1.10.2011 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 290/14 |
Жалба, подадена на 2 август 2011 г. — Makhlouf/Съвет
(Дело T-433/11)
2011/C 290/19
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Ehab Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представители: E. Ruchat, avocat)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
— |
да приеме, че искането на жалбоподателя е допустимо и основателно, |
— |
да отмени Решение 2011/273/ОВППС на Съвета от 9 май 2011 година, както и последващите актове за изпълнение на това решение (по-конкретно Решение 2011/302/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година, в което се предвижда жалбоподателят отново да бъде включен в списъка на лицата, по отношение на които се прилагат предвидените в Решение 2011/273/ОВППС ограничителни мерки), както и Регламент (ЕС) № 442/2011 на Съвета от 9 май 2011 година и последващите актове за изпълнението му (а именно Регламент за изпълнение (ЕС) № 504/2011 на Съвета от 23 май 2011 година, заедно с поправката към него) в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, |
— |
да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.
1. |
Първото правно основание е изведено от нарушаване на правото на защита и на правото на ефективни правни средства за защита, предвидено в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (по-нататък наричана „ЕКПЧ“), както и в членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. |
2. |
Второто правно основание е изведено от нарушаване на задължението за мотивиране, тъй като жалбоподателят упреква Съвета за това, че с изложените от него мотиви не е изпълнил задължението на институциите на Европейския съюз, предвидено в член 6 от ЕКПЧ, член 296 от ДФЕС, както и в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. |
3. |
Третото правно основание е изведено от факта, че оспорваните мерки ограничават необосновано и непропорционално основните права на жалбоподателя и особено правото му на собственост, предвидено в член 1 от първия допълнителен протокол към ЕКПЧ и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на зачитане на честта и репутацията му, предвидено в членове 8 и 10 от ЕКПЧ, свободата му на стопанска инициатива и на извършване на търговска дейност, предвидена в членове 15 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и на последно място, нарушават принципа на презумпцията за невиновност, предвиден в член 6 от ЕКПЧ и член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз. |