14.12.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 414/4 |
Решение на Съда (втори състав) от 22 октомври 2015 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — „ИЗИПЕЙ“ АД, „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД/Министерски съвет на Република България, Национален осигурителен институт
(Дело C-185/14) (1)
((Преюдициално запитване - Услуга по извършване на пощенски паричен превод - Директива 97/67/ЕО - Приложно поле - Национално законодателство, което предоставя изключително право на извършване на услугата „пощенски паричен превод“ - Държавна помощ - Икономическа дейност - Услуги от общ икономически интерес))
(2015/C 414/05)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Върховен административен съд
Страни в главното производство
Жалбоподатели: ИЗИПЕЙ“ АД, „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД
Ответници: Министерски съвет на Република България, Национален осигурителен институт
Диспозитив
1) |
Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че услугата по извършване на пощенски паричен превод на суми от подателя, който в случая е Държавата, до получател — чрез оператора, на когото е възложено да извършва универсалната пощенска услуга — не попада в приложното поле на тази директива. |
2) |
Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако извършването на пощенски парични преводи, чрез които се изплащат пенсии, представлява икономическа дейност, тази разпоредба все пак не се прилага при предоставено от държава членка на предприятие като разглежданото по главното производство изключително право да изплаща пенсии чрез пощенски парични преводи, стига тази услуга да е услуга от общ икономически интерес, компенсацията за която представлява насрещната престация за услугите, осъществени от това предприятие за изпълнение на задължението му за обществена услуга. |