11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/76

Докладчик:

Brenda KING

1.1.

Споразумението за партньорство от Котону (СПК) между Европейския съюз (ЕС) и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) ще изтече през 2020 г. СПК е основата за сътрудничеството и диалога относно политиката, икономиката, търговията и помощта за развитие.

1.2.

ЕС и държавите от АКТБ отделно започнаха обсъждания за определяне на възможната рамка и основа за бъдещите отношения. Приоритети, които могат да бъдат включени, са намаляването на бедността, търговските отношения, управлението на миграционните потоци и борбата с глобалното затопляне. Официално дискусиите между ЕС и държавите от АКТБ ще започнат най-късно преди август 2018 г.

1.3.

През 2015 г. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Европейската комисия поставиха началото на процес на обществени консултации, за да подготвят рамката след Споразумението от Котону, а през ноември 2016 г. публикуваха съвместно съобщение в подкрепа на рамково споразумение, в което се определят общи ценности и интереси, с три отделни партньорства с всеки от трите региона.

1.4.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК/Комитетът) приветства съвместното съобщение, както и предпочетения от Комисията вариант за рамково споразумение със специфични регионални приоритети, които би трябвало да бъдат правно обвързващи. ЕИСК счита, че е необходимо ново актуализирано споразумение, което да отчита новите реалности, като притеснението на европейското обществено мнение във връзка с нарасналия риск от терористични нападения, възприеманите като неконтролирани миграционни потоци, риска от бежанци вследствие на изменението на климата поради рязкото нарастване на африканското население, нарастващо влияние на другите регионални сили и непредвидимите действия на настоящия президент на САЩ.

1.5.

Освен това ЕИСК призовава гражданското общество да бъде по-добре приобщено в следващата рамка и да му бъде предоставена по-силна роля, излизаща извън рамките на консултациите. Това е важно, за да се гарантира принципът на съгласуваност на политиките за развитие (СПР).

1.6.

ЕИСК приветства намерението за основа да се използва Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие (ЦУР), като се включат и специфични особености на Европейските фондове за развитие. Това допълва новия Европейски консенсус за развитие, чиято основна цел е изкореняването на бедността, като също така се интегрират икономическите, социалните и екологичните измерения на устойчивото развитие. Въпреки това Комитетът изразява съжаление, че Програмата до 2030 г. не е поставена в центъра на бъдещото споразумение, за да се укрепят така ключови принципи като универсалност, управление и взаимовръзките и неделимостта на ЦУР.

1.7.

ЕИСК счита, че всяко бъдещо партньорство би трябвало да се основава на политически диалог, а не на отношения между донор и получател. Комитетът отбелязва, че съобщението основателно е приведено в съответствие с Глобалната стратегия на ЕС, обаче препоръчва всяко бъдещо сътрудничество между държавите от АКТБ и ЕС да бъде съгласувано и с всички стратегии и цели на партньорите от АКТБ.

1.8.

Освен това ЕИСК препоръчва да се засили политическото измерение и да е налице силен механизъм за наблюдение, който да включва гражданското общество. Достиженията на правото на ЕС в областта на гражданското общество, включително частния сектор, участието на организациите на гражданското общество (ОГО) във всички етапи на бъдещото партньорство, трябва да бъдат съхранени и укрепени с включването на ОГО в институционализирана рамка в обхвата на политическия диалог.

1.9.

Проучване на ЕИСК сред икономически и социални участници в държавите от АКТБ показа, че 82 % подкрепят участието на недържавни участници в парламентарни заседания, а 78 % подкрепят участие в междуправителствени заседания, по време на които би трябвало да могат и да представят доклади и да отправят препоръки.

1.10.

ЕИСК изразява съжаление, че в съвместното съобщение не е отразено значението на ОГО, било то в най-общ план или в трите региона. Комитетът препоръчва бъдещото партньорство да съдържа формален механизъм, който да включва ОГО в изготвянето, прилагането, наблюдението и прегледа, както и по време на предстоящия етап на преговори. ЕИСК изразява готовност да играе централна роля в този процес.

1.11.

ЕИСК отбелязва липсата на каквото и да споменаване на Европейския фонд за развитие (ЕФР) и предполага, че това ще се промени след резултатите от многогодишната финансова рамка (МФР) и решението относно включването на ЕФР в бюджета. ЕИСК припомня препоръката в REX 455 всички форми на подкрепа, предоставяна от ЕС на трети държави, да се подчиняват на една и съща правна уредба и да подлежат на еднакъв демократичен контрол от страна на Европейския парламент, като се запазват същите положителни аспекти на ЕФР. Освен това ЕИСК счита, че Механизмът за подкрепа на мира в Африка и новите проекти във връзка с миграцията следва да бъдат финансирани извън ЕФР.

1.12.

Комитетът приветства поставянето на акцент върху човешкото развитие като конкретен приоритет за бъдещото партньорство и счита, че то следва да бъде приоритет за всичките три региона и да бъде свързано с ЦУР.

1.13.

ЕИСК приветства настояването на Комисията за пълна защита, насърчаване и осъществяване на равенство между половете и овластяване на жените и момичетата, както и изразеното от нея признае за ключовия принос на жените и момичетата за мира и държавното изграждане, икономическия растеж, технологичното развитие, намаляването на бедността, осигуряването на здраве и благоденствие, културното и човешкото развитие. При все това ЕИСК изразява съжаление, че в съобщението не се посочва в подробности как това ще бъде улеснено.

1.14.

ЕИСК приветства факта, че търговията и споразуменията за икономическо партньорство (СИП) ще бъдат напълно интегрирани в новото партньорство. ЕИСК счита, че търговските споразумения, включително СИП, би трябвало да използват Програмата на ООН до 2030 г. и Парижкото споразумение за климата като своя рамка.

1.15.

ЕИСК препоръчва преговорите за СИП между държавите от АКТБ и ЕС да се водят по прозрачен начин и да включват гражданското общество. СИП би трябвало да съдържат приложима глава за устойчивото развитие с активното участие на гражданското общество в изпълнението, мониторинга и прегледа.

1.16.

ЕИСК приветства факта, че климатът е един от основните приоритети, но изразява загриженост, че приоритетите във връзка с климата и околната среда се различават в трите региона. Но едновременно изразява загриженост, че акцентът е поставен върху действията, изисквани от държавите от АКТБ, а не се споменава отговорността на ЕС по отношение на неговия отпечатък или въздействието му върху природните ресурси и екосистемите в тези развиващи се държави.

2.1.

Европейският съюз (ЕС) и 79 държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) имат всеобхватно и правно обвързващо споразумение за международно сътрудничество, което обединява повече от половината от националните държави в света. Наречено „Споразумението за партньорство от Котону“ („СПК“ или „Котону“), то беше подписано в Бенин през 2000 г. и има за цел да засили дългогодишното сътрудничество в политиката, търговията и развитието между ЕС и държавите от АКТБ. Това споразумение доведе до създаването на редица институции, които улесняват сътрудничеството между АКТБ и ЕС между правителствата, държавните служители, членовете на парламента, местните власти и гражданското общество, включително и частния сектор. То се основава на историческите отношения между ЕС и бившите колонии, които са претърпели развитие чрез поредица от споразумения: от споразуменията за асоцииране от Яунде I и II, през конвенциите между Европейската икономическа общност и бившите френски колонии в Африка (1963 — 1975 г.), до последователните конвенции от Ломе между АКТБ и ЕС (1975 — 2000 г.), както и неотдавнашното споразумение за партньорство, подписано в Котону (2000 г.).

2.2.

Конвенциите от Ломе предоставиха на държавите от АКТБ правен статут, който им позволява да създадат модел на развитие и да искат привилегирован достъп до общия пазар. Тази рамка дава по-голяма тежест на карибските и тихоокеанските държави, които вероятно нямаше да се възползват от този вид модел на развитие в двустранните споразумения. Въпреки че бедността намаля, делът на държавите от АКТБ в рамките на вътрешния пазар спадна от 6,7 % през 1976 г. на 3 % през 1998 г.

2.3.

Споразумението от Котону има за цел да засили партньорството и се състои от три стълба — политически, търговски и устойчиво развитие. Първоначалната цел на това всеобхватно споразумение е да подпомогне развитието на държавите от АКТБ, като същевременно насърчава диверсификацията на икономиките им чрез създаването на среда за предприемачество и инвестиции.

3.1.

Тъй като срокът на СПК изтича през 2020 г., Европейската комисия и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност излязоха със съвместно съобщение от 22 ноември 2016 г. В това съобщение се предлагат три варианти въз основа на резултатите от започналата на 6 октомври 2015 г. обществена консултация. С първия вариант се предлага подновяване на СПК с държавите от АКТБ. Неговото предимство е, че ще се запази формата „АКТБ“, но този вариант няма да доведе до споразумение, в което се вземат предвид специфичните приоритети, определени от заинтересованите страни. Освен това в него няма да бъдат отразени значителните промени от 2000 г. насам, като например разширяването на ЕС, различаващите се приоритети в държавите от АКТБ и нарастващото значение на регионалните организации, като например Африканския съюз.

3.2.

Вторият вариант се изряза в цялостна регионализация на отношенията между ЕС и държавите от АКТБ. Този подход, макар и отразяващ различията между трите региона, би пренебрегнал заявеното желание на държавите от АКТБ да останат обединени, както и взаимното желание за използване на формата „ЕС–АКТБ“ с цел оказване на влияние върху международните институции.

3.3.

Предпочитаният вариант е третият, по който изглежда е постигнат консенсус между всички страни. Преразглеждането тук предполага сключването на „общо рамково споразумение с три регионални стълба“: третият вариант е „едно споразумение със страните партньорки, съставено от три отделни регионални партньорства с Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн в една обща рамка, с възможност за по-активно участие на други държави. Тази рамка ще определя общите ценности, принципи, основни елементи и интереси, които поддържат сътрудничеството между страните, надграждайки върху значителните постижения на СПК. Тя също така ще предоставя специфични механизми за сътрудничество на световната сцена. Трите регионални партньорства ще използват и интегрират вече съществуващото (напр. общата стратегия ЕС–АКТБ) и ще установят приоритети и действия с акцент върху конкретни детайли в партньорската програма във всеки от трите региона.“ Тази институционална уредба, предложена от Комисията, която се състои от три отделни регионални партньорства с Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, съгласно едно рамково споразумение, запазва постиженията на правото и предимствата на формата „ЕС-АКТБ“, като същевременно позволява диференцирани инициативи за развитие според региона. Освен това според този предпочитан вариант е възможно да се разреши в бъдеще участието на други държави извън АКТБ, като останалите най-слабо развити страни (НРС) или тези в Северна Африка.

3.4.

ЕИСК приветства целта на Европейската комисия да направи партньорството правно обвързващо, като същевременно остава гъвкаво и може да се адаптира към периодично променящата се среда. ЕИСК препоръчва понятието „правно обвързващо“ да бъде ясно дефинирано в споразумението, което ще замени Споразумението от Котону, и то да включва процедури на консултации и налагане на санкции, в случай на нарушаване на правата на човека, демократичните принципи и върховенството на закона. ЕИСК отбелязва, че държавите от АКТБ подкрепят обвързващия характер на бъдещото споразумение (1) и счита, че това ще гарантира предвидимост, прозрачност и взаимна отговорност.

3.5.

Налице е възможност, предоставена от неотдавна приетите международни рамки — Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, Парижкото споразумение относно изменението на климата, Програмата за действие от Адис Абеба, Рамковата програма от Сендай и Програмата на ООН за градовете — за тяхното включване в ново споразумение, позволявайки на партньорите по споразумението да поемат по пътя към устойчивост в полза на хората, благоденствието и планетата. Бъдещото партньорство би трябвало да се основава на тези международни рамки и ангажименти, като ги прилага по интегриран, приобщаващ и устойчив начин.

3.6.

Бъдещото споразумение следва да отдава приоритет на човешкото развитие, като отбелязва двойното въздействие на експоненциалния демографски растеж и изменението на климата, пред които са изправени държавите от АКТБ. Това ще представлява предизвикателство за изхранването и продоволствената сигурност, опазването на околната среда и постигането на просперитет за всички.

3.7.

Съгласуваността на политиките за развитие (СПР) следва да бъде ключов елемент от бъдещото партньорство, като се гарантира, че всички вътрешни и външни политики на ЕС укрепват устойчивото развитие в рамките на ЕС и в световен мащаб.

4.1.1.

ЕИСК приветства факта, че в член 6 от СПК се подкрепя участието на недържавните участници, като се признава, че те са важни участници в партньорството. Той обаче изразява разочарование от факта, че сътрудничеството остава ориентирано предимно към правителствата въпреки признаването на значението на политическия диалог за насърчаване на участието на гражданското общество в процеса на развитие. Има някои изключения: Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и Парламентарната асамблея Карифорум-ЕС, Консултативният комитет Карифорум-ЕС и Комитетът по търговия и развитие Карифорум-ЕС. Те обаче може допълнително да бъдат укрепени в бъдеще.

4.1.2.

ЕИСК отново потвърждава съществената роля на неправителствените заинтересовани страни в отношенията между ЕС и държавите от АКТБ, в целия процес на устойчиво развитие и в мониторинга на СИП. Програмата на ООН до 2030 г. признава ролята на гражданското общество, като отбелязва, че „Мащабът и амбициите на новата Програма изискват възобновено глобално партньорство, за да се гарантира нейното изпълнение. […] То ще спомогне за активна ангажираност в световен план в подкрепа за изпълнението на всички Цели и задачи, като обедини правителствата, частния сектор, гражданското общество, системата на ООН и други основни заинтересовани страни и като мобилизира всички налични ресурси.“

4.1.3.

ЕИСК отбелязва с разочарование, че редица държави от АКТБ, а неотдавна и ЕС, въвеждат рестриктивно законодателство, за да ограничат работата на недържавните участници, което в някои случаи оказва отрицателно отражение върху активното участие на ОГО. Индексът за устойчивост на ОГО (2) за 2016 г. изтъква, че в много държави в Африка на юг от Сахара ОГО — особено тези, които се занимават със застъпничество и правата на човека — са изправени пред все по-големи ограничения или заплахи за ограничения на своята работа.

4.1.4.

ЕИСК препоръчва договорената нова рамка да укрепва по-специално легитимността на ОГО и на недържавните участници като цяло като много необходими участници в политическите процеси, чрез включването на ОГО, както от държавите от АКТБ, така и от ЕС, в правно обвързващи принципи на споразумението. Това би трябвало да включва структурирана рамка между ОГО и всички съвместни институции на АКТБ и ЕС. Ето защо призовава за по-сериозни технически и финансови ангажименти за насърчаване и стимулиране на активното участие на ОГО.

4.2.1.

Съгласно Ломе IV държавите от АКТБ са се възползвали от нереципрочни преференции, предоставени едностранно от ЕС, така че те да могат да изнасят продукцията си на общия пазар, заедно със система за компенсирането им на загубите на приходи от износ в случай на колебания в обменните курсове или природни бедствия. Тази структура беше обявена за противоречаща на принципа на Световната търговска организация за „най-облагодетелствана нация“. За да стане новото Споразумение от Котону съвместимо с правилата на СТО, споразуменията за икономическо партньорство (СИП) бяха съставени така, че това да бъде преодоляно, с цел да се даде възможност на страните от АКТБ да се включат в световната икономика.

4.2.2.

Затова Европа има договорени СИП с шестте региона, които обхващат 79 държави от АКТБ, с цел да се създадат съвместни партньорства по отношение на търговията и развитието, подпомагани чрез помощ за развитие. От 2000 г. до 2008 г. достъп до европейския пазар се получаваше чрез нереципрочно национално предпочитание, което включваше система от дерогации от правилата на СТО. След 2008 г. споразумения за свободна търговия се подписват в рамките на СИП; при все това изискването за подписване на споразумения и последващото изпълнение се откроиха като неотменно предизвикателство. Въпреки че към днешна дата бяха установени шест СИП, процесът на ратификация за повечето беше възпрепятстван. През 2007 г. Европа подписа първото от тези споразумения с 15 карибски държави, което временно влезе в сила през декември 2008 г. В Африка резултатът беше по-нееднозначен. През 2014 г. 16 държави от Западна Африка, както и две регионални организации, Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и Западноафриканският икономически и валутен съюз (WAEMU), и Източноафриканската общност постигнаха споразумение, но подписването все още не е приключило. Държавите от Южноафриканската общност за развитие подписаха СИП през 2016 г. Накрая, временното СИП между Европа и държавите от Тихоокеанския басейн беше подписано от Папуа-Нова Гвинея и от Фиджи през 2009 г., тъй като тези две държави допринасят за по-голямата част от търговията между Европа и Тихоокеанския басейн.

4.2.3.

Следователно Споразумението от Котону включва важно измерение по отношение на търговията. В действителност през 2012 г. ЕС беше вторият по големина търговски партньор на държавите от АКТБ след САЩ. ЕС изпреварва Венецуела, Китай, Бразилия, Канада и Индия. Той допринася за 12,1 % от търговията на държавите от АКТБ, което е по-малко от САЩ (35,7 %), но повече от Китай (6,9 %) (3).

4.2.4.

Според Международния търговски център между 2003 г. и 2012 г. пазарният дял на държавите от АКТБ в световната икономика нарасна от 1,4 % на 1,7 %, докато пазарният дял на ЕС-28 на пазара на държавите от АКТБ се увеличи от 10,9 % на 11,5 % през същия период. Въпреки това от 2010 г. досега държавите от АКТБ изпитват въздействието на последиците от икономическата криза от 2008 г., като общата стойност на тяхната търговия намалява. През 2015 г. износът възлиза на 320,7 млрд. щатски долара (в сравнение с 495,1 млрд. щатски долара през 2011 г.), а вносът представлява 439,6 млрд. щатски долара (в сравнение с 500,2 млрд. щатски долара през 2014 г.).

4.2.5.

ЕИСК препоръчва при преразглеждането на Споразумението от Котону да се цели разширяване на търговията на държавите от АКТБ, като се има предвид, че 80 % от най-слабо развитите държави все още принадлежат към групата на АКТБ. Комитетът също така отбелязва, че селското стопанство допринася за 90 % от износа на държавите от АКТБ, като осигурява заетост на по-голямата част от активното население. Средно 20 % от националното богатство идва от селскостопански приходи с крайни вариращи стойности между държавите от АКТБ. Например половината от БВП на Чад идва от селскостопанското производство, в сравнение с 1 % средно в Карибския басейн (4).

4.2.6.

Търговия и регионална интеграция: СИП има за цел да стимулира регионалната интеграция и се основава на логиката, че по-голямата регионална интеграция стимулира търговските възможности, които, на свой ред, спомагат за растеж, заетост и икономическо развитие. За улесняване на търговията между държавите от АКТБ са необходими инвестиции в инфраструктура, включително чиста енергия, за да се подпомогнат държавите от АКТБ да извършат преход към производство и износ на междинна и готова продукция, с което да се придвижат нагоре по световната верига за създаване на стойност. Това ще изисква също така ефективен сектор на морския транспорт. Затова ЕИСК препоръчва морският транспорт да бъде включен в дневния ред на ЕС в областта на търговията и политиката за развитие.

4.2.7.

Търговия и устойчиво развитие: Бъдещото партньорство би трябвало да включи търговията и СИП в рамките на Програмата за 2030 г. и Парижкото споразумение. СИП би трябвало да съдържат приложима глава за устойчивото развитие с формална и структурирана рамка за включване на ОГО. Бъдещите преговори между АКТБ и ЕС би трябвало да се извършват по прозрачен начин с участието на ОГО в наблюдението на преговорите и при прилагането и мониторинга на споразумението.

4.3.1.

Инструментите и методите за сътрудничество имат за цел да приведат в действие принципите на СПК, като се съсредоточат върху резултатите, партньорството и ангажираността. Ето защо планирането и прилагането на Европейския фонд за развитие (ЕФР) са проектирани като съвместна отговорност.

4.3.2.

ЕФР се финансира пряко чрез доброволни вноски от държавите — членки на ЕС, извън бюджета на ЕС, но се договаря успоредно с други инструменти за външно финансиране на ЕС, за да се осигури съгласуваност. Той се управлява от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. ЕИБ управлява инвестиционния механизъм и предоставя заеми, гаранции и средства от ЕФР и от собствени ресурси на частните дружества в държавите от АКТБ за краткосрочни и дългосрочни проекти в частния и публичния сектор.

4.3.3.

Общият размер на отпуснатите от ЕФР средства нарасна, но те вероятно ще намалеят след излизането на Обединеното кралство от ЕС, като същевременно се запази неговият междуправителствен характер и управленска структура, което му позволи да се превърне в най-големия елемент на ЕС в сътрудничеството за развитие, като изключим многогодишната финансова рамка (МФР). Поради уникалната история и правен статут на ЕФР, както и неговата междуправителствена основа, над него Европейският парламент (ЕП) няма правомощия за съвместно вземане на решения. Комисията на ЕП по развитие обаче все пак участва в общи обсъждания на политиката и е важна заинтересована страна по СПК. Съвместната парламентарна асамблея (СПА) също има правомощия да извършва парламентарен контрол над разпределянето на средствата от ЕФР в националните индикативни програми (НИП) и регионалните индикативни програми (РИП).

4.3.4.

ЕФР и включването му в бюджета: посредством специалната процедура по освобождаване от отговорност ЕП освобождава от отговорност Европейската комисия във връзка с управлението и изпълнението на ЕФР. Включването на ЕФР в бюджета на ЕС продължава да е източник на противоречия между ЕП и Съвета, въпреки че на няколко пъти Комисията предложи ЕФР да бъде включен в бюджета на ЕС.

4.3.5.

ЕИСК счита, че всички форми на подкрепа, предоставяна от ЕС на трети държави, следва да се подчиняват на една и съща правна уредба и да подлежат на еднакъв демократичен контрол от страна на ЕП. Поради това призовава за включване на ЕФР в бюджета на ЕС при запазване на положителните аспекти на ЕФР (напр. реципрочност и взаимна отговорност). Това ще доведе до по-голяма последователност в политиката на ЕС за развитие.