C_2020068BG.01003401.xml

Жалба, подадена на 19 декември 2019 г. от European Federation of Public Service Unions (EPSU) срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 24 октомври 2019 г. по дело T-310/18, EPSU и Goudriaan/Комисия

(Дело C-928/19 P)

(2020/C 68/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Federation of Public Service Unions (EPSU) (представители: R. Arthur, Solicitor, K. Apps, Barrister)

Други страни в производството: Европейска комисия, Jan Willem Goudriaan

Искания на жалбоподателя

—	да допусне обжалването,

—	да отмени обжалваното решение;

—	да отмени решението на Комисията от 6 март 2018 г.,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя, възникнали в хода на производството по обжалване и на производството пред Общият съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че настоящата жалба следва да бъде допусната, тъй като Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото.

Основание № 1: Директиви, приети с решение на Съвета съгласно член 155, параграф 2 ДФЕС, са законодателни по естеството си

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че процедурата съгласно членове 154 и 155 ДФЕС не може да доведе до приемането на законодателни актове, които имат със законодателно естество.

а.	Според практиката на Съда мерки, приети в резултат на втората процедура, имат същите последици като тези на други директиви.

б.	Договорът от Лисабон не е ограничил ролята на социалните партньори, нито е променил естеството на мерките, приети в резултат на втората процедура.

в.	Мерки, приети с директива посредством решение на Съвета, остават законодателни по естеството си.

г.	Мерки, приети с директива посредством решение на Съвета, са законодателни актове.

д.

При условията на евентуалност, ако (което се отрича) директивите, приети с решение на Съвета, не са законодателни актове:

i.	Те са вид lex specialis с по-скоро законодателен, отколкото изпълнителен характер.

ii.	Могат да имат същите правни последици, каквито са имали преди 2007 г. Ето защо Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил първото основание на жалбоподателя.

Основание № 2: тълкуване на членове 154 и 155 ДФЕС

Общият съд е допуснал грешки при буквалното, контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 154 и член 155, параграф 2 ДФЕС.

а.	Тълкуването на Общия съд на член 155, параграф 2 ДФЕС не следва изричния му текст.

б.	Общият съд е трябвало да установи, че когато споразумение на социалните партньори е сключено от представителни социални партньори и споразумението не е незаконосъобразно, Комисията е длъжна да предложи текста на Съвета, за да се приеме решение съгласно член 155, параграф 2, втора алинея ДФЕС.

в.	Общият съд е трябвало да установи, че изборът на метод за прилагане на споразуменията на социалните партньори зависи от социалните партньори, а не от Комисията.

г.	Общият съд е трябвало да установи, че Съветът е оправомощен да реши да не приеме решение съгласно член 155, параграф 2, втора алинея ДФЕС, но Комисията няма подобно правомощие.

д.	Общият съд неправилно е разтълкувал институционалното равновесие съгласно членове 154 и 155 ДФЕС, разширявайки правомощията на Комисията отвъд изричния текста на разпоредбите, а също така е разтълкувал неправилно влиянието на членове 13 и 17 ДЕС.

е.	Тълкуването на Общия съд противоречи на контекста на дял X ДФЕС за социалната политика и на член 28 от Хартата на основните права на ЕС.

ж.	Общият съд е разтълкувал неправилно решението по дело UEAPME, предоставяйки по-голяма политическа свобода на преценка на Комисията, отколкото тя има, ако въпросното решение е било разтълкувано правилно.

з.	Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в преценката на ролята на Парламента в процедурата съгласно членове 154 и 155 ДФЕС. Ето защо Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил първото основание на жалбоподателя.

Основание № 3: различен подход по отношение на решението на Комисията

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията се ползва с широка свобода на преценка при приемане на решението. По този начин Общият съд:

a.	е разтълкувал неправилно членове 154 и 155 ДФЕС и естеството на социалното партньорство и

b.	е допуснал грешка, прокарвайки паралели с европейската гражданска инициатива. Ето защо Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил второто основание на жалбоподателя.

Основание № 4: подход по отношение на съображенията на Комисията в решението на Комисията

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел кратките съображения в решението на Комисията за законосъобразни.

а.	Съображенията на Комисията в писмото от 6 март 2018 г. са погрешни от правна и фактическа страна.

б.	Комисията не е представила никакво обяснение защо се е отклонила от гаранциите, дадени в по-ранните ѝ писма и в публикуваните ѝ съобщения.

в.	Представените в писмото причини не са причините, на които се позовава Комисията в защитата си или в хода на съдебното заседание. Тези причини също са погрешни от правна и фактическа страна. Комисията не е действала в съответствие с член 41 от Хартата на основните права на ЕС.