|
11.9.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 300/32 |
Жалба, подадена на 12 юли 2017 г. — Dehousse/Съд на Европейския съюз
(Дело T-433/17)
(2017/C 300/40)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Franklin Dehousse (Брюксел, Белгия) (представители: L. Levi и S. Rodrigues, адвокати)
Ответник: Съд на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
|
— |
да се приеме настоящата жалба за допустима и основателна, |
и поради това,
|
— |
да отмени решението от 18 май 2017 г., с което ответникът е отхвърлил потвърдителното заявление за достъп до документи, подадено от жалбоподателя на 12 април 2017 г., както и решението от 22 май 2017 г., с което ответникът е отхвърлил частично потвърдителното заявление за достъп до документи, подадено от жалбоподателя на 16 март 2017 г., |
|
— |
да признае отговорността на ответника по член 340 ДФЕС, |
|
— |
да се разпореди на ответника да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди, оценени ex aequo et bono на десет хиляди евро (10 000 EUR), а при условията на евентуалност, символичната сума от 1 EUR, |
|
— |
да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски. |
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания във връзка с искането за отмяна и едно основание относно искането му за обезщетение.
|
1. |
Първото основание е изведено от нарушение на Решението на Съда на Европейския съюз от 11 октомври 2016 г. за публичния достъп до документите, съхранявани от Съда на Европейския съюз при упражняване на административните му функции (2016/C 445/03), на член 15, параграф 3 ДФЕС и на член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с публичния достъп до документите на институциите и със задължението за прозрачност. По-конкретно жалбоподателят твърди, че обжалваните решения трябва да бъдат отменени, тъй като с тях не се предоставят определени документи, други са предоставени частично или пък са предоставени с многобройни заличавания. |
|
2. |
Второто основание е изведено от нарушение на член 296 ДФЕС и на член 41 от Хартата, тъй като обжалваните решения са опорочени или им липсват мотиви. |
|
3. |
Третото основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност. |
Що се отнася до ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза, жалбоподателят твърди, че институцията ответник е възприела недобросъвестно поведение, което е правопораждащо основание за отговорността. Това поведение е породило значителна неимуществена вреда за жалбоподателя, за която последният иска да получи обезщетение.