15.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 315/38

1.

Важи ли изискването за равно третиране по член 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (1) — с изключение на забраната за прехвърляне на обезщетения в друга държава по член 70, параграф 4 от Регламент № 883/2004 — и за специалните парични обезщетения без плащане на вноски по смисъла на член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004?

2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос: допустими ли са — и евентуално в какъв обхват — ограниченията на изискването за равно третиране по член 4 от Регламент № 883/2004, които са въведени с разпоредби на националното законодателство за транспониране на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО (2) и които във всички случаи изключват достъпа до такива обезщетения през първите три месеца на пребиваването, когато гражданите на Съюза не са заети или самостоятелно заети лица във Федерална република Германия и нямат право на свободно движение съгласно член 2, параграф 3 от Freizügigkeitsgesetz/EU (Закон за свободното движение на гражданите на Съюза, „FreizügG/EU“)?

3.

При отрицателен отговор на първия въпрос: съвместима ли е с други изисквания за равно третиране, залегнали в първичното право — и по-специално член 45, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 18 ДФЕС — национална разпоредба, съгласно която през първите три месеца от пребиваването си гражданите на Съюза във всички случаи са лишени от определено социално плащане, с което се осигурява жизненият минимум и същевременно се улеснява достъпът до пазара на труда, когато тези граждани на Съюза не са заети или самостоятелно заети лица и нямат право на свободно движение съгласно член 2, параграф 3 от FreizügG/EU, но могат да докажат наличието на реална връзка с приемащата държава, и по-специално с пазара на труда на приемащата държава?