Жалба, подадена на 9 април 2013 г. — Portugal Telecom SGPS, S.A./Комисия
(Дело T-208/13)
2013/C 164/38
Език на производството: португалски
Страни
Жалбоподател: Portugal Telecom SGPS, S.A. (Лисабон, Португалия) (представители: N. Mimoso Ruiz и R. Bordalo Junqueiro, avocats)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение C(2013) 306 на Комисията и да осъди същата да заплати съдебните разноски;
—
при условията на евентуалност, да намали глобата, наложена на жалбоподателя в съответствие с член 2 от посоченото решение.
Правни основания и основни доводи
В обжалваното решение се твърди, че Portugal Telecom и Telefónica, S.A. са нарушили член 101 ДФЕС, доколкото са включили девета клауза в споразумението, с което Telefónica, S.A. придобива от Portugal Telecom пакет от акции на Brasilcel NV, разглеждана от Комисията като отделно от посочената сделка споразумение за въздържане от конкуренция.
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага две основания.
1.
Първото основание е изведено от нарушение на съществени процесуални правила:
—
Според жалбоподателя обжалваното решение не е правилно мотивирано, доколкото в изложените в него мотиви по основни въпроси са допуснати пропуски, неточности и грешки, водещи до неправилни изводи, които не могат да бъдат санирани;
—
Жалбоподателят счита също, че решението не е подкрепено с достатъчно доказателства, поради това че Комисията не е представила никакво доказателство, обезсилващо представеното от жалбоподателя доказателство за това, че деветата клауза от споразумението съдържа задължение за въздържане от конкуренция, която клауза с оглед на породилите я обстоятелства не би могла да се задейства без предварителното одобрение от двете страни;
—
Жалбоподателят добавя, че деветата клауза от споразумението не може да се квалифицира като предметно ограничение и че Комисията не е доказала, въпреки, че е била длъжна, реалното или потенциално наличие на ограничителни последици, които могат да доведат до неизпълнение на правилата на конкуренцията.
2.
Второто основание е изведено от нарушение на Договора и на правото относно неговото приложение
—
Жалбоподателят счита, че решението нарушава правото на Съюза, доколкото са допуснати:
а)
явна грешка в преценката на фактите, на доказателствата и на доказателствената сила на данните, доколкото Комисията е преценила и тълкувала погрешно изтъкнатите от страните в производството факти и вследствие на това не е извела от представените по делото доказателства възможно най-обосновани изводи;
б)
грешка в тълкуването на член 101 ДФЕС и вследствие на това нарушение на същата разпоредба, доколкото Комисията необосновано и погрешно е квалифицирала страните като потенциални конкуренти на всички пазари, за които се предполага, че важи задължението за въздържане от конкуренция, без това задължение да може да се квалифицира като предметно ограничение и без Комисията да е доказала пораждането на някакво действие;
в)
неизпълнение на задължението за разследване и за произнасяне, доколкото в решението не се разглеждат, нито отхвърлят представените от страните релевантни доводи, по-специално що се отнася до обхвата на клаузата за въздържане от конкуренция;
г)
нарушение на принципа in dubio pro reo, поради това че Комисията е приела за доказани неблагоприятни за жалбоподателя факти, въпреки че по отношение на тях съществуват съмнения и че самата Комисия не е сигурна в тях;
д)
нарушение на принципите, които Комисията се е задължила да следва при прилагането на глобите, и по-специално на предвиденото в точка 13 от нейните насоки в тази област, доколкото Комисията е изчислила размера на глобата за пазарите на електронни съобщения като цяло, независимо дали те сe намират на иберийския полуостров, пренебрегвайки също така факта, че при всички случаи твърдяното нарушениe не е продължило след 22 октомври 2010 г.;
е)
нарушение на принципа на пропорционалност, с оглед на обстоятелствата по конкретния случай и на критериите, които трябва да се спазват при налагане на глобите.