Дело C‑562/13

Centre public d’action sociale d’Ottignies-Louvain-la-Neuve

срещу

Moussa Abdida

(Преюдициално запитване, отправено от Cour du travail de Bruxelles)

„Преюдициално запитване — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 19, параграф 2 и член 47 — Директива 2004/83/ЕО — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Лице, което може да получи субсидиарна закрила — Член 15, буква б) — Изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход — Член 3 — По-благоприятни стандарти — Молител с тежко заболяване — Липса на подходящо лечение в страната на произход — Директива 2008/115/ЕО — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Член 13 — Възможност за обжалване по съдебен ред със спиране на изпълнението — Член 14 — Гаранции при връщане — Основни потребности“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 18 декември 2014 г.

Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Гражданин, срещу когото се води производство за връщане по смисъла на Директива 2008/115 — Национална правна уредба, която не предвижда суспензивно действие на жалбата, подадена срещу решение, с което се нарежда на гражданин на трета страна с тежко заболяване да напусне територията на държава членка — Изпълнението на това решение може да изложи този гражданин на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние — Недопустимост — Липсва поемане на основните потребности на този гражданин на трета страна с цел да се гарантира обезпечаването на спешни медицински грижи и основно лечение на болестите до приключване на производството по жалбата — Недопустимост

(член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 5, член 12, параграф 1, член 13, параграф 1 и член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

Членове 5 и 13 от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 14, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална законодателна уредба:

—

която не предвижда суспензивно действие на жалбата, подадена срещу решение, с което се нарежда на гражданин на трета страна с тежко заболяване да напусне територията на държава членка, когато изпълнението на това решение може да изложи този гражданин на трета страна на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние, и

—

не предвижда поемането, доколкото е възможно, на основните потребности на този гражданин на трета страна, за да се гарантира, че действително могат да му бъдат оказани спешни медицински грижи и основно лечение на болестите през периода, в който съответната държава членка е задължена, след подаването на тази жалба, да отложи извеждането на същия гражданин на трета страна.

Действително, що се отнася, на първо място, до характеристиките на жалбата, която трябва да може да се подаде срещу такова решение за връщане, от член 13, параграф 1 от Директива 2008/115 във връзка с член 12, параграф 1 от нея е видно, че гражданинът на трета страна трябва да има ефективно средство за защита, което му позволява да обжалва или да иска преразглеждане на решението за връщане, на което е адресат. Споменатата директива обаче не изисква предвиденото в член 13, параграф 1 от нея средство за защита непременно да има суспензивен ефект.

Характеристиките на това производство по обжалване обаче трябва да се определят в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който препотвърждава принципа на ефективната съдебна защита и предвижда, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в него условия.

В тази връзка в много редките случаи, в които извеждането на гражданин на трета страна с тежко заболяване към страна, в която не съществува подходящо лечение, би нарушило принципа на забрана за връщане, в съответствие с член 5 от Директива 2008/115, разгледан в светлината на член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, държавите членки не могат да го извършат. Тези много редки случаи се отличават с тежестта и непоправимия характер на вредите в резултат от извеждането на гражданин на трета страна към страна, в която съществува сериозен риск да бъде подложен на нечовешко или унизително отнасяне. Ефективността на производството по жалба, подадена срещу решение за връщане, чието изпълнение може да изложи засегнатия гражданин на трета страна на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние, изисква при тези обстоятелства гражданинът на трета страна да има на свое разположение жалба със суспензивен ефект, за да се гарантира, че решението за връщане няма да бъде изпълнено, преди разглеждането от компетентен орган на оплакване относно нарушение на член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Що се отнася, на второ място, до гаранциите, които държавата членка трябва да предостави в приложение на член 14 от Директива 2008/115 на гражданина на трета страна с тежко заболяване до произнасянето по жалбата, подадена от него срещу решение за връщане, чието изпълнение може да го изложи на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние, член 9, параграф 1, буква б) от посочената директива предвижда, че държавите членки отлагат извеждането за продължителността на разрешено спиране на изпълнението в съответствие с член 13, параграф 2 от нея. От общия разум на Директива 2008/115 личи, че член 9, параграф 1, буква б) от нея трябва да обхваща всички случаи, в които държавата членка е задължена да спре изпълнението на решение за връщане при подадена жалба срещу него.

Поради това в подобно положение в приложение на член 14, параграф 1, буква б) от тази директива съответната държава членка е задължена, доколкото е възможно, да поеме основните потребности на гражданин на трета страна с тежко заболяване, когато той няма средства за покриване на тези потребности. Действително осигуряването на спешни медицински грижи и основно лечение на болестите, предвидено в член 14, параграф 1, буква б) от тази директива, би могло да се окаже лишено от реален ефект, ако не се съпътства от поемане на основните потребности на съответния гражданин на трета страна. Същевременно държавите членки са компетентни да определят формата, в която да се поемат основните потребности на съответния гражданин на трета страна.

(вж. точки 43—45, 48, 50, 53, 56, 57, 59—61 и 63 и диспозитива)


Дело C‑562/13

Centre public d’action sociale d’Ottignies-Louvain-la-Neuve

срещу

Moussa Abdida

(Преюдициално запитване, отправено от Cour du travail de Bruxelles)

„Преюдициално запитване — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 19, параграф 2 и член 47 — Директива 2004/83/ЕО — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Лице, което може да получи субсидиарна закрила — Член 15, буква б) — Изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход — Член 3 — По-благоприятни стандарти — Молител с тежко заболяване — Липса на подходящо лечение в страната на произход — Директива 2008/115/ЕО — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Член 13 — Възможност за обжалване по съдебен ред със спиране на изпълнението — Член 14 — Гаранции при връщане — Основни потребности“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 18 декември 2014 г.

Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Гражданин, срещу когото се води производство за връщане по смисъла на Директива 2008/115 — Национална правна уредба, която не предвижда суспензивно действие на жалбата, подадена срещу решение, с което се нарежда на гражданин на трета страна с тежко заболяване да напусне територията на държава членка — Изпълнението на това решение може да изложи този гражданин на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние — Недопустимост — Липсва поемане на основните потребности на този гражданин на трета страна с цел да се гарантира обезпечаването на спешни медицински грижи и основно лечение на болестите до приключване на производството по жалбата — Недопустимост

(член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 5, член 12, параграф 1, член 13, параграф 1 и член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

Членове 5 и 13 от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 14, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална законодателна уредба:

—

която не предвижда суспензивно действие на жалбата, подадена срещу решение, с което се нарежда на гражданин на трета страна с тежко заболяване да напусне територията на държава членка, когато изпълнението на това решение може да изложи този гражданин на трета страна на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние, и

—

не предвижда поемането, доколкото е възможно, на основните потребности на този гражданин на трета страна, за да се гарантира, че действително могат да му бъдат оказани спешни медицински грижи и основно лечение на болестите през периода, в който съответната държава членка е задължена, след подаването на тази жалба, да отложи извеждането на същия гражданин на трета страна.

Действително, що се отнася, на първо място, до характеристиките на жалбата, която трябва да може да се подаде срещу такова решение за връщане, от член 13, параграф 1 от Директива 2008/115 във връзка с член 12, параграф 1 от нея е видно, че гражданинът на трета страна трябва да има ефективно средство за защита, което му позволява да обжалва или да иска преразглеждане на решението за връщане, на което е адресат. Споменатата директива обаче не изисква предвиденото в член 13, параграф 1 от нея средство за защита непременно да има суспензивен ефект.

Характеристиките на това производство по обжалване обаче трябва да се определят в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който препотвърждава принципа на ефективната съдебна защита и предвижда, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в него условия.

В тази връзка в много редките случаи, в които извеждането на гражданин на трета страна с тежко заболяване към страна, в която не съществува подходящо лечение, би нарушило принципа на забрана за връщане, в съответствие с член 5 от Директива 2008/115, разгледан в светлината на член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, държавите членки не могат да го извършат. Тези много редки случаи се отличават с тежестта и непоправимия характер на вредите в резултат от извеждането на гражданин на трета страна към страна, в която съществува сериозен риск да бъде подложен на нечовешко или унизително отнасяне. Ефективността на производството по жалба, подадена срещу решение за връщане, чието изпълнение може да изложи засегнатия гражданин на трета страна на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние, изисква при тези обстоятелства гражданинът на трета страна да има на свое разположение жалба със суспензивен ефект, за да се гарантира, че решението за връщане няма да бъде изпълнено, преди разглеждането от компетентен орган на оплакване относно нарушение на член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Що се отнася, на второ място, до гаранциите, които държавата членка трябва да предостави в приложение на член 14 от Директива 2008/115 на гражданина на трета страна с тежко заболяване до произнасянето по жалбата, подадена от него срещу решение за връщане, чието изпълнение може да го изложи на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние, член 9, параграф 1, буква б) от посочената директива предвижда, че държавите членки отлагат извеждането за продължителността на разрешено спиране на изпълнението в съответствие с член 13, параграф 2 от нея. От общия разум на Директива 2008/115 личи, че член 9, параграф 1, буква б) от нея трябва да обхваща всички случаи, в които държавата членка е задължена да спре изпълнението на решение за връщане при подадена жалба срещу него.

Поради това в подобно положение в приложение на член 14, параграф 1, буква б) от тази директива съответната държава членка е задължена, доколкото е възможно, да поеме основните потребности на гражданин на трета страна с тежко заболяване, когато той няма средства за покриване на тези потребности. Действително осигуряването на спешни медицински грижи и основно лечение на болестите, предвидено в член 14, параграф 1, буква б) от тази директива, би могло да се окаже лишено от реален ефект, ако не се съпътства от поемане на основните потребности на съответния гражданин на трета страна. Същевременно държавите членки са компетентни да определят формата, в която да се поемат основните потребности на съответния гражданин на трета страна.

(вж. точки 43—45, 48, 50, 53, 56, 57, 59—61 и 63 и диспозитива)

  翻译：