23.2.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 55/16 |
Иск, предявен на 12 декември 2012 г. — Ziegler/Комисия
(Дело T-539/12)
2013/C 55/29
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Ziegler SA (Брюксел, Белгия) (представители: J. Bellis, M. Favart и A. Bailleux, avocats)
Ответник: Европейска комисия
Искания на ищеца
Ищецът иска от Общия съд:
— |
да обяви настоящия иск за допустим и основателен, |
— |
да установи, че Европейската комисия е ангажирала извъндоговорната отговорност на Европейския съюз спрямо ищеца, |
— |
да осъди Европейския съюз да заплати на ищеца сумата от 1 472 000 EUR и лихви за забава, считано от 11 март 2008 г. до пълното ѝ изплащане, както и сумата от 112 872,50 EUR на година, считано от 11 март 2008 г. и лихви за забава до пълното ѝ изплащане, |
— |
да осъди Европейския съюз да плати съдебните разноски, направени в рамките на настоящото производство. |
Правни основания и основни доводи
Ищецът иска обезщетение от Европейския съюз на две различни основания.
Първо, ищецът счита, че е претърпял вреди поради наложената му глоба от 9 200 000 EUR и лихви за забава от 7,60 % на година съгласно решение на Комисията от 11 март 2008 г. по преписка COMP/38.543 — Международни услуги по преместване за нарушение, за което отчасти отговорен бил Съюзът. Претендираните от ищеца вреди били причинени поради следните две извършени от Европейския съюз нарушения:
— |
от една страна, като изисквал с оглед възстановяване на разноските за преместването им длъжностните лица да събират три различни оферти и като не упражнявал какъвто и да било контрол върху изпълнението на това задължение, независимо че отлично бил запознат с отклоненията, до които тази практика водела, Съюзът създал благоприятна нормативна среда за извършването на нарушение на член 101 ДФЕС, за което впоследствие санкционирани били дружествата за преместване. Така Съюзът нарушил задължението си за полагане на дължима грижа и основното право на ищеца на добра администрация, |
— |
от друга страна, като искали фиктивни оферти от ищеца, длъжностните лица на Европейския съюз в качеството им на негови служители пряко подтикнали ищеца към извършването на нарушението, за което бил санкциониран. Чрез длъжностните си лица Европейският съюз следователно допринесъл за нарушението на член 101 ДФЕС, което впоследствие санкционирал, като освен това нарушил и правото на ищеца на справедлив процес. |
Второ, след приемането на решението от 11 март 2008 г. ищецът търпял значителни пропуснати ползи поради факта, че практиката с фиктивните оферти не била преустановена, тъй като отказът му да удовлетворява довел до отстраняването му от съответния пазар, независимо че вече предоставял само много ограничен брой услуги за преместване на длъжностни лица на европейските институции. Неизпълнението на задължението на Съюза за полагане на дължима грижа било в основата на претърпяната от ищеца вреда.