28.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 234/24

1.

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, които предвиждат, че правото на платен годишен отпуск е обусловено от действително полагане на труд не по-малко от десет дни (или от един месец) през референтния период?

2.

При утвърдителен отговор трябва ли по силата на член 7 от Директива 2003/88/ЕО, който урежда специфично задължение на работодателя, доколкото предвижда право на платен отпуск в полза на работника, отсъстващ по здравословни причини за период равен или по-голям от една година, сезираният със спор между частноправни субекти национален съд да не приложи национална разпоредба, която противоречи на този член, тъй като в случая тя обуславя възникването на правото на платен годишен отпуск от действително полагане на труд не по-малко от десет дни през референтната година?

3.

Доколкото член 7 от Директива 2003/88/ЕО не прави никакво разграничение между работниците, според това дали отсъствието им от работа през референтния период се дължи на трудова злополука, професионална болест, злополука по пътя към или от работното място, или общо заболяване, имат ли работниците право по силата на този текст на платен отпуск със същата продължителност, независимо от основанието за отсъствието им по здравословни причини, или този текст трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможност продължителността на платения отпуск да е различна, в зависимост от основанието за отсъствието на работника, при положение че при някои условия националният закон предвижда по-голяма продължителност на платения годишен отпуск от предвидената в директивата минимална продължителност от четири седмици?