C_2011145BG.01000301.xml

14.5.2011

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/3

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 17 януари 2011 година — Антон Винков/Началник Административно-наказателна дейност

(Дело C-27/11)

2011/C 145/03

Език на производството: български

Препращаща юрисдикция

Административен съд София-град.

Страни в главното производство

Ищец: Антон Винков.

Ответник: Началник Административно-наказателна дейност.

Преюдициални въпроси

Следва ли съответствието на приложимите норми по националното право, като тези по главното производство, относими към правните последици от решение за наложена финансова санкция за административно нарушение, представляващо пътно-транспортно произшествие, издавано от административен орган, да се тълкуват за съответствие с разпоредбите, предвидени в Договорите и приетите въз основа на тях мерки по правото на Европейския съюз, в областта „пространство на свобода, сигурност и правосъдие“, евентуално и/или в областта „транспорт“?

Следва ли от разпоредбите на Договорите и приетите въз основа на тях мерки по правото на Европейския съюз в областта „пространство на свобода, сигурност и правосъдие“ във връзка със съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси, както и от чл.82, параграф 1, алинея втора, буква „а“ от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и в областта на транспорта по чл. 91, ал.1,бука в) от същия договор, че се включват в приложното поле на правото на Съюза административни нарушения за пътни нарушения, които могат да се определят като „несъществени“ по смисъла на чл. 2 на Протокол 7 Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и във връзка с чл. 2 на Протокол 7 към същата.

В случай на положителен отговор на втори въпрос, да се даде отговор и на следните въпроси:

3.1.

Представлява ли „несъществено нарушение“ по смисъла на правото на Съюза, при условията на главното производство, административно нарушение на правилата за движение, за което едновременно са налице следните обстоятелства:

А.	деянието представлява пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили имуществени вреди, квалифицира се като виновно извършено и е наказуемо като административно нарушение;

Б.	според размера на предвидената финансова санкция, решението за налагането й не може да се обжалва пред съд и лицето не може да докаже, че не е извършило виновно приписваното му деяние;

Г.	отнемат се посочен в решението брой контролни точки, като автоматична правна последица от влизането му в сила;

Д.	при въведената система на свидетелство за управление на моторно превозно средство с предоставяне на определен брой контролни точки при издаването му за отчитане на извършените нарушения, се вземат предвид и отнетите контролни точки вследствие на необжалваеми НП като автоматична правна последица.

Д.

при обжалване пред съд на принудителна мярка за отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство поради изгубена правоспособност, настъпила като автоматична правна последица от отнемането на предоставения първоначален размер на контролните точки, не се осъществява преюдициален съдебен контрол върху законосъобразността на необжалваемите НП, с които се отнемат контролни точки.

3.2.

Следва ли, че чл. 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, евентуално чл.91, параграф1, буква в) от същия договор, и мерките, приети на основание посочените разпоредби, както и Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, допускат да не се прилага съответно принципа за взаимно признаване на съдебни решения и присъди или мерки за подобряване на безопасността на движението, за решение за наложена финансова санкция за нарушение за правилата за движение при условията на главното производство, което деяние може да се определи като „несъществено“ по правото на Съюза, като държавата-членка предвиди неспазване на изискванията за обжалваемост пред съд, компетентен и по наказателни дела, и приложимост на процесуалния ред по националното право за обжалване при обвинение за извършено престъпление.

В случай на отрицателен отговор на втори въпрос, да се отговори на следния въпрос:

Следва ли, че чл. 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, евентуално чл.91, параграф1, буква в) от същия договор, и мерките, приети на основание посочените разпоредби, както и Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, допускат да не се прилага съответно принципа за взаимно признаване на съдебни решения и присъди или мерките за подобряване на безопасността на движението по правото на Съюза, по преценка на държавата-членка, като в нормативен акт предвиди неспазването на изискванията за обжалване пред съд, компетентен и по наказателни дела, и приложимост на процесуалния ред по националното право за обжалване при обвинение за извършено престъпление, спрямо решение за наложена финансова санкция за нарушение за правилата за движение, за което при условията на главното производство, е налице едновременно следното:

А.	деянието представлява пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили имуществени вреди, квалифицира се като виновно извършено и е наказуемо като административно нарушение;

Б.	според размера на предвидената финансова санкция, решението за налагането й не може да се обжалва пред съд и лицето не може да докаже, че не е извършило виновно приписваното му деяние;

Г.	отнемат се посочен в решението брой контролни точки, като автоматична правна последица от влизането му в сила;

Д.	при въведената система на свидетелство за управление на моторно превозно средство с предоставяне на определен брой контролни точки при издаването му за отчитане на извършените нарушения, се вземат предвид и отнетите контролни точки вследствие на необжалваеми НП като автоматична правна последица.

Д.

翻译：