12.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/9

Решение на Съда (голям състав) от 13 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (Chancery Division) — Обединеното кралство) — Test Claimants in the FII Group Litigation/Commissioners of Inland Revenue, The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

(Дело C-35/11) (1)

(Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС - Разпределение на дивиденти - Корпоративен данък - Дело C-446/04 - Test Claimants in the FII Group Litigation - Тълкуване на съдебното решение - Избягване на икономическото двойно данъчно облагане - Еквивалентност на методите на освобождаване и на приспадане - Понятия за „данъчна ставка“ и „различни нива на данъчно облагане“ - Дивиденти с произход от трети държави)

2013/C 9/13

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (Chancery Division)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Test Claimants in the FII Group Litigation

Ответници: Commissioners of Inland Revenue, The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

Предмет

Преюдициално запитване — High Court of Justice (Chancery Division) — Тълкуване на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС — Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Тълкуване на Решение на Съда от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation (C-446/04) — Понятия за „данъчна ставка“ и за „различни нива на данъчно облагане“ — Данъчна ставка, която следва да бъде отчетена, за да се провери идентичността на нивата на данъчно облагане на дивидентите с национален и с чуждестранен произход

Диспозитив

1.

Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което прилага метода на освобождаване към дивидентите с национален произход и метода на приспадане към дивидентите с чуждестранен произход, ако е установено, от една страна, че данъчният кредит, от който се ползва дружеството — получател на дивидентите, в рамките на метода на приспадане, е еднакъв с размера на действително платения данък върху стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба, и от друга страна, че действителното ниво на облагане на печалбата на дружествата в съответната държава членка е като цяло по-ниско от предвидената номинална данъчна ставка.

2.

Отговорите на Съда на втория и четвъртия въпрос, отправени в рамките на производството, в което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, важат и когато:

—

чуждестранният корпоративен данък, с който е обложена стоящата в основата на разпределените дивиденти печалба, не е или не е платен изцяло от дружеството — чуждестранно лице, изплащащо посочените дивиденти на дружеството — местно лице, а е бил платен от дружество — местно лице на държава членка, което е пряко или непряко дъщерно дружество на първото дружество,

—

авансовият корпоративен данък не е бил платен от дружеството — местно лице, което получава дивидентите от дружество — чуждестранно лице, а е бил платен от неговото дружество майка, местно лице, в рамките на режима на облагане на група.

3.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че дружество майка, местно лице на държава членка, което в рамките на режима на облагане на група като разглеждания в главното производство е било принудено в нарушение на разпоредбите на правото на Съюза да плати авансов корпоративен данък върху частта от печалбата, произхождаща от дивиденти с чуждестранен произход, може да подаде иск за възстановяване на този недължимо платен данък, доколкото той надхвърля увеличения размер на корпоративния данък, който разглежданата държава членка е имала право да събере, за да компенсира по-ниската номинална данъчна ставка, с която е обложена стоящата в основата на дивидентите с чуждестранен произход печалба, в сравнение с номиналната данъчна ставка, приложима към печалбата на дружеството майка, местно лице.

4.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че дружество, което е местно лице на държава членка и притежава дялово участие в дружество — местно лице на трета държава, предоставящо му безспорно влияние върху решенията на последното дружество и позволяващо му да определя неговата дейност, може да се позовава на член 63 ДФЕС, за да оспори съвместимостта с тази разпоредба на законодателството на посочената държава членка относно данъчното третиране на дивиденти с произход от тази трета държава, което не се прилага изключително към положения, при които дружеството майка упражнява решаващо влияние върху разпределящото дивиденти дружество.

5.

Отговорът на Съда на третия въпрос, отправен в рамките на производството, в което е постановено Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, не се прилага, когато установените в други държави членки дъщерни дружества, в полза на които не е могло да се направи никакво прехвърляне на авансов корпоративен данък, не се облагат в държавата членка на дружеството майка.

(1)  ОВ C 103, 2.4.2011 г.

  翻译：