Жалба, подадена на 3 юни 2009 г. — Freistaat Sachsen/Комисия

(Дело T-215/09)

2009/C 180/107

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Freistaat Sachsen (представители: адв. U. Soltész и адв. P. Melcher, Rechtsanwälte)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят обжалва Решение C (2009) 2010 окончателен на Комисията от 24 март 2009 г. (NN 4/2009, ex N 361/2008) — Германия, летище Дрезден, с което Комисията разрешава капиталовата инжекция, предвидена от Германия за реконструкцията и удължаването на пистата за излитане и приземяване на летището на Дрезден, в качеството ѝ на мярка, съвместима с общия пазар, въз основа на член 87, параграф 3, буква в) ЕО. Той иска отмяната на решението, доколкото Комисията квалифицира спорната мярка като държавна помощ.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят поддържа преди всичко, че прилагайки правилата в областта на държавните помощи по отношение на спорната по настоящото дело мярка, Комисията не се е съобразила с разпределянето на правомощията съгласно Договора за ЕО и с принципа, че Общността може да действа само в рамките на предоставените ѝ правомощия съгласно член 5, алинея 1 от ЕО. Публичното финансиране на изграждането на инфраструктура, достъпна за всички потенциални потребители при условия, които са обективни и недискриминационни, било обща мярка на икономическата политика и обичайно не попадало в приложното поле на правото в областта на държавните помощи.

С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е квалифицирала Flughafen Dresden GmbH като предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО по повод на замяната на старата писта за излитане и приземяване с нова.

Освен това той поддържа, че Комисията не е взела предвид факта, че Flughafen Dresden GmbH е държавно дружество, учредено ad hoc (single purpose vehicle), което има частноправна организационна структура и което съответно не може да се счита за бенефициер на помощта, доколкото необходимите за изпълнението на неговите задачи средства му се предоставят от държавата.

С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че приложените Насоки от 2005 г. (1) нарушавали първичното право на Общността, тъй като доколкото операторите на регионални летища нямат качеството на предприятие, Насоките не съответствали на фактическото положение и имали противоречив характер. Те трябвало да допълнят, а не да заменят Насоките от 1994 г. (2). Насоките от 2005 г. подчинили и изграждането на летища на правото в областта на държавните помощи. В предходните Насоки от 1994 г., които продължават да са в сила, тази дейност изрично се изключвала от приложното поле на режима на държавните помощи.

При условията на евентуалност, с петото си правно основание жалбоподателят поддържа, че спорната мярка отговаряла на всички условия от Решение по дело Altmark Trans (3) и поради това в крайна сметка не представлявала държавна помощ.

(1)  Съобщение на Комисията — Насоки на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища (ОВ C 312, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 14, стр. 188).

(2)  Съобщение на Комисията — Прилагане на членове 92 и 93 от Договора за ЕО, както и на член 61 от Споразумението за ЕИП във връзка с държавните помощи в сектора на въздушния транспорт (ОВ C 350, 1994 г., стр. 1).

(3)  Решение от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C-280/00, Recueil, 2003 г., стp. I-7747).

  翻译：

查看mercari原页面

收藏该商品

立即下单