и 1,8 милиарда евро от бюджета на ЕС за създаването на Извънреден доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка, мобилизира 60 милиона евро за спешно финансиране на държавите по външните граници на Съюза, предложи схема за презаселване на стойност 50 милиона евро и освободи 30 милиона евро за програма за регионално развитие и закрила.

2.4.

Лидерите на ЕС обещаха повече средства за Frontex, Европол и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) за укрепване на външните граници на ЕС, като се постави специален акцент върху „горещите точки“, за да се гарантира идентифицирането, регистрирането и снемането на отпечатъци от мигрантите. Въпреки това финансовата подкрепа от ЕС е необходима, за да се гарантира, че „горещите точки“ функционират по ефикасен начин и постигат целта си.

2.5.

На заседанията на Съвета през юли и септември бяха постигнати споразумения за преместване на 160 000 мигранти от Гърция и Италия и за презаселване на още 22 000 души, нуждаещи се от международна закрила. Успешното прилагане на тези решения, което е в начална фаза, е от решаващо значение за успеха на всяка бъдеща политика на ЕС в областта на миграцията.

2.6.

На 23 септември 2015 г. Европейската комисия прие 40 решения за установяване на нарушение срещу няколко държави членки за неприлагане на законодателството за създаване на общата европейска система за убежище. ЕИСК приветства това решение, но изразява сериозна загриженост, че трябваше да се прибегне до този механизъм, за да бъдат убедени държавите членки да прилагат правилно правото на ЕС в тази важна област.

2.7.

В международен план няколко са решенията, които могат да доведат до подобряване на цялостната ситуация. Те включват увеличаване на бюджетните средства на ЕС за предоставяне на незабавна помощ на бежанците, засилване на диалога и сътрудничеството с трети държави като Ливан, Йордания и Турция и с държавите кандидатки от Западните Балкани, както и увеличаване на хуманитарната помощ през 2016 г. и създаване на Извънреден доверителен фонд за Африка. Осигуряването на необходимите средства не трябва да става за сметка на съществуващите средства за социални цели в ЕС. Това би поставило под въпрос възприемането на идеята от страна на някои части от населението. ЕИСК приветства факта, че на 23 септември 2015 г. Европейският съвет утвърди Съвместния план за действие с Турция като част от всеобхватна програма за сътрудничество на основата на споделена отговорност, взаимни ангажименти и изпълнение.

3.1.1.

Отдавна се очакваше и се приветства концепцията за интелигентни граници. Основното предизвикателство, свързано с по-стабилните и интелигентни граници, е да се гарантира, че не се нарушават правата на човека на мигрантите. Освен това не трябва да се подкопава принципът на забрана за връщане, дори това да се окаже трудно, защото разликата между бежанци и икономически мигранти невинаги е ясна и недвусмислена. Интелигентните граници трябва да зачитат изцяло основните права и свободи.

3.1.2.

Шенгенското споразумение е един от стълбовете на ЕС и неговото значение за европейската интеграция е повече от символно. То е едно от най-осезаемите права, с които се ползват европейските граждани, като им дава истинско усещане за Европа без граници. ЕИСК призовава Шенгенската система да се върне колкото се може по-скоро към нормален режим на действие и настоятелно призовава държавите членки да предприемат всички възможни стъпки, за да предотвратят траен срив на системата.

3.1.3.

До този момент е постигнато споразумение за преместване на 160 000 бежанци в ЕС. Бързото прилагане на споразумението би дало възможност да се събере много опит, който би бил полезен за разработването на дългосрочни решения в случай на продължаваща или възникваща отново масова имиграция. ЕИСК счита, че трябва да се поставят по-амбициозни цели. Световното масово движение на хора няма да намалее още много години.

3.1.4.

В интерес на държавите членки е да се прилага солидна и солидарна система за намиране на решения, в случай че в бъдеще продължава да се наблюдава масова миграция. Незабавно трябва да се премине към постоянна, справедлива и задължителна система за споделяне на тежестта, чрез която да се разпределят лицата, търсещи закрила, между всички страни в ЕС. Тя трябва да бъде подкрепена от постоянен критерий за разпределение въз основа на редица съображения, като например размера на икономиката и територията на съответната страна, БВП, възможностите за работа и недостига на умения, съществуването на общности и малцинства от същата националност/етнос в приемащата държава. Това разпределение следва да се преразглежда периодично. Следва да се вземат предвид и предпочитанията на лицето, търсещо убежище, доколкото те са свързани със съображения, които биха улеснили интеграция (напр. познаване на езика, роднини в страната и др.). Да се надяваме, че това ще сложи край на продължителните заседания на Съвета с липса на съгласие, които навредиха на образа на Европа.

3.1.5.

ЕИСК приветства предложението за задействане на механизма за гражданска защита и за мобилизиране на екипите за подкрепа в областта на управлението на миграцията, както и на екипите за бърза гранична намеса, които да помогнат на държавите членки да се справят с извънредните ситуации.

3.1.6.

ЕИСК приветства и увеличаването на финансирането от ЕС за Frontex, EASO и Европол за 2015 г., както и увеличението с 600 милиона евро за трите агенции за 2016 г. за подпомагане на най-засегнатите държави. Тези усилия трябва да бъдат допълнени от ефективна политика за връщане. Понастоящем само около 38 % от лицата, за които е било установено, че не се нуждаят от закрила, са били върнати в своите държави.

3.1.7.

Необходимо е ЕС все повече да обвързва помощта за развиващите се държави с вътрешните реформи, както и да насърчава ефективното сътрудничество по въпросите на миграцията, по-специално законната миграция (включително временното движение/визи) и политиката за връщане. Все пак е важно държавите членки на ЕС, да спазват своя ангажимент да отделят 0,7 % от брутния национален доход (БНД) за помощ за развитие.

3.1.8.

ЕИСК приветства предложението за засилване на дипломатическите усилия за ангажиране на държавите на произход и на транзитно преминаване в съвместно усилие за справяне с предизвикателството. Първа стъпка в това начинание беше срещата на върха по въпросите на миграцията, която се проведе във Валета на 11 — 12 ноември 2015 г.

3.1.9.

Във връзка с това е важно да се подчертае, че ЕС трябва да изслушва и да разговаря с партньорите си, както и да ги третира като такива. Все още съществуват много заблуди и различия в гледните точки между ЕС и неговите партньори в Африка и Близкия изток, както по отношение на целите, които трябва да бъдат постигнати, така и по отношение на начините за тяхното постигане.

3.1.10.

ЕИСК приветства ангажимента на ЕС да продължи да работи в по-тясно сътрудничество с международни организации като ВКБООН, ПРООН, МОМ и Международния червен кръст, но отбелязва, че много държави членки на ЕС, не изпълняват своите задължения, и че нагледен пример в това отношение са печалните резултати в подпомагането на Световната продоволствена програма от държавите членки.

3.1.11.

ЕИСК приветства и предложението на Комисията за увеличаване на хуманитарната помощ с 300 милиона евро през 2016 г. за посрещане на основните нужди на бежанците.

3.1.12.

ЕИСК подкрепя принципа на взаимно признаване на решенията за предоставяне на убежище. Съгласно член 78 от ДФЕС ЕС следва да развие обща политика в областта на международната закрила, която включва „единен статут …, който да е валиден в целия Съюз“. Ако такъв статут, валиден за целия ЕС, не се предоставя от агенция на ЕС, то единствената алтернатива е взаимното признаване на националните решения.

3.1.13.

ЕИСК напълно подкрепя ангажимента на Комисията да представи предложения за реформиране на Регламента от Дъблин до март 2016 г. Той също така подкрепя ангажимента на Комисията в същия срок да представи нов пакет за законната миграция, включително преразглеждане на Директивата за синя карта.

3.1.14.

Опазването на външните граници на ЕС следва да бъде общо усилие, в което държавите членки обединяват физически и интелектуални ресурси.

3.1.15.

ЕИСК напълно подкрепя създаването на „горещи точки“; те обаче трябва да разполагат с достатъчно персонал и да им бъдат предоставени всички необходими ресурси, за да могат да функционират ефективно. На места като Италия и Гърция, където ежедневно пристигат хиляди мигранти, само значителното обединяване на финансови и физически ресурси може да предотврати пълния хаос.

3.1.16.

ЕИСК споделя сериозното безпокойство на ВКБООН за процедурите на регистрация и подбор на място в „горещите точки“ още при пристигането на имигрантите на границите на ЕС.

3.2.1.

ЕС може да намали миграционните потоци до поносими размери само ако се ангажира резултатно с решаването на многото проблеми, засягащи държавите на произход. Дългосрочната цел за постигане на стабилност, мир и просперитет ще изисква безпрецедентни усилия не само от Европа, но и от цялата международна общност. ЕС трябва да се стреми към засилване на международните усилия, по-специално чрез ООН.

3.2.2.

Необходимо е ЕС да разшири институционалното си присъствие в ключови държави на произход и на транзитно преминаване, като организира конкретни миграционни центрове като временни или постоянни структури за обработване на молби за убежище. Необходимо е по-голямо внимание и съдействие в държави като Алжир, Мароко, Мали, Либия, Ливан и Турция.

3.2.3.

ЕИСК счита, че една от основните цели на програмата е създаване на миграционна политика на ЕС, която да позволява законната миграция, като същевременно стимулира ефективната интеграция на мигрантите. ЕИСК очаква първите законодателни предложения и предложения за политика в тези области и е готов да подкрепи Европейската комисия в нейните усилия за разработване на такива предложения.

3.2.4.

ЕИСК насърчава държавите членки да спазват изцяло и да прилагат активно Женевската конвенция от 1951 г. и да не се поддават на натиска за понижаване на равнището на защита и услуги, предоставяни на бежанците.

3.2.5.

ЕИСК подкрепя възприемането на обща политика в областта на убежището, основаваща се на опростени, общи процедури. Такава политика трябва да се основава на общо определение на статута на бежанец и правата, свързани с този статут, за да се избегне ситуация, при която бежанците търсят „най-доброто третиране“.

3.2.6.

Необходимо е да се доразвие информационната система за държавите на произход. Молбите за убежище от граждани, които са с произход от едни и същи държави и за които се предполага, че се намират в подобна ситуация, често имат различни резултати. Действащата система следва да бъде достатъчно гъвкава и надеждна, за да проучва и отразява промените в държавите на произход в реално време. Сътрудничеството между службите за сигурност на държавите членки следва постоянно да се развива, тъй като те са важен източник на информация.

3.2.7.

Следва да се даде по-голям приоритет на организирането на законната миграция и визовата политика, цифровизацията на процедурите, признаването на квалификациите и осъществяване на мобилност в областта на образованието

3.2.8.

ЕС следва да участва по-активно в управлението на връщанията и подкрепата за мерките за реинтеграция. Значението на пилотния проект за връщането в Пакистан и Бангладеш е ограничено за настоящата извънредна ситуация. ЕИСК настоятелно препоръчва планирането и изпълнението на сходни проекти с подходящо финансиране и институционална подкрепа.

3.2.9.

Укрепването на граничния контрол в държавите на транзитно преминаване, засилването на морските патрули и унищожаването на плавателните съдове на трафикантите могат да бъдат от полза, но не са единственият начин за устойчиво справяне с проблема. ЕС върви в правилната посока с възприемането на цялостен подход, който използва по-добре неговите разнообразни инструменти и значителни ресурси.

3.3.1.

Гражданското общество играе важна роля за справянето с миграционната криза. Участниците от гражданското общество могат да окажат съществена помощ, като предоставят на мигрантите това, което им е необходимо първо при тяхното пристигане. При все това гражданското общество би могло да изиграе още по-важна роля по отношение на дългосрочните усилия, необходими за интегрирането на мигрантите в обществото. Гражданското общество може да откликне в чисто човешки аспект, което е изключително важно на всички етапи от приемането и заселването на бежанците.

3.3.2.

ЕИСК приветства проявената солидарност от някои части на гражданското общество и частни лица, които доброволно подкрепиха търсещите убежище. Тази положителна и спонтанна реакция обаче не е достатъчно мащабна, за да може ефективно да се справи с поставените предизвикателства. ЕИСК призовава държавите членки на ЕС, да признаят и оценят ролята, която гражданското общество играе, като увеличат своята помощ за националните НПО и гражданското общество, за да гарантират една по-структурирана и ефективна реакция. Правителствата на държавите членки имат специалната отговорност да установят и да се свържат с гражданските общества на своята територия и да увеличат помощта, за да гарантират, че капацитетът им ще се повиши.

3.3.3.

Освен това ЕИСК препоръчва Комисията да предприеме усилия, за да се предоставят на държавите членки повече средства в рамките на споразуменията за партньорство по отношение на структурните фондове, за да се използват в по-голяма степен средства от ЕСФ и ЕФРР за управлението на миграционните потоци и усилията за интеграция. Основните получатели на тези средства следва да бъдат НПО и организациите, ангажирани по места. Тези средства следва да бъдат в допълнение към вече предоставяните по линия на фонда „Убежище, миграция и интеграция“ средства.

3.3.4.

ЕИСК насочва вниманието към Европейския форум за миграцията, който е приемник на Европейския форум за интеграция, създаден през 2009 г. от ЕИСК и Европейската комисия. Форумът е платформа за диалог между европейските институции и организациите на гражданското общество в областта на имиграцията, убежището и интеграцията на мигрантите.

4.1.

ЕИСК счита, че е особено важно да се гарантира наличието на прозрачна, предвидима и справедлива система за законна миграция в ЕС. Населението на Европа застарява и нараства едва с около 0,2 % годишно, което е значително под равнището на възпроизводство на населението. Изчислено е, че до 2050 г. Европа ще загуби около 30 милиона души в трудоспособна възраст, и ако не се предприемат бързо мерки, коефициентите на зависимост в повечето държави членки на ЕС, ще продължат да се повишават бързо, производителността ще намалее, фирми ще фалират, а разходите за поддържане на услугите, особено за застаряващото население, ще се увеличат значително.

4.2.

Чрез колективни и организирани действия, основани на солидарност, ЕС може да превърне настоящата ситуация във възможност за обръщане на настоящата демографска тенденция и нейните социално-икономически последици. Интегрирането на мигрантите на пазара на труда води до икономически растеж и подкрепя тяхната независимост. От друга страна, политиките, които пренебрегват интеграцията, прехвърлят тежестта на подпомагането на мигрантите върху обществените услуги и биха могли да доведат до социално напрежение със съществени последици.

4.3.

ЕИСК признава, че интеграцията зависи силно от интеграцията на пазара на труда. Въпреки това съществуват редица фактори, свързани с въздействието на имиграцията на пазара на труда, които трябва да бъдат обяснявани. Те включват въздействието на имигрантите върху нивото на заплатите, наличието на работни места, натиска върху данъчната система (здравеопазване и образование) и последиците от културното многообразие.

4.4.

Комитетът вече изготви проучвателно становище (1), което беше основата за подготовката на министерската конференция в Сарагоса през 2010 г. (2), на която беше приета важна Декларация относно интеграцията на мигрантите на пазара на труда и предизвикателствата пред европейските и националните органи и социалните партньори.

4.5.

Проучванията показват, че като цяло мигрантите повече допринасят за икономиката, отколкото да получават наготово, че тяхното въздействие върху данъчните системи е минимално, и че те помагат на Европа да преодолее демографския си дефицит и стимулират икономическия растеж. Въпреки това последиците от миграцията не засягат всички региони на Европа по един и същ начин и тяхното въздействие на местно равнище трябва да бъде оценено внимателно. Освен това има съществена разлика между организираното пристигане на мигранти като част от изпълнението на политика и внезапния наплив от хиляди пристигащи мигранти, с които трудно бихме могли да се справим и които биха оказали натиск върху местните, регионалните и националните структури, както се случи през последните седмици.

4.6.

Интеграцията на мигрантите на пазара на труда зависи от редица фактори, като равнището на безработица в приемните държави, уменията на мигрантите, равнището на квалификацията им, предварителната им подготовка по отношение на езиковите способности и формалното обучение, както и организациите и структурите, създадени в приемните държави за улесняване на интеграцията на имигрантите, включително бежанците, на пазара на труда. Именно в тези области гражданското общество изпълнява ключова роля.

4.7.

Въпреки това съществуват и други фактори, които пречат на бързото интегриране, като например признаването на квалификациите, бюрократични пречки, липса на прозрачност, предубеденост в общественото мнение за мигрантите, експлоатация и правни пречки от остаряло законодателство и неприлагането или бавното транспониране на законодателството на ЕС.

4.8.

Синдикатите и сдруженията на работодателите играят важна роля за справянето с предизвикателството за интегриране на имигрантите на пазара на труда. ЕИСК препоръчва социалните партньори да бъдат изцяло ангажирани във формулирането, разработването, прилагането и проследяването на политиката за интеграция и свързаните с нея мерки на местно, регионално, национално и европейско равнище.

4.9.

Правителствените, местните и регионални органи и социалните партньори трябва да работят заедно, за да постигнат социален консенсус относно начините и средствата за интеграция на мигрантите в икономиката и обществото, преди всичко за да се избегне борба между различните групи в неизгодно положение.

4.10.

Гражданското общество играе ключова роля за подпомагането на мигрантите да получат достъп до образование, обучение и заетост, както и за борбата с дискриминацията в сектора на образованието, на пазара на труда и в обществото като цяло.