27.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 245/5

1)

Член 45 ДФЕС следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която лице, което има статут на държавен служител в една държава членка, загубва възможността да придобие произтичащите от този статут бъдещи права на пенсионни обезщетения (осигурителни плащания), тъй като с оглед на започване на нова работа в друга държава членка е освободено по собствено желание от длъжност като държавен служител, при положение че националното законодателство предвижда за това лице последващо пенсионно осигуряване с обратно действие въз основа на достигнатото в рамките на служебното правоотношение брутно възнаграждение, при което правата му по последващото пенсионно осигуряване с обратно действие са в по-нисък размер от загубените бъдещи права?

2)

При положителен отговор на първия въпрос по отношение на всички или на определени държавни служители следва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при липса на национална правна уредба в обратния смисъл органът на държавна власт, от който е бил назначен съответният държавен служител, трябва или да му плаща пенсия за осигурителен стаж и възраст, изчислена въз основа на осигурителния му стаж в рамките на служебното правоотношение и намалена с размера на пенсията по последващото пенсионно осигуряване с обратно действие, или да компенсира финансово по друг начин загубата на пенсионните обезщетения, произтичащи от статута на държавен служител, макар че националното законодателство допуска предоставяне само на предвидените в него пенсионни обезщетения?