—

да отмени решението на Комисията от 30 ноември 2017 г., с което се определя пенсията на жалбоподателя с обратна сила от 6 март 2015 г. и решението от 31 януари 2018 г., с което се иска възстановяването на суми, за които се твърди, че са платени неоснователно;

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от незаконосъобразност на акт, с който се предоставят субективни права, доколкото пенсията на жалбоподателя е определена при постъпването му на служба в ЕСВД на 1 октомври 2011 г. при условията на член 15, параграф 1 от Условия за работа на другите служители на Европейския съюз. Затова жалбоподателят счита, че или това решение е законосъобразно и не е могло да бъде оттеглено, или то е било незаконосъобразно и е могло да бъде оттеглено само в разумен срок.

2.

Второто основание е изведено от грешка в прилагането на правото, с довода, че решението за назначаване на жалбоподателя като срочно наето лице в степен AD12, стъпка 8, със старшинство при класирането му в стъпка към 1 ноември 2007 г., е било законосъобразно решение и е било в съответствие с договора между страните и не е могло правомерно да бъде оттеглено и заменено с решение, прилагащо корекционен коефициент, водещ до чувствително намаляване на възнаграждението на жалбоподателя.

3.

Третото основание е изведено от явна грешка, която била допусната от Комисията в решението ѝ, че жалбоподателят е работил на длъжност, съответстваща на длъжността началник на сектор.

4.

Четвъртото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, доколкото обжалваните решения са опорочени от липсата на каквито и да било относими мотиви.

5.

Петото основание, изведено от нарушение на член 85 от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз, с мотива, че жалбоподателят не е могъл да бъде информиран за евентуална нередовност на решението, с което се определят неговите права при постъпването му на длъжност в ЕСВД.