15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/128

Докладчик:

г-жа Диляна СЛАВОВА

1.1.

ЕС би трябвало да изгради силни партньорства със своите съседи. Трябва да засилим тясното сътрудничество със съседните ни страни, за да укрепим още повече нашите икономически и политически връзки (1). Това, което се случва в държавите от Източна Европа и Южен Кавказ, има последствия за ЕС. В хода на разширяването на ЕС тези държави се превърнаха в по-близки съседи и тяхната сигурност, стабилност и благоденствие все повече засягат тези на ЕС. По-тясното сътрудничество между ЕС и неговите източноевропейски партньори — Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна (и сътрудничеството между тях) — е от първостепенно значение за външните отношения на ЕС.

1.2.

ЕС се ангажира да работи за растеж и стабилност в съседните държави от Източното партньорство, признавайки значението на селското стопанство и на секторите нагоре и надолу по веригата за поддържане и социално-икономическо развитие на селските райони.

1.3.

За шестте страни от Източното партньорство (ИП) остава основен приоритет икономическото развитие чрез потоци от капитали, стоки, хора и ноу-хау. Това може да бъде постигнато само в сигурна среда, която е предпоставка за устойчивото развитие, преодолявайки ширещата се корупция.

1.4.

ЕИСК насърчава процеса на диверсификация на селските райони в страните от ИП, който би могъл да осигури допълнителен източник на приходи чрез алтернативни дейности и възможности за по-голяма заетост.

1.5.

ЕИСК подкрепя ЕК и нейните усилия за установяване на стабилен диалог в областта на селското стопанство и развитието на селските райони с всички партньорски държави и е готов да оказва съдействие за изпълнение на политиките и съответните реформи на всички, които са решени да превърнат селското стопанство и развитието на селските райони в ключов сектор в рамките на сътрудничеството си с ЕС. По-голямата част от инвестициите на ЕС следва да се съсредоточат върху държавите, които избират за свой приоритет селското стопанство и развитието на селските райони.

1.6.

ЕИСК настоява ЕС да подпомага страните от ИП при изготвянето на дългосрочни стратегии за развитие на селското стопанство и селските райони с участието на всички заинтересовани страни, както и при изграждането на необходимия институционален капацитет на национално и местно равнище.

1.7.

ЕИСК заявява желанието си за силна система за мониторинг, която да се прилага стриктно след отпускането на средства на ЕС за страните от ИП.

1.8.

ЕИСК призовава за стратегическа модернизация на селскостопанския сектор в страните от ИП, която да доведе до устойчив ръст на вътрешното производство на безопасни храни. ЕИСК е на мнение, че ЕС би трябвало да продължава да оказва ценна помощ на страните от ИП за подобряване на санитарните и фитосанитарните стандарти на техните продукти и за разработване на програмите им за развитие на селските райони. Надяваме се, че задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия (ЗВЗСТ) ще бъде надлежно прилагано и също така ще бъде ефективно в този аспект.

1.9.

ЕИСК придава висока стойност на значимостта на Програмата на европейската политика за съседство в областта на селското стопанство и развитието на селските райони (ENPARD), която беше създадена в подкрепа на сектора, и се надява, че заедно с текущите или планирани програми в други държави ENPARD ще доведе до устойчив напредък в селското стопанство и подобряване на условията на живот в селските райони в целия регион на ИП.

1.10.

ЕИСК заявява ясно готовността си да споделя опита и ноу-хауто на ЕС в контекста на стабилно партньорство за развитие на селските райони и за устойчиво развитие на селскостопанския потенциал на тези региони в рамките на програмата ENPARD. Това не само ще допринесе за създаването на работни места, но и ще спомогне за повишаването на качеството на живот на хората в селските райони. Освен това подкрепата за селското стопанство и развитието на селските райони е ключов елемент от ангажимента на ЕС за приобщаващ растеж в съседните региони.

1.11.

ЕИСК настоява да се вземе под внимание опитът на ЕС в реформирането на селското стопанство и селските райони в страните в процес на присъединяване, наред с разнообразния опит и усилия в страните партньори. ЕИСК призовава за по-силен акцент върху участието на гражданското общество и ангажимента на заинтересованите страни в сектора.

1.12.

С настоящото становище ЕИСК също така ясно заявява желанието си гражданското общество да бъде много по-широко представено в платформа 2 — „Икономическа интеграция и сближаване с политиките на ЕС“, в експертната ѝ група по селско стопанство и развитие на селските райони, експертната група по околна среда и изменение на климата с оглед насърчаване на зелените технологии, екоиновациите и биологичното разнообразие, експертната група по търговия по въпросите на санитарните и фитосанитарните мерки и в експертната група за МСП, където с опита и уменията си Комитетът може да бъде полезен.

1.13.

Подкрепата за селското стопанство може да се превърне в крайъгълен камък на икономическите реформи в страните от ИП и в основа за изграждане на по-силни икономически и търговски отношения с ЕС. Това ще осигури и надеждна защита срещу нарушаването на търговския обмен с други партньори.

2.1.

Източното партньорство включва шест държави, разположени в две географски области: Южен Кавказ, включващ Грузия, Армения и Азербайджан на границата на Източна Европа и Югозападна Азия между Черно и Каспийско море, и Молдова, Украйна и Беларус. Ситуацията в страните от ИП е относително динамична. Две от страните, Беларус и Армения (2), вече са членове на Евразийския икономически съюз. Кризата в Украйна продължава, непрекъснато се влошава положението на държавните институции и се уронват принципите на правовата държава, което изглежда допринася за масовото заграбване на земя (3). Сблъсъците по границата между Армения и Азербайджан продължават и имат отражение върху развитието на района.

2.2.

Комитетът е изготвял становища по въпроси, свързани с Източното партньорство (4), но досега не се е спирал на проблемите на селските райони, селското стопанство и устойчивото развитие в тези страни. Ето защо настоящото становище поставя акцент върху възможностите за по-добро развитие на селските райони и постигането на устойчивост в страните от Източното партньорство.

2.3.

ЕС признава значението на селското стопанство, селските райони и устойчивото развитие в страните от ИП и даде ход на ENPARD с цел подпомагане на сектора.

2.4.

Платформите са най-важният инструмент за многостранната основа на Източното партньорство. Платформа 2 се занимава с икономическата интеграция между партньорските държави и ЕС и със сближаването с политиките на ЕС, като по този начин допринася за постигане на целите на ИП. Платформа 2 и различните ѝ експертни групи и сфери на дейност целят да допринесат за интелигентното, устойчиво и приобщаващо развитие на свободна пазарна икономика в партньорските държави.

2.5.

С оглед на значението на селското стопанство и на селските райони за по-нататъшно устойчиво и приобщаващо развитие на страните от ИП в края на 2012 г. беше създадена експертната група по селско стопанство и развитие на селските райони (експертна група ARD), която е свързана с ENPARD.

2.6.

Експертната група по околна среда и изменение на климата акцентира върху сътрудничеството с оглед на прилагането на споразуменията за асоцииране и постепенното сближаване с достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда и изменението на климата. Това включва насърчаване на привеждането в съответствие със стандартите на ЕС, обмен на информация и най-добри практики, изграждане на административен капацитет и подкрепа за развитието на гражданското общество. Сред обсъжданите теми и дейности са намаляването на отпадъците и рециклирането, замърсяването на въздуха, биологичното разнообразие, управлението на водите. Експертната група се стреми също така да развива регионалния диалог по политиките в областта на изменението на климата с цел да се укрепят видимото присъствие и капацитетът на партньорските държави за водене на преговори и да се установи сътрудничество с държавите — членки на ЕС, в световните преговори за климата.

2.7.

Източното партньорство отбеляза значителен напредък през 2014 г. Новите споразумения за асоцииране с Грузия, Молдова и Украйна вече се прилагат временно. За Грузия и Молдова временното прилагане вече включва задълбочена и всeобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ), докато за Украйна временното прилагане на тази част от споразумението беше отложено за края на 2015 г. Споразуменията за асоцииране/ЗВЗСТ включват амбициозни политически, икономически и социални програми за реформа, които приближават държавите — партньори от Източното партньорство, към ЕС.

3.1.

Секторите на селското стопанство и развитието на селските райони в страните от ИП се различават по характер, състав и относителен размер, като всички те зависят от контекста, включващ съответните традиции, култури и организационни методи. Климатът, природните ресурси и местоположението определят природните ограничения.

3.2.

Селското стопанство е основен отрасъл в икономическата структура на всички страни от ИП. То осигурява заетост на голяма част от населението им и след десетилетия на трудности все още има огромен потенциал за развитие. Трябва да се положат всички усилия, за да се гарантира, че развитието на селско стопанство с по-висока производителност осигурява ползи за фермерите и селските райони.

3.3.

Много от страните от ИП разполагат с многобройно селско население, което до някаква степен разчита на малки и разпокъсани парцели и използва общински или държавни пасища за препитанието си. Тези дребни селскостопански производители разполагат с много ограничени ресурси с малък потенциал за растеж. В много случаи дребните селскостопански производители осигуряват практически цялото национално производство на селскостопански продукти. Продуктите, произведени в малките стопанства, често служат предимно за задоволяване на собствените нужди или за полупазарни цели. Продажбата на евентуални излишъци се затруднява допълнително заради ограничените връзки с организираните пазари и остарялата и разрушена инфраструктура в селските райони. Основните проблеми (особено в Южен Кавказ) са липсата на сътрудничество, обучение и образование в сектора, както и липсата на подходяща система за данъчно облагане.

3.4.

Динамичният характер на селскостопанските пазари и колебанията на цените на храните показаха необходимостта страните от ИП да разработват политики в областта на селското стопанство и развитието на селските райони, които предвиждат мерки в подкрепа на дребните селскостопански производители. От една страна, тези държави се нуждаят от модернизиране на селското стопанство и устойчив ръст на производството, а от друга, трябва да развиват селските райони и инфраструктурата и да увеличат възможностите за доходи с цел подобряване на качество на живот и по-оптимистични перспективи за семействата.

3.5.

В повечето страни е даден ход на програми за регионално развитие, включително пилотни програми, насочени към създаване на потенциални възможности за доход и заетост в резултат на алтернативни дейности в селските райони. Те са насочени към стимулиране на развитието и икономическата диверсификация на селските райони и намаляване на регионалните различия (5).

3.6.

На селското население във всички страни от ИП отдавна не се обръща дължимото внимание и то често е пренебрегвано в процеса на изготвяне и програмиране на политиката. Една от последиците от този политически вакуум е постепенното обезлюдяване на селските райони, тъй като икономически активната част от населението мигрира към градовете или в чужбина. Тези отрицателни демографски тенденции, в съчетание с необходимостта от активно работещо население, което да подкрепя селското стопанство, изискват повишено качество на инфраструктурата и здравеопазването и по-активна политика и институционална ангажираност.

3.7.

Селскостопанският сектор на Южен Кавказ не използва изцяло своя потенциал и в момента се отличава с ниска производителност и конкурентоспособност. Увреждането на природния капитал (земи, води, гори и т.н.), планинският терен, спадът на производството в растениевъдството и животновъдството, нанасяните на биологичното разнообразие вреди и неустойчивият екологичен баланс са сред проблемите, които спъват развитието на земеделския сектор. Бедността, липсата на възможности за заетост и ниският стандарт на живот в селските райони са сред факторите, които допринасят за уязвимостта на селските райони в Южен Кавказ.

3.8.

В страните от ИП все още се наблюдават пропуски в стандартите, наредбите, законите и сравнителната информация. Налице е необходимост от общи стандарти, които трябва да отговарят на международните и европейските стандарти, включително мерки за привеждане в съответствие — механизми за наблюдение и проверка на съществуващите разпоредби. Недостатъчното развитие на системите в областта на безопасността на храните и здравето на животните, особено в държавите от Южен Кавказ, изисква усилия и работа в областта на спазването на санитарните и фитосанитарните стандарти, особено ветеринарно-санитарните норми по отношение на животните и животинските продукти.

3.9.

ЕИСК изразява убеждение, че трябва да се положат максимални усилия, за да се гарантира, че развитието на селскостопански сектор с по-висока производителност осигурява ползи за потребителите, селскостопанските производители и селските райони като цяло, които често са сред най-бедните региони във всяка държава. С оглед на това през последните години ЕС стартира широк пакет от програми в сътрудничество със своите източни партньори. Тези програми обхващат от предоставяне на конкретна техническа помощ до много големи секторни програми, подкрепа за задълбочени реформи в областта на селското стопанство, развитието на селските райони и безопасността на храните. Във всички случаи ЕИСК се застъпва за стриктно наблюдение на ефективността на селскостопанските реформи в страните от ИП.

3.10.

ЕИСК насърчава ЕК и ЕП да подновят и задълбочат политическия диалог относно стратегическото планиране и реформите в сферите на селското стопанство, горското стопанство и устойчивото развитие на равнището на всяка отделна държава, при спазване на установените правила и повишаване на конкурентоспособността на селскостопанските структури и прозрачността на вътрешните селскостопански пазари.

3.11.

С цел да се подкрепи процесът на развитие на селското стопанство в страните от ИП, ЕИСК смята, че е въпрос на приоритет чрез проекти за развитие да бъдат създадени и укрепени местни земеделски организации, предназначени да подобрят равнището на представителство на земеделските стопани и участието им в процеса на вземане на решения.

3.12.

Предприемачеството следва да бъде в центъра на дейността на ЕС в страните от ИП. Не бива да забравяме, че насърчаването на предприемачеството в селските райони е от голямо значение и би могло да се постигне чрез осигуряване на подходяща бизнес среда: достъп до начален капитал, банкови заеми и подходящи данъчни стимули.

3.13.

ЕИСК счита, че е важно да се подчертае и утвърди ролята на жените и младите хора в селското стопанство и селските общности чрез по-застъпеното им включване в професионално обучение и в специални мерки в плановете за развитие на селските райони.

3.14.

ЕИСК се надява, че експертната група по околна среда и изменение на климата ще има успех при изпълнението на следните три проекта като част от платформа 2 — „Икономическа интеграция и сближаване с политиките на ЕС“: Обща информационна система за околната среда (SEIS) (6), проекта GREEN (7) и пакета Clima East (8).

3.15.

ЕИСК призовава ЕК и ЕП да продължат усилията си за подобряване на управлението и събирането на данни в областта на околната среда, както и на системите за управление в региона на ИП, да подпомагат страните от ИП по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, да акцентират върху мерките в областта на екологичната политика и да представят модели за устойчиво потребление и производство.

3.16.

ЕИСК признава значението на програмата за устойчиво развитие, озаглавена „Екологосъобразна икономика в района на източните съседи“ (GREEN на ИП), която се изпълнява от ОИСР в сътрудничество с ИКЕ на ООН, Програмата на ООН за околната среда и Организацията на ООН за промишлено развитие, да съдейства на страните от ИП в техния преход към екологична икономика.

4.1.1.

Селското стопанство е основен икономически сектор в Армения, като около една трета от населението живее в слабо населени и планински селски райони, където важен източник на препитание е нискоразходната селскостопанска дейност за задоволяване на собствените потребности, както и тази с полупазарни цели. Практически целият брутен селскостопански продукт (около 97 %) се произвежда от малки стопанства.

4.1.2.

Армения също така осъществи една от най-всеобхватните програми за поземлена реформа; до средата на 1994 г. по-голямата част от земеделската земя беше приватизирана. В резултат на това земята е разделена на повече от 1,2 милиона парцела.

4.1.3.

Армения разполага с ограничен ресурс от земя, като обработваемата земя представлява едва 16,8 % от общата ѝ площ. Плодородната вулканична почва позволява отглеждането на пшеница и ечемик и осигурява паша за животните. Културите с осигурено напояване включват кайсии, праскови, сливи, ябълки, череши, орехи, дюли, смокини, нарове и други плодове, както и грозде, което се използва за производството на световноизвестното ѝ бренди.

4.1.4.

Преговорите по Споразумението за асоцииране, включващо ЗВЗСТ, приключиха през юли 2013 г. Но с присъединяването на Армения към Митническия съюз, обявено през септември 2013 г., Споразумението за асоцииране, което е несъвместимо с членство в Митническия съюз, не беше подписано. Европейският съюз продължава да си сътрудничи с Армения във всички области, които са съвместими с този избор.

4.2.1.

Тъй като икономиката на Азербайджан разчита на добива на нефт и газ като водещ сектор, селското стопанство е ключов елемент от икономиката на държавата извън добива на нефт. Почти половината азери живеят в селски райони и поминъкът им зависи от селското стопанство.

4.2.2.

Най-разпространено е смесеното земеделие със сходни модели на сеитба. Основните земеделски култури в Азербайджан са търговски култури, грозде, памук, тютюн, цитрусови плодове и зеленчуци. Важни селскостопански продукти идват от животновъдството, наред с млечните продукти, виното и спиртните напитки.

4.2.3.

През 2010 г. ЕС и Азербайджан започнаха преговори по Споразумение за асоцииране (което изключва ЗВЗСТ поради подаденото заявление за членство в СТО). През 1997 г. правителството на Азербайджан официално подаде молба за членство в секретариата на СТО и обсъжданията все още не са приключили.

4.3.1.

Селскостопанският сектор в Беларус осигурява заетост на около една десета от работната сила и е доминиран от големи колективни и държавни земеделски стопанства. В по-голямата част от държавата се отглеждат смесени култури и се развива животновъдство. Други важни земеделски култури са картофи, захарно цвекло, ечемик, пшеница, ръж и царевица; голям процент от зърнените култури се използват за фураж за животните. Отглеждат се основно едър рогат добитък, домашни птици и свине. Близо две пети от Беларус са покрити с гори, които се използват за производство на дървен материал и хартиени изделия.

4.3.2.

Ратифицирането на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Беларус и ЕС (договорено през 1995 г.) беше замразено през 1997 г. в отговор на политическата ситуация в държавата.

4.3.3.

Беларус кандидатства за членство в СТО през 1993 г. В ход е процедурата за присъединяване към организацията.

4.4.1.

Селското стопанство в Грузия е от основно значение за населението на страната, тъй като осигурява важна предпазна мрежа в селските райони, в които живеят близо половината от жителите на Грузия. Земеделската земя е силно разпокъсана — 95 % от земеделските производители са „малки земеделски производители“, обикновено с по около 1,2 хектара и 2 крави на семейство. Тази разпокъсаност беше засилена от процеса на приватизация на земята през 90-те години на миналия век, което доведе до създаването на нова класа от около половин милион „земеделски производители“, категоризирани като самостоятелно заети земеделски производители.

4.4.2.

Като цяло млякото и месото са земеделските продукти с най-висока стойност. Животновъдите осигуряват на животните много малко висококачествени фуражи, като разчитат на безплатна или изключително евтина паша и на сено през зимата. Това не само води до ниски добиви на мляко, но и силно затруднява конкурентното производство на месо. Производството на вино също е много важна част от селскостопанския сектор. Най-голямата част от селскостопанската дейност е концентрирана в плодородните разливни зони на речните долини, където се отглеждат основно цитрусови плодове, грозде и ядки.

4.4.3.

Отношенията между ЕС и Грузия се ръководят от Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС), заменено от Споразумението за асоцииране между ЕС и Грузия, което включва ЗВЗСТ. То беше подписано на 27 юни 2014 г. и прилагано временно от 1 септември 2014 г. По отношение на търговията със селскостопански продукти бяха направени амбициозни отстъпки в рамките на ЗВЗСТ. Вносът на селскостопански продукти от ЕС в Грузия е напълно либерализиран.

4.5.1.

Селското стопанство е изключително важно за Молдова. Земеделската земя представлява около 75 % от общата площ на страната и по-голямата част от нея се използва за отглеждане на временни култури. Около една десета от земята се използва за отглеждане на трайни насаждения. Молдовското население е предимно селско; секторът на селското стопанство осигурява заетост на 26,4 % от трудоспособното население и генерира 14,6 % от БВП на държавата.

4.5.2.

В резултат на поземлената реформа структурата на ползване на земеделската земя се е променила. След приватизацията през 90-те години на миналия век голяма част от земята се разделя на малки индивидуални парцели. Процесът на приватизация доведе до средна площ на стопанствата от 1,4 хектара, допълнително разделени на отделни парцели според вида на земята (обработваема, овощни градини, лозя) между близо 1 милион земеделски производители. От общата земеделска земя 0,66 милиона хектара са с публична форма на собственост (26,2 %), а 1,84 милиона хектара са с частна форма на собственост и/или ползване (73,8 %).

4.5.3.

На земеделието се падат над две трети от общата стойност на селскостопанската продукция, а на животновъдството и услугите — съответно около 30 % и 2,4 %. Селскостопанските продукти с най-голяма стойност са гроздето и млякото.

4.5.4.

От 1998 г. отношенията между ЕС и Молдова се ръководят от Споразумението за партньорство и сътрудничество, заменено от Споразумението за асоцииране между ЕС и Молдова, подписано на 27 юни 2014 г., което включва ЗВЗСТ условно в сила от 1 септември 2014 г.

4.6.1.

Отчасти поради богатите почви и благоприятния климат в Украйна е силно развито растениевъдството. Нейната продукция на зърнени култури и картофи е сред най-високите в Европа и страната е сред най-големите производители на захарно цвекло и слънчогледово олио в света. Животновъдството в Украйна изостава от растениевъдството, но въпреки това общото производство на сектора е значително по-голямо от това на повечето други европейски държави.

4.6.2.

В периода 2007 — 2011 г. беше договорено ново Споразумение за асоцииране, включващо ЗВЗСТ, което беше парафирано през 2012 г. Политическите части на Споразумението за асоцииране бяха окончателно подписани на 21 март 2014 г., а останалите части от споразумението, включително ЗВЗСТ, бяха подписани на 27 юни 2014 г. От 23 април 2014 г. ЕС едностранно предостави автономни търговски преференции, за да подкрепи Украйна в настоящата ситуация.

4.6.3.

Финансираният от ЕС проект „Усъвършенстване на системата за контрол на безопасността на храните в Украйна“ (IFSSU) стартира през юли 2014 г. с цел подобряване на санитарното качество на украинските хранителни продукти и повишаване на доверието на украинските потребители в националното производство. ЕС също така помага на Държавната ветеринарна и фитосанитарна служба на Украйна да подобри системата за осигуряване на безопасни храни „от фермата до трапезата“. С бюджет от почти 3,8 милиона евро за период от 33 месеца проектът IFSSU е част от приоритетната област „Безопасност на храните и продоволствена сигурност“.

5.1.

Програмата ENPARD е създадена с две съвместни съобщения на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност от март и май 2011 г. като част от ангажимента на ЕС за приобщаващ растеж и стабилност в съседните държави. С нея се признава потенциалното значение на селското стопанство за продоволствената сигурност, устойчивото производство и заетостта в селските райони.

5.2.

ЕС предлага диалог по ENPARD на всички партньорски държави и е готов да съдейства за изпълнение на политиките на ENPARD и свързаните с тях реформи на всички, които са решени да превърнат селското стопанство и развитието на селските райони в ключов сектор в рамките на сътрудничеството си с ЕС. Това включва помощ при изготвянето на дългосрочни стратегии за развитие на селското стопанство и селските райони с участието на всички заинтересовани страни, както и при изграждането на необходимия институционален капацитет на национално и местно равнище.

5.3.

Тази програма вече дава резултати в Грузия: законът за земеделските кооперации, мрежата от 54 „информационни и консултационни центрове за стратегиите в селското стопанство“ и т.н. На 11 март 2014 г. Европейският съюз подписа четири пакета за безвъзмездна помощ на обща стойност 15 милиона евро в подкрепа на малките селскостопански производители в рамките на инициативата ENPARD в Грузия. Проектите ще предоставят техническа помощ, за да подпомогнат създаването на повече от 160 кооперации, и ще бъдат насочени към всички региони на Грузия. Целта на тези кооперации е да се позволи на дребните селскостопански производители да се организират и да реализират икономии от мащаба, да повишат своята ефективност и да подобрят връзките си с пазарите. Общият размер на сумите по ENPARD за Грузия е 52 милиона евро за пет години (март 2013 — март 2018 г.).

5.4.

Помощта на ЕС за Армения възлиза на 157 милиона евро за периода 2011 — 2013 г. (в сравнение с 98,4 милиона евро за периода 2007 — 2010 г.). През декември 2013 г. ЕС прие ново финансиране в размер на 41 милиона евро за подкрепа на гражданското общество, регионалното развитие и селското стопанство в Армения в рамките на европейската политика за съседство. За изпълнение на инициативата ENPARD в Армения бяха заделени 25 милиона евро от тази обща сума. Това финансиране ще бъде използвано по-специално за подобряване на дейността на институциите, свързани със селското стопанство, за подкрепа на развитието на сдружения на земеделските производители, разработване на селскостопанска статистика и подобряване на достъпа до по-евтина храна за арменските граждани. То е насочено и към подобряване на условията в селските райони чрез създаване на работни места, развитие на публично-частни партньорства и обучение на работната сила.

5.5.

Що се отнася до Молдова, програмата „Икономически стимули в селските райони“, която се изпълнява от 2010 г. насам, се доказа като полезен инструмент за създаване на работни места в молдовските провинции. Селското стопанство и развитието на селските райони беше определено като ключов сектор на сътрудничеството за развитие между Молдова и ЕС за периода 2014 — 2017 г., като за подпомагане на сектора се отпускат между 100 и 120 млн. евро. В този контекст през лятото на 2014 г. беше приета всеобхватна програма ENPARD Молдова на стойност 64 милиона евро, която започна да се прилага от началото на 2015 г. Чрез бюджетна подкрепа и техническа помощ програмата ще подкрепи стратегия за дългосрочно и всеобхватно развитие на сектора, изготвена от правителството. Тази финансова помощ съдейства за повишаване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор и ще задълбочи дискусията за разработването на нови политики.

6.1.

ЕИСК, който съзнава фундаменталната роля на гражданското общество в страните от ИП, е готов да играе активна роля и да споделя своя опит с цел изграждане на по-ефективен селскостопански сектор, по-специално чрез: