5.5.2012 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/5 |
Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2012 г. (преюдициално запитване от Landgericht Regensburg — Германия) — G/Cornelius de Visser
(Дело C-292/10) (1)
(Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Публично оповестяване на съдебните книжа - Липса на местоживеене или на известно местопребиваване на ответника на територията на някоя държава членка - Компетентност при „деликт или квазиделикт“ - Нарушаване на правата, свързани с личността, евентуално причинено вследствие на публикуване на снимки в уебсайт - Място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие)
2012/C 133/07
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landgericht Regensburg
Страни в главното производство
Ищец: G
Ответник: Cornelius de Visser
Предмет
Преюдициално запитване — Landgericht Regensburg — Тълкуване на член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47, втори параграф от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ С 303, 2007 г., стр. 1), на член 4, параграф 1 и параграф 5, точка 3 и член 26, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), както и на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (OB L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257) — Национална правна уредба, предвиждаща при определени обстоятелства съдебните книжа да бъдат връчени на ответника чрез публичното им оповестяване и позволяваща произнасяне на съдебно решение в неприсъствено производство въз основа на документ за образуване на производството, който е бил връчен по този начин — Приложимост на правилата за компетентност съгласно Регламент № 44/2001 при липса на местоживеене или на известно местопребиваване на ответника на територията на някоя държава членка — Определяне на съдебната компетентност и на приложимото право по отношение на иск, предявен на основание на нарушаване на правата, свързани с личността, евентуално причинено вследствие на публикуване на снимки в уебсайт, управляван от лице, чието местоживеене не е известно
Диспозитив
1. |
При обстоятелства като тези по главното производство член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на член 5, точка 3 от същия регламент по отношение на иск за отговорност поради управлението на уебсайт срещу ответник, който вероятно е гражданин на Съюза, но чието местонахождение е неизвестно, ако сезираната юрисдикция не разполага с доказателства, позволяващи ѝ да приеме, че ответникът действително има местоживеене извън територията на Европейския съюз. |
2. |
Правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че допуска произнасянето на съдебно решение в неприсъствено производство срещу ответник, на когото документът за образуване на производството е бил връчен чрез публикуване съгласно националното право поради невъзможността да се определи местонахождението му, при условие че сезираната юрисдикция предварително се е уверила, че за откриването на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата грижа и на добросъвестността. |
3. |
Правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че не допуска удостоверяване като европейско изпълнително основание, по смисъла на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, на съдебно решение, произнесено в неприсъствено производство срещу ответник, чийто адрес е неизвестен. |
4. |
Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), не се прилага в хипотеза, при която не е известно мястото на установяване на доставчика на услугите на информационното общество, доколкото прилагането на тази разпоредба зависи от определянето на държавата членка, на чиято територия действително е установен доставчикът на съответните услуги. |