20.1.2020 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 19/57 |
Жалба, подадена на 29 октомври 2019 г. — Arris Global/Комисия
(Дело T-731/19)
(2020/C 19/69)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Arris Global Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: J. Lesar, Solicitor, и K. Beal, QC)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят иска от Общия съд:
— |
да отмени решението от 2 април 2019 г. на Европейската комисия относно държавна помощ SA.44896, приложена от Обединеното кралство по отношение на CFC Group Financing Exemption (освобождаване на финансирането на групи в рамките на правилата относно контролираните чуждестранни дружества), доколкото се прилага за жалбоподателя, |
— |
да осъди ответника да заплати разноските на жалбоподателя, направени в настоящото производство. |
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква девет основания в подкрепа на жалбата.
1. |
Първото основание е неправилно прилагане от Комисията на член 107, параграф 1 ДФЕС и/или явна грешка в преценката при избора на референтна рамка за анализа на данъчния режим. Комисията е трябвало да вземе предвид като референтна рамка данъчния режим на Обединеното кралство за облагане на дружества, а не само режима на контролираните чуждестранни дружества (наричани по-нататък „КЧД“). |
2. |
Второто основание е грешка в правото, допусната от Комисията при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС и/или явна грешка в преценката, поради приемането на неправилен подход за анализа на режима на КЧД. В съображения 124—126 от обжалваното решение Комисията неправилно е приела разпоредбите от глава 9, част 9A от Taxation (International and Other Provisions) Act 2010 [Закон за данъчното облагане (международни и други разпоредби) от 2010 г.], като форма на дерогация от общото данъчно облагане по глава 5 от него. |
3. |
Третото основание е грешка в правото, допусната от Комисията при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС, поради приетото в съображения 127—151 от обжалваното решение, че критерият за селективност е бил изпълнен, доколкото предприятия в сравнимо правно и фактическо положение са били третирани различно. |
4. |
Четвъртото основание е твърдението, че освобождаването за 75 % съгласно член 371ID от Закона за данъчното облагане (международни и други разпоредби) от 2010 г. е оправдано от естеството и общата структура на данъчната система. |
5. |
Петото основание е нарушаване на свободата на жалбоподателя на установяване, предвидена в член 49 ДФЕС, поради данъчното облагане на КЧД, отговарящи на условията за освобождаване като клас по глава 9. |
6. |
Шестото основание е явна грешка в преценката във връзка с освобождаването за 75 % и фиксираното съотношение. |
7. |
Седмото основание е незачитане с решението на Комисията на общия принцип на правото на Съюза за недискриминация или равнопоставеност. |
8. |
Осмото основание е грешка в правото, допусната от Комисията при прилагането по аналогия или необосновано позоваване на разпоредби от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (1), които не са били приложими ratione temporis. |
9. |
Девето основание е грешка в правото при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото в съображение 176 от обжалваното решение Комисията е приела, че съществува категория от бенефициенти (един от които е жалбоподателят) и той е получил някаква помощ, която е следвало да бъде възстановена съгласно член 2, параграф 1 от обжалваното решение. |
(1) Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 година за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ L 193, 2016 г., стp. 1).