Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Професията на земеделския стопанин и предизвикателството на рентабилността“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 353/12)

Докладчик: Arnold PUECH D’ALISSAC

Решение на пленарната асамблея	20.2.2019 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	28.6.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	18.7.2019 г.
Пленарна сесия №	545
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	188/0/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Рентабилността и икономическата жизнеспособност на земеделската дейност са сериозен проблем в ЕС, като доходът на земеделския стопанин възлиза на средно 46,5 % от доходите в други икономически сектори. Въпреки ниската рентабилност селскостопанският сектор на ЕС играе ключова роля, тъй като е икономически двигател за селските райони и произвежда качествени храни, които отговарят на най-високите световни стандарти. Постигането на устойчивост в областта на околната среда е невъзможно, без да се отчитат също толкова важните икономически, търговски, екологични и социални аспекти на земеделската дейност.

1.2.

Селскостопанският сектор на ЕС предоставя на потребителите продоволствена сигурност предвид нарастващия натиск, свързан с изменението на климата и обществените изисквания по отношение на екологичната устойчивост. Освен това европейският селскостопански сектор активно допринася за поддържането на конкурентоспособността и динамичността на ЕС на международните пазари, както и спомага за осигуряване на търговски излишък за ЕС. Селскостопанският сектор на ЕС също така е и един от най-големите източници на заетост, като в него работят над 40 милиона души от целия ЕС. В тези райони земеделието често е единственият икономически сектор, който генерира растеж и създава работни места.

1.3.

В ЕС е необходима справедлива, прозрачна, добре функционираща и основана на равнопоставеност верига за доставки на храни, която да е от полза за земеделските производители и за всички заинтересовани лица, включително преработвателите, разпространителите на дребно и най-вече потребителите. На национално равнище следва да се обмисли подход за договаряне против обичайните пазарни асиметрии, посредством въвеждане на вериги за създаване на стойност, целящи осигуряване на месечен доход в размер на две минимални работни заплати за земеделските стопани.

1.4.

Селскостопанският сектор на ЕС осигурява положителни публични услуги и външни фактори, които не се отчитат от пазара. Гарантирането на продоволствената сигурност при спазване на най-високите стандарти на производство е цел, която е постигната. Въпреки това възникват нови предизвикателства като изменението на климата, ясно изразената нестабилност на цените, нелоялната конкуренция от производствени системи с по-ниски стандарти, нелоялните търговски практики, обезлюдяването на селските райони, както и застаряването на населението, занимаващо се със селско стопанство, които поставят земеделските стопани от ЕС в трудно положение на международния пазар.

1.5.

Новите технологии, както и приобщаващите научноизследователски и иновационни дейности са част от решението за поддържане на конкурентоспособността на селскостопанския сектор в ЕС, даващи възможност на земеделските стопани в ЕС да разрешат директно и ефективно с въпроса за устойчивостта.

1.6.

Необходими са учене и развиване на уменията през целия живот, за да може земеделските стопани в ЕС да разполагат с подходящите инструменти за по-оптимално използване на новия технологичен потенциал, както и на иновативни решения за своите земеделски стопанства.

1.7.

Земеделските стопани от ЕС предприеха определени действия, за да увеличат приноса си към борбата с изменението на климата, тъй като все повече отчитат ефекта от това изменение, изразяващо се в изменящи се периоди на събиране на реколтата, ранни или късни слани, пожари, наводнения и засушаване. Освен това мерките в областта на опазването на околната среда не следва да застрашават безопасността на храните и трябва да са съобразени с това, че земеделските стопани се нуждаят от справедливо възнаграждение за допълнителната работа, която често се изисква във връзка с мерките за устойчивост и смекчаване на последиците от изменението на климата.

1.8.

Един силен ЕС има за цел да постигне не само целите на Договора от Лисабон, но и глобалните цели, като например Парижкото споразумение относно изменението на климата и целите на ООН за устойчиво развитие. Тези амбициозни ангажименти трябва да бъдат подкрепени от стабилен бюджет и ефективни политики, гарантиращи бъдещето, развитието и благоденствието на селското стопанство и на селските райони. Европейските земеделски стопани и земеделски кооперации се нуждаят от стабилен бюджет на ОСП за следващия период.

2.   Въведение

2.1.

ЕИСК изготвя настоящото становище, за да подчертае важната роля на европейските земеделски стопани и техния принос към икономиката на ЕС, като те допринасят за глобалната продоволствена сигурност и за поддържането на жизнеността на селските райони. Често този принос не се заплаща подобаващо, което възпира новото поколение от това да поема семейните стопанства и намалява привлекателността на сектора за новонавлизащите в него.

3.   Ролята на земеделските стопани в ЕС

3.1.    Принос за продоволствената сигурност, за осигуряването на здравословни и питателни храни и за общата икономика на ЕС

3.1.1.

В условия на увеличаваща се необходимост от храни и биомаса, земеделските стопани в ЕС и техните кооперации и стопанства са поели ангажимент за производство, преработка и продажба на безопасни и висококачествени храни за европейските граждани и за потребителите в световен мащаб. Те предоставят на потребителите продоволствена сигурност предвид нарастващия натиск, свързан с изменението на климата и обществените изисквания по отношение на екологичната устойчивост. Освен това европейският селскостопански сектор активно допринася за поддържането на конкурентоспособността и динамичността на ЕС на международните пазари. Според Евростат (1) през 2017 г. на сектора на селското стопанство се пада 1,2 % от БВП на ЕС, както и (брутна) добавена стойност в размер на 188,5 милиарда евро, което активно допринася за търговския излишък на ЕС и се изразява в 137 милиарда евро под формата на селскостопански износ за същия период.

3.2.    Заетост в селските и по-необлагодетелстваните райони

3.2.1.

Веригата на селскостопанските хранителни продукти в ЕС е един от най-големите икономически сектори на ЕС, поддържащ и генериращ растеж и работни места, в който са заети около 40 милиона души. В стопанства и земеделски кооперации са пряко заети и работят около 10 милиона души. В някои области и региони селското стопанство е единствения източник на заетост.

3.3.    Земеделските стопани като защитници на традиционните ландшафти и лица, стопанисващи земи

3.3.1.

Земеделските стопани в ЕС, земеделските стопанства и техните кооперации управляват около 173 милиона хектара, което представлява около 39 % от общата площ на ЕС. Земеделските стопани и членовете на техните семейства опазват ландшафта в селските райони и биологичното разнообразие, като осигуряват множество ползи за обществото: с усърдната си работа в областта на управлението на земи и ландшафти те активно допринасят за смекчаване на ефекта от големи бедствия в случай на екстремни климатични условия. Много селски стопани са и собственици на гори и допринасят значително за устойчивото управление на горите. Освен това земеделските стопани спомагат за поддържането и възстановяването на традиционния ландшафт на селските райони в ЕС, с което осигуряват опазването на културното наследство, а също и положителни взаимодействия с туристическия сектор на ЕС. Положените до момента усилия в областта на селското стопанство обаче не изключват необходимостта от много повече усилия и предприемане на мерки за постигане на европейските и глобалните цели в областта на биологичното разнообразие, включително в областта на защитата на пчелите, насекомите и птиците. Това отчасти противоречи на изискванията за рентабилност и следователно ЕС трябва да компенсира по-големия принос на селското стопанство към опазването на околната среда посредством заделяне на допълнителни средства за ОСП.

4.   Промени в професията на земеделските стопани

4.1.    Нарастващи обществени изисквания в областта на здравословното хранене, произхода и качеството на храните, въздействието върху околната среда и хуманното отношение към животните

4.1.1.

Потребителите разполагат с голямо количество информация относно ежедневно консумираните от тях продукти. Освен това те обръщат все по-голямо внимание на произхода и качеството на храните, както и на въздействието им върху околната среда. Други значими двигатели на потребителския избор са спазването на практиките за хуманно отношение към животните, както и разстоянието от мястото, където са произведени храните, включително скъсяването на веригите за доставки на храни.

4.1.2.

За да посрещнат очакванията на потребителите, земеделските стопани в ЕС започнаха да въвеждат мерки за още по-хуманно отношение към животните и намаляване на евентуалното отрицателно въздействие на земеделските дейности върху околната среда и качеството на почвите, като същевременно произвеждат висококачествени продукти. Земеделските стопани в ЕС, подпомагани от публичните органи и академичната общност, инвестират енергия и ресурси, за да се съобразят с този нов модел на потребление.

4.2.    Ролята на технологиите и иновациите в селското стопанство

4.2.1.

Селскостопанският сектор на ЕС е в челните редици на технологическата и цифровата революция, с множество пробиви в областта на генетиката, автоматизираните превозни средства, роботите, дроновете, сателитните изображения, дистанционното наблюдение, големите масиви от данни и пр. Освен това земеделските стопани винаги са възприемали, развивали и прилагали иновативни земеделски бизнес модели и агрономически практики, включително нови технологии и производствени методи, които увеличават резултатите и правят земеделските практики по-адаптивни към променящите се обстоятелства.

4.2.2.

В този смисъл новите технологии помагат на земеделските стопани в ЕС да гарантират продоволствената сигурност, като същевременно спазват най-високите световни стандарти и удовлетворяват очакванията на потребителите. Така новите технологии дават възможност на земеделските стопани в ЕС да подхождат към въпроса за опазването на околната среда директно и ефективно. Например намаляване на използването на продукти за растителна защита е постижимо при използване на комбинация от технологии, подпомагащи земеделските стопани във всеки аспект от производството. Наред с другото, новите техники в животновъдството имат най-значим принос за намаляване на използването на продукти за растителна защита и за увеличаване на устойчивостта на растенията и животните на въздействието на паразити, гъби и външни патогени.

4.2.3.

Ролята на технологиите е свързана не само със самото производство, но и с проследимостта, безопасността на храните, хуманното отношение към животните и действията за смекчаване на въздействието от изменението на климата, които спомагат за поддържането на селскостопанския сектор на ЕС като един от най-развитите и безопасни в света.

4.2.4.

Достъпът на земеделските стопани в ЕС до финансиране е от ключово значение за въвеждането на иновативни технологични решения в стопанствата. В тази връзка субсидиарната функция на втория стълб на ОСП трябва да бъде запазена и насърчена в рамките на новата ОСП. Важно е да се разбере, че земеделските стопани в ЕС ще приложат най-новите технологични постижения в своя бизнес само ако имат лесен достъп до кредитиране.

5.   Предизвикателства

5.1.    Изменение на климата

5.1.1.

Земеделските стопани в ЕС имат сериозен принос към борбата с изменението на климата, тъй като все повече отчитат ефекта от това изменение, изразяващо се в изменящи се периоди на събиране на реколтата, ранни или късни слани, пожари, наводнения и засушаване. Поради това от ключово значение за дългосрочната жизнеспособност на стопанствата са ефективните мерки за приспособяване към изменението на климата. Същевременно земеделските стопани намаляват емисиите както в рамките на стопанствата, така и от стопанствата посредством устойчиви управленски практики, чрез въвеждане на нови технологии, както и чрез по-ефективно използване на културите, сламата, тора и други остатъчни продукти за производство на енергия от възобновяеми източници, чрез соларни отоплителни системи и осигуряване на електроенергия от вятърни турбини и от други източници. Продуктите от земеделски култури и остатъчните продукти от животновъдната дейност може да бъдат използвани и за производство на биогорива и промишлени материали от възобновяеми източници в рамките на стопанството, при спазване на принципите на кръговата икономика. Това спомага за намаляване на емисиите в други сектори, както и за намаляване на зависимостта на ЕС от доставките на изкопаеми горива.

5.1.2.

Важно е да се отбележи, че Парижкото споразумение, както и целите за устойчиво развитие поставят важни цели за селскостопанския сектор на ЕС, които трябва да бъдат постигнати между 2030 и 2050 г. Земеделските стопани в ЕС са готови да преодолеят тези предизвикателства, ако разполагат с подходящите инструменти. Наборът от инструменти трябва да включва позитивна и лесна за следване политическа рамка, нови технологии, стратегии за управление на водите (т.е. съхраняване и напояване), както и стабилен бюджет за ОСП, който да подкрепя допълнителните усилия на земеделските стопани. Лишаването на земеделските стопани от един от гореспоменатите инструменти би могло да застраши продоволствената сигурност и да повлияе отрицателно върху качеството на производството на храни в ЕС.

5.2.    Доходите в селскостопанския сектор

5.2.1.

Доходите от селскостопанска дейност (2) в ЕС-28 за годишна работна единица (ГРЕ), изразени като индекс, са с 10,9 % по-високи през 2017 г. в сравнение с 2016 г. Това обаче трябва да се разглежда в светлината на другите икономически сектори, в които средните доходи са значително по-високи. Всъщност в сравнение със средните заплати в икономиката, предприемаческият доход на един земеделски стопанин за семейна работна единица през 2017 г. възлиза на едва 46,5 %.

5.2.2.

Тази ситуация оказва дълбоко отражение върху развитието на сектора, що се отнася до общата му привлекателност за външни участници, инвеститори и банкови партньори, като пречи на развитието на синергии с други икономически сектори и засилва проблема с приемствеността между поколенията в селските райони.

5.3.    Нестабилност на цените и възникване на нови пазари

5.3.1.

През 2017 г. цените в реално изражение (дефлирани) за повечето от основните продукти бяха по-високи в сравнение с предходната година: средната цена на млякото скочи със 17,1 % спрямо цената през 2017 г., цените на свинете бяха с 8,3 % по-високи, зърнените култури бяха с 3,0 % по-високи, цените на добитъка бяха с 2,2 % по-високи, а цените на домашните птици също бяха по-високи (+ 1,0 %). За разлика от това, през 2017 г. цените в реално изражение на овцете и козите продължиха да спадат (–1,4 %). Тази положителна тенденция за повечето стоки беше част от етапа на разрастване, започнал през 2003 г. През 2008 г. обаче настъпи сериозен спад в цените, което доведе до нестабилност на цените на международния пазар, поставила пред предизвикателство малките и средните земеделски стопани в ЕС, както и лицата, инвестирали неотдавна преди това в селскостопанския сектор.

5.3.2.

Поради разнородния си характер селскостопанският сектор на ЕС реагира различно на ценовия шок от 2008 г.: множество малки и средни земеделски стопани бяха принудени да разчитат единствено на директните плащания в рамките на ОСП, за да поддържат дейността си, но това не беше достатъчно за гарантиране на икономическата устойчивост на техните стопанства. Що се отнася до износа на ЕС, основният търговски партньор на ЕС за селскостопански продукти е САЩ (16 % от общия износ на селскостопански продукти, с нетна стойност 33,3 милиарда евро през 2017 г.). При такова съсредоточаване на износа в един единствен пазар селскостопанският сектор на ЕС е изложен на политическите решения на трети страни, които биха могли да доведат до сериозно колебание в цените (т.е. прилагане на забрани за износ или високи мита). Единният пазар на ЕС е най-отвореният и достъпен в света, което означава, че земеделските стопани в ЕС са изправени пред предизвикателството да се конкурират с вносните селскостопански стоки, които отговарят на различни стандарти на производство. Проследимостта на хранителните продукти, произхождащи от трети държави обаче подлежи на подобрение, и би могла да породи редица спорни въпроси по отношение на качеството и обозначаването на храните, що се отнася до вносни продукти (т.е. хранителни продукти, разработени посредством нови животновъдни техники, прилагане на продукти за растителна защита, спазване на стандартите за хуманно отношение към животните и пр.). Този внос е много конкурентоспособен на пазара на ЕС поради различния стандарт на производство, което създава напрежение за земеделските стопани в ЕС, които вече спазват най-високите производствени стандарти в света.

5.4.    Обезлюдяване на селските райони и смяна на поколенията

5.4.1.

Според Европейската комисия седем от всеки десет (71,5 %) стопански управители в 10,5 милиона холдингови дружества в ЕС са мъже, а мнозинството от тях (57,9 %) са на възраст 55 или повече години. Едва един от всеки десет (10,6 %) селскостопански управител е млад земеделски стопанин на възраст под 40 г., като този дял е още по-малък сред земеделските стопани — жени (8,6 %).

5.4.2.

Земеделските стопани, собствениците на гори, земеделските стопанства и селскостопанските кооперации са икономическият гръбнак на селските райони в ЕС. Застаряването на земеделските стопани е причина за общото обезлюдяване на селските райони (т.нар. „диаспора от селските райони“), което влияе пряко върху икономическите и социалните характеристики на тези територии. Освен това новите поколения се отказват от поемането на семейния бизнес поради ниската рентабилност на земеделската дейност и трудностите, свързани с достъпа до земя.

6.   Възможности

6.1.    Цифровизация и прецизно земеделие

6.1.1.

Селското стопанство е преминало в ерата на цифровото земеделие, където всеки апарат, генериращ данни по време на различните етапи на селскостопанското производство, може да изпраща тази информация, като тя подлежи на събиране, обработка и анализ. Използването на тези големи масиви данни би могло да помогне на земеделските стопани да преминат към земеделието на бъдещето и да постигнат амбициозни цели.

6.1.2.

Едно стопанство генерира много видове данни, които може да бъдат класифицирани в различни категории, например агрономични, финансови, метеорологични, данни за спазването на законодателството, данни за околната среда, данни за машини, данни за служителите и пр. Тези данни произхождат от широк набор от все по-мощни и разходоефективни източници, като машинно оборудване, дронове, GPS, датчици с дистанционно действие, сателити, смартфони и др., и се допълват от доставчици на услуги, консултанти, публични органи и др. Освен това останалите партньори във веригата за създаване на стойност като например преработвателите и търговците на дребно, супермаркетите, хипермаркетите, включително рекламните агенции, събират огромно количество данни относно пазарите, на които земеделските стопани продават своята продукция.

6.1.3.

Събирането и използването на данни в селското стопанство не е нова концепция; земеделските стопани правят това откакто земеделието съществува. Новото обаче е възможността за развитие на ориентиран към данните земеделски сектор, което се дължи на размера и обема на тези данни, който нараства експоненциално. Друга новост е качеството на информацията, получавана в реално време в стопанството, като и технологията, използвана за събирането, съхранението, използването, управлението, споделянето, обработката и комуникирането на данни.

6.1.4.

Собствеността върху данните и правото на определяне на това кой може да има достъп и да използва тези данни е от ключово значение за поддържане на участието на земеделските стопани в прилагането на новите технологии. Към момента липсва обща рамка, която да изяснява собствеността върху данните. Поради тази причина за сектора на селското стопанство в ЕС беше създаден Кодекс за поведение относно споделянето на земеделски данни с договорно споразумение (3), в който се обяснява правото на източника на данни да бъде компенсиран за използваните данни, създадени в резултат на неговата дейност.

6.1.5.

Цифровизацията и прецизното земеделие изпълняват ключова роля в определянето на бъдещето на селскостопанския сектор в ЕС. Те също така оказват влияние върху пазара на труда и върху вида умения, необходими в земеделието, като дефинират по нов начин ролята на земеделските стопани и бизнес моделите на селскостопанските кооперации.

6.2.    Мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него

6.2.1.

През последните десетилетия селскостопанският сектор на ЕС предприе голям брой действия за подобряване на екологичната устойчивост. ОСП налага стриктни и нелесни действия в областта на опазването на околната среда и практиките за устойчиво управление, които променят начина, по който земеделските стопани обработват земите си, като при това по ефективен начин се комбинират качество и устойчивост.

6.2.2.

Селското и горското стопанство имат специална роля по отношение на смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като това е единственият икономически сектор, който премахва парниковите газове от атмосферата благодарение на фотосинтезата. Това постижение на сектора все още не е напълно признато, изчислено или отчетено правилно и създателите на политики следва да обмислят по-обстойна оценка на това как горите и постоянните и едногодишните култури биха могли да допринесат за ограничаването на емисиите на парникови газове.

6.2.3.

Днес земеделските стопани биха искали усилията им за борба с изменението на климата да бъдат признати от обществото и от създателите на политики. По-специално създателите на политики трябва да отчитат обстоятелството, че мерките в областта на опазването на околната среда не следва да застрашават безопасността на храните и трябва да са съобразени с това, че земеделските стопани се нуждаят от справедливо възнаграждение за допълнителната работа, която често се изисква във връзка с мерките за устойчивост и смекчаване на последиците от изменението на климата.

6.3.    По-голяма прозрачност на пазара по цялата верига за доставка на храни

6.3.1.

Разпределението на добавената стойност в хранителната верига е приблизително 25 % за земеделския стопанин, 25 % за преработката на храните и 50 % за търговия на храни на дребно и услуги в хранителния сектор, съгласно информационния документ, публикуван от Комисията през март 2017 г.

6.3.2.

Понастоящем трябва стриктно да се спазва директивата на ЕС относно нелоялните търговски практики. Сред предприятията от веригата за доставки в областта на селското стопанство и храните се наблюдава отчетлива липса на пропорционалност в позициите при договаряне между земеделските производители и преработвателите на селскостопански продукти и храни. В тази небалансирана ситуация силна е позицията на големите търговски организации (супермаркети, хипермаркети, големи камари на хранително-вкусовата промишленост, работещи в цяла Европа).

6.3.3.

Етапите на преработка и продажба на дребно са увеличили дела на добавената си стойност в хранителната верига в отговор на повишеното потребителско търсене на готови за консумация пакетирани продукти. Същевременно от 2014 г. насам добавената стойност в селското стопанство намалява (през 2016 г. по-ниска с 4 %). Това се дължи на увеличаващите се производствени разходи в резултат на конкуренцията за ограничени ресурси, както и на ограничените възможности на земеделските стопани да добавят стойност към основния продукт или да получават заплащане за това.

6.3.4.

В неотдавнашното си изследване „Готови за промяна“ (2018 г.) Oxfam очерта неравенството във веригата за доставка на храни, посочвайки примери от Обединеното кралство, Нидерландия и Германия, наред с други. Разглеждайки подробно разбивката на крайните потребителски цени, в изследването, фокусирано върху Обединеното кралство, се установява, че през 2015 г. над половината от цената се пада на супермаркетите (52,8 %), 38,5 % — на търговците и производителите на храни и едва 5,7 % — на дребните земеделски стопани и работниците. Последните 3 % от цената са за производствени разходи.

6.3.5.

При тези обстоятелства, предвид високата концентрация в сектора на търговията на дребно и това, че защитата един добре функциониращ вътрешен пазар е от ключовото значение, добра отправна точка се оказа рамковото законодателство на ЕС, включващо забрана за нелоялни търговски практики, както и механизми за контрол и налагане на изпълнението, съчетани с възпиращи санкции. Изключително важно е да продължат усилията за повишаване на прозрачността на пазара, като се гарантира справедлив дял от стойността за земеделските стопани. Освен това през юли 2020 г. ще бъде приложен новият регламент относно командироването на работници, което трябва да допринесе за по-прозрачна и справедлива стопанска дейност на земеделските производители на национално равнище.

6.3.6.

На национално равнище следва да се обмисли подход за договаряне против обичайните пазарни асиметрии, посредством въвеждане на вериги за създаване на стойност, целящи осигуряване на месечен доход в размер на две минимални работни заплати за земеделските стопани.

7.   Решения

7.1.

За семейните земеделски стопанства, които се ценят високо от европейските потребители, са необходими добри политики, справедливо и разумно регулиране, съчетано със стабилно и ефективно законодателство, което да подпомага смекчаването на сериозната заплаха от екстремна нестабилност в цените и постоянно задълбочаващо се неравновесие на силите във веригата за доставки. Експертната група за пазарите е стъпка в тази посока, но трябва да бъде последвана и от други.

7.2.    Научноизследователска дейност и иновации, отговарящи на нуждите на земеделските стопани, подход, отчитащ множество участници и пряко участие на заинтересованите лица

7.2.1.

Участието на заинтересованите лица е от основно значение за въвеждането на научните изследвания в практиката. Поставянето на интересите на земеделските стопани в центъра на иновационния процес не само че ще ускори значително ефекта от него, но също така ще гарантира практическата ориентираност на резултатите от научноизследователската дейност и иновациите. Това също ще спомогне да се гарантира по-оптималното разходване на средствата, предоставени за научни изследвания.

7.2.2.

Земеделските стопани, селскостопанските предприятия, собствениците на горски стопанства и техните кооперации може да бъдат, включително с помощта на правителствени програми, двигатели на иновации и икономически растеж. Поради това следва да се поощрява и насърчава тяхното участие от самото начало в научноизследователските и иновационните дейности в областта на селското стопанство, храните, горското стопанство и аквакултурите. Тяхното участие във всички етапи на проектите ще осигури по-голяма ориентация на научните изследвания и иновациите към търсенето и ще спомогне за намаляване на настоящата дистанция между академичната общност и практиката с цел осигуряване на приложими решения. Като краен резултат това следва да осигури по-голяма конкурентоспособност на нашите земеделски стопани и производители.

7.3.    Постигане на високи резултати и качество (биологично производство, ГО, брандиране и къса верига за доставка на храни)

7.3.1.

Продуктите с висока добавена стойност поради географско означение и биологичните продукти са добър източник на доходи за множество оператори, особено за земеделските стопани. Тези конкретни хранителни вериги са дори по-интересни, ако липсват прекупвачи и посредници. В този случай тези къси вериги за доставка се превръщат в много изгоден източник на доходи за земеделските стопани и селските общности, в които се произвеждат въпросните продукти.

7.3.2.

По-конкретно късите вериги за доставки в ЕС представляват алтернатива на обичайните по-дълги хранителни вериги, в които дребните земеделски стопани или кооперации често разполагат с ограничена договорна сила, а потребителят не може да проследи храните до познат производител или местен район. Такава хранителна система представлява особен интерес, тъй като обслужва редица нужди и възможности както за земеделските стопани, така и за потребителите. Развитието на различни видове къси вериги за доставки на храни (т.е. директни продажби от лицата и/или колективни директни продажби, партньорства — подкрепяното от общностите селско стопанство) е един от подходите на Общата селскостопанска политика за подобряване на конкурентоспособността в Европа. Късите вериги за доставки на храни може да бъдат двигател за промяна и модел за увеличаване на прозрачността, доверието, справедливостта и растежа в цялата верига на селскостопанските хранителни продукти.

7.3.3.

Храната в достатъчни количества гарантира известна социална стабилност в живота на гражданите на ЕС, като се има предвид положението в някои части на света, където храната не достига, което е причина за икономическа миграция към Европа или други държави.

7.4.    Образование и развитие на нови умения в първичния сектор

7.4.1.

Според данни на Евростат повечето управители на селски стопанства в ЕС имат само практически опит; през 2016 г. това е вярно за седем от всеки десет от тях (68,3 %). По-малко от един на десет (9,1 %) управители на селски стопанства са преминали обстойно обучение в областта на селското стопанство, а останалите (22,6 %) са преминали основно обучение.

7.4.2.

Образованието в първичния сектор е от ключово значение за насърчаване на модернизацията и увеличаване на употребата на новите технологии.

7.4.3.

Това е от ключово значение днес, когато цифровите умения се превръщат в основен елемент на модерното управление на стопанството. Тези умения са необходими в множество области, като селското стопанство не прави изключение. Увеличена е необходимостта от хора с умения в сферата на информационните и компютърните технологии и с цифрови умения в селското стопанство, но очевидно в икономиката е налице недостиг на умения, особено в селските райони.

7.4.4.

За да може общността на земеделските стопани напълно да се възползва от възможностите на технологичната и цифровата трансформация, е необходимо да се повиши нивото на цифровите умения на работната сила в земеделския сектор.

7.4.5.

Това може да бъде направено на ниво стопанство, но също и в асоциациите и кооперациите, както и в рамките на системата на ЕС за образование и обучение, която трябва да осигурява програми за учене през целия живот, насочени към развиването на нови умения.

---

(1)  Eurostat, Agriculture, forestry and fishery statistics 2018 (Статистика на Евростат за 2018 г. относно селското и горското стопанство и рибарството).

(2)  Eurostat, Agriculture, forestry and fishery statistics 2018 (Статистика на Евростат за 2018 г. относно селското и горското стопанство и рибарството).

(3)  COPA COGECA –EU Code of conduct on agricultural data sharing by contractual agreement (Кодекс за поведение на ЕС относно споделянето на земеделски данни с договорно споразумение).