1)

Член 12 във връзка с членове 21 и 22 от Шеста директива 82/891/ЕИО на Съвета от 17 декември 1982 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно разделянето на акционерните дружества, изменена с Директива 2007/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска след извършването на разделяне кредиторите на разделяното дружество, чиито вземания са възникнали преди разделянето и които не са използвали средствата за защита на кредиторите, предвидени в националната правна уредба в изпълнение на посочения член 12, да предявят Павлов иск, за да се обяви, че посоченото разделяне не поражда последици по отношение на тях, и да искат принудително изпълнение или налагане на обезпечение върху имуществото, прехвърлено на новообразуваното дружество.

2)

Член 19 във връзка с членове 21 и 22 от Директива 82/891, изменена с Директива 2007/63, който предвижда правила за недействителността на разделянето, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска след извършването на разделяне кредиторите на разделяното дружество да предявят Павлов иск, който не засяга действителността на това разделяне, а само позволява то да стане непротивопоставимо на тези кредитори.