1. Производство — Решение или регламент, с което или който обжалваният акт е заменен в хода на производството — Ново обстоятелство — Разширяване на първоначалните искания и правни основания
2. Основни права — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Позоваване от юридическо лице, считано за проявление на трета държава — Допустимост — Процесуални норми, предвидени за подаването на жалба до Европейския съд по правата на човека — Недопустимост на жалбите, подадени от правителствени организации — Приложимост пред съда на Съюза — Изключване
(членове 17, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
3. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Минимални изисквания
(член 296, втора алинея ДФЕС, член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета, член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 на Съвета, член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012 на Съвета и член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 на Съвета)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на уличаващите доказателства — Обхват
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 1, параграфи 4 и 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)
5. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Право на достъп до документи — Право, обусловено от искане до Съвета в този смисъл
(Регламенти № 423/2007, № 961/2010 и № 267/2012 на Съвета; Решение 2010/413 на Съвета)
6. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Жалба за отмяна, подадена от субект, засегнат от решение за замразяване на средства — Разпределяне на доказателствената тежест — Съдебен контрол
(Регламенти № 423/2007, № 668/2010, № 961/2010, № 1245/2011 и № 267/2012 на Съвета; Решение 2010/413 на Съвета)
7. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Актове на Съюза, налагащи замразяване на средства — Териториален обхват
(член 18 от Регламент № 423/2007 на Съвета, член 39 от Регламент № 961/2010 на Съвета и член 49 от Регламент № 267/2012 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 32)
2. Правото на Съюза не съдържа правна норма, която да не допуска юридически лица, представляващи проявление на трети държави, да се позоват в тяхна полза на защитата и гаранциите, свързани с основните права. Напротив, членове 17, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантират права на „[в]секи“ — формулировка, която обхваща и посочените юридически лица. Те следователно могат да се позовават на тези права пред съда на Съюза, доколкото същите са съвместими с качеството им на юридическо лице.
Ползването им от тези права не може да им бъде отказано и на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, който не допуска подаването на жалби до Европейския съд по правата на човека от правителствени организации.
(вж. точки 36—38 и 41)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 49—51)
4. Принципът на зачитане на правото на защита изисква, от една страна, заинтересованият субект да бъде уведомен за установените в негов ущърб обстоятелства, на които се основава увреждащият го акт. От друга страна, трябва да му се предостави възможност да изрази ефективно своето становище по тези обстоятелства.
Следователно, що се отнася до първия акт, с който се замразяват финансови средства на дадено образувание, като се изключат случаите, когато императивни съображения, свързани със сигурността на Съюза или на неговите държави членки или с международните им отношения, не допускат това, съобщаването на уличаващите доказателства трябва да се извърши или едновременно с приемането на съответния акт, или възможно най-скоро след него. Ако предяви искане, засегнатото образувание има право да изрази становището си по тези обстоятелства и след приемането на акта. При тези условия всяко последващо решение за замразяване на финансови средства по принцип трябва да се предшества от съобщаване на новите уличаващи доказателства и нова възможност за съответното образувание да изрази становището си.
В този смисъл съобщаването на съответното лице на предложението за приемане на ограничителна мярка замразяване на средства след срока, който му е определен за представяне на забележки, не му позволява своевременен достъп до съдържащите се в преписката по случая му материали и следователно води до нарушаване на правото му на защита.
Освен това, що се отнася до принципа на ефективна съдебна защита, ефикасността на съдебния контрол предполага, че съответният орган на Съюза е длъжен, в рамките на възможното, да уведоми съответния субект за мотивите за ограничителна мярка или в момента на приемането на мярката, или поне в най-кратки срокове след това, за да позволи на съответния субект да упражни своевременно правото си на обжалване. Спазването на това задължение за уведомяване за посочените съображения всъщност е необходимо както за да позволи на адресатите на ограничителните мерки да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезират съда на Съюза, така и за да предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглеждания акт, което е негово задължение.
Обстоятелството, че мотивите за приемане на решение за замразяване на средства са неясни и късното съобщаване на предложението за приемането им представляват нарушение на правото на ефективна съдебна защита на лицето, което е адресат на такова решение.
(вж. точки 53, 54, 56, 85, 96 и 105)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 55)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точка 111)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 122—124)
Дело T-496/10
Bank Mellat
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Явна грешка в преценката“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 29 януари 2013 г.
Производство — Решение или регламент, с което или който обжалваният акт е заменен в хода на производството — Ново обстоятелство — Разширяване на първоначалните искания и правни основания
Основни права — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Позоваване от юридическо лице, считано за проявление на трета държава — Допустимост — Процесуални норми, предвидени за подаването на жалба до Европейския съд по правата на човека — Недопустимост на жалбите, подадени от правителствени организации — Приложимост пред съда на Съюза — Изключване
(членове 17, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Минимални изисквания
(член 296, втора алинея ДФЕС, член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета, член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 на Съвета, член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012 на Съвета и член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 на Съвета)
Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на уличаващите доказателства — Обхват
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 1, параграфи 4 и 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)
Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Право на достъп до документи — Право, обусловено от искане до Съвета в този смисъл
(Регламенти № 423/2007, № 961/2010 и № 267/2012 на Съвета; Решение 2010/413 на Съвета)
Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Жалба за отмяна, подадена от субект, засегнат от решение за замразяване на средства — Разпределяне на доказателствената тежест — Съдебен контрол
(Регламенти № 423/2007, № 668/2010, № 961/2010, № 1245/2011 и № 267/2012 на Съвета; Решение 2010/413 на Съвета)
Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Актове на Съюза, налагащи замразяване на средства — Териториален обхват
(член 18 от Регламент № 423/2007 на Съвета, член 39 от Регламент № 961/2010 на Съвета и член 49 от Регламент № 267/2012 на Съвета)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 32)
Правото на Съюза не съдържа правна норма, която да не допуска юридически лица, представляващи проявление на трети държави, да се позоват в тяхна полза на защитата и гаранциите, свързани с основните права. Напротив, членове 17, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантират права на „[в]секи“ — формулировка, която обхваща и посочените юридически лица. Те следователно могат да се позовават на тези права пред съда на Съюза, доколкото същите са съвместими с качеството им на юридическо лице.
Ползването им от тези права не може да им бъде отказано и на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, който не допуска подаването на жалби до Европейския съд по правата на човека от правителствени организации.
(вж. точки 36—38 и 41)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 49—51)
Принципът на зачитане на правото на защита изисква, от една страна, заинтересованият субект да бъде уведомен за установените в негов ущърб обстоятелства, на които се основава увреждащият го акт. От друга страна, трябва да му се предостави възможност да изрази ефективно своето становище по тези обстоятелства.
Следователно, що се отнася до първия акт, с който се замразяват финансови средства на дадено образувание, като се изключат случаите, когато императивни съображения, свързани със сигурността на Съюза или на неговите държави членки или с международните им отношения, не допускат това, съобщаването на уличаващите доказателства трябва да се извърши или едновременно с приемането на съответния акт, или възможно най-скоро след него. Ако предяви искане, засегнатото образувание има право да изрази становището си по тези обстоятелства и след приемането на акта. При тези условия всяко последващо решение за замразяване на финансови средства по принцип трябва да се предшества от съобщаване на новите уличаващи доказателства и нова възможност за съответното образувание да изрази становището си.
В този смисъл съобщаването на съответното лице на предложението за приемане на ограничителна мярка замразяване на средства след срока, който му е определен за представяне на забележки, не му позволява своевременен достъп до съдържащите се в преписката по случая му материали и следователно води до нарушаване на правото му на защита.
Освен това, що се отнася до принципа на ефективна съдебна защита, ефикасността на съдебния контрол предполага, че съответният орган на Съюза е длъжен, в рамките на възможното, да уведоми съответния субект за мотивите за ограничителна мярка или в момента на приемането на мярката, или поне в най-кратки срокове след това, за да позволи на съответния субект да упражни своевременно правото си на обжалване. Спазването на това задължение за уведомяване за посочените съображения всъщност е необходимо както за да позволи на адресатите на ограничителните мерки да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезират съда на Съюза, така и за да предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглеждания акт, което е негово задължение.
Обстоятелството, че мотивите за приемане на решение за замразяване на средства са неясни и късното съобщаване на предложението за приемането им представляват нарушение на правото на ефективна съдебна защита на лицето, което е адресат на такова решение.
(вж. точки 53, 54, 56, 85, 96 и 105)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 55)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 111)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 122—124)