9.12.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 413/18 |
Решение на Съда (осми състав) от 3 октомври 2019 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Белгия) — Fonds du Logement de la Région de Bruxelles-Capitale SCRL/Institut des Comptes nationaux (ICN)
(Дело C-632/18) (1)
(Преюдициално запитване - Икономическа и парична политика - Европейска система от национални и регионални сметки в Европейския съюз - Регламент (ЕС) № 549/2013 - Сектор „Държавно управление“ - Каптивна финансова институция - Понятие - Дружество, което предлага на домакинствата със средни или скромни доходи ипотечни кредити под контрола на държавното управление)
(2019/C 413/20)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Conseil d'État
Страни в главното производство
Жалбоподател: Fonds du Logement de la Région de Bruxelles-Capitale SCRL
Ответник: Institut des Comptes nationaux (ICN)
Диспозитив
1) |
Разпоредбите на приложение А към Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че за да се определи дали отделна институционална единица, контролирана от държавното управление, попада в сектор „Държавно управление“ по смисъла на въведената с този регламент изменена европейска система от национални сметки, когато има характеристиките на каптивна финансова институция, е необходимо да се провери критерият за излагането ѝ на икономически риск при упражняване на дейността ѝ. |
2) |
Институционална единица като разглежданата в главното производство, чиято степен на независимост спрямо държавното управление е ограничена от националното законодателство — съгласно което тази институционална единица не е напълно самостоятелна при управлението на активите и пасивите си, доколкото държавното управление, от една страна, упражнява контрол върху активите ѝ, а от друга страна, поема част от риска, свързан с пасивите ѝ — може да се квалифицира като „каптивна финансова институция“ по смисъла на точки 2.21—2.23 от приложение A към Регламент № 549/2013, доколкото националният съд може да тълкува предвидените от това национално законодателство мерки за контрол в смисъл, че водят до това съответната институционална единица да не може да действа независимо от държавното управление, доколкото последното ѝ налага условията, при които тази единица е длъжна да действа, без тя да има възможност по собствена инициатива да ги изменя съществено. |